Главното изискване към човека е неговата правилна реакция спрямо насочването на Твореца към него.

Творецът е първичен, Той винаги започва, а човекът се явява следствие, реакция на въздействието на Твореца върху желанието. Аз – това е реакцията на желанието, породена от въздействието на светлината върху него.

Висшата светлина идва към нас свише чрез четирите стадия 1-2-3-4, АВАЯ (юд-хей-вав-хей). Творението няма друга връзка с Твореца.

Затова ние трябва да се стараем правилно да реагираме на насочването на Твореца към нас – т.е. на усещането за себе си и света във всеки миг.

В нашето съществуване трябва да различаваме постоянния диалог с Твореца. Той е създал връзка между изходната точка на насочване към нас, с началото на буквата „юд” (куцо шел юд) и последната буква на АВАЯ – „хей”, в която се намираме ние, нашият свят.

Връзката между началната точка на буквата „юд” и последната „хей” може да включи в себе си всичките 5 свята, 125 стъпала, и тогава ние не усещаме връзката с Твореца.

Връзката се разкрива веднага след издигането на първото стъпало, № 125 – малхут на света Асия. А след това – на стъпала 124, 123 е т.н., до издигането в света на Безкрайността, на най-високото стъпало.

И всичко това е вътре в АВАЯ, между началото на буквата „юд” и долната буква „хей”. Тази АВАЯ – моята връзка с Твореца започва да ми се изяснява все повече, сякаш появявайки се от мъгла, от скриване, става все по-ясна.

Аз постигам разкриването на връзката, непрекъснато насочвайки себе си към Твореца, в отговор на Неговото въздействие върху мен, опитвайки се да свържа всичко с Него според принципа „Няма никой, освен Него”.

Как да реагираме максимално правилно и ефективно? Най-ефективната реакция при всички случаи е устремена точно към Твореца – да се стараем заедно с другарите да извършим общото действие „обръщане към Твореца”.

Но обръщането е ефективно, ако е насочено обратно на АВАЯ. Това се постига чрез четенето на истински кабалистични източници.

Четейки за случващото се в АВАЯ, ти насочваш малхут към кетер, вашето единение с източника.

Ако ние се обединяваме, в степента на обединението се намираме в Малхут – само ако се съединим помежду си.

И всички заедно, чрез четенето на Книгата „Зоар”, желаем да пуснем АВАЯ обратно – отразената светлина до нейното начало, буквата „юд”.

Защото кабалистичните книги говорят само за връзката кетер, „юд” и Малхут, долната буква „хей”.

Затова (Б. С. „Предговор към ТЕС”, п.155), четейки без разкриване и разбиране за връзките, ние пробуждаме в себе си тази връзка и водим системата към разкриване.

От урока по книгата „Зоар”, 28.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Казано е в Мишна (Таанит 26,2: «Казали са мъдреците, че не са били още такива хубави дни в Израел, както на 15 Ав и Йом Кипур, когато излизали дъщерите на Ерусалим в бели дрехи, взети назаем, за да не притесняват тези, които нямат такива дрехи, излизали да се повеселят в лозовите градини и говорили: «Юноша, обърни погледа си към нас и погледни какво избираш за себе си?

Красавиците сред тях какво казвали? – Обърни погледа си към нашата красота, защото жената е създадедана за красота.

Знатните, които били сред тях, какво казвали? – Обърни погледа си към семейството. Защото жената е създадена за деца.

Богатите сред тях казали – обърни погледа си на тези, които имат големи богатства.

Уродливите сред тях говорили – вземете ни в Името на Небесата и увенчайте със златно украшения.

«Уродливите дъщери на Ерусалим» – това е последния стадий Малхут, далет де-далет, който се нарича «беден и недъгав».

И човек бяга от такава работа, в него няма никаква мотивация и желание за нея, тъй като цялата тази работа е във вяра над знанието.

Трябва да разберем, че е направено така нарочно, за да се помогне на човека да достигне духовния свят!

Той е длъжен да види, че именно там, където неговото егоистично желание не работи, няма желание, красотата-напълване на привлича – това е знак, че му е нужно друго гориво.

Дават му възможност да си представи състояние, в което той е неподкупен за своя егоизъм и ако той работи така – това ще е за отдаване.

