Въпрос: Вчера прекарах целия ден в мисли за това световното кли да бъде насочено към целта. Това помага ли да засилим взаимното поръчителство между нас?

Отговор: Ние не можем да видим резултатите от нашите сегашни случайни действия. Всичко, което правим, „се поглъща” от общата система. Човек трябва да прекара много години в работа и тогава изведнъж придобива резултат. Защо е така? Той е поправял неща, които са много далеч от него, но се отнасят към една и съща душа, към неговата душа. И той няма да може да усети душата си дори и в най-малка степен, докато тя не стане поправена напълно поне на нейния най-нисш, малък слой.

И затова отнема време да свържем всички части на душата си в нашето възприятие. Само тогава ще ги възприемем като система.

Вчера си мислил за целта и не си получил резултат. При това, и цял месец с такива мисли може да завърши по същия начин. Но може би правилният резултат е точно чувството на липсата му, която извиква в теб нов силен импулс.

Ние просто трябва да не спираме да работим. Общата система е велика и скрита от нас. Ние влагаме нашите усилия в нея без да знаем скоростта на идващия резултат и какъв точно ще бъде той. А разкритието идва изведнъж!

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36812]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →