„Зоар”, глава „Бешалах“, п.441: …За това е казано: „Недей да ореш с вол и магаре едновременно“ – за да не допуска човек неподходящи връзки.

Защото в резултат на такова действие на човека се пробужда не това, което е необходимо. И когато те се съчетаят заедно, за него е невъзможно да им се противопостави.

От страна на тяхната връзка, произлиза от основата им една клипа, наречена „пес“, който с дързостта си надминава всички.

„Зоар” говори също за това, че при всяко наше усилие  и действие, веднага се разкрива клипа и човек се проваля, потъва в клипа, а след това постепенно извършва поправяне и излиза от нея. Така той я изследва и повече не трябва да се намира в нея.

Тоест издигането по стъпалата винаги започва с объркване, със смесване на доброто и злото. В началото, всяко състояние не ми е  ясно. Няма съмнение, че в него има добро и зло.

Аз трябва да привлека към това състояние светлината, връщаща към  източника. Светлината, която се проявява в това състояние, спуска злото надолу, а с доброто аз се издигам нагоре.

Затова, винаги се получава така, че във всяко състояние, което постигам, отначало се усеща неяснота и само благодарение на светлината, то се разделя на две.

Преди всичко, аз разкривам злото с помощта на светлината, както е казано: „Аз създадох злото начало“ и го изхвърлям надолу (1). А след това „… и създадох Тора за неговото поправяне, защото съдържащата се в нея светлина (О“М) връща към източника“. И тогава, аз се издигам нагоре с добро желание (2).

Затова „няма праведник на земята, който да е направил добро, без да прегреши преди това“. Отначало, ние винаги трябва да разкрием злото и да го отхвърлим (1), тоест да живеем в него, да бъдем проникнати от него, да разберем,че е зло и едва след това се освобождаваме от него и постигаме доброто (2).

Така става при всяко изясняване на всеки най-малък детайл. Затова, не се плашете, че това ви се случва всяка минута. Точно обратното – колкото по-често, толкова по-добре.

От урока по книгата Зоар, 14.11.2010

[26480]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Предисловие към книгата „Зоар”, „Нощта на невестата”: „Когато се съединили заедно Зеир Анпин и Малхут, и Малхут вижда мъжа си.

Защото няма да може тя да види своя мъж, докато не се съберат всички те. И зависят те един от друг”.

Малхут включва в себе си всички души. Без тях, тя е само една точка в света Ацилут, точка на Кетер, не притежаваща нищо свое.

Отдолу, в света БЕА се намират разбитите души – с други думи, аз и групата. Аз искам да се обединя с другарите си и моето желание се издига в Малхут, оттам – в Зеир Анпин, а оттам – още по-високо, към Безкрайността (Ейн Соф).

По такъв начин, единственото, което постъпва в Малхут, е моето желание да се включа в групата, когато със сила се тласкам към нея.

Аз искам това все по-силно и само такъв натиск се издига нагоре, за да се включи в Малхут де-Ацилут. Само той представлява МАН – истинската молитва за поправяне.

От урока по „Предисловие към книгата „Зоар””, 15.11.2010

[26560]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата Зоар изисква от нас особена подготовка. Защото това е най-мощният източник на светлина, силата, която ще промени нашата природа, ако ние се подготвим правилно за работата с нея.

Преди всичко в своето текущо състояние ние трябва максимално да съответстваме на висшата светлина, която ни носи Зоар.

Затова ние се стараем колкото се може повече да се уподобим на авторите на Зоар – раби Шимон и 9-те му ученика.

Самите те разказват, че в началото на духовната си работа, при разкриването на Зоар, на светлината Хохма на света Ацилут, те внезапно са били обхванати от взаимна ненавист.

Светлината, която привличат, свети в техните желания и, независимо от порива към единство, между тях възниква отблъскване. Заставайки пред сиянието на Зоар, те виждат, че са му противоположни.

Пътят започва с разкриването на злото и човек трябва да усеща това всеки път. Иначе неговата първа крачка ще е погрешна.

Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка, защото криещата се в нея светлина възвръща към Източника”.

Става дума за трите линии. Злото начало – това е лявата линия, Тора – подправката –е дясната линия, светлината, връщаща към източника, и средната линия – това е вече нашата изправена душа, желанието на лявата линия, изправено с намерението на дясната линия.

Злото начало, егоизмът, не идва само, а под въздействие на светлината. Тогава ние се обръщаме към дясната линия, към Тора, и светлината, идваща свише, ни връща към Източника, Твореца, към средната линия.

С разкриване на злото започва всеки етап по пътя на сближаване с Твореца, от нулата и до края на изправянето. Даже групата на раби Шимон, намираща се на много високи нива, е преминавала през същите тези фази.

Без да разкрием своя ненавистник, ние не можем да се занимаваме с кабала и да привличаме светлината. С всички сили ние се стараем да се обединим – и тогава чувстваме, че нашето сърцето е глухо, вкусът в устата ни е блудкав.

Но целта е велика и това извиква потребността от светлината, от Твореца, който ще дойде и ще ни изправи. Ние повече няма да Го оставим на мира, докато Той не се появи и не създаде връзка между другарите, за да станем общо кли, в поръчителство, като един човек с едно сърце, в единно желание.

Аз изисквам това. И нека не зная точно какво означава, нека в мен няма ни най-малък импулс към обединение, все едно аз крещя заедно с всички.

Така ние пристъпваме към четенето на Зоар, изхождайки от желанието да се обединим. Защото сплотеността ни позволява да привлечем висшата светлина. Отначало всеки сам за себе си, а след това посредством обкръжаващата светлина (ор макиф) ние идваме до единството.

В това единство и получаваме висшия свят. Духовната степен се проявява в нашите взаимовръзки.

Отначало ние разкриваме злото начало между нас (1), а после изискваме светлината, която да ни обедини (2). Тогава светлината върши своето дело и ни обединява в средната линия, в общото желание (3).

От урока по Предисловие към Книгата Зоар, 14.11.2010

[26471]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Независимо дали искаме или не, трябва да се научим как да станем подобни на Твореца, да се приближим до Него, и да бъдем като Него. Творецът е висшата сила на природата и тя действа навсякъде в по-нисшата като влияе на всичките ù части.

Някога Творецът е разбил творението на части по съшия начин, както нашият свят е бил създаден като следствие от Големия взрив, когато една малка висша искра пробила тук, взривила се и създала цялата ни вселена. По същия начин Творецът е създал всички духовни светове чрез спускането на светлината по целия път до нашия свят.

А сега противоположна, поправяща сила, започва да събира всички тези части в духовното пространство, и ние не можем да избегнем това. Да се противопоставяме на тази връзка е като да се борим със силите на природата; това само ще ни донесе страдание, докато не се предадем.

Ако се съпротивляваме, ще предизвикаме огромно страдание и не само обичайните проблеми със семейството, живота или здравето, а ужасяващи епидемии, екологични катастрофи и дори атомни войни, както Баал Сулам е писал за това. Всичко зависи само от нашето съпротивление и нежеланието ни постоянно да следваме силата на поправяне, за да сме в по-голямо съответствие.

Всичко това се случва в съответствие с точно определена програма. Когато напредваме спрямо нея, ние се чувстваме добре и комфортно. Когато ускоряваме реализацията на тази програма и искаме да я изпреварим, се чувстваме дори по-добре, защото привличаме Твореца с нашите действия и Го принуждаваме да прави дори повече, като пришпорва природата, както е казано: „Тези, които се стремят към Твореца, ускоряват времето.”

Но когато изостанем, страданието и проблемите се увеличават според степента на нашето закъснение, защото те се стремят да ни тласкат да се развиваме. И това не е защото Творецът иска да ни накаже, а това е начинът, по който всичко действа според закона на природата!

Няма нищо освен законите на природата, които можем да разберем и да видим как ни тласкат сякаш в поле от сили. Колкото повече се отдалечавам или приближавам до мястото на баланс, силата на полето (неговата интензивност) ми влияе пропорционално на квадрата на разстоянието, тъй като тя се стреми да ме върне в баланс. Например, аз се отдалечавам с една мярка и натиска на силата се удвоява; отдалечавам се с две мерки и натискът става четири пъти по-голям.

