Въпрос: Служат ли конгресите за равносметка на практическата работа, и какво можете да кажете за предстоящия конгрес в Северна Америка?

Отговор: Аз много положително се отнасям към такива срещи и мисля, че те ни дават възможност за сериозно напредване. Виждам как с всеки следващ път ми се удава да давам все по прости обяснения, близки до хората. Мен все по-добре ме разбират и ние все повече се приближаваме едни към други.

Всяка такава среща е скок нагоре. Едно присъствие на такъв конгрес е равно на месец регулярно обучение. Това дава на човек и вътрешно и външно впечатление, множество положителни последствия.

Един път в годината ние провеждаме конгрес в Северна Америка и се постарайте да не пропуснете тази възможност. Ако вие принципно я имате, но ви се струва, че нямате време и средства – това е преграда, която нарочно се слага на човека свише.

И трябва честно да се изясниш със самия себе си, разбирайки, че стоиш пред много важно решение. Този, който има такава възможност един път в годината, а той не дойде – ще загуби много, той престава да е свързан с този път.

Разбира се има и обективни причини, които не позволяват да отидеш, все едно те държат в затвор. Но ако човек може, но просто му е трудно – това вече не е оправдание. Това е проверка свише и трябва да прескочиш през поставеното ти препятствие.

Събират се много различни групи и отделни хора. Това е абсолютно друга мощност. И оттам ние се включваме към целия свят. Аз ще се постарая да предам вътрешния заряд на хората, намиращи се в този момент пред мен, толкова близо. И хората после ще усетят това след конгреса, сравнено с тези, които са могли да дойдат, но не са дошли.

Вероятно, дори няма голяма разлика как ще се учиш всеки ден – във виртуална група или във физическа. Това зависи от човека и от отношенията в групата. Но нито физическата, нито виртуалнато група биха могли да заменят тази обща среща, каквато е конгреса, където се събират стотици или хиляди души и се съединяват заедно.

Има хора, които са оставили групата по някакви причини, но конгреса – това е нещо друго, там всеки идва без всякакви сметки за определени взаимоотношения в групата и за каквото и да било друго. Той идва да се съедини със световното кли – и с това да се издигне на духовно стъпало.

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[37079]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

В материалния свят някой постоянно работи над нашето съзнание: всичките медии, кино, телевизия, вестници. Ние получаваме примери за живота в училище, в семейството, от заобикалящото ни общество, от приятелите, от целия свят.

Ние постоянно се намираме под това влияние, без да осъзнаваме, колко сме зависими от него и следваме тези внушени ни ценности.

Излиза, че в нашия материален свят аз изпълнявам нечии чужди желания. Но в духовното – в мен остава абсолютно незапълнена празнота, с която не знам какво да правя: къде да отида и какво се случва? И това е много тежко.

Но от друга страна, трябва да се разбере, че в нашия свят ние не извършваме никакви самостоятелни действия и никога не изпълняваме собствените си желания – не избираме как да се обличаме, какво да ядем, как да мислим, как да изберем професия и спътник в живота.

Вече сме свикнали да живеем така и затова се чувстваме в такова затруднение ако изведнъж ни се даде свобода – а ние не знаем какво да правим с нея?! Именно това се случва с нашето духовно развитие – в него ни се предоставя пълна свобода. И какво да правим с нея, откъде да вземем примери?

Но ако ти се дадат примери, ти няма да се развиеш като свободен човек, притежаващ свобода на избора! Няма да намериш, няма да разкриеш душата си. И все пак, човек се спира в недоумение и не знае как да продължи.

Затова кабалистите ни съветват да се учим от природата, тоест от обкръжението. Природата, нейната обща, висша сила- това е Твореца. От Него трябва да се учим и Него сме длъжни да разкрием. Той трябва да стане нашето обкръжение и от Него сме длъжни да вземаме примери.

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[37018]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Ако аз имам всичко, освен това, което в момента ми се струва важно и скъпоценно, то – аз нямам нищо. Това е правилното желание, което съществува в жената и, което не достига на мъжа.

Изобщо, ако не беше женското желание, мъжете не биха успели да напредват по духовния път. И затова в работата между жената и мъжа във всеки от нас ние трябва да уравновесяваме женската и мъжка части на човечеството като цяло.

Ние трябва да сме загрижени за жените, които идват в науката кабала, – така, че те да получат всичко, което им се полага, за целите на поправянето на общата душа. Без тях ние няма да успеем да напредваме. Мъжете няма да се разминат без желанията на жените, без техния натиск, без техните искания за това мъжът да привлече и да ѝ даде светлината, възвръщаща към Източника. Защото тя сама – не е способна на това.

Точно към женското желание мъжете могат да привлекат светлината. И затова без женската част – няма напредване.

Въпрос: Въпреки, че женското желание е по-силно, това е само на външен вид, защото като правило мъжете са навсякъде: като глави на правителствата, генерални директори и т.н. Мъжете сякаш управляват света. Изучаването на кабала също ли се изгражда по аналогичен образ?

Отговор: Да, разбира се! Жената не е задължена да се учи наравно с мъжете – тъй като тя не е способна да привлича светлината. На мъжът е възложено ученето, обединението в група и намерението за привличане на светлината, възвръщаща към Източника. А жената, трябва повече или по-малко само да разбира общото положение, в процеса, който преминава творението, но не е задължена да се учи систематично, ежедневно. За нея са достатъчни общите материали, статиите, блогът ми, телевизионния канал.

Нейният главен принос е – вътрешната загриженост относно работата на мъжете и всемирната помощ, така че те да привличат светлината, възвръщаща към Източника. Натиск над мъжете в изискването на светлината – ето какво трябва да обезпечат жените. Без това мъжете няма да успеят да привлекат светлината и да извършат поправянето.

От беседи за жената, 06.03.2011

[37189]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ако аз в този свят през цялото време построявам себе си по тези стандарти, които ми внушава обществото, уговаряйки ме нещо да купя или направя – то в духовния свят трябва да вземам пример от Твореца.

Но проблемът е в това, че ако Той се разкрие напълно, ние  напълно бихме попаднали под Неговото влияние и бихме зависили от Него милиарди пъти повече, отколкото днес зависим от обкръжението.

Бихме се превърнали изцяло в роби, просто като нежива, растителна и животинска форма на живот, изпълнявайки заповедите на природата и следващи точно своите инстинкти. Тогава ние не бихме чувствали дори себе си живеещи някакъв самостоятелен живот.

Но Творецът, тази обща сила на природата на творението, желае ние да сме независими и равни с него – а не да сем роботи, изпълняващи Неговите заповеди. Нямаше да има смисъл да се създава такова творение, което изпълнява автоматично заповедите на своята природа, и това, което ще се получи да е ясно още от преди това.

Творецът е замислил да създаде човека свободен, така че човекът сам да избере да се издигне на нивото на Твореца – да познае своя Творец и да поиска да стане такъв като Него! И както всеки човек в света иска да го обичат такъв, какъвто е – така и Творецът, желае ние да се запознаем с Него, да го опознаем и да видим, че неговото състояние, свойство, сила – са най-съвършените, които могат да бъдат!

Ето затова Той не може да ни се разкрие – за да не се превърнем в негови роби и, за да не почнем да следваме Неговите заповеди автоматично. Той поражда в нас желание към развитие и стремеж към Него – но скрива Себе си. Обаче, в такъв случай ние как да Му станем подобни?!

И той измисля просто решение. Създава творение което се нарича Адам, човек – духовната сила, свойство, подобно на Себе си и разбива това творение на милиарди части! И сега творението трябва само, заедно с Твореца, да събере за себе си обкръжение, точно както от парченцата лего, такова – както той си представя Твореца, какъвто ще го узнае.

Човек напредва и сам гради за себе си обкръжение, което би му влияло в обратната страна и би го развивало. Излиза, че ние сами строим Твореца, затова и Той така се нарича “Бо-ре“ – “ела и виж“! Ние строим своето обкръжение – и по този начин сами градим себе си.

Аз не мога да създам сам себе си, да си повлия сам. Аз вече съм готов продукт на своето обкръжение. Но с това, че през цялото време изграждам за себе си среда, обвивка, която ще влияе на мен – аз косвено влияя на себе си. И се получава, че всъщност аз строя система за своето собствено възпитание.

И тогава аз като че съм отделен от Твореца и изграждам себе си свободно с това, че създавам за себе си обкръжение, съгласно с тези ценности, които искам да внуша на себе си. Сам не мога да изменя себе си – но мога по изкуствен път да построя общество така, че то да ми внуши тези ценности, с които сега съм несъгласен. Това общество ще ме убеди, че си струва да се стремиш към отдаване!

И тъй като аз самия съм си построил такова обкръжение – така че, все едно, че съм построил сам себе си. Тоест аз през цялото време  изграждам вътре в себе си образа на Твореца и така напредвам. В тези три форми за сега: аз, обкръжение и Творец дотолкова се сближаваме един с друг, че ставаме като едно цяло.

Това е действително свободното развитие, защото аз сам правя всичко, през цялото време мисля и решавам – как да вървя напред. Изследвам този свят, който сега се разкрива пред мен и проверявам себе си, как по-правилно да напредвам.

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[37015]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Вчера прекарах целия ден в мисли за това световното кли да бъде насочено към целта. Това помага ли да засилим взаимното поръчителство между нас?

Отговор: Ние не можем да видим резултатите от нашите сегашни случайни действия. Всичко, което правим, „се поглъща” от общата система. Човек трябва да прекара много години в работа и тогава изведнъж придобива резултат. Защо е така? Той е поправял неща, които са много далеч от него, но се отнасят към една и съща душа, към неговата душа. И той няма да може да усети душата си дори и в най-малка степен, докато тя не стане поправена напълно поне на нейния най-нисш, малък слой.

И затова отнема време да свържем всички части на душата си в нашето възприятие. Само тогава ще ги възприемем като система.

Вчера си мислил за целта и не си получил резултат. При това, и цял месец с такива мисли може да завърши по същия начин. Но може би правилният резултат е точно чувството на липсата му, която извиква в теб нов силен импулс.

Ние просто трябва да не спираме да работим. Общата система е велика и скрита от нас. Ние влагаме нашите усилия в нея без да знаем скоростта на идващия резултат и какъв точно ще бъде той. А разкритието идва изведнъж!

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36812]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Какво е това любов в нашия материален свят? Това е “животинска“, материална, егоистична  любов, посредством която ние се наслаждаваме един на друг.

Родителите инстинктивно обичат децата си, а децата инстинктивно обичат родителите си – според това, доколко получават онова, което желаят от тях. И всичко това е проникнато от егоистични намерения.

Заглуши в майката майчинският ѝ инстинкт към нейното дете, и тя ще се отнася към него така, както към останалите деца. Дори то да умира от глад на нея ѝ е все едно. Така че родителското чувство не е любов, а инстинкт.

Любовта между половете се предизвиква от хормоните. Дай на човека съответния препарат, и ще видиш как любовта внезапно изчезва или обратното –  пробужда се на същото място. Тук става въпрос за хормонално влечение.

Всичко това се отнася до животинското ниво и нищо повече. Генетиците и биолозите могат точно да обяснят защо това е така. Но ние естествено възпяваме това чувство и му приписваме духовна същност – просто защото на него се наслаждаваме повече от всичко друго и съответно искаме да го възвисим в своите очи.

Освен това има и неизмерима любов, носеща големи щети. Защото ако любовта не знае граници, лишена е от трепет, тя води към ненавист. Ако някой ме обича, аз трябва да съм загрижен за това да не му позволя той да обича прекалено силно, и сам той трябва да е загрижен за същото. Всичко трябва да има вярната мярка и правилната тежест. Ако любовта “прелива извън бреговете“, тя ме анулира, и тогава аз започвам да ненавиждам обичащия, да го отхвърлям.

Виждаме това например при родителите и децата: прекомерната любов към детето предизвиква в него презрение и ненавист. И е виновно не детето, а възрастният, който не ограничава своята любов, което се нарича, не я съпровожда с екран. Ние винаги сме задължени да контролираме големината на любовта си. Само в света на Безкрайността, в края на поправянето, ние ще успеем да придобием “безмерни“ екрани.

И така в нашия свят няма смисъл да говорим за любов – ние само по най-обикновен начин се използваме един друг. Не трябва  да се отказваме от това или да го презираме – защото такъв е нашия живот. За пример, дълги години съпрузите живеят заедно и са загрижени един за друг.

Но е необходимо да направим разликата: в крайна сметка, аз правя това по навик, който ми става втора натура, по желание на егоистичните позиви, пробуждащи се в мен и напълващи се от това.

А в духовния свят любов – това е чистото отдаване.

От урока на тема любов, 04.03.2011

[37082]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Творецът играе с нас игра, скрива се, разкрива се и отново се скрива – за това, за да ни пробуди. Отначало ние просто усещаме това в материалното, когато чувстваме себе си ту добре, ту зле – докато не пораснем за сметка на всички тези промени.

В същото време нашето желание да се наслаждаваме расте и не само количествено, но и качествено, преминава през четири стъпала на развитие: неживо, растително, животинско и човешко, и накрая започва да осъзнава себе си, да разбира причините, поради които му е ту добре, ту зле и за какво идват всички тези изменения.

Ние вече се учим не само да различаваме добрите и лошите състояния, но също и истината и лъжата, причината и целта на появилите се изменения, Кой ги праща, и как да свържем всичко това заедно, тоест да го реализираме в съвършена форма. Така ние напредваме в нашето развитие.

