Обкръжението, не са лицата на хората и техните материални тела, а желанието, силата, които получавам от тях. И тогава, това желание става мое, добавя се към точката в сърцето.

Ако съм способен да получа от тях впечатление за величието на отдаването, на Твореца, на духовната цел, на желанието да отдавам, тогава имам възможност заедно с тях, да пробудя вътре в това желание силата на светлината, която се намира скрита там.

И тогава, под влияние на светлината, това желание започва да се поправя – тоест вместо обратната страна, ми показва лицето на духовното, свойствата на отдаването, и в тях разкривам своя живот в светлината на отдаването. Именно това е разкриването на духовния свят, на Твореца на творенията.

Затова Творецът се нарича Боре – „ела и виж” – тоест всичко, което съм получил в желанията, които съм събрал от обкръжението. Обкръжението е моето собствено желание, само че видимо от своята обратна страна и затова, сякаш отнасящо се до другите хора.

Получил съм от тях това желание и съм разбрал, че то е моето собствено, затова искам да го присъединя обратно към себе си. Но духовното е устроено така, че моят АХАП (долната част) се намира в Г”Е (горната част) на другите хора. Затова, не мога да върна своя АХАП, ако не получа Г”Е от всички останали.

Излиза, че моите получаващи желания се връщат към мен вече заедно с чуждите, отдаващи желания, тоест с поправените – и аз ги присъединявам към себе си, заедно с напълващата ги светлина Хасадим.

Това означава, че величието на отдаването, което съм се опитал да получа от обкръжението са готовите духовни келим, желанията, в които и аз постигам духовното.

От урок на тема “Въодушевяване от обкръжението за величието на Твореца”, 16.03.2011

[38211]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →