Въпрос: Ако Авраам и Лот се намират в един човек, как е възможно единият да е съвършен, да се намира в обителта на Твореца, а вторият да върви с нечестивците?

Отговор: Нима Авраам може да достигне Елон-Море (мястото на съединяването с Твореца, състояние на брит – съюз с Твореца) без Лот?

Как човек ще достигне до светостта (свойството отдаване), ако отначало в него няма клипа (егоистично желание)?

Казано е: „Създал съм злото начало и съм дал Тора за неговото поправяне”. В света няма святост. Творецът е създал клипата – злото, глупавото начало. А доброто не е създал.

Защо Творецът не казва: „Създал съм злото начало и доброто. Избери доброто!”? Напротив, Той то казва: „Доброто ще го направиш ти (поправяйки създаденото от Мен зло). А Аз съм създал злото”.

Затова как човек ще достигне до Елон-Море, в мястото на първия съюз с Твореца, ако в него не е Лот, не е Сам? Само като се поправя той достига това състояние.

И затова Лот е длъжен да бъде до него – докато не се отдели от него. Но след това той ще се връща пак неведнъж. Така човек прави изясняванията си.

Но без изяснявания и поправяне, в теб няма святост, няма свойство отдаване. Светостта сама по себе си не съществува – само ние я строим. Да се надяваме, че ще я построим!

От урока по Книгата Зоар, 19.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да прави човек, който едва започва да учи мъдростта на Кабала, докато стои пред книгата Зоар без абсолютно никаква представа за това какво е написано в нея?

Трябва ли да се опитва да има намерение през 45-те минути на урока? Много е обезсърчително да седиш пред такава невероятна книга и да не получаваш нищо от нея. Какво да правя?

Отговор: Единственото нещо, което е нужно да получа от Зоар, е силата на отдаване, нищо друго. Ако в мен има минимална сила на отдаване, аз ще започна да усещам Зоар, моето занимание с нея и потока на текста в нея. Ще започна да усещам колко ми е скъпа тази книга. Постепенно, чрез моите реакции на думите в нея, ще започна да усещам за какво говори тя.

Но всичко това следва моето желание над самия мен за силата на отдаване и моето желание за отворено сърце. Трябва да отваряме Зоар само с такова намерение. Когато ти излизаш „от себе си” (от своя егоизъм), това е, когато Зоар влиза в теб.

От ежедневния Кабала урок – 19.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато се обръщам към Зоар и започвам да чета – с какво аз идвам при него, какво му донасям в своите ръце за поправяне?  Пълни шепи с отломки, разбити връзки с останалите души!

И колко силно съжалявам за това, че те са разбити – дотолкова аз мога да му предам своето желание, своята потребност от обединяване.

Само в това се състои нашата свободна воля – да увеличим един в друг това желание и да се обединим.

Нито един от нас не усеща в това потребност, но свързвайки се с обществото и обкръжението, аз започвам да желая това, което по-рано не съм искал и не съм могъл да искам, докато бях сам – необходимост да се слея с другите и да моля за това обединение.

Затова преди да започнем да четем Зоар, ние трябва да се настроим за усещането за ценността на групата, за получаване на нейното влияние, „да си купим другар”, да се преклоним пред групата, за да може всеки и всички заедно да се въодушевят от необходимостта за обединяване и да помолят за поправяне – възстановяване на разбитите връзки. С това наше желание ние ще привлечем светлината, която ще ни поправи.

Светлината няма да дойде просто ей така! Човекът е длъжен да знае точно какво иска, иначе това няма да бъде молитва, а лицемерие.

Ако ние съобщавайки изявим онова единствено желание за поправяне, което ни е приготвил Твореца, то ще се молим за поправяне на разбиването – на тази молба ще дойде отговор свише и ще поправи връзката между нас. И тогава ние всички заедно ще разкрием онова, което желае да ни разкрие Зоар.

От урока по Книга Зоар. 23.06.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Свобода на волята - Няма коментари→

Казано е за зародиша: „Майката му дава червената част, бащата – бялата част, а Твореца – душата”.

Част от проблема в работата е, че ние забравяме за третата „компонента”, за Твореца, който трябва да завърши цялата работа за нас.

