Много просто може да се определи дали един път е духовен: всичко, с което сме съгласни, не се отнася към духовното!

А към духовния път се отнасят именно противоположните неща, които не се възприемат от нашите разум и чувства, те са нежелани, ненавистни. Именно над тях си струва да работим.

Ако не усещам полза от някое състояние нито в чувствата, нито в разума, то именно повдигайки се над това състояние, ще мога да започна да строя духовното.

Тъй като тук навярно няма да бъда подкупен и няма да търся егоистична изгода, за да се повдигна над него ще се нуждая от помощта на Твореца.

Т.е. през цялото време проверявам себе си доколко тялото ми се съпротивлява на моята работа. И това за мен е знак за правилното ми придвижване.

А по-нататък трябва да видя защо правя това. Може би искам да се повдигна над самия себе си и преследвам някакви собствени цели.

А може би искам да намеря любовта на Твореца, която е противна на „тялото” ми – на егоистичното ми чувство и разума? И искам любов, която е изцяло построена върху ненавистта към егоистичните мисли и желания за самия себе си.

Но често не се опитваме да се повдигнем над телата си, а съжаляваме че не можем да работим с разума и чувствата, заключени в тялото. Вместо това да търсим състояния, които са над чувствата и разума и да желаем да бъдем в него.

Преди всичко трябва да отблъснем тялото надолу, с всички негови чувства и разум и да бъдем над тях – без да ги вземаме под внимание. Т.е. аз ги отчитам, но само за да се повдигна над тях. Тогава това се нарича вяра над знанието.

А вместо това аз съжалявам защо не ми се разкрива всичко в разума, за да постъпя като здрав човек и да знам че имам ум и собствени сили за правилно придвижване…..

От урока по статията на Рабаш, 30.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Непрекъснато се повтаря един и същи въпрос: защо светлината от самото начало не е могла да създаде готово творение, вече подобно на Твореца?

Това е невъзможно! Невъзможно е пряко да се предаде свойството отдаване от Твореца на творението.

Затова ни се налага да преминаваме през разбиване на световете (в света Некудим) и душите (грехопадението от Дървото на Познанието).

Иначе не можем да се обединим, да включим едно в друго свойствата отдаване и получаване, Бина и Малхут, освен чрез разбиването, греха (разбиването) на Адам или разрушаването на Храма.

Но какво е накарало човека да вкуси плода (ябълката) от Дървото на познанието?

Това е както понякога ти виждаш наслаждението и разбираш, че е вредно, чувстваш срам, но въпреки това си готов да го престъпиш, защото изкушението е твърде силно и е невъзможно да се откажеш дори под смъртна заплаха.

Наслаждението не потушава срама, ами заедно с това, те принуждава да продължиш!

Ето тук трябва да направиш изводи и да се научиш, защото именно в тази точка ти откриваш прегрешението на Адам на общия егоизъм (Дървото на познанието), за което е казано: „Ядох и още ще ям!“ – той не може да се въздържи. Наслаждението е над него, макар да знае, че е забранено.

Това е именно точката, където се разкрива разликата между светлината и желанието. И ако ти я усетиш и поискаш да я поправиш, ще почувстваш колко ти е необходима светлината, възвръщаща към източника!

Няма избор – само така можеш да почувстваш, че си загубен и може да те спаси само чудо свише! И тогава ти изискваш светлината и получаваш спасение.

Спасението идва само от точката на човека. Творецът не призовава „животните” да излязат от Египет. Вече „човек“ излизайки, повежда след себе си и „добитъка“…

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 29.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Част 1: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 9

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 165

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

ТЕКСТ: англ.; рус.; ивр. ; pdf (ивр.)

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 1, част 4, стр. 270, п. 71.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Въведение към книгата „Паним Меирот уМасбирот“, п. 20

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Filed under: Ежедневен урок, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Въпрос: Малко ли са ни обичайните страдания в този свят, та ние си  добавяме още страдания, стремейки се да достигнем висшия свят?

Излиза, че стъпвайки на духовния път, човек удвоява страданията си?

Отговор: Да, ти умножаваш своите страдания, за да изминеш по-бързо този път! А какво още може да те подтикне напред?

Но на нас не ни изпращат страдания свише, а искат ние сами да разкрием в себе си страданията на любовта….

Светлината, възвръщаща ни към източника, предизвиква в нас любовни мъки към нея – и ние се устремяваме напред с тях, а не подгонени от жизнените страдания, като нищо неразбиращи, бягащи от ударите на съдбата, подлежащи на изтребване животни.

Затова отгоре чакат кога ще започнем да действаме. А ние си мислим: е добре, може да почакаме, докато свише не дойде помощ и всичко не се уреди.

А каква помощ може да дойде отгоре – само страданията на материалния свят, които ще ни принудят да вървим напред!

Но ако ти се включиш в група, то ще получиш духовни страдания и по-бързо ще се придвижиш напред.

Това усещане на духовна празнота е страдание на любовта. И тогава няма да има нужда да те подгонват с обичайните страдания.

Ако ти сам се стремиш напред с такава скорост, каквато ти е отредена, съгласно твоите първоначални духовни данни (решимот), то няма да има нужда да те подгонват „с тояга към щастието”.

Наистина, ако се издигаш толкова високо, че се свързваш с всичките останали души, то започваш да страдаш за тях, както майката страда за своите деца. Затова ни се струва, че кабалистите също страдат в този свят.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 01.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е през цялото време да се върви с вяра във висшето знание?

Отговор: Разбира се, че не. Но кабалистите не обсъждат можем или не да вървим така. Ние просто сме задължени!

А когато не можем, молим за помощ и Творецът ни създава тази работа! Цялата работа е работа на Твореца, а не на човека. Но на нас ни е нужно да Го помолим, за да изпълни тази работа.

Човек е задължен да доведе докрай опита да осъществи работата! Дори ако в началото му е ясно, че го очаква неуспех със собствени сили да достигне целта. Успехът е, че съзира това, което прави Творецът и знае как да го помоли.

Аз винаги се намирам в такъв процес, издигайки се по правата между началната (текуща) точка и крайната цел, до която непременно трябва да отида.

Крайната точка, това е отдаване, любов към Твореца и творението, вяра във висшето знание, отдаване над получаване. И излизайки от началната точка съм длъжен да достигна крайната.

А по пътя имам:

1-ва част: направи всичко, което е по силите ти! Това е преди всичко.

2-ра част: пълно разочарование от своите сили.

3-та част: разбиране, че Творецът единствен може да ме спаси.

4-та част: там, където започвам да работя заедно с Него в отдаване (хафец хесед) и любов.

Но намирайки се в самото начало, трябва да зная, че непременно ще отида до края и се надявам на своите сили! Аз не мога да сложа ръка и да чакам действията свише.

Ако не се облегна до край на първия етап, не направя всичко възможно, което е по силите ми, аз никога няма да дойда до отчаяние, да разбера своето безсилие, никога не ще осъзная, че се нуждая от помощта на Твореца. А как ще призова светлината, възвръщаща към източника?

Един етап се разгръща за друг, определя и строи следващото състояние. Човек не знае къде точно се намира и какво го очаква на следващия етап в следващия миг. Но цялото придвижване се осъществява за сметка на неговия натиск.

От урока по статия на Рабаш, 30.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Част 1: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 34

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 144

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 1, част 4, стр. 269, п. 67.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Въведение към книгата „Паним Меирот уМасбирот“, п. 20

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Filed under: Ежедневен урок, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Въпрос: Все пак кой е виновен за моите падения – самият човек или Твореца? Те са резултат на моите усилия, вложени в работата или обратно, на моя мързел?

Отговор: Казано е за Твореца: „Аз съм първи и Аз съм последен!”.

„Аз съм първи” – това означава, че всяко начално състояние не зависи от нас. И обикновено то въобще не е свързано с онова, което се е случило по-рано.

Аз нямам предвид обикновените хора, в които автоматично и последователно се реализират „гените” (решимот, заповеди свише) и не възниква въпросът за смисъла на живота и реализацията на свободната воля.

Но човек, който е получил вече празнота за напълване, усещайки я по възникващия в него въпрос за смисъла на живота, може да се реализира като се включи в група (обща система), като проверява своите възходи и падения – състоянието, от което той започва своя духовен път.

Всичко се оценява съотнесено към свободата на избора, а не по самото състояние. То не ме вълнува. Състоянието може да бъде и добро, и лошо! Главното е как аз го използвам сега! Тоест, отчита се само „производното”.

Аз не променям и не поправям света – поправям само своето участие в него.

От урока по книгата Зоар, 31.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Част 1: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 32, 1988 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 123

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 1, част 4, стр. 268, п. 63.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Въведение към книгата „Паним Меирот уМасбирот“, п. 20

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Filed under: Ежедневен урок, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Книгата Зоар е най-силното средство по своето въздействие върху душата на човека . Това не означава, че трябва да изоставим другите книги и да учим само него, но ефектът му е по-мощен от всичко друго.

Талмуд Есер Сфирот /ТЕС/ („Учение за Десетте сфирот”)  и „Дървото на живота” са подходящи да формираш себе си. А по-късно, когато човек се намира вече на духовните степени, те могат да му служат като инструкции за извършване на вътрешни действия.

Когато чувстваш подеми и падения, влизането и излизането на светлините, как би могъл да ги почувстваш физически, тъй като твоето желание, духовният ти съсъд, е готов за получаване или отдаване, за влизане и излизане на светлината, тогава работиш с ТЕС и „Дървото на живота” като извършваш  действията, които те описват.

Докато със „Зоар“, ти правиш същото, но чрез посредник – обкръжаващата светлина (Ор Макиф). Тази книга развива общо съсъда на душите, а не както е казано: „Душата човешка го учи”, когато вече избираш ТЕС и практически изпълняваш действията.

Има време за подготовка към бъдещите степени и затова е предназначен  „Зоар“ . А има време за реализация на степените – с помощта на ТЕС.

От урока по книгата “ Зоар”, 29.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Цел на групата”: Събрали сме се тук, за да създадем група, в която всеки един от нас ще се стреми да дава наслаждение на Твореца.

 Но за да постигнем това,  първо трябва да се научим да доставяме наслаждение, да отдаваме на човека. Т.е , трябва да се научим да обичаме ближния.

Само чрез потискане на собствения егоизъм е възможно да изпълним тази заповед за любов към ближния.

Понякога статиите на Рабаш изглеждат объркани и неорганизирани. Ние не разбираме защо той започва да цитира от едно място, а после от друго.

 И все пак, трябва да разберем, че един кабалист не прави нищо случайно. Той изразява това, което усеща, а неговото усещане е висшата светлина, облечена в поправено кли. Ако бяхме на негово място, щяхме да напишем съвсем същото нещо!

Затова, дори ако ни се струва, че този текст е написан по неподходящ за нас начин, трябва да разберем, че ако бихме се издигнали и застанали на негово място, щяхме да напишем съвсем същите думи. Това се нарича да следваме метода на Рабаш и Баал Сулам.

От урока по статия на Рабаш, 29.08.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→