Въпрос: Облекчават ли кабалистите бедите, случващи се в света, благодарение на своя духовен напредък?

Отговор: Разбира се. Нещо повече – в това няма големи и малки. Хората мислят, че големият кабалист може да се помоли и да отклони напастта.

А в действителност е обратно: именно новаците, с току що пробудила се точка в сърцето, които са объркани и още нищо не разбират, със своето все още далечно, малко желание, правят повече от ветерана.

Подобно на малкото дете, което става глава на семейство, хората, които едва са стъпили на духовния път и сякаш са все още далеч от реалните действия, със своето просто желание, със своите молби могат да направят повече от „ветераните”.

От урока на тема „Екологичният проблем и пътят за неговото решаване”, 13.03.2011

[37931]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос от Япония: Каква трябва да бъде нашата вътрешна работа в екстремни ситуации? Докато аз гледам урока, трусовете не спират.

Отговор: В тези дни ние трябва още по-силно да се фокусираме върху единството и да бъдем уверени в това, че именно благодарение на вътрешните усилия, ние ще успеем да предотвратим подобни катастрофи в света – в Япония, и във всички региони, където хората сега страдат.

Защо страдат те? Защо не напредват по правилен начин към поправянето? Защо не се пробуждат и не излизат на улицата с призива: „Искаме Машеах сега!”? Казано по друг начин, защо те не искат поправяне, промяна, ново състояние?

Защо, вместо това призовават за смяна на правителството? С какво ще им помогне това? На никой няма да му стане по-добре от това, даже и да си отиде либийския диктатор. Образувалият се разрив ще запълни ислямския радикализъм или нещо друго, но това ще бъде само сляпа психологическа компенсация. На практика, на хората няма да им стане по-добре. Това е пътят на страданията.

В последно време светът стремително се въоръжава. Ние възобновяваме прекъснатата отпреди надпревара, сякаш желаейки да си премерим силите. Каква глупост – да се караме като малки деца! Но погледни, колко сили отнема това и ресурси.

В крайна сметка, всичко зависи от нас, от всички наши другари по целия свят, получили импулс към поправяне. Ние само трябва да се обединим отвътре, да се усетим като едно цяло. Тогава, желаейки да сплотим заедно целия свят, ние можем да  приближим и други. Защото те – това са нашата пасивна част, те са неспособни да се приближат със собствени сили, докато ние не им предоставим възможността за връзка с нас.

Получил пробуждането, точката в сърцето, човек идва при нас и се присъединява към всичко това, което активизира и ускорява развитието, адаптирайки темпа на своята работа към темпа на появяване на нови решимот. Тогава никакви сили, никакви цунами, революции, войни и др., няма да ни принуждават към придвижване в отрицателната форма.

Всичко зависи от нашите усилия, от това, в каква степен работим над обединяването. За света няма друго решение.

От урок на темата „Екологическият проблем и пътят за неговото решение“, 13.03.2011

[37940]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Започвайки от Второто Съкращение (Цимцум Бет) и по-нататък, духовните обекти (парцуфим) започват да се раждат не така, както преди, в света Адам Кадмон – един под друг. Тъй като, във всеки от тях сега има долна част, която не се използва – АХА”П, то тя се спуска на по-ниското стъпало.

Тоест, парцуфът работи със своите Галгалта ве-Енаим (горната част), а неговия АХА”П пада вътре в Г”Е на нисшия. А, АХА”П на нисшия пада вътре в Г”Е на още по-ниския парцуф и т.н.

Получава се, че горната част на всеки парцуф се облича в долната част на висшия парцуф над него, а неговата долна част се спуска вътре в горната част на ниския парцуф. А къде е самият той, независещ нито от висшия, нито от нисшия?! В него няма нищо от самия себе си!

Ето откъде се вземат тези скачени ”зъбни колелца” на душите – това е същият принцип. Ти не си свободен от връзката с никого. Ти вече си създаден вътре в такава конструкция, вътрешната структура Малхут на общата душа, където няма нито една част, която да не се съединява с всички останали.

