Въпрос: От времето, когато започнах да изучавам науката кабала и отидох в група, чувствам, че у мен расте желанието за секс и други земни наслаждения. Как трябва да работя над това?

Отговор: Написано е: „Всеки, който е по-голям от своя другар, притежава по-голям егоизъм”. В продължение на цялата наша история ние се развиваме егоистично, нашето его през цялото време расте.

В резултат, достигаме до такова състояние, че вече напълно използваме целия огромен егоизъм, който е присъщ на този свят.

Затова хората усещат отчаяние, потапят се в депресия, в наркотици, шири се терор и други беди. Ние вече не знаем какво да правим със своя живот.

Сега ние сме длъжни да си пробием път по-далече, с още по-голям егоизъм, за да достигнем духовния свят, Твореца.

Затова хората, идвайки в науката кабала, мислят, че сега ще бъдат като ”ангели с крила”, като че ли само ”крилата” не им стигат, нали никакви наслаждения от този свят вече не ги напълват.

Но когато човек започва да се учи, изведнъж в него се разкриват желания за храна, за секс, за пътешествия и за други удоволствия от нашия свят.

Защо? Егоизмът расте и нищо не можеш да направиш. И това не зависи от възрастта. Човек може да е на 80 или 90 години – без значение, той започва да усеща желания като млад.

Аз не искам да рекламирам това, иначе ще се превърнем в група на преклонна възраст.

Но на практика – няма спасение. В човек, изучаващ науката кабала, трябва да нарастват всички желания.

И доколкото основа на всички наслаждения е сексуалното наслаждение, чийто корен е съединяването на светлината и на желанието/ кли, сливането на мъжката и женската част на творението, затова преди всичко човек усеща растеж на сексуалните желания до такива мащаби, каквито не е имало преди.

По-рано е бил спокоен човек, всичките му желания са били уравновесявани. Но сега те се проявяват в такава прекомерна форма, че започват да му пречат да живее …

Всичко това е вярно и е известно, че със започването на занятията по науката кабала всички наши желания и наклонности започват да се обновяват.

Какво да се прави с това? Говорейки истината, както е известно от науката кабала, ни е забранено да се съпротивляваме на своите желания.

Не отивай против ”злото начало” направо, като че ли се готвиш да воюваш с него като герой. Ти не можеш нищо да направиш!

Само се потопи с глава в учебни занимания, в група, колкото се може повече се съедини с тях, за да може висшата светлина да ти въздейства по-силно.

Само по такъв начин ти ще можеш да преминеш това – с всички възможни пречки наоколо. И няма избор – всичко това е предназначено да пречисти намерението, мислите, за да търсиш във всички тези пречки точката на връзката с групата – нали в нея е цялата ти свобода на избор.

Затова на теб ти се дават такива състояния, за да се укрепиш още по-силно в своя избор – даже на основата на всички тези желания към парите, към секса, към семейството и към други наслаждения на този свят. На основата на това – укрепи се в групата, реализирай своя единствен избор.

Нямаш избор да воюваш със своите желания. Не прави глупости, не отивай срещу тях, наистина там не действаш напълно ти. Това не е твоята работа! На теб ти дават външни условия, за да реализираш върху тяхната основа още повече своята свобода на избор.

Това е необходимо да се разбере във всички ситуации от нашия живот. Дръж се като всички в нашия свят: дом, семейство, работа, отпуск, здраве – всичко обичайно. А цялото свое внимание насочи към единствената свобода на избора.

От урока по статията „Свобода на волята”, 05.11.2010

[26030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Когато се ”вариш” заедно с групата в един сок, започваш да усещаш ненавист към другарите.

Как да приложа ”духовен” разум именно към тази специфична точка, за да се издигна над ненавистта? Какво конкретно трябва да направя?

Отговор: Вие искате да намерите решение на въпроса на това ниво, на което се намирате и не разбирате, че проблемът се разкрива, за да ви пренесе на друго място.

Ти искаш ли да решиш проблема или да се избавиш от него? Длъжен си сам да преминеш на другото място, докато там ти отново не разкриеш ненавистта и отхвърлянето и оттам също ще ти дойде да напуснеш.

