Въпрос: Аз мога да искам само поправяне – това означава ли, че аз сам решавам или определям нещо?

Отговор: Аз имам линията на светлината и линията на съсъда. Изграждам себе си между двете. Взимам колкото мога от желанието за получаване и от светлината и изграждам крайната форма, сумата от тези сили (Σ).

Тази форма е човекът. Въпреки че компонентите на са мои, аз трябва да ги съвместя и да определя правилното съчетание. Аз сам определям това.

За да направя това, първо трябва да почувствам срам, че не приличам на Даващия, да определя работния материал и да намеря силата, която го поправя. Трябва да създам човека в мен, да желая той да се сформира. Аз вече имам силите и материала. Трябва само да проверя формата – извършвам тази проверка всеки път на 125-те стъпала на подобие с Даващия.

Аз проверявам себе си относно висшия и определям своите възможности. Това е много голяма работа. Благодарение на нея, започвам да Го приемам, чувствам и разбирам. „Форматирам” или „се провирам” в търсене на правилното решение. В резултат, аз ставам като Твореца – не по превъзходство, а по отдаване. В получаване заради отдаване  уподобявам себе си на Него.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 24.05.2011

[44527]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес вече е очевидно, че природата е в състояние на относително равновесие и изисква от нас да достигнем до същото ниво. Това трябва да се прояви в материалния живот („зелени технологии” и пр.) и в обществените, междуличностните взаимоотношения.

Първо, ние трябва да консумираме от природата само насъщно необходимото. Тогава няма да бъде важно колко милиарда хора ще живеят в света, защото ако природата е дала възможност, то тя ще може да изхрани всички, при условие че ние използваме правилно нейните ресурси. Второ, равновесието с природата във всичко трябва да се поддържа на човешко ниво. Имено тук пада основната тежест за осъзнаване на злото.

Умереното потребление е материалното осъзнаване на злото. Иначе ние разрушаваме целия природен фундамент, отрязваме клона, на който седим. Постепенно трябва да изградим човешко общество съобразно природните закони, водейки го към равенство и балансираност. В противен случай ни чакат революции, войни и други катаклизми, които се задават с огромна скорост.

Днес глобалните лидери и управляващите нямат никаква възможност да направят нещо. Ние сме изправени пред дилемата или да преминем през много войни и трудно раждане в новия свят, или осъзнато развитие съобразно с природните изисквания, които ни задължават на правилно разпределение. Разбира се, невъзможно е да разпределим на всички едно и също нещо – необходимо е да се съобразим с културата, региона, климата и т.н. Най-важното е да обезпечим всеки в общоприетите рамки.

Освен това, вътрешното осъзнаване на злото ни показва, че трябва да бъдем свързани в една система като един човек с едно сърце. Само така ние ще достигнем до хармония с природата.

Вътрешното единство се проявава в зависимост от възможностите на човек. Един човек може да навреди някому без да го почувства. Затова трябва да задействаме средствата за масова информация и възпитателната система, така че всички хора по света да осъзнаят все повече и повече злото на егоистичните взаимоотношения. Всичко зависи имено от възпитанието.

Освен това, на определен етап от този процес хората ще видят, че свойството отдаване само по себе си им дава увереност, носи им благо. Тогава, постепенно, те най-накрая ще чуят, че истинското обединение, подобието с природата и съединението с нея ни позволяват да почувстваме силата на любовта, скрита в нея.

Тази сила съединява всички части на природата и повдига цялата система, цялата вселена, всички нива, от неживото до човешкото, на по-висше ниво. Всичко това се случва благодарение на осъзнаването на злото. Имено посредством този лост, това средство, този стимул, този инструмент ние още повече се обединяваме с природата като едно цяло и излизаме в ново, по-висше, вечно измерение на съществуване.