Но откъде да вземе такова «анти-гориво», да работи без енергия, без напълване на егоизма?

Именно в такова състояние той осъзнава, че се нуждае от помощта на Твореца. Ако свише на получи сила, която се нарича светлина, не ще може да се мръдне от мястото си.

Ако искам само отдаване, без да желая да получа каквато и да е компенсация: нито «богатство», нито «красота», нито «знатност», а избирам «бедна и недъгава жена» по оценка на егоизма си, само възможността да отдавам без всякакви условия – то аз достигам до деня на радостта, Деня (свойство на светлината) на Любовта (15 Ав).

От урока по статията на Рабаш, 26.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е преминаването на махсом?

Отговор: Преминаването на махсом е усещането на реалността в себе си.

Отваря се „точката в сърцето” и придобива минимален обем (10 минимални сфирот), в който аз чувствам новата реалност – светлината влиза и излиза, предизвиквайки различни усещания.

Отначало, всичко това се осъществява чрез минимални усещания и разбиране, но аз вече започвам да виждам какво се случва „вътре“. А нашият свят виждам на фона на новия свят.

Тази двойнственост не пречи, а по-скоро дава усещане и разбиране за взаимоотношенията между двата свята, между клоните и корените. Там вътре, в тази точка аз чувствам някакви действия, макар и още много малки.

Аз още не знам какво е вход и изход на светлината и само чувствам, как нещо идва и си отива, и отново идва и си отива.

Все още не осъзнавам какво е това, както малкото дете, което само чувства, как нещо се случва, но все още не знае какво.

Да допуснем че светлината угасва и се включва. То още не знае какво е светлина и тъмнина, а само вижда някакво явление.

Но то ми дава усещането, че това е висшата реалност, а нашият свят е само нейн отпечатък.

А по нататък, аз започвам все повече да се ориентирам в нея, в зависимост от моите способности да се уподобя по свойства с нея.

Откъс от 1-вия урок на Мегаконгреса, 25.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Желанието, над което трябва да се издигнем е  огромно, колкото създаващата го светлина, по големина, дълбочина, ширина, сила и мощност. Ние не сме способни да го поправим.

Затова Творецът го е разделил на множество части, за да може във всеки от нас да съществува възможност за поправка на своята малка частичка в това огромно желание. А след това всичките тези части да се съединят заедно.

Но нали така е казано в науката Кабала, че причината за нашето разделяне е да установим между себе си отношения на любов, издигайки се над ненавистта, за да може след това със същата любов да се обърнем към Твореца?

Т. е. причината за нашето разделяне на отделни души е да се създаде в нас различно трепетно отношение към ближния, а нали всичко е за това да ни стане по-леко да работим с нашите желания за наслаждения?

Вярно е и това и другото. Причина за разделянето е в това, че преди да сме достигнали Твореца, ние сме длъжни да постигнем любовта към ближния, както е написано: „От любов към ближния – към любов към Твореца”, и в това да ни бъде по-леко да поправим своето егоистично желание.

Нали Творецът може да сътвори вместо един Адам, двама и нека да нагласят отношенията между себе си. Щом „минималното множество” е от двама, стигат и двама, за да се научат как от себе си да се обърнат към ближния.

Но Творецът е разделил общото желание на цялото човечество, съгласно относителното тегло на егоизма, за да може всеки от нас да е способен да поправи затворения в него егоизъм, да му направи съкращение и да работи, поставяйки се над него и с негова помощ да отдаде на ближния.

Затова нашата работа по поправката на това желание се дели на множество части в съответствие с количеството души или хора в нашия свят.

И затова числеността на населението на Земята се намалява или увеличава в зависимост от мощта на егоизма, разкриваща се в дадения момент в света.

Но освен това, че тази работа се дели на много количество хора, съществуващи в света, тя се извършва постепенно с възвръщането в този свят.

И така ние всеки път поправяме себе си на малки порции от ден на ден, в продължение на целия си живот и множеството кръгообороти.

От 1-ви урок на Мегаконгреса, 23.07.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар, глава „Лех леха”, п.146-150: Казал раби Шимон: „Когато човек се запътва към своето ложе да спи, душата му (нефеш) излиза от него и се отправя нагоре, както е казано: „С душата си съм се стремил към Теб през нощта” …

Тя се стреми да се издигне, на много стъпала, едно над друго, издига се тя …

Душа, удостоена да се издигне, се показва пред лика на царя, съединява се с желанието да бъде видяна, във висше устремление  вижда очарованието на царя и  постоява в Неговия чертог. И това е човек , който винаги има дял в бъдещия свят.

