Въпрос: Как човек може да разкрие своето предназначение?

Отговор: Това идва вследствие на въпроса за смисъла на живота: „За какво живея?“ И всеки път този въпрос става все по-високо, издига се над всички въпроси на сърцето.

В моето сърце има множество въпроси/желания, и аз трябва да се ориентирам в тях, да ги построя по реда и да взема най-важния – така, че да не се засенчи. Именно с този въпрос аз трябва да вървя, за да ме поддържат само всички останали – в постигането на отговора на този най-главен въпрос.

Всеки избира своята цел за такъв важен въпрос – това могат да бъдат парите, почестите, властта, знанията. Един иска да стане учен, друг – член на правителството, трети – просто мечтае да се сдобие с успех и да се наслади на живота. А има такива хора, които питат за смисъла на живота.

Но за това вече е необходимо да се свърже с корена, откъдето идва този живот, за да узнае, в какво е неговия смисъл! Получава се, че това е търсене над обичайния земен живот – не вътре в обществото, а над него, откъдето се спуска този живот. Вътре в човешкото общество е невъзможно да се намери отговора на този въпрос.

Аз, някога отдавна, от наивност мислех, че чрез науката всичко може да доведе до разкриването на отговора на този въпрос и да се разбере как е започнал животът, как е възможно от неживото по изкуствен начин да се направи растително, животинско или човешко, и така да се разгадае тайната на живота: откъде се взема той и за какво съществува?

Но в крайна сметка разбрах, че нашата наука не отговаря на такива въпроси, и затова тутакси загубих интерес да се занимавам с нея – като нещо маловажно.

Човек трябва да се постарае да разбере най-важния за него въпрос, най-високото си искане, и да върви с него. И тогава той постепенно ще разкрие как го тегли към все по-високи и по-високи въпроси. А в крайна сметка ще дойде до въпроса: „А кой е Той – Творецът, който ме е създал? Откъде съм се взел, кой съм аз, за какво?“

Това вече е въпрос от степента на Бина, на отдаването, който Малхут пита отвътре. В „Зоар” това се обяснява в статията, която се нарича „Кой (Ми) е създал това (Еле)“. „Ми“ – това е Бина, а „Еле“ – Малхут. До този въпрос човек и трябва да стигне: „Кой е създал това?“ – тоест, кой е създал мен?

И когато той постигне – „Кой“ (Ми), той ще опознае също така самия себе си – това „Еле“. Защото „Еле“ се изяснява само в съединяването с „Ми“.

И тогава той стига до името „Елоким“