Първата степен, поръчителството, това е началната степен на духовната стълба. Цялата тази стълба е реализация на условието в поръчителство: от 0 до 100%, на 125-те степени.

Затова на конгреса ние се опитваме от самото начало да достигнем началното условие на поръчителство, на най- обикновено ниво и дори временно да се задържим на него.

И това е възможно ако всички заедно страстно пожелаем това и се опитаме да предадем това стремление един на друг. Такова състояние съзнателно могат да достигнат само не голяма част от хората, а останалите ще се присъединят към тях.

Защото сме свързани помежду си в духовна схема „парцуф” във вид на пирамида, на която има връх (мъже от 20 до 60 години, с мощност 60х10000) и долни слоеве (така наречените старци, жени и деца) но в резултат се съединяваме заедно в една група (народ), „стоящ пред планината Синай”

И когато самата вътрешна част, „мъжете от 20 до 60 год.” приемат на себе си поръчителство, то всички останали, новодошлите ще се присъединят към тях.

Всички се включват в едно цяло и се наричат „един народ”, получаващи духовно разкриване. Както е казано, целият народ чува гласа на Твореца от планината Синай.

Но истинското условие на поръчителство отначало върху се бе си приема най- вътрешната група.

От урока по статията „Наука кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23550]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Време е да разберем, че сме пропаднали. Всеки от нас седи върху дупка, която сам е направил в общата лодка и едва-едва се удържаме на място, за да запушим тази дупка.

През цялото време тук и там се открива теч и колкото и да се стараем все едно потъваме.

Така не е възможно да се придвижим към целта. Необходимо е да осъзная, че завися от другите и да си представя тази зависимост. Ако не изясня картината, тя ще излезе ужасна, но това ще ме подтикне напред.

В това се и заключава Изхода от Египет”, да разкрием  сто процентната зависимост един от друг. Ние повече не можем да оставаме в своя егоизъм.

Защото в ръцете на всеки е тръбичката с въздух за другите и той не отваря кранчето. Ето защо всеки живее само в частица светлина (киста де хают), в надежда за истински живот.

Защото става дума за моят живот! Освен съществуването в този свят, което скоро ще свърши, аз нямам нищо, докато не накарам другарите да отворят кранчето.

Просто ми е необходим живителен разтвор- светлина, протичаща през моята душа и придаваща усещането за духовен живот. И ще се влее той в мен само чрез другарите.

Но те не го пропускат. Какво да правя? Да ги пробуждам, да ги пробуждам да открият тези канали. Ако съумея –ще се спася, а иначе –смърт. И е нужно всички заедно да работим над това.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23414]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво чувства човек, когато за пръв път разкрие, че се намира вътре във Висшата светлина?

Отговор: Това се усеща като топлина, като някаква сгряваща светлина, такава обгръщаща мъгла, която изпълва целия свят. Това е тази Сила на Любовта, тази добра Сила, която ни прегръща, ласкае, поддържа, защитава.

Усещаш се досущ като плод в майчината утроба. Ти именно така можеш да разкриеш Висшето: чрез отношението на Висшата духовна Майка към нас, както към зародиша, намиращ се в нея.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 29.07.2010

[23792]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Отдаване и получаване са единствените свойства в нашия свят. Използваме различни термини да опишем свойството отдаване: свойство на вяра, милост, добрина, любов, Шхина (святост), Творец и т.н. Всички тези термини описват свойството отдаване, силата на Твореца.

Свойствата на получаване, въпреки че са негативни и противоположни на тези на отдаване, са създадени от милост (Хесед), добрата сила на отдаване. „Краят на действието е в началния замисъл”, означава, че всичко е подготвено точно по този начин, за да доведе творението до независимост. Тогава, поставено между двете сили, то винаги ще може да утвърждава своята самостоятелност като ги използва според собствен избор.

