Въпрос: Как мога да постигна подобие на свойствата с Твореца, ако при Него и намерението и действието са отдаване, а при мен има възможност да се поправи само намерението. Как мога да се уподобя на Него в пълния смисъл на думата?

Отговор: Според същността на действието, ти Му се уподобяваш точно. Отдаваш ли Му? Отдаваш Му. Той отдава ли ти? Отдава ти. Правиш всичко, което е по силите ти, за да му покажеш любовта си? Той прави същото.

Ако новороденото прави всичко, за да зарадва майка си, не е важно дали получава от нея нещо или не, важно е качеството на действието! Така е и с хората – ти гледаш по посока на напълването, но тук става разкриване на отношението и е възможно получаващият да отдава.

Само нашият свят живее без отношение, благодарение на искрата светлина, която се намира в него и го оживява. А целият духовен свят действа само съгласно намерението. Когато казваме, че ни изпълват светлините НАРАНХАЙ, какво представляват тези светлини? Това е отношението един към друг и нищо повече.

„Аз получавам от Него!” – какво означава това? Аз получавам Неговото отношение към мен. А какво Му давам? Също само своето отношение към Него. И по този начин, ние се напълваме.

А какво си предаваме един на друг – за нас изобщо не е важно! Ние не се съобразяваме с това. Аз мога нищо да не получавам, като „хафец хесед” (нежелаещият нищо за себе си) и над това, ние изграждаме своето отношение.

Желанието/кли, създадено от Твореца е само черна точка в океана от светлина. Но какво означава „океан от светлина”? „Океан от светлина” ни показва отношението на Твореца към тази точка.

Тази точка трябва също да се разшири до безкрайност в своето отношение към светлината и така тя става съсъд, вместилище за светлината. А какво получава тя? Отношението на Твореца.

Ние не разбираме, че наслажденията тук са само от отношенията един към друг, а без отношения няма наслаждение.

Наслаждения без отношения има само в нашия свят, затова той не съществува. Той е въобръжаемият свят, от който се издигаме в духовното, където всичко се определя само от намерението.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 30.11.2010

[28290]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: По какво се различава екранът („масах”) от махсома?

Отговор: Махсомът („бариера”) е получаването на първия анти-егоистичен екран. Между всички нива има такива бариери (махсоми), но ние ги наричаме просто стъпала.

Най-първото стъпало или „махсом” е толкова особено, защото преди него, човек изобщо не знае какво е отдаване. А след него, започва по малко да си го представя, вижда примера на Висшето и Му подражава. Той има някаква връзка с Твореца.

Защото, изкачвайки се на първото стъпало, той трябва да премине през тази „бариера” слепешката.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 01.12.2010

[28322]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В началото на урока, вие обикновено ни давате обща за всички посока, помагате ни да се фокусираме върху общото намерение. Доколко е важно това?

Отговор: На урок е нужно да  идвате предварително подготвени, с определено желание/намерение – какво желая да получа от урока. Над това трябва предварително да помисля много.

Понякога организирам намерение за всички, без да разчитам на подготовка, показвайки пример. Но по принцип, всеки трябва сам да се подготвя в своето намерение за урока. И именно от намерението му зависи неговия успех в разкриването на Твореца.

Майката дава на малкото дете  онова, което смята, че му е нужно. Но пораствайки, човек избира сам, по свой вкус, ръководейки се от собствения си опит и разбиране.

Не за първи път се докосваме до книгата „Зоар“ и сме изпълнили много упражнения с правилно намерение. В продължение на целия ден, човек е длъжен да се подготвя за урока и да се настройва за учене.

Считам, че трябва да предоставим на хората възможност сами да изграждат намерение, а не да ги призоваваме, като учителката в детската градина : „Хванете се за ръце и след мен”

От това, което човек чувства и разбира, от своето текущо състояние, той трябва сам да се подготвя за урока. Защото урокът е времето за изпълнение на желанията. Тук, на срещата със светлината, човек може да получи това, към което се стреми точката в сърцето му.

Понякога е нужно да се постои в тишина 15 минути преди урока, за да може всеки да извърши вътрешно търсене. Но за това, аз разчитам на вас: между пробуждането и началото на урока имате време да помислите, да се настроите и да изградите своето намерение.

