Въпрос: Казано било, че при изучаване на кабала трябва да освободим място в сърцето си, но какъв е този метод на вътрешна работа?

Отговор: По време на изучаване на Зоар сме длъжни да се погрижим да освободим в сърцето си място, в което светлината, възвръщаща към източника да започне да работи.

Длъжен съм да приготвя материал за работа на светлината: че сега ми е зле, за да го върне към източника, към доброто?

Длъжен съм да подготвя за светлината празно място, област за разбиване, зло, за да се обърне всичко това в добро. Затова преди всичко ми е нужно да изясня къде е тази област на зло в мен и какво означава това?

Какво означава да го превърна в добро? Това състояние трябва да съответства на действието на светлината, иначе тя няма да го направи.

Ако желанието, намерението и очакванията ми не съответстват на това, което прави светлината, тя няма да ми повлияе. Тя въздейства само в отговор на истинското ми желание, на правилната молба.

Затова ми е нужно да почувствам какво в мен е лошото, да променя представата си за зло, за да го направя така, както е в разбирането на Твореца и светлината, където под зло се разбира егоистично действие или мисли за сметка на ближния, ненавист към другите – и да пожелая светлината да ме измени към отдаване, любов към ближния, връзка с останалите.

Ако аз определям сегашното си състояние като лошо и изясня какво разбирам под добро състояние, а прехода от едното към другото съответства точно на това което трябва да направи светлината – то светлината ще го изпълни.

А ако все още не си представям правилно какво е това зло и какво добро, и какво изменение трябва да направи в мен светлината – то тя нищо и няма да направи!

Длъжен съм да я задължа да го направи! Тоест необходимо е да поискам силно този преход, както е казано: „Победиха ме синовете мои!”.

Длъжен съм да Го заставя да ме поправи: „ Длъжен си да го направиш! Ти обеща!” Желанието ми трябва да попадне в целта.

Това изясняване трябва да направим по време на обучението и преди това, по време на подготовката – и тогава поправянето ще се случи много бързо.

Из урока по книгата „Зоар”, 03.08.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казахте, че материалното е желание за наслаждение, а духовното – връзка между желанията. Тогава какво е Творецът ?

Отговор: Творецът е това, което разкриваш вътре в своите действия. Разкриваш общата сила – отдаването и любовта, според това как самият ти извършваш действията „отдаване” и „любов”.

Тогава в твоите действия ти се разкрива вътрешна сила и тя се нарича „Творец” (Боре) – „Ела и Виж” (Бо- ела, Ре – виж).

Ние постигаме само според принципа „По действията Ти ще Те позная”. Когато чрез всички свои действия отдолу нагоре постигна сила, която ме напълва – отдаване и любов – по това аз разпознавам Твореца.

Как малкото дете започва да опознава своята майка? То получава някакво впечатление от нейните действия. Но от това впечатление то нищо не разкрива, а само чувства, че някой се грижи за него.

Като й реагира  и като повтаря след нея тези действия, които тя иска от него, а не тези, които то самото би искало да извърши – то започва да я познава. Всъщност в това се състои цялото възпитание.

Така опознаваме висшия – Твореца. Аз извършвам действия, съгласно пробуждащите се в мен решимот. Това се нарича „от действията Твои” – и по този начин „ще Те позная”

Защо това са „действията Твои”?! Нали не са мои! Не. Творецът ми е дал решимо, Той ми дава желание, група, обкръжение, а също и сила да извърша тези действия.

Затова след всяко действие казвам: „Това са Твои действия!” Но от тези действия, преминали през мен и във всички случаи с мое участие, по мое желание – аз съм Те опознал.

Кой Те е познал? Тук  има известна точка на моята свобода на избора, наричана мое собствено „аз”. Аз-ът е предизвикал тези действия от Тебе и затова Те е познал.

По Твоите действия аз съм Те познал. В мен има „аз”, което Те е познало. Действията са Негови, а постижението е мое.

Из урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 02.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Получава се така, че всички наши конгреси са нужни за акумулиране на сила, за да може после, по време на падения, когато се появява свобода на избора между две сили «получаване или отдаване», да изберем подема?