Човек полага много усилия, а след това недоумява, къде е все пак желания резултат?

И не разбира, че той не довежда това действие до края, понеже забравя, че всички негови действия трябва да започват и да завършват с Твореца, с висшата сила. А човекът е по средата.

По същият начин ние се издигаме от начално състояние „1” в крайното състояние „3 ” – излизаме от Безкрайността и се завръщаме Безкрайността.

А „по пътя” се развиваме и поправяме – или по пътя на страданията, или по пътя на светлината – но във всеки случай тук работи светлината, а ние само добавяме своето желание. Но не се поправяме, а само ускоряваме своето развитие.

Но обикновено човек забравя, че той е само един от компонентите на своето развитие – само малко го усилва, и от това усеща как действието се променя от лошо към добро.

Но самото действие протича за сметка на силите, които вече съществуват в природата. Главното тук е силата на Твореца.

Ако човек не призовава на помощ Твореца, за да завърши действието – този трети компонент, не присъстващ в неговата картина на природата, то нито едно действие няма да се завърши докрай, и затова човек си остава такъв, какъвто си е бил!

Това е известна грешка, която често остава незабелязана. И тук има само едно решение – да се обърнеш за помощ към групата.

Ако в групата има единно мнение, че Творецът е главната сила, определяща в случая действията, то всеки включен в групата, няма да забрави за това.

И тогава няма да му се налага да изпитва горчиво разочарование от онова, че той толкова е работил, а не е достигнал нищо.

Търсете Твореца (както е казано): „На ложето нощно търсила съм аз възлюбления на душата моя”(Песен на Песните) и помнете че не е по силите на човека сам да победи в тази битка – има още и Партньор.

А без Него човек има само празно желание, което постепенно угасва като пламък.

От урока по статия на Рабаш,19.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да се подготвя за Мега Конгреса този уикенд (23-25 юли), така че, да дойда на него сякаш на Царския пир?

Отговор: Като се събираме заедно на Конгреса, ние можем да направим усилие да усетим духовния живот поне за кратко. Духовният живот е обединен в изграждането на духовен съсъд. Това е връзката между нас, в която  изживяваме духовния свят. Това е единство между противоположни части. Между тези части има противоречие и несъгласие, но върху това ние постигаме съюз, защото го желаем и се стремим към него.

Желанието привлича Светлина. И дори, и да не сме готови да я задържим за постоянно, поне за кратко можем да задържим усещането на духовността. Няма проблем и да усетим падение после. Може да се случи, може и да не се случи. Може да не усетим падение, а вместо това да се издигнем по-високо, започвайки от първата духовна степен.

Мисля, че можем да го направим. Имаме всичко необходимо: знание, материали, подготовка, външната система и връзката между нас. Всичко е готово. Сега трябва да го използваме! Зависи единствено нас. Ние ще можем да усетим духовното, ако силно желаем да се свържем един с друг и да намерим духовния живот в съюза между нас, в отдаване, над нашия личен егоизъм.

Много важно е, че ние трябва да почустваме духовното, без да получим наслаждение от това. Ако получим наслаждение, ние със сигурност ще паднем. Обаче, ако  го усетим и продължим да го използваме само, за да отдаваме един на друг, пазейки себе си да не го използваме егоистично, тогава светлината ще ни се разкрие.

От ежедневния Кабала урок – 18.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар, глава „Лех Леха (Върви напред)”, п. 32: „И Аз ще ви направя велик народ”… „И Аз ще ви благословя”… Като се отдели от дясната линия, която не е смесена с лявата, той беше награден с осветяване на дясната, която е смесена с лявата..

Защото, той се отдели от осветяването на лявата, която не е смесена с дясната, той беше награден с обещанието „И (Аз) ще направя името Ви велико”, което е осветяването на лявата, смесена с Хасадим на дясната.

… „И вие ще сте благословени”, което е осветяването на средната линия.

Придвижването по трите линии е като ходенето на два крака: от едната страна е силата на отдаване (дясната линия), а от другата – силата на получаване (лявата линия). Човек използва тези две сили или линии да се придвижва, „стъпвайки” на едната и после на другата. Обаче посоката, в която се движи, която определя, и как той задейства тези две сили на дясна и лява, се нарича средната линия.

