Има състояния, които се проявяват и получават своето продължение само в резултат на четирите етапа на развитие на творението, когато светлината предизвиква в него чувство на срам.

Стигайки до четвъртия стадий (бхина далет), творението се намира на стъпалото срещу Твореца, но го реализира по противоположен начин – и тогава усеща тази противоположност като срам.

По този начин, на едно място възникват два плюса и срамът неутрализира всички наслаждения на творението, отрича неговото „Аз”.

В резултат, творението е готово да се съкрати, в него остава само едно решение: „Аз трябва да се уподобя на Твореца по действия. И не е важно, какво ще ми потрябва за това”.

В действителност, на предходните етапи творението вече е изпитало вкуса на получаването и отдаването, вече е било на мястото на Твореца и е събрало всички необходими впечатления. Сега, съкращавайки се, то преследва само една цел – да стане подобно на Твореца.

И така, в резултат на слизането под завесите на световете след разбиването на съсъдите и на всички предварителни етапи на нашето развитие, ние стоим пред издигането назад, към светлината. Нашето поколение е първото, което пристъпва към поправянето.

Този процес, както по-рано, съчетава в себе си диаметралните противоположности: нашето егоистично желание иска да се наслаждава, срамът не му позволява това, а в същото време, в нас се пробужда зародишът на желанието за отдаване.

След разбиването на съсъдите, всичко е станало част от нас: стадиите на разпространение на пряката светлина, получаването и отдаването. Като следствие, ние трябва да съхраним в себе си двете противоположности – и това е най-трудното.

Защото, от една страна, човек се развива благодарение на растящото желание, а от друга страна, като резултат от това – все повече се отделя от Твореца. Следователно, той трябва да преобрази своето желание в намерение заради отдаване. Укрепвайки това намерение, той ще расте и ще се приближава към Твореца.

Един е силен със своите егоистични желания, а друг – с подобието с Твореца, със силата на отдаване. Тези две противоположни една на друга сили, се проявяват в нас редувайки се, и ние трябва да ги съчетаваме помежду им със собствени усилия.

От урока по статията на Рабаш, 03.12.2010

[28583]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Този, който слуша урока и не разбира, трябва повече от другите да мисли за намерението.

В намерението всичко е ясно, за него няма какво да се обяснява – трябва да го изясним за себе си! Изясни си, точно какво искаш.

Дори ако твоите желания не са в унисон с духовното, по време на ученето, висшата светлина ще ти подейства и постепенно ще те настрои правилно. Главното е, че се стараеш да анализираш своите намерения.

Нашите усилия са не в ученето, не в разбирането, а в намеренията: за какво уча, защо, какво искам от това. И дори ако всички твои вътрешни разчети са неправилни – това не е важно. Ако ти задействаш намерението, светлината ще му въздейства.

Защото светлината действа не на желанието, а само на намерението (на егоистичното, за да го превърне в алтруистично). Тъй като тя идва отгоре, през световете, които вече са облечени в намерението, в отразената светлина.

Затова, ти не можеш да получиш висшата светлина, ако не създадеш и отразена светлина. Отразената светлина е намерение.

И затова, ние нямаме избор – всичко зависи само от това, как ще задействаме намеренията. Дори ако те са неправилни, както при малкото дете, което още нищо не разбира – това не е важно. Главното е, че висшата светлина има какво да поправя!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 02.12.2010

[28465]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

В основата на изучаването на науката кабала лежи сгула, т.е. привличането на светлината, връщаща към Източника.

За това е предназначена цялата Тора, т.е. методиката за поправяне. И по този повод е казано: „Аз съм създал злото начало и Тора като допълнение към него”.

Тора не случайно се нарича „допълнение”. Тя никога не променя желанието, но „допълва” неговото намерение и го прави годно за употреба. Така, както към ястието се добавя подправка, без която то не може да се яде. Щипка подправки решават цялата работа.

