Въпрос: Как правилно да разпределяме времето си? Колко време да посвещаваме на семейството, разпространението и ученето?

Отговор: Невъзможно е да се определи точната мярка. Всеки отделя време за това, в съответствие със своите възможности и желание..

В историята има пример за ученик за един ден. Така и го наричали Бар Би Йома. Той бил селянин и работел на полето. Три месеца пътувал от своя дом до Йерусалим, за да изучава само един ден Тора, а след това отново три месеца пътувал обратно към дома. В негова чест и днес съществува обичай да се учи Тора в един особен ден в годината.

Всичко зависи от това, колко време има човек. Нашите уроци и телевизионни предавания са достъпни 24 часа в денонощието – както по телевизията, така и на сайта в Интернет, а учебни кампуси са отворени в цялата страна.

Такова сериозно обучение действително дава ефект. А ако можете, добре е допълнително да прослушвате нашите уроци – по време на пътуване или когато ви се предоставят други възможности. Но само учебният курс изгражда основите на науката кабала в стройна система и нищо друго не може да го замени.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 04.01.2011

[36434]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Учението на кабала притежава особено свойство. Светлината, тоест силата на поправяне, която се съдържа в кабалистичните текстове, възвръща човек към Източника.

Светлината е вътрешната същност на метода и затова науката кабала се нарича вътрешната част на Тора. Когато я изучваме, ние пробуждаме вътрешната светлина, скрита в учението, в групата и в нашите взаимовръзки. Тази сила наистина изгражда връзката между нас, носейки желани промени за всеки човек. В резултат, намерението за отдаване идва да замести егоистичното намерение над всички желания на човек.

Заедно с групата човек непрекъснато мисли за състоянието, в което се намира по време на подготовката за ученето, а по време на самото учене той изисква промени посредством поправящата светлина. Това е всичко, което му е необходимо. Само такъв вид подготовка се докосва до неговия свободен избор, единственото свободно действие в живота му в този свят и по цялата стълба от духовните стъпала.

Затова най-добре е да се фокусираш върху това възможно най-много, да говориш за това със себе си възможно най-много и по този начин да разграничиш всички детайли, за да станат по-ясни и прочувствени. Така те най-накрая ще ни позволят да се отделим от думите и да преминем към чувствата и вътрешното разбиране. Тогава всичко това ще заживее вътре в нас като изключително важна основа на битието, единственото нещо, за което трябва да се грижим. Всичко друго само ще си дойде на мястото.

Тогава аз ще видя, че целият ми живот и целият живот на света се върти около тази ос, за да доведе всеки към този решителен момент – всеки човек в съответствие с корена на неговата душа, с повече или с по-малко мощ. Целта на Твореца е да доведе всеки един до тази точка.

Без значение какво съм получил от раждането или какво съм постигнал до сега, това ми е било дадено свише. Но сега, бидейки в група, аз трябва да издигна важността на целта – отдаване и сливане с Твореца. Това се прави посредством учене в правилното обкръжение, където аз изисквам светлината, „чудесното свойство”. Ако човек не спира да мисли за това, тогава той осъзнава, че неговият живот е максимално ефективен.

От урок по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36261]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Най-главното за нас е работата с желанията за получаване. А и какво ли друго трябва да поправим – желанията за отдаване се отнасят към Твореца и не се нуждаят от поправяне. Те се намират в нас само за да ни помогнат да поправим желанията за получаване.

Но в тази работа съществуват огромни ограничения. Ние знаем, че когато Адам Ришон помолил за пълното си поправяне от получаване в отдаване, за да получи цялата светлина – всичко това завършило с разбиване. И затова в света Ацилут се извършват много изяснявания, след които желанията за получаване вземат върху себе си множество ограничения, за да може само при техните условия да постигнат поправяне и напълване със светлина.

На творението му позволяват да направи това много внимателно. Затова, ние вече не се намираме в състоянието, както някога преди разбиването, за да говорим: „Е, защо цялото поправяне не стане от раз, аз вече съм съгласен с това, нека стане тук и сега. Бум и готово!“

Но ние вече видяхме какво става след такова „Бум!“… Затова всички наши изяснявания и поправяния стават посредством много, поетапни, стъпаловидни действия. И голяма част от тях (99.99%) се извършват вътре в нас така, че ние не ги разбираме и не ги чувстваме!

В нас се осъществяват множество действия, а ние не знаем какво става и почти във всичко участваме неосъзнато. Ето защо това отнема толкова време – защото ние сме неспособни по друг начин.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 24.02.2011

[36289]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Светлината сама по себе си не съществува. Вътре в творенията се случва някакво явление, което се нарича светлина.