В противопоставянето на тези две свойства творението разкрива трета линия: себе си. Всеки път то търси възможност да отдава на Твореца чрез правилното използване на получаващите и отдаващите желания. Нито едните не принадлежат на творението, и с тяхна помощ то стига до отдаване на Твореца. Така творението определя своята самостоятелност, своя статус, точно защото всички тези сили и цели са извън, докато то само решава за какво да ги използва.

Тези условия са приготвени за нас предварително. „Говорящото” ниво възниква от комбинирането на свойства и действия, чрез които ние ставаме подобни на Твореца, като се изградим по Неговия образ.

От урока по статия на Рабаш, 12.10.2010

[23298]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверим, дали учим лишма или егоистично?

Отговор: Всичко зависи от целта, която си поставям. Ако тя е да отменя себе си пред групата, за да получа от нея правилния духовен ген – „решимо” и да го реализирам, значи уча по правилния начин.

Аз идвам в групата и се включвам в нея със своята точка в сърцето. И тогава, групата внедрява в моята „точка в сърцето” онова решимо, което има тя.

Аз не съм имал такова решимо, а само стремеж. Това е ново за мен решимо – от предишното съединение, от неговото разбиване.

Ако се съглася с мнението на обкръжението, поставяйки се под неговото влияние и приема това решимо като най-важното, тогава то става мое и аз го издигам в молбата за поправяне.

Излиза, че действам чрез съединяването с групата и искам то да се осъществи. Тоест поправям разбиването и чрез това действие привличам висшата светлина – защото това е единственото, на което действа тя.

От моя страна бива отправена правилната молитва (МА”Н) и в съответствие с това, идва правилният отговор, светлината на поправянето (МА”Д)

Затова, ако действам в група и отменям себе си заради важността на духовната цел и съединяването, което демонстрира групата, значи напредвам правилно.

Няма никакви други критерии – мога отлично да знам всичко, което е написано в книгите, усърдно да работя в групата, в разпространението, но моят духовен напредък зависи само от съзнателното поправяне на връзката между нас – няма нужда да правим нищо повече в този свят!

Всичко се проверява само по отношение на това, дали има някакво движение по посока на съединяването. Има хора, които се завимават с кабала десетки години, но дори не се замислят за него.

В този случай, не бива човека да бъде упрекван – това означава, че още не е готов. Но той все пак някак си напредва и това е за предпочитане, отколкото да не прави нищо.

Но, докато човек не пристъпи към реализирането на тази точка, той все още не е стъпил на духовния път.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 17.10.2010

[23960]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал Сулам. Статията „Науката кабала и нейната същност”. Казано е: „Заповедта е свещта, а Тора – светлината”. Както човекът, който има свещи, но няма огън да ги запали и затова седи на тъмно, така онзи, който има заповедите (действията), но няма Тора (светлина), седи на тъмно, защото Тора е светлината, осветяваща тъмнината на желанията.

Има хора, които извършват много действия и си мислят, че те са правилни. Тоест, че тези действия ги приближават към по-голямо духовно възнаграждение. Но за съжаление, всичко това не е така.

Човек прави равносметка на своя живот, мислейки си, че е извършил много добри дела, изпълнил е много желания на Твореца (заповедите), изучил е Тора, научил е наизуст много свещени текстове, изпълнил е всички предписания. И накрая разкрива, че всъщност нищо не е направил, зашото „заповед без намерение е като тяло без душа”

Излиза, че всички тези физически действия не водят до никакъв положителен резулт в живота му.

Животът е отминал и той напразно се е старал и страдал. Ще му се наложи отново да се върне в тази реалност – да се роди, отново да израстне от пеленаче с надеждата, че в следващото превъплъщение ще успее да постигне нещо.

Така напредваме от поколение в поколение, от живот в живот, все същите души – докато не постигнем своята правилна реализация. Защото смисълът на живота не е в изпълняването на определени физически действия, а в поправянето на нашата природа.

Заповедта е поправянето на егоистичното желание на намерение за отдаване. Изхождайки от това определение, трябва да разбера: поправил ли съм поне едно желание, възстановил ли съм единението с другите?

