Трябва да се знае, че освен “точка в сърцето“ – обратната страна на святата душа, на нас отгоре повече нищо няма да ни дадат. Повече в мен няма да се пробуди нито едно духовно желание.

А всички останало аз трябва да получа от обкръжението, в което се и намира моето духовно кли, всички тези желания, в които аз ще разкрия висшия свят, Твореца, духовния живот. Това желание се нарича “величието на целта“. Просто тя се проявява така в моите усещания.

На мен ми се струва, че важността не се отнася към целта, и че целта е нещо друго, но не, самата важност е – духовното кли. Не за сметка на тази важност аз ще достигна целта, сякаш тя е компас, определящ посоката накъде да тичам – а именно вътре в самата нея, в това желание, получено от обкръжението се намира целта.

Усетете с какво духовното желание се различава от материалното – то се разпространява навсякъде, като по въздуха. Това не е егоистичното напълване, което един получава, а значи в другиго го няма. Духовното не намалява при поделяне, от това, че съм го предал на друг. То стига за всички! Както от една свещ можеш да запалиш хиляди други, а в първата огънят не отслабва.

И затова, скоро след като съм започнал своя духовен напредък само с едната точка в сърцето, аз се оказвам на кръстопът, и не знам накъде да вървя. В себе си нямам повече никакви сили и никакъв стремеж да продължа. И откъде сега да взема в този миг мотивация, стимул, направление, така че да дойда в група и да искам от нея величие на целта?

Ако аз имах такова вътрешно желание, то бих го реализирал все някак, но какво да направя ако го нямам? Групата длъжна ли е да е загрижена за това – да ме обезпечи с впечатление за величието на целта, за отдаване или аз трябва всеки път да търся това самичък?

И тук ние стигаме до понятието поръчителство. Трябва да сме загрижени изобщо за всички, за да станем “духовно обкръжение“, пробуждащо всекиго, който е попаднал в него. Такова обкръжение дава пример, стимулира желанието, показвайки  на човек, че в другите има нещо, което го няма в мен, разпалва завист за духовно постижение, точно както в този свят, където аз виждам чуждите коли и къщи и увеличавам собственото желание.

Обществото е длъжно да се приведе в правилната форма, в която да се показва по отношение на всеки свой другар, за да не му отпуска и секунда покой. А човек трябва да притежава точката в сърцето, собственото пробуждане, така че духовното семе веднага да попадне в земята и за първи път да се докосне до почвата. Но тази “почва“, обкръжение, трябва да е готова да му даде всичко, което му е необходимо, съгласно неговата първоначална потребност.

И тук ние трябва да разберем, че всеки работещ за възвишаването целта за другите, така помага не на тях, а – строи това здание на величието за самия себе си, изграждайки обкръжение за всички. Не може обкръжението да е добро за един, за друг не, а за трети – наполовина.

Това е всеобщото поръчителство. И затова или всички ние заедно в една лодка достигаме целта, или ако някой не додаде всички свои усилия, които трябва, за да обезпечи общото пробуждане – никой няма да види успеха.

Това означава, че всеки трябва да се тревожи не за самия себе си, как да се вдъхнови от обкръжението за важността на целта. А ако аз се безпокоя всеки от моите другари да има чувството за важността на целта, чрез това строя моето собствено кли.

За самия себе си аз не мога да се безпокоя – всичко това би било егоистично. Но ако съм загрижен за другите, то тази духовна потребност ще се възвръща към мен като вече готово и съвършено кли.

Ние всички се съединяваме в единна система, и моята долна част (АХА“П) се съединява с връхните части (Г“Е) на всички останали. Затова, когато със своите АХА“П аз се грижа за всички останали, то в отговор получавам от тях усещането за техните Г“Е – чувството за желание за отдаване, което на мен така не ми достига.

От урока на тема “Въодушевление за величието на Твореца от обкръжението“, 16.03.2011

[38233]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Първият принцип на възпитанието е: „Природата е единна, а ние сме противоположни на нея”.

Първата част е: Изследването на природата и обществото показва, че всички сме свързани един с друг. Хората са единен организъм, единна система вътре в системата на природата.

Като частите на живото тяло, трябва да се обединим помежду си, над всички различия – за благото на общото тяло.