Цялата еволюция е насочена към това. Дали го искаме или не, ние ще трябва да се обединим с природата. От друга страна, ние имаме възможност да изострим осъзнаването на злото преди настъпването на бедите и да се предвижим към поправянето по добрия път както добрите деца постъпват в „съгласие с родителите си”. Ние можем да се учим от природата преди да получим от нея по-сериозна реакция на нашия дисбаланс.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 27.03.2011

[39205]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: На един от уроците Ви чух да казвате, че когато четем книгата „Зоар”, възникват някакви течения, които ни съединяват. Как може да се присъединим към това течение въпреки различните пречки, които възникват по време на урока?

Отговор: Това се случва постепенно. Човек трябва да привикне да прилага определено количество усилия, да разкрие как да подходи към текста, как да го свърже към себе си, към състоянието на групата, към света, да разбере къде се обърква и къде не.

Вие трябва да обедините себе си и Тора в едно. Тогава, до степента на вашето желание да се съедините с Тора, която говори за вашето вътрешно състояние, вие започвате да получавате нейната вътрешна светлина, която ви въздейства, позволявайки ви да надникнете вътре в системата, която тя описва.

Това се случва в процеса на учене, когато светлината (Творецът) ви учи. Ако се опитате да се насочите направо към целта до колкото можете, да използвате правилно групата и ученето, ако сте готови поне малко да оставите своите егоистични стремежи и планове, тогава Тора ви учи – във вас се разкриват следващите духовни състояния.

От урока по книгата „Зоар”, 31.05.2011

[44440]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „вяра”, за която говори кабала?

Отговор: Вяра, това е светлината Хасадим, силата на отдаване, Бина, т.е. свойството на Твореца, природата. Ако такова свойство вяра започне да властва над твоето желание за наслаждение, то ти разбираш какво е това отдаване.

Отначало ти трябва да я усещаш, да постигнеш нейния вкус, за да се отпечата той в теб – и тогава ще разбереш какво е това. Струва ти се, че такова съединяване на несъпоставими противоположности е невъзможно. Но намерението за отдаване започва да властва над твоето желание за наслаждение, и то желае да използва себе си заради отдаване.

Такова свойство присъства и в егоистичното желание, което усеща другия като част от самият себе си. И тогава това не се нарича истинско отдаване. Както майката отдаваща на детето не се счита отдаваща, защото природата я заставя да усеща, че детето е част от нея самата. Сякаш то се намира вътре в нея и затова тя отдава на самата себе си. Тя се грижи за него дори повече, отколкото за себе си, защото го усеща като друга част от себе си.

Затова, макар майката и да отдава на своето дете, като на нещо извън себе си, но тя не се счита намираща се на духовна степен и действаща заради отдаване. Това е просто природен инстинкт.

За да започне желанието за наслаждение да действа с намерение за отдаване, към него трябва да дойде висшата светлина, особената сила. И само се говори, че тази сила идва някъде отвън – в действителност, тя се пробужда в самия човек и ражда в него желание да отдава на ближния, любов към него.

„Ближен” е този човек, по отношение на когото аз допреди съм усещал ненавист, отблъскване, дистанция. В мен не е имало чувство, че той се отнася към мен – аз съм го усещал чужд, далечен. И въпреки това, изведнъж в мен се пробужда желание, способност, стремеж да му отдам и да го напълня. Аз искам да се отнасям към него така, както към самия себе си и ми е ясно, че нищо не търся в отговор.

Ако аз очаквам да получа от това наслаждение, то се получава, че аз действам егоистично. Тоест отдаването не трябва да ми носи изгода, обратно то донася страдание, защото за това, за да дам нещо на другия, аз съм длъжен да го отнема от себе си. Но какво тогава ще ме застави да отдавам?

Затова идва особената сила, която се нарича светлина, възвръщаща към Източника. И аз започвам да чувствам, че от една страна – това е страничен за мен човек, и аз бих искам да получавам от него, да взема от него това, което има. Но вместо това, в мен възниква такава сила, която ми дава възможност да му отдавам, без да получавам пряко никакво наслаждение и изгода.

Ако аз незабавно и направо получавах удоволствие от отдаването, то би се считало за егоистично. Но аз по природа не го усещам като своя част и не получавам удоволствие от отдаването на него. Обратното, аз преодолявам своето егоистично желание, което не получава напълване и се опустошава, даже още повече отпреди, и му предавам своите усилия и напълване.

Ако ме попитат: защо правя това?! То аз нямам отговор в моето егоистично желание. Има друг отговор – аз усещам в това величието на Твореца, принадлежност към висшия, аз изпълнявам желанието на Този, който е над мен. Движи ме този по-висок идеал.

Но е невъзможно да се обясни това с думи, защото егоизмът винаги ще преобърне това така, че да получи за себе си някаква компенсация.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44245]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Да отмениш себе си – това звучи толкова противоестествено за светския човек, цялата ни природа се противи на това. Какво ще накара цялото човечество да седнат зад чиновете и да изучават кабала?

Отговор: Аз не разбирам, защо самоотмяната ти се струва така противоестествена. Някога аз учих в университета, и там имаше един професор когото аз смятах за голям специалист в неговата наука. Аз исках да прихвана всичките му знания и затова се отменях пред него. Това също се нарича самоотмяна.

Ако аз чета някаква статия или книга и желая да разбера какво е написано в нея, аз се прилепям към мислите и чувствата на автора. Това също е вид самоотмяна. Без самоотмяна в мен няма да влезе нищо! Да отмениш себе си – това означава да разкриеш себе си за получаване на знания, информация, усещания отвън.

Има такъв израз: ”Дойдоха мъдреците и казаха”. Ето така идват умните хора: политолози, икономисти, учители – накратко казано 10% от каймака на обществото, най-мислещите, преживяващи за нашето бъдеще и казват на останалите 90%: “Господа, ние сме изправени пред огромен проблем!”

”Ако ние продължаваме така, то след 10 години ще останем без каквито и да било природни ресурси – ако дотогава не избухне световна война. Ние няма да можем да отгледаме никаква реколта. На нас ни трябва нещо с което да се прехранваме, нужна ни е енергия за отопление и за охлаждане. Но на нас ни се налага да свием своето потребление до нормалното, разумно ниво”.

Учените, умните хора казват така – как да не им повярваш? А когато аз отивам при доктора, който гледайки рентгеновата снимка, ми назначава лечение – аз му вярвам и се лекувам? Не зависимо, че аз не виждам снимката, нито какво има на нея моя ли е или не. Но аз съм принуден да вярвам на доктора и на неговото лекарство, аз нямам избор.

За да приема лекарството, аз трябва да повярвам на даващия го, че това е нещо хубаво благодарение на което аз ще оздравея. Това също се нарича вяра и самоотмяна. Така се случва навсякъде – когато отивам при учителя, доктора, навсякъде където аз искам да получа. Аз трябва да съм готов да платя за това (лешалем) т.е. да напълня (леашлим) себе си.

И когато за това заговорят средствата за масова информация, много от уважаваните хора, учени, професори, политици, икономисти – те ще могат да убедят хората. Все пак това е по-доброто отколкото войната, която може да се стовари върху главите ни, и ти няма да знаеш какво ще ти се случи в следващия миг?

Ние нямаме избор. Ти не можеш да поставяш условия на Природата, ако тя е изнесла такива условия. Искаш или не трябва да се съгласиш. Или ти ще спреш тази криза с твоето вътрешно участие, или ще загинеш. Това не е като при мама, където можеш да покапризничиш и да го направиш по твое усмотрение. Това е природен закон.

И тези закони ти ги обясняват сериозни, уважавани хора, които разбират от тях. Не си мисли че от това те имат някаква изгода – самите те са в същото положение, както и ти. Това е наш общ проблем.

От урока от статия от Шамати, 29.05.2011

[44588]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: По време на четенето на книгата „Зоар“ много ясно усещам пречки и текста почти не го чувствам. Как да преодолея тези пречки?

Отговор: Всичко зависи от упорството в мислите. През живота си съм говорил с много хора страдащи от тежки болести. Те разбират от своите болести до най-дребните детайли, знаят всички медицински термини, известни само на опитни специалисти именно в тази област.

Защо? От това зависи техния живот. Желанието да живее е заставило човека да узнае причините за болестта, да търси лекарства, различни методи на лечение.

На нас не ни е достатъчно осъзнаване, че ние зависим от разбирането за нашата “болест”, в търсенето на нейното лечение. Не съм длъжен на никой да се надявам, а съм задължен да положа всички усилия, за да открия причината за болестта, да намеря лекарство, подходящо за моето състояние, за да може в края на краищата това лекарство да подейства.

Нали, ако човек действително чувства опасност, това го заставя да узнае как да се спаси.

А тук ти говориш: “Аз почти не чувствам…”, вярно, ти не усещаш “болест”.

Затова групата е длъжна повече да работи над теб, ти сам си длъжен да се стараеш да бъдеш упорит в мислите, а също да се молиш, за да ти покажат свише, че става въпрос за теб.

Цялата пропаст е между света на Безкрайността и твоята днешна ситуация – в тази нагледна демонстрация, която Зоар сега показва в теб. Представи си: ако сега си поправен, то би усещал света на Безкрайността, целия Зоар би бил разкрит пред теб, всичко би било ясно. На теб не ти достигат само съсъдите на възприятие, поправените желания, за да ги усетиш. В крайна сметка трябва да осъзнаеш, какво произтича.

От урока по книгата Зоар, 24.05.2011

[44510]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е особеното в Тора, че даже и книгата „Зоар” е само коментар на Тора?

Отговор: Записите, които Мойсей е направил на пергамент, са земното изразяване на духовни действия на светлината върху желанието чрез материални символи. Мойсей е записал всичко, на което е научил своите ученици, в книга. В течение на 40 години скитане в пустинята те са написали цялата Тора, преминавайки през целия процес в записки, както в земните тела, така и в духовността. Това е целият път от Египетското изгнание (земно и духовно) през пустинята (материална и духовна) и в земята на Израел (земна и духовна). Всичко това се е случило във връзката между корена и клона. Мойсей е изразил целия този процес в конкретна символична форма.

„Зоар” изразява същите процеси на различно ниво, в различна форма, защото общото желание за наслаждение, което е създал Творецът, до този момент е напреднало няколко стъпки и е било усъвършенствано от светлината. Затова, желанието преминало през подеми и падения, през разбиването на Първия и Втория храм, през изгнание и е достигнало до последното разбиване преди последното изгнание, е трябвало да получи метод подходящ за края на изгнанието, за нашето време.

Затова е написана книгата „Зоар”, чиито автори са били наследници на много поколения кабалисти, започвайки от Авраам до разбиването на Храма. Раби Шимон е бил ученик на Раби Акива, който е разкрил голяма светлина и затова е бил способен да изрази това в книгата „Зоар”.

Самата Тора е разделена на две части: устна и писмена. Това идва от разликата между Зеир Анпин и Малхут. Зеир Анпин на света Ацилут е „устната Тора”, а Малхут на света Ацилут е „писмената Тора”.

Тора е разкриването на светлината. Светлината идваща до Малхут, съдържа всичко необходимо за промяната на Малхут. Но тази светлина все още не е дошла на практика и затова се нарича „устна Тора”. За сега това е работа с екраните.

Под влиянието на същата светлина в Малхут се случват вътрешни промени, които оставят впечатление у Малхут – това се нарича „писмената Тора”. Това говори само за действия на светлината в желанията от началото на творението до края му. И не съществува нищо друго освен желания.