Според степента, с която творението се пробужда, за да усети това явление – това означава, че вътре в него се разпространява светлината. Но всъщност, нищо не се разпространява и отникъде не излиза!

Просто в мен се пробужда желание и неговият характер, вид, форма и цвят, аз наричам светлина, която се разпространява в мен, влиза, излиза, намира се в някакъв процес.

Но освен вътре в моето желание, никъде никакви процеси не се извършват! Част от тези процеси аз наричам желание, а част – светлина.

С други думи, моето желание се изменя, а тези явления, които се извършват в него, аз наричам светлина.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 31.12.2010

[36327]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Какво в нашето развитие зависи от самите нас?

Наследили сме определени качества – още от детските години ни въздейства обкръжението. Е, каквото било – било. Отсега нататък, можем ли да определяме реда на нашето развитие? Какво трябва да направим?

От своя страна Творецът е направил онова, което е в неговите ръце: прокарал е нашия път чрез вътрешните и външните келим – чрез собствената ни природа и обкръжение. И ето, накрая, Висшата сила ни предоставя свобода на избора.

Разбира се това е много тясна област, защото вече сме получили множество детайли на възприятието в своето вътрешно развитие, и освен това се намираме в определена среда.

Както е казано в статията „Свобода на волята” и в „Предисловие към ТЕС”, Творецът довежда човека до определено състояние, в определена група, в определено обкръжение и казва: „Вземи това за себе си”. И тогава, човекът трябва се укрепи в онова, което взема. А той взема връзката с обкръжението.

И ето, ако укрепи тази връзка, тогава с нейна помощ придобива „свръхестествени” ценности. Именно по този начин човек може да получи принципи, които сам никога не би започнал да уважава. Обкръжението е способно да му въздейства и да промени скалата на неговите приоритети до такава степен, че напълно да промени своите ценности и дори да бъде готов на такива неща, които са противни на неговото естество.

Ето защо, говорейки за подготовката към урока, на първо място имаме предвид обкръжението. Човек се подготвя в правилното обкръжение – участвайки в неговия живот, той разкрива истинските ценности: отдаване, любов към ближния, сливане с Твореца, алтруистичното намерение лишма. Тези неща могат да бъдат наречени по различен начин, но като цяло, природата на Твореца трябва да бъде за човека несравнимо по-висока и по-важна от природата на творението.

Човекът получава осъзнаването на тази важност от групата: „Желателно е това да бъде така”. Не е по силите на групата да му даде повече от това – тя само издига важността на целта в нашите очи. Колко е важна целта, зависи от нивото на групата и от това, до каква степен той е готов да се преклони пред нея.

Но, това все още не се явява реализация. Човекът само изгражда за себе си ценностите – ако Творецът е моята цел, тогава вървя към нея, т.е променям се съобразно нея.

Но кой преобразява човека? Кой извършва измененията в него? Защото той, по природа, по рождение е потопен в желанието за наслаждения. Самото желание ще си остане такова. Кой ще смени неговото намерение за получаване с намерение за отдаване?

Именно за това е предназначена кабалистичната методика.

От урока по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36267]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Напредвайки по духовните стъпала, аз работя със своето желание, използвайки главата/Рош на Висшия. Сякаш работя редом с него, напълно отменяйки своя разум. Но тогава, как израствам? „По действията Ти, ще Те позная”. Когато, гледайки Него извършвам същите действия, чрез тях получавам Висшия разум.

Така учат малките деца. Това се нарича „подражаване”. Ти гледаш Висшия, повтаряш след него действията му и така придобиваш неговия разум. А който не го прави, си остава животно.

В това няма нищо, което да унижава достойнството на човека. Напротив! Защото ти вземаш главата на Висшия.

Висшият и нисшият – това е едно и също творение, но намиращо се в различни състояния. Ако си на висшето стъпало, тогава сам решаваш да изпълниш действието, а на нисшето стъпало, просто трябва да спазваш същото условие, защото нямаш нито разум, нито можеш да вземеш решение. Онова, което за Висшия е възможност за избор, за нисшия е закон.

Например, възпитаният човек не може да прави някои неща заради възпитанието си. А ако човек, който не е получил възпитание иска да се научи на това от него, тогава му се налага да положи усилия, за да постъпва по същия начин. Нисшият взема главата на Висшия, а Висшият знае защо прави това.

Или, това са двете състояния вътре в човека – възходите и паденията.

От урока по „Учение на Десетте Сфирот”, 31.12.2010

[36332]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние трябва да се изменим, за да постигнем Твореца, защото Го постигаме в новите келим/свойства на възприятие, в новите желания. Разбира се, самите тези желания не са нови, но те се съединяват в нас по нов начин.

В нас има желание за наслаждение и желание за отдаване. За да разкрием Твореца, ние трябва да създадем в нас такава връзка между тези желания, че да Го разпознаем.

Творецът има 125 форми за разкриване, следващи една след друга, когато Той ни се разкрива все по-близо и по-близо, все по-ясно и по-ясно. Това са 125 стъпала, издигайки се по които, ние можем да Го видим и усетим все по-добре.

Как разкриваме Твореца? В момента, в който създадем между нашето желание за наслаждение и желанието ни за отдаване такава връзка, че на първото стъпало – желанието  за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му форма, подобна на Твореца, ние на мига виждаме през тези желания, през техните съединения – Твореца.

Тоест, аз трябва да създам в себе си общото свойство между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да бъде то тъждествено, равно, подобно на Твореца на първото, най-ниско стъпало на Неговото разкриване. Тогава аз ще видя, ще разбера и ще почувствам Него.

В нашия свят също съществуват различни явления, за възприемането на които аз трябва да поумнея, да придобия допълнително усещане, да се науча на още нещо – и тогава ще започна да усещам, какво става, по какъв начин и какво представлява това явление.

Така и в науката кабала. За да предизвикам съчетаването, взаимното проникване на желанието за наслаждение и желанието за отдаване във всеки от нас, по правилен начин, на първото стъпало и по-нататък на всички 125 стъпала, ми трябва светлината, която би извършила в мен това изменение. Сам, аз не съм способен на това, защото се намирам на най-ниското стъпало и нямам никаква представа за това, какъв трябва да стана на следващото стъпало – подобно на детето, което не знае как трябва да изглежда след година. По-нататък…

Затова ни е дадено ученето. Ние трябва да седим и да учим от първоизточниците, а най-силният първоизточник за привличане на светлината, това е Книгата „Зоар”. Когато ние заедно изучаваме тази книга, и всеки при това мисли как да се съедини с другите, защото в съединяването между нас, ние създаваме формата на Твореца, правилното съчетание между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да може желанието за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му правилната форма – това се нарича „вяра над знанието”.

Ако по време на учението аз искам да се случи така – това е достатъчно, няма по-големи заповеди, и няма нищо по-важно. Тогава аз привличам светлината, за да може тя правилно да подреди в мен тези желания. А светлината вече върши това. Повече от това не ми трябва да знам. Така малкото дете иска да се развива – и затова бяга, играе и прави всичко. Така и аз, като детето, правя всичко – само за да дойде светлината и да ме върне към източника, към Твореца.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 18.02.2011

[35681]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Целта на създаването на човека е да се измени от противоположност към подобие на Твореца, т.е. да придобие, вместо свойството да действа само заради себе си, свойството да действа заради другите.

Това изменение на природата се постига чрез изучаване на Книгата „Зоар”, защото според степента на искането, при нейното четене се разкрива силата, поправяща природата на човека.

Макар че, човек изобщо не иска да се измени, той мисли само за собственото си благо, но под въздействието на обкръжението, постепенно се съгласява с това, да придобие свойството отдаване – това е най-важната придобивка в неговия живот. И да се учи заедно с групата, за да усили своя стремеж за поправяне.

Ако приятелите се представят, че са като едно цяло, то тяхното учене ще предизвика такова въздействие на скритата сила, че тя ще се прояви като взаимно отдаване и любов.

И макар че в началото никой не е мислил сериозно за своето изменение, то постепенно, под влияние на обкръжението и силата, скрита в съвместното изучаване на книгата ”Зоар”, във всеки стават истински изменения – всеки придобива природата на Твореца и усеща висшия свят.

От урок по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 24.02.2011

[36281]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

99,99% от всички изменения в нас стават незабележимо и неосъзнато за самите нас. Въпреки че, ние влияем на тези действия – със своя стремеж към поправяне и ги ускоряваме. Но те преминават така, сякаш са физически процеси в нашето тяло, за които ние не трябва да се замисляме.

Аз не провеждам кръвта по артериите си и не се грижа за това как работи лимфната или нервната ми система, или който и да е друг мой орган. Аз мога да се изключа съвсем и да спя, да не мисля за тях, а моето тяло ще продължава да живее,  да се поддържа или дори да расте.

И в духовното развитие процесът преминава по същия начин. Има множество действия, в които ние не трябва да влагаме от себе си осъзнаване и не трябва да определяме тяхната форма и ред. Има съвсем малък промеждутък, в който ние решаваме сами и където внасяме своето участие. И това е достатъчно, за сметка на това постигаме всичко!

Тъй като ние разкриваме “единството“. И за сметка на това единство, обединението, към което се стремим, ние придобиваме знание за всички останали елементи на системата, над които не сме работили! Аз работя над постигане на сливането с Твореца в това, в което на мен ми е дадена свобода на избора. И ми казват, че ако променя намерението си на отдаващо, то ще достигна разбирането за Твореца.