Затова средната линия не е някакъв вид трета сила. Няма трета сила! Средната линия е правилното съчетание на лявата и дясната линия. Правилното съчетание осигурява придвижване, първо чрез управлението на съда и после на милосърдието, първо добро, после зло. Един разкрива лошите сили, което го бута отзад. Друг разкрива силите, които го дърпат напред.  Човек напредва с помощта на тези две сили. Те са като две юзди, които човек управлява и се придвижва. Има цяла наука за това как да ги използва.

Мъдростта на Кабала се нарича третата линия – „златният път”. Тя е метод за правилната употреба на тези две сили на природата: силата на получаване и силата на отдаване, плюс и минус. Цялата ни материална наука също се заключва в способността да използваме тези две природни сили: от атомна енергия, която също се състои от „плюс” и „минус”, до молекули, които се свързват и разделят въз основа на позитивни и негативни валентности. Всичко се състои от две противоположни сили.

Затова правилното учене се състои в това: да разберем как да вземем тези две природни основи (светлината и желанието, плюсът и минусът), да ги съединим в едно цяло и да съберем цели системи до безкрайната вселена, която включва всичко. Трябва да се научим, за да може „механизмите”, които изграждаме чрез обединяване като „мотор”, „хладилник”, „климатик” и т.н. да работят по най- добрия и оптимален начин.

В основата си цялата мъдрост се свежда до това: да извлечем максимална полза от тези две сили. И ние стоим по средата, между тях, в така наречената „средна линия”.

От ежедневния Кабала урок – 16/07/2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вярно ли е, че всеки път, когато четем Книгата Зоар тя описва в точност моето духовно състояние?

Отговор: Всички духовни състояния включват в себе си всичко – като в холографска картина.

Тъй като във всяко духовно състояние има десет сфирот. И под какъвто и ъгъл да гледаш, във всяко състояние ти узнаваш себе си.

Как е възможно това? Защото всичко това – е универсално състояние, единно цяло и само ние различаваме в него градация на свойствата.

Няма разни състояния, има само едно – първо и последно, състояние на сливане.

Но за нас то се проявява в различни ракурси, сякаш гледаме на една и съща картина под различни ъгли.

Затова мога да разпозная, да видя и да узная себе си във всяко следващо състояние.

От урока по Книгата Зоар, 18.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Тази светлина, която хората виждат при клиническа смърт, привличащ и даващ усещане за покой – има отношение към «обкръжаващата светлина»?

Отговор: Такива усещания при клиническа смърт са чисто психологически явление. Някога аз самият съм бил една седмица в такова състояние и знам какво е това. Това е физиологична реакция на тялото. Защо животинското тяло умирайки , изведнъж получава светлина? Само поради това, че то е мъртво?

Нима смъртта на физическото тяло е поправяне? Както по време на живота е било животно, такова е останало и при смъртта. Нима това влияе на душата?

На душата влияе само нейното поправяне. А ако тя просто си отива от тялото, без духовна работа – защо да и се полага светлина? Това ще е срам, «хляб даром».

Ако ти само за сметка на действие на висшата сила, съпровождаща те през раждането на тялото и смъртта, достигнеш висшия свят – в какво е твоята свобода на волята, твоето собствено усилие? Ако аз сам не създам в себе си съсъд за усещане на висшия, как мога да усетя това висше?!

Ние не получаваме нищо духовно за сметка на смъртта на тялото – така, както тялото е било животинско по време на живота, такова е и умряло. Останали са духовни решимо, но ако човек не го е реализирал, то се ражда ново материално тяло, със старо решимо.

Във физическо тяло, в месото няма нищо духовно, никаква святост. Отнасяме с уважение към мъртвото тяло, защото то символизира за нас душата.

Действията от този свят се опитваме да уподобим на висши духовни действия, като тяхно отражение – затова имаме такива традиции. Но ако правехме същото това със силата на своята душа – бихме извършили истинско поправяне.