И затова, какъвто и текст да изучаваме, нашите намерения трябва да бъдат същите.

Кабалистите са писали своите книги, намирайки се в духовно постижение. Но ние все още не сме влезли в духовния свят и не можем пряко да използваме инструкциите им като пътеводител във висшата реалност.

На този етап, по време на четене, от нас се иска надежда, очакване за „чудо”. Нека ми отворят очите и ще видя това, за което чета.

То ще се случи при условие, че стремежът ми е правилен. Всичко зависи от това, какво изисквам от учененето и доколко очакванията ми съответстват на силата, заложена в кабалистичните книги.

Тя откликва само ако я държа на прицел, ако искам да дойде и да добави в мен свойството отдаване. Тогава ще се издигна над своя егоизъм и ще изпитам истинска близост с другите души, заедно с които ще разкрием Твореца.

Такова намерение е наистина насочено към реализирането на методиката и тогава аз действително ще я използвам по предназначение – което се нарича „изучавам Тора”. Защото, аз очаквам светлината, която връща към Източника, подобно на петела, който се готви да приветства утрото.

Но ако размишлявам за егоистичните изгоди, тогава приличам на прилеп, който не се нуждае от светлина. Тази работа също не трябва да се презира.

Тя разбира се, е нежелателна, но все пак води към целта – но през мрак, по обиколни пътища, през дебрите на проблемите, докато след много кръговрати, човек не си зададе въпроса за смисъла.

Така че тъмнината, идваща от Тора също по някакъв начин помага. Баал аСулам пише, че не винаги можем да напредваме с правилни намерения и понякога приличаме на прилепи.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.12.2010

[28452]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Досега, в историята не е имало толкова мощно обкръжение като нашата световна група, което толкова да се стреми към разкриването на духовното, да се подготвя за него и да дава възможност на всеки да се присъедини и да вземе сили от него.

И действително, всички необходими сили са вече там, вътре. Нека всеки се постави на мястото на раби Йоси Бен Кисма, който така е ценил обкръжението си, че не се съгласил да го остави за нищо на света…

Започнете да цените обкръжението – това е единственото място, където аз разкривам духовното, единственото условие, което ми е поставил Твореца. Единственото свободно действие от всички – нищо друго няма да помогне.

Именно тук се крие нашето „зло начало”, „махсома”, само в това е целия проблем и само тук трябва да се хвърлят всички усилия.

А сега, ние се намираме в много критично състояние! Или ще се „замразим” в това състояние, или ще направим свръх усилие и ще пристъпим към втория удар по Фараона.

А вторият удар ще бъде напълно различен по качество. Ние ще започнем да разкриваме Фараона още по-надълбоко – да разкриваме неговите свойства и срещу тях, свойствата на Твореца.

Защото Творецът казва на Моше: „Хайде да отидем при фараона заедно с Мен”, т.е. трябва да ги опознаем двамата заедно – единият срещу другия. Творецът ожесточава сърцето на Фараона, за да можеш като противоположност на него да познаеш Твореца и затова Той казва: „Хайде!” Така трябва да се приема тази покана!

От урока по статия на Рабаш, 02.12.2010

[28483]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Кълнове”, п. 5: „Кълновете са праотците, които влезли в замисъла и проникнали в бъдещия свят, т.е. в Бина, и били скрити там.

И оттам, те излезли в скриване и били скрити в истинските пророци. Родил се Йосеф и те се скрили в него.

Влязъл Йосеф в святата земя и ги укрепил там, както е казано: „родил се Йосеф”, т.е Йесод де-гадлут”.

Цялата наша връзка с духовните светове преминава през парцуфа Нуква на света Ацилут. Именно към нея, разбитите души издигат МАН, молба за поправяне.

Човекът с точка в сърцето се стреми към духовния свят, а духовното е отдаване и единство. Затова, той се стреми към обединяването с другите и такава възможност му се предоставя в групата.

Ако човек изпълнява условието за подема и създаде кли, тогава се съединява с Малхут де-Ацилут. Тя издига общата молба на другарите към Зеир Анпин, а той им дава светлината, връщаща към Източника. Тогава душите, които желаят да станат едно цяло, се издигат по стъпалата на единството.

Отначало – към състоянието зараждане (ибур). Тук, те се обединяват, анулирайки себе си пред другия. Всеки скланя глава пред обкръжението и става „плод в майчината утроба”.

След това, те постигат стъпалото отглеждане (еника), където тяхната сплотеност укрепва – сега вече са способни да работят със своите желания за наслаждение, да се издигнат над тях.

А после, душите преминават към възрастното, голямото състояние (гадлут). Нивото на тяхното сплотяване им позволява да се съединят със Зеир Анпин, и това стъпало се нарича Йесод де-гадлуд или Йосеф.

Оттук, ние можем да разберем описаното в Тора за историята на Йосеф, когото братята му продали в робство. Тези събития се развиват около борбата за нашето обединяване, за да можем да постигнем поръчителството в степен, достатъчна за разкриването на Твореца между нас.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.12.2010

[28446]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо започнахме да изучаваме 8–та част на Учението за Десетте Сфирот (ТЕС) вместо книгата „Зоар“?

Отговор: Преди всичко, ние продължаваме да изучаваме „Зоар“ на всеки сутрешен урок, само 45 минути вместо час и половина.

Но докато четем книгата „Зоар“ ние през цялото време се занимаваме с парцуфите на света Ацилут: Арих Анпин (А“А), Аба ве-Има (АВ“И), ИШСУТ и ЗО“Н, откъдето води началото си  цялото Висше Управление.

Затова трябва по-добре да разбираме как са устроени те, каква е йерархията и връзката между тях, по каква програма работят.

И затова трябва да изучим 8-та част на ТЕС – това е основната част на Учението за Десетте Сфирот, която като цяло описва света Ацилут.

Без това ние няма да можем да се приближим още повече към Зоар. Защото колкото повече знае човек, толкова повече разбира и осъзнава, че, всъщност, нищо не знае и може по-добре да изясни молитвата си, за да не бъде това писък на бебе, а стройно изяснена молба.

Освен това, ако изучаваме ТЕС със същото намерение, както и книгата „Зоар“, той ще въздейства върху нас и ще извърши същата работа по нашето поправяне.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 02.12.2010

[28462]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как Бина, която нищо не е искала да получи изведнъж разкрива, че е длъжна да получи „за да отдаде”?

Отговор: Бина на стъпалото „отдаване заради отдаването” ГАР де Бина, ставайки подобна на Твореца в това, че не получава, открива, че Творецът е още и отдаващ. От тук тя разбира , че й тя трябва да отдава. А какво може да даде?

Творецът й дава, тя усеща в това неговата любов и така разбира, че ако престане да отказва да получава, а започне да получава от Него, то с това ще му достави огромно наслаждение – и това предизвиква в нея използване на желанието да получава, но заради отдаване на него, ЗАТ де Бина.

От урока по статия на  Рабаш, 02.12.2010

[28486]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос:  Какъв вътрешен смисъл се влага при запалването на ханукалните свещи? Как да обясним това на децата?

Отговор: Ние се стремим към отдаване и любов към ближния, които трябва да станат за нас светлина, напълваща ни с наслаждение.

Ако ние се съединим като един човек с едно сърце, то започваме да усещаме духовния свят, Твореца, вечния живот – това се нарича горящата свещ на Ханука.

Ханука – това не е още краят на поправянето, а само спирка по пътя. Ние достигаме свойството Бина, отдаване заради отдаването, излизаме от своя егоизъм – издигаме се от Малхут в Бина.

Засега аз още не мога от Бина да се спусна обратно и да използвам Малхут, а само да се издигна над знанието – това се нарича Ханука. Затова не трябва да се използва тази светлина – може само да се гледа на нея.

