По духовния път има две много сериозни пречки, два въпроса, зададени още от Фараона.

1. „Кой е Творецът, че да го слушам?” С други думи, какво толкова важно се крие в свойството отдаване, че да се преклоня пред него?

Това противодействие на нашата природа, в действителност се явява помощ – за да я преодолеем, ние сме извисили в нашите очи важността на отдаването над получаването.

Растящият егоизъм, постоянно отхвърля важността на отдаването и ние всеки път трябва да подсилваме връзката с групата, за да можем чрез нейното влияние над нас, отново да се устремим към реализирането на свойството отдаване в себе си.

2. „Каква е твоята роля в тази работа?” Егоизмът ни показва, че сме слаби и неспособни да постигнем желаното. „Какво отношение имаш към това? Да, целта е прекрасна, но кой си ти, та да вървиш към нея?”

Когато тези две слабости ни завладеят, трябва да разберем, че човек не може да се измъкне сам от тъмницата.

Единственият шанс е да дойдат другарите и да го спасят. Аз ще намеря сили да напредвам само в групата, във връзката помежду ни. Там проявявам своята природа и виждам, че тя е лишена от свойството отдаване.

Тогава, в мен се появява напрежение между двата полюса: от една страна е важността на отдаването, а от друга – собствената низост. И двата фактора, аз придобивам благодарение на обкръжението.

Сега, всичко е построено правилно – аз съм нисш, а целта е висока и важна и имам възможност да я постигна. Мога да го направя, защото знам, че чрез групата ще получа всички необходими сили..

Откъде го знам? Работата е в това, че правилното обкръжение е структура, създадена от Твореца и тя е пронизана от Неговото свойство. Затова, ако се привличаме помежду си с нишките на любовта, между нас ще се възцари отдаването.

Излиза, че на практика, аз използвам не силата на групата, а свойството отдаване, криещо се в нашата взаимна връзка. То не принадлежи на всеки поотделно – това е силата на Твореца, разкриваща се между нас. Именно тя извършва цялата работата.

Така че, сърцето на Фараона е в ръцете на Твореца. Фараонът е силата на получаване, създадена от Твореца, за да можем именно от нея да изградим формата на отдаването. 

От урок по статия на Рабаш, 19.10.2010

[24164]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах”, п.28-29: „Застанал Фараонът на земята египетска и убивал, и раздавал възмездие на своите управници, министри, чиновници и на всякакъв род сановници.

След това, призовал той Моше и Аарон през нощта: „Тъй като всичко това се случи заради вас, благословете и мен, не ме убивайте”. А след това сам ги изпратил и извел от страната.”

Ние не разбираме колко зла и страшна сила е Фараонът – велика и противоположна на Твореца. Защото, това е отпечатъка на Твореца и действа като Негов верен посланик. Фараонът все повече се разкрива и по този начин разкрива злото – подтиква човека да излезе от своето его.

Именно това наблюдаваме сега в света. От една страна, ставаме все по-големи егоисти – действаме само за собственото си благо, без да се съобразяваме с никого.

От друга страна, растящият егоизъм все повече ни разкрива, че трябва да се разделим с него, че такава формула на съществуване е невъзможна и ако не я променим ще стигнем до всеобщо разрушение.

За това е казано, че „Фараонът приближил синовете на Израел към Твореца”. Това е начинът, по който тази отрицателна сила изпълнява своята работа, за да ни подтикне към духовното.

От урок по книгата „Зоар”, 19.10.2010

[24178]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всеки човек, дори начинаещият, може да участва в конгреса и да се присъедини към него. Трябва да разберем, че има обща и лична работа, и разликата между тях е огромна.

Личната работа, работата на личността в духовното е много трудна. Но ако тя трябва да бъде изпълнена колективно, в обществото – тогава е много лесно.

Например, ако те накарат да преместиш блок, който тежи един тон, ти няма да можеш да го помръднеш от мястото му, колкото и да се опитваш.

А ако доведеш 20 човека и всеки вземе по 50 килограма, тогава вече става възможно да бъде преместен. Вземи още двайсет човека и на всеки ще му бъде още по-лесно да го носи.

А в духовното, всичко се премества със силата на светлината! Ние, чрез връзката помежду ни, привличаме светлината, за да може тя да премести блока.

Това е напълно различен подход! Нужна е правилна връзка между нас и тогава големият блок, с един наш поглед сам ще се премести.

Творецът се намира в нас и ако искаме да се съединим, вътре в нас вече присъства светлината! И ако се съберат 6 000 човека, желаещи да се съединят – в тях също се намира светлината и тя действа.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[24151]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Всеки петък, аз идвам на вашия урок, а също така отворихме нов център в моя град, който е с обществен характер. Това достатъчно ли е? Имам ли група?

Отговор: Не мога да ти кажа дали имаш група или не. Няма значение колко от нашите центрове и събития си посетил, аз не знам дали имаш група.

Нещо повече, има хора, които идват тук ежедневно (а не както ти – веднъж седмично). Те участват в различни дежурства, плащат маасер и изпълняват много поръчения, но аз знам, че те нямат група. Ако на някого изглежда, че е достатъчно физическото присъствие тук, но на такъв човек му липсва група.

Въпрос: Какво трябва да направя? Какво е това група?

Отговор: Групата е вътрешното обединение с останалите хора, когато аз знам, че ще постигна светлината само чрез това обединение. Аз ще разкрия светлината, която ми въздейства и ме поправя само при условие, че се обединя с тях, защото светлината е скрита именно вътре в нашето обединение.

Въпрос: Мога ли аз да избера тези хора?

Отговор: Разбира се. В статията за групата Рабаш пише, че ти ги избираш съгласно техния стремеж към целта. Имат ли цел за достигане на обединение, а чрез обединението – отдаване, а чрез отдаването – Твореца?

Искат ли те да разкрият духовния свят, да обичат ближния като себе си? Ако виждам, че като цяло те се стремят точно към това, ако не пренебрегват тази цел и ако полагат усилия, тогава аз съм заедно с тях.

Въпрос: Могат ли двама да бъдат група?

Отговор: Да. Групата е понятие, което означава, че аз излизам извън себе си. Няма значение спрямо кого излизам от себе си. Нека да бъде едно нещо: Творец или приятел, или нека да бъдат много хора – това няма значение. Най-важното е, че вие излизате извън себе си.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 15.09.2010

[23706]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Задължени ли сме да се противопоставяме на егоизма или да работим с него?

Отговор: Ако аз гледам на егоизма и отъждествявам себе си с точка от Твореца, то противостоя на егоизма. Аз съзнавам, че това е моята природа, обаче ако я поправя, то това ще е природата на Твореца – нали егоизмът е Негов отпечатък.

Затова егоизмът се нарича ”помощ срещу теб”: неговата форма е противоположна на тази, която ми е необходима, но тя ми помага, тъй като нямам нищо повече.

Затова сега не ми стига Светлината, която ще помогне да се запълни егоистичната ”ямка” в отпечатъка с правилното отношение и да се получи обединение – формата на Твореца.

В нашия егоизъм има все обратни форми, както са се образували те при своето отделяне от съвършенството и до нашия свят.

Тези форми са като вложени една в друга, като в матрьошката. А ние, с помощта на светлината, трябва в обратен ред да дойдем до правилната форма.

Затова имаме заслуга срещу егоизма с осъзнаването, че освен висшата светлина, имаме всичко. Следвателно, нужно е да повикам въздействието на висшата светлина върху моето желание за бъдещото състояние на обединение, за желанието за поправена форма (решимо).

Затова ние отначало казваме: ”правим и усещаме”, тоест готови сме за обединението, като получаваме това желание от групата.

От урока по статията ”Поръчителство”, 15.10.2010

[24040]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Този, чието желание е устремено направо към Твореца, той ще осъзнае, че Творецът се разкрива във вярната взаимовръзка между душите. Това обединение се развива в групата на два етапа:

1. Подем в степента Бина, хафец хесед, където човек чувства себе си като посланик, действащ „над знанията”.

