Ние извършихме голяма подготовка. Всичко останало ще можем да направим само като реализация. Няма какво повече да се  обяснява, няма с какво повече да се занимаваме и дори няма нищо повече да се публикува.

Наситихме се от това, което може да се нарече „подготовка към подготовката“. Дойде време за реална, практическа подготовка към влизане в духовния свят.

Всички материали многократно са  прегледани, книгите са издадени, конгресите вървят един след друг.

Каквото и да прави групата, ако тя не пристъпи към практическа реализация, ще започнем да слизаме надолу.

Без истинско, вътрешно действие ще правим външни козметични промени, които ще бъдат само в наша вреда.

Тъй като ние вече не сме сами: появиха се много наши „деца“ – групите в Израел и по целия свят.

Ние трябва да се чувстваме отговорни по отношение на тях, ние сме задължени сега да привлечем  висшата сила, за да се грижим правилно за тях и да даваме пример на цялото човечество, демонстрирайки, какъв е неговият духовен център.

Всичко това може да се осъществи само от силата на поръчителството между нас, ако ние вземем решение: „Ще направим и ще чуем!“ Трябва да започнем да реализираме единство, а в него вече ще се прояви висшата сила.

Следващата степен  ни се струва много висока, твърде далечна, а всъщност, тя е още по-високо и по-далече, отколкото си мислим. Тъй като тя е противоположна на нашата природа.

Но ние сме длъжни да приемем нейното условие и с всички сили да се постараем да го изпълним – с единен натиск, в атака. И ето, сега се подготвяме да осъществим това на Конгреса.

Затова няма да има никакви отстъпки и привилегии. Тъй като ни възлагат отговорност за много групи. Вие още не виждате и не чувствате, доколко това е сериозен, актуален, идеологически, крещящ въпрос.

Ние сме подготвили почвата, и сега нашите семена пускат навсякъде дълбоки и мощни корени. Затова нека да направим това, което трябва.

От беседа за поръчителството, 15.10.2010

[24031]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Да изпълниш заповед може само, ако отначало си ненавиждал, а после си се поправил, чрез светлината, възвръщаща към източника, която може да се привлече само посредством изучението на кабала, в група и в правилно обкръжение, при постигане на поръчителство.

Тогава се счита, че съм изпълнил заповед и може дори  не една, а  всичките – и съм постигнал  личния  край на поправянето.

Но затова е необходимо да се изпълнят условията: да се действа за обединение, в правилно обкръжение, да се впечатлявам от обкръжението, а не да правя, каквото на мен  ми дойде наум.

Аз всеки път избирам все по-добро обкръжение, което ми внушава своите ценности, и ги реализирам като свои собствени. Тоест, аз отменям себе си  пред тяхното мнение и искам да се включа към тях – към самата система от духовни принципи, които те следват, а не просто към хората.

И тогава всички ние ще действаме в едно общо направление и ще реализираме един принцип и това ще бъде нашата молитва (МА“Н), на която ще получим МА“Д, светлината на поправянето, и ще установим контакт с духовното.

Това ще бъде контакт от нашето общо съединение –  във всеки поотделно не може да има духовното. Духовното се усеща само вътре във връзката, в Твореца – в силата, съединяваща душите.

Затова, аз не мога да получа своята духовна част от групата, и да ги оставя, да си тръгнат вкъщи със своята духовна „част“.

Аз през цялото време оставам вътре в обединението, и единствено все повече и повече влагам себе си в него. Там аз и откривам духовния свят.

А ако за миг изведнъж помисля само за себе си, отделяйки се от останалите, то отново се връщам към усещането само на този свят, както и сега.

Защо сега не чувствам нищо повече? – защото нямам връзка с другите. Само, когато я постигна,аз усещам духовното, а изключа ли се – усещам материалното.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 17.10.2010

[23946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Съгласно своята природа, егоизмът няма усещането за печалба от това, че ще пожертва нещо, за да обезпечи другите. Неспособни сме да си представим, че от това ще ни бъде добре.

Мога да предположа, че от поръчителството ще има полза, но не виждам необходимост да отменя себе си пред другите.

В това беше грешката на комунистите: те искаха да вземат закона за поръчителството, но без Твореца – силата, която изпълнява поръчителството, единението. Всеки се издига над себе си, губи егоизма си, анулира себе си – и тогава пропада енергията да се работи.

Затова, изначално сме длъжни да присъединим към себе си силата на Твореца, за да имаме възможност да се издигнем и обединим. Защото  никой друг, освен Него, не може да създаде връзката между нас, тъй като тази връзка се намира над егоизма.

Творецът е създал законите и ги изпълнява. Можем да действаме само от позиция на това, че Той е третият участник, който определя резултата и присъства във всяко действие.

Този резултат е винаги в Негова полза, а ти всеки път анулираш себе си по отношение на Него. И тогава третият компонент, за който обикновено не мислиш, става главен: Той е Първият, Той е Последният, Той е Определящият.

И тогава, в мен се променя целта: да се устремя към този партньор, да направя всичко заради Него. Система е заради Него, аз съм заради Него, приятелят е заради Него.

