Въпрос: Отдаде ни се да организираме такъв голям конгрес – доказва ли това, че напредваме по пътя на светлината (Тора), а не по пътя на страданията?

Отговор: Разбира се! Защото ето – на нас ни се позволява да разкрием науката Кабала в такъв широк кръг и в такова място, където се намира възможно най-голямата съпротивителна сила (клипа) – в Израел, в мястото на разрушаването на Храма, на духовното разбиване.

Останалият свят не се съпротивлява така силно на кабала, защото той не знае много за тази наука.

Но точно в Израел съществува такова противопоставяне, самият той някога е бил на духовно ниво с намерение за отдаване и любов към ближния, но после от това ниво е паднал в безпричинна ненавист, в нечистите сили „клипа”, в егоистично намерение.

Затова именно тук, на територията на Израел – мястото на разкриване силата на злото и на най-голямата нечистота. И на тяхното поправяне.

А и още по-лошо – в Йерусалим, на мястото на разрушение на Храма. А най-лошото място – това е „светая светих”, най-святото място в Храма, превърнало се в място на най-големите нечистотии.

Затова, факта, че ни се отдава да проведем такъв голям и широко известен конгрес в Израел, рекламиран по телевизията, в пресата и по рекламни пана по улиците, който е привлякъл към участие хиляди хора, говори за това, че свише нас ни използват като средство за разкритие на Твореца от творенията!

И Творецът, чрез нас, изпълнява тези действия за постигане на поправянето, на което видимо е дошло времето! Аз виждам в това само направляващата ръка на Твореца – ние сами нямаше да успеем да се издигнем.

Но, разбира се, напред не ни чака само гладък път. Пътят към Розата (вж, Зоар. Предисловие към Зоар. Статията „Роза”), малхут, е осеян с тръни.

Така че, ще ни се наложи още да се борим за поправянето на малхут, за да постигнем неговото изправено състояние – Розите. И ние ще разкрием още и съпротивление на нашия стремеж към обединяване на целия свят и към стремежа „Възлюби ближния, както себе си”…!

От урока по статията "Последното поколение", 07.11.2010

[26188]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Каква е светлината, за която говорят кабалистите?

Отговор: Има особена сила в нашата реалност, която се нарича „светлина”. Това е скрита сила и ти не можеш да я усетиш. Но ако се занимаваш с науката кабала, ще можеш да пробудиш тази светлина и тя ще започне да ти въздейства.

Какво означава „да се занимавам с науката кабала”? Живели са хора, които вече са постигнали Твореца, достигнали са подобие на свойствата с Него и са описали всевъзможните състояния, които те са разкрили в своето отношение към Висшата сила във Висшия свят.

Разбира се, четейки техните книги, ти няма да разбереш нищо в тях , защото не се намираш в този свят и нищо не знаеш от него. Ти слушаш само това, което можеш да си представиш от своя свят, въпреки че става дума за духовния свят, на когото абсолютно не приличаме.

Но ако по време на четенето на текстовете, в които кабалистите описват Висшия свят, ти желаеш да си в него, да влезеш в него с всичко, което има в теб, тогава със своите стремежи ти пробуждаш в себе си особена сила от Висшия свят. Тази сила се нарича светлина.

Ти можеш да я пробудиш, тъй като в теб има искра от този висш свят, заложена в теб с раждането. И тогава светлината, идваща от висшия свят, свети върху нея.

Затова ако желаеш да възбудиш светлината, за да въздейства на тази искра, чети кабалистични текстове, мисли само за това и повече нищо не е нужно!

Не си длъжен да знаеш какво е написано в книгите, да имаш остър ум, блестящи способности или особен успех. Ти можеш да бъдеш най-обикновен човек. Необходимо е само желание, за да дойде сила от света, за който разказват кабалистите, и през цялото време да въздейства на твоята искра. Тогава искрата постепенно ще расте и изведнъж ти ще започнеш да усещаш за какво пишат те.

Именно това ни е необходимо по време на изучаването на книгата Зоар. Но силата на тази светлина идва към човека, ако той се стреми да е в този висш свят, тоест се стреми да бъде отдаващ.