Всяко желание, на всички нива (авиют) е съединено с всички останали – всички се свързват с всички, и в нито един няма, нито една свободна част, нито една степен на свобода. Винаги висшият ми указва какво да правя, а нисшият установява, как трябва да служа на нисшия.

Така всеки от нас е свързан, точно като с въжета от двете страни, и е невъзможно да направи нито едно независимо движение.

Но как тогава да стана свободен и притежаващ избор?! Ако ти, вместо всичките тези вериги, започнеш да усещаш веригата на любовта, взаимното участие, то ти ще се излекуваш от тази „клаустрофобия”, от усещането, че си здраво свързан и зазидан жив в такава система, където нямаш ни най-малка собствена мисъл или желание, нямаш твоето „Аз”.

А свободата се купува само с любов – заради любовта, аз сам ще поискам да служа на всички, аз ще поискам да бъда в тази връзка. Тази връзка ще стане желана от мен! И така, аз ще получа свобода, свеж въздух, а цялата тази система ще стане моя – аз ще бъда Творец, относно нея.

Такова чудодейно свойство идва при нас след Цимцум Бет, когато Малхут получава искра от Бина, и благодарение на нея, получава възможността да се отнася към другите с отдаване.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот““, 08.03.2011

[37467]

Filed under: Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

В света не съществува зло, а само нашата неспособност да усетим доброто. И това не е някакво примиренческо отношение, като в религията, не е „ню ейдж”, не е източната медитация, която го подтиска.

В Kабала, човек напредва като по две релси – „доброто” и „злото” вървят паралелно и противостоят едно на друго като „плюса” и „минуса”. И всичко това е, за да си изясним своето състояние, да съединим „доброто” и „злото” по средата – и от тази точка да започнем да се издигаме в „средната линия”.

В лявата линия има желание за наслаждение, а в дясната е силата на светлината и можем да свържем желанието и светлината, да ги съединим по средата – а вече по-нататък, да ги използваме правилно. Така развиваме в себе си свойството отдаване – новия „сетивен орган”, с който ще усетим цялото добро, в което се намираме.

Излиза, че само онзи, който използва методиката Kабала, методиката на „трите линии”, може да каже, че в света няма зло. Защото той не затваря очи, не се крие от злото, проявяващо се в света, а гледа на разкриващото се зло като на необходим симптом, показващ недостатъчната степен на нашето поправяне.

Злото съществува само в нашето възприемане на реалността, както е казано: „Всеки съди света в степента на собствената си непоправеност”. Затова си даваме сметка, че разкриващото се зло се намира вътре в нас. А ако поправим своето зрение и възприятие, своите непоправени свойства, рисуващи ни лъжлива картина, ще видим истинския свят – с очите на светлината…

По този начин поправям своето възприемане на реалността. И тогава светът, който съм усещал отвън и вътре в себе си, се обединява в една неразривна реалност – и тя, цялата става моя.

Но само онзи, който умее да работи с трите линии, върху които се основава методиката за поправяне, може да напредва към разкриването на истинската реалност, да разкрие и използва всички желания и да ги съедини в една цялостна картина –  вътрешната и външна хармония, сливащи се в едно.

Въпросът за доброто и злото е занимавал човечеството в продължение на всички поколения. Върху това са изградени всички митологии, философията, отношението към живота, към природата, към човешкото общество и самия себе си, към семейството. Хората са вярвали, че съществуват добри и лоши ангели, добър Творец и зъл дявол – тоест, че цялата природа се дели на две части, където една с друга воюват силите на доброто и злото, ангелът на смъртта и Творецът.

Именно това отличава науката Kабала от тях, която казва, че в реалността няма никой, освен Твореца, който по никакъв начин не променя своето отношение към нас. Има само една сила, действаща в мирозданието. Но ние, вътре в себе си усещаме „помощтта срещу Него” – своето егоистично желание, което ни помага да опознаем света около нас, докато не започнем да го отъждествяваме със себе си и се слеем с него.