Така, ние постигаме подем на стъпалото на пълното отдаване. Тъй като Творецът е свойството отдаване, което постигаме помежду си!

От урока по статията „Поръчителството”, 15.10.2010

[24046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Законът на системата е абсолютната взаимност. Какви практически указания дава този закон на всеки?

Отговор: Тъй като това е единна, интегрална, глобална система, всяка нейна част, в своите действия, трябва да отчита този закон и да го изпълнява.

Всеки индивид трябва да разбере системата, да я почувства, да усети, че той от своя страна е отговорен за привеждането и в действие в тази степен, в която му е дадена свобода на избора.

Свободата на избора е онази част, която трябва самостоятелно да задвижа в системата и така да напредвам, докато всеки, на своите 125 стъпала все повече разкрива своята свобода на избора, т.е. величината на своето свободно и задължително участие в системата, която той от своя страна ще приведе в действие.

От урока по статията „Поръчителството”, 15.10.2010

[24084]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи”, п. 808: Когато Яков бил повикан, луната светнала и желанието на слънцето, Зеир Анпин, се пробудило към нея. Това е така, защото когато слънцето, Яков, се пробужда, друго слънце – Зеир Анпин, се пробужда.  Зеир Анпин се прилепил до Нуква и луната – Нуква – засветила от Зеир Анпин.

Всичко това говори само за човек, който постига духовното. В човек се случват всякакви промени, защото неговото желание за наслаждение непрекъснато се обновява чрез непоправените свойства, които се разкриват, и тяхното последващо поправяне, показвайки на човек различни форми в общото, неизменно, духовно състояние. Освен мен всичко е постоянно, а в мен всичко се променя.

Но както Баал Сулам обяснява в неговата статия „Предисловие към книгата Зоар”, ние възприемаме света с помощта на „камера’, която проектира картината на реалността на „екран” в дъното на мозъка ни. Затова ми се струва, че всичко, което се случва в мен, съществува навън.

Излиза, че виждам обкръжаващата реалност като проекция на вътрешния хаос от моите желания, мисли и връзките между тях. Всъщност, това не е хаос; само ми изглежда така, защото не знам точно по какъв ред моите вътрешни решимот се проявяват в мен.

Но когато те се пробуждат в определен ред, тогава виждам промените в постоянната висша светлина.  Тези решимот изведнъж скриват светлината и я разкриват в различни проявления, обрисувайки я в различни „цветове”, придавайки ù различни форми и образи. Междувременно на мен ми се струва, че всичко това се случва навън, въпреки че всички тези решимот се пробуждат вътре в мен. Така Зоар описва процесите, случващи се в нас.

От урока по книгата Зоар, 17.10.2010

[23928]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Когато човек се пробужда, го отвеждат в група, където той започва да разбира, че неговият избор е в обединението с другите, че Творецът е „сложил ръка на добрата съдба”.

С други думи, човек трябва да се обедини с правилното обкръжение, получавайки от него духовните ценности, за да работи така, както е правилно от гледна точка на другарите. Това е и „добрата съдба”.

Трябва да разберем, че ако действам съгласно собственият си разум и чувства, това ми вреди, доколко не ме ориентира към духовната цел.

Ако аз действам съгласно ценностите на обкръжението, ако постоянно проверявам себе си във връзката с другарите, то намирам добрата съдба, която  ми е предложил Творецa.

Моят избор, моят анализ на всяка крачка се състои в това, до каква степен аз прекланям глава и приемам върху себе си мнението на групата.

Приемайки това решение веднъж, аз завинаги приемам другарите в качество на свои проводници и чувствам, че вървя  по техните следи.

От урока по статията на Рабаш, 17.10.2010

[23913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата Зоар ни въздейства със скритата в нея светлина. Ако ние желаем да използваме тази светлина за нашето поправяне, то единственото място, което трябва да поправим е връзката между нас.

Затова всеки от нас трябва да се постарае да си представи къде именно трябва да извърши поправяния. Защото засега ние даже не напълно чувсваме, че между нас цари безпричиннa ненавист и отхвърляне – вместо братска любов.

Това свойство трябва да се превърне обратно в любов. Силата на Книгата Зоар е способна да направи това. Тогава в обновената връзка между нас ние ще разкрием целия висш свят.

От урока по книгата Зоар, 17.10.2010

[23931]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Да ви кажа честно, безпокоя се. Четохме цитати за състоянието до планината Синай, за разновидностите грижи.

Скоро ще стана на 60 години. Веднъж Вие говорихте за възрастта на хората – от 20 до 60 години, подчертавайки тези цифри. Та какво сега, ще ме свалят от влака ли?

Отговор: От нас не зависи, кога  ще се пробудим към духовното, към осъзнаване на важността на поръчителството, към безпокойство за своето духовно състояние, как да прехвърлим грижата за себе си към грижа за ближните, за Твореца. Всички тези стъпала са скрити, зависят от развитието на много души. И засега не можем да говорим за това, защо всичко се случва именно така.