От урока из книгата „Зоар“. Предисловие, 01.12.2010

[28299]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ние виждаме, че след положените усилия, като резултат трябва да се извърши чудо.  Какво трябва да стане, за да се случи това с нас?

Отговор: Трябва много да искаме да стане чудо – като малките деца! Но чудото идва като резултат на положени множество усилия. Трябва да видиш какво чудовище стои пред теб – твоето Его, пречейки ти и скривайки от теб всичко хубаво.

Трябва да изпиташ ненавист към него! Въпреки, че си израснал „на коленете” на този Фараон, играл си с неговата корона („кетер”), бил си истински принц, който е имал всичко!

А сега ти ненавиждаш своето Его с най-лютата ненавист и не си способен да останеш в него. Ти си готов да го подложиш на удари и преднамерено го подлагаш на египетски мъчения, за да се откъснеш от него.

А ние едва почувствали удара, веднага се опитваме да се скрием – защото се отъждествяваме със своето Его. Но ако се отделя от него, тогава ще се съглася: нека го бият и нека то страда! Аз не съм той, аз съм около него!

И тогава аз ще започна леко да се отделям от него, малко по малко, докато не минат всичките 10 мъчения. Аз не се отъждествявам със своя егоизъм, но той страшно страда. Само така аз мога да се издигна над него и да избягам.

Бягството – това вече е самия изход от егоизма, когато аз почти съм се отделил от него и е останала само тънка преградка, но аз я разсичам, за да мога окончателно да се откъсна от него и бягам в нощта, в тъмнината.

Но преди това трябва да се направят предварителните отсичания, докато не дойдеш до последното – и всичко по пътя на методичните удари, над които трябва да работиш.

Работата се състои в това да не искаме да се отъждествяваме с Фараона – той си е за себе си, аз съм за себе си. Истина е, че съм израснал в неговия дом, аз съм излязъл от него – но това не съм аз!

И тогава ти помагат да избягаш – и в това се състои чудото. Така се извършват всички чудеса – ние работим и полагаме усилия, за да се отделим от егото и да се изправим – а накрая става чудо. Защото него трябва да го извърши светлината, след всичките ти усилия.

Тогава, хайде да чакаме чудото – след като добре сме поработили. Щастлива Ханука!

От урока по писмо на Рабаш, 01.12.2010

[28331]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Разбери, че не си паднал, а си се издигнал до следващата степен и си получил ново желание, имено защото си свършил такава добра работа! Сега просто трябва да обединим силите, за да преобърнем тази тъмнина, тази видима бариера (Махсом) в светлина. И тогава ще получиш дори по-силно въодушевление отколкото на конгреса.

Ние получихме там някакво първично впечатление и сега трябва да го реализираме в явна и практическа форма. Сега трябва методично да разбием тази стена, Махсома между нас, който едвам усетихме. Ние трябва да продължим да го удряме на едно място и той ще се срине след няколко удара.

Това се случва изведнъж, „с едно мигване на окото”, както е написано за приближаването на спасението на Твореца. Разкритието се случва изведнъж – усилията продължават да се натрупват, и изведнъж пътят към спасението се отваря пред нас, за да се втурнем с голяма бързина

Ние трябва да направим всичко това сега, но вместо това продължаваме да помним колко хубаво беше на конгреса, за разлика от тук, където съм сега. Но това е действителното време за работа. Ние не работихме по време на конгреса. Това беше резултат на всичко, което сме натрупали в миналото, което съчетава всички усилия, надежди, пари и нерви.

Времето за работа отново дойде. Работата е винаги една и съща. Нашето его, желанието за получаване на наслаждение, непрекъснато се увеличава и се проявява по различни начини. Ти трябва да го разпознаеш, и да разбереш, че това е „помощ срещу нас”, че това ти е изпратено с определена цел, от огромна любов.

Творецът си играе с теб като с малко дете, на което са му дадени малки препятствия, за да се научи да ги преодолява и расте. Така ние напредваме.

Но едно дете има природен инстинкт, който го тласка към развитие и то никога не сяда на едно място, а постоянно се опитва да преодолее нещо, да направи, да разбере, да почувства или да счупи нещо. Междувременно ти трябва сам да работиш върху своето желание.