Разкриването на злото става само, за да ни се покаже къде трябав да положим още усилие, за да постигнем сливането. Няма зло! Има само сигнал, който ми показва къде да добавя още малко чувство и разум, за да постигна единство, съединяване, сливане с Твореца.

От урока на тема  „Няма зло в света – всичко е необходимо и изпълнява своята роля“, 13.03.2011

[37903]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да имаш увереност за своя живот?

Отговор: Това е усещането, че толкова съм свързан с групата, че в това съединение разкривам Твореца. И сам съм постигнал тази връзка – тя е записана на моята сметка и затова няма да изчезне.

А ако в един момент изчезне, ще стане само, защото съм я възстановил на ново ниво и съм постигнал още по-силна връзка. И в това също мога да бъда сигурен – в бъдеще, винаги ще мога да я задържа и така ще напредвам.

Увереността за своя живот е усещането, че със свои усилия съм постигнал връзката с Твореца и съм се напълнил със светлината на отдаването – Хасадим. Само светлината Хасадим ни издига над егоизма, над страха за себе си и ни дава увереност. Или ще се вълнуваш за себе си, или за другите – едно от двете.

Тук има само психологическа бариера, и ако преминеш зад тази граница (бариера – махсом), и вместо за себе си започнеш да се тревожиш за другите, ще получиш усещането за пълна увереност за своя живот. (Разбира се, това се дава само със силата на светлината – сам не можеш да измениш своята природа). И тогава ще чувстваш, че никога и от нищо не си имал недостиг – ще се намираш в светлината на Твореца, под Неговата власт. Какви проблеми би могъл да имаш в двореца на Царя, където има всичко, което пожелаеш.

Само висшата светлина може да те освободи от страха от смъртта, защото тя ти дава усещането за вечен живот. Започваш да живееш във всички останали и губиш усещането, че живееш в своя егоизъм – в своето животинско тяло.

Сега много се страхуваш да загубиш този живот в тялото, защото нямаш друг! В мига, в който започнеш да живееш друг, духовен живот и се издигнеш на неговото ниво, ще започнеш да възприемаш земното ниво, това тяло като куче, намиращо се до теб или като своето магаре.

Така ще чувстваш земния живот – само като съпровождащ те, докато не си отиде от теб. Но няма да почувстваш никаква тъга по него или страх, когато това се случи.

Не се вълнувай, ще постигнем вечния живот, който ни носи кабала!

От урока на тема „Усещане за увереност” , 03.03.2011

[37876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата ни работа е в разкриване на вътрешната възможност да възприемем истинската реалност, в която съществуваме. Реалността е постоянна и вечна и единственото нещо, което не ни достига, са сетивата да я разпознаем, усетим, да си я представим и разкрием.

Но за да направи това, човек трябва да притежава точното желание, духовните съсъди (келим), които той самият е подготвил в себе си. А подготовката се случва в два етапа: молбата за поправяне на желанието, молитвата (МАН) идва първа, последвана от получаването на светлината свише (МАД), висшата сила, която идва и ни поправя.

Трябва да усетим вътрешно и молитвата (МАН), и отговора на нея (МАД) във всички техни действия, защото точно те изграждат органите на възприятие вътре в нас, които ще ни позволят да разкрием висшата светлина, Твореца. Затова е написано: „Невъзможно е да постигнем нещо без силата на молитвата”. Това е защото ние трябва съзнателно да преминем през този процес, водени от нашето собствено желание.

Но въпросът е откъде получаваме точното желание за разкриване на висшата светлина, Твореца, противоположното на нас свойство, за което ние въобще не сме подготвени? Как молим и искаме нещо такова?

Ние вече сякаш искаме духовно развитие и търсим начин да напредваме, но в повечето случаи намираме себе си в пълна тъмнина и мъгла, като че ли сме се събудили рано сутринта и не сме могли да разберем какво ни се случва: откъде идваме, каква е нашата цел и какво трябва да мислим и искаме? Аз отварям книгата или слушам урока, а нищо не отговаря отвътре. Как ще се подготвя и ще се насоча в правилната посока, за чия сметка? В крайна сметка, молитвата трябва да бъде изстрадана, трябва да бъде моето истинско желание, което идва от дълбините на сърцето ми.

И тук трябва да разберем, че цялата наша работа се състои в подготвяне на условията за бърза поява на решимот (информационните гени). Затова човек трябва да се опита да създаде подходящи условия за себе си: да организира ученето, да участва в разпространението, да има връзка с групата, да получи влиянието на обкръжението. Това е така, защото само силното влияние на обкръжението ще помогне за ускоряване на появата на решимот от скриването, от разбиването.

Когато се присъединим към обкръжение като това, ние привличаме чрез него общата светлина и то започва да ни въздейства, както почвата влияе на семето. Когато семето усети влиянието на почвата, то започва да се пробужда към живот.

Нашето зърно е вече посято в почвата и всички необходими решимот, цялата тяхна верига, са заложени в нас. Нашата задача е само да пробудим тази почва около нас, така че да започне да ни влияе. Единственото нещо, което се очаква от нас, е да действаме правилно и интензивно, възползвайки се от всички възможности.

Излиза, че моята молитва не е насочена направо към Твореца, сякаш няма никой на когото да се помоля, тъй като не знам кой е Той. Молитвата започва с правилно поставяне на себе си под въздействие на дадените условия. Веднъж попаднал в това обкръжение, аз заедно с всичко останали и моят стремеж за духовно развитие (моето решимо) се обръщаме към силата, която въздейства чрез „почвата” на „зърното”, т.е. чрез обкръжението на моето решимо.

Това е силата, която искам да пробудя, и моята правилна молитва е насочена към нея. И запомнете, че висшата светлина, обкръжението и Творецът са в неизменно състояние и в покой. Човек задейства всички тези средства и използва своето желание да пусне цялата тази система, за да започне тя да работи с него. Иначе тя ще остане в замразено състояние на очакване.

От урока на тема „Какво е това молитва”, 09.03.2011

[37561]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Картината на „външния свят”, както пише Баал а-Сулам, се създава от „камерата” в обратната част на мозъка ми, който прожектира моите свойства върху това, което изглежда като външен екран, като тези свойства са поправени или непоправени в различни степени. Вътре в мен те съществуват във формата на различни сили. Комбинирайки се или разделяйки се по различни начини, те формират съсъда на моя душа.

Но аз не мога да различа тези сили, и затова те се прожектират на екрана на моето съзнание по начин, който ми позволява да ги видя. Затова аз виждам различни форми на неживото, растителното, животинското и човешкото ниво. Всички тези форми са в движение, преминават промени, и благодарение на това аз мога да поддържам връзка с моите вътрешни сили.

Как тогава мога да постигна правилното състояние? Това може да се направи по принципа на любов към ближния както към себе си. Трябва да направиш цялата „външна” реалност да стане твоя. В крайна сметка, тя наистина си ти, но в твоето заблудено възприятие ти изглежда като нещо външно. Така че, се върни към себе си, върни тази външна картина вътре, отдели поглед от прожекцията на „камерата”. Как можеш да направиш това? Като доближиш своите части до себе си и като ги почувстваш като свои.

Засега ние възприемаме проблемите на света като бедствия, които се случват на други хора. Обратно на това, Рабаш беше много разтревожен в такива случаи, защото той усещаше, че бедствието се случва на него. Човек, който се движи към подобие с Твореца, накланя целия свят към чашата на съда или към чашата на оправданието. Тук е решението на проблема.

И така, поради духовното разбиване моето възприятие се разделя на вътрешно и външно, на аз и света. Поправяйки се, аз приближавам към себе си цялата реалност, която ми изглежда външна, за да я почувствам в себе си. Тогава аз преминавам към духовно възприемане на света: няма нищо извън мен. Всичко е в мен и се случва в мен. Аз живея в моето кли и само една „камера” създава външната картина за мен.