Но откъде да знам какво означава да си отдаващ? Кабалистите казват: ако четеш Книгата Зоар в група и си представяш, че си съединен с другите в единен организъм, без никаква разлика между вас и имате едно желание, едно намерение, един стремеж към единна сила, която свети върху вас, тогава същата тази една, неразделна сила ще подейства на вашето единно желание и вие действително ще разкриете тази висша сила, която ви издига и ви въздейства. Това се нарича ”разкриване Твореца на творенията”.

Затова четем книгата Зоар в група с намерение да се съединим заедно в нашите желания да разкрием светлината, за да ни подейства, да ни поправи и да се прояви в нас.

От урока по книгата Зоар, 08.10.2010

[26089]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът не може да ни сътвори съвършени, подобни на себе си. Само ние, със собствените си усилия, сме длъжни да стимулираме своето поетапно развитие, чак до Неговата степен.

Очакванията на Твореца са постоянни – той непрекъснато чака от нас опити да се уподобим Нему, както детето в нашия свят иска да стане възрастен.

Цялото творение е устремено към финалното състояние, цялото творение е подготовка за него. Всичко, през което преминаваме, е призвано да ни подготви за разкритието.

Какво ще разкрием? Мястото, в което винаги се намираме заедно със светлината, което е скрито от нас, от нашите неизправени свойства. Ние като че ли разсейваме мъглата в мястото, на което и сега се намираме.

Ние никъде не сме излизали от него, и Творецът от него никъде не е изчезвал, ние просто сме загубили възможността да Го усещаме. Той е изчезнал от нашите усещания, „стопил се е във въздуха”…

А сега ние сами се подготвяме за това да Го усещаме – постепенно усвоявайки в себе си свойството отдаване и по този начин извиквайки появата на Неговия образ „от мъглата”.

Нашето спускане надолу, от Безкрайността, в нашия свят, и връщането обратно в нея – това е подготовката за края на изправянето (гмар тикун) на нашите органи на чувствата, за да усетим Твореца.

От подготовката зависи всичко. Да вземем, например, изявата на филхармоничен оркестър.

Неподготвеният слушател просто не разбира къде е попаднал. Той се е надявал на нещо интересно, донесъл си е пакет с чипс и бутилка кока-кола – но вместо очакваното представление е получил… „симфония си бемол”.

А до него седи изкушен ценител, който с вълнение и възторг изживява всяка нота. Единият изпитва гама от незабравими чувства, а на другият му пречи да заспи единствено собственото му раздразнение. Всичко зависи от подготовката. Подготвеният се наслаждава, неподготвеният страда.

Ако ние изпитваме лошо усещане, слушайки за присъединяването към абсолютното добро, то е единствено защото не сме се подготвили достатъчно.

И затова сега, преди Конгреса, ние сме длъжни да се грижим единствено за подготовката. А подготовката това е обединение. Слепвайки частите на общото кли, ние ще усетим в него резултатите от усилията си.

Все едно Творецът ни дава ласкав отзив – и ние трябва много сериозно да се отнесем към него. Цялата основа ние строим в себе си, а от Негова страна няма да последват изменения – защото Безкрайността е неизменна. И така, ще съумеем ли да усетим онова, което вече съществува?

В крайна сметка ние трябва да отворим сърцето си, т.е. правилното желание, устремено към взаимно отдаване. Да се надяваме, че в близките дни ще достигнем това.

От урока върху писмото на Рабаш, 07.11.2010

[26153]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Аз няма да отида на Конгреса, но имам чувството, че вече съм там. Как да запазя това усещане?

Отговор: Бъдете заедно с нас. Преди Конгреса ние организираме репортажи от мястото на събитието, ще покажем, как се готвим за посрещането на участниците и как участват в работата другарите от целия свят.

А освен това, постарайте се в своята група, в своят център да подготвите всичко необходимо, за да бъдете с нас.

По възможност се освободете от работа, пригответе трапеза и т.н., така че всичко да съвпада с прякото предаване.

И изпращайте писма. Ние повече няма да се видим до първата лекция на Конгреса, така че изпращайте своите въпроси на моя и-мейл., и аз ще се постарая да отговоря на всички през блога. Пишете, аз съм на линия!

От урока по писмото на Рабаш, 07.11.2010

[26150]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Известно е, че никакви наши усилия и викове сами по себе си няма да помогнат. Те са подобни на виковете на бебето – трябва да има някой, който да ги чуе – майката, Бина или Творецът.

Викът може да бъде чут само, ако е правилен, т.е. отправен към истинска цел, към единение, към получаване на силата на отдаването. Затова, ние трябва да се съединим заедно, за да създадем помежду си именно желанието за отдаване и едва тогава, вече заедно да викаме към Твореца.

Това е причината, поради която четем заедно книгата „Зоар”, желаейки да се съединим един с друг, дори да е само чрез Интернет, телевизията и всякакви други средства за връзка.

И не е важно, че все още нашето съединение е егоистично, защото всеки от нас е движен от желанието за себе си (ло лишма). Готови сме да се съединим, но всички искаме да спечелим от това. Такава е нашата природа и няма смисъл да се самозалъгваме.

Ние сме егоисти и всеки разбира, че се съединява с другия, за да получи от него някаква изгода, иначе никой от нас не би могъл да извърши и най-малкото действие – не би имал енергия да се съедини с другите.

Но това физическо съединение, събирането на едно място или виртуално по едно и също време, в една идея, е единственото позволено ни действие. Защото засега, ние можем да осъществяваме само физически действия – така се наричат действията, извършвани в нашия егоизъм.

Но освен това действие, за нас е необходимо в нашето егоистично съединение да подейства висшата светлина, връщаща към източника, обкръжаващата светлина (О”М)

Тя се нарича обкръжаваща (макиф), защото свети отдалече, от нашето следващо състояние – от поправените желания/келим, в желанията „лишма” – с намерение за отдаване.

Но ако много се постараем да се устремим към нея, тогава можем да привлечем върху себе си нейното въздействие, защото се намираме в света на физическите закони на природата (Твореца). С четенето на книгата „Зоар”, ние привличаме тази светлина върху себе си, защото „се включваме” несъзнателно към нашето следващо стъпало.

От урок по книгата „Зоар”, 07.11. 2010

[26168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От статията на Баал аСулам „Последното поколение”: „Ако всички народи на света се съгласят, тогава ще изчезнат войните по света, защото всеки човек изобщо няма да се грижи за собствената си полза, а за ползата на ближния.

Това е учение за уподобяване по свойства – учението на Машиаха… За това е казано: „И ще превърнат те мечовете си на палешници””.

„Машиах” (Месията) – това е най-голямата светлина „Йехида”, която идва и е способна да поправи всички. Когато в нас се появи силно желание да постигнем окончателното поправяне (Гмар Тикун), тази светлина ще се прояви с всичка сила и ще поправи всички желания.

Но дори неголемите светлини, които днес получаваме, които създават връзката между нас и ни обединяват, като ни позволяват да организираме такъв голям конгрес – всичко това е помощ свише, а не наше собствено постижение.

Всичко, което виждам пред себе си: другарите и целия този свят – това е образът на стоящият пред мен Творец, който ми се представя по този начин.

Затова, тази сила, която се нарича Машиах вече идва към нас и привлича цялото човечество от нейното последно стъпало, от последното състояние – към края на поправянето..

Но засега, това се нарича „родилни мъки на Машиаха”, разкриване на силите на Машиаха в света – най-първите състояния от целия процес на „раждане”.

Или по добрия път, или по лошия – чрез големи страдания и войни, или за сметка на собственото осъзнаване и желание да се поправим, но при всички случаи поправянето трябва да завърши до 6000 години, измервани според времето на този свят.

Този срок се определя от шестата сфира на Зеир Анпин (ВА”К) и се дели на три периода по 2 хилядолетия всеки, което изразява влиянието на З”А върху трите свята БЕ”А (Брия, Йецира, Асия). И затова в течение на това време, ние сме длъжни да постигнем поправянето.

Но от нашето време и нататък, ние навлизаме в епохата на Машиаха и по тази причина се разкрива науката Кабала. Затова днес, не дочаквайки края на срока, ние можем да поправим всички.

Както е било при изхода от Египет, който е станал след 210 години изгнание, вместо след определените 400 години, така и сега не е задължително да чакаме, кога по календара ще минат 6000 години. Можем да ускорим времето в духовното, да привлечем крайното състояние и да го реализираме точно сега.

