Въпрос: Как да намерим правилното равновесие между всички действия, които изпълняваме: разпространението на кабала и вътрешната работа в групата?

Отговор: Това са две противоположни посоки на работа, които в същото време се поддържат помежду си.

От една страна е необходимо колкото може по-сплотено да се съединим с групата, да бъдем изключителни и да съблюдаваме устава, написан от кабалистите, правилата и законите, описани от Рабаш. Вътре в групата трябва да съществува спазване на правилата.

От друга страна, трябва да бъдем абсолютно свободни и открити за външния свят – да обясняваме на всички по възможно най-популярния и деликатен начин.

Трябва колкото може по-силно да се съединим и съхраним себе си, за да вървим по тясната права линия напред, към целта! Това е работата в «линия».

А по отношение на външния свят, ние си представяме кръг: няма различия и граници, няма горе и долу, всички са равни – получавайте всички колкото искате, без какъвто и да е натиск.

Това са два противоречащи си един на друг подхода и е нужно да си ги представим.

От урока по статията «Науката кабала и нейната същност», 17.10.2010

[23935]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

ТЕС, том 1, стр.37, п.1: «Тази линия е като тънка тръбичка, през която се разпространява и преминава светлината от висшата светлина на Безкрайността в световете, в онова място, където съществува празно пространство.»

Препоръчвам ви да не си представяте геометричните фигури линия и окръжност, а отношенията между двата обекта – представям си две качества, връзката между които може да бъде чрез окръжност (без граница) и посредством линия (ограничение).

Да вземем за пример отношенията между двама души. Връзката между тях може да бъде във формата на окръжност и на права линия.

Така, че опитайте да не рисувате тези отношения като геометрични форми, а да си ги представяте чувствено.

Въпрос: Какво означава да се отнасяме към другарите чрез окръжност?

Отговор: Чие желание преобладава тук: моето или на другарите? Ние говорим за желанията и тяхното ограничаване, нали? Светлината на изобилието присъства и напълва всичко.

Всичко зависи от желанието – доколко го закръгляш или изправяш. Значи, в съответствие с това решавай как ще се отнасяш към другите.

Ако техните желания са определящи за теб и ти ги приемаш в такава форма, че не съдиш делата или постъпки им и тогава, ти сякаш напълваш окръжността.

С какво я напълваш? Със своето отношение. Твоето отношение към тях може да бъде или чрез права линия, или чрез окръжност.

И ако е така, може би тогава, вие ще се преврнете в две окръжности или дори в една окръжност, която е резултат от налагането на другите две. Най-главното за сега е да се постараем да трансформираме тези понятия в чувства.

От урока по книгата «Учение за Десетте Сфирот», 15.10.2010

[23891]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

По пътя към целта трябва постоянно да се грижим за реда на приоритетите. Ние действаме според нашите желания, и затова трябва да ги подредим според степента им на важност. Подредените по важност желания представляват линия, по която човек се придвижва към целта.

Най-важните желания се намират точно пред него и следователно, когато той иска поправяне, неговата молитва е насочена към съживяването на Шхина от прахта. Шхина е кли, а изграждането на кли е нашата главна задача в момента. Човек не може да встъпи в контакт с Твореца преди съсъдът да е готов.

Затова групата и взаимното поръчителство имат решаващо значение за нас. Без тях, всички други разчети, които прави човек, ще бъдат неправилни. Точно след взаимното поръчителство, ние ще разкрием кли на взаимно отдаване и всички ще се издигнем над желанието да получаваме наслаждения към желанието да отдаваме, към покаяние от страх. След това ще разкрием преднамерените и непреднамерените престъпления. Щом ги поправим, ще достигнем покаяние от любов, и ще разкрием Твореца – този, на когото отдаваме.

Но всеки път човек трябва да изгражда линия, където всяка точка представя неговите желания подредени от най-важното до най-маловажното.

От урока по статия на Рабаш, 13.10.2010

[23434]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Написано е, че когато 600 000 души няма да имат други занимания в живота си освен запълване на моите нужди, тогава ще бъда задоволен. Когато се казва, че „няма да имат други занимания в живота”, ме обърква.

Отговор: Няма с какво друго да се занимаваме. Трябва само да се грижим за това всеки човек да има възможност да се издигне над своя егоизъм.

Въпрос: Мога да изброя още много неща, които са необходими.

Отговор: Не, аз искам само да освободя себе си от препятствия, за да се отдам на мисли за обединение, така че да разкрия Твореца в тях.

Въпрос: А грижа за работата, за семейството, за себе си?

Отговор: Говорим за тези, които се стремят да постигнат взаимно поръчителство. Това означава, че ти искаш да се грижиш само за обединението, където Творецът ще се разкрие. Ние гарантираме да ти дадем спокойствие, ако тези грижи пречат на работата ти по взаимно поръчителство.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 11.10.2010

[23205]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как ние усещаме Твореца: също както усещаме останалите хора извън себе си, или някак по друг начин?

Отговор: Разликата при усещането на Твореца и другите хора е като усещането за общото и частното.

Ако аз действително започна да усещам хората, то благодарение на това аз ще достигна до усещането за общото, включващо в себе си всичко, наричащо се Творец.

Но има разлика между частното и общото. Общото – това е корена, първопричината за всичко. Това не са просто няколко или повече хора заедно, отделни единици или цялата общност.

Под общото се подразбира постигането на корена на творението. Това е качествено допълнение. Разликата не е в това – да пием от сто отделни чаши или от една голяма, пълна със стоте порции.

Тъй като аз постигам причината на творението, процес, който включва в себе си всичко и неговата цел. Коренът включва вътре в себе си всичко, и другите хора не могат да дадат такова постижение – само Твореца.

Целта на Твореца е да ни доведе именно до тази точка! Докато стигнем до нея – нашето състояние още е несъвършено.

По статията от урока „Кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23604]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Мога ли да форсирам темпа на отваряне на решимо или това е постоянна величина?

Отговор: От света на Безкрайността (Ейн Соф) през пет свята ние сме достигнали този свят и сега сме длъжни да се издигнем оттук обратно в света на Безкрайността.

Баал Сулам доста подробно пише за това в Предисловието към Книгата Зоар. По пътя надолу в нас остават разбитите решимот от спускането. Този свят съществува 15 милиарда години и днес, през 2010г., ние първи започваме подем, поправяне.

Трябва да вземем разбитите решимот и да ги реализираме отново в пет свята: АБЕА и Адам Кадмон. Ние трябва да правим тези стъпки сами, но вече в поправен вид.

Всъщност, това не са два различни пътя надолу и нагоре, а една стълба, една линия. Спускането по нея е бил инстинктивен, неосъзнат процес. Дори в този свят все още не сме съвсем в течение на ставащото.

Започвайки да реализираме своите решимот, ние не знаем какво става с нас до определено ниво, докато не минем махсом.

А след махсом ние започваме да издигаме решимот през световете Асия, Ецира и Брия в Малхут на света Ацилут, която се нарича Шхина. В света Ацилут се намира механизмът за поправяне – тук ние поправяме всичко и тогава започваме да разбираме, да усещаме и да осъзнаваме целия процес.

Ние не избираме решимот. Във всеки е заложена ”спирала”, верига решимот и ние последователно ги преминаваме от първото до последното.

Светлината ще им въздейства, ако я повикаме. По такъв начин, темпото зависи само от нас.

Ако се включа в група и учение, ако мисля, грижейки се за това в свободното време, по такъв начин аз ускорявам темпото на своето развитие.

При това съвсем не е важно колко свободни часове ми се падат всеки ден. На някого дават двадесет часа, на друг – два, но разликата не е в количеството, а в това, как ти ги използваш.

Всеки го поставят в определени за него условия – това не зависи от нас. Ние сме длъжни да използваме свободното си време възможно най-ефективно за потребностите на нашето духовно развитие.

За това се говори в статията ”Свободата на волята”: необходимо е колкото може по-дълбоко да се потопим в групата и там, в обединението между нас, да отправим усилията си към разпространяване и учение.

Такива са нашите основни действия: обединение в група и преход от обединение към разпространяване и учение. С това ти пробуждаш светлината, а всичко останало вече не зависи от теб.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 15.10.2010

[23685]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

В наши дни хората все повече се тревожат за своето съществуване. В действителност, всички хора по света могат да се обезпечат с всичко необходимо, но ние нямаме нужните сили да изпълним това.

Дори и най-властните и богати хора не усещат абсолютната безопасност и напълване, които може да ти даде любовта към всички – поръчителството. Това е осъществимо само при едно условие – ако всички се грижим един за друг.

Човечеството смята, че материалното изобилие може да напълни хората, но американската мечта, обществото на потребителите, разруши само себе си. Ние достигнахме до необходимостта да изменим отношението си към живота.

Усещането за добро, мир и съвършенство изобщо не зависи от това, какво притежавам. Ние не сме способни да се успокоим от никакви напълвания.

Истинско успокоение е възможно само тогава, когато между нас започне да протича светлината. А за това, ние трябва да отворим пътя на светлината, чрез взаимната грижа един за друг.

Когато мисля за другите, аз разблокирвам система, благодарение на която успокоението обезателно ще напълни всички и мен.

Това успокоение ние нужно, за реализация на поръчителството, така че да обърнем тревогата си към напълването от Твореца.

В началото ние ще вярваме, че в резултат на положените усилия, на нас ще ни стане просто по-добре. И единствено, когато всички започнат да мислят за останалите, анулирайки егоизма на всеки, тогава нашето намерение ще се промени на алтруистично.

Така от ло-лишма ще достигнем в лишма – спрямо това, доколко помежду ни се е реализирало поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23674]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин, в правилната взаимовръзка между нас се разкрива Творецът?

