Въпрос: Какво не ни достига преди Конгреса?

Отговор: Не мисля, че нещо не достига! Чух, че ти „си продал всичко и си решил да го поставиш на карта (в игра)”. Та какво още? Сега, когато твоето имущество е в ръцете ти, трябва само да решиш къде да го поставиш. Всичко зависи от теб.

Този избор ние и трябва да направим. А за начало, да се включим в подготовката, която е неизмеримо важна. Да не се вижда и да не се чува нищо странично, да не се мисли за нищо освен за целта. Оставяме всичко и отиваме ва-банк.

В духовното, както и в материалното, детето моли, а възрастните са длъжни да му дадат желаното. Така става и при животните, и при хората. Това е естественият порядък на нещата в природата.

Не е необходимо да бъдеш прекалено умен. Трябва да бъдем самите себе си – това е достатъчно. Не излизайте от себе си в опитите да наострите желанието до кристална чистота. Не, трябва да се обединяваме там, където сме – и по детски да молим помощ.

На Твореца не му е нужно нищо освен обикновена готовност. На всичко останало Той ще ни научи – по прекрасен начин, стъпка по стъпка, грижливо, меко и с любов.

От нас се искат обикновени неща без всякакви премъдрости. Просто да се поиска – и това е достатъчно.

Да се надяваме, че за оставащите часове преди Конгреса, ще стоплим сърцата, за да приемем правилно гостите и да достигнем желаното.

А после започва съвършено друга работа. Ние ще видим нова картина на реалността, зад която стои Творецът. Тогава за нас ще е ясно, че всички нейни части се управляват от единна Сила, всеобхватната Природа.

Тази Сила представлява общо поле, което пронизва и напълва всички. Ние се намираме в неразрушима мрежа и тя се движи от всеки – във всичко до най-последния детайл.

Тогава ще работим вече по друг начин, стараейки се да се приобщим към тази Сила, да се влеем в динамичното развитие, в хармонията, в този диапазон, в този поток, който се нарича сливане. На този път душата учи човека.

Както и да е било, ние сме устремени във вярната посока и вече стоим на прага. Аз много се надявам, че ще се сдобием с успех този път. Чувствам това и по желанието на сърцето. Дори тези, които са се присъединили към нас през последните година-две, също са готови. Удивително е колко бързо човек израства в наше време.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 05.11.2010

[26225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние не знаем предварително как и какво да поправяме, как да се съберем в единната система, създадена в света на Безкрайността.

Защото Творецът иска да бъдем самостоятелни, за да може човекът сам, основавайки се на собствения си опит, да намери правилната схема за взаимна интеграция.

Като малки деца, ние се опитваме да съединим отделните части, сглобяваме ги и отново ги разглобяваме.

Поправянето и разбиването се редуват и благодарение на опитите, ние се приближаваме към онова разбиране, което ще ни осигури успех.

Според схемата на нашето развитие, от нас се изискват четири опита, защото желанието ни се състои от четири нива на плътност (авиют).

На всяко от тях, ние се стараем да сглобим себе си, откриваме, че сме неспособни да го направим и разглобяваме частите, за да започнем отначало. Мъдростта идва с опита от грешките. Първо е необходимо да разкрием цялата дълбочина на разбиването и ненавистта между нас, а след това започваме да разбираме какво е необходимо да направим с тях.

Днес, пред нас е последното, четвърто сглобяване. Ние трябва да разкрием за себе си методиката за поправяне. Но този път, в процеса участва глобалната система и трябва да реализираме методиката в мащабите на целия свят.

Днес се обединяваме над огромния егоизъм, над най-дълбоката пропаст на разбиването, ненавистта, отчуждението и в съответствие с това, разкриваме мощта на методиката, която ще ни позволи да се сплотим отново, посредством заложената в природата сила, съединяваща разединените части.