В началото, той осъзнава, че се намира във властта на егоизма. А как да се измъкне от този капан? С помощта на примера, който човек може да почерпи от обкръжението.

Ако човек приема този пример над разума и чувствата, което се нарича „над знанията”, и ако той действа а) съобразно с групата и б) въпреки себе си – което е и правилното действие, насочено към това, да опознае и поправи разбиването и с това да извърши духовен подем.

Придържайки се към ценностите на обкръжението, а не към своите собствени ценности, мисли, и сметки, аз призовавам светлината да ми въздейства.

Тъй като в такъв случай действията ми съответстват на свойствата на светлината и затова аз предизвиквам светлината чрез обкръжението – чрез системата, в която възстановявам единството.

Така, постепенно в мен се формира съсъд, който се нарича „хафец хесед” или „над знанията”. И в резултат аз ползвам само свойството отдаване, силата на отдаването, съсъда на отдаването.

А какво значи това? Значи, че – разумът и чувствата не са мои, заменил съм своите за груповите, посланик съм за другарите при Твореца. Аз приемам и изпълнявам това, което те ценят,  .

За мен изобщо не е важно какво има там в пратката, за какво я изпращат. Правя сметка само за едно – да се отрека от себе си и да изпълня тяхното желание. Така аз се повдигам на първото стъпало на поръчителството.

2. А след това аз пожелавам да играя по-активна роля, и вече не се задоволявам с функциите си на посланик. Разкривам, че мога да стана преходно звено – не просто да предавам нататък това, което ми дават на мен, а самостоятелно да привличам и предавам светлината.

Такъв е вторият етап – възвръщане към любовта, над Бина. Тук аз разкривам, че свети светлината хохма и я предавам на другите в тази връзка, която съм изградил на степента Бина. Аз напълвам другите с всичко, което мога да получа за тях – и тогава започвам да усещам целта на творението.

Чрез тази работа аз ще позная Твореца, ще позная, че няма никого, освен Него. В резултат ще придобия устрем „направо към Твореца” и ще стана поръчител за другите.

От урока по статията на Рабаш, 17.10.2010

[23916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да разберем, че човекът започва да чувства системата? Какви са първите усещания, които той започва да изпитва?

Отговор: Отговорност! Също, както в семейството. Аз започвам да чувствам, че съществува някаква система, за която трябва да поема отговорност.

Семейството неслучайно съществува в нашия свят и човек трябва да се отнася сериозно към задълженията си в него. То е основата на обществото, на живота.

В нашия случай, ние трябва да почувстваме себе си в „духовното семейство” – става дума за нашето подобие с висшето, в съответствие с природата. По закона за корените и клоните, ние сме длъжни да изпълняваме това условие в групата, а след това и в целия свят.

Целият свят, както пише Баал аСулам, е едно семейство и природата ще ни принуди да осъзнаем този закон.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24081]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Този свят е подобен на отпечатък или сянка – той ни показва (рисува, демонстрира) колко сме различни от онова стъпало на висшия свят, на което трябва да съответстваме (да се уподобим).

Да кажем, аз съм на 10 години и съгласно възрастта и полученото от природата и родителите развитие, трябва да съответствам на определено ниво на знания и поведение. Но аз не съответствам на това ниво и затова виждам света като повреден.

Ако отговарях на всички изисквания на своята възраст, бих виждал света съвършен, защото моето желание, свойствата, светът и моето отношение към него са съгласувани с възрастта ми. И тогава, аз бих усещал себе си в света на Безкрайността, само че през очите на десетгодишно дете. И така – във всяка една възраст.

Всички светове са скрити, т.е. те са проявление на злото, причинено от моето несъответствие на системата. Трябва да се издигна по нейните стъпала, но аз не им съответствам, защото не познавам законите. Затова, светът се отнася към мен в съответствие с моята непоправеност, несъответствие.

Аз съм го повредил с лошото си отношение към него, а сега виждам как в отговор на това, съществуващите в него системи за наказание и възпитание се отнасят към мен. Всички те ми се струват неизправни. Защо?

Защото „всеки отсъжда чрез собствения си недостатък”. Светът ни показва нас самите – това е нашата сянка. Затова, ние няма кого да обвиняваме и няма нищо друго, което да направим, освен вътрешно поправяне.

Аз проверявам себе си по отношение на собственото си правилно обкръжение – групата. Проверявам, дали постигам обединение и поръчителство с нея. Призовавайки Твореца на помощ, аз предизвиквам поправяне на общата система.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24059]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Ние определяме предназначението на Конгреса и неговата атмосфера като „противопоставяне на планината Синай”. Събираме се, за да се обединим.

Не, просто да отдадем заслуженото уважение на книгата „Зоар” или на нещо друго, а за да реализираме нашето единство на онова стъпало, на което ще разкрием Висшия.

На този Конгрес, ние поемаме задължение и то ни плаши. Но нека този страх да остане. Нека отидем там не, за да се развличаме с другите или  закачливо да си бъбрим прегърнати на тридневен пикник.

Не, събираме се, за да извършим много важна и отговорна работа. Ние отчаяно се нуждаем от това, затова сме „издигнати”. И най-важното – предварително поемаме задължението за поръчителство един към друг.

По същия начин подготвят лазера за пускане – чрез помпане. Тогава, в работната му среда протичат активни процеси и всеки път излъчването се усилва, умножава, докато навън не изригне изключително мощен фокусиран лъч.

По същия начи, и ние сега се „помпаме” за атака. Изобщо не се отказваме от нея. Каквото и да се случи – готвим се да щурмуваме. Притежаваме всички необходими за това сили и цялата необходима подготвителна база.

Но закъснеем ли, ще стане само по-лошо и много по-трудно. Всички беди и страдания са предизвикани само от изоставането – ако не ускорим времето и оставим събитиятата да се случват, следвайки своя естествен ход..

Но, постигнем ли успех, изведнъж към нас ще се присъединят нови сили, ше се намерят нови средства за реализиране на нашето единство.

И затова, цялото, оставащо до Конгреса време, трябва да бъде посветено на подготовка, загърбвайки всички страхове, освен страха, който предизвиква отговорност – подобно на неизменната тревога на майката за нейното дете.

От беседа за поръчителството, 15.10.2010 г.

[24026]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: При съблюдаването на закона за поръчителството, възнаграждението и наказанието са скрити и дори да не го разбираш с разума си, нещо вътре в теб ти казва: „Няма страшно – аз, все едно, ще направя това заради себе си”. Как може да бъде реализиран този закон?

Отговор: Действително, не е толкова просто да бъде реализиран този закон, тъй като нашият егоизъм е насочен срещу него.

Законът за поръчителството е всеобщ и единствен, обхващащ единната система, в която се намира човекът. И заедно с него, цялото останало творение се намира в сливане с общата сила на природата – с Твореца. Системата е създадена от Твореца и Той, с помощта на висшата светлина я привежда в действие.

Творецът е вкарал в системата съкращаването и скриването, за да можем да изучим връзката между всички части на тази система. За да можем да претърпим неуспех във всяко свое действие и да открием какво не достига за правилната и изправна работа на тази система и да поискаме тя да заработи.

Всеки път, ние като че ли създаваме тази липсваща част, желаейки това да се случи и тогава, като във филм – приказка, то внезапно се случва.

Трудно е да се изрази с думи, каква е степента, в която човекът става творец – той участва в създаването на тази система. Той я постига, разбира, постоянно я допълва и поддържа. Всичко това, разбира се, се осъществява от висшата сила, но чрез сливането с Твореца, защото човекът вижда целта и необходимостта от това.

Всичко, което правим трябва да ни доведе до изучаването на правилната връзка помежду ни и нейното реализиране. Занимавайки се със създаването на тази система, ние изучаваме цялата безкрайна реалност – от разбитата и отдалечена точка на този свят, до нейното пълно изграждане.

От урока по статията „Поръчителството”, 15.10.2010

[24090]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→