Въпрос: Как мога да знам аз, че моята молба към Твореца идва от правилното място? Наистина ли се намирам там, откъдето мога да моля?

Отговор: Молбата ми е правилна, ако аз чувствам, че тя противоречи на желанието ми, ако аз мога да се издигна над него и да помоля от самата дълбина на сърцето си, ако мога да се насладя на това, че съм извършил действие против първоначалното желание.

Ударното взаимодействие (зивуг де-акаá) произлиза от такова състояние, когато отвътре аз чувствам, че искам да насладя себе си, но над това чувствам, че моето действие противостои на това желание. Аз се наслаждавам от това, че давам отпор на желанието. Тогава това наслаждение идва не за моя сметка, като че ли съм се отказал от кражба. Не, тук работата е в това доколко асоциирам себе си с приятелите и чрез тях, в тях – с Твореца.

Ако съм готов на такова вътрешно действие, то аз съм близко до действието на отдаване, и от това изпитвам удовлетворение, което подразбира се – също не е за моя сметка.

От урока по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34405]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

С появяването на екрана (масах), напълно се променя целият порядък от желания, действия, мисли и намерения. Пряката и отразената светлина – всичко става съвършено друго, всичко следва други помисли, други цели, друга скала на приоритети.

Сега вече не е важен собственият ми “живот“, когато напълвайки го съм поглъщал всичко. За мен е важно друго: как да отдам, колко да дам, на кого аз извършвам отдаване. По-рано съм чувствал напълването в себе си, а сега – в него! И това определя моите действия.

Например аз приготвям угощение за приятеля, който пристига от чужбина. За себе си аз бих приготвил нещо съвсем друго, но на мен ще ми гостува да допуснем китаец или южноафриканец. И затова аз приготвям това, което харесва той, дори и то съвсем да не съвпада с моите вкусове. Всички свои желания и способности, всичко, което имам в мен, аз обръщам за него, с любов и от цялото сърце.

Представете си до каква степен аз съм длъжен да се откажа от своите пристрастия и навици, за да обърна всичко за неговото благо, да направя така, както на него му харесва, да се “впиша“ в него, да се преселя в него. Вместо всяко мое вкусово усещане аз трябва да придобия неговия вкус, вместо всеки мой навик – неговия. Трябва да превърна себе си в него.

Опитайте да почувствате какво е това решимо, което по-рано е било мое собствено и с което сега трябва да работя заради ближния. Това никак не е лесно: аз трябва да опозная човека, да го изуча и заобичам така, че с вяра над знанията, не харесвайки вкусовете му, все пак да ги приема. Издигам се над своето желание и влизам в неговото. Аз живея в него, в неговото гърло и живот и навсякъде, където в него се отзове моето угощение. Там аз се обосновавам и там проверявам резултата от моето действие.

Така че решимото – това е много важно нещо. От миналото състояние в мен остават решимот без образ, без очертание, без въплъщение в нещо конкретно. И точно затова аз мога да им придам ново направление, нова форма, идваща от мен. По-рано се наслаждавах заради себе си, а сега – в новата форма, новата връзка, в новата насока, аз желая да доставя удоволствие на ближния.

Всичко е съобразено с него, с неговата насока, всичко се усеща в него, а миналото решимо само ми дава основата, за да разбера: както аз съм се наслаждавал по-рано, сега по този начин искам да се наслаждава той.

Иска се твърде многостранна работа, преди да се осъществи това.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 04.02.2011

[34429]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Докато единството не стане жизненоважна нужда, в него няма да се въплъти живот. Имаме два варианта: или ще подчертаем важността на единството в нашата среда, или всички наши други действия освен обединяване все още ще носят поправящата светлина, но това ще ни влияе негативно, показвайки ни доколко не сме свързани. Тогава по необходимост, в следствие на болка и страдания, ще се съединим.