Не ние ще ги свържем помежду им – от нас зависи само готовността да разкрием методите за сглобяване, местата на всяка част и формата на нейното правилно включване в общото цяло.

Работата едва сега започва – уникалната работа, водеща човека към безпрецедентно развитие, към истинско предизвикателство.

От урок по книгата „Шамати”, 08.09.2010

[26242]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

„И децата се бореха заедно в нея” (Тора, Берашит, 25:22). Това се отнася до намеренията. Творецът е създал желанието за наслаждение, и нищо в него не се е променило.

Но, за да ни помогнат да станем независими, желанието за наслаждение е било скрито от нас. То се разкрива в нас (въпреки усещането, че се случва пред нас) доколкото сме способни да се справим с него.

„Да се справим с желанието”  означава да заместим Есав  – егоистично намерение, което произлиза от лошо обкръжение, с Яков – алтруистично намерение, което се създава в добро обкръжение. Единственият ни избор е да изберем  правилното обкръжение. Желанието остава.

За да поправя, да речем, 10 грама егоистично желание, което се проявява в мен, аз използвам всякакви лекарства, които са ми дадени свише. Преминавам от лошото обкръжение към доброто, и по този начин излагам себе си на влиянието на групата, книгите и учителя, докато те не се превърнат в Твореца за мен. С други думи, виждам Висшата сила зад тях, и започвам да разбирам, че няма никой освен Него.

Благодарение на обкръжението и способността ми да видя Твореца чрез него, аз мога да изменя намерението си. Преди това съм получавал и отдавал заради получаване, но сега мога да направя съкращение (цимцум) на моето намерение, което означава, че мога също да го приложа и на желанието, което „действа под” това намерение. С помощта на светлината, започвам да отдавам заради отдаване, а в последствие мога да получавам заради отдаване.

Всяко желание е с две намерения: да получава заради себе си или да отдава на приятелите. Това е причината за борбата, и решаващата роля в нея е дадена на обкръжението. Как Есав или Яков се пробуждат  в мен? Моите намерения са заради получаване или заради отдаване ? И двете се борят в човека за едно желание, „бореха се в него”.

От урока по статия на Рабаш, 1.11.2010

[25547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В статията си „Изгнание и изкупление” Баал аСулам пише, че Израел (човек, който търси Твореца) няма да намери покой между „другите народи” (желанията за този свят), докато следното не се случи в него: „И от там ти ще желаеш Твореца и ще Го намериш, защото ти ще Го търсиш с цялото си сърце и с цялата си душа.”

Докато не достигнеш до такава молба, нямаш никакъв шанс да избягаш от Египет, защото само със зряло желание ще спечелиш свободата си. Собствените ти желания да останеш в Египет, са пазачите, които те задържат там.

Затова са нужни десетте египетски наказания. За да се роди, човек трябва да почувства много силно желание за следващата степен, тоест да желае това, което е отвън, докато е още вътре.

То сякаш е в теб, има две напълно противоположни желания. Те не могат да се помирят, но ти можеш да достигнеш момент, в който почти са свързани, и това е когато се осъществява пробивът. Силата на Висшия те избутва и изхвърля в новата степен в съответствие с принципа „положих усилия и намерих” (игати ве мацати).

Наистина, ти си постигнал точката на близък контакт между желанието в сегашното ти състояние и следващото. В природата е невъзможно желанието за получаване да направи контакт с желанието за отдаване. Затова, когато този преход се осъществи в теб, Творецът завършва работата (ухапването на змията), и ти се раждаш на следващата степен!

От урока по статията „Изгнание и изкупление”, 02.11.2010

[25708]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да работим със свойството „Есав” (егоистичното желание), за да не се пробуди по време на конгреса?

Отговор: То няма да се пробуди – можете да бъдете сигурни в това. Защото ние идваме на конгреса подготвени, „загрели”, разбирайки, че се събираме, за да се обединим.