Представи си съдбата на безразлично и отегчено дете, което е твърде мързеливо да си играе с играчки и то седи в клас като теб, сънено, със затворени очи. Ще се развие ли то, ще порасне ли? Точно това се случва с теб сега.

Но Творецът няма да се отклони от Своята програма. Той трябва да те издигне до Неговото ниво, докато ти станеш равен на Него. Така че, какво се случва с теб, когато седиш със затворени очи? Той трябва да те бие докато се събудиш.

Но, ако искаш да напредваш, вместо да поемеш по пътя на страданието, то има един прост закон: „Този, който избира най-доброто обкръжение всеки път, напредва”.

Oт урока по статията „Тяло и душа“, 23.11.201

[27444]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да поддържам правилното намерение по време на урока – мислейки повече за взаимното поръчителство или опитвайки се да разбера смисъла на текста?

Отговор: Представи си, че караш кола. За какво се безпокоиш повече – как да натиснеш педала на газта или как да управляваш волана? Ако ти е нужно време за отговора, то това ме плаши и аз не бих дошъл с теб.

Очевидно, главното е да управляваш волана. Това е, което наричаме “намерение”. Намерението е посоката, в която карам. Когато е правилна, аз мога да започна да натискам педала на газта, за да увелича или намаля скоростта, необходима за движението.

С други думи, аз натискам газта само когато съм избрал правилната посока. Иначе би било добре въобще да не карам и да си остана на мястото, за да не се върна назад. Така трябва да предприемем правилната посока и до степента, в която сме уверени в нейната правота, ние можем да натиснем газта и да увеличим скоростта.

Човек така е устроен, че той непрекъснато търси полза и по време на урока има три възможности: 1) да разберем повече, 2) да почувстваме повече, 3) да постигнем повече. Тези три ползи не са свързани една с друга, защото аз чувствам в материалното желание, разбирам с материалния разум, но постигам в духовното кли (съсъд).

С други думи, опитът и разбирането идват чрез моето егоистично желание, но постигането е възможно само съобразно със закона за подобие на формата, намерението “за отдаване”. Това намерение е моята основна грижа.

Затова аз не се безпокоя какво ще разбера и почувствам. Важното е да получа кли за отдаване, желанието, намерението, което е нещо духовно, “заради отдаване”. Преди всичко, аз съм загрижен къде да намеря духовното.

Мъдреците казват, че светлината е навсякъде – вземи колкото пожелаеш. Но какъв съсъд може да използваме в този океан и да загребем отдаване от него? Нуждаем се от някакъв съсъд за отдаване, някакъв контейнер, било то и малка чаша. Трябва да мислим за това място, в което можем да получим светлината.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 24.11.2010

[27565]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да създадем общо намерение преди урока? Ако можем, тогава как да го направим?

Отговор: Общо намерение се изгражда върху основата на общата за всички цел. Нашата крайна цел е да доставим удоволствие на Твореца. По този начин ще станем подобни на Него.

Затова, ние трябва да Го разкрием – такова е желанието Му, за да се убедим в Неговата доброта и любов. Това не е наша лична потребност – Творецът желае да Го разкрием.

Разкриването се постига в подобието на свойствата. Затова, ние се стараем всички наши действия да бъдат насочени към отдаването. Аз полагам усилия не, за да доставя удоволствие на своя егоизъм, а се стремя да изляза извън себе си и да разкрия Твореца именно, за да доставя удоволствие на Него.

За тази цел са ми нужни даващи свойства/келим и аз прибягвам до помощта на светлината, скрита в кабалистичните източници и особено в книгата „Зоар”. Светлината може да ме промени, да ме преведе през пропастта между свойствата получаване и отдаване.

Но ако мисля за това сам, то аз имам твърде малко сили. Те няма да ми стигнат дори само, за да поддържам посоката към отдаването.

От друга страна, ако действам заедно с другите, споени в едно, с едно желание, когато всеки се отрича от себе си пред всички, тогава нашата обща настройка придобива голяма мощ.

