Въпрос: Какви признаци говорят за това, че ние се намираме на първото духовно стъпало?

Отговор: На първото духовно стъпало ние вече усещаме истинска необходимост да се обединим заедно, доколкото се разкрива на изкачващия общата система за връзка на всички души, свързваща всички в здрава мрежа на взаимно отдаване и любов, в която се намират нашите души. И тази мрежа е напълнена с висша обща сила – с Твореца.

Колкото повече сме готови да се уподобим на светлината, толкова по-силно нашите души се съединяват, под нейното въздействие, усещайки я как преминава през нас.

Душите все повече се сравняват по свойства със светлината, без да създават някаква преграда (съпротивление) по нейния път, и тя свободно минава през тях, премествайки се от една душа на друга.

Светлината става едно цяло, както в света на безкрайността. На нея не и се налага да извършва никакви движения, действия, за да премине от едно място на друго – тя просто запълва цялата мрежа съвършено и равномерно.

Същата мрежа съществува и на първото, и на последното духовно стъпало.

Но по нивото на стъпалата, тя се открива все по-свързана, повече напълнена със светлина, та нали все по-малко различия остават между душите и светлината, в която те пребивават.

Това означава, че душите все повече разкриват Твореца, запълващ пространството между тях.

Ние разкриваме това още на първото духовно стъпало, тъй както човек, раждайки се в нашия свят със земни органи на чувствата, вече в някаква степен усеща този свят, имайки зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Той още не знае как да задейства своите органи на чувствата, но все пак се ориентира. Същото е и на първото духовно стъпало.

Разбира се, изкачили се на него, ние съществуваме и в този свят, в своето физическо тяло, а също така вътре в своята душа – в духовния свят.

Духовният свят е вечен и намирайки се в него, аз вече не усещам задължителна нужда от физическото си тяло. Аз мога да бъда и без тяло – само с усещането на висшия свят.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност” 16.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От писмо на Баал Сулам N 39: Ицхак Коен, един от учениците на Ари каза, че е влязъл в стаята на Ари, когато той е умирал и е плакал, защото учениците са загубили надеждата, която са имали през живота на учителя, да видят свят, пълен с добрина, с мъдрост и със Светлината на Твореца. Ари отговорил „Ако имаше дори и един праведник между вас, тогава аз нямаше да бъда взет от този свят преди моето време.”

Ученикът го попитал „Какво да правим сега?”, на което Ари отговорил „Кажи на приятелите от мое име, че от този ден нататък те няма да учат науката, на която аз ви учих, защото вие не я разбрахте правилно. Затова само Хаим Витал ще продължи да учи тихо и тайно.”

Ученикът възкликнал „Значи за нас няма никаква надежда?!”. Ари отговорил „Ако заслужите, ще дойда да ви уча.”

Ученикът възразил „Как ще дойдеш да ни учиш, когато ти вече напускаш този свят?”. Ари отвърнал „Какво разбираш ти от скритите тайни и пътища на моето завръщане при вас!”. С тези думи той веднага починал, за да влезе в живота на бъдещия свят…

Наистина, това е тъжна картина. Всичко е било подготвено от Горе, така че по време на смъртта на Ари неговата група от ученици да не бъде с него. Само един ученик е бил там, Ицхак Коен. Дори Хаим Витал, първият ученик на Ари, на когото той предал пътищата на тази мъдрост, не е бил там до своя учител по това време.

Очевидно Ицхак Коен не е притежавал голямо постижение по това време, тъй като той дори не е разбирал какво се случва и е попитал „Как ще дойдеш да ни учиш!”. Това означава, че той още не е разбирал, че няма разлика между световете и че Висшето ниво винаги може да слезе и да се прояви на по-ниските нива, когато те са готови да го приемат!

Ари ни казва „Когато направите усилия и сте готови, аз ще се свържа с вас! Когато се издигнете на духовното ниво, ние веднага ще се срещнем и там ще получите цялото напълване и помощ от мен!”

От ежедневния Кабала урок – 15/07/2010, Баал Сулам

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваеце (И Якоб излезе)”, п. 190: „Колко многобройни са делата Ти, о Господи! В мъдрост си ги Ти всички сътворил”. „Колко многобройни са делата Ти, о Господи!” – показва, че те са безбройни, тоест Мохин де Хасадим (Светлината на Милосърдието). „В мъдрост си ги Ти всички сътворил” – показва Мохин в брой, на Хохма.