Оставяме всички проблеми, съмнения и съпротиви у дома, защото знаем, че не сме способни пряко да се справим с нашия егоизъм – с „Есав”. Можем да действаме само по заобиколен начин, по метода на Яаков (от акев – заобикалям).

Това означава, че да се воюва „челно” с природата е безполезно. Трябва да излезеш от нея, да се издигнеш над нея, да придобиеш новата природа на отдаването, а след това с нейна помощ да започнеш постепенно, на части да използваш егоизма за отдаване.

Нашият егоизъм е особена, съществуваща в нас сила, която трябва да вземем под внимание. Но не трябва да воюваме с нея, а само да се безпокоим за обединяването и поръчителството, постоянно увеличавайки дясната линия – силата на „Яаков”, силата на отдаването.

Тогава ще разкрием Твореца и ще можем да се противопоставим на Есав. Но това не означава, че ще се борим с него.

Докато се поправяме като усилваме в нас линията „Яаков” – отдаването и взаимното съединяване, намиращият се в нас „Есав” получава удари от целия този процес и започва да разбира, че си струва да се обедини с Яаков.

И затова, няма да има опасности или войни – той сам ще поиска да взаимодейства с дясната линия, защото ще види, че възможностите, с които разполага не му позволяват да се напълни. На него не му достига Яаков – отдаването, за да напредне в живота.

Затова, ние трябва да мислим само за постигането на сплотеност и обединение. А всички останали проблеми ще се поправят от това, че ще се присъединят към дясната линия и още повече ще я усилят.

От програмата „Седмична глава”, 05.11.2010

[26221]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Поръчителство, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Как концентрацията на мисълта може да доведе човека до разкриване на духовния свят?

Отговор: Всичко се прояснява в мисълта. Става въпрос не за нашият разум, който изкуствено са напомпали в университета, за да стана „умен”.

Разумът – това е силата на анализа и на синтеза, силата на свързване на противоположни мнения в един човек. Бина, която ние смятаме за желание за отдаване – това е мисълта. Мисълта е малхут де-хохма, а малхут, получаващата от хохма – е бина.

Общата малхут, която се издига в бина и става нейна нуква, също така се явява нуква и на де-хохма, защото тя желае да постигне хохма, а не бина.

Тоест мисълта е основополагаща. Мисъл се нарича моята способност да възприема в малхут висшите свойства на хохма и бина, и да работя с тях.

Разумът е моята възможност да построя подобието на Твореца. Всеобщата връзка, която разкривам – това е разумът, мъдростта, мрежата.

Точно така е устроен и нашият мозък. Интелект, разум – това е мярката за жизнената сила, способността да разбираш, контролираш, да привеждаш в действие, да възприемаш.

От къде идва това? То е следствие от двете сили: силата на бина – желанието да съответстваш на Твореца и силата на Твореца, който според степента на това съответствие се облича в творението. Това е и разумът на творението – светлината хохма, облечена в светлината хасадим.

Затова, ако ние се опитваме да постигнем тази мрежа, да разберем, какви връзки съществуват в нея и по какви закони работи тя, как да разкрием и осъзнаем връзката, която вече съществува между нас, това означава, че ние достигаме до „съзидаващия разум”, до Твореца и Го постигаме – „по действията Ти ще Те позная”.

От урок по статия на Рабаш, 29.10.2010

[26235]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Пред нас се разкрива прекрасна възможност. От конгрес на конгрес се вижда, че никой не е като предишния. Днес сме достигнали до особено състояние и ни се дава специална помощ свише.

От момента на формирането на групата, ние систематично наблюдаваме как Творецът я придвижва напред и я предпазва. Ден след ден, година след година достигаме все по-големи постижения. Бихме ли могли наистина да успеем сами в такъв голям, глобален мащаб, без да знаем предварително стъпките, които правим?