А ако аз разбирам Твореца, то пред мен ще се разгърне цялата тази система и аз ще разбера всичко!

И затова не ми трябва да работя над цялата система и да я проверявам и познавам цялата в нейно огромно разнообразие и огромно множество от явления, не ми е нужно да изследвам всички тях и да ги разбирам. За сметка на това, че придобивам отдаване – аз разбирам всичко, което се случва в нея.

Ние можем да работим над една малка област, но на нас ни се разкрива целият огромен свят! Както е казано: “покажете Ми отвор като иглено ухо, и Аз ще разтворя пред вас огромните порти на висшия свят“.

Иначе и не би било възможно – да изучим тази необятна система от безкрайна сложност и с безчетно множество части, свързани в безкрайни и всевъзможни връзки, която постоянно се изменя, и с всеки свой свободен избор, определя измененията за всички останали.

В математиката от едно уравнение ние можем да определим едно неизвестно. Ако имаме две неизвестни, то ни трябват две уравнения. А тук имаме безкрайно число неизвестни – и се получава, че е необходимо и безкраен брой уравнения, свързани заедно в една система. Тоест това е матрица с безкраен брой уравнения, всяко от които се изменя по свой собствен закон.

Ние не можем да решим такава задача, нашият земен разум не е способен на това. Ние нямаме математическите средства, за да се приближим изобщо някак към нея. А в духовния свят можем да направим това, тъй като там достигаме до желания за отдаване – и в тях получаваме власт над всички неща.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 24.02.2011

[36286]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно да не се притесняваме за материалния живот, за работата, за семейството? Какво трябва да правим, ако насъщната необходимост ни предизвиква да обръщаме повече внимание на това, отколкото на групата? Как можем да концентрираме цялото си внимание само върху точката на свобода на волята?

Отговор: Ние живеем в този свят, където човек трябва да се ожени, да работи, да бъде пълноценен гражданин. Ние възприемаме външните условия като закономерни, защото този свят е бил неслучайно създаден така, отделен от процеса, през който трябва да преминем. Всичко се е спуснало от духовния свят и ни обкръжава по необходимост.

Всички перипетии, през които човечеството преминава като цяло и всеки по отделно, трябва да се случат по този начин, без значение формата, под която се проявяват. Няма случайности. Затова човек трябва да води нормален живот и да се грижи за всичко необходимо, както е общоприето в неговото общество.

Какво означава „общоприето”? Човек трябва да се грижи за нещата, които са жизнено важни и осигуряват нормално съществуване. Той трябва да има семейство, дом, деца, пенсия, да ходи на ваканция и пр. Сутрешните часове, които „открадваме” от почивката или сънят, трябва да бъдат отделени на нас, на изучаване на кабала. Освен това, ако е възможно преди да заспим, ние трябва да посветим час или час и половина на кабала.

Така е устроен нашият свят. По природа мъжът прекарва по-малко време в грижи за домакинство отколкото жената и затова той трябва да изпълнява тези занятия по кабала. Това са правили и кабалистите в миналото. Рабаш е работил като прост работник, настилал е пътища, бил е строител, но въпреки това е ставал два-три часа преди всички и е учил. Вечерта след работа, когато всички почивали, той също седял и учел.

Затова ние не трябва да оставяме всичките си материални дела. Просто трябва да придадем на всяко нещо съответното значение. Някои хора презират този живот и искат да се издигнат над него като някое ангелче, мислейки си: „Сега ме интересува само моята душа”. Това е неправилен подход, защото „душата” е твоето желание за наслаждение, което е било поправено чрез намерението за отдаване на ближния. Но до тогава ти нямаш душа. Това трябва да е ясно.

Първо разграничи своето не поправено егоистично желание и се опитай да поправиш поне една част от него. Тогава ще придобиеш душа. Това може да бъде направено с помощта на обкръжението, а също и в нормалното, общоприетото участие във всички тревоги в обичайния живот.

Науката кабала говори за поправяне на света, поправяне на всички хора, защото тя има много реалистично отношение към всеки човек, към неговия живот и към човечеството като цяло – към всички. Кабала вижда този свят като резултат от духовния свят. Имено при тези условия, при които сме ние, трябва да преминем през поправяне.

Ние ни най-малко не се изключваме от живота, както е прието в някои други методики. Напускайки света, отивайки в манастир, в клетка или седейки в поза лотус на безлюдна планина – нищо от това не е по нашия метод, защото човек трябва да бъде въвлечен в обичайния човешки живот.

От урока по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36258]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→