Базирайки се на това, ние трябва да решим веднъж завинаги, че точно хората, които са получили пробуждане свише, желание да се поправят, са тези, които са способни да променят света, като променят неговото възприятие в своите усещания. Всичко зависи от това доколко те се опитват да приближат света към себе си, за да го усетят като неразделна част от себе си. Това е реализацията на принципа на любов към ближния като себе си. Ние трябва да приближим към себе си всички нива, които ни се струват външни, включително и неживото, растителното, животинското и човешкото ниво, и да ги видим като неразделна част от нас.

Следователно, нашето отношение към цялата реалност трябва да бъде поне същото както към себе си, въпреки че Баал а-Сулам обяснява, че аз трябва да издигна желанията на другите над моите собствени желания. Бидейки егоист, аз мисля за себе си вместо за ближния. Но когато съм алтруист, аз трябва да мисля за другите вътре в себе си.

Затова поправянето на света зависи точно от хората, които са получили свише зов да поправят себе си, към истината. Никой друг не е усетил това пробуждане и затова те няма какво да изискват.

Това означава, че ние трябва да се чувстваме отговорни за всички бедствия в човечеството. И ние имаме сила да ги поправим – и не само след като те вече са факт, а дори преди всички беди да се случат. Ние трябва да се погрижим това да не се случва на неживото ниво, както и на всички други нива до човешката степен.

Засега катастрофите се проявяват във формата на природни бедствия на неживото и растителното ниво (като цунами, земетресения, наводнения и пожари), както и в човешкото общество под формата на икономическа криза и т.н. Но други форми също не са изключени, като египетските наказания, които са били много неприятни, много по-опасни и ужасни за усещанията от тези, които се случват сега.

На нас е възложено да извършим поправянията и да предотвратим проблемите на света. Баал а-Сулам пише за това в края на „Предисловие към книгата „Зоар””. Цялото страдание на света е причинено от факта, че Исраел не се поправя навреме, като „Исраел” (което означава направо към Твореца) е всеки човек, без значение от произхода му, който има възможността да се поправи, защото е бил пробуден свише. И няма значение на какво стъпало е той.

По този начин, всеки един от нас и всички ние заедно сме отговорни за това, което се случва.

От урок на тема „Екологичните проблеми и пътя за тяхното решение”, 13.03.2011

[37952]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Може ли конгресът да повлияе и да подобри общата обстановка в света, който днес преминава през толкова трудни времена?

Отговор: Трудните времена още не са настъпили.  Ще бъде още по-лошо, ако ни се наложи да се придвижваме по пътя на страданието към съединение, което днес предстои в целия свят.

Тъй като виждаме, че светът става глобален, пронизан от интегрални връзки и всеки влияе на всички, което се нарича „ефектът на пеперудата”. Няма да имаме никаква свобода – ние напълно зависим един от друг, от всички. Природата ни притиска като в менгеме и не ни позволява да избягаме.

Още не осъзнаваме доколко тази връзка ни задушава и не ни позволява и най-малкото действие. Страшно е да бъдеш в такава ситуация – в тези условия, когато всеки се намира в егоизма си, в ненавист към останалите, в егоистични разчети.

И изведнъж чувстваш себе си скован от хиляди вериги и зависещ от най-малкото дихание на хиляди хора, които са ти абсолютно безразлични. Как може да се съществува изобщо в такова състояние?!

Няма къде да избягаме – не можем да се разведем и да се отделим един от друг. Напротив, нашата връзка ще става още по-плътна и ще се превърне в тотална зависимост един от друг, буквално във всичко.

Когато средствата за масова информация ни разказват за това, което се случва в света, ние си мислим, че гледаме това просто като странични наблюдатели. А всъщност аз завися от всеки литър нефт, добиван в Либия, и от всичко, което се случва във Франция и в Турция и т.н. Тоест дори не от съседите, а от онова, което се случва на другия край на земята и няма как да се скрием от тази връзка.

Затова трябва най-накрая да разберем, че науката кабала дава метода за поправяне, без който светът ще пропадне и ще завърши своето съществуване.

