Непрекъснато се повтаря един и същи въпрос: защо светлината от самото начало не е могла да създаде готово творение, вече подобно на Твореца?

Това е невъзможно! Невъзможно е пряко да се предаде свойството отдаване от Твореца на творението.

Затова ни се налага да преминаваме през разбиване на световете (в света Некудим) и душите (грехопадението от Дървото на Познанието).

Иначе не можем да се обединим, да включим едно в друго свойствата отдаване и получаване, Бина и Малхут, освен чрез разбиването, греха (разбиването) на Адам или разрушаването на Храма.

Но какво е накарало човека да вкуси плода (ябълката) от Дървото на познанието?

Това е както понякога ти виждаш наслаждението и разбираш, че е вредно, чувстваш срам, но въпреки това си готов да го престъпиш, защото изкушението е твърде силно и е невъзможно да се откажеш дори под смъртна заплаха.

Наслаждението не потушава срама, ами заедно с това, те принуждава да продължиш!

Ето тук трябва да направиш изводи и да се научиш, защото именно в тази точка ти откриваш прегрешението на Адам на общия егоизъм (Дървото на познанието), за което е казано: “Ядох и още ще ям!” – той не може да се въздържи. Наслаждението е над него, макар да знае, че е забранено.

Това е именно точката, където се разкрива разликата между светлината и желанието. И ако ти я усетиш и поискаш да я поправиш, ще почувстваш колко ти е необходима светлината, възвръщаща към източника!

Няма избор – само така можеш да почувстваш, че си загубен и може да те спаси само чудо свише! И тогава ти изискваш светлината и получаваш спасение.

Спасението идва само от точката на човека. Творецът не призовава „животните” да излязат от Египет. Вече “човек” излизайки, повежда след себе си и “добитъка”…

От урока по статията “Предисловие към “Паним Меирот””, 29.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →