Единственото, което можем да направим от своите учения, е да ги направим „чудесно средство” (сгула), да привлечем към себе си „светлината, възвръщаща към Източника”. Затова избрахме да се учим по книгите, препоръчани ни от кабалистите – хората, които вече са реализирали своето поправяне, постигнали са разкриването на Твореца, сливане с Него, висшето постижение, върнали са се към корена на своята душа.

Тоест те са изпълнили своята задача, която е възложена на всеки човек в този свят, и са постигнали своето крайно поправено състояние, Гмар Тикун, света на Безкрайността, обединение с Твореца. Затова слушаме техните инструкции, а това, което ни съветват те, е да учим само кабалистични книги, защото те съдържат светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината, съдържаща се в останалите книги, които също говорят за духовните светове (Тора, Мишна и Талмуд), е недостатъчно силна да върне нашите души към източника. Това не означава, че в тях няма духовност! Всички те са били писани от велики кабалисти, които са имали духовно постижение, но тези книги не са предназначени да ни дадат силата на поправяне. Затова ние ги използваме само като малко допълнение, а цялото учение е основано на книгата „Зоар” с коментари на Баал а-Сулам, а също и Талмуд Есер Сфирот (Учението на десетте Сфирот).

Именно тези книги ни носят обкръжаващата светлина, която е най-подхожда за душите от нашето поколение, и имат силата да ни поправят. Човек, който учи тези книги, се нарича мъдрец или „ученик на мъдрец” (талмид хахам), защото той се учи от Твореца (мъдреца) за свойството отдаване. Този човек е с „мъдро сърце”, защото иска да поправи своето „сърце”, своето желание да се наслаждава, за да го превърне в съсъд за светлината Хохма.

Така се отнасяме към своето учение, група, учител, разпространение и целия живот, така че всичко това да се превърне в средство за придобиване на тази „чудесна сила” (сгула), светлината, възвръщаща към Източника. Това е единственото нещо, за което трябва да мисли от сутрин до вечер и от вечер до сутрин! В крайна сметка, целият успех в живота на човек зависи от тази светлина.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 23.02.2011

[36181]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Човекът се развива по същите етапи, по които и светът, издигайки се от неживото ниво, през растителното и животинското, на човешкото стъпало. Става дума за вътрешното развитие на егоизма, на желанието.

Само по себе си, получаващото желание е много примитивно – то просто иска да поглъща, да всмуква, подобно на малко дете. Но, изпълвайки се с отдаващото желание, което започва да се разкрива в него, то става по-хитро. Сега егоизмът му подхвърля: „Струва си да отдаваш, за да получиш повече. Струва си да се обединиш с другите, за да можете заедно да постигнете повече”. Така даващото желание, свойството на Твореца действа в творението – в негова полза и за развитието на егоизма му.

Интересното тук е, че човек, т.е. създанието, произлязло от силата на получаването, в която се е включила силата на отдаване, малко по малко го водят към такова развитие, когато тези две сили изглеждат почти равни. Даващата сила се проявява отвътре до такава степен, че човек почти може да избира.

Това не става веднага. Получаващото желание в човека първо установява, че не е много доволно, не е много удовлетворено. Скритото преди в него даващо желание (Творецът в нас), го е подтиквало напред и ние сме тичали, без да знаем накъде. Преминали сме много път в материалното, земно развитите, надявайки се през цялото време на по-добро за себе си или поне за децата си. Правили сме революции, развивали сме науките и техниката, стремили сме се към власт, опитвайки се да вземем от света всичко.

Но изведнъж се изяснява, че нашето получаващо желание повече не чувства перспектива пред себе си. „Какво още мога да намеря в този свят? Освен дреболии – нищо реално, ценно.”

В кой момент получаващото желание прекъсва преследването на придобивки? Когато даващото желание в него престава да му осигурява цели, когато свършат кокалите за кучето или моркова за заека.

Досега съм тичал след даващото желание, което ми е показвало: „Виж, ето тук има наслаждение. И тук, тук…” От сутрин до вечер съм търсил своята печалба.

И изведнъж, в даващото желание, винаги бягащо напред и подмамващо ме с различни напълвания, свършват примамките. Трябва да разберем, че развититето на тези две сили е такова: те постепенно се включват една в друга, дотогава, докато получаващото желание не престане да вижда в даващото нови пътища за развитите.

Това ни докарва до отчаяние. Преди ни замазваха очите с потенциални наслаждения, за да не мислим за смъртта, за краткия живот, пълен с беди и грижи. А днес вече не виждаме човечеството на практика да продължава това състезание. Хората се събуждат в ново състояние. И всичко е така, защото даващото желание повече не ги тегли напред, не ги подмамва с нови напълвания.

От друга страна, смесването на двете желания създава нова ситуация: получаващото желание чувства, че сега му трябва даващото желание като такова, а не неговото посредничество. Аз пренасям своите очаквания от егоистичното развитите към развитието в отдаване. Именно по този начин започва обратното издигане по духовните стъпала.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35661]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ние се раждаме в особени, специфични условия – в егоистично желание, което се явява наша природа. То пронизва сърцето и разума ни, т.е. желанията и мислите, произлизайки като цяло от решимот, които сме получили по рождение.

Те се въплъщават в материалните свойства, наследени от нашите родители и залагат в нас зародишите на духовните свойства.

Тук се крият много детайли, до разбирането на които ще стигнем едва по-късно, когато се развием и разберем какво е душата, как се преражда и какви промени настъпват с нея от стъпало на стъпало.

И така, по рождение получаваме „комплект” вътрешни и външни данни. Да се спори за това е безполезно. По аналогичен начин, не избираме обкръжението, в което се раждаме и ще растем до зряла възраст. Така, към вече унаследените свойства, получаваме външно допълнение.

Това прилича на развитието на душата, което изучаваме в „Учение за Десетте Сфирот”. На стадия на зараждането, душата минава през период от „девет месеца”, но още не достига зряло състояние. Всичко останало, тя получава отвън, но чак след това, когато се е родила от висшия и се намира редом с него.

Раждайки се в долната третина на Тиферет, която се нарича „матка”, „утроба”, душата се издига към горната третина на Тиферет, която се нарича „гръд” (хазе). И после, всички светлини, които не е получила в майчината утроба през „деветмесечния” период, тя получава по време на „двете години” кърмачество. Може да се каже, че кърменето е също зараждане, само че продължаващо вече във външни условия.

После настъпва нов етап на външно развитие – години на възпитание, малкото състояние (катнут), чак до зрелостта, която се придобива напълно на „20 години”.

По време на всички тези етапи, душата разкрива светлините и келим, развивайки се принудително чрез обкръжението, което я принуждава да се развива без нейния свободен избор. А изборът, в пълния смисъл на тази дума, започва с поправянето на душата от „20 години” и нагоре.

Така кабалистите описват нашето духовно развитие, аналог на което наблюдавваме и в материалния свят.

От урока по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36270]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Цялото човечество може да се раздели на три части: едни не знаят за процеса, водещ до разкриване на Твореца, други участват в този процес, осъзнават своето зло и използват методиката за поправяне, трети вече са минали през поправянето. Каква е ролята и връзката между тези части в програмата на творението.

Отговор: Те се намират заедно в общата система.

По отношение на тези, които вече са осъществили поправянето, системата е разкрита и сега те осъзнато, с разбиране помагат за поправянето на другите.

Другите се стараят да се поправят – това сме ние и нашите другари по целия свят, а също така и невъплътените в тела души. Защото въплъщението в тяло зависи от нуждите на духовната работа. Така че, ние се поправяме и с помощта на висшите души, и чрез отдаване на нисшите – на тези, които все още не са пробудени.

Цялата тази картина се рисува единствено в нашите очи. Всъщност, не може да се каже, че една трета от общата система е жива, една трета се лекува и една трета е мъртва. Тя цялата е пълна с живот. А ние говорим за това, доколко човек се пробужда и осъзнава къде се намира и какво се случва с него. За Твореца, всичко се намира в съвършено състояние и единствено самите души трябва да го осъзнаят напълно.

Това означава, че те трябва да разкрият цялото зло в себе си, т.е. желанието за наслажение, наречено зло начало и да го изчистят от злото, оставяйки само желанието. Тогава, вместо зло, вместо егоистично намерение, светлината ще им прибави намерение заради отдаване, наречено „добро”. Така, злото начало ще се смени с добро.

От урока по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36153]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорите, че книгата Зоар е единственото средство, с помощта на което можем да достигнем поправяне и обединение. Но не разбирам как светът може да го използва, след като в нея абсолютно нищо не може да се разбере?!

Отговор: Но именно точно с такива неразбираеми за нас средства ние поправяме себе си в нашия свят! Отивам при лекаря, без нищо да разбирам от лечение и лекарства. И този човек ме пробожда и започва да източва с тръбичка кръв а аз дори му плащам пари и му благодаря!

А той ми изписва някакви химически препарати, в които има само отрова /знаете, че всяко лекарство е отрова, даже символът на медицината е станала змия с чаша отрова/. И ние плащаме за такова лекарство доста пари и не разбираме, как то работи и без съмнение в основата си то съдържа отрова. Но го гълтам и то ми помага! Оздравявам!

Тялото ми е било болно и аз добавям в него още отрова – а то изведнъж става здраво….Можете ли да го обясните?! Но това работи така! Има ли логика?

По същия начин трябва да вкараме в себе си „отрова”- висшата светлина за нас е истинска отрова. Трябва да я приемем вътре в себе си и тогава ще оздравеем! Необходимо ни е нещо напълно обратно на природата ни, и това изглежда абсолютно нелогично.

Но дори в нашия свят приемането на лекарство е нелогично действие, още повече ако става дума за духовно поправяне.

Кажете, толкова ли ми е необходима тази висша светлина, която ще ме научи на отдаване, на любов към ближния? Повдига ми се дори да слушам за това, никой не искам да виждам и ненавиждам всички, проклинайки целия този живот и Твореца. А ми говорят – трябва да добавиш още малко отрова…да приближиш към себе си светлината, Твореца.

Какво приближавам? – Силата на отдаване, светлина, която като че ли е длъжна да ми донесе още повече от това, което ненавиждам! И именно това е, което не искам! Тя работи като отрицание на отрицанието, противоположност на противоположността – в това е целият смисъл, висшата логика! А ни е трудно да я разберем.

От урока по статията „Предговор към Паним Меирот“, 23.02.2011

[36177]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабала се разпространява чрез много ненатрапчиви методи, обръщайки се само към тези, които искат да слушат, а религиозната пропаганда действа така настойчиво? Ако знанието на кабала е така важно за хората, защо тя има такъв пасивен подход?

Отговор: Религиите действат с такива натрапчиви методи, защото не им е нужно да поправят желанието, да водят човека към осъзнаване, да развиват в него свободната воля и осъзнаване на злото. Той не е длъжен да взима решение по свой свободен избор.

Религията хвърля върху човека своето религиозно покривало, затваря му очите, подкупва го с всевъзможни обещания и материални измислици, плаши го с наказание в този и бъдещия свят и обещава награда, и т.н. Всички тези методи и вярвания действат в рамките на този свят чрез „ пръчката и моркова”. Защото така е било прието да се действа в нашия свят против егоистичното желание на човека.

Но науката кабала иска едновременно с егоизма на човека да развие и неговата точка в сърцето, за да се намира той между тези две сили –  „доброто начало” и „злото начало”. И тогава, оказвайки се по средата между егото и точката в сърцето, той ще се окаже свободен и ще може сам да реши с кого иска да напредва. Той ще може да използва своя егоизъм, злото начало в полза на доброто начало и през цялото време да напредва по този начин.

Изборът през цялото време ще бъде в неговите ръце и той ще преминава през подеми и падения, постоянно решавайки какво да избере, за какво и защо. Кабала отглежда човека в човека, подобно на Твореца, мислещ свободно и без да се страхува да говори за това, което мисли. Той не се страхува от нищо – няма никакво наказание и награди в бъдещия свят, всичко зависи само от теб самия, от това какво ще направиш сега.

Кабала разкрива пред човека цялата истина и сега, когато видиш, че няма никакво бъдещо наказание и ти си свободен да правиш всичко, което искаш –  решавай сега! И ако решиш, тогава вървиш с вяра над знанията, т.е.придобиваш съвършено различен подход към живота, отделен от сегашното ти егоистично състояние.

Кабала дава на човека да се повдигне като личност, да изгради наново себе си, който се нарича „Човек” /Адам/, подобен /доме/ на Твореца. Тази форма той трябва да получи от Твореца.

Това въобще не прилича на религиите, внушаващи на човека какви материални действия е длъжен да извършва от сутрин да вечер : как да яде, пие, говори, мисли. Тук всичко е наобратно и затова е казано, че „Мнението на Тора е противоположно на мнението на масите”. И това се отнася за всички религии, вярвания и духовни методики. В това е тяхното принципно различие от кабала, която развива заедно с егоизма още една съставна, наричана „точка в сърцето”.

Трябва да присъединим егото към точката в сърцето, да го внедрим вътре в нея, да привличем там светлината на поправянето и тогава този градеж става изцяло подобен на Твореца, разкриващ се вътре в теб.

Но такава задача не е за всеки. На човека му е по-лесно, ако се обръщат непосредствено към егоизма му, към желанието да се наслади. Религията му обещава, че той ще спечели, ако изпълнява нейните предписания и ще получи този и бъдещия свят. И му показва милионите хора, които действат около него по същия начин и са доволни от живота си. Ако по този начин се обръщат към човек единствено с егоизъм, с който няма точка в сърцето, то разбира се може с това да го купят и така го улавят в мрежа като риба. Добре, нека да се намира в религиозни рамки, ако това му е достатъчно.

Но човекът с точка в сърцето не може да се примири с това. Може да отиде към религията, за да провери себе си и ще продължи напред – той все едно ще дойде при кабала. И целият този „многослоен филтър” е в полза на кабала, защо са и милиони, които не са съпричастни към собственото си развитие по подобие на Твореца.

Затова разпространяваме кабала в целия свят и искаме да донесем знанието и до всеки – а към учението ще се обърнат неголям процент /може би 1%/ от целия свят. И това е достатъчно! В резултат на тяхната работа всички останали ще получат всичко наготово.

От урока по статията „Предговор към Паним Меирот“, 20.02.2011

[35861]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед тринадесета”, п. 245: … този пункт говори за единадесетата заповед, а не за тринадесетата. „Зоар” ги е смесил още в началото на единадесетата заповед, но оформителят на книгата ги е разделил.

В своя първоначален вид, книгата „Зоар” е представлявала коментар на всичките ТаНаХ (Тора, Невиим/Пророци, Ктувим/Писания) – тоест била е в многократно по-голям обем от този, който е стигнал до нас.

Но по най-различни причини, голяма част от книгата се е загубила, а това, което е останало, трябва да приемем като дадено ни от висшето управление, за да можем да поправим себе си – повече не ни е необходимо.

На всяко поколение се дава това, което е подходящо за типа на душите, появяващи се в него в нашия свят.

Затова, трябва да възприемаме „Зоар” така, както е стигнал до нас, както са напечатани и съчетани неговите части помежду си. Идващата от тази книга светлина ни поправя – нейното въздействие е очевидно. Трябва да приемем всичко като даденост и да правим онова, което ни е възложено.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.02.2011

[36278]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Аз разбирам, че моите намерения по време на четене на книгата „Зоар” са много важни, но аз не чувствам, че това ми помага. Какво да правя?

Отговор: Трябва да продължиш. Това не се получава за един момент. Кабалистите казват, че за разкриване на духовното са нужни от 3 до 5 години – ако намеренията на човека са правилни по количество и качество. А ако те не са толкова съвършени по количество и качество – ще трябват още повече години…

И ние не лъжем хората, че това ще се случи за ден два. Този, в който има вътрешно желание – нека да дойде. А в който няма – ще почакаме, докато то възникне.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 22.02.2011

[36062]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Съществува закон: „В духовното, трябва да вървиш след един, след личността, а в материалното – след многото, след болшинството”. Но това не означава, че аз трябва да бягам на площада, където са се събрали хиляди хора, питайки ги какво искат и да желая същото като тях.

„Да следваш многото” – означава да се грижиш за съединението на много хора, защото само при такова съединение аз поправям своето кли. Аз бягам след тях, за да ги присъединя към себе си, и самия да се включа в техните вътрешни желания. Аз не гледам на техните материални, животински потребности – а се стремя да разкрия техните вътрешни желания, свързващи ги заедно в една мрежа.

Ако искам да с включа вътре в тази висша, духовна мрежа, съединяваща всички в едно, то това се нарича „да се стремя към болшинството” – моето желание е да доведа болшинството към съединение и сам да участвам в него. И тогава тези много стават за мен като един.

От урок по статията „Свобода на волята“, 18.02.2011

[35694]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: На мен все пак не ми е ясно, как действа „чудесната сила” на кабалистичните книги. Когато се лекувам при лекаря, то мога реално да измеря, че ми е зле, а от лечението ми е станало по-добре – да измеря температурата си, и да покажа на всички, че е спаднала.

Защо ние не можем да покажем действието на обкръжаващата светлина, за да разсеем всички съмнения?

Отговор: Ако аз със своите егоистични желания бягам след висшата светлина – то в крайна сметка, няма да мога да постигна повече, отколкото тази мъничка искра, „тънкото светене” (нер дакик), която и напълва нашия живот.

Ние не можем направо да постигнем обратната природа. Как е възможно такова нещо, след като аз мисля само за получаване и не съм способен да мисля за отдаване, и целия ми живот е насочен към това да поглъщам в себе си, да получа, във всяка ситуация да изяснявам кое е изгодно лично за мен – и повече от това аз просто не виждам!

А до мен се намира духовният свят – но аз не го забелязвам. Защото аз чувствам само това, което мога да получа за свое удоволствие. А това, с което не мога да се насладя – аз не виждам и не забелязвам! Моите органи на чувства просто не възприемат, че мога да се насладя на отдаването – те виждат само как да се насладя от получаването. Така съм устроен.

Пред мен стои филтър, пропускащ в едната страна – ако през него към мен премине някакво напълване, аз съм готов да го приема. А ако то остава от другата страна, и не влиза в мен – аз не съм готов да изляза от себе си и да го усетя отвън.

Но нима този метод на поправяне не е логичен? Ти притегляш тази светлина, която те е създала, за да може тя и да те измени. Какво може тук да бъде нелогично? Това, че ти не виждаш тази светлина със своите егоистични очи? С тях, разбира се, ти не можеш да я видиш.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 23.02.2011

[36194]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→