Днес постепенно откриваме това и по тази причина наричаме сегашното състояние на човечеството глобално и интегрално. Глобално е, защото в наши дни принудително се проявява взаимната връзка между цялото население на света. Сред всички негови части, във всичките му различия, във всичко възможно – връзката се разкрива като задължителен фактор.

Това идва от страна на природата – работата тук не е в нашето желание да бъдем или да не бъдем свързани помежду си. Просто такъв е фактът – ден след ден разкриваме все повече връзката между нас.

Възниква въпросът: съществувала ли е тази връзка и по-рано? Или преди сме били разединени, а чак сега тази връзка се формира и проявява?

Този въпрос трябва да се раздели на две части. От една страна, ние винаги сме взаимосвързани и се намираме в пълно, съвършено единение. Такова е нашето състояние по отношение на Твореца и то се явява критерий за измерванията. Това единство се нарича „безкрайност” (Ейн Соф): състояние на Безкрайността, свят на Безкрайността, Малхут на Безкрайността. Все още ни предстои да стигнем до него в усещанията си.

Но сега се намираме на стъпалата на развитието – цялото човечество. И всеки миг трябва да модернизираме взаимната си връзка. През цялата история сме се развивали на неживото, растително и животинско ниво, стигнали сме до човешкото, а след това отново сме преминали през същите под-нива: неживо, растително, животинско – докато в съвременната епоха не сме стигнали до човешкото стъпало на човешкото ниво, на „човека в човека”.

По този начин сме преминали през целия процес на човешката подготовка и сме започнали да развиваме човека в себе си.

 „Човек в човека” – това е подобието на Твореца, което днес трябва да придобием. Подобие на Твореца или глобална, интегрална взаимовръзка между всички нас – това е едно и също. Днес се намираме в началото на етапите на обединяване, което е осъзнато, осмислено и желано. Такова трябва да бъде то от наша страна.

Затова разчетът с нас сега се прави не по отношение на света на Безкрайността, а спрямо това, доколко разбираме, съзнаваме и сме готови да приемем формата на единството, която природата или Творецът поставят пред нас.

Не се опитвай да бъдеш праведник, независимо от това какъв си го представяш. Трябва да бъдеш поправен съобразно условията, в които се намираш. И „поправен” означава обединен. Предписали са ни само едно – да се обединим един с друг. По пътя към единството ще преминем през етапа отдаване заради отдаването („не прави на другия онова, което е ненавистно за теб”), а след това – през получаване заради отдаването („възлюби ближния като себе си”). Но принципът е неизменен: цялото възпитание на човека се състои в обединяването с ближните.

Природата разкрива себе си като все по-глобална и затова, ние също трябва да бъдем глобални и да се обединяваме с нея.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 16.03.201

[38252]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В нашия свят има много различни форми на обединение. Какво обединение иска от нас природата?

Отговор: Природата иска от нас да бъдем обединени, като един човек с едно сърце, да бъдем цялостна, глобална, интегрална система, подобно на самата природа.

В мислите, желанията и потребностите да се усещаме един друг, да обезпечим всеки с това, което иска, с каквото му е необходимо. Да поддържаме всеки в общото единение.

Това повдига много въпроси, но в крайна сметка такова е искането на природата към нас. Природата иска от нас да бъдем подобни на нея – като един. Защото самата тя представлява единна система.

В тази система ние не трябва да бъдем част, която пречи на всички, изпада от общото съвършенство, отделя се със своята порочност. Ние не трябва да бъдем ракова клетка, изяждаща тялото или повредена част, която ще забави двигателя и ще го доведе до прегряване. Ние трябва да се приведем в съответствие с природата, за да се поправяме динамично в съответствие с нейните темпове.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 16.03.2011

[38231]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Днес по примера на обединена Европа ние виждаме, че откритостта и интеграцията не са много ефективни. По-скоро даже обратното. Какво не достига там?

Отговор: Не достига взаимното отдаване. Защото европейците са създали общ пазар. В кабалистичната терминология пазар – това е най-ниското място, където само продават и купуват. И това е общото при тях, в това те са се обединили.

Подобно обединение е лишено от това участие, от това сътрудничество, за което говорим ние. Това е само ниска, лоша материална „спойка”. В крайна сметка между тях ще се разкрие само силна ненавист, която няма да могат да понесат. Това ги заплашва с голям взрив.

Между европейците няма съгласие, те просто се боят, че иначе ще стане още по-зле. Европа разчита да се обедини срещу Америка – нима това е обединение? Отчитайки емиграцията, то куца и с двата крака.