Какво е това душа (нефеш)? Когато желая да се обединя с другите и да чувствам как с това устремяване се обединявам с подобните желания на всички останали, то мястото на нашето обединяване се нарича за мен „нефеш” (душа).

Всеки от своя страна може да усети това по много начини, но за мен това е моето първо стъпало, нефеш.

Ако след това, аз засилвам тази връзка без да забелязвам своят нарастващ егоизъм и препятствията, то достигам следващата степен: руах, нешама, хая, ехида.

Но мястото на моя най-първи контакт – моето желание, за да се осъществи тази връзка, тя се нарича нефеш.

Ако след това аз усилвам тази връзка, пренебрегвайки своя нарастващ егоизъм и затруднения, то ще достигна следващите степени: руах, нешама, хая, ехида.

Но мястото на първия контакт е моето желание да се осъществи тази връзка и то се нарича нефеш.

Аз трябва да създам място за тази среща на всичките ни желания! И когато всички вече се намират там, аз също ще дойда, когато ги обединявам със своите усилия, а те ми дадат възможност да вляза и да се присъединя към тях – там, на мястото на моето усилие, в обединяването със всички останали, аз преминавам през всички духовни състояния, за които разказва книга Зоар.

Аз трябва само да поискам тази връзка и да почувствам, че вече се намирам в нея – това ще означава, че аз навлизам в състоянието „нефеш”. А Зоар ми разказва за това, какво се случва по-нататък в това обединяване.

Има само една такава връзка, която преживява подеми и падения, всевъзможни приключения и състояния – в Зоар не се говори за нищо друго! Та нали Зоар говори само за духовния свят, а духовното е само в обединението.

От урока по книгата Зоар, 27.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Рабаш, статия „Целта на групата – 1, 1984 г: Целият свят е създаден само поради трепета пред Твореца.

Има възвишена цел, която е трудно възприемана в нашите егоистични усещания, в стремежа всичко „ за себе си”. Изходът „от себе си” и грижата за „извън мене” – се нарича духовен трепет (ират Ашем).

Сега, аз съм в тревога как да се напълня и да предпазя себе си – това се нарича трепет за себе си. Подсъзнателно ние постоянно сме загрижени да привлечем полезното и да отделим вредното от нас, егоизма.

Духовният трепет означава, че изпитвам трепет от това, което се намира вън от мене, аз се тревожа за другите, като майка, която се тревожи за малкото си дете и всичките и мисли са насочени към него и за него.

В този трепет, грижата за ближния, извън себе си (своя егоизъм), аз усещаме висшата реалност.

от 1-ви урок на Мегаконгреса, 23.07.2010г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Никой не е очаквал бурния и неочакван пробив, който стана при разпространяването на науката Кабала в Израел и в целия свят. Каква е вашата прогноза за следващата година?

Отговор: Не си струва да правим дългосрочни прогнози. Просто трябва да работим и да се стараем да направим всичко, което зависи от нас.

А как ще реагира светът, вече не е наша работа. Оставете това на висшата сила, на висшата програма.

Ако съм направил всичко възможно, тогава ще се разкрие следващото състояние. Какво ще бъде то в моите усещания – ако мисля за отдаване, не е необходимо да си правя сметки.

Трябва само да мисля как по-добре да разпространявам Кабала – методиката за поправяне.

Може би в отговор на нашите усилия ще дойде труден период, период на застой. Но откъде можем да знаем какво се подготвя вътре в него, кои народи по-рано от други ще започнат своето поправяне. Всичко може неочаквано да се промени.

Затова няма да правим никакви прогнози за години напред. Нека днес да се осъществи всеобщото поправяне!

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 26.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Именно защото ние избираме свойството отдаване – „уродливата красавица” в представата на нашия егоизъм (тшува ми иръа), след живота с нея у нас се заражда състояние на любов (15 Ава), получаване заради отдаване (тшува ми ахава). Тъкмо завърши Мега-конгреса, на който благодарение на нашите усилия ни се откри „невестата” – прекрасна за разкриването на Твореца и уродлива за нашия егоизъм.