През цялата история никой не е правил „това, което ние правим”. До този момент никой още не се е захващал с поправянията, които „ние се опитваме да направим”. Наистина, получаваме толкова много помощ свише, че аз не преставам да се изумявам как заслужихме такова прекрасно отношение?

Дадена ни е възможността да извършим огромни духовни поправяния, и дори по отношение на материалното да правим наистина колосални срещи и конгреси, на които идват хиляди хора, да превеждаме наши собствени ТВ програми, да разпространяваме чрез средствата за масова комуникация и да развиваме образователни програми на различни езици.

Творецът ни подготвя.  Всичко, което сме постигнали до сега, е било от Него. И сега Той ни помага да се подготвим за конгреса, който „ние правим”, за да Го разкрием. Да се надяваме, че ще го заслужим, и че Той ще престане да бъде скрит, и ще ни се разкрие.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 05.11.2010

[26227]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как на конгреса да преодолеем психологическите бариери, отделящи ни от обединението?

Отговор: Конгресът това не е вече просто малка или голяма група, а обединение, сплотено от общата сила. Може да се побеждава с количество, а може и с качество. След определено критично ниво определяща става масата.

Колкото и да са слаби хората, малко разбиращи, не особено съгласни един с друг, ако те се обединят, върху човека започва да действа масата. Той чувства силата, изхождаща от количеството, което преминава в качество на влияние върху него.

Намирайки се сред 7000 човека, въодушевени от целта, аз съм свързан с тях, доколкото ние се намираме заедно в общата система на душите. Затова, и независимо от моето желание, те ми оказват въздействие.

Обединението на голямо количество хора на конгреса създава напрежение, което започва да действа само по себе си. Включвайки се в това обединение, човек се намира във властта на обществото и затова не му се налага да работи върху снизяването си спрямо обкръжението.

Той просто се обединява с всички в едно желание. И дори ако на него самият това желание не му е съвсем ясно и разбираемо, но общата цел го съединява с другите хора и покрива разногласията, стълкновенията и неразбирането.

Така работи количеството, поглъщайки всички проблеми чрез обединението. А вече в зависимост от силата на обединението ние чувстваме висшата светлина. Тя е заключена във връзките между нас – там ние трябва да я разкрием.

Обединеното кли съществува на всички нива с всички светлини, напълващи желанията, като готова стълба. Затова всичко зависи от това включен ли съм аз в тази степен или не.

Ако аз съм готов да се обединя със силата в определена степен, то се включвам в нея, все едно преминавам през врата, и чувствам духовния свят: общото обединение, напълващата всичко светлина, Твореца.

В степента на собственото си осъзнаване аз виждам света от край до край – светът на Безкрайността на първото от 125-те стъпала.

От урока по статията на Рабаш, 05.11.2010

[26223]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какви практически начини съществуват за усилване на нашата вътрешна работа?

Отговор: За нас е необходимо да усещаме повече своята принадлежност към общата световна група. Тя има повече сили и възможности да ни издигне от частната група към общото желание. Ние трябва да разкрием в нашето единство първото свойство –отдаване.

Надявам се на този Конгрес това да се случи и неговите контури да се очертаят вътре в нас. А след това нашата задача е да се стараем да държим връзка с това свойство, тоест да се обединяваме все повече при постоянния ръст/ разкриване на егоизма във всеки.

Какви действия ни помагат за това? От всички кабалистични източници и беседи с Рабаш, аз виждам само едно средство: да се молим за всичко това по време на учебните занимания. През целия ден преди урока аз трябва да си изяснявам за какво си струва да моля.

С каквото и да съм се занимавал, където и да съм работил – на учебните занятия съм задължен да дойда с въпрос, с проблем, знаейки за какво да моля сега.

Всеки е длъжен да отиде на урок с въпрос, устремен към целта. Нека всеки да има свой въпрос, по своему формулиран – преминал ли е през личното състояние, не е важно. Важното е да се дойде с въпроси, с искане.

