Въпрос: Четейки „Зоар”, чувствам напълване, което после изчезва. Старая се да намеря силата, която ми въздейства – отново се връща същото усещане, и пак изчезва. Така ли трябва да бъде?

Отговор: Точно така трябва да бъде! И всеки път, когато човек продължава, забравя, изчезва в своите мисли и се връща – всичко започва отначало. Това е много хубаво! Нищо не изчезва, а „грош по грош се натрупва голям капитал” – и тогава му се разкрива.

Въпрос: Какво показва, че моите намерения работят правилно?

Отговор: Колкото повече започна да усещам, че завися от групата и заедно с другарите постигам поправянето.

Въпрос: Какво да правя, ако не разбирам текста, който четем от „Зоар”и по време на четенето ме завладяват множество странични мисли?

Отговор: Преди всичко, неразбирането не е проблем. Не се безпокой за това. Човек не трябва да разбере, а да усети.

Когато дойде времето, когато неговите желания бъдат поправени до нивото на написаното в „Зоар”, тогава ще разбере – от усещанията. Първо ще усети, а после ще разбере – все повече и повече. Така бебето усеща света – не разбира какво става и постепенно придобива разум.

Така че, човек трябва да се безпокои за това, как да развие желанието до нивото, за което четем в „Зоар”. А ние четем за формите на отдаване, за отношенията между духовните парцуфим Малхут, Бина, З”А, Аба ве-Има, Ишсут. Нека човек се погрижи неговото желание да се подложи на обработка под влиянието на въздействията, които получаваме като четем за неизвестните ни духовни процеси.

И затова, по време на учебните занятия трябва да мисля как да се променя, къде е силата, която ме поправя. Сякаш, сега получавам мъничка като капчица инфузия – и чакам, докато накрая подейства лекарството, както е казано: „Когато моите действия постигнат деянията на Праотците”.

Въпрос: Как да очаквам поправяне от „Зоар”, ако не се чувствам „болен”?

Отговор: И това трябва да се усети по пътя. Но, какво означава „не се чувствам болен”? Нима се намираш в картината на духовния свят, за която говори „Зоар”?

Трябва да усетиш, че тези действия преминават през теб, че се намираш в този свят, че различаваш духовните парцуфим, техните спускания и подеми. Намираш ли се в тези подеми и падения, във всевъзможните изменения, усещаш ли ги или не?… Ако не, тогава има за какво да помислиш…

От урок по книгата „Зоар”, 13.03.2011

[37893]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Човечеството не може да направи връзката между тези екологични катастрофи и поправянето на егоизма. Как да обясним на хората, че връзка има?

Отговор: Ние трябва да търсим начини, да се стараем точно по време на бедствия да пишем статии, да формулираме обясненията, за да доведем хората до същността: че всичко това става заради нашата непоправеност.

Външният свят е копие на нашето вътрешно състояние. И затова всъщност става въпрос за вътрешните катастрофи, които ние възприемаме като външни. Всички народи са – части на една душа, но в нашите усещания те се представят като отделени, сякаш чужди части.

Все едно са ми вкарали местна упойка, и аз не чувствам как гори собственият ми крак, или как отсичат моята ръка… И на мен все още ми е смешно, но това се случва.

И затова аз искам към мен постепенно да се завърне чувството за принадлежност, искам “външните“ части да почувствам като свои. И нека тогава ми дадат възможност да поправя своето състояние, своето отношение към ближните.

Защото ако външната реалност действително стане моя част, аз ще изпитам ужасно усещане. И затова, заедно с получената болест, аз се нуждая и от получаването на лекарство, възможност да подобря състоянието си. Ето за какво моля аз: за лекарство, заедно с проявяващият се недъг. Тогава ще успея да поправя недостатъците в мен – и като следствие ще утихнат “външните“ катаклизми.

Това е и, което ние трябва  да направим: да молим за вътрешно поправяне, което ще предизвика поправяне, струващо ни се на нас външно. Тогава ще видим всички проблеми в нас самите и ще ги изправим в себе си. Тези желания (келим) ще се обединят с нас, ще станат вътрешни, и всички стихийни бедствия, предизвикани от нашата вътрешна неизправност ще се прекратят.

От урока на тема „Екологичният проблем и пътят за неговото разрешаване“, 13.03.2011

[37934]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Баал а-Сулам, статията „Свобода на волята„: „В обществото действа законът за подчинение на малцинството пред мнозинството. Само че, на какво основание мнозинството е присвоило правото да потъпква свободата на личността и да я лишава от най-скъпото в живота – свободата? На пръв поглед, тук няма нищо, освен принуждение със сила?“

Ние виждаме това навсякъде. От древни времена и до ден днешен, всяко социално устройство около човека представлява, по същество, система за подтисничество. Аз, може и да не искам да се подчинявам, но не мога. Обществото определя законите и ми обяснява, как трябва да се държа. Казват ми:“Ако излезеш извън рамките на позволеното, ще бъдеш осъден и наказан. При което наказанието ще бъде такова, че да почувстваш, колко е лошо да нарушаваш нашите закони“. По такъв начин, обществото просто прави с мен каквото поиска.

Правилно ли е това, от гледна точка на природата, в ракурса на духовното развитие? Защото околните ме ограничават и правят от мен, каквото поискат!

Да не говорим, че съм се родил не по собствено желание и не съм избирал родителите си, средата и възпитанието. Аз съм получавал всичко от обкръжението – да кажем, до 20-годишна възраст. Изпращали са ме на училище и в различни кръжоци, вразумявали са ме по различни начини, възпитавали са ме, привиквали са ме към едни или други навици, показвали са ми определени филми, оставяли са ме под въздействието на средствата за масова информация.

И след това няма къде да се дяна. Накратко, всичко наоколо е здраво хванато, и аз не правя нищо самостоятелно. Винаги се ръководя от чужди вкусове и ценности. Следователно, аз изобщо не съм свободен.

И при това, ми поставят точни граници: „Ако не искаш този вестник – купи друг. Ако не искаш футбол – превключи на екшън. Дотук може, но не по-нататък. Ако не си като нас – ще пострадаш от санкции“. И така е във всички общества в продължение на цялата история на човечеството. Правилно ли е това? И може ли то да се нарече свобода на личността?

Такива въпроси обикновено се прикриват с доводи за благополучие на обществото и грижа за общото благо. „Как можеш да тръгнеш против всички? Те са много, а ти си сам. Така че – кой е по-важен? Разбира се, масата от такива хора като теб. Техните интереси са на първо място“.

Но за човека всичко това не са доказателства.

А сега се издигаме нагоре: ако Творецът е добър и твори добро, ако Той е съвършен – задължава ли ме това да се подчинявам на обществото? Та какво представлява то – особено ако мислим в днешните глобални мащаби? Що за възпитание? Що за култура? Що за ценности? Нима съм длъжен да се намирам сред тези хора, да се подхранвам от тях и да им се подчинявам? Нима така действа общият закон? Напълно непонятно.

Защо Баал а-Сулам пише за закона за следване на мнозинството? Защо аз съм задължен да правя всичко за благото на другите? Кой представлява това мнозинство? Кой говори от негово име? Ако има хиляди хора крещят по улиците – това мнозинство ли е или управляеми маси?

Но главното даже не е в това. Нима висшето управление, добрият и творящ добро Творец посредством масите желае да ме доведе до съвършенство, да ме издигне в духовния свят? По какъв начин, включвайки се в мнозинството, аз излизам в духовното?

Отговорът виж в поста: “Да се следва личността“.

От урока по статията „Свобода на волята“, 11.03.2011

[37818]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал a-Сулам, статия „Свобода на волята“: „Тъй като природата ни е задължила да живеем в общество, разбира се, че всеки е длъжен да се грижи за неговото благоденствие.

Това е възможно само ако е установен ред за следване на болшинството. А във всички случаи, когато не се засягат интересите на материалния живот на обществото, болшинството няма никакво оправдание и право да отнема и да ограничава в каквото и да било свободата на личността“.

Нашият живот се дели на две части: материална и духовна част. В материалния живот действа законът да се следва болшинството. С други думи, в плоскостта на този свят аз съм длъжен да спазвам всички закони, въведени от обществото.

То определя нормите на поведение в дома и на работата, постановява каква трябва да бъде системата на здравеопазването, банковата система, продоволственото осигуряване и т.н. Тук не се пуши, тук  не може да се седи, тук не се шуми, тук не се шофира – всичките тези закони трябва да се спазват.

За кабалиста това значи, че по този начин той изпълнява закона на природата – закона да се следва болшинството – в материалния живот. Не случайно Рабаш е бил против всякакви „задкулисни схеми”.

Но в духовния живот е обратно: никой не може да заповяда на душата ми, даже членове от семейството ми. Те могат да изискват от мен грижи и аз съм длъжен да им давам всичко прието в обществото. Никой в света, обаче, не може да ми указва как да постъпвам с душата си. Това го решавам сам.

От урока по статията „Свобода на волята“, 11.03.2011

[37814]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да се случи с човек, за  да моли да усеща потребност към духовното?

Отговор: Човекът не е способен самостоятелно да започне да мисли за действията на отдаване, тоест за необходимостта от духовното. Той трябва да се включи в група и да получи от нея духовната потребност.

И в това е цялата трудност! Хората бягат, не успели да достигнат резултата. Ние видяхме, че някога големи групи, все повече оредяват. На човек му е по-спокойно да стои вкъщи и да се скрие пред екрана на компютъра.

Аз не говоря за тези, които просто нямат такава възможност и група наблизо. Но, често се случва, че човек има възможност да се включи във физическа група и да работи в нея, за да види доколко е неспособен да се съедини с някого. Ние трябва да съберем заедно всичките тези наши „нежелания за съединяване” – и от това наше общо: „Не искаме!” да извикаме към Твореца: „Нека ни поправи!”

Но хората побягват още преди да обединим това наше нежелание, пренебрежение, отблъскване, което всеки трябва да добави от себе си в общото, разбито, огромно желание/съсъд/кли, изискващо поправяне и да поискаме да ни поправи. Всеки държи при себе си своята разбита част, далеч от другите, защото му е неприятно да се съединява в такъв разбит съсъд. И се получава така, че хората се разотиват.

Но съгласно програмата на творението е необходимо да ги съединят. И затова, се налага да им изпращат зли сили, страдания, които ще ги бутат обратно. Налага се силата на страданията да стане по-голяма, отколкото силата на отблъскването, която е била между другарите. Това е проста механика – едното, срещу другото: силата на разделението и силата на единството.

Силата на обединението се създава за сметка на страданията, които винаги обединяват хората, като войните и общите нещастия. Така и им изпращат големи страдания, за да поискат да се сближат и обединят – тогава те ще направят крачка напред.

А след това ще им дадат още малко време за разсъждение, за да разберат своите намерения, желания, изискващи поправяне – с надеждата, че изведнъж този път ще се получи. И така отново и отново, а ако не – страданията ще нарастват все повече.

Няма избор, така работят силате на природата. Баал а-Сулам пише, че когато се е формирало нашето Земно кълбо, то е преминало период от 30 млн. години на нагряване и разширяване, а след това на охлаждане и свиване. И така е продължило дотогава, докато на него не се е образувала земнатата кора и е възникнал живота.

Същото е и с човешката душа – нея я загряват и охлаждат, докато накрая не оживее…

Затова, ако ние откриваме своето безсилие – трябва да се радваме, че сме разкрили това! Сега е необходима само атака – не трябва да се бяга от бойното поле. Аз съветвам всички групи да съберат всички останали отломки и хубаво да се замислят за своето бъдеще.

Защото именно на мястото на отчаянието – на нас ни се дава хубавата възможност да се съединим, да обединим нашите недостатъци – в един голям, общ, огромен недостатък, разбито желание – и да започнем да викаме. Това и ще бъде „обществената молитва”, на която винаги идва отговор.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37166]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм още съвсем начинаещ ученик. Не трябва ли да уча малко повече, за да започна да идвам на конгресите?

Отговор: Не, не е необходимо да се чака. Това е точно както бебето, което се ражда в нашия свят в 21 век, и то не е необходимо да започва от нулата, от първото състояние, съществуващо хиляди години назад. То получава всичко, което има в нашия свят, сякаш съвършено незаслужено – нима е работило за това?

Но то се е родило в нашето време и значи, се отнася към него! Точно по същия начин е и човекът, който едва сега идва да учи. Той е дошъл сега, а не преди 20 години, когато започнахме този път – и получава всички плодове от това, което ние вече сме организирали и направили. Това е и в материален план, защото ние не сме стигнали веднага до такива добре организирани и наситени конгреси с всичко, което е включено тук.

А също и във вътрешен смисъл, той получава цялото това натрупване на потенциал, общата основа, която ние сме заложили – и ние я готвим въобще за цялото човечество! Всички, следвайки ни, ще се включват към това място, в което ние строим своето обединение. На всички останали ще им бъде доста по-лесно да се присъединят към него.

Защото всичко започва от групата, която се нарича „Праотци” – първите кабалисти, започвайки от Авраам и по-нататък. След това към това „ядро” се присъединява по-широка сфера – кабалистите от времето на Първия и Втория Храм. След разрушаването на Втория храм и изгнанието – това е вече нащата световна група, следващият етап на съединяването. А вече след това към нас ще се присъедини цялото човечество.

Така постепенно всички поколения кабалисти подготвят мястото за окончателното поправяне: и Праотците, които са били първи, и във времената на Храмовете, и ние – всеки действа в своето време и подготвя почвата за останалите.

По такъв начин в поправянето се въвличат все по-голям авиют (дълбочина) на желанието. Праотците се отнасят към коренното, нулевото ниво. След това Храмовете – 1-во ниво, ние – 2-ро, и цялото човечество – 3-то и 4-то. Така се поправят всички степени на авиют/желанията, от по-лекото към по-сложното, и цялото човечество напредва.

Затова няма никакви проблеми, ако човек току що е започнал да се занимава – нека се включва, колкото се може по-активно вътре, където всичко е приготвено за него. Всяко поколение подготвя почвата за бъдещото поколение, както и в обикновения живот, където ние сме получили по наследство от родителите си и от всички предходни поколения всички плодове на научно-техническия прогрес, промишлеността и технологиите.

А ние по нещо добавяме към това и го предаваме на следващото поколение. И точно така става духовното развитие.

Затова, няма какво да се стесняваме и да чакаме кога ще пораснеш и ще поучиш още няколко години… Това са празни уговорки. На вас ви се дава възможност, и е голяма грешка да не се възползвате от нея. Вземи от предшествениците си всичко, което има в тях – и ще скочиш веднага на това стъпало.

От урок за вътрешната подготовка за конгреса „WE!“, 11.03.2011

[37788]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо човек може да учи с години, но все още да не е постигнал молитвата, молбата за поправяне?

Отговор: Виждаме, че развитието на неживото, растителното и животинското ниво на развитие на природата и човека се е случвало милиарди години. Казват, че вселената се е появила преди около 15 милиарда години. Земята съществува от 5 милиарда години. Първите хора на земята се появили преди около 200 000 години. А човекът започнал своето духовното поправяне, започвайки с Адам а-Ришон, преди 5770 години.

Тези процеси не случайно са се разтягали във времето. Тук има определен ред за разкриване на разбиването и неговото поправяне. Гледайки това развитие, ние трябва да разберем, че то изисква да се направят огромно количество действия в общата Малхут, така че в нея да се появи някаква осезаема, значима промяна.

Затова, въпреки че ние желаем да постигнем целта възможно най-бързо и искаме да я разкрием сега, точно в този момент, и веднага да я разкрием в цялото и съвършенство, въпреки всичко ние трябва да бъдем много търпеливи. И въпреки всичко трябва да очакваме идването на Месията във всеки момент, тоест идването на общата сила, която ще ни поправи и ще завърши поправянето.

Дните минават и с всеки нов ден, който идва, в нас се случват поправяния. Денят и нощта се сливат заедно и така напредваме. Тоест ние трябва да разберем, че Малхут на света на Безкрайността, която разкриваме, съдържа такова множество от действия, че тяхното разкриване трябва да стане постепенно, стъпка по стъпка.

Ние не можем да разберем и да усетим наведнъж цялата дълбочина на съсъда или желанието, което разкрива Твореца. Мислете за вида разкритие, за което се готвим – това е разкриването на Твореца! Това е нечовешка сила и мощ с огромно количество оттенъци. Това е толкова грандиозно, че ние дори не разбираме за какво говорим. Затова подготовката за това разкриване се случва в нас с такива малки стъпки.

Когато тези стъпки ни се разкрият в последствие, ние ще видим колко много са били те! Ние си мислим, че миг след миг, ден след ден или дори месец след месец не се случват никакви промени. Но после тези промени ще се разкрият в нас и ние ще разберем какво те наистина са направили и като цяло, какво се е случило с времето!

От урока на тема „Какво е молитвата”, 09.03.2011

[37656]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато авторите на книгата „Зоар”, Раби Шимон и неговите ученици, са учили заедно в пещерата, и по-късно, когато е имало малки кабалистични групи, те са знаели, че всеки зависи от другия в мислите, желанията и намеренията. Те са били единствените в света. Но днес ние учим заедно със стотици хора, които виждаме на компютърния екран, и хиляди други, за които изобщо не знаем…

Отговор: Аз възприемам целия свят като части от моята душа. Очевидно, аз не виждам света по такъв начин, но трябва да си го представям така и да се отнасям към него така. И въпреки факта, че светът е пълен с ненавистници, врагове и какво ли още не – всичко това са мои вътрешни качества. Ако те се променят, аз ще видя съвършен свят пред себе си, света на Безкрайността.

Затова, аз трябва да се отнасям към всичко около мен така сякаш то ми е изпратено, за да поправи възприятието ми за реалността и най-после да усетя себе си в съвършено желание, напълнено с безкрайната светлина. За да направя това, на мен ми е дадено обкръжението, относително малка група. И въпреки че тя може да съдържа няколко милиона приятели от целия свят, аз все пак трябва да се стремя да усетя всички тях, тъй като те са мои желания, частите на моята душа, които се пробуждат за духовното. Аз мога да ги събера, да ги свържа в една сила и с нейна помощ да поправя другите части на моята душа. В крайна сметка, целият свят е моята единна душа. По такъв начин трябва да виждам реалността.