Това означава, че „Исра-ел”, тоест човекът, стремящ се „право към Твореца”, „ускорява” времето, придвижва го напред. Затова, тук и сега, ние можем да постигнем времето на освобождението и идването на Машиаха – всичко зависи от нас!

От този момент, когато вече е завършила необходимата подготовка, информационните гени („решимот”) на последния период са започнали да излизат и се е разкрило средството за тяхното използване – науката Кабала и книгата Зоар – от сега нататък, всичко се намира в нашите ръце.

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26191]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Има две паралелни системи на връзка между нас:

1. егоистичната, която ние сега усещаме (на рисунката е жълтата плоскост, която е по-близо към нас),

2. по-вътрешната, поправена (скриващата се зад първата – следващата, зелената плоскост). Това е нашият следващ етап. В тази система, която вече съществува, но е скрита от нас, ние пребиваваме в намерението „лишма” и в нея се намира светлината – вътрешната светлина (О”П).



Ако се съединим със следващото състояние доколкото можем, желаем да го постигнем, ние ще привлечем оттам върху себе си влиянието на светлината, която ни действа отдалеч – обкръжаващата светлина (О”М).

Как да постигнем връзка между тези две стъпала – сегашното и бъдещото, за да може оттам да ни свети обкръжаващата светлина? Между тях има разлика – от „ло лишма” до „лишма”, и е необходимо светлината О”М да извърши в мен това изменение.

Как да направя това? Като чета книгата „Зоар”. Затова кабалистите са ни написали книги. Ако се стремим да постигнем тази висша система, най-вътрешната, поправена, тясно свързана – ние четем за нея.

И не е важно, че нищо не разбираме. В това се проявява разликата между стъпалата (състоянията, световете).

Как мога да разбера висшия свят, ако не се намирам там и в сравнение с него, аз изобщо не съществувам? Разбира се, аз не съм способен да го усетя и съответно да го разбера. Но чета за него.

Кабалистите са написали на понятен за мен език нещо за другия, за висшия свят. А аз гледам тези букви и нищо не разбирам…

Но виждам, как детето с усилие се опитва да разбере този свят. И в своите усилия, в желанието си да позная висшия свят, аз извиквам от там обкръжаващата светлина О”М. В това е смисълът на четенето на книгата „Зоар”.

На нашите уроци днес, с нас стоят другарите ни, представители на повече от 50 страни. Нека всеки гледа тези непознати букви и да желае да постигне духовното, да слуша думите на „Зоар”, дори да не ги разбира.

Със своето желание да познае, да живее в това (защото става дума за душата в нейното по-висше състояние), със усилията и стремежите си, човек привлича върху себе си светлината, връщаща към източника, – обкръжаващата светлина О”М.

Тоест, по време на четенето на книгата „Зоар”, ние трябва да се съединим и да пожелаем да усетим (а не да разберем) написаното в „Зоар”. Тогава книгата ще разкрие в нас екран и на него ние ще видим всичко, ставащо във висшия свят.

От урок по книгата „Зоар”, 07.11.2010

[26163]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако другарите от различни страни се обединят по интернет, ще генерират ли те същата сила, както при физическото участие на Конгреса?

Отговор: Несъмнено. Става дума за много важни за нас сили. Ние още не осъзнаваме, че в духовното силата идва не от количеството, а от качеството.

Представителите на толкова страни и народи образуват цялата палитра (Вавилон). Те са различни и това различие и съединение над него е и достигането на нашето изправяне!

Различието е предизвикано от разбиването на душата Адам, потопът на Ной, Вавилонската кула – разделението, над което сега се обединяваме.

Всеки представлява част от общото цяло, различна от другите, и, слепвайки тези части, ние, чрез светлината, изправяме разбиването – работата на Твореца „Аз създадох злото”.

Ето защо за нас е толкова важно виртуалното участие на всички наши другари. Нека в никакъв случай не ни оставят и през цялото време да бъдат с нас на конгреса.

Няма значение колко човека са се събрали заедно: двеста хиляди, двама или един от всички краища на земята. В духовното се отчита не външното количество, а неповторимостта на всеки!

От урока върху писмото на Рабаш, 07.11.2010

[26147]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Как да успеем по духовния път? Няма друго средство, освен още по-голямото обединяване.

Необходимо е на обединяването да се придава най-голяма важност, да се вижда в него единственото средство.