Да допуснем, че аз не искам да поддържам здравето си и постепенно унищожавам организма си, докато не започна да усещам, че той е зле. Това чувство ме заставя да започна да реабилитирам тяло си.

В групата ние не поддържаме духовно здраве; не поддържаме единство. Но учим, разпространяваме кабала и изпълняваме различни действия. Тези действия привличат поправящата светлина. Накрая тя ще ни покаже какъв е проблемът. Ако не правехме всичко това, нямаше да усещаме, че има проблем. Така че има определена полза от това: ще ни помогне да осъзнаем, че не ни достига главното.

Искаш да намериш Твореца – мисли за „мястото”, желанието, където Той се разкрива. Няма светлина без кли (съсъд).

От урока по писмо на Рабаш, 24.12.2010

[34241]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Понякога на урока ние задаваме въпроси, които показват нашата слабост, това че не достатъчно бързо се предвижваме и преуспяваме. Виждам, че Вие не отклонявате тези въпроси, а се стараете да отговаряте на тях отново и отново.

Отговор: Ние изучаваме, че колкото повече човек напредва, толкова повече се чувства нищожен, безсилен и незначителен. И не е нужно да се срамуваме от това, защото аз се оценявам  сравнявайки се не с петлите в кокошарника, а с Твореца.

Ако се намирам в кокошарник, тогава, разбира се, че ще се чувствам герой. Но ако ми се разкрива Твореца, аз, естествено, се подчинявам, и няма какво да се срамувам.

Аз, също така, не осъждам подобни неща и не пренебрегвам човека, ако той ми казва, че е слаб. Добре са ми познати тези състояния. Тук проблема не е в слабостта. Напротив, слабостта е постигане на самия себе си в истинския си вид на фона на висшата светлина.

Но въпроса е в това, дали в момент на отчаяние в човека е останало желание да достигне целта със собствените си сили, желае ли той страстно да я достигне както преди. И тогава в него възниква правилния вик за помощ.

Разбира се, това трябва да го разберем сами, а също така да го обясня на всички наши другари по света, че постигането на собствената нищожност и осъзнаване важността на целта са две условия задължителни за да се премине махсом.

От беседата за духовната работа, 17.12.2010

[34334]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: И все пак: къде е свободният избор на човека, ако всичко идва от Твореца? Излиза, че аз сам нищо не мога да направя?

Отговор: Ако аз съм творението, то всичко, което има в мен е дошло при мен от Висшия. Аз се намирам под Него като по-ниско стъпало.

Можеш да кажеш, че доста дълго съм се застоял на това стъпало, и никак не напредвам. Но нали това идва от Висшия! Само част от Неговите действия се проявяват явно, а част неявно. Затова даже простата логика подсказва, че в нисшия не може да има нищо, което няма във Висшия. А тогава в какво е моята свобода?

Висшият не ти е дал едно единствено установено за теб състояние. Той е породил за теб особен образ: създал е теб и обкръжението, за да може чрез отношенията между вас, ти да успееш да генерираш някакво ново свойство.

Ако ти се стремиш към взаимно отдаване със своето обкръжение, то от Висшия към теб излиза сила, която ви съединява: теб, обкръжението и Висшия.

В това се и проявява твоята свобода на волята. С това ти спечелваш възможността да станеш подобен на него.

Въпрос: Но кабалистите казват, че всичко, което става после, също идва от Него!

Отговор: Разбира се, всичко идва от Твореца! Но ние говорим само за това, което се отнася за нисшото стъпало. Защото аз не знам, какво ще ми се открие след Края на Поправянето.

Представи си дете, на което позволяват да прави всичко в своята стая, каквото и да си науми. В този момент му се струва, че всички са забравили за него. Но когато порасне, то разбира, че така е било направено умишлено: през цялото време са се грижили за него. Наблюдавали са го, за да не си причини вреда. Но самото то се е чувствало свободно…

От урока по статията „Пряко и косвено въздействие“, 31.12.2010

[34238]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: В мислите си всеки от нас смята, че е готов и желае да се обедини с всички, но когато дойде време да реализираме това желание, ние търпим неуспех.