Баал Сулам: „Никак не ме интересува къде ще зарият торбата с костите ми…»

От урока по статията “ Науката кабала и нейната същност“, 16.07.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Учените в квантовата физика все повече се заплитат в своите изследвания, макар че влагат в нея все повече сили и средства…

Отговор: Целият проблем на науката ни е в това, че не можем да съединим всички явления с един източник.

Защо научните изследвания заседнаха в точка, от която трябва да се направи вече качествено нов скок? Защото там вървим по посока на разделяне, на разсейване, разцепване.

Изследваме, изхождайки от нашата природа, а нашата природа стана още по-егоистична и раздробена.

И затова не работим в направление синтез на явленията, не търсим общото, свързващо всичко в едно. В това може да помогне само науката кабала.

Надявам се, след всички лутания да видим само две сили действащи в цялото мироздание. И тогава всички частни науки ще се съединят заедно – биология, зоология, психология, медицина, квантовата физика и останалите науки.

Ако с помощта на науката кабала учените разкрият общата основа, от която произлизат всички закони на поведение, свойствени за неживото, растително, животинско и човешки нива – ще видят, че цялото това външно поведение произлиза от две сили, съществуващи в природата – получаване и отдаване.

Няма друго освен тези две сили и само съчетанието между тях във всички възможни състояния, различните степени на включване на едната в другата, създават разликата между всички нива и всички създания.

Ако учените разберат това и започват да изследват всички явления от гледна точка на двете сили – науката ще излезе от застой.

Тогава те ще могат да прокарат паралел между случващото се на неживото, растително, животинско и човешки нива. Тъй като това са същите тези форми на съчетание на силите на Твореца и творението.

От урока по статията “ Науката кабала и нейната същност“, 16.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Наука - Няма коментари→

Въпрос: Аз изучавам Зоар ден след ден, но освен растящото в мен желание, не усещам нищо друго. В правилна посока ли се придвижвам?

Отговор: Това е много добре! Ако желанието расте от ден на ден, повече нищо не трябва!

Проблемът е в това, че към растящото желание, независимо, че то донася ограничения, трябва да се отнасяте като към възнаграждение. Та нали желанието е отсъствие на напълването – това е силата на движението напред. От празното желание аз усещам, че на мен не ми достига нещо за сливане с Твореца, усещането за връзката с Него, свойството отдаване.

Правилното желание – това вече е отплата! Та нали в нашия свят ти си длъжен да изработиш напълването, а в духовния трябва да изработиш духовен съд, желание. Напълване се подразбира – вземай! Но какво? Това вече е въпрос…

Сега около теб се намират духовни съкровища: „брилянти”, „злато”, „пари”, всичко онова, което можеш да си пожелаеш.

Само че ти не проявяваш желание към тях и затова не ги разпознаваш. Струва ти се, че пространството около теб е празно!

Всичко най-добро, което можеш да си пожелаеш – всичко има. Но на теб сякаш са ти запушили устата, вързали са ръцете и краката ти, поставили са те пред това богатство и ти казват: „Това е твое”. Но как това е твое, щом не можеш да го вземеш…

Необходимо е да отгледаш желание, духовен съд, да го подготвиш – и това е всичко. Затова възнаграждението – това е желание, стремеж. И затова то било създадено от светлината.

Ние сме длъжни да променим нашето възприятие, нашето отношение към възнаграждението и наказанието. В нашия свят желанието се усеща като недостатък – това е наказанието, а възнаграждението – напълване, което ме успокоява, та нали аз пребивавам  в желанието да се наслаждавам.

Но ако пребивавам в желанието да отдавам и имам желание да отдавам – това е награда. Защо има такава разлика? Вследствие на съкращаването. Нали на получаването е направено съкращаване, а на отдаването няма никакво ограничение.

Ако ти вече имаш желание да отдаваш – пред теб всичко е отворено, в тази степен ти се разкрива всичко. В своето желание да отдаваш, ти започваш да виждаш в отразената светлина всичко, което се намира наоколо, заповядай, вземай!

Така постепенно, от ден на ден, Зоар променя нашия мироглед, посоката на нашите мисли, строи друго, ново отношение към живота, към етапите на духовното придвижване.

От урока по книгата Зоар, 18.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→