Реалната консолидация става благодарение на съпреживяваното на човешката степен, когато ние сме обединени в единна система.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегралния (единен) свят“, 15.03.2011

[38109]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: От опита ми по преподаване знам, че хората не разбират за какво единство говорим. Как да им го обясним, макар и приблизително?

Отговор: Единство не означава, че аз живея в една стая или че се познавам с всеки. Практически, това означава, че трябва да желая за себе си такова поправяне, че да не желая на никого зло. Това е първата крачка.

Нас ни обединяват не средствата за масова информация (СМИ), не смс-съобщения и дори не всемирната Мрежа. Всичко това е проявление на системата, в която се намираме, средство, което ни дава възможност да почувстваме доколко сме обединени. Интернет не дава на хората единство, той само обяснява, че сме споени, при това в отрицателна форма. Тъй като аз използвам това кли, изключително за себе си и вероятно във вреда на ближния.

И така първото поправяне се състои в това – да престанем да желаем зло на ближния. Аз започвам да усещам, че ние сме взаимосвързани, като интегрални части, буквално вмъкнати една в друга. Трябва да разкрия тази система, в противен случай природата ще ми я разкрие в много неприятна форма. Тя ще ми покаже това в едно място, а аз ще усещам бедата на съвсем друго място, към което сякаш нямам никакво отношение.

А това всъщност е твоя част и ти трябва да чувстваш, че ударът е паднал върху тебе. Ако ти още не чувстваш това, което другите чувстват, значи не се намираш с тях в един организъм, в една система. Ти трябва да получиш поправяне: или да пожелаеш да ги приемеш, или природата ще те задължи за това.

А засега виждаме, как всички се радват на чуждата мъка. Всеки се радва, ако на някой му е зле. Такава е нашата природа. Днес тя се разкрива и съобразно това ние трябва да направим поправянето.

Чрез какво? Чрез мнението на обкръжаващите, ни казват кабалистите. Трябва изкуствено да съберем такова обкръжение, което да ни застави да мислим по друг начин и да ни възпитава.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 16.03.2011

[38229]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Обкръжението, не са лицата на хората и техните материални тела, а желанието, силата, които получавам от тях. И тогава, това желание става мое, добавя се към точката в сърцето.

Ако съм способен да получа от тях впечатление за величието на отдаването, на Твореца, на духовната цел, на желанието да отдавам, тогава имам възможност заедно с тях, да пробудя вътре в това желание силата на светлината, която се намира скрита там.

И тогава, под влияние на светлината, това желание започва да се поправя – тоест вместо обратната страна, ми показва лицето на духовното, свойствата на отдаването, и в тях разкривам своя живот в светлината на отдаването. Именно това е разкриването на духовния свят, на Твореца на творенията.

Затова Творецът се нарича Боре – „ела и виж” – тоест всичко, което съм получил в желанията, които съм събрал от обкръжението. Обкръжението е моето собствено желание, само че видимо от своята обратна страна и затова, сякаш отнасящо се до другите хора.

Получил съм от тях това желание и съм разбрал, че то е моето собствено, затова искам да го присъединя обратно към себе си. Но духовното е устроено така, че моят АХАП (долната част) се намира в Г”Е (горната част) на другите хора. Затова, не мога да върна своя АХАП, ако не получа Г”Е от всички останали.

Излиза, че моите получаващи желания се връщат към мен вече заедно с чуждите, отдаващи желания, тоест с поправените – и аз ги присъединявам към себе си, заедно с напълващата ги светлина Хасадим.

Това означава, че величието на отдаването, което съм се опитал да получа от обкръжението са готовите духовни келим, желанията, в които и аз постигам духовното.

От урок на тема „Въодушевяване от обкръжението за величието на Твореца“, 16.03.2011

[38211]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да представим на детето идеята за глобалния свят?

Отговор: Може да дадем на по-големите деца нагледен пример, като ги заведем при по-малките. Например, десетгодишните – при петгодишните. Като пообщуват ще видят, че по-малките разбират света на своето ниво, по съвсем различен начин.

Всички сме егоисти и дори да израснем, и поумнеем се намираме в егоистична система, през чиято призма гледаме света. Петгодишното дете вижда света съобразно своята възраст – ние също, съобразно своя егоизъм виждаме не истинския, а егоистичния свят.

