Цялата Тора разказва само за това, как да се съединят всички души заедно, как да се поправят, да се слеят в единна душа.

Написано е: „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне, защото нейната светлина възвръща към източника”

Светлината на Тора връща нас към единното желание. Всичко, което се разказва в Тора, говори само за това, как става съединението между всички души.

Тора говори само за видовете връзки между частите ЗОН във всички състояния. И затова светлината от тези състояния възстановява връзките между нас и ни връща към източника, към Твореца.

Трудно е да си представим, как е възможно така много да се разказва за съединение на частите на единната душа, но цялата Тора говори само за това.

Светлината на Тора произлиза от единната душа, но преминава през системи, създадени след нейното разбиване и затова е приспособена към нашето разбито състояние и може да го поправи.

От урока по книгата Зоар, 30.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Светът Ацилут действа по напълно нов начин спрямо света Адам Кадмон, тъй като духовните обекти (парцуфим), които се създават в него, се раждат вече след разбиването.

Между световете Адам Кадмон и Ацилут е станало разбиване на желанието и затова те имат съвършено различни изходни точки.

До света Адам Кадмон е съществувала само Малхут на света на Безкрайността, изпълнена със светлина, желания, сили на екрана и готовност да достигне края на поправянето… И от това състояние е произлязъл света Адам Кадмон.

Но неговото развитие завършило с разбиване в света Некудим, и сега се появява съвършено друга начална точка – точка на разбиването.

Затова развитието идва вече не отгоре надолу, а отдолу нагоре, започвайки със зародиша (ибур) във всеки парцуф.

Всеки парцуф минава при своето създаване през 3 стадия: зародиш, кърмене, голямо състояние.

Израснал, поправил себе си, сега той може да роди следващия парцуф, който отново расте по този начин: малък, среден, голям. Всеки парцуф вече не се спуска отгоре надолу, а расте отдолу нагоре.

Но от друга страна, тези парцуфим се разпространяват отгоре надолу, от главата /рош – ивр./ на Ацилут, до края на света Асия – всеки висш, достигнал голямо състояние, ражда нисш спрямо себе си парцуф в зародишно състояние.

След това го закърмят и го издигат, дават му всички условия да стане голям и възрастен, предавайки му цялото решимот, за да може нисшият сам да започне да работи.

В този момент става интересно съвместителство – от една страна висшият поражда нисшия, а от друга страна, родилият се, нисшият започва да расте вече отдолу нагоре.

Така става във всички светове АБЕА (Ацилут, Брия, Йецира, Асия), които са призвани да създадат среда за възвишението на човека.

Човек расте изключително отдолу нагоре: на всеки етап преминава през зародиш, кърмене, и голямо състояние, след това се издига към следващия парцуф (и не се спуска) и отново преминава: зародиш, кърмене, голямо състояние.

Целият път върви само отгоре надолу и по ред на парцуфим един след друг, един по висш от другия и по ред на етапите във всеки парцуф.

– В света на Безкрайността всичко представлява единно цяло;

– В света Адам Кадмон развитието върви отгоре надолу;

– В световете АБЕА разпространението върви отгоре надолу, но всеки парцуф расте отдолу нагоре.

– А ние, след грехопадението на Първия човек с дървото на Познанието, растем и се издигаме само отдолу нагоре, като обратно отражение на света Адам Кадмон.

От урока по статията „Въведение в коментара Сулам ”, 28.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Наукатa кабала ненавижда егоизма в човека, тъй като говори за любов към другите.

Но за да се приближи човек към този противоположен идеал, са били изобретени религиите, т. е. възможността да бъде използвана „науката кабала” (тъй да се каже, лъжлива) във всевъзможни фалшиви форми, но въпреки това егоистически развити.

Религията приповдига човека над животинското съществуване, казвайки му, че има Творец, възнаграждение и наказание в този свят и в бъдещия, вечност на неговата душа.

Тя не дава голяма представа за Висшето, дори и лъжлива, но хората започват да строят около това цели теории, философии, методики, да развиват благодарение на това живопис, култура, да се стараят с нещо да станат велики.

По такъв начин чрез религиите човек се развива в своя егоизъм, за да може в резултат да усети в наше време това, че се намира в изгнание от истинското духовно.