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 17.10.2010 г.

[23950]

Filed under: Ежедневен урок, Заповеди, Тора - Няма коментари→

Въпрос: За да усетя Твореца, ми е необходимо не собственото ”Аз”, а нещо външно – връзката между нас. Тогава за какво Той ме е създал такъв?

Отговор: От тази форма, от себе си, какъвто си, с всички заложени в теб свойства да започнеш да анализираш, да проверяваш, да изучаваш и да разкриваш Твореца, независимо от Него.

Наистина, сега се намираш извън системата на духовния свят. А значи, ти можеш, подобно на независим изследовател, да пристъпиш към разкриването (на Твореца).

Затова ние и се намираме в нашия свят, напълно отрязани от духовната система, дори от нейните нечисти части.

Моята задача тук е да водя независимо разследване (анализ). Аз винаги, от всяка духовна степен мога да се върна в тази форма – в моето тяло, за да се издигна отново и да продължа изследването на духовния път.

Този свят е важен с това, че в него аз, като че ли самостоятелен, тъй като не виждам Твореца, съм откъснат от духовните явления – толкова, че се намирам на животинска степен.

Като пожелавам да стана човек, аз влизам в духовната система, а ако не желая – отново се връщам към животинското състояние.

По такъв начин имам възможност да се намирам на две степени: на животно и на човек. Затова е казано в Псалмите: ”Човек и животно спасява Творецът”.

От урока по статия на Рабаш, 17.10.2010

[23906]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да осъществим правилно съединяване помежду си? Тук необходими ли са чисто духовни действия?

Отговор: Не, необходимо ни е да изпълним всевъзможни действия, насочени към съединяването в този свят: в групата, в разпространението.

Нужно е в света да се установи нов подход за възпитаването на децата и възрастните, в отношенията между хората, за да служат всички наши отношения за духовното извисяване, за разкриването на Твореца в нас.

Всички тези действия се наричат заповеди. Ние сме длъжни да ги изпълняваме, за да поправим нашето егоистично желание, докато в него не се разкрие Творецът в цялата си сила.

Разбитите желания, цялата взаимна ненавист се наричат ”анти-заповеди”, анти-Творец. Ако поправям ненавистта на любов, означава, че изпълнявам заповедите – действия, които ни свързват.

А формите, разкриващи връзките, които показват как всяко желание трябва да се съединява с другите, се възприемат от мен като образ на Твореца.

Тоест Творецът – това е правилната връзка между нас! Ние Го усещаме като правилно свързващата мрежа, съединяваща ни и включваща Го в тази система.

Всичко това и се нарича Творец – това състояние трябва да достигна и затова Той така и се нарича ”Бо-ре” (ела и виж).

Това включва и физически действия: работата в групата, събрания на другарите, конгреси, съвместно учене – но след всички тези външни действия е необходима вътрешна работа, истинско вътрешно поправяне, поправяне на душата. Нали Творецът иска поправяне на сърцето.

И тези действия се наричат ”материални заповеди”, въпреки че не се изпълняват от ръцете или от краката. Тези духовни действия аз мога да изпълня само ако имам светлината, връщаща към източника.

Аз не правя това сам! Всички заедно: Аз, Групата и Творецът – трите правим всевъзможни превръщания. Само заедно! Нито едно поправяне не може да се направи със собствени сили. Необходимо е съчетаване на всичките три компонента.

От урока по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 17.10.2010

[23938]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Не разбирам каква е тази свобода, която трябва да постигнем?

Отговор: Нашата свобода е в достигането на желанието за отдаване и това ни напълва с безкрайно наслаждение.

Целта е в това, като изменим и поправим себе си, да достигнем най-доброто състояние. Творецът, добър и творящ добро, е искал да създаде творение за да му даде наслаждение! И Той ни го е дал!

Аз, като малко дете, мечтая само за това, родителите да ми подарят велосипед – това за мен е пределът на всички мои мечти.

А родителите се опасяват, че аз ще карам по шосето между колите и вместо велосипед искат да ме учат да свиря на цигулка. Разбирате ли разликата?

Ето така и Творецът иска ние ”да свирим на цигулка”, а ние искаме ”велосипед” за своя егоизъм!

Но след това, като направим своето желание такова, каквото е Неговото желание, като изменим себе си и като почувстваме, че свиренето – това е най-голямото удоволствие, тогава ние ще достигнем подготвеното от Него наслаждение.

Наистина, Творецът е заложил наслаждението в ”цигулката”, а не във ”велосипеда” и ми се налага по пътя да сменя своето желание – няма изход! Но в резултат, аз ще постигна наслаждение, както е замислено в замисъла на творението.

Моята свобода тогава е само в това, постепенно да изградя за себе си нужното обкръжение. Аз сам търся и изяснявам какво е необходимото обкръжение, за да ме придвижи към този пример, който ми е дал Творецът.

И с това аз изграждам себе си. От всички дадени ми възможности аз си изграждам ”обвивка”, в която мога да се облека. Човек създава за себе си нов свят, своята следваща степен.

Той не просто отдава себе си в ръцете на висшето, разрешавайки да правят с него каквото е угодно – той е длъжен точно да изясни какъв иска да стане и за сметка на какви сили, какви влияния. Той отново създава себе си и целия свой свят.

Ето такава е свободата, която прави от теб Творец! Ти започваш да разбираш всички компоненти на природата, всеки път, събирайки я сякаш е нов пъзел, съгласно своето мнение, своето придвижване към формата на Твореца.

Ти изграждаш свят! Този свободен избор ти дава нови желания и инструменти за възприятие. За сметка на това, че изграждаш този свят, ти разбираш и опознаваш Твореца, Неговата висша сила, програмата на творението и законите, по които всичко действа – а затова можеш всичко да управляваш.

Получава се, че вместо Твореца, ти сам управляваш всичко! Поканвайки тази сила да те управлява, ти я вземаш и с нейна помощ управляваш света. Именно ти! В това е твоята свобода на волята. Ти вече не си управляван, а си ръководител. Затова трябва само да узнаеш в какво е нашата свобода.

От урока по статията ”Свобода на волята”, 15.10.2010

[23699]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо възприемаме грижата/безпокойството като нещо отрицателно? Може би е по-добре да се разглежда като неравнодушие?

Отговор: Грижата може да бъде както положителна, така и отрицателна. Възприемаме я като отрицателно чувство, тъй като съм загрижен, разтревожен.

Но ако аз се грижа за добри неща, за отдаване на другите? Има грижа за своите потребности и има грижа за светлината. Творецът пребивава в постоянна грижа за своите творения.

Ние трябва да достигнем свойството бина, а по-далеч от него е степента кетер. В това свойство човек пребивава в постоянно безпокойство, както е казано: ”повече отколкото телето иска да суче, кравата желае да го нахрани” и това е нивото Бина/Елоким, страданията на Шхина в грижата за душите.

Но тази грижа говори за съвършенство, а не за недостатък. Когато се грижа за другите, аз сам пребивавам в съвършено състояние.

Духовният свят е препълнен с взаимно безпокойство, но това е грижа за общото благо. Това усещане за безпокойство е сладостно, както поръчителството за другите.

Различията между неживите, растителните, животински видове и човека се намират на ниво формата на безпокойство – какво го безпокои?

Безпокойството – това е важна, централна точка на внимание. Така Творецът се безпокои за творенията.

Човекът се избавя от земните грижи вече на първата духовна степен. Когато ти не се вълнуваш за това, а само всеки път прехвърляш безпокойството за себе си в безпокойство за другите, ти не възприемаш това като нещо отрицателно.

Затова такъв човек се нарича праведник, тъй като оправдава целия този процес, на него му е добре с такива грижи.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 13.10.2010

[23810]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→