Въпрос: Можете ли да обясните какво е кабала по най-простия начин?

Отговор: Кабала е наука за всичко. Тя отговаря на най-важните въпроси:

Какво е човек?

Как сме създадени?

Как възприемаме действителността, в която живеем?

Каква е целта на нашето съществуване?

Как се развиваме, преминавайки  от едно състояние в друго?

Как да постигнем съвършенство?

Как можем да премахнем границите на видимата реалност и да видим какво има отвъд?

Какво ни очаква след смъртта?

Как контролираме съдбата си докато сме живи и след смъртта?

Тази наука говори за всички творения и за Твореца (висшата сила, която ги е сътворила) и разкрива как се управлява сътвореното. Методиката на кабала включва всичко, което съществува, не оставяйки нищо вън от полезрението си.

Кабала разкрива Твореца на човек. Това включва всичко: време, пространство, събития и управляващата ги сила. След като всичко това е сътворено от Твореца, то следва, че кабала разкрива Него. Затова познанието за Твореца и за всичко, което съществува е същото като да изучаваш методa на кабала.

Затова ако постигнем мъдростта на кабала, ще познаем цялата Вселена. В резултат ще разберем този свят, с всичките му науки и закони и ще придобием контрол върху всичко случващо се в него.

От ТВ програмата „Кабала за начинаещи”, 26.07.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако всеки път когато чуя „вяра над разума”, веднага си представям някаква егоистична полза?

Отговор: Ние не можем да мислим по друг начин. Всяко алтруистично свойство, което може да се появи в човек, идва свише под влияние на висшата светлина, възвръщаща към източника, към подобие с Твореца.

 И ако, засега, не усещаме нужда да отдаваме без някаква лична полза, трябва да направим всичко възможно да накараме висшата светлината да ни повлияе и да ни даде това свойство.

Ако разбирам, че не съм способен да желая безкористно отдаване, това вече показва добро разбиране на нашата природа, което обикновено човек не притежава. Това знание също е резултат от въздействието на светлината и е знак за нашето напредване към духовното.

Висшата светлина „рисува” своите качества върху моя егоизъм и затова мога да разбера какво означава отдаване „извън мен”. По същия начин, тя влива в мен желанието да притежавам свойство на безкористно отдаване, което не изисква никаква взаимност.

Ако човек достигне това знание, той е на пътя към  входа (Махсом) към духовния свят.

От урока по статия на Рабаш,  26.07.2010

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Част 1: Подготовка за конгреса, Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, стр. 169

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 110

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 1, част 4, стр. 268, п. 59.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Въведение към книгата „Паним Меирот уМасбирот“, п. 19

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Filed under: Ежедневен урок, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

В нас има различни желания и всяко от тях трябва да се поправи по определения за него ред и последователност.

В зависимост от връзката на желанията в душата се разкрива и връзката с другите хора.

Затова не са ни известни истинските причини за състоянията, през които преминаваме. Но сме длъжни да разберем, че техният ред е предопределен, а от нас зависи само как да преминем по него – чрез светлина или страдание.

Във всеки случай, след като не разбираме защо  се случва така, сме длъжни да приемем разкриващото се в нас състояние като полезно събитие.

Нямаме контрол над онова, което вече се случва. Затова то трябва да се приеме с благодарност, да се поправи и да се придвижим нататък

Никога не трябва да се отхвърлят следващите състояния, с това ти се отказваш да приемеш средствата, дадени ти за напредване.

Няма състояние, което да не помага в напредването. Затова не трябва да ни мъчат съмнения: добро ли е състоянието или лошо.

Не бива да се придава лично отношение и е желателно да се гледа на случващото се с теб като на „странично”, все едно си страничен наблюдател: трябва да премина това състояние, аз действам, преминавам и отивам нататък. (Към все по-добро! – Акол ле това!)

От урока по книгата  „Зоар”, 19.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако разбиването на общата душа е предварително планиран и необходим процес, защо се нарича „грехопадение”?

Отговор: Всяко падение наричаме грях. Но нима ние някога грешим?

В нашия свят за грях се смята, ако аз мисля, че мога да се въздържа от действие, което много добре знам, че е недопустимо, но въпреки това го правя. Но това не е така – ако аз точно знаех, че това не бива да се прави – не бих съгрешил.

Всъщност, грях е когато са ме завладели силите на разделянето и властват над мен. Грях се нарича самото състояние, а не неговата причина. А причината винаги е в Твореца – Той е създал нашето зло, егоистично начало.

А по какъв друг начин може да се създаде злото начало, ако не по пътя на грехопадението? Трябва да се издигнем до високите степени, след това да паднем оттам, да получим впечатление от всички подеми и от своето сегашно състояние, и да развием егоистичното желание, вследствие на разбиването.