Кабала ни помага да разберем всички тези състояния, през които ни превеждат – техните причини и цел, и тогава ние започваме да изграждаме картината за себе си. Не е Творецът който се изменя, скрива или разкрива, за да си поиграе с нас, а ние – в нас, в нашето желание да се насладим стават такива промени, против вечната неизменност на висшата светлина, Твореца, който се намира в абсолютен покой, и който казва: “Аз Своето АВАЯ не съм променял“.

А всички изменения стават в творението, в получаващото – то е, което преминава през различни вътрешни състояния, лоши и хубави, и затова на него му се струва, че сякаш Любимия му го изоставя, ту се разкрива, ту отново се скрива.

И тогава ние започваме всичко да виждаме в по-истинска светлина, разбирайки, че стоим срещу висшата сила – постоянната, вечната и съвършена, а всичките промени стават в нас и ние трябва да молим за милост, за да ги използваме правилно. Преди всичко, трябва да се научим да не зависим от тези изменения, а след това – да съумеем да ги използваме за отдаване, както го прави висшата сила.

И така ние достигаме до състояние, за което е казано: “Аз към моя Любим, а Любимият – към мен“, когато от скритието на Твореца преминаваме в благословение, в приближаване към Него и към съединяване. Всичко това зависи само от нас, от нашето възприемане на реалността.

Ние преставаме да зависим от случая, а започваме да виждаме причината и целта, порядъка на промените. Първо ние ще разберем, че всички тези изменения стават в нас, и че  всичко зависи от нашето поправяне. След това разбираме какво да правим с тези поправки – не само заради това, да почувстваме себе си добре, а за да стигнем до истината.

А тези състояния приключват когато творението стои срещу вечния съвършен, не изменящ се Творец и пробужда в себе си  все по-голяма чувствителност, така че да се приближава към тази вечна и съвършена форма на отдаване, в която се намира Творецът.

От урока по статията на Рабаш, 03.03.2011

[36937]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

В процеса на постепенното слизане от света на Безкрайността става получаване на светлините в съсъдите (келим). По пътя надолу лежат световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

Тяхната стълба представлява постепенно съкращаващо се получаване на светлината, заради отдаване на Твореца. В света Адам Кадмон има голяма светлина ехида, в света Ацилут – светлина хая, в света Брия – светлина нешама, в света Ецира – светлина руах, а в света Асия – светлина нефеш.

В резултат свършват всички светлини във всички съсъди и ние се оказваме долу, в състоянието „този свят”. Тук няма нито светлини, нито съсъди – само проста жизнена сила, материално желание. В продължение на цялото спускане, екранът е намалял от 100% до 0%. В резултат ние нямаме сила на съпротивление, нямаме мисъл за отдаване – нищо нямаме. Намираме се в материален свят – с други думи, в желание, действащо заради себе си.

И тук трябва да се развием до такова състояние, в което да поискаме да се върнем обратно в света на Безкрайността – от нула, отдолу нагоре, да преминем през всичките пет свята, през които сме се спуснали. Всъщност, с това реализираме целта на творението.

И така, след като сме се спуснали до нашия свят, ние сме съществували в него през цялата история, докато не сме стигнали до 2011 г. – до началото на подема. От този момент, всички души започват пътя си нагоре.

Пътят отгоре надолу минава през 125 стъпала, тъй като във всеки от петте свята има по пет парцуфим с по пет сфирот.

И изобщо, в мирозданието всичко е зададено и отмерено, всичко е насочено към целта. Трябва само стъпка по стъпка да разкриваме нашето следващо състояние и внимателно да влизаме в него – всеки по своему. Всичко е вече построено, а в Безкрайността (Ейн Соф) ни очаква финалното, съвършено състояние.

Докато се спуснем оттам, ние сме се намирали в състояние 1, а после, през разбитото и объркано състояние 2, се връщаме назад в Безкрайността – в състояние 3.

Какво „печелим” от това? Печелим самостоятелност. Защото сами проправяме този път назад към Безкрайността – сами действаме, сами постигаме творението и действията на Твореца. Съзнавайки кой е Той, придобиваме подобие на Него и разбираме, как трябва да действаме без Него. Учим се така, както се учи детето, докато не стигнем до такова ниво, на което ще действаме вместо Твореца, в цялата реалност, в цялото творение.

Творецът е само сила, а ние я привеждаме в действие. И затова, в третото състояние има двама – Творец и творение, които са равни и подобни във всичко. Ето какво сме спечелили. Именно в това се заключава целта, която Творецът е поставил пред нас – да станем равни: Той и творението.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 04.03.2011

[37038]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Отначало ние се развиваме за сметка на това, че попиваме желанията на всички останали – завиждайки на тяхното вдъхновение, на техните усилия и работа.

Но постепенно, под влияние на съвместното учене, нашите желания започват да се променят, и ние започваме да чувстваме, че съединяването, грижата за другите и проникването в техните желания – това е съвсем особено състояние.

Такива промени прави в нас светлината, ние сами не сме способни да се изменим. И на нас ни се струва, сякаш правим едно и също, преминаваме все същите състояния, и ден след ден, сякаш нищо не се променя! Но желанията се развиват по четирите стадия, и намирайки се под влияние на светлината, те започват да се променят! Работата е в това, че вътре в светлината е заложена крайната цел, състоянието, вече съществуващо в замисъла на творението.

Затова светлината, която идва от най-първия, коренен стадий и оттук въздейства на нашето желание, пробужда в него всички тези изменения, които вече са заложени вътре в желанието, създадено от тази светлина. И затова, не е нужно да се отчайваме! Трябва само да помним за това.

А след това, придобивайки опит, всеки започва да чувства, че се намира в поле на постоянно въздействие, и даже, когато ни се струва, че сякаш нищо не се променя, то в крайна сметка предизвиква в нас някакви процеси и изменения на нашите желания по четирите стадия на АВАЯ.

Затова, отначало ние идваме в кабалистичната група като потребители, желаейки да я използваме за своите егоистични цели – да вземаме решения, да властваме, да удовлетворяваме амбициите си. И трябва да използваме този етап за развитие и да дадем на хората да напредват до определена граница, докато това не вреди на обществото. Защото ние започваме егоистически, а от егоизма („ло лишма”) стигаме до отдаването („лишма”).

А след това човек преминава на следващия етап и започва да разбира, че особената ценност е заключена в самото съединяване, и това е много повече от просто използване на останалите. Защото, ако той мисли за благото на другите – това ще го придвижи много по-близо до Твореца. Така работи в нас светлината, предизвиквайки в нас такива изменения.

И в крайна сметка човек започва да работи с обществото само за това, да достави удоволствие на Твореца. Защото това е единствената ни възможност да извършим някакво действие за отдаване. Нямаме какво да дадем на Твореца, но ние можем да се възползваме от Неговата любов към творенията и да отдаваме на тях, реализирайки Неговата любов.

Ако човек моли милост, тоест за отдаване, и желае сам да отдава на другите – с това той дава на Твореца възможността, да отдава на тях.

От урок по статия на Рабаш, 03.03.2011

[36934]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашето развитие в този свят става поетапно. Хиляди години ние сме се развивали от неживото ниво към растителното, животинското и човешкото.

Науката кабала обяснява как ние се издигаме от човешкото ниво и по-нататък, когато в нас се появява свободата на избора – възможността самостоятелно да участваме в собственото си развитие. Защото, именно благодарение на такова участие ние достигаме до разбирането, до осъзнаването, до разкриването на Твореца и ставаме в крайна сметка подобни на Него.

В това е нашата цел, но да я достигнем можем само по пътя на поетапното развитие, излизащо от нас. Какво именно трябва да излиза от наша страна?

Творението изцяло се състои от светлина и съсъд. Светлината въздейства на кли, на желанието, и го изменя. Какво може да направи желанието?

В желанието, което се намира в нашия свят, има искра светлина, проникнала в него благодарение на тяхното взаимовключване на висшите степени. Светлината и кли са се съединили помежду си и заедно са слезли в този свят. Като следствие, в съсъда вече има искра, устремена към светлината, насочена не само към самата светлина, но и към подобието на нея.

Ако този съсъд, т.е. човекът, изпитващ стремеж към светлината, иска правилно да се развива, то той трябва да се постави под въздействието на светлината. С една искра не е достатъчно да изменим себе си и да се уподобим на светлината, – необходимо е да извикаме върху себе си действието на светлината.

По такъв начин кабалистичната методика ни предоставя средства, за да извикаме върху себе си действието на Твореца. Оттук и наименованието: „работа на Твореца” – Творецът, светлината работи над нас. Няма никой освен него. Но тези действия могат да се осъществят само „по наша поръчка”, което се нарича молба за поправяне (МАН). Ние молим, искаме да се обединят – своето желание с желанието на Бина. Такава е работата: да подготвим себе си за това да поискаме поправянето от висшата светлина.

В който се е разгоряла тази страст, той вече се нарича „човек” (адам), доколкото той действа, желаейки да стане подобен (доме) на Твореца. А в когото няма това желание, той засега се отнася към „животинското” ниво на развитие.

От урок по статията на Рабаш, 02.03.2011

[36829]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→