Когато преди 2000 години сме загубили духовното ниво и сме паднали от любовта към ближния в безпричинна към всички ненавист, такъв упадък не се е усетил, защото хората били в обичайното присъствие и съществуване в тях на Твореца.

А трябва да се даде на човек да почувства цялата дълбочина на упадъка и пълното откъсване от духовното!

Затова трябва да го освети светлината, отразяваща неговото състояние като тъмнина.

Затова ни се дава Тора – светлина, но не като възвръщащата към Източника (свойството на отдаване и любов ), доколкото такова желание в нас няма, а като религията в този свят, когато използваме Тора с егоистически намерения, не заради постигане на любовта към ближния.

Изучавайки Тора с егоистични намерения, човек все по-дълбоко се спуска в тъмнината на егоизма, докато не достигне осъзнаване на тъмнината, в това, че се гордее и ненавижда всички, вместо да обича.

И този процес е необходимо да преминем, за да се постигне осъзнаване на злото на егоизма. Понеже Творецът е казал: „ Аз създадох злото начало”, а ние трябва да го разкрием в себе си.

Тогава ще ми е нужна Тора, като средство за неговата поправка, и ще извикам. И това не ще е вече просто религия, а светлина, възвръщаща към източника, към свойството на отдаването и любовта.

От урока по статията „Предговор към Паним Меирот”, 29.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Кабала, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е този наш „висш” в духовното?

Отговор: Ние не знаем това. Намираме се в утробата на Висшия само като една точка, капка семенце, нашето духовно решимо (запис, ген). Освен това решимо, в нас няма нищо повече!

Понеже земното ни тяло, разум и чувства не се отнасят към духовния свят, там не са видими.

В духовния свят има само утробата на Висшето (Малхут в света на Безкрайността) и ние сме вътре в нея. А всеки от нас е решимо (0,1-шореш авиют/алеф итлабшут ) или точка в сърцето. И сега нашата задача е да се постараем да се прикрепим към стената на утробата!

Всичко започва с трите дни на абсорбация на семето. Първият проблем на зародиша (на нас) е да се прилепим към стената на утробата, т. е. да установим първия контакт с Висшето, а за да се прилепим към него, трябва да отменим себе си пред него.

Но къде е този Висш, тази стена на утроба, какво е това? Висшето е кабалистичната група, моето обкръжение! В такъв вид Висшият представя пред мен Твореца.

И така, има обкръжение и аз, който се прилепвам към него, въпреки всичките трудности приемам цялата сила на желанията в групата и съм готов всичко да приема от тях в себе си, и да се отменя пред тях.

Когато аз се прилепя към групата, авиют, силата на желанието започва да расте и да предизвиква в мен неприятни усещания: разочарование, ръст на егоизма, отегчение. Но аз трябва само дълбоко да проникна вътре като пиявица, да се внедря в групата, „към стената на утробата”.

И тогава между нас възниква първата връзка не чрез точката, а чрез тръбичка, по която в мен потича кръв и връзката все още е на неживо ниво (дам/кръв от домем – неживо), но аз вече получавам духовна храна от Висшия.

И всичко това става чрез моята връзка с групата. Няма за мен друга стена в духовния свят, чрез която мога да попадна там !

От урока по статията „Въведение в коментарите Сулам”, 24.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е отдаване заради отдаването?

Отговор: Отдаване заради отдаването е когато, не усещам наслаждението като напълване със собствените желания, а го използвам само в качеството на гориво за да изпълня действието отдаване.

С какво горивото се отличава от наслаждението, та нали единственото, което съществува това е желанието за наслаждение (кли) и неговото напълване (светлина)?

Ако използвам напълването само  за да изпълня работата и да напълня другия, то напълването за мен е само гориво.

Ако използвам напълването за собствено удоволствие се счита, че се наслаждавам.

Отговорете на въпроса: заради какво работи вашата кола, в смисъл вашите действия, кой е получател на вашите усилия?

От урока по статията на Рабаш, 24.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваигаш”, п. 126:

„Има небосвод над небосводите и този небосвод властва над нас. Т. е. три небосвода, където десният и левият се намират един над друг, a средният небосвод властва над тях, съгласува ги и ги включва един в друг.