Трябва да разбера, че най-малкото ми движение, малка стъпка назад, веднага привлича огромни сили на страдание. Това е така, защото всяко поле – дали е полето на светлината, магнитното поле или гравитационното поле винаги действа на квадрат. Духовното поле действа по същия начин. Законите на Твореца са неизменни.

Написано е, че праведникът плаща двойно. Затова дори и леко отклонение в някоя от страните причинява голямо въздействие: позитивно или негативно.

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26182]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статията „Нощта на годеницата”:

„Синовете от двореца на годеницата трябва да се радват заедно с нея за великото поправяне, което се е случило с нея, благодарение на тях.”

Въпрос: Какъв е критерият за нашия напредък? Ненавистта, разкриваща се между нас в началото или обратно – радостта?

Отговор: Преди всичко, аз напредвам, ако не отклонявам мисления си взор от мястото, което искам да разкрия. Това място се нарича „годеница” и именно там ще се спусне „годеникът”, т.е. светлината, която ще я изпълни, ще напълни нашето обединение. (годеник на иврит е „хатан”, от „нохет” – спускащ се).

Ако в мен живее неизчерпема необходимост да разкрия това място, тогава се радвам на усилието, което мога да поддържам. И не е важно колко често се отклонявам – то е, защото правя мисловен анализ.

Затова е казано: „От Цион ще излезе Тора”. С други думи, напредъкът се натрупва от тези отлконения (ециот), от старанието отново да определим мястото на нашето обединение.

Аз трябва да излизам от концентрацията всеки път. Защото всяко състояние включва пълните десет сфирот. В духовното, действието се извършва само при наличие на всичките 10 сфирот (Ейн микцат бе руханиют).

Ако поправям нещо, трябва да го поправя напълно. Всяка част от желанието изисква откъсване от предишното състояние и ново обръщане към единството – към новите десет сфирот.

Ето защо, ние отново и отново се откъсваме от целта, дори да е и само за миг. Всеки път изпускаме от полезрението си ориентира и отново го улавяме в пресечната точка.

Благодарение на нощните усилия, ние „украсяваме годеницата” (обличаме я в светлината хасадим) – изграждаме кли, докато то не се рзкрие напълно и не стане готово да приеме „годеника” – светлината хохма, Твореца.

От урока по „Предисловие на книгата „Зоар””, 14.11.2010

[26461]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предисловие. Статия „Нощта на невестата”:

„Времето за поправяне се нарича нощ. А на следващия ден невестата отива към хупа…”

Над този свят, в световете Брия, Ецира и Асия се намират нашите разбити души, а също деветте ниски сфирот на Малхут на света Ацилут, от хохма до малхут. Нейният Кетер (К) се разполага отгоре, в света Ацилут и представлява само точка, а останалите девет сфирот лежат под парса, в световете БЕ”А.

Състоянието на душите в световете БЕ”А се нарича „нощ”. Издигайки се към Малхут на света Ацилут, те я задължават да издигне своите девет сфирот, които сега остават незабелязани в мрака.

Според степента на това как се включваме в Малхут, тя започва да издига своите сфирот в Ацилут и се превръща в кли. Това и позволява да се съедини в едно цяло със З”А, което се нарича „хупа” (буквално – сватбен балдахин, полог, масах, под който става зивуг, бракосъчетанието). С други думи, става дума за обединение, зивуг.

З”А се нарича Творецът, а Малхут – Шхина. Тяхното единство ние и трябва да достигнем. Кога ще стане това? Издигайки своите желания в Ацилут, ние предизвикваме издигане на всички светове. Малхут (БОН) се изкачва на степен САГ, а З”А (МА) – на степен АБ. Това е тяхното бъдеще.

Всичко това ние постигаме и усещаме в нашето обединение. От нивото на зивуг АБ-САГ ние получаваме светлина и напълваме своите души, намиращи се долу, в Малхут.

От урока по Предисловие на Книгата Зоар, 14.11.2010

[26464]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Цялата ни работа се състои в това да открием Твореца. Той ни липсва. Освен Него, в реалността няма нищо друго.

Творецът е всеобхватната сила, в която се намираме, макар и да не я усещаме. Нашето егоистично желание не различава Твореца, не е настроено на същата  вълна и не притежава същото свойство.

Затова работим именно над своето желание, което трябва да променим, да преориентираме така, че да открием Твореца според закона за подобие на свойствата (хок иштавут ацура).

Сега, ние виждаме, чуваме, усещаме и помирисваме вътре в собственото си желание. Като го променим, ще разширим диапазона на усещанията. Това не значи, че ще усилим чувствителността на нашите сетива с помощта на допълнителни уреди: локатори, радиоприемници, телескопи и микроскопи.

Не, ние не увеличаваме възприемчивостта на егоистичното желание, а променяме самата му същност. Превключваме го от вътрешно на външно възприемане, приспособяваме го да улавя това, което се намира отвън, а не това, което влиза навътре.

Трансформираното по този начин желание, се разширява от петте телесни (земни) сетива (усещания): зрение, слух, обоняние, вкус, осезание – на пет духовни сетива – сфирот: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут. Сега то действа обратно: отдава, а не получава и в стремежа за отдаване, ние възприемаме в него висшата реалност.

Макар да не я познаваме, промените са възможни. Така ни казват хора, които вече са направили това и са постигнали изцяло нов живот.

Сега, ние живеем в реалността на петте сетива, в картината на света, нарисувана от егоистичното желание. Но ако превключим намерението за възприемане, ще излезем извън себе си и ще възприемем външната действителност в свойството отдаване – като допълнение към вече съществуващото в нас свойство получаване.

Именно това е новият свят, който ни се разкрива в петте нови усещания. Той има своите багри и звуци, разум и движения на душата – всичко, което съществува и тук, но и много повече от това – много по-ясно, по-съвършено. Това са нашите земни корени.

Ето какво трябва да постигнем, до какво желаем да стигнем. Тъй като нашето егоистично желание, действащо на принципа на поглъщането, вече е изчерпало себе си. В него все по-ясно се проявява отчаянието: ние губим интерес към „това кино“, което вече сме гледали и оценили. Филмът на този живот повече не ни вълнува и не ни  напълва.

Цялото човечество върви към това. Обърнатото навътре възприятие не носи предишната радост. Ние сме изчерпали  нейния запас и сега се стремим към възприятие, което е обърнато навън.

Само като променим своето желание, превключвайки се отвътре навън, ние ще видим обърнатия свят – света на отдаването. „Олам афух раити”.

От урок по статия на Рабаш, 12.11.2010

[26396]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да придобием ново възприятие, ни е необходимо по-голямо желание, което да ни позволи да заменим тенденцията да поглъщаме в себе си със стремеж към отдаване.

Този преход към обратното възприемане на света, към стремежа да отдаваме, е изключително труден. Той е подобен на раждането, а раждането, дори във века на съвременната медицина, винаги е необичайно действие.

Защото бебето се откъсва от особеното място, към което е било прикрепено. Там, то е получавало особена храна, защита. Там са действали особени закони за развитие. Средата не го е отхвърляла, а го е отгледала.

Но сега, то влиза в недружелюбен свят, в ново обкръжение, където трябва да живее и расте. Това е безпрецедентен обрат в живота.

Същото се случва и при духовното раждане, когато се разкрива новият универсален орган на чувствата, на външните (извън матката – този свят) усещания, основаващи се на отдаването и в тях ние започваме да усещаме новия свят.

На Конгреса, ние направихме голяма крачка напред в тази посока. Много искахме да се родим, макар и малко, усетихме родилните болки и видяхме, че не сме способни на това. Почувствахме как нещо ни спира и веднага ни отблъсква назад.

В съчетание с добрата сила, увличаща ни напред, ние усетихме лошата сила, която ни отблъсква обратно в майчината утроба и не ни дава да излезем извън нейните предели – този свят, не ни позволява да усетим новия свят.