Някои от тези желания са усетили, че съществуват сами, отделно от всички останали. Това сме ние. Тези желания съдържат свойства, които могат да помогнат по пътя на поправянето. И затова ние получаваме усещане за липса, нашата липса на поправяне, осъзнаването на злото. По този начин възприемаме себе си.

Точно тези са желанията, които трябва да получат „Тора” – инструкциите, обясняващи как да участват в собственото си поправяне по техен свободен избор, как да привлекат светлината желаейки да се поправят по-бързо вместо да чакат тя да дойде и да ги разтърси.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 29.05.2011

[44585]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: След седмица настъпва праздникът Шавуот – великият ден на Даряването на Тора. Всички останали кабалистични източници са всъщност само коментари към Тора, и всички философии, религии и учения също са произлезли от нея. Как  се отнася кабала към Тора – като към книга или като към метод за поправяне?

Отговор: Тора – това е светлината, връщаща към Източника, към Твореца. Това не е книга, а светлина, сила на отдаване, която идва от Твореца – източника на отдаване, и поправя човека, за да стане също отдаващ. Тогава човек става част от Тора и се изпълва със светлината на Тора – светлината Хасадим в светенето на Хохма. Това се нарича разкриване на Тора, разкриване на светлината вътре в човека.

Всичко, за което може да се чуе, трябва да се съпостави с две дадености: светлината и желанието, и степента на подобие помежду им, наречена екран. Няма нищо повече в цялата действителност.

В «Учението за Десетте Сфирот» се казва не „Творец“, а „светлина“ и не „творение“, а „желание“, не „поправяне на творението“, а „екран“. Няма нищо повече. Цялото объркване произлиза от това, че хората не могат да концентрират всичко вътре в тези три понятия.

Ако ти е сложно да се оправиш в тези три термина,  върни се към четирите стадия на разпространение на светлината – там има само светлина и желание. Започни оттук.

Всички свойства, усещания, чувство, разум, всички тези объркващи понятия – този свят, бъдещия свят, възприемане на действителността, трябва постоянно да ги свеждаш само до едно: светлина и желание. Тъй като няма нищо, освен това, където и да било, във всички светове.

И така сега, намирайки се в действителността, усещайки огромния свят – заплашителен, добър или лош – ти усещаш всичко това вътре в желанието, намиращо се в определено състояние.

Въпрос: Но в своето днешно състояние аз виждам пред себе си също и книга, която някой някога е писал …

Отговор: Кабалистите са ти описали действията на светлината над желанието и са ги изразили под формата на различни символи, за да можеш някак си да се свържеш с тях и с помощта на тези символи също да предизвикаш действия на светлината над твоето желание.

Тази книга се нарича „Тора“ (от думата „ораа“ – инструкция“ и „ор“ – „светлина“), тъй като в нея се описва последователността на действия на светлините над желанията,  как светлината движи желанието.

Няма нищо повече в тази книга. Тъй като в цялата действителност няма нищо друго, освен светлина и желание.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44239]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Тора - Няма коментари→

Душата – това е резултат от въздействието на светлината върху желанието. Чрез своето влияние светлината привежда желанието в особено действие, и то приема форма под името „душа“ – с други думи, свойството отдаване, любов, излизане нагоре от себе си. Когато в желанието се пробужда такова свойство, това е именно душата.

Душа се нарича „частта от Твореца свише“. Творецът желае единствено да отдава, да обича – това е Неговото свойство в чист вид. А в човека то се пробужда над желанието, то е произведено от неговото желание, от „материала“ – тоест самият „материал“  вече се държи по такъв начин. Казано е за това: „тъмнината ще засияе като светлина“. Желанието – това е тъмнина, но посредством специално действие над себе си, то може да свети като светлина. Ето това подобие и се нарича „душа“.

Става дума за същото желание, само че приело друга форма, друго свойство – отдаване, вместо получаване. Така светлината поражда душата, въздействайки по определен начин.