… „И под свода на техните разперени крила”, понеже те властват над тези, за които са предназначени…

Тъй като средната линия дели реално, осветявайки едновременно: т. е. дясната свети отгоре надолу, а лявата – отдолу нагоре. И затова дясното крило е уравновесено с лявото крило…”

Как въобще може да се измери, равни ли са дясната и лявата линия? По количество, по тегло, по сила? Това са съвършено различни свойства.

В нас няма такава възможност да се оцени това, съгласно някаква външна мярка за измерване, както в нашия свят.

Под „равни” се има предвид, че те се допълват един друг по такъв начин, че всяка от тях дава на другата всичко необходимо.

Хасадим от дясната линия напълно допълва Хохма в лявата линия. А Хохма свети в Хасадим, толкова, колкото е способна.

Това означава, че те са равни. Т.е. те са партньори и всеки отдава всичко само за да съществува взаимна връзка между тях в най-оптимална форма, което и се нарича средна линия. Затова се считат равни.

Възможно е Хасадим да съставлява 90%, а Хохма само 10%, а на следващата степен съотношението може да бъде 70% и 30%, или 99% и 1%.

Но това се нарича равенство, тъй като всеки допълва другия толкова, колкото е способен.

В тях има едно намерение, една мисъл, една сметка и затова те се наричат равни. В никакъв случай не е задължително съотношението между тях да бъде 50 на 50.

В Духовното равенство означава, че аз допълвам теб с всичко, което ти от мен желаеш. И тогава ние сме равни.

От вечерния урок по книгата Зоар, 09.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваикра”, п.324:

„Щастливи  са праведниците, които Творецът обучава в дълбоките тайни на висшите и нисшите степени и всичко заради Тора, защото всеки, който се занимава с Тора се увенчава с короната на Неговото свято име.

Защото Тора е свято име и който се занимава с нея, това се отпечатва и увенчава със светите имена, и знае тогава за скритите пътища и дълбоките тайни на висшите и нисшите степени и никога не се плаши.“

Тъй като в нас няма друга връзка с Твореца, с истинската висша реалност, за да съумее да я разкрие, да влезе в нея и да живее в нея, това може само с помощта на светлината, която ни свети, ако изразим желание към това.

А желание може да се развие само с помощта на групата, тъй като в човека има само точка в сърцето, а за да притегли светлината възвръщаща към източника са му нужни допълнителни сили, които може да получи само от обкръжението.

Тогава в човека ще има връзка с висшата светлина, доколкото желанието получено от обкръжението е вече с намерение за отдаване.

Тъй като, за да намери връзка с обкръжението, човек трябва да принизи себе си пред него, да даде важност на целта, т. е. да работи против своето желание за наслаждение, против своето его.

Затова, при работа с групата, човек има с какво да се обърне към светлината, възвръщаща към източника, за да му бъде дадена връзката със свойството на отдаване, с духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 27.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Мериот”, п. 20: Заради греха с „Дървото на знанието” нечистите сили получили контрол над човек. Затова редът във Вселената е много объркан. Грешниците създават злото, намалявайки богатството от Светлина за хората. Това естествено води до  разрушения и страдания. Но ако те увеличат богатството от светлина, тогава разделението за грешниците ще се увеличи дори повече, както мъдреците казват „Ако човек има 100 монети, той иска 200 и ако има 200, той иска 400.”

В човешката природа е винаги да гоним наслаждението, но с това човек само увеличава своето желание да получава. Целия живот е безкрайна гонитба на наслаждения, които никога не можеш да постигнеш. И малките частици напълване, които получаваме са ни дадени, за да продължим да преследваме  и увеличаваме нашите желания.

Струва ни се, че преследваме наслаждение, но всъщност, дори гоним по-голямо желание! Ние едва се докосваме до предмета на желанието ни и в следващия момент чувстваме, че се нуждаем от двойно повече! Когато усетим наслаждение за момент, ние увеличаваме нашето желание двойно повече и така, самото наслаждение се превръща в желание. Това продължава докато не останем разочаровани.

От ежедневния Кабала урок – 19.07.2010

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако се казва, че главното – това е скоростта на придвижването и количеството изяснения, то не става ясно какво трябва да се прави: как може по-дълбоко да се изясни всяко състояние или да се стараем колкото се  може по-бързо да го сменим с ново?