Кабала ни учи в каква форма можем да привлечем висшата сила. Ние самите нямаме сили! И тя ни обяснява как да разкрием висшата сила, която ще вкара в ред нашите отношенията. Тъй като самите ние не знаем как да установим мир и ред и само се приближаваме все по-близо и по-близо към тотална война, за която също е написано в кабала, като възможен вариант за развитие на събитията – в случай, че не привлечем силата, която създава съединението.

На предстоящия конгрес имаме особена възможност да пренесем в света силата, която ще повлияе и на света, и на нас самите чрез добро. А без това ще гледаме само как светът се движи надолу с все по-голяма скорост и в много неприятна посока.

От урока по вътрешна подготовка за конгреса „WE!“, 11.03.2011

[37879]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялата наша работа е не в поправяне на своите природни качества и не е свързана с по-доброто устройване на нашето съществуване в света.

Цялото зло, което се разкрива в нас трябва да се прояви по-бързо в нас, показвайки ни нашето истинско лице. Т.е. нашата задача е само в ускоряване на нашето развитие, за да преминем по-бързо „от един кадър в друг”, от една картина в друга.

Трябва да работя, за да може колкото се може по-бързо да се сменят вътрешните условия – да се обновяват желанията ми и мислите ми, сърцето и разума и така аз бих преминавал към все по-напреднало, истинско състояние. Всичко зависи от това, как подтиквам себе си към по-развита чувствителност, приближавайки своето възприятие към света.

Последователността на тези изменения е вече записана в заложената в мен програма и аз мога да влияя само на нейната скорост. В това е моята единствена свобода на избора и начин да изразя себе си – моето съгласие с крайното състояние, със сливането с Твореца, който искам да достигна.

Затова ни е нужно да получим допълнителни сили от обкръжението и да подтикнем себе си към вътрешно развитие, към осъзнаване на злото.

Силата на движението, силата на ускорение идва само от обкръжението. Както е казано: „Завистта, сладострастието и честолюбието ще изведат човек от този свят.“ Защото ако аз самият не желая тези изменения, те са против моята природа и аз не бих искал да се изменя по посока на отдаването. Но за сметка на това, че обкръжението ме стимулира и ми внушава, че това е много важно и си струва да се направи, аз всеки път се хвърлям в състоянието, което самият аз никога не бих пожелал.

Обкръжението ми дава сила да се съпротивлявам на своята природа и затова мога да издържа на такива изменения по отдаване и съм готов да отменя себе си и да жертвам егоизма си. То ми внушава да достигна такова желание за отдаване, което е по-силно от естествения ми инстинкт да търся наслаждение и така аз ускорявам своето развитие и напредвам.

И доколкото разкривам целенасочено цялото зло, то веднага се превръща в добро. За това е казано: „Само погледни на тях и веднага ще станат на прах”. Всичко зависи от нашето възприятие тези лоши качества, които ни се разкриват.

Ако възприемаме цялото зло в света, като недостатък на своите възприятия, то ни става ясно какво трябва да поправим, за да съединим двата свята в един. Затова трябва все повече да пробуждаме своето обкръжение, за да може с негова помощ да достигнем такова поправяне на своето състояние, когато няма да виждаме повече никакво зло в света!

От урока на тема „Няма зло в света, всяко нещо е нужно и изпълнява своята роля“, 13.03.2011

[37899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо една толкова мащабна катастрофа в Япония ми се струва така далечна? Какво трябва да направя, за да я почувствам като моя?

Отговор: Егоизмът ми ме отделя от „чуждите” беди. Колкото той е по-силен, толкова по-далечна ми се струва катастрофата на японските острови. И обратно, според степента си на поправяне аз бих я почувствал по-близка.

Веднъж при подобна ситуация попитали Рабаш, защо по време на урока той тича да слуша новините по радиото? „Да не би децата му да са там?” „Да, отговорил той – това са мои деца”.

Към бедата на ближния трябва да се отнасяме като към беда на децата ни.

От урока на тема „Екологичен проблем и път за неговото решаване“, 13.03.2011

[37943]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→