Необходимо е да бъдат изпитани няколко такива родилни болки, докато най-накрая не се родим. Колко именно и с какво темпо – това зависи от нас. При всички случаи, без тях процесът на раждане няма да завърши – няма да излезем навън.

При раждането се сблъскват две сили – нашият натиск отвътре и обратните тласъци отвън. Тяхното противоборство поражда в нас ново силно желание да се окажем в духовния свят. Без това желание няма да преминем.

В Тора, родилните болки се наричат „египетски наказания”. Нашият егоизъм трябва да преживее десетте (пълната доза) бедствия, които се отпечатват върху желанието и го превръщат във формата на съсъд, кли. Така, от безформеното „парче глина” възниква съсъд, който е готов да получи висшата светлина, духовния свят.

Необходимо е да преминем през родилните болки, за да приемем правилната форма, без която не е възможно да усетим нищо духовно. Именно в този процес ние влязохме на Конгреса. А светлината – тя е около нас в очакване да влезе някъде.

От урок по статия на Рабаш, 12.11.2010

[26394]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако усещам своето отделение от приятеля, или може би той се е отделил от мен, мога ли да кажа, че същото ми се случва по отношение на Твореца? Какво да направя в тази ситуация?

Отговор: Ситуациите могат да бъдат различни; затова,  ако говорим за един приятел, паралелът с Творецът е възможен, но не във всички случаи. Има нещо друго – до колко аз оценявам групата и целта, която разкриваме между приятелите. Групата, целта и Творецът са едно.

Само групата е съсъдът, желанието (кли), докато Творецът, свойството отдаване, е светлината, която напълва желанието, която се проявява в желанието до степента на тяхното взаимно подобие. Накрая, съсъдът и светлината стават напълно подобни, постигайки свойството на взаимно отдаване и обединяване; те стават неразделими.

Следователно, човек трябва да придава на групата дори повече важност, отколкото на Твореца. Групата е средство, без което не мога да Го постигна, и на този етап важното за мен е средството. Рабаш дава пример с неважен правителствен чиновник, от когото аз завися повече, отколкото от цялото правителство: докато министрите са заети с държавни дела, чиновникът взима конкретни решения за моя случай – или го одобрява, или го отхвърля.

Групата е среща на нашите малки желания, които се стремят да разкрият Твореца, свойството отдаване. Аз трябва да реша веднъж завинаги: не мога да се обърна към Твореца сам. Моето обръщение се случва в групата, а колкото до Твореца – аз не знам кой е Той, но Той ще се разкрие в групата.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26123]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „вътрешно разпространение”?

Отговор: Вътрешно разпространение означава, че в нашите среди, ние, които се стремим да познаем Твореца, се намираме в силна връзка. И понеже сме смесени също и с други души от интегралната система Адам, нашата силна връзка започва да ги реанимира.

Ако в един организъм има болни места, но основните системи са здрави и работят правилно, тогава, благодарение на тези здрави системи, тялото излекува проблемните места. Подобно на това, светлината, която се разкрива в нас, благодарение на нашето свързване, „се разлива” върху останалите, върху всички хора, които не са способни да я получат сами и те започват да усещат, че такава сила съществува и че носи спасение.

Засега те се занимават само със земните проблеми, но те се увеличават толкова бързо, че човечеството не може да намери решение на екологичните катастрофи, тероризма, употребата на наркотици, депресията, разводите. Всички тези проблеми са причинени от природата, от Твореца и човек не може да намери решение за тях на нивото на материалния свят. Човечеството ще продължава да пада, докато не осъзнае, че тази деградация не може да бъде спряна.

Природата трябва да ни доведе до осъзнаване на нашето зло, както е написано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора (кабала) като метод за поправянето му.” И ако не виждам моето зло, аз нямам какво да поправям и тогава не се нуждая от кабала като средство за поправяне.

Затова, всеки, който задава такива въпроси, ще ни намери инстинктивно. Направили сме толкова голяма подготовка, че има всяка възможност за външно разпространение на кабала.

От урока по статията „Изгнание и изкупление”, 04.11.2010

[25944]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→