Невъзможно е да преброим Хасадим, защото няма ограничение върху свойството отдаване и любов; няма дебелина (Авиют) на желанието, на екрана или на височината. Дори и ако броим Хасадим, ние го правим според Светлината Хохма, получаващите желания (Келим), въз основа на които добиваме Хасадим.  И все пак, самата светлина Хасадим няма брой; няма ограничение или мярка за нея.

От ежедневния Кабала урок – 29/06/2010, Зоар

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В седмата част на  „Учението за Десетте Сфирот”, която ние сега изучаваме, се разказва за спускането на световете отгоре надолу и тяхното разбиване.

За нас е важно да знаем това, за да разберем работата на природата, и от нея вече да разберем как да се издигаме, със своите дребни поправки и с косвени, спомагателни действия, подготвяйки себе си за това изкачване.

Всяко такова неголямо действие подготвя много по-голямо действие в бъдеще.

При спускането на световете, едно огромно разбиване породило множество малки действия. А сега ние се издигаме отдолу нагоре, извършвайки множество малки действия, които съединявайки се, предизвикват едно голямо действие на поправяне.

Така малките поправки се вливат в едно напълно поправено състояние – Гмар Тикун.

Разбира се главната цел на учението е да притегли светлината, възвръщаща ни към източника. И все пак ни се налага поне малко да знаем за протичащите процеси в духовното.

Ние изучаваме разбиването на световете така подробно, за да го оправдаем и да разберем неговата необходимост!

Благодарение на него сега се намираме тук долу, обладавайки всичките информационни данни (решимот) за подем и постигане на окончателното поправяне.

На нас не ни стига само висшата светлина, която ще вземе тези информационни данни, ще ги съедини с материала, в който ние се намираме, с желанието и ще реализира едното върху другото!

Решимо – това е с една дума програмата в компютъра. Аз поставям диска с програмата в компютъра и там всичко се организира вътре и приема формата на програмата. Точно така работи решимото.

Аз съм длъжен да реализирам (да пришия) всяко следващо решимо на своя материал, за да може то да се „форматира” върху него, да се организира вътре в системата, да „извая” от него някаква определена форма.

Аз имам информационен ген (решимо), материал (желание), който също се разкрива, а аз само трябва да ги наложа едно върху друго и да ги подредя – това се прави с помощта на обкръжаващата светлина.

Т.е. ние имаме два компонента, трябва да получим само третия, недостигащия – силата на Твореца.

Главата, разказваща за разбиването на световете, ни обяснява откъде у нас са се взели такива вътрешни информационни гени, и ни дава да усетим своята вътрешна същност.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот”, 15.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е: „Сред народа Свой Аз обитавам”. Не може да бъде такова, че Творецът, всишата сила, светлината, напълваща Малхут от света на Безкрайността, да се отнася към някаква отделна нейна част.

Тъй като системата е създадена цялостна, обща, и само във всички нейни общности ще се възцари светлината.

И дори на всички степени на спускане на световете, парцуфим и сфирот отгоре надолу, във всеки един случай системата остава цялостна, съвършена и само степента на свързване между нейните части се намалява.

И затова говорим за спускане на световете – намаляване на степента на свързване между частите на системата. Но количеството на частите остава винаги едно и също.

Докато между нас остава макар и минимална връзка, то има взаимно отдаване – те още се намират в духовното.

Но веднага щом взаимното отдаване се прекрати и те вече не са свързани помежду си като един човек с едно, макар и малко сърце – тази система веднага се оказва в този свят.

И тогава Твореца вече не управлява в нея, а само свети отдалече с обкръжаващата светлина, за да ни пробуди от това разбито състояние и да ни върне обратно към обединение.

От урока по статия на Рабаш, 14.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Получих писмо от човек, който се оплаква, че не разбира нищо от уроците по „Талмуд на Десетте Сфирот” (ТЕС) и се възмущава, защо ние изведнъж сме „прескочили” в средата – в 7 част и изучаваме разбиването на келим (както е прието за кабалистите в навечерието на 9 Ав, денят на разрушаването на Храма), вместо да говорим за изправянето.

И въобще той е чувал, че ТЕС е предназначен за имащите вече духовно постижение и такива текстове кабалистите са писали само един за друг.

Действително Баал Сулам казва (в Предисловието към ТЕС, п. 154) че кабалистите пишат тези текстове за тези, които се намират в духовно постижение и разбират това, което е написано. Тъй като в противен случай не ще разбереш и една дума, ако не я усещаш в себе си, като действие в себе си.