Отговор: Търпите неуспех само в едно: всеки от вас поотделно е готов за това, а заедно – не.

В египетското изгнание е различно от всички предишни. Защо в Египет са влезли с помощта на Йосеф? Защото Йосеф (от думата „осеф“) е събрание на всички сили и всички основи.

Невъзможно е да се разкрие злото дори ако всички са съгласни. Затова е нужно изпълнението на едно условие: да сме готови за обединение. Братята на Йосеф още преди престигането в Египет са го продали и не са искали единство. Уж са били праведници и всеки от тях е искал да бъде слуга на Твореца, но не са искали да се обединят. Те не са се съгласили да се включат в Йосеф, който се явява основа.

А когато от безизходност, с помощта на Йосеф са излезли от Египет, те започнали да проявяват в каква степен неневиждат и отблъскват идеята за обединение. А самото изгнание е разкриване на ненавистта към обединение.

И само когато тази ненавист достигне пълна мяра и се усеща нейното господство над човека, т.е. от една страна той се намира под властта на Фараона, а от друга страна, страда много от това и нищо не е способен да достигне, ето тогава се извършва и пробив.

Но всичко това идва благодарение на старанието да се обединят, повдигайки се над собственото нежелание да го направят. И чрез това те преодоляват изгнанието. Ние сякаш стоим на границата с Египет и тъпчем на едно място.

Старанието да се обединим се проявява във взаимната вътрешна работа, когато всички ще мислят и ще се безпокоят за нашето вътрешно обединение. И тогава ще почувстваме, че между нас има нещо междинно, което ни съединява, и всички ние ставаме като едно сърце.

А това вече е духовно сърце, духовно желание, в което сме свързани с Твореца и се нуждаем от светлината, която ще ни съедини така, че по взаимно желание ще извършваме действия по отдаване на Твореца.

От беседата по духовната работа, 17.12.2010

[34319]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок № 2, конгресът в Берлин

От речта на Третия Световен Духовен Форум „Сътрудничество в областта на съзнанието” в град Ароса (Швейцария), 23 януари 2006 г.:

„Ако клетка на живото тяло започне да действа егоистично, да се дели непрекъснато, изяждайки всичко наоколо, да не изпълнява никакви функции, да не реагира на командите на тялото, тя става ракова, умъртвяваща цялото тяло и в резултат – самата себе си.”

По принцип, в това се състои целият проблем и то не само с раковите заболявания. Нашият егоизъм развива подобни свойства, въпреки че в Природата е заложено равновесие и всичко съществува на принципа на баланса, уравновесяването, стремежа към равновесно състояние на всички нива.

Това може да бъде нежива, растителна или животинска природа – така или иначе, всичко съществува само за поддържане на равновесието и се стреми само към равновесие.

Но ние не разбираме правилно проблема, неправилно гледаме на разбалансирането на силите. Отсъствието на равновесие в природата е необходимо, за да бъде тя доведена до още по-голямо равновесие. Ние с вас винаги напредваме чрез две състояния: неравновесно – равновесно.

В началото сме се намирали в идеалното равновесно състояние между минуса и плюса. Всички системи на нашия организъм са работили нормално. А после, Природата е създала в нас неравновесно състояние: повече негатив, отколкото позитив.

Защо е направено това? За да стигнем до по-добро състояние. Как можем да се приведем в състояние на равновесие? Негативът ни е даден свише, от Природата, а ние трябва да го уравновесим с по-голям позитив, равен на него. И това действие изхожда именно от нас.

Така, Природата ни принуждава да се компенсираме, специално ни прави неравновесни. И отново, щом се приведем в равновесно състояние, тя създава в нас свише нов минус, а ние сами трябва да доведем този минус до плюс, към равновесно състояние.

Така напредваме, ако правилно разберем, че по този начин Природата иска да ни издига от стъпало на стъпало.