Отговор: На всеки конгрес, след съответната подготовка за него, ние получаваме сила за обединение. Това е духовна сила, защото се ражда между нас.

А след конгреса в нас възниква егоистична пустота, тежест, апатия. Това не е случайно, няма нищо случайно!

Специално ни се дава духовно падение, разкрива се неизправеното поредно желание. А ние сме длъжни с помощта на силите, придобити преди това, да се извдигнем до онова въодушевление, в каквото сме били по време на конгреса.

В идеалния случай сме длъжни за момент да изпитаме падение – и веднага след това да се издигнем на нивото от конгреса. Но за това е нужна голяма подготовка.

Практически не можем веднага да се озовем в миналото си състояние, а поетапно: малко се повдигаме и падаме, още се повдигаме и пак падаме, и така постепенно се придвижваме към състоянието, което сме усещали по време на конгреса.

Това е истинска практическа работа, практическа кабала!

И тъй като успеха зависи от нашите усилия след конгреса, ние сме длъжни да се готвим отрано за този период. Като старец, проверяващ не е ли загубил нещо.

Т.е. още до конгреса трябва да се готвим за него и към това, което ще бъде след него. Тогава бързо ще откриваме себе си в практически подем по 125-те степени на висшите светове.

Из урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 19.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Творецът е създал желание за наслаждение като ”нещо от нищото” и го е развил в 4 стадия под въздействието на пряката светлина.

И когато това желание е достигнало до последния стадий, ставайки толкова голямо, като напълващата го светлина, предаваща му всичките си свойства, то в най-последния слой (далет де-далет, 4-а част на 4-та част) творението се е усетило като получаващо.

И това е породило, в него, такъв изгарящ срам и чувство за противоположност спрямо Даващия – Твореца, че творението съкращава себе си, отказвайки се да получава.

Това ужасно усещане, което се нарича “изгарящ Малхут” е тъмнина, която е невъзможно да се издържа.

Тя се нарича “празно пространство”, в което не може да свети никаква светлина. В тази последна точка, от 4-та част на 4-ти стадий, става съкращение, Цимцум.

Всички предишни стадий са способни да се уподобят на светлината – в тях я няма тази абсолютна, на нея, противоположност.

Но целият проблем е, какво да се прави с тази последна, четвърта част?! Не е възможно да се зачеркне и да се избавим от нея, тъй като тогава престава да съществува творението, което не се включва вътре в Твореца и е противоположно на Него с всичките си свойства.

В творението е необходимо да се съхрани тази независима точка, от 4-ти стадий – като негова основа. Тъй като, ако не е този срам, то гостът напълно би се подчинил на Домакина и би правил всичко, което той поиска (както домашното куче, предано на стопанина) – всяка нежива, растителна и животинска природа.

Но кога той се нарича ”гост” – човек, противоположен и чужд на домакина? И така именно той сам се усеща, а Домакинът му се радва от все сърце и само пита с какво още да му угоди, само на госта да му бъде добре. Той казва: ”Вземи, всичко е твое!”

Но гостът отговаря: ”Това не е мое – това е Твое!” Той е неспособен да се избави от това усещане за срам в стадия ”далет де-далет” и е задължен да го съхрани, за да не изчезне като творение.

И ако пребиваваме в Райската Градина – в чисто отдаване, в Бина – това е все още ангел, а не истински човек.

Докато не намерим вътре тази зееща празнота, която е невъзможно да се напълни, докато в нея не се разкрие целият срам, необходимостта да прикрием себе си с ”облекло” – потребността от изправяне – до това време човек не е готов за своята мисия.

И за да помогне на човека, от него излиза и се отделя неговата жена – жената Нуква, ”създадена от реброто му”.

Именно тя разкрива тази празнота и заедно те (Зеир Анпин и Малхут, Адам и Хава-Ева) усещат необходимостта от облекло – отразената светлина, намерението, заради отдаване, както гостът по отношение на Домакина. И за сметка на това могат да постигнат поправяне – да действат само заради отдаване на Домакина и да преобърнат срама в достойнство и почит.