Следователно, ученик на Раби Шимон, учениците на Ари и ние възприемаме реалността по относително подобен начин. Светът все още е същият, както са отношението и методът. Има разлики от гледна точка на технологията – по-развитата връзка между нас – и в глобалния подход към първоначалните източници и пробуждането на света. Но личната работа и отношение остават същите.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.03.2011

[37448]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Съществуват само две сили във вселената: силата на отдаване – Творецът; и силата на получаване – творението. Те започват от състояние противоположно едно на друго, в което: силата на Твореца е безкрайност – като океан от светлина, която е във вечен покой – а силата на творението започва като малка точка вътре в светлината на Безкрайността.

Целта на Твореца е да издигне тази точка, за да стане тя голяма колкото светлината и равна на нея – равна във всичко: и по величина и по качество. Това ще означава, че добрият и щедър Творец е изпълнил Своето добро и благо действие – действие на отдаване.

Затова Творецът дава на творението всички свойства, които се намират в желанието за получаване на наслаждение, в противовес на намиращото се в Твореца, в желанието за отдаване, за да може творението само да реши и свободно да избере състоянието на Твореца, отдаването, като най-висшето и най-желаното свойство в сравнение с всичко, което се намира в творението. Дори ако то получи възможност да придобие безкрайно напълване заради себе си, то би предпочело да остане празно само за да бъде по-близо до свойството отдаване.

На този път творението трябва да премине през огромно множество изяснения, но всички те могат да бъдат разделени на две части: количествено и качествено разбиране. Цялата работа на творението лежи в осъзнаване на своето зло. То трябва да разбере колко лошо неговото свойство за получаване е в сравнение със свойството на отдаване на Твореца.

То е лошо не защото доставя страдание на творението – тогава творението би избрало да отдава егоистично. Но това изяснение на добро и зло не трябва да зависи от желанието на самото творение, т.е. то не може да избере нещо, с което да може по естествен начин да се наслади.

Изборът трябва да бъде направен от точка, която е независима за твоите собствени желания, за да предпочетеш отдаване само заради това свойство, защото то е най-възвишеното, а не защото си планирал да получиш някакво напълване или някаква полза от него.

Затова на този път творението винаги започва питайки: „Кой е Творецът, за да слушам Неговия глас?” и „Какво ще получа за тази работа?”. Тоест то разкрива всичките свои желания, целия съсъд (кли) – неговата величина и качество – опознавайки себе си и изисквайки естествено напълване в зависимост от своите егоистични свойства.

Тогава то работи, анализирайки своите желания отвътре и достигайки до разбирането, че то е напълно ограничено и се стреми само към собственото си наслаждение, което поради това е лъжа. При тези условия то не може обективно да оцени истината.

И когато то се опита да достигне истината, за да не зависи от своите собствени желания, да „увисне” между небето и земята, то вижда себе си като „наполовина грешник и наполовина праведник”, като в правосъдието. От тук нататък творението вече започва да работи над своя свободен избор.

От урока на тема „Какво е  молитвата”, 10.03.2011

[37675]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

В процеса на прераждане единствено се променя външната форма, нашето отношение или „облекло”, но не и вътрешното, фундаментално състояние. Въобще е невъзможно да говорим за това състояние от гледище на загубата на живота, смъртта.

Светлината, която се разпростира от духовния парцуф, се нарича светлина на живота. Когато тя напуска парцуфа, настъпва смърт. Но в духовното нещата никога не преминават през живота и смъртта по начина, по който ние го разбираме, защото човек винаги се намира над своето напълване. Той е на стъпалото на екрана и отразената светлина, в състоянието хафец хесед, защото е придобил стъпалото на отдаване.

Добре е ако светлината дойде, защото човек може да я получи заради отдаване и това му дава повече живот. А ако светлината на живото напусне и остане светлината Хасадим, то това също е живот, но на по-малко стъпало, докато достигнем до най-тънкото светене, което дава най-минималното, състоянието на сън. Но по един или друг начин човек винаги е свързван със силата на живота.

Затова науката кабала не придава никаква значимост на телесните усещания, които съставляват нашия живот и смърт. В кабала това се напълно различни термини, които по нищо не съвпадат с нашите представи.

От урока на тема „Живот и смърт”, 10.03.2011

[37724]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→