В крайна сметка, за да се избавим от ненавистта, трябва всеки път да поправяме връзката между нас.

Понякога това може да се направи с помощта на трапеза, съвместно действие, някакво изкуствено изменение, понякога – с помощта на учебни занятия, а може би това ще направи времето. Но най-надеждното средство – това е молитвата.

Когато се намираш в състояние на вдъхновение, усещаш ненавистта и едновременно разбираш, че трябва да се издигнеш над нея, опитай да напишеш молитва! И нека всеки ден всички я четат в групата, като действие по обединението – това работи.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2010

[26012]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Защо започваме духовна работа в Тора и заповедите с егоистично намерение ло-лишма?

Отговор: Нашият материал е злото начало. За него е казано: «Създадох злото начало и създадох Тора за подправка». Излиза, че на злото начало е нанесена някаква подправка, едва ли не като крем.

Тора носи обкръжаващата светлина (ор макиф), която «облицова» нашия материал и го възвръща към Източника. С други думи, Тора – това е светлината, поправяща намерението и преориентираща го от «собствена полза» на «благо за ближния».

«Злото начало» е желание, обърнато към злото, т.е. към лична изгода. Идва светлината и го превръща в «добро начало» – в желание, устремено към доброто, към полза за другите.

И излиза, че Тора е «подправка». В края на краищата тя добавя «най-дребното» – подправя желанието с правилно намерение. По-рано ти си го използвал за зло, а сега за благо.

Е, а заповедите – това са действия, посредством които ти реализираш целта, за да може цялото твое желание да бъде подобно на Твореца.

В тебе се развива верига от действия, следващи на малки порции една след друга. Ти ги осъществяваш, за да могат в крайна сметка всички твои желания да бъдат устремени към отдаване. По този начин ти осъществяваш «заповедите», т.е. повелите на Твореца – поправяне в себе си.

 От урока по статия на Рабаш, 04.11.2010

[25876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

1. Малхут и 9-те първи сфирот

9-те първи сфирот – това са свойствата на Твореца, а малхут – това е желанието за наслаждение, отнасящо се към творението. Тогава са сметка на какво изобщо малхут може да получи светлина? Единствено благодарение на това, че всички тези 9 сфирот се включват в нея.

Малхут поглъща 9-те сфирот и се превръща в 10-та сфира. С други думи, творението – малхут, става такова, като Твореца. Всичките 9 сфирот – Неговите свойства, влизат в малхут. Това става по пътя на взаимното включване.

2. Бина и Малхут

Ние учим, че цялата наша работа се извършва между малхут и бина. Малхут се повдига в бина и се включва в нея. А след това бина се спуска в малхут и се включва в нея.

Благодарение на това взаимно проникване между бина и малхут у нас се появява възможността да изправим себе си. Защото малхут, сама по себе си, – това е егоистичното желание за наслаждение, а бина е желанието за отдаване. И по този начин тяхното взаимно включване една в друга донасят на творението свойствата на Твореца.

Доколкото ние се издигаме в бина, желаейки да станем подобни на Твореца, дотолкова Творецът може да се спусне до нас и да внедри свойствата Си в нас.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 27.10.2010

[26059]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как по-бързо да се обърна към Твореца с молитва и при това да не Го съдя?

Отговор: За Твореца не е важно съдиш ли Го или не. За Твореца не е така важно благославяш ли Го или Го проклинаш, по-важното за Него е да не си Го забравил.

Ти не забравяш какъв е Творецът, че Той е добър и твори добро, че Той е причината за всички събития в твоя живот.

А ако ти не би получил сега, това е за по-добро – но не просто за по-добро: това те издига до целта. Дори ако усещанията са лоши, ти получаваш и разбираш с точност това, което е необходимо, за да се устремиш от тази точка към целта.

Как да се устремя към целта? По пътя на включване в група. Как да се свържа с група? Чрез всевъзможни действия. Какво ще излезе от това? Аз ще получа от групата много по-силни желания.

И ето тук аз ще почувствам, че нищо не струвам и че не ще мога да се издигна. Силното желание, получено от групата, ще породи като че ли противоположна реакция.

Как може да стане това? Да вземем за пример боен отряд от двадесет човека. Тук всеки получава поддръжка от всеки и с двадесеткратно умножени сили командата излиза на задание.

Но съвсем не е така в група на кабалисти. Вместо така да умножим своите сили със силите на другарите и да се хвърлим в атака, аз се чувствам двадесет пъти по-слаб, а целта става двадесет пъти по-важна в моите очи.

Ние мислим, че ще станем по-силни, включвайки се в група. А на практика, ние отслабваме, но заедно с това се проникваме от другарите, от важността на целта.

Сега аз гледам на целта като очарован, но… абсолютно не виждам възможност да я достигна. Именно така – противоположно на това, което става в нашия свят.

Групата трябва да ме поддържа, показвайки, че това е желано състояние. Към това трябва да достигнем, а Творецът ”няма да ни повали ” и ”няма да ни хвърли по гръб”, като ни остави ”бездиханни на бойното поле”.

По своето време разузнавачите, изпратени в земята на Исраел, са попадали именно в такъв капан. Всички прегрешения на народа на Исраел, тоест ”отиващи към Твореца”, са описани в Тора – само защото хората не могат правилно, тоест целенасочено да оценят/ да осъзнаят възникващите в тях впечатления за себе си, за групата, за Твореца, за пътя и за целта.

Въпреки упадъка на силите, целта е висока и важна в нашите очи. Сега е и времето, именно благодарение на упадъка на силите да закрещим: ”Къде е светлината?! Ти обеща!” Творецът обича, когато ние искаме. Това се нарича: ”Победиха Ме синовете Мои”. Тогава ние и ще получим сили.

По такъв начин, наред със слабостта и с важността на целта, групата трябва да предава на всеки увереност в това, че ние все пак ще постигнем своето.

От урока по статия на Рабаш, 04.11.2010

[25873]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ние взехме решение, че на предстоящия конгрес отиваме ва-банк. Къде се намира тази „банка”? И още по-важно – къде е ключът за нея?

Отговор: „Банката” се намира „на небето”. Но можем да я достигнем. Това е свойството Бина, отдаването. А ключът от нея – това е обединението между нас.

В нашето обединение, ние ще открием истинско съкровище, не сейф, а свойство, с помощта на което се открива съкровищницата на световете!

Ние ще го разкрием при положение, че се съединим един с друг. При обединението между нас всичко ще се разкрие на часа!

Това е чудо, което съществува в духовното, – светлината започва да свети в мига, в който достигнем до първата степен на подобие с нея.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 02.11.2010

[25898]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Кое се явява източник на радост? Ако говорим за егоистична радост, то нейната основа е напълването. Детето се радва, когато му дадеш нещо и плаче, когато му го вземеш.

По-възрастният човек усеща радост от добрите или от лошите постъпки. Аз съм откраднал и не са ме хванали – щастлив съм, а може би съм направил добро на някого и това ме радва.

Всичко зависи от това, кое доставя удоволствие на човека. Но радостта винаги е предизвикана от това, че ние напълваме своите егоистични желания.

Нашите основни напълвания са храна, секс, семейство, пари, власт и знания. Но проблемът е в това, че не можем да се напълним с тях. Висшата светлина, наслаждението, което иска да напълни нашето желание – това е плюсът, а желанието минусът.

Когато плюсът се сблъсква с минуса, става късо съединение. Тоест в момента, в който се докосна до наслаждението – то изчезва.

Но има и друга форма на наслаждение, и ние виждаме това в техниката.

Вместо да „свържа накъсо” плюса с минуса, тоест да получа наслаждение в своето желание, аз създавам между тях резистор, съпротивление.

При съединяването на плюса с минуса, на желанието с наслаждението през съпротивление, те вече могат да съществуват без да се анулират и да се постигне полезен резултат. В него се усеща животът.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 28.10.2010

[26063]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Любовта покрива всички престъпления , тя ги завоалира, не ги унищожава, а само създава покритие, и от размера на престъплението зависи големината на любовта.