Това е сложно и дълго пътуване. На всеки в света е известен този разказ за Адам и Ева, но никой не подозира, че под него се скрива…

От урок по статията ”Предисловие към ”Паним Меирот””, 13.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Силно се надявам, че ще разберете какво представлява Духовния стимулатор, който искаме да построим. Групата е нещо изключително неясно, непознато, неуловимо. Сякаш някъде виси във въздуха. В същото време стимулаторът е съвсем осезаемо място в Интернет, където са съсредоточени, въпросите, отговорите, стремежите, целите и изясненията. Можете да се отнасяте към него като към трето лице. Това отношение към групата, душата, духовния свят и Твореца е по-разбираемо за нас.

Духовният свят се разкрива в нашата връзка, в мрежата, която ни свързва. Затова трябва да построим това място в Интернет, то ще ни свърже. Мислете за него като за връзка между нас и всеки път й придавайте по-голяма сила. Всеки може да получи голямо впечатление и въодушевление, вземайки участие в стимулатора, защото е едно по-ясно и осезаемо обкръжение, до което всеки може да се „докосне”.

Днес хората живеят в Интернет и разкриват целия свят от чувства и нови измерения там, а не в материалната действителност. Ако постигнем състояние, в което групата ни влияе и пробужда чрез симулатора, няма да изпуснем дори един миг от духовния напредък.

Може би целия човешки живот е само един миг и даже той може да остане незавършен. Това е защото мигът започва свише и се довършва от нас отдолу. Творецът пробужда човека и той трябва да реагира. Ако той отговори на предложението да се приближи, тогава мигът е завършен и  ще започне следващият.

Животът е изграден от подобни моменти. Те предопределят напредъка ни и това, колко ще постигнем през жизнения цикъл. Но ако човек не отговори, мигът никога не завършва… Сграбчи момента!

От ежедневния Кабала урок – 13.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Част 1: Повторение на урока от 19.08.2010 г. Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 13, 1988 г.

Видео (англ.) N/A Аудио (англ.) N/A

Видео (рус.) N/A Аудио (рус.) N/A

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 50

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 6, част 15, стр. 1691, п. 05.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Урок по статия на Баал Сулам – „Арвут (Поръчителство)“, п. 21

Урок на  групата от Ню Йорк съвместно с Бней Барух

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 5: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 32, 1988 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Ако човек учи кабала само, за да се сдобие със знание без да има желание да се поправи, тогава това няма да има никаква полза, защото целта на ученето е да се привлече светлината, възвръщаща към източника.

Затова, в миналите векове, кабалистите са криели своите текстове. По това време човечеството не е усещало нуждата от поправяща светлина и затова не е имало смисъл да се дава на човек кабалистична книга . Той не би видял нищо в нея, а само мъртви букви или празни клетки.

Затова кабала е била забранена. Ако човек няма правилно желание, кабала няма да му е от полза. Всъщност, дори ще му навреди, защото той ще учи механично и ще остане в същото материално измерение, в което е бил.

Ако е така, защо разпространяваме кабала сред масите, включително и сред онези, които все още нямат духовно желание, „точка в сърцето”? Истината е, че желанието на човек включва всички нива. Общият духовен съсъд включва всичко души, всички хора, дори и онези, чийто решимо за духовно поправяне не се е проявило още. Разликата е в това, че те още не могат  да започнат  поправяне, защото, все още не усещат нужда да постигнат духовна цел.

Въпреки това, всеки човек има душа! Всички хора са неделими части от Малхут на света на Безкрайността. Можем да присъединим всички тези души към себе си и така да ги включим в нашия кръг. Така обкръжаващата  светлина, която ние привличаме, ще въздейства и на тях.

И макар обкръжаващата светлина  да не им влияе със същата сила, както на нас. Тя въздейства пряко на нашето духовно решимо, а тяхното  решимо не е разкрито все още и затова, светлината му влияе непряко. Въпреки всичко, това ги приближава до поправяне и ги включва в нашия общия духовен организъм.