Кабалистите, които вече са преминали през тези етапи ни обещават, че това е начинът, по който ще успеем.

И затова, сега се радвам, че съм между другарите и мога заедно с тях да изградя намерение, отстранявайки се колкото се може повече от себе си, за да мога в крайна сметка да доставя удоволствие на Твореца. Така, ние се уподобяваме по свойства с Него и в тази степен го разкриваме. Нещо повече – постигаме сливане с Него.

Затова, ние трябва да се подготвим предварително и да идваме на урок с готово желание. Размишлявайки за това, човек все повече се „разгорещява” и постига успех.

Казано е: „Заповед без намерение е като тяло без душа”. На теб ти е дадена заповед да изучаваш Тора, т.е. кабалистичната методика, която е предназначена за поправяне на злото начало. Благодарение на нея, ти ще стигнеш до отдаване, ще придобиеш любовта към ближния, а след това и любовта към Твореца. Тора, от думата ор – светлина и от думата ораа – инструкция.

Но ако не си се въоръжил с необходимото намерение, тогава седиш като мъртъв на урока и извършваш механични действия, които са лишени от духа, от светлината на живота. Така че, трябва да решиш – защо ставаш през нощта и с какво се занимаваш.

Дори ако не е по силите на човека да поддържа намерението, нека почувства, че това не му достига. Болката от пустотата в сърцето също е важна.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 01.12.2010

[28296]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Колкото по-силно се обединяваме, толкова повече искри на отдаването можем да включим в свойството получаване. Всъщност, работейки над единството, ние работим над съчетаването на тези свойства.

С желанието за наслаждение, в чист вид, ние не сме способни да работим. Приближавайки се към него виждаме, че то изобщо не е предназначено за работа заради отдаване. Е, какво да правим с него, ако то има противоположна природа?

Излиза, че нямаме възможност да получаваме заради отдаване, което означава, че не можем да доставим никакво удоволствие на Даващия. Между Твореца и творението стои бариера, пресичаща всички опити на творението, устремени към взаимното отдаване.

Единствената ни възможност е съчетаването на свойствата. Как да я реализираме? За тази цел, трябва да издигнем Малхут и да я включим в свойството Бина.

На същия принцип е изградена и нашата работа – човек по отношение на групата е като Малхут по отношение на Бина. Включвайки се в групата, той анулира себе си, подобно на Малхут, който анулира себе си пред Бина.

И не е важно от какви хора е съставена групата, придобили ли са духовното свойство или още не. Отричайки се от себе си, чрез тях човек получава висшата светлина. Получава я не от техните външни качества, а от а вътрешната им същност, в която вече има нещо поправено.

По такъв начин, групата се явява неизчерпаемо средство, чиста Бина. Анулирайки себе си, чрез нея аз мога да получа всичко което искам. Ако съм малък, тогава получавам от групата малко въздействие на обкръжаващата светлина. Ако съм голям, то получавам от групата голяма светлина, която ме поправя.

Със своето отношение към групата определям, какво е тя за мен. Това не зависи от другарите ми – те могат да бъдат начинаещи, току що дошли в кабала.

Скланяйки се пред техните духовни желания, аз прониквам вътре и се включвам към тяхното поправено състояние, дори ако те все още не са започнали да се поправят.

Защото всички ние, вече се намираме в окончателното поправяне, и затова със своето отношение към другарите, аз мога да пробудя за живот всяка от промеждутъчните форми. Всичко зависи от мен, а не от тях. Аз сам решавам на какво ниво да задействам устройството, наречено „група”.

И тогава, любовта към другарите преминава в любов към Твореца. Правилното отношение към тях е правилно отношение към Него. Аз няма да мога да се оттегля встрани от другарите и да връча на Твореца нещо повече от това, което давам на тях.

Групата е средство, помагащо да се „форматирам”, да си придам формата на отдаването. Пропускайки желанията си през групата, аз сякаш ги моделирам и тогава по правилен начин се обръщам към Твореца.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 01.12.2010

[28293]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В самото свойство получаване, поначало няма нищо добро или лошо. Но Творецът нарочно е създал такова условие, че да усещаме срам от него.