Можем да разберем само със сърцето си – желанието, в което всичко това се случва. А ако в човек все още няма такова желание, способно да изпълни такива действия по отдаване, то, разбира се, той не разбира нито една дума от написаното.

Но Баал Сулам е създал ТЕС, за да действа като лекарство – но при условие, че ние желаем да достигнем до състояние, в което да усетим всичко това в себе си, когато «душата на човек ще го учи».

Невъзможно е да изучим духовния свят теоритически, с разума. Може само да се дава съвет как да се повдигнем в него – и тогава ученика сам ще разкрие висшия свят, душата му ще го научи. Само тогава човек достига тази степен, той започва да усеща, да разбира за какво се говори!

Няма учене без усещания, тъй като човек живее в усещанията – в желанията. Трябва да изуча какво се случва вътре в желанието ми, за да усетя това в себе си, да чета книгата и тя да ми обясни това, което чувствам. А също така да ме научи как да различа в себе си множеството оттенъци в усещанията.

Науката кабала е наука за постигане на самия себе си. Затова, естествено е че човек нищо не разбира – постарай се да постигнеш усещане!

Нали не учим, за да зазубрим наизуст или да разберем теоретически – а само с цел да привлечем към себе си светлината, връщаща към източника.

От урока по „Учението Десет Сфирот““, 13.07.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Ние усещаме реалността, ако две сили се спуснат свише и въздействат на нещо общо между тях.

Ако те могат да приведат в действие решимо (информационнен запис) да го разкрият в нас, то те влизат в него – и от решимо се образува картината на света, моето състояние – и тогава аз го усещам.

Ако те не са способни да достигнат решимото, за да го приведат в действие и не го включат – то аз не усещам реалността, тя не съществува за мен.

Цялото мое съществуване, цялата картина на света, всяко състояние, в което аз усещам себе си и обкръжаващия свят – това решимо, което се включва в действие за сметка на тези две сили – дясната и лявата, получаване и отдаване. А аз като робот, усещам вече реализирането на решимо в себе си.

Ако тези сили сами по себе си включат решимо – това означава, че аз се намирам в този свят, където ме управляват, като животно и нямам никаква свобода на избора.

Тези две сили преминават всички мои кръгообороти, цялата моя история, цялото наше развитие в този свят. Те през цялото време въздействат на решимо, показвайки ни кадри в този филм на живота.

Но постепенно ми става все по-тежко и тежко, от мен вече искат аз сам да задействам решимо с помощта на тези сили, за да създам тук средната линия, да добавя своето отношение към въздействието на двете сили на решимото.

И тогава от мен зависи как виждам собственото си състояние, целия свят. А в света аз искам да видя само едно измерение – присъствието на Твореца, силата на отдаването и любовта.

Така реализирам решимо – вече със свое участие и с разкриване на Твореца – според моето желание да Го привлека в моя свят.

От урока по Книгата Зоар, 12.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От писмо №26 на Баал Сулам, „Плодове на мъдростта“: „Златно звънче и нар по полите на мантията и се чува звук, когато ще влезе Първосвещеника в светилището».

Думата «ефод» (дрехата на Първосвещеника) произлиза от думата «Къде тук е вратата?» Тъй като там, където е вратата, там е и входа, дори ако е закрит.

В материалния свят може да се види закрита врата, закрит вход, но в духовното има само отварящ се вход.

Той може да бъде видян само благодарение на пълната вяра: тогава става видима вратата – и в същия миг той се превръща във вход.

В този миг, когато човек достигне съвършената вяра, т.е. пълната степен на отдаването, на него му се отваря входа и вратата, като едно цяло. А миг до тогава, той не е виждал нищо: нито врата, нито вход – и изведнъж тя му се разкрива.

И така, съществувала ли е врата преди или не?! Не е имало, тъй като самото свойство, което сега е получил, се превръща във вход и във врата, позволявайки му да влезе.

Материална врата съществува дори дотогава, когато човек се е подготвил и е готов да влезе. Но в духовното на нас ни е нужно да построим своите келим (духовните съсъди), за да усетим в тях новата реалност.

А дотогава тя не съществува. Ние сме тези, които и предаваме форма и затова и входа и вратата се строят от човека, благодарение на това, че придобива съвършена вяра – отдаване.

През периода на възпитание, човек се колебае насам-натам, подобно на всеки, който търси вратата.

В последната секунда на придвижването той е близо до входа – но именно тогава изведнъж се уморява и се връща обратно.