Когато после достигаме празника Пурим, то взимаме тази светлина и я използваме в своето желание, желание да се насладя, за да ”засияе тъмата като светлина”. Тогава всички сили на Бина се спускат в Малхут и тя самата започва да свети – това е вече краят на поправянето.

А Ханука (”хану-ко” – ”спрели сме се тук”) – това е засега спирка, отдих насред пътя. Като поколение, което странства в пустинята и си изяснява как да се издигне над своето его.

От урок по писмо на Рабаш, 01.12.2010

[28334]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, ако намерението, което ни давате преди урока, изчезва в следващия момент?

Отговор: Нищо не можеш да направиш – трябва да продължаваме да обновяваме намеренията! Аз давам направлението, а ти трябва да се придържаш към него. Ако го направиш, това означава, че ме следваш.

Това е причината да си на урока, а не за да си тренираш разума, като се ровиш из текста! Същността на твоята работа не е в използването на мозъка, а в полагането на усилия да се задържиш в намерението.

Ти трябва да съхраниш посоката и да ме следваш. Аз не мога да ти напомням за него всяка секунда – така аз ще те дърпам насила. Запиши намерението за себе си и по-късно се опитай да останеш в тази мисъл.  Няма значение колко разбираш от текста, който ще чуеш – главното е да работиш над съхраняване на намерението. Намерението е тази „магическа сила” (Сгула), която ти разкрива описаното в „Зоар“.

Ако намерението ти достигне до нужната степен, то ти разбираш „Зоар“ дори на език, който ти е непознат; ти го разкриваш и започваш да живееш във висшия свят, получаваш нови сетива, т.е. сам влизаш в духовното. Това няма нищо общо с интелектуалните догадки. Трябва да възникне ново сетиво. Затова трябва да положиш собствени усилия насочени именно в това и да чакаш светлината да се спусне и да те поправи с едно точно действие.

Аз не мога да го направя за теб – мога само да ти помогна и да ти напомня, но нищо повече. Затова е написано в „Коментар по завършване на „Зоар“” и в други текстове, че човек трябва да се придържа към учителя. Имено за това говорим.

Следва, че трябва да продължаваш да се придържаш към напътствията, които давам в началото на урока и да ги надграждаш. В това се състои нашата съвместна работа.

Всеки ден в тричасовия урок, ти трябва да останеш в същото намерение, но правейки го по-точно, усилвайки го малко по малко, ден след ден. Трябва да направиш така, че то да не изчезне, а да стане все по-ясно, кратко и лаконично, т.е. по-изяснено.

Запиши – аз ти давам съвет, който винаги ще те върне в правилното направление. Ако се изгубиш, запитай себе си: „Какво ще се случи с мен?!” Това е: ако те заболи, то ти не се нуждаеш от нищо друго.

От  урока по  книгата „Зоар“, 25.11.2010

[27664]

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Имам ли свободата на избора да задавам въпроси или и това ми е дадено от Висшето Управление?

Отговор: Свободата на избора не е в това, да зададеш този или онзи въпрос. Свобода на избора означава да не седиш вътре в егоизма си, получавайки удари. Защото, потънал в егоизма си, ти не си способен да разбереш каквото и да е, защото в тебе отсъства още един фактор, който съществува отвън.

Отъждествявайки себе си с някой или с нещо, което се намира отвън, ти можеш да видиш себе си отстрани. Това ще те научи да различаваш двете състояния: светлината и тъмнината. И тогава ще можеш  бързо да напредваш.

Но ако не се включиш в група, не се намираш в отдаване към нея, не получаваш въздействие от нея – ти не напредваш. Защото духовното напредване се състои именно в разбиране на процеса на творението. А за това са ти нужни две отправни точки: едната – вътре в теб, а другата – отвън.

И затова ти е дадена група, за да можеш да придобиеш тази втора точка.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.11.2010

[28275]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→