Но сега, както се случва в живота, когато сватбата приключи, се разкриват проблемите (егоизмът постоянно нараства и се променя) и се изяснява, че си се оженил за грозна и злобна жена, която не я задоволява нищо от онова, което и даваш.

Всъщност тя се нуждае от отдаване, а ти под въздействието на егоизма и неговият ръст, губиш въодушевление и желаеш напълването на твоя егоизъм.

На теб ще ти се наложи да работиш с „вяра по-висша от знанието” (с отдаване срещу егоизма), за да разбереш, че всъщност именно безкористното желание за отдаване – и красивото и богатото и знатното – притежава всичките тези достойнства, само че ти не ги забелязваш!

Ще се надяваме, че ние ще преминем този нов етап от ръста на егоизма, ще достигнем поправяне и вместо да виждаме „бедната и мизерна” малхут, ще открием в нея цялата и красота, която се разкрива в свойството за отдаване – това състояние се нарича „Ден на любовта” (15 Ава).

От урока по статия на Рабаш, 26.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е тази затворена система на природата с твърди, непроменими закони, човекът, който се намира вътре в нея, може ли да промени нещо?

Отговор: Не, човек нищо не променя в тази система. Не дай Бог, ако ние бихме били способни да изменим висшата система на природата, ние бихме я съсипали точно така, както своя живот!

Затова ни е дадена най-ограничена част на общата реалност, нейните тесни рамки, черна точка, този свят и погледнете какво ние с това сме направили!

Как ти се приготвяш да управляваш висша система? Кажи благодаря, че не ти дават да правиш това.

В такава степен, колкото можеш да наподобиш Твореца, ти излизаш от своя тесен, черен кръг и ставаш пълноправен участник във висшия свят.

Ако в теб има сила да изпълниш тези закони и действия, както Твореца, Той ще ти предаде властта: моля, управлявай!

И между вас не ще има никаква подялба за власт, тъй като това е Негова цел: твоето сливане с Него, т. е. пълното ти подобие с Него.

От вечерния урок, 06.07.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Творецът е създал само едно състояние, което се нарича „свят на Безкрайността”. А всички изменения се случват само в нас, намиращи се в света на Безкрайността, но не усещащи никаква безкрайност, а само себе си.

Някога в своите възприятия съм бил свързан заедно с всички души и съм усещал света на Безкрайността като безграничност, вечност и съвършенство.

След това моето състояние, моето усещане се променя и аз започвам да усещам, че се намирам в мрачен, объркан свят, пълен със страдание, проблеми, безпорядък, насилие и ограничение.

Става ми все по-зле, докато не достигна най-нисшото състояние, в което усещам себе си, че съществувам заедно с другите, подобни на мен хора, в нашия свят, в обкръжаващата ни реалност.

Всичко това се случва изключително вътре в мен, в моето субективно усещане на реалността. Навън нищо не се е променило. Както, когато махна очилата си и не виждам никого наоколо или поставям очилата и започвам да виждам различен свят.

Така нашите свойства се променят от нивото на света на Безкрайността до такава степен, че вместо него ние усещаме нашия свят, с нищо не напомнящ ми Безкрайността.

Но ние можем да се върнем в това същото състояние, наричано ”свят на Безкрайност”, където всички съществуват във висша хармония, вечност и съвършенство, където цари Светлината – „добър и творящ добро”.

Какво ни е нужно за това? Длъжни сме да достигнем такова състояние, пробуждайки го в себе си. Светът на Безкрайността е скрит, намиращ се в нас, зад множество слоеве. Постепенно преминавайки от слоя на голямото скриване към малкото, аз разкривам Безкрайността.

Етапите, по които аз се възвръщам към осъзнаване на Безкрайността се наричат скрити светове („свят” – „олам”, от думата „скриване” – „алама”). Постепенно това скриване изчезва и аз се издигам над тях.

Това означава да се издигам по стълбата на степенните, по степените на световете, издигайки се над скриването и да усещам повече, и повече.

Как правим това? Ние пробуждаме състояние, наричащо се „свят на Безкрайността”. Ние заедно четем книгата Зоар, която ни описва нашата връзка със света на Безкрайността и това желание го съзбужда в нас.

От урока по книгата Зоар, 02.07.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→