За срама няма никакви причини – това е самостоятелно творение. Съществува желание за получаване на наслаждение, желание за отдаване – Той отдава, а аз получавам – нима това е лошо?

Точно обратното, нима бебето се срамува от това, че майка му го храни? – това му носи наслаждение! И по същия начин Творецът се наслаждава, наслаждавайки нас.

Защо аз не мога просто да се наслаждавам, получавайки от Него – какво още е нужно? Нека само ми даде повече желания и повече напълване – аз ще бъда послушно бебе, което приема всичко, което иска да му даде неговата майка, и ще Му доставя наслада!

Защото, за да наслаждавам Твореца, няма нужда да Му отдавам – Той сам е създал желанието ми и може да направи всичко, което искам. А аз ще поискам всичко, което Той ми дава – защото такъв съм създаден. Така че нека напълни тази създадена от Него природа, моите желания – и на Него ще му бъде хубаво, и на мен! Ще се наслаждаваме един на друг!

На всички е известно каква наслада носи на майка си бебето, което се е нахранило добре и кротко спи в ръцете ѝ. Аз съм съгласен да бъда такова бебе! Какво още иска Той от мен?!

Ние нищо повече не искаме, ние искаме да останем бебета в ръцете на Майката-природа. Но Творецът не е съгласен с това – Той иска да ни издигне до собственото си ниво. И затова „срамът” произлиза не от това, което получавам от Твореца. Срамът не е от получаването! Срамът е от несъответствието на нашите свойства.

Да получаваш от Него не е срамно, защото Той ме е създал такъв, и не това поправяме. Ние поправяме разрива между нас – тоест противоположността на нашите стремежи, само за да се изравним.

Затова Баал а-Сулам пише (в главата „Вътрешно съзерцание”, 1-ва част на Учението за Десетте Сфирот), че срамът е предназначен само за най-високите души.

Когато те разкриват Твореца като отдаващ, а себе си като получаващи, разкриват онази пропаст между тях – чувстват, че трябва да поправят именно това несъответствие.

Както и в нашия свят съществуват неща, които едни се срамуват да правят, а други – не. Така и тук, трябва да бъде достигнато определено ниво на духовно поправяне, за да започнеш да чувстваш срам. А до това ниво срамът не се чувства.

И самият Творец по степента на това как човек се издига по-високо и започва да усеща срам – се отнася вече по друг начин към него, с повече изисквания. Затова е казано, че „Творецът е придирчив към праведниците с дебелината на косъм”, а всички разчети се водят по отношение на срама.

Когато усещаме намерение за отдаване срещу желанието си за получаване – това е различие, делта, поражда усещане за срам.

А в нашия свят детето яде и засега не се стеснява – то и така ще порасне, защото в него вече е заложено това желание от природата. Ние обаче, за да станем „възрастни”, трябва сами да поработим над себе си, вместо природата.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 30.11.2010

[28160]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да засилим отговорността на всеки другар за поръчителството?

Отговор: Ако светлината не ми е въздействала в достатъчна степен и не ме е довела дотам, че да започна да се грижа за състоянието на другарите, то нима ще мисля за него? – Никога!

Ако получа възбуждане от светлината, то изведнъж ще получа такова желание. То или е в мен, или не е. Но аз съм длъжен да способствам за това него да го има.

Затова не се измъчвам от това, че не обичам другарите. Аз не ги обичам, не ме е грижа и не мисля за тях, защото не съм свързан с тях.

За да се измени това състояние, ми е необходимо въздействието на светлината. Тя ще въздейства – ще мисля за другите, няма да въздейства – няма да мисля. Аз съм длъжен точно да определя къде и как мога да предизвикам изменението.

Сега не те обичам, но идва светлината и аз изведнъж те обичам. Защо? Не знам – това го прави светлината. Ние трябва само да предизвикаме нейното въздействие, а всичко останало се явява следствие. Колкото тя ми даде желание, вълнения и грижи, толкова и ще имам.

Затова главната работа е да пробудя светлината, а това може да се случи само в процеса на съвместното обучение. Именно от обучението ние очакваме това явление, защото друго средство няма. По време на обучението ние заедно мислим: кога светлината ще ни измени и съедини? Това е и намерението.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 26.11.2010

[28126]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→