До теб седят 20 – годишни. След това ще разкриеш, че съгласно корена на твоята душа, твоето състояние днес е оптимално състояние за твоето духовно развитие.

Това, че ти се дава такова безпокойство именно сега – да се грижиш за правилния път, за целта на света – значи това е оптималното и повече не може. А сега всичко зависи от теб, как ще реализираш обращението свише към теб, чрез своя свободен избор.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 13.10.2010

[23796]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво се случва, ако по време на Конгреса  аз съм дежурен в охраната по време на урока? Всички седят и слушат, а аз навън проверявам пропуските. Даже и да чувам радиосигнала в наушниците, вече не е същото…

Отговор: Това, всъщност, е твоята „печалба”. Защото ти обслужваш другите: всичко което те „прихващат” на урока, го организираш и усигуряваш ти. С други думи, те сега се напълват посредством теб.

Въпрос: Но по какъв начин, та до мен не долита нищо от техните впечатления?

Отговор: Напротив, всичките им впечатления идват отгоре чрез теб. Ти, все едно, получаваш възнаграждение от всеки един от тях. Нима е лошо?

Въпрос: Ами ако работя в охраната и изпитвам удоволствие от това, защото помогам да се разпространява науката кабала? Може ли да се получи такова напълнение?

Отговор: Получавай своето напълнение. А  като цяло – по-малко теоретични сметки. Действието си е действие.

Въпрос: Да допуснем, дошъл съм на Конгреса и не искам да работя в кухнята. А са ми поставили задача да почистя лук – някакви сто килограма (!), половин ден работа. Правя това без каквото и да било желание, неприятно ми е, не си намирам място, проклинам приятелите си, проклинам  целия този Конгрес и всяка секунда искам да избягам…

Отговор: Обърни внимание каква голяма работа  вършиш. Какви мисли за важността на групата и целта ежесекундно преминават през главата ти  докато работиш с този лук, колко пресмятания трябва да извършиш, за да прекараш тези часове в кухнята!

Толкова неща ще премислиш, ще изясниш своето отношение към приятелите и към Твореца, ще се бориш със себе си, ще се суетиш – и накрая ще видиш, че просто нямаш друго място. Къде другаде би преминал през всичките тези изяснявания?

В такива ситуации прецизността на анализа е много висока. Едва пристъпил към някаква работа – от най-приятната до най-неприятната – веднага те налягат мисли и съмнения. Това е прекрасна възможност.

Ако всички можеха да работят в кухнята и успоредно да слушат лекцията, аз бих си седял в стаята и бих предавал по радиото без телекамера. Нека, даже, в кухнята да няма нужда от никой – не е важно, да са налице пречки и преодоляване. Това е най-доброто условие за израстване!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От страната на  Твореца не се извършват никакви изменения. Всичко се променя в нас, постепенно, посредством решимот, които се усилват от по-леките към по-тежките.

По този начин, стъпка по стъпка, се учим да се отнасяме правилно към това, което чувстваме. Всичките жизнени уроци – са уроци за правилно отношение към Висшето управление.

Цялата природа се развива по стъпълата „неживо”, „растително”, „животинско”, „човек”. На всяко стъпало, от своя страна, има същите четири собствени стъпала на развитие.

На стъпалата на развитие 1,2,3 на нивото „човек” – ние не сме готови да приемаме идеята за причинния фактор на развитие. Това стъпало се характеризира с липса на въпроси, висшето управление съществува за него само във вид на религия.

Но има 4-то ниво на развитие в нас, когато в човека се пробуждат решимот към източника, към Твореца.

Истина е, че от време на време той се изключва от това, „забравяйки” или „попадайки” под влиянието на тревоги или наслаждения.

Но с помощта на обкръжението му се предоставя възможност да се свърже с Висшето управление, независимо от различните странични влияния / пречки. Тогава човек съотнася пречките с Твореца, като също може да се моли за поправяне, а не за добро и отстраняване на пречките.

Ако човек си представя, че има причина в света, съдба, някой, който му причинява зло, а някой друг може да му изпрати добро – този човек се покланя на две „божества”: страхува се от лошото и моли доброто. Обикновенно така се случва с хората – и светските и религиозните.

Всичките етапи на развитие на отношението към висшата сила, трябва да доведат човека към състояние, в което „Няма никой друг, освен Твореца”.

Това изгражда съвършенно друг подход към управлението: оказва се и двете сили и лошата и добрата, произлизат от един и същ Източник. А значи, трябва по някакъв начин да се оправдаят нещастията, та нали не може от добрия Бог да идва нещо лошо.

По този начин  човека  се води от извода и разбирането за това, че няма разделение на две сили: добра и зла – просто Твореца се отнася към него като баща към син и го обучава с всяка нова крачка.

Така в неговия живот се разкрива Висшето управление – възпитанието, което той получава от Твореца. И в това му помагат обкръжението, другите „деца” в същата „детска градина”, под попечителството на същия Възпитател.

Всички заедно ние си помагаме един на друг и се укрепваме в правилно отношение към Висшата сила, която ни управлява и ни учи как да пораснем, за да я опознаем.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2010

[23566]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→