Тъй като ако не беше разбиването, егоизмът би си останал просто животински. А в резултат на разбиването, той става „творение“, „зло начало“.

До разбиването то е било просто желание за наслаждение – животинско желание. Ако лъвът иска да разкъса антилопа, ние не смятаме, че в него действа злото начало – в него просто говори неговата природа, желанието да получи напълване.

Кога се появява злото начало? Когато се издигаме, получаваме оттам силата на любовта и обединението, после падаме с тях и те се превръщат в своя противоположност – в безпричинна ненавист!

Ето сега, желанието за наслаждение, заедно с информационните данни (решимот), тласкащи го към безпричинна ненавист – това се нарича зло начало.

Тъй като сега то иска да използва всички останали в тяхна вреда, защото получава от това удоволствие.

Тоест в човекa се появява усещане за друг човек, каквото няма у животното, и той се наслаждава, че на другият му е зле! Ето това е истински егоизъм.

А добро е обратното – когато превръщам тази ненавист в любов. Но и в този, и в другия случай е необходимо отношение към ближния.

От урока върху „Учение за Десетте сфирот““, 15.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Клипа е кората, защитаваща плода, докато не узрее – тоест цялото това време, докато не достигнем до поправяне.

Тя ни пази, докато не станем готови и не съзреем, и тогава ще можем да се измъкнем от нея, да захвърлим тази обвивка.

А дотогава аз не усещам, че има обвивка – като дива, неузряла ябълка, в която няма разлика между вътрешната част и кората – и двете са еднакво кисели и зелени.

Колкото повече расте плода, толкова по-големи стават разликите между обвивката и вътрешното съдържание.

Отначало кората е здрава, но постепенно се отделя от самия плод и колкото повече той се развива, толкова по-тънка става тя. Ако се остави така, то плода в крайна сметка ще „избухне“, ще изскочи от своята обвивка.

Така расте и човек, докато не достигне зрелост. И веднага щом всички наши свойства станат готови, ние захвърляме и изоставяме своята клипа.

През цялото време са ни примамвали, както се примамва магарето с морков и ние сме бягали в живота напред. Но сега цялата тази система престава да работи. Тя вече е безполезна, с нейна помощ ние вече сме подготвени!

Клипот са верни помощници на Твореца, те са ни отгледали и са ни позволили да съзреем. И затова престават да ни примамват.

Мислите, че на Твореца са му свършили морковите? В Него има още много други примамки, но те повече не са ни нужни! Достигнали сме най-високия праг на своята степен и сега сме длъжни да се повдигнем на следващата.

Затова нищо повече не ни привлича напред, няма защо да бягаме, усещаме пустота, бъдещето не ни мами – трябва да преминем през тази обвивка (клипа) във висшия свят, подобно на червей, излизащ на светлина от горчива ряпа…

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 14.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Творецът е създал само едно състояние: желание изпълнено със светлина, наречено свят на Безкрайността.

 Ние  с вас се намираме в Безкрайността, но не чувстваме истинското си състояние. Това е защото желанията ни са били преднамерено развалени и сега ние чувстваме този дефект

 С други думи: чувстваме един изопачен свят на Безкрайността, чието огромно желание било разделено на безкрайно количество части и всяка от тях – на още 613 желания.

Дефектът е в това, че намерението за отдаване било заменено с егоистично намерение, заради самия себе си – да напълниш себе си, да се грижиш за себе си, вместо обединение.

Да се поправят тези 613 частни желания означава „да чуеш Неговите указания”, всичките „613 съвета” за постигане на поправеното състояние.

 Когато се поправим, подменяйки настоящето егоистично намерение с алтруистично, ще разкрием светлината, която изпълва поправените ни желания в света на Безкрайността. Сякаш се завръщаме в него, отново идваме в съзнание и получаваме цялата светлина, изпълваща поправените желания, където е била винаги във вид на скрит и таен депозит.

Връщаме се в нашето добро и поправено състояние, в което винаги сме били, но не сме усещали насладата, която ни е изпълвала, защото това е било удоволствие от отдаването.

 Ние сме били  устремени и настроени на вълните на получаването. Затова чувстваме само мъничка, животоподдържаща сила, която ни е била дадена, за да се върнем в поправеното състояние, вместо цялото огромно наслаждение. 

И така, изпълняваме 613-те съвета за поправяне на 613-те желания, получаваме 613 светлини в тях и с това постигаме края на поправянето.

Но това крайно състояние вече съществува и очаква да го почувстваме в нашите намерения за отдаване.

Затова 613-те заповеди се наричат „пкудин (от думата „пикадон”, която означава „депозит”). Те са „депозирани” от Твореца по нашата сметка от самото начало и чакат поправянето ни.

От урока по статия на Рабаш, 12.07.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз чувствам какво е „горчиво – сладко”, но какво е „истина – лъжа”?