А иначе любовта няма форма, нейната форма зависи от ненавистта. Какво можем да разкажем за щастието ? Почти нищо.

Затова в нещастието, в драмата ние разкриваме безкрайни множества от състояния и оттенъци. За това са написани романи, филми, музика…

Това говори, че всичко започва със злото начало, с ненавистта, с нещастията, страданията, проблемите. Ние сме длъжни да разкрием всевъзможните форми на тези състояния, а после да ги облечем в любов. И това ще бъде формата на Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 29.10.2010

[26009]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако днес светът се погрижи за възпитанието на подрастващото поколение, то след 15 – 20 години бихме живели сред други хора, в друго човечество.

Тогава нямаше да ни се налага да мислим какво ще правим с порасналите. От 3 – 4 годишна възраст щяхме да обучаваме детето на напълно ново възприятие, насочено към отдаването

До разрушаването на Храма, целият народ на Исраел е бил възпитаван по този начин, живял е с това. Казано е, че от Дан на север до Беер – Шева на юг, тоест в цялата страна, не е имало малко дете, което да не знае какво е „заради получаване” и какво „заради отдаване”. Тогава е действала методиката, получена още от Авраам при излизането от Вавилон.

С времето, на нас също ще ни се наложи да направим това, но и днес, вече има такава възможност. В крайна сметка, ние ще научим децата как да живеят едно с друго, как да формират  връзката помежду си, как да дружат, да си взаимодействат и обичат.

При сегашните условия, това е много трудно, защото децата се намират в съвременната система на обучение с всички нейни проблеми. И все пак, ние се стараем да им обясним, че любовта към ближния, като към себе си, се явява универсален закон на природата.

От него не можеш да избягаш. Колкото и да се съпротивляваш, колкото и да противодействаш, като резултат само ще си навредиш. Историята ни дава примери с паднали империи и народи победители, оказали се в беда след своите победи.

На заблудения егоизъм му се струва, че успешното съперничество ще му донесе изгода, плячка, власт: „Вижте какъв съм герой!” Но ако погледне дори в близка в перспектива, ще разбере, че това не работи. Ние сме взаимно свързани по природа и взаимността ни е необходима.

И затова добавяме към съвременното профилирано обучение принципа за любовта към ближния, като към себе си. Затова използваме различни форми на преподаване: игри, песни, беседи, обсъждания, дискусии – всичко, което ще отведе детето до новото възприемане на реалността.

Намираме се в самото начало на пътя. Надяваме се, че тази година ще ни се отдаде възможност да организираме международна просветителска мрежа, която да обхване всички наши групи по света.

Ще пускаме филми, книги, разяснителни брошури. Ще работим с психолози и други специалисти и за няколко години ще видим каква полза ще донесе това на нашите деца.

Днес е просто необходимо да се разработи и разшири здравото възпитание, за да не растат децата според вълчите закони и да не станат човеконенавистници, както е сега.

Израствайки, нашите деца ще успяват на всички поприща – и в естествознанието, и в професионалната подготовка, и в поведението, и в отношението към обществото и света. Защото вътрешно ще съответстват на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26040]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако кабалиста вижда реалния духовен свят, то как в него може да има каквито и да е съмнения или дори грешки?

Отговор: Духовният свят не се вмества в нежива схема, която се разкрива пред тебе вече готова.

В тебе се проявяват изходните данни / решимот, а ти от тях сам строиш своето отношение към обкръжението, пълно с отдаване – групата и Твореца. Висшата светлина образува в тебе правилно отношение.

Затова, не трябва да ни учудва, че в кабалиста в духовния свят може да има съмнения, теории, догадки, както в учения в нашия свят. Тъй като именно благодарение на неяснотите и тяхното изясняване, ние се развиваме.

Аз винаги се съмнявам и вече знам от опит, че днес разбирам по-добре това, което е било вчера, това, в което вчера съм могъл да сгреша.

И изобщо, всяка степен се постига само от степента над нея, защото се ражда и се управлява от по-висшата степен.

Всеки ден Твореца става все по-понятен, както е казано от един велик кабалист: «Всеки ден в мен има един нов Творец!»

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 04.11.2010

[25918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→