Знаем, че имаме избор само в това, да укрепваме себе си посредством обкръжението и да се обединяваме с него. Ние го извисяваме в очите си и прекланяме глава пред другарите и целта.

Всяко действие трябва да бъде придружено с намерение: „Защо правя това? Как се опитвам да се обединя с другите? Създаваме ли кли, съсъд, място, в което да се разкрие светлината?”

На практика, помагайки в това на групата, ние изпълняваме принципа „ще направим и ще чуем”. Способни сме да го реализираме. Макар и много да не ни се иска, дори да ни е противно, въпреки това можем да се дарим един друг с усмивка, с подаръци, да бъдем вежливи и да участваме макар и да не желаем, в общото дело.

Всичко организираме сами – в това число и конгресите. Дори да имахме неограничени материални ресурси, пак бихме направили всичко сами.

Тук за нас са важни съвместните усилия – от всякъде пристигат хора и действат заедно. Само такава подготовка ще ни донесе успех.

Именно това са нашите „подаръци” – заедно приготвяме всичко, което е необходимо, от никого не зависим и не желаем да отстъпим своето участие на никой чужд.

За нас, възможността посредством външна работа да постигнем вътрешно обединение е дотолкова важна, че няма да отстъпим от това и да дадем на някой друг да свърши онова, което можем да направим сами. 

В оставащите два дни и на самия Конгрес, на нас се предоставя уникалната възможност да се обслужваме един друг. Не бива да се изпуска този шанс, защото в него е заложен успеха на цялото дело.

Именно това е обединението – така ние си „купуваме” другари. Аз се старая заради тях, а те – заради мен и заедно изграждаме общо кли.

От урок по писмо на Рабаш, 07.11.2010

[26159]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Огромна и тежка отговорност ли е да живееш в последното поколение?

Отговор: Да живееш в последното поколение не е тежка отговорност, а огромна радост – въпреки силите на противодействие, в които също виждаш помощта на Твореца, преодоляваш ги като детето, което пъхти и се старае да постигне своята цел.

Да живееш в последното поколение е много хубаво и лесно! Всички се грижат за мен, всичко е наред. Заобиколен съм от любовта на другарите и чрез тях, Творецът ме дарява с добро.

Да разкрия Лика на Твореца означава, че целият ми живот е наред – аз съм здрав, нямам никакви проблеми, чувствам се добре и комфортно. Като такива виждам и останалите, които са около мен – всички те живеят добре! Виждам пред себе си целия висш свят, който е открит за мен и  вечен.

Вече не смятам своя живот за миг, даден ми до настъпването на смъртта, без да знам какво ще се случи с мен утре – аз съм разтворен в света на Безкрайността. И защо трябва да очаквам от това някакви неприятности?! В света няма никакво зло – аз се „присъединявам към доброто”!

Именно това искаме да направим на нашият конгрес, за да окаже то върху нас постоянно добро влияние.

А всички тревоги и очаквания трябва да изтрием и отхвърлим – няма нищо такова! В мига, в който се съединяваш с другарите и искаш вътре в това съединение да разкриеш Твореца, ти вече попадаш под най-доброто въздействие на Източника на всичко добро. Освен него няма никаква друга сила, която би могла да ни повлияе.

Чрез групата, ти се включваш към най-силния и добър източник на енергия. Необходимо е само, над всички препятствия да усилиш тази връзка – това е всичко! Ще се постараем да го направим през трите дни на Конгреса и ще видим, че целият живот може да бъде организиран и подреден по този начин.

За сметка на тази връзка, ти ще придобиеш чудесна сила, с която ще можеш да успееш във всичко – в каквото и да е в твоя живот. Но само при условие, че искаш да бъдеш свързан с тази сила – защото тя определя всички действия и събития в нашия свят.

И ще разкриеш това напълно явно. Ще се чувстваш като дете, хванало се за ръката на възрастния, когото можеш да заведеш на всяко място, на което поискаш.

Както малкият син хваща за ръка баща си или майка си и ги тегли да направят за него онова, което той не е успял да направи. Така ще направиш и ти с Твореца – Той го очаква!

Надяваме се, че ще ни се отдаде възможност да постигнем това, че Той ще ни хване за ръка и ще ни помогне да изпълним всичко, което е необходимо!!!

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→