Отговор: В нашия свят истината няма никакъв вкус. Ние усещаме само сладкото или горчивото. Истината или лъжата се изясняват с разума, а не със сърцето.

Те не са разбираеми, защото нямаме инструментите, с които да ги различим. Чувстваме се по-добре, казвайки истината, но това не е тя, а просто сладкото усещане от нейното изказване. Нашият анализ „истина – лъжа” се превръща в „сладко – горчиво” от егото ни.

Това означава, че използваме само един критерий  за „сладко и горчиво”, защото дори разумът ни работи за изгодата на нашия „живот”, т.е. разумът се подчинява на егоизма. Но истината и лъжата, за които говори Кабала, могат да бъдат узнати чрез качеството на отдаване, което все още не притежаваме. Само чрез това качество можем да осъзнаем, че отдаването е истината. То по никакъв начин не е свързано със случващото се в желанието за наслаждение, дали е напълнено или не.

Затова, за да се издигнем над животинското тяло и да се освободим от него, се нуждаем от Висшата сила, Поправящата светлина. Тези сили не съществуват в нашия свят, тук действа само желанието за получаване. Ако искаме да придобием способността да различаваме злото и доброто, трябва да се издигнем на нивото на Адам Ришон (първия човек), на когото змията отворила очите за доброто и злото. От една страна това било „отрова”, но от друга можем да го използваме като лекарство.

Защо Адам Ришон – първата духовна степен, която се разкрила на душата – веднага започнал да се дели? Имало едно желание. Защо то се разделило на две – мъж и жена, Адам и Ева? Защо по-късно то се разделило на все повече и повече хора, докато станали милиарди?

Защото поправката е невъзможна без разбиването на Адам на множество души. Всяка душа трябва да има малка, точна и специална цел. Тя трябва да притежава определена мисия, както клетката на тялото, която има точно определена фунция. Например компютрите работят чрез бинарната система, която се състои само от „0” и „1”. Това не изглежда много сложно, но вижте невероятния резултат, който тази проста система дава!

Затова душите били разделени, в противен случай не бихме били способни да изпълним поправката. Дори сега, въпреки че сме разделени на малки частици и всеки човек е носител на точно определена мисия, сме толкова объркани, неспособни да разберем какво трябва да прави всеки от нас.

От урока по „Паним Меирот уМасбирот”, 18.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Част 1: „Шамати (Чуто)“, статия 161 – повторение

Видео (англ.) N/A Аудио (англ.) N/A

Видео (рус.) N/A Аудио (рус.) N/A

Част 2: „Предисловие в мъдростта на Кабала“, п. 80, петъчен сутрешен урок за начинаещи, урок №61

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: Трудове на Баал Сулам,  статия „Скриване и разкриване на Твореца“

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Filed under: Ежедневен урок, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Казано е: „Не мога да бъда с горделивеца на едно място”- там, където има гордост, не може да има светлина.

Отначало гостът, без да се замисля, се храни на господарската маса и не Го усеща, не вижда и не знае, че съществува господар.

И изведнъж  разкрива, че има стопанин и това е Неговата маса – всичко принадлежи на господаря. И не случайно всичко това се е озовало на масата, то е приготвено специално за него – с любов.

Той разбира, че стопанинът го обича и затова не може да приеме нищо от Него, но е задължен някак си да отговори. Той не знае какво да прави!

Проблемът не е в това, че ще получа, а в отношенията – с какво това ме задължава. Аз няма да отида на такова място, където особено много ме обичат или ненавиждат.

Любовта също пречи – ами какво ще правя с тази извънредна любов, ако няма с какво да отвърна на нея?

С какви  взаимоотношения аз мога да заплатя за тази любов? Мога да приема от Него наслаждения, защото наслаждението го получава животното в мен, а Неговата любов  е насочена към човека в мен!

И какво да правя, като с това той ме принуждава да се отнасям към него с цялото си сърце? Аз трябва да престана да идвам, или да измисля с какво ще му се отблагодаря.

И тогава отделям, сякаш с бариер,а себе си – чрез гордостта си. Аз се издигам над неговото отношение към мен, по-високо от ненавистта и любовта, сякаш те не съществуват.

Така в мен действа защитна сила, помагаща ми да не изгоря от срам или любов.

Гордостта излиза от празното пространство, от вътрешността на творението или произлиза от Змията, Малхут от света на Безкрайността.

Всяко качество може да бъде поправено, освен гордостта! Тъй като тя ни отделя от Твореца, разкъсвайки нашата връзка!

Ако аз се намирам в група, в нея са допустими всякакви конфликти – освен гордост! С гордостта човек отрязва себе си от влиянието на обкръжението и няма никакви шансове да напредне.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 14.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→