Всяка клонка е свързана с корена си, т.е. всичко, което се намира долу, се управлява свише. Но нисшият свят има огромно количество детайли, които са образувани от нашата реакция долу. Тъй като ние трябва да издигнем Обратната светлина, длъжни сме да я създадем! Всяка степен трябва да се издигне към по-висшата.

На неживо, растително и животинско ниво, аз създавам своя „отразена светлина“ под формата на машини, фабрики, дрехи, битови прибори, детски вещи и т.н. Тази моя работа за сега ми се зачита за „отразена светлина“, на която трябва да направя поправяне.

А на степен „човек“ тези вещи няма вече да ми са нужни! Всички поправяния ще правя в намерението.

Добавянето, което създавам в този свят, се нарича мое поправяне. Това, което се е спуснало свише, ми е дадено като изходен материал: тялото ми, обкръжаващата ме природа. А всичко останало, добавям от себе си, за да се издигна от този свят, в света на Безкрайността!

И затова, отначало аз строя дом и всичко останало в нашия свят, докато не достигна в развитието си такава степен, когато започвам да работя с намеренията. И тогава нашият свят започва да придобива за мен други очертания. Аз започвам действително да се издигам от материалното производство към духовното.

Но докато всички хора не достигнат духовно поравяне, този свят ще съществува в нашите усещания, в нашето възприемане на реалността.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 07.02.2011

[34726]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да реагирам на усещанията, възникващи в резултат от действията на Твореца?

Отговор: Може да се каже, че те са резултат от срещата с висшата светлина, с Твореца. Но отново трябва да се помни: Творецът е неизменен, променям се само аз самият, в мен се сменят решимот.

Затова, мога да правя само едно: да полагам усилия за смяна на решимот. Така ускорявам тяхното развитите и го виждам като желателно. Не съм срещу своето развитите, а за него, макар да разбирам, че това не е просто, че трябва да се положат старания – както е и при всяко друго развитие. Аз съм готов на това.

Как се развивам? Чрез включване в група. С помощта на другарите, започвам да съзнавам важността на своето развитие – те ми дават сили, за да го понеса. И точно това е осъзнаването на важността на целта. Защото, ако целта е важна в моите очи, аз съм готов да вървя към нея въпреки, че на тялото ми не му е приятно. Важността ми дава сили.

Ако истински се включвам в желанието на другарите, то за мен няма никакъв проблем да форсирам развитието, вместо да напредвам чрез страдания, когато заради несъответствия с пробуденото в мен решимо, то предизвиква болка в мен.

От урока по статия на Рабаш, 04.02.2011

[34412]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Сега след Берлинския конгрес може ли да се каже, че ние сме обединени?

Отговор: Ние достигнахме ново състояние в нашето единство. Аз се радвам на това, което стана в Берлин и след това в Париж. Ние достигнахме единството, сплотеността. За първи път открихме много другари в Европа, които вече разбират пътя, чувстват развитието. Аз бях истински приятно удивен от някои събития.

Предстои ни априлския конгрес в Ню Йорк (Ню Джърси). Да се надяваме, че и в Америка ще достигнем следващ етап на обединението. Така, като се обединяваме на конгресите, ние ще наберем необходимата сила за разкриването на Твореца от творението.

От урок по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34402]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Много ме тревожи въпросът: може ли да се случи така, че издигайки се в духовното все по-високо и по-високо, ние да усетим толкова силна ненавист един към друг, че отново да паднем в състоянието на изгнание, както вече е било при разрушаването на Храма? Излиза, че ние на нищо не се учим от миналите грешки?

Отговор: Тъй като ние всеки път влизаме в растящ егоизъм, от миналото не можем да се учим! Това трябва да се усвои добре от всички. Баал а-Сулам пише за това, че е възможна трета и четвърта световна война.

Въпрос: Но как можем да предотвратим това?

Отговор: Само с разпространение на науката кабала! За да може всеки да я владее в рамките на необходимото. И едва тогава той може да не прави трагични грешки.

Въпрос: Нима е невъзможно да се поучим от предишните грешки? Защото вече сме падали някога в изгнание…

Отговор: Човечеството не се учи от предишните грешки, понеже с всеки следващ път се разкрива все по-голямо желание за наслаждение и то не може да се учи от това, което е станало в по-малко желание. Така, както възрастният човек не може да се учи от малкото дете.

Ако всеки път пребиваваш в голямо желание за наслаждаване, в голям егоизъм, ти не можеш да правиш разчет според по-малко его от това, в което си бил вчера и онзи ден. То не може да ти служи за пример, който би те задължил да се отнасяш по съответен начин към живота. Не може! Защото днешното твърде голямо его ти говори: „Разбий този свят на парчета! Прави каквото искаш!”

От урок на тема „Занятия с мъдростта на кабала”, 04.02.2011

[34433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато точката в сърцето ни доведе в групата, ние започваме да изпълняваме всевъзможни действия, още не знаейки точно какво, как и защо. У нас все още няма намерение за отдаване (лишма) и няма потребност от него.

Това е неживото ниво на реализация: ние вече сме влезли в някакъв процес, но засега все още не се пришпорваме към целта, още не сме способни на това. Ние се развиваме подобно на неживата природа – под въздействието на обкръжението и изключително в съответствие с него, без да добавяме собствени сили.

Този период на ло-лишма се подразделя на етапи. Издигайки се от духовно неживо стъпало, човек започва да разбира, че всичко трябва да бъде по друг начин: „Къде е моят свободен избор? Какво ще стане с мен?” Той прави прости, рационални, практични стъпки и осъзнава, че може да се влее в особен процес, който ще му позволи да определя чрез висшата система темпа и формата на своето развитие.

Как? Човек вярва, че, полагайки особени усилия по време на обучението, ще привлече върху себе си светлината, връщаща към Източника. Посветил живота си на достигането на духовната цел, той работи в група, учи се, занимава се с разпространение и се устремява при това към придобиване на свойството отдаване, намерението лишма, любов към ближния.

Нека всичко това е фалшиво на този етап, изкуствено желание – все едно по този начин човекът предизвиква светлината върху себе си. Системата на връзките е така устроена, че даже неистинските призиви и намерения все пак привеждат светлината в действие.

От урок по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как си представяте кабалистичното училище?

Отговор: Човечеството трябва да разкрие, че основата на възпитанието трябва да позволява на човек на разбере, че той съществува в обща, интегрална, глобална система и че трябва да се отнася към света, изхождайки от неговите закони. Ако не ги взима под внимание, тогава той няма да успее в нищо, дори в най-дребните неща.

Ние сме развили всички съществуващи системи и всички естествени науки, основани на нашата егоистична природа. Но сега трябва да развием различен вид наука, науката на новия свят – науката кабала. Това е така, защото колкото повече разкриваме взаимната връзка между всички части на света, толкова повече това ще изисква от нас да имаме ново отношение към него.

Никой няма да може да следва предишните разчети: нито във физиката, нито в химията, нито в строителството, защото законите ще станат интегрални и това ще бъде очевидно във всичко!

Ние наблюдаваме природата, но нямаме представя какво ще направи тя. Ние нямаме способността да разберем какво ще се случи, защото  самите ние не сме интегрални. За сега все още сме способни да направим някаква прогноза, служейки си с нашите предишни предпоставки, но много скоро няма да можем да го правим, защото не сме способни правилно да се отнасяме към алтруистичната (интегрална, аналогова) система, базирайки се на нашата егоистична (цифрова, единична) система.

Това са напълно различни системи, притежаващи различен анализ, вземане на решение и контрол, подобно на системите, които работят на променлив или постоянен ток. Те не могат да работят на единия и на другия едновременно.

Затова ние трябва да обновим всичките си науки, които са били създадени от егоистичните ни свойства в индивидуален изглед за света и да ги обновим съобразно новите сили на единната система, която се разкрива в света. Това ще повлияе на абсолютно всички сфери на нашите дейности. Иначе няма да знаем какво да направим в нашия свят! Светът ще започне да действа в зависимост от висшата система, която се спуска или се разкрива вътре в нашата система, вътре в този свят.

Затова, освен ако не дадем на децата знанието за тази нова система, те няма да могат да разберат новия подход към всички естествени науки! Всички науки говорят за връзката и взаимодействието между силите и свойствата в природата и това ще започне да се проява много по-правилно и взаимнозависимо. Като такива, тях ще може да ги разбере само някой, който ще бъде на тяхното ниво, чрез вътрешната организация на неговите мисли и желания.

Предполагам, че процесът на обучение ще се провежда чрез интернет в целия свят. Всички различни обсъждания и взаимодействия между децата ще за това, за да ги научат как да живеят в обществото – това ще се случва в групи.

Мисля, че училището в този си вид, както съществува днес, където децата идват в клас да слушат учителя, постепенно ще замре. Все повече и повече внимание ще се отделя на обединението между децата. А те ще бъдат обучавани посредством интернет на специални предмети.

От беседата за възпитание на децата, 04.02.2011

[34575]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В материалния свят наблюдаваме ясни закони за развитието. В духовният свят също действат точни закони. Защо в периода на подготовка не намираме нито един закон, нищо, за което да се захванем? Дори понятието за време става някак си неопределено.

Отговор: Ясно е, че все още не разбираш къде се намираш, като новороденото, което се е появило на бял свят. Претенциите ти за такова неразбиране са също разбираеми. Непонятно е само едно: защо не разбираш, че такъв е порядъка на преминаване по стъпалата?

От неведението, детето ще достигне до разбиране. А междинните етапи, в които не можем да се ориентираме, преминавайки през неведение, мъгливи състояния – точно те указват че се предвижваме. Нещо не ни е понятно, а други неща са ни понятни, или по-малко или повече понятни. Невъзможно е да се расте по друг начин. Дори най-ясните неща в нашия свят далеч не са така ясни. И в духовното е така.

Но тук става дума за развитие. В нашия свят, на неживо, растително и животинско ниво, ние не се развиваме в истинския смисъл. Ние само остъргваме слой след слой от природата на този свят, всеки път проявявайки малко повече състоянието, в което се намираме. Но и това не го осъзнаваме, а само се стараем едва-едва да се напълним и да се опустошим още повече. Това не е развитие.

Ясността и очевидността са фикция. Ако ни беше ясно какво да правим, не бихме натворили толкова глупости до сега. Напротив, глупаво е да се мисли, че сякаш живеем в свят, който разбираме. Въобще не е така.

Напротив, подобно на новородените и малките деца, нас също ни владеят мътни чувства, ние също не разбираме ставащото и сме объркани. Но постепенно ние осъзнаваме ситуацията, като прилагаме усилия и настояваме за разбиране от по-висшата степен, от Висшата сила, за да дойде, да ни напълни и да ни засвети.

Това е единствено възможното развитие, истинския процес на растеж. Иначе е невъзможно.

От урока по статията на Рабаш, 06.02.2011

[34581]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предисловие. Статия „Радващият се на празника, но не подаващ на бедните”, п.176: И тогава се обърнали към Него висшите ангели: „Господарю на света! Защото този човек, който е ял и пил и се е преситил, е можел да постъпи милосърдно с бедните.

Но нали той не им е дал нищо” – тоест, така и висшите ангели, ангелите на Милосърдието и Справедливостта, и всички тези, които са били съгласни с действието на творението, започнали да го обвиняват.

Става въпрос за наусещана от нас реалност. А ако човек не я усеща, на него му е забранено да привлича към нея познати картини от този свят, образи, детайли от възприятието, разбирания, пояснения.

Сега аз чета текста на „Зоар“ – на мен не ми е понятно, не зная правилното тълкуване – значи, нищо не разбирам. Аз въобще не се намирам в тоя свят. Ако вие можете да усетите това, за което говори „Зоар“, в неговата реалност, – значи разбирате, иначе – не.

Аз не знам какво е това „да постъпи милосърдно”, „милостиня”, „бедни”, „богати”, „ангели”. Аз нищо не знам! Тук има множество понятия, нито с едно не съм запознат.

Какво искам тогава? – Аз искам светлината, връщаща към източника! И нищо освен нея! Искам преди всичко поправяне! Когато моето зрение и слух бъдат поправени, аз ще разбера за какво се говори. И тогава „Зоар“ ще се превърне за мен в книга с инструкции, както и цялата Тора (на иврит „Тора” означава „Ораа”, инструкция). А за сега ние четем „Зоар“ само в качеството на „сгула” – „чудесно свойство”.

Ако вместо написаните тук думи „постъпвам милосърдно” аз мисля за благотворителност, – това е фалшификация. И няма по-голяма грешка, когато висшия свят аз спускам до нивото на нисшия свят.

Нима Зоар говори за някакви милосърдни постъпки в този свят? Разбира се, че не! Става въпрос за намерения, за действия в намерението заради отдаване, на които ние за сега не сме способни. Ако не дойде светлината и не ми даде тази способност – аз няма да разбера за какво говори „Зоар“.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 06.02.2011

[34602]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: На какво можем да се научим от текущите състояния? Какво трябва да е правилното отношение към тях?

Отговор: Правилно ще бъде да не обръщаме внимание на никакви състояния. Главното е да напредваме. Човек не може да оцени състоянието, в което се намира. Докато ние не достигнем до края на поправянето, на нас няма да ни е известно, успели ли сме въобще нещо да постигнем.

Защото ти през цялото време се намираш в процес на поправяне. Повече от това –  колкото повече напредваш, толкова по-непоправен се виждаш. Поправяйки себе си малко, пропивайки се с малко висши свойства, ти виждаш с тяхна помощ, че си много далеч от другите нива, на които все още ти предстои да се качиш.

Крайното ниво, Есод, включва в себе си всичко. Ти трябва да попиеш всичко заедно и да дойдеш до самия край на Есод. Само тогава към теб ще дойде светенето на шабата, и ти ще започнеш да усещаш, че стоиш на прага на края на поправянето.

А след това от нас искат само да продължим пътя, не обръщайки внимание на това, че той става все по-труден. Най-сложните етапи се наричат „признаци на Машиаха” – там е нашият авиют, т.е. силата на желанието нараства.

Ето защо, в сравнение с праотците, нашите стъпала са по-тежки, и благодарение на това ние сме готови, способни и достойни да извикаме големи светлини. Макар че те се обличат в праотците, но ги пробуждаме именно ние.

От урока по статията на Рабаш, 06.02.2011

[34588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да се включа, да внеса себе си в групата?

Отговор: От една страна, ние  се чувстваме наравно спрямо Твореца, тъй като еднакво се стремим към Него. Но самите нас ни разделя ненавист.

И в такъв случай отношението на всеки към другите се нарича отношение на личността към групата. А за да се включиш в групата – е нужно да превърнеш ненавистта в любов.

Групата се определя от две условия:

1)  тя се състои от другари, стремящи се да разкрият Твореца, както и аз,

2)  но аз ги ненавиждам.

Ако присъстват тези две условия, пред мен има път в духовното. Защото как може да е възможно съществуването на такъв триъгълник: те се стремят към духовното, а аз ги ненавиждам – пита се, нима аз мога в такъв случай също да се стремя към духовното? А ако аз се стремя към Него, то как мога да ги ненавиждам?

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 06.02.2011

[34615]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→