И няма в човек сили, за да отвори вратата, а прекарва живота си в ходене насам-натам, в търсене на вход, но не достига до него.

Нашият път се състои от придвижване и връщане, и така много пъти, докато не се оформи в човек настоятелна потребност да влезе.

Та нали трябва да подготвим желанията си. И доколкото в духовното няма форма, докато ние не я създаем – човек не е готов за правилно възприятие, реакция и към следващо изясняване, докато не премине всички четири нива на всяко желание.

И постепенно в него се натрупват всички изяснения и се обединяват в една форма, която той разкрива в светлината.

Единственото, което можем да направим тук, е да ускори времето на своето развитие. Но сме длъжни да преминем през всички състояния.

От урока по писмо на Баал Сулам, 09.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава ”Лех леха”, п.4: „ … Две линии, които съдържали влага и се смесвали една с друга, били замразени посредством средната линия, т.е. Тиферет, и повече не се смесвали една с друга.“

Отгоре към нас идват само две линии. А ние със своята работа, реализирайки решимот (информационен запис), появяващ се в нас, трябва да изградим върху тях средната линия.

Върху решимот въздействат две линии – дясна и лява, или свойството милосърдие (рахамим) и свойството съд (дин), т.е. отдаване и получаване.

Те въздействат върху мен, на моето решимо, а аз трябва, с помощта на решимо, оптимално да реализирам тези две сили – и това ще се нарича средна, трета линия.

В това е моята работа – правилно да използвам двете сили, които получавам от Твореца, правилно да ги съчетавам в себе си.

Как да разпозная тези две сили? Откъде да зная как да ги съединя?

В мен винаги има решимо, което трябва да реализирам, във всяко състояние, на всеки мой подем до окончателното поправяне.

Следващото състояние вече е дадено и не нужно да го търся. Трябва само да изуча как правилно да съединя силите, как да сформирам следващото състояние по най-оптималния начин, за да може във всяко дадено ми състояние да бъда подобен на Висшия.

Творецът е формирал тези две сили, идващи към мен свише. А аз трябва, в своята работа, долу, да намеря и да си изградя форма, подобна на Него, с помощта на двете сили и решимо.

В мен има всички данни: има ”двигател” (решимо), има ”плюс” и ”минус” (две линии), трябва само да зная за какво го пускам, заради каква цел.

Всичко вече съществува. Нужно ми е само да добавя своите усилия – но усилия не в построяване на състоянието, а в осъзнаване за какво и защо. И с това ще съм подобен на Твореца.

Често мислим, че трябва да поправим или да построим света. Но от нас се изисква само да се съсредоточим върху много обикновени дела.

Въпреки че именно нашата работа е много семпла, то тя действително изменя цялата реалност.

От урок по Книгата Зоар, 12.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че да се привлече Светлината, възвръщаща към източника, е възможно само по време на урок.

Тогава, в какво е смисълът на песните, танците и събранията на другарите на предстоящия мега конгрес?

Отговор: Всички системи на природата произлизат от четири стадия на разпространение на пряката светлина, в които става съчетание винаги на две сили – на получаване и на отдаване или, съответно, светлината Хасадим и светлината Хохма.

Те работят като бутало – едната част се напълва, другата се изпразва и така, редувайки се една след друга. Става поредно напълване и изпразване в стадии алеф (1), бет (2), гимел (3) и далет (4).

По този начин, работят всички системи в нашия свят, подобно на пулсациите на сърцето. Няма движение без поредно напълване и изпразване.

Tака е и в нашето духовно придвижване: ние се учим – това е един период, ние се обединяваме, танцуваме, пеем – това е другия период. Те трябва да се редуват.

Нашият свят е устроен така, че човек трябва да работи, да се храни, да растат децата. Всъщност, какво правим във всички тези действия?

Общувайки по между си и с Твореца, несъзнателно, ние преминаваме от свойство в свойство на тези две сили – на получаване и на отдаване. Кетер – Хохма – Бина – ЗА – Малхут, светлината Хохма – Светлината Хасадим, едното се пълни, другото се изпразва (виж ТЕС ч.5. ”Мати ве ло мати” – ”Вход и изход на Светлината в душата”).

Затова, има време за обединение и време за учене. Така са определили кабалистите.

И затова, един път в седмицата ние правим събрание на другарите, един път в месеца – регионални вечери на единството, а един път на няколко месеца – световни конгреси.

От урок по Книгата Зоар, 11.07.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок - Няма коментари→