Затова, работата, която правим не е напразна. Баал Сулам пише, че разпространението на науката кабала сред масите е „зовът на рога на Месията”.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““ – 11.08.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От какво ни защитава клипа (кората, нечистата сила)?

Отговор: Клипа ни защитава от Твореца! В своята гордост ние не можем да се съединим с Него и винаги се развиваме с помощта на две сили. Едната сила ме развива отвътре с помощта на светлината, а другата ме удържа и спира, за да остана вътре в желанието да се насладя заради себе си – именно това е клипа.

Но когато израснем до следващото състояние, тогава е необходимо да свалим и изхвърлим клипа, за да може узрелият плод да бъде използван като храна за човека. Затова е прието кората да се изчиства от плода и да не се използва като храна…

От урок по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 14.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как се извършва духовното поправяне?

Отговор: Отначало висшият духовен парцуф се спуска към низшия и се прилепва към него, приемайки неговата форма и свойства. След това идва светлината и благодарение на тази връзка, висшият се издига и може да обхване низшия като го издигне със себе си.

Затова, именно  падането и разбиването дава възможност за следващото поправяне. В началото висшият се спуска към низшия, разваля се, става по- лош, изравнява се с низшия и те стават едно цяло.

Но когато след това идва светлината, частта от висшия паднала в низшия може да се пробуди, защото това е неговата светлина, светлината на отдаването!

Низшият не може да се пробуди от тази светлина, него не го впечатляват разкази за любов и отдаване, защото притежава само желание да получава наслаждение!

Но за сметка на тяхната връзка, висшият, издигайки се, може да издърпа низшия със себе си, защото те заедно са се намирали в падение. И в това е цялото чудо на поправянето…

От урока по „Учение за Десетте сфирот”, 05.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

В някакъв момент откриваме, че целият ни живот може да се раздели на два периода, според това как се отнася към нас висшето управление, силата на Твореца.

Първата „половина“  е детството, където природата (т.е. обкръжаващите)  ни защитава по всякакъв начин, а втората – там, където свършва тази защита.

Аз ставам възрастен, и  вместо да ме защитава, природата започва да ме притиска и да изисква, като ме натоварва с отговорности.

Трудно е да се разбере защо е  устроено така, че човек се ражда абсолютно безпомощен, лежейки в ръцете на майка си и баща си и  в тежест на обществото.

А през втората част от живота, стъпвайки си на краката, човек е длъжен да работи тежко, да защитава другите и да им осигури „щастливото детство”, което сам някога е получил.

Ние като че ли виждаме в това отражение на духовния закон, когато долната част (АХАП) от висшия парцуф се спуска към горната част (ГЕ) на нисшия парцуф, за да го подтикне напред.

Работата е в това, че ни трябва взаимно проникване на свойства с Твореца, което става в обратна форма – по пътя на разбиването, „грехопадението на Адам Ришон”.

С помощта на първородното Зло (змията), ние придобиваме особена празнота в себе си – място за бъдещата душа. Именно там ще намерим себе си в сливането с Твореца и ще достигнем Неговата висота, изпитвайки доброто и злото.

Но целият този път все още трябва да се извърви… У нас все още я няма тази точка на независимост и ние сме управлявани с помощта на „ангели” свише (висши сили).

Т.е. всичко, което имаме е от Него. Светлината първа действа във всичко, а ние сме само нейни производни.

Как да направим така, че творението да бъде първо, а разкритието на Твореца и изграждането на Твореца вътре в творението – вторично?

Ако аз се намирам в този свят без абсолютно никаква опора и до мене нямаше никакви кабалисти, то откъде бих могъл да взема възможността за каквато и да била свобода на волята, за тази важна точка?

Всичко останало може да ни даде Твореца, но тази свобода не трябва да излиза от моето желание за наслаждение.

Защото макар, че това желание е пълна противоположност на светлината, то всецяло се управлява от нея, но в обратна форма. Светлината действа и моето желание отскача на обратната страна.

Откъде идва моята самостоятелност, без която цялото творение би загубило смисъла си?

Ние я получаваме именно от първородното Зло – няма откъде другаде да я вземем.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 16.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→