Съответно, наричайки го глобален и интегрален, придаваме на тези думи егоистичен смисъл: „Всички са взаимосвързани – значи, трябва да използваме тази ситуация в своя полза”.

Не разбираме, че трябва да се променим и да създадем вътре в себе си такава глобална и интегрална система. Това означава, че от всички хора, всички души и всичките им взаимовръзки, аз изграждам вътре в себе си модела на целия свят. Вътрешно трябва да отразявам външния свят, за да поддържам правилната връзка с него.

Ако извън мен, целият свят живее по алтруистичен закон, ако всички негови части са обединени заради една цел, заради общата хармония, то и вътрешно трябва да съм готов да включа в себе си всички желания, всички души, всичко което мога – според закона на алтруизма. Чрез тази система, която е всъщност моята душа, трябва да се обръщам към света.

Нима е възможно да контактувам със света посредством негоден инструмент и не според закона за подобие на свойствата? Защото тогава не разбирам света, а той не може да стигне до мен.

С такива примери показваш на децата този принцип: във всяка възраст виждаме света по своему и съответно, за да видя глобалния, интеграления свят, вътрешно трябва да бъда глобален и интегрален.

Науката кабала ни носи това поправяне. Ето защо тя се разкрива в наши дни – а отсреща се разкрива глобалният свят. Необходимо е да разпространяваме методиката, позволяваща да се стигне до съответствие със съвременния свят. В противен случай ще страдаме.

От урока на темата „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят”,15.03.2011

[38164]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Глава „Итро“, п.199: Той има голямо чело, но не много голямо, на челото има пет линии: три минават от единия до другия край, а две – не минават. Той е скандалджия, особено в дома си.

Всички свои работи върши набързо. Изглежда добър, но не е. Той се хвали с това, което няма (не притежава). …

Той е щедър на думи, но не повече от това. Той се пъха там, където не е достоен. Този, който започва съвместна работа с него, трябва да се пази от неговата алчност, но с него ще постигне успех.

«Зоар» разказва за това, колко сложно сме устроени отвътре. И всеки път, разкривайки нови свойства в себе си – добри и лоши, постоянно сменящи се едно с друго, ние трябва да разпознаем по тях всички свои възможности да реализираме себе си в сегашното състояние, да научим всички свои слабости и ограничения. И така, всеки път, човек все повече опознава себе си. Да опознае себе си означава да опознае Твореца, както е казано: „От действията Твои ще Те позная“.

В крайна сметка, целият наш път е път към себепознанието. Тъй като всъщност, науката кабала обяснява на човека, кой е той – деяние на ръцете на Твореца. И затова не ти трябва нищо повече, доколкото ти вече разбираш как те е създал Творецът, какво е създал Той в тебе, за какво и в каква форма, – дотолкова ти Го опознаваш.

Затова, четейки описанията на всичките тези образи на човека, трябва да разберем, че нито един от тях не изчезва, а всички те, допълвайки се един друг със своите свойства, подобни или противоположни на светлината, – в резултат достигат образа на Твореца.

Освен това, трябва да се разбере, че става дума за човек, който напредва в духовното и по такъв начин, засега, вижда себе си – своите положителни и отрицателни свойства, в сравнение със светлината, с Твореца. Но тук човек сам преценява себе си и сам разпознава тези свойства. Друг човек би ги видял иначе, тъй като „всеки съди според своята изкривеност“.

И ако сега пред него се вижда една или друга картина, – то тя само му се струва, а иначе – тя изобщо не съществува. Всъщност съществува само една картина – образът на Твореца. Но в човека неговите вътрешни свойства му рисуват тези образи.

От урока по книгата «Зоар», 16.03.2011

[38217]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Ако аз не черпя сили от групата, то неминуемо ще достигна до състояние на пълно опустошение – когато в мен няма да има никакви сили за напредване (а аз трябва да достигна до него). Тоест, аз няма да искам да напредвам и на милиметър към това духовно, каквото то ще ми се покаже в моето егоистично желание.

И тогава няма да знам какво да правя – да захвърля всичко и да си ида у дома? И какво ще стане с мен после? И аз се оказвам в такова положение, като машина “на празен ход“, и не мога да заставя себе си да се движа напред. Но също така, аз и не мога да дам назад или да обърна встрани, защото никъде, където и да погледна, на всичките 360 градуса, аз не виждам какъвто и да е изход!

И така човек може да остане в това състояние с години! Докато той накрая не започне да разбира, че групата е – единственото средство, източникът, от който той може да получи силата “да изтърпи“ духовното. И когато той получи от групата тази сила да издържи отдаването, и получи разбиране, че е важно да тръгне в атака и да завоюва това духовно състояние – тогава той ще започне да напредва.

Оттук става понятно, че само връзката с обкръжението ни открива възможността да направим крачка напред. Това е като зърното в почвата, което трябва да всмуче от нея всички соли и минерали, и тогава да израсне. И растежът на душата в този човек след това ще стане под въздействието на тези сили, които той е получил от обкръжението.

А в него самият има само решимо (духовен ген). Той е живял като “магаре“, съществувал е на животинско ниво, после е достигнал “неутралното“ състояние (като на празна предавка), когато по нататък не е искал да напредва. Това означава, че неговото материално, животинско кли е изчерпало себе си, като зърното, разложило се в земята – и по нататък, то вече няма какво да направи.

Ето тук става ясно имало ли е у него точка в сърцето, тъй като сега тя остава единствената точка, отделила се от цялото егоистично желание! Но ако сега той присъедини към тази точка желание и впечатление от обкръжението, въодушевление и величие от целта, то той ще успее с тази точка да напредне. Друг способ няма.

Затова цялата наша душа се намира извън нас – във всички тези сили, мисли, ценности, които ние получаваме от обкръжението. А от нас самите остава само малката точка – единственото което имаме в нас.

И тази точка е – средството за връзка между нашите “магарета“ (егоистичния материал, желанията) и човекът в нас. Тя се нарича “точка в сърцето“, капка от духовното семе.

Както има преходни, промеждутъчни състояния между всички стъпала: коралите – между неживото и живото, митичното полурастение-полуживотно “калев саде“ – между растенията и животните, маймуната – между животните и човека, така и “точката в сърцето“ – е като средство, “трамплин“ за отскок нагоре, от човека към Твореца!

Из урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това молитва?

Отговор: Творецът е създал само желание за наслаждение. Желанията се разриват сами по себе си, задействани от вътрешния двигател, който задейства в мен едно желание след друго, чрез реализиране на последователността на решимот (информационни гени). Молитвата е целеустремена работа на желанието, което се разкрива в човек.

Всяко желание или решимот се състои от 613 (тарияг) желания. Тези 613 желания, разкривайки се, обрисуват картната на света за мен – всеки миг нови желания, аз разкривам нов кадър на реалността, нов свят.

Но аз сам мога да пожелая да работя над своите непрестанно разкриващи се желания, да ускоря развитието на новите решимот в себе си, да контролирам как те се разкриват и да не оставам своето развитие на самотек. Аз мога да погледна напред към разкриването на нови желания, за да работя върху тях, да оправдая Твореца във всеки момент, да се предвижа към сливане с Него и да видя необходимостта и целеустремеността на всяко състояние.

Така работата с желанията се смята за молитва. Молитвата е работа в сърцето, а сърцето е сбор от всички желания на човек. Следователно, работата с нашите желания се счита за молитва. Затова е написано: „Да се моли човек всеки ден!”, т.е. през цялото време работи със своите желания, пробуждай себе си към поправяния.

Това коренно се различава от мнението на масите, които си мислят, че четейки молитви от молитвеника, извършват духовни действия. Цялата ни история показва колко безсмислени и напразни са тези тълкувания на „молитвата”. Те са чисто и просто външни действия, които се изпълняват по време на подготовката за действителната духовна работа върху себе си по време на изучаване на кабала. Само тогава работата е насочена към поправяне на самия себе си, наречена е „работа на Твореца”, тъй като се извършва от Неговата светлина, Ор Макиф.

Истинската работа лежи в ускоряване на желанията. Аз искам те да се разкрият в мен колкото е възможно по-бързо, за да мога да работя с тях, да подготвя себе си и обкръжението: учителя, книгите и групата, за да бъда винаги готов и да задействам своето развитие, сам „пробуди зората”. Зора е защото всяко желание ми се разкрива като тъмнина, а аз веднага я довеждам до светлината.

Затова молитвата е цялата наша работа и няма нищо друго освен работата с желанията.

От урока по книгата „Зоар”, 13.03.2011

[37897]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→