Когато Зеир Анпин се разкрива пред Малхут, ние можем да ускорим темпа на развитие. Досега, напредвайки в историята на неживо, растително и животинско ниво, ние не можехме да ускоряваме времето. Ние изобщо не сме знаели в какво състояние се намираме и какъв процес преминаваме.

Но сега, встъпвайки в периода на поправяне, ние придобиваме свобода на избора. И ние наистина вече можем да форсираме хода на събитията, без да чакаме края на шестото хилядолетие. Всичко зависи от нас! Чрез своите усилия, ние бихме могли да включим в себе си свойствата на Зеир Анпин и за по-малко от шест хиляди години. Тъй като тук става въпрос за духовни стъпала, а не за календара. Затова ние можем да приближим подема си на стъпалото на седмото хилядолетие.

За по-далечното развитие ни пише Рабаш в предисловието към “Плодовете на мъдростта“. Това също са духовни стъпала. Тъй като шабат (съботата), седмото хилядолетия – това е сфирот ХаГаТ-НеХИМ. А освен това има още три стъпала, наричани “главата“. Ние се включваме в тях след седем хиляди години, и това лежи над нашето текущо постижение, доколкото се приема в кли, в съсъда, който вече е завършил своите поправяния и се е уподобил на Твореца по свойства.

Относно това никъде не е написано. В кабалистичните книги се срещат само тънки намеци за тези етапи. Ще се надяваме, че и тях бързо ще постигнем.

От урока по статията на Рабаш, 06.02.2011

[34593]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че за да излезеш в духовния свят са необходими от 3 до 5 години. Как да се удържим на пътя, ако вече е минало повече време?

Отговор: Подкрепата е само в кабалистичната група.  Без нея нямаш никаква възможност реално да напредваш и да се удържиш на този път не години, но даже до  утре.

Ако ти, без да получиш помощ от групата можеш да запазиш желанието и да се учиш, значи си на грешен път и лъжеш себе си. Най-вероятно учиш за да получиш знание или с някаква друга егоистична цел, но не се движиш в правилната посока.

Помисли, какво точно преброяваш: календарните години или приложеното от теб усилие? Може би за 35 години занимания ти си приложил правилни усилия за не повече от две седмици. Представи си колко столетия ще ти се наложи да изживееш в този свят, за да събереш усилия за 3-5 години?

Но ти наистина ще можеш да завършиш тази работа за 3 до 5 години и да разкриеш духовния свят, при условие, че работиш с група, с обкръжение. Развивай желанието си да се насладиш в правилна среда, в добра почва. Иначе то няма да се развие и ще седиш да се учиш без да използваш помощта на обкръжението и ще броиш времето по часове. Но това не са същите часове – те не отброяват твоята работа с обкръжението и затова не струват нищо.

През тези години ти си длъжен да се намираш под влиянието на обкръжението – и за това не е задължително да чакаш пет календарни години, това не е въпрос на време. А ако не се намираш под това влияние, значи още даже не си започнал да напредваш – какъв резултат можеш да очакваш след пет години?

А дали получаваш сила от обкръжението можеш да провериш много просто. Без сили от обкръжението – ти въобще не трябва да имаш сили, все едно си мъртъв.

И само когато получаваш сила от групата, ти си способен да се повдигнеш, да учиш, да четеш книга, да мислиш. Това е като електронна система, ако са и подали малко електричество като захранване тя започва да работи, без електричество – замира. И това електричество може да дойде само от обкръжението.

Защото духовното кли е именно връзка с обкръжението, в което аз разкривам духовния свят. А ако няма такава връзка – няма къде да се разкрие духовното.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 06.02.2011

[34627]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво се  отличава кабала от психологията, която учи, как хората да се свързват помежду си?

Отговор: В частта на практическото си изследване психологията е вярна и се включва в кабала. Науката кабала съдържа вътре в себе си цялото знание за природата на този свят. Тя говори за всичко, което се случва от началото и до края на творението и затова включва в себе си всичките науки на този свят. Кабала просто не ги описва в детайли, защото не поставя пред себе си такава задача.

Психологията, като опит за наблюдение над частните форми на поведение в нашия свят  до сега беше вярна. Но днес вече стои въпроса, доколко тя ще остане вярна и занапред, тъй като влизаме в абсолютно нов, глобален свят. Върху нас започва да действа глобална система, която взема предвид не всеки персонално или отношенията между два индивида, а оценява всеки във връзка с всички, а всички – във връзка с всеки.

По този начин ние не умеем да подхождаме към света. Нямаме наука, която би могла да ни обясни такъв подход.

Ние не успяхме да развием наука за поведението на аналоговите глобални системи и за законите за съществуване на всичките им компоненти, защото вътрешното ни съдържание беше друго! Човека може да развива само онези форми, които съществуват в него самия, вътре в неговата природа.

Но ако не чувствам своята връзка с останалите, аз няма да мога да развивам науката за нея. Тук е целият проблем! И сега ние излизаме в свят, за който абсолютно нищо не знаем! Абсолютно! И нищо няма да узнаем докато органично, вътре не се свържем с всички.

Резултатът е, че само кабалистите са способни сега да развият за нас науката за тази обикновена, земна реалност, която ни се разкрива сега – и никой друг! Всички други ще се окажат абсолютно безпомощни и няма да са наясно какво да правят с всички разкриващи се проблеми и катастрофи. Нито един специалист няма да може нищо да предложи: нито психолога, нито физика, нито математика, нито биолога.

Ние изведнъж ще започнем да разкриваме, че цялата наша наука постепенно ще престане да работи в това ново състояние. Защото върху нас въздейства нова силова мрежа – интегрална, съобразяваща се с общата връзка между всички.

Разбирате ли в какво трудно положение се оказахме?

Затова ни е нужно колкото се може по-бързо да разпространим науката кабала, за да разберат хората действителността пред тях. Ако има поне малко стремление напред, минимално съгласие и разбиране, поне някаква осведоменост и желание за разбиране – това вече ще промени цялата картина и ще облегчи живота на света.

Ето и сега към Австралия приближава тайфун, а какво ще направят хората, освен да плачат. Те ще се стараят да укрепят домовете си, да забият още няколко пирона в стените, но нима това ще помогне срещу разбушувалата се стихия.

От урока на тема „Занятия с мъдростта на кабала“, 04.02.2011

[34440]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да разберем дали работим правилно? В крайна сметка, понякога наградата изглежда приятна, а понякога – неприятна. По какво да съдим?

Отговор: Не трябва да съдите според сладко или горчиво състояние, а по скалата на „истина – лъжа”. Само тогава човек може да разбере дали напредва или не.

Може да предложите „Тогава да вземем за критерий горчивината. Колкото по-горчиво е, толкова по-близо съм до духовното”.

Но къде е написано това? Защо да трябва да бъде точно по такъв начин? Точно обратното, само за да направиш анализ, че трябва да се издигнеш над горчивия и сладък вкус към истина и лъжа, за да ги разграничиш и да се слееш с истината.

Но когато се сливаш с нея, ти трябва да постигнеш състоянието, където истина и сладост ще бъдат едно цяло. Трябва да издигнеш сладостта до истината, така че „тъмнината да засияе като светлина”, така че горчивото да стане сладко.

Тогава всичко ще се слее в истината. Написано е, че истината ще бъде хвърлена на земята и ще израсне от нея. С други думи, истината ще расте в теб и вече ще съдържа всички детайли на възприятието: горчивина, сладост и лъжа.

От урока по статия на Рабаш, 06.02.2011

[34578]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар, глава „Ваера”, п.167: „Когато Творецът обича човека, му изпраща подарък. Що за подарък е това? „Бедняк” – за да стане достоен чрез него”.

Живеем в свят, който е противоположен на висшия свят. Онова, което е награда във висшия свят, е наказание при нас, а което при нас е награда – е наказание във висшия свят. Затова, за разкриването на висшата реалност е казано: „Аз видях обърнат свят”.

Подаръкът свише е пробуждането, когато човек бива събуден с желание. Защото, всички ние произхождаме от неживото ниво, от „прахта” – с други думи, от толкова ниско стъпало на желанието, където човекът не усеща своето духовно битие, духовна потребност – не знае откъде е и защо, не знае целта и смисъла на живота, не чувства нищо. Такава е нашата изходна точка.

Всичко останало идва само чрез усилването, увеличаването на желанието. За това е казано: „Аз сътворих злото начало”. Но човекът трябва да усети, да разпознае в себе си това творение. Малко по малко, то се събужда в него все по-силно и той трябва сам да определи, че това е наистина зло.

Творецът възбужда желанието, но трябва да види, че то е лошо и да го обърне в отдаване – от зло, в подобие на Твореца. Това е възложено на човека. Казано е: „Аз съм първият и Аз съм последният”. Творецът дава желанието, а после човекът извършва анализи и се радва на полученото от Твореца желание, радва се на възможността да разпознае в него злото, с помощта на учителя, групата и книгите. Той съзнава, че лошото желание е дошло от Твореца според принципа: „Аз създадох злото начало”.

И тогава, в човека се развива правилно отношение към това желание – той иска да го обърне в добро – в съответствие с Твореца, в стремеж към отдаване. Когато човекът стигне до това решение, в него възниква искане към Твореца – да преобрази неговото желание. Защото не е получил този подарък – по-точно, подаръкът е правилен, но сега трябва да го промени.

Тогава човекът се обръща към Твореца и изисква това. Такова действие се нарича: „Победиха Ме Моите синове”. И Творецът му дава сила, екран, с присъединяването на който, злото начало се превръща в добро

Именно това и означава: „Аз съм последният”. Давайки на човека желание, Творецът сега го променя.

На междинния етап, самият човек определя, че е получил каквото иска, каквото изисква от Твореца и посредством това, преминава през етапите на развитие към пълното подобие на свойства с Твореца.

Малко по малко, той придобива все по-големи знания, осъзнаване и разбиране, постигане и любов към Твореца, който му е дал злото начало и по този начин му е предоставил възможност да осъзнае, че се различава от Твореца и в какво може да се уподоби на Него. Благодарение на това, човекът може да помоли Твореца за тази промяна, за сближаване и да придобие самостоятелност, съвършенство, съпричастност, сливане с Твореца.

Онзи, който разбира процеса, всеки път оправдава Твореца, получавайки от Него лошо желание. В такъв случай не виждам в него зло, а подарък, който ще мога да преобразя в моя нова реалност. Разбирам, че Творецът прави това само от любов към мен, за да стана подобен на Него, самостоятелен като Него – такъв, какъвто е Той.

От урока по статия на Рабаш, 04.02.2011

[34422]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия свят всички творения можем да разделим на три вида.

1. Едните все още остават безразлични, не разбират, не чувстват, не се замислят за това получават ли те нещо свише.

2. Другите, за разлика от животинското ниво, вярват, че получават всичко от Твореца. Но те не знаят какво да правят с това. Те все още не са израснали, за да открият, че получават зло начало, което трябва да обърнат в добро. Усещайки злото, човек вярва, че го е получил свише, и плаче, призовава, моли, за това Творецът да му изпрати благо.

Така постъпват религиозните хора, смятащи, че Творецът им изпраща страдания, или като напомняне, за да не забравят за Него, или за да им даде после добро възнаграждение или в този свят или в бъдещия. Така или иначе, човек смята, че неговия призив ще измени Твореца, и той ще смени гнева си с милост.

3. Третите са развити още повече и разбират, че Творецът не се изменя. Той винаги е добър, винаги е пълен с любов, винаги е съвършен. Затова това, което Той изпраща, е предназначено да измени самия човек. Минавайки по низа от състояния, човекът открива, че пред съвършения, неизменен, вечен Творец, той е променлив и противоположен на него. Той определя това като зло и стига до молбата, в съответствие на която неговото състояние се променя на добро.

В крайна сметка човек вижда, че Творецът – това е вечна и постоянна висша светлина, Безкрайност; а се изменя само той самият. В човека се разкриват решимот, започвайки с разбитото решимо, което той започва да осъзнава, прилагайки усилия в групата и в ученето. Той изяснява това решимо, моли се за него – т.е. разсъждава за него и моли за неговото изправяне, желае да се поправи.

Така човек придобива ново желание, правилно участвайки в живота на групата. Тогава непроменящата се светлина обръща неговото повредено желание, разбитото решимо в поправено. Настъпва ударния зивуг на изправеното решимо със светлината и изгражда парцуфа на душата.

Ето на тези три вида ние като цяло разделяме хората:

–  все още нямащи отношение към поправянето;

–  религиозни, които се молят за това Творецът да се промени;

–  кабалисти, които разбират, че те самите трябва да се изменят.

Съответно, духовната работа се води само сред кабалистите, молитвите без отговор – са в областта на религиозните, а животът, без никаква връзка с Твореца е свойствен за всички останали.

От урока по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34419]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В неделната глава „Трума” (приношение) са използвани такива понятия като „облича се в тяло”, „облича се в земното кълбо в този свят”… Човек може да се обърка.

Отговор: Ясно е, че не става дума за това, което се отнася към лъжливата реалност на този илюзорен свят, който ние възприемаме в нашето желание. Защо илюзорен? Дадена ни е такава форма на несъзнателно състояние, когато ни се струва че ние съществуваме.

Има филми, където е показано, как всички спят дълбок, сомнамбулен сън и всичко се случва на сън. В такова състояние се намираме и ние днес, доколкото сме откъснати от истинската реалност. Нашата реалност е нещо като сън, затова е казано: „Бяхме като в сън”.

Струва ни се, че действително съществуваме, като този каруцар, който попаднал в рая и в компенсация за преживените страдания, получил тази реалност, която имал в земния си живот: жена, деца, дом, каруца, добър кон…

На човек му дават това, което не иска. Казано е в книгата Зоар, че в бъдещия свят човек го питат „какво си желал?”Разбира се, че никой никого не пита и нищо такова не се случва, а човек, в крайна сметка получава това, към което се е стремил.

Това се отнася и за нашата реалност. Сега съществуваме във въображаем свят, а когато самостоятелно започнем да строим истинската реалност, трябва да я построим така, както е написано в тази глава.

Ако постепенно в работата над своите желания превръщам егоистичното си желание в намерение, в намерение за отдаване, аз постигам ново кли, в което разкривам нова реалност. Аз строя Скиния и в процесът на това строителство разкривам духовния свят все повече и повече, дотогава, докато не го построя напълно.

От урока по неделната глава 04.02.2011

[34528]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво не ми достига, за да реализирам кабалистичните знания в ежедневния живот? Аз откривам голяма пропаст между това, което разбирам, и това, което преживявам.

Отговор: Решението е едно – да ускорим развитието. За това е необходимо много учене и голяма връзка с другарите. Това не изисква пари, уважение, власт, и още някакви усилия – нищо, освен мисли, за да не забравяме за това.

Главното е връзката между нас. Независимо от своето нежелание, човек трябва да приложи старание и да държи връзката с другарите, за да съзнава важността на целта. А достигайки до тази важност, той я „предава по-нататък” – разпространява на другите.

От урока по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

До днес ние сме се развивали в егоизма си под влияние на информационните гени, „решимот“ – всеки сам за себе си. А сега започваме да се развиваме под въздействие на общите решимот – всички заедно. И виждаме, че целият свят е свързан, като една единна система.

Ако по-рано на всеки му се е разкривал неговият собствен „прозорец“, като в компютър, в който той е строил своя живот, без всякаква връзка с останалите и е можел да прави всичко, което е искал, то днес това вече не работи. И проблемът е в това, че не ни е известна връзката между нас и мястото на всеки в общата система, където той е съединен с всички останали.

Трагедията ни е, че сега се оказахме пред система, разкриваща ни се като единна мрежа, обхващаща всичко, а ние не сме ѝ подобни и не знаем какво да правим с нея. Тъй като вътре, всеки от нас до сега си е останал индивидуалист-егоист, желаещ да действа така, както му се иска.

Но върху нас въздейства вече съвършено друга система! Предишната епоха завърши и настъпи ново време! Върху нас започнаха да влияят сили, работещи с всички нас заедно. И затова не ще можем да се разминем без да изучаваме тази обща интегрална система: как тя е устроена, как ни въздейства и как да се приспособим към нея. Без такова обучение ние просто няма да преживеем – затова, всеки е длъжен да се занимава с кабала.

От урока на тема „Занятия по мъдростта на кабала“, 04.02.2011

[34447]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво иска Творецът, когато „играе“с мен?

Отговор: Творецът не иска нищо. Той е добър и твори добро. Изхождайки от замисъла на творението за благото на създанията, Той е извършил едно действие – създал е желанието да се получава. При това го е създал веднага в съвършенно състояние. Както е казано в „Предисловие към Книгата Зоар“ началното и крайното състояние пребивават в единно съвършенство.

Но за да постигнем къде се намираме, как и защо Той изначално ни е създал – ние постепенно се връщаме в съзнание, постепенно разтваряме състоянието, в което пребиваваме. В крайна сметка, всичко се случва само по отношение на нас, в нашето възприятие. Нищо друго не се изменя освен моето разбиране и осъзнаване.

Така че Творецът не иска нищо от нас, Той просто ни е дал възможност да познаем състоянието, в което ни е създал – съвършено, вечно, подобно на Него. Това и трябва да направим, преминавайки през няколко етапа. Отначало се развиваме неосъзнато, на неживо, растително и животинско ниво. А на последния етап, на човешко ниво, достигаме до съзнанието и постигаме истинското си състояние. Именно сега се извършва този преход.

По-рано също е имало хора, познаващи духовната реалност, но индивидуално. Сега към процеса се присъединяват всички души, започващи да усещат, да осъзнават къде се намират в действителност.

От урока по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34415]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→