В началото сме имали нулев егоизъм. После той е станал със стойност минус една егоистична единица. Нататък – плюс една алтруистична единица. И отново: минус две егоистични единици – плюс две алтруистични единици. И така Природата ни движи напред.

Ако разбираме този принцип, тогава ще преминаваме „минусовите” състояния на падение много лесно и ще излезем към състоянията на подем. Всеки, който върви по духовния път, чувства това.

„Вчера бях толкова добре. Всичко разбирах, всичко знаех, изпитвах най-фините усещания. Всичко се подреждаше в главата ми много добре, свободно. А днес съм в някакъв блокаж, всичко е неразбираемо, не чувствам нищо, всичко е отвратително. Всичко това е глупаво. С какво се занимавам? А и изобщо всички тези мои приятели…”

Сега, за мен това е точно така. И по тази причина състоянията трябва да се записват. Така ще стане ясно, какви сме ние, как ги преминаваме.

А после постепенно ще разберем, че паденията ни се дават, за да ги уравновесяваме с подем. Именно чрез такива поетапни действия се развиваме – само ако разбираме, какво да правим.

Но за съжаление, хората, като правило, не се занимават с това – те не увеличават плюса, а вместо това искат да унищожат минуса. И тук кабала казва: „В никакъв случай!” – минусът е цялата наша енергия, цялото ни разбиране, цялото ни осъзнаване.

Колкото човек е по-голям според своето желание, толкова по-високо се намира. Той е способен на повече: добро или лошо – не е важно. Най-важно е по-голямото желание. То в никакъв случай не трябва да се унищожава, понижава до растителното ниво.

Защото егоизмът е нашето средство, нашият инструмент, с помощта на който вървим напред. И не трябва да го унищожаваме – не че ще се получи някога. През цялото време се развиваме егоистично и днес сме стигнали до егоистична криза – именно за да започнем сега да го използваме правилно, да реализираме своето желание.

От 2-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34209]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам подробно обяснява, какво въздействие СА”Г (Бина) оказва на НЕХ”И де-Галгалта (Малхут) – точно както групата въздейства на човек, който е отменил себе си пред нея. Но как на НЕХ”И де-Галгалта се е отдало да достигне до такава самоотмяна и съкращаване?

Отговор: В НЕХ”И де-Галгалта действа същото съкращение от Света на Безкрайността. Цялата Галгалта – това е същият този свят на Безкрайността. Това е съкращаване на силата на светлината, която властва вътре в желанието да се наслаждаваш – така че може да прави с него всичко, което си поиска – та нали тя го е създала.

Светлината иска да доведе желанието до свое подобие, но при условие, че на всяка стъпка в желанието ще има свобода на волята – иначе няма да е творение. Иначе светлината просто ще отпечата свое неживо копие, точно както копирна машина – и това няма да е творение, човек.

Затова светлината прави всичките действия, но и оставя между тях промеждутъци, където ти трябва да добавиш своето собствено участие.

Например, ти идваш на урок, но ти се дава огромно желание за сън – ето тук е мястото да проявиш собственото си участие, работейки над това желание. Състоянията ще бъдат такива, които няма да са по силите ти да преодолееш, но ти трябва да си организираш такова обкръжение, което ще ти влияе и ще ти помага да се справиш с тези пречки – не с твои сили, а със силата на влиянието на обкръжението.

Направено е така нарочно, за да почувствам аз необходимостта да отменя себе си пред групата – защото само по този начин аз мога да се приближа към отдаването и да изляза от своя дребнав егоизъм.

Както ти чакаш светлината, за да ти подейства тя, така и светлината чака от теб – ти да използваш групата, като пост и да започнеш да правиш нещо със себе си. Групата – е подобна на инструмент (отверка или гаечен ключ) – просто я вземи в ръце и започни да работиш с нея! Нямаш никакви други инструменти.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 27.12.2010

[34183]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато напредваме духовно, то през цялото време изпитваме различни въздействия, преминаваме всевъзможни изменения.

Ето защо този процес се нарича „убар” (зародиш), от думата „овер” – преминавам, тъй като ние постоянно преминаваме от едно състояние в друго. И този преход става по такъв начин: Висшият спуска своя АХАП, нисшият се прилепва към него и се издига на по-високо стъпало.

Там той преминава от неговия АХАП към ГЕ – към неговите отдаващи келим, за да се улови за АХАП на висшето, който сега, на това стъпало, се намира в него. И така се изкачваме по духовните стъпала, като през цялото време се залавяме със своята „глава” за „краката” на висшето.

Но при това нисшият трябва да анулира своя разум, за да вземе разум от висшия – толкова, колкото е способен да възприеме. Само така той може духовно да се издигне. Висшият – това са: групата, учителят, авторът на кабалистични книги – всичко това заедно.

Духовният растеж – това е винаги анулиране на своето стъпало и предпочитане стъпалото на висшето, защото то е по-голямо. В какво е по-голямо? Това, засега, ми е все още неизвестно. Със своите сегашни свойства не мога да определя това. Но способността да оценя това стъпало аз съм получил от обкръжението. Защото със своя разум аз не мога да се издигна дори на милиметър! И затова ми е необходимо да го анулирам.

Въпрос: Но ако аз не мога да използвам своя разум, как ще правя изяснявания?

Отговор: С помощта на Висшата светлина. Ако ти нещо изясняваш, използвайки своя разум, то ти си животно, тоест не растеш към своето следващото стъпало. И в това няма нищо унизително – това просто показва от какво се ръководиш в своята работа.

Ако ти анализираш всичко, което става с теб, като използваш главата на висшето – означава, че ти се развиваш от състояние към състояние. И тогава вече се наричаш „човек” – Адам, тъй като се стремиш да станеш подобен ( ивр. адаме) на Твореца.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 31.12.2010

[34111]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как можеш да следваш съвета „да пребиваваш в радост”, когато в духовната работа усещаш „вкуса на боклука”?

Отговор: Това е етап, на който все още не разбираш важността на боклука. А нима без отпадъци, без тор, може нещо да порасне? В света няма нищо ненужно, затова всичко зависи от твоето отношение.

Ние трябва да преминем през всички състояния и непременно да почувстваме всяко от тях. Това са такива състояния, когато смъртта изглежда по-сладка от живота, но няма да успееш да избягаш от това, защото си длъжен да разбереш какво е „желанието за получаване”.

Аз говоря направо и без преувеличение и ако не почувстваш това, няма да можеш да излезеш изпод властта на желаниятa за наслаждение, макар и това да не помага много. Това е разкриването на „ангела на смъртта”. Без подкрепата на групата, без строг график за деня, без задължения, които да поемеш върху себе си, справянето с това е невъзможно.

Най-доборото, което можеш да направиш за себе си е да поемеш задължения – трябва да свършиш работата днес, нека това те потиска като ярем. Няма нищо по-лошо от това да се почувстваш свободен. Независимо, че нищо не виждаш, не чувстваш, не разбираш и не помниш. Започваш да работиш, защото трябва – и постепенно излизаш от състоянието на падение, и продължаваш по пътя.

Нас ни управляват две сили, а ни е дадена само възможността да преминаваме от властта на едната към влиянието на другата. Има власт на две сили и междинно състояние, в което избираш под чие влияние ще бъдеш. Трябва да се постараеш от междинното състояние – средната линия – да управляваш тези две сили, като с два повода, които държиш в ръцете си.

Затова, спазвай дневния график: урок, повторение на урока, пей, танцувай в стаята, когато никой не те вижда, смей се – направи всичко, за да излезеш от лошото състояние! Не си съгласен, съпротивляваш се на управлението на тази сила! Отчаянието е най-лошо от всичко.

От урока по статия на Рабаш, 07.01.2011

[34118]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→