Всички тези въпроси се включват в Малхут на света Ацилут. Тя издига МАН към Зеир Анпин, той – към Бина. Това ни е нужно: желание, пробуждане, страст, вик, докато той не достигне вратите на сълзите.

За подготовката на молбата ни са дадени всички дневни часове преди урока, а самата молба възниква по време на урока.

И не е важно какъв материал ние преминаваме, четем или задаваме въпроси – учебните часове посвещавам на молбата: как да получа това, че в продължение на деня да формирам своето неизбежно желание, което съм задължен сега да реализирам.

Причината за всички задръжки е недостатъчната подготовка, недостатъка на настояща молба по време на урока, когато се намираме заедно, със светлината вътре, с общото кли.

И затова сега, когато се събираме да се обединим на Конгреса, е много важно да влезем в него с истинско желание, общо за всички. В различни стилове и варианти ни е нужно да проявим общата същност: ние искаме да разкрием Висшата сила.

Каква сила се явява висша по отношение на нас? Ние представляваме желанието да получа, а висшата сила – това е желането да отдава. Егото сме ние и искаме да разкрием в себе си, че то се е възцарило в нас, напълнило ни е. Това е и разкриването на Твореца в творенията

Нека желанията ни да са малки, но ако те се обединят, тяхната обща мощ стига за разкриване на Твореца. Ние сме готови точно за това.

А след това в нас остава решимо – впечатление от разкриването, което позволява всеки ден в своята домашна група да се устремяваме към това състояние, да го привличаме, да го укрепваме и усилваме, изграждайки на неговата основа нови стъпала.

От урока по статията „Скриване и разкриване на Твореца”, 05.11.2010

[26132]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Какво е това край на поправянето, към което ние се стремим? Това е особено, неизменно състояние, създадено изначално от Твореца.

Ние и сега се намираме в това състояние, повече нищо не е създадено – само света на Безкрайността.

Но за да почувстваме, да осъзнаем себе си в това състояние, Творецът е подготвил за нас изход от него в усещането за „този свят” и последващо връщане.

Пътят надолу се нарича слизане на световете в хода, на който става разбиването на келим и образуването на 125-те степени. Всичко това е подготовка, осъществявана за нас отгоре надолу. А след това ние се връщаме у дома.

В света на Безкрайността изначално всеки от нас е точка (като капка от семе). И в този свят също всеки от нас е точка. Само със слизането отгоре надолу точката сама е станала егоистична (егоистичния стремеж към Твореца, смисъла на живота) и е „обраснала” с егоизъм (желанията към този свят).

Ние се връщаме в Малхут – света на Безкрайността чрез пет свята: АБЕА и АК. В хода на подема растем в своето желание „за Твореца”, за свойството „отдаване” и намираме самостоятелност. И в резултат всеки става Безкрайност (по величие и по качество).

И тогава, за разлика от това, което е било по-рано, Безкрайността на всеки се напълва със светлината НАРАНХАЙ, вместо бившата светлина нефеш.

В този свят в човека има духовно решимо, подобно на капка от семе, в което е заложена пълната информация за тялото и всички процеси за неговото развитие. Така и в точката решимо е заложена цялата информация за неговия духовен път и как се представя в неговото възприятие светът на Безкрайността.

Всичко е предопределено, но все пак, реализирайки своето решимо, подтиквайки го за развитие, аз получавам усещане за независимост.

Сега аз съм осъзнато същество, чувствам, решавам. В мен се появява свое духовно Аз, развиващо се от решимо, така както в нашия свят от капката семе се формира възрастният, самостоятелен човек.

Ние имаме една точка и тя трябва да се развива до безкрайния обем. Всеки трябва да стане подобен на Твореца. При това всеки се издига в своя свят на Безкрайността, а след това всички безкрайности се обединяват.

От какво зависи този процес, четете в постинг: „За да сте подготвени за мен!”.

От урок по писмо на Рабаш, 07.11.2010

[26156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→