Отговор: Но ти не можеш да преминеш в следващото състояние, ако не си завършил изясняването на предходното.

Трябва подробно да се изясни състоянието, в което се намираш, и в онзи миг, когато завършваш този анализ – състоянието се сменя.

Ние не можем принудително да променяме своите състояния. Всяко едно съществува до онзи момент, докато не почувстваш, че не си способен повече да оставаш в него и трябва да се придвижиш. Така върви материалното, еволюционно развитие, и точно така и духовното.

Когато ние започнем да ненавиждаме своето състояние и нямаме сили повече да го търпим, тогава това отношение ни кара да излезем от него. Та нали ненавист означава отделяне в духовното, и затова ние попадаме в ново състояние.

Но тук е важно правилното изясняване, за да не се получи, че „глупавия седи скръстил ръце и гризе сам себе си”.

Трябва да се използват  всички дадени ни средства: учение, група, разпространение – а не някакви си други ефимерни възможности, които също ни се струват реални.

Ако ти работиш, за да се обединиш с другарите и да разкриеш между вас отдаването, взаимното поръчителство, и в него да разкриеш общата сила за отдаване, Твореца – то това е правилната посока за работа.

А ако се разхвърляш в още хиляда различни направления и действия – ти само хабиш сили и в случая слизаш от онези релси, по които върви твоето развитие.

От урока по статията на Рабаш, 21.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Написано е: „Създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне”. Привикнали сме към всички тези изказвания и мислим, че това са просто красиви думи около Тора.

Но в действителност, това е много стойностно и сериозно. Тъй като ако не започнем да изучаваме Тора по правилен начин, то ще страдаме от нея, тъй като това е светлина – мощна сила, която ни въздейства, с помощта на която можем да постигнем благо или точно обратното.

Това «обратно» е същия този път, т.е. с помощта на разкриването на злото сме длъжни да постигнем добро. Виждаме това с примера по последното изгнание.

Изгнание означава, че ти си откъснат от духовното и нямаш шанс да достигнеш връзка с Твореца до завършване на изгнанието.

Но когато сме откъснати от духовното и пребиваваме в намерение за себе си, как можем да се занимаваме с Тора?

Нали цялото твое занятие е заради самонаслаждение, получаване на награда, дори не «ло лишма», т.е. без каквото и да е правилно намерение.

Но сега ние разбираме, че за сметка на това, че по време на изгнанието ние също се занимаваме с Тора (външна, не кабала), ние привличаме обкръжаващата светлина, но тази светлина, вместо да ни приближи към поправяне, ни отделя от нея. Това означава, че използваме Тора като «Смъртоносна отрова».

Но за сметка на това откриваме, че пребиваваме в злото и с падението на нивото на поколението, когато «лицето на поколението става като «кучешка морда» ние достигаме до състояние за което е казано: «…и изнемогнаха синовете на Израел от тази работа».

Т.е. през цялото време, в постижение или в изгнание, винаги използваме светлината, заключена в Тора – с отрицателна страна или с положителна. Без това никога не бихме успели да постигнем усещането за изгнание и необходимостта от избавление.

Затова сега, когато се намираме в такова особено състояние, за което пише Баал Сулам – в поколението на Месия, на прага на избавлението – за нас е много важно да разберем, че всичко това е условие, дадено ни свише, но още неприето от нас.

Какво означава това? – Дали са ни възможност да започнем да използваме същата тази светлина, възвръщаща ни към източника, към Твореца – но по нов път, който да ни върне към първоизточника, а не да ни отделя от него, както ни е действала по време на изгнанието.

По време на изгнание нашите намерения през цялото време са били насочени към себе си – как да заработим с помощта на Тора и в този свят и в бъдещия.

А сега сме длъжни да изменим намеренията си и за сметка на това да изменим въздействието на обкръжаващата светлина върху нас. Която действително ще ни върне към източника – пряко към нея а не към своята обратна страна.

Затова днес сме длъжни да мислим главно за намерението, с което пристъпваме към обучение.

Колкото по-ясно и желано е намерението ни, колкото по-добре се организираме така, че нашата молитва да бъде «групова молитва» и всички да се съединим в едно цяло, срещу единственния източник – толкова повече ще успеем.

От урока по Книгата Зоар, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→