Отговор: Има съсъд и има светлина. Творецът се разкрива само в съсъда, в творението.

Творението представлява желание, което може да изпитва или приятни, или неприятни усещания – наличие на нещо или недостиг на нещо.

А Творецът е отношение. Разкриване на Твореца означава разкриване на Неговото отношение към нас. Не на самия Него, а именно на отношението – т.е. формата, облечена в материал или светлината облечена в съсъд.

Светлината се облича в съсъда, когато той приеме нейните свойства. Какво е светлината като такава – аз не знам. А обличане на светлината означава, че тя се отпечатва в съсъда.

За да стане това, кли трябва да бъде „меко”. Иначе казано, да изпитва недостиг, да иска светлина. Защото светлината оставя в съсъда противоположен на себе си отпечатък, а съсъдът трябва да разшифрова тази противоположност в обратната посока – да се върне от негатива към позитива, за да разбере светлината.

Затова, ние трябва да снабдим нашето желание за наслаждение със съкращаване (екран) и с намерение (отразена светлина). Можем да усещаме и да интерпретираме правилно светлината, според това, как тя формира в нас екран и отразена светлина.

В резултат, ние усещаме собствената си форма – но именно светлината я е създала в нас и затова наричаме формата с името на светлината.

Точно по същия начин, АВАЯ – това е форма на творението, неречена с името на Твореца. Само така можем да Го познаем – по формата, а същността на Твореца не можем никога да постигнем.

От урок по статия на Рабаш, 17.10.2010 г.

[23909]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Сега е необходимо само да работим усърдно – вече сме много близо до състоянието, от което можем да постигнем поръчителството. Може би е полезно да си представим образно колко много ще загубим, ако не го постигнем.

Представете си, че не успеем да направим от ноемврийския конгрес нищо повече, освен един красив фестивал и не внесем вътре действието на точката на единството.

Какво ще стане с нас, ако не успеем реално да напреднем! А ние решихме, че тази година трябва да постигнем единението. И трябва да помним това непрекъснато по време на подготовката за конгреса.

Няма никакъв проблем да постигнем единението, стига да се отнасяме към него с цялата необходима сериозност и всички заедно. То е достъпно за хора, които са много по-малко напреднали от нас.

Нашата група извърши огромна подготовка. Ние просто се намираме пред психологическа бариера. Основната трудност е, че не можем да си представим самото понятие, тази цел.

И така, трябва постоянно да мислим за това, да се намираме само в тази мисъл, за да стане очевидно за нас: каква е загубата спрямо печалбата и какво точно губя аз!

Ние вече се намираме във връзка с общата система, трябва само да разкрием това от собственото си състояние. Нищо друго по отношение на разкриването не се случва. Всичко това вече е тук! И същото се отнася за целия свят. Но ние имаме повече, защото извършихме огромна подготовка.

Духовната система ни е станала по-близка: ние сами се приближихме към нея и я привлякохме към себе си – тя вече е започнала да „изплува” от дълбините, да се приближава към нас. Сега трябва само да направим усилие, за да я разкрием.

А след първото разкриване, ще ни бъде много по-лесно да работим. Най-трудно е да се качим на първото стъпало.

От урока по статията „От плътта си ще съзра Твореца”, 08.10.2010

[23800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

„Бутонът”, който непрекъснато натискаме за да привлечем светлината върху себе си е групата.

Аз участвам в нейния живот, стремя се към обединение с приятелите, искам да се разтворя сред тях и така да привлека светлината, която ни връща към Източника.

По същество, това е моето единствено действие – да привлека светлината, която осъществява промените.

Ситуацията е проста. Съществувам аз, който искам да постигна правилната цел – подобието с Твореца. И има средство: да поискам, чрез групата светлината да ми въздейства и постепенно да извърши в мен всички необходими изменения. По този начин напредваме.

Аз мога да проверявам себе си всеки път: какво за мен е „ден” и какво „нощ”? Сега, за мен „ден” e всякакъв вид напълване, а „нощ”, „мрак” – опустошението на разума и сърцето. Така изглежда картината на егоистичните желания.

Сега, за нас е необходимо да предизвикаме в себе си промени, за да придобием отдаващи желания, в които да оценяваме „деня” и „нощта” така, както ги оценява Творецът.

За Твореца „денят” е отдаване, вяра над знанието, противоречаща на логиката и чувството на сегашното стъпало.

За да я постигнем, от нас не се иска да положим свръхчовешки усилия, на които не сме способни.

Не, ние се стараем в групата, в обединението помежду ни и привличаме силата на светлината, а тя идва и си върши работата.

Цялата духовна работа се нарича „работа на Твореца”. Той я извършва, а аз трябва само да поискам това – подобно на детето, което хваща за ръка възрастния и го дърпа след себе си.

Ако човек разбира същността на тези взаимоотношения, тогава му става леко – всеки път реализира свободата на избора в групата и привлича върху себе си светлината, която връща към Източника.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 15.09.2010 г.

[23688]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→