Ако в човека действа свойството отдаване, то той има душа. А ако свойството отдаване в него не действа, ако той все още не се е поправил, то в него няма душа. Това не е някаква субстанция, която може да влезе и да излезе, а свойство, което се придобива чрез поправяне.

Оттук и определението: „частта от Твореца свише“. Ако човека има душа – в тази степен той усеща Твореца. Тъй като душата и Творецът са едно и също, същото свойство. Само така може да се разкрие Твореца, така и са Го разкрили кабалистите: те са поправили себе си на отдаване и в тази поправена част са започнали да проявяват новата реалност, новото усещане. Те са го нарекли „висш свят“, а свойството, което цари там, са нарекли „Творец“ (Боре), което значи: „ела и виж“ (бо-ре).

„Творецът“ е това, което се разкрива в поправеното творение.

От урока по статията „Свобода на волята“, 27.05.2011

[44129]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Ако не намирам радост в нищо от земния живот – значи вече съм стигнал до „тавана” на своето развитие в този свят. Вече толкова пъти съм се опитвал да се напълня егоистично и толкова пъти съм се разочаровал, че съм се убедил – в този свят няма напълване. Тоест като че ли със своя растящ егоизъм съм опрял главата си в тавана – и какво повече да правя?

Единственият изход е да променя посоката на своето развитие. И в това трябва да ни помогне обществото, като ни внуши друг подход към живота – че напълването е възможно само при отдаването, при излизането от себе си, от своето его. А колкото и да напълвам себе си егоистично, наслаждението веднага изчезва.

Това се вижда особено добре от примера за съвокуплението (като отражение на духовния „зивуг”) – най-голямото наслаждение, което съществува в този свят на животинско ниво. Но щом човекът постигне удовлетворяване – наслаждението веднага свършва. Защо не продължава още години и не се развива по-нататък?

Тоест виждаме, че колкото и да се напълваш, веднага се опустошаваш. И колкото повече наслаждение има, толкова по-бързо изчезва.

Това е следствие от духовните закони. Ако светлината влиза пряко в кли/желанието, „плюсът” влиза в „минуса” – те се анулират помежду си. Това е като късото съединение – не остава нито желание, нито наслаждение. Започваме да чувстваме пустота вътре в своето желание и празнота от недостига на предишното наслаждение, тоест двойно опустошаване.

И затова, човечеството започва да чувства, че няма на какво да се наслаждава. А всичко е, за да разкрием новия подход към живота – отдаването.

Ако поставя пред себе си екран за егоистичното напълване и мога да се съпротивлявам на егоистичното наслаждаване, то наслаждението не изчезва. Защото, то вече стига до „обличане в отдаване”, Хасадим, до обличането на отразената светлина.

Тоест имам винаги „+” и „ – ” , между които стои съпротивление, което не им дава да се съединят помежду си. Затова, те не се анулират едно-друго, а извършват „работа”, тоест дават ми удовлетворение, възможност да се наслаждавам от противостоенето на плюса и минуса.

И колкото повече има плюсове и минуси, толкова по-голям резултат получавам за своето „съпротивление” – по-голямо напълване. Това означава да се работи „извън” своето желание за наслаждение. Защото самото желание е само проводник, който директно ме дава на късо.

Човечеството, все още не вижда това, но в крайна сметка ще разбере, че не е възможно да се наслади егоистично! Такова нещо не съществува в природата! Можеш да получиш за себе си само на неживото, растително и животинско стъпало, когато вземаш необходимото за живота – и това не се нарича егоизъм. Защото, то ти е необходимо, за да поддържаш своя живот.

Ето защо, насъщно необходимото: нужните калории за деня, не се нарича получаване. Но за всички желания над необходимото, вече трябва да се прави сметка. Вече толкова пъти си се опитвал да се насладиш от тях, вече си гледал този филм много пъти в продължение на хиляди години – сега е настъпило времето да се анализира целия този път, да се разбере, че той не води към радости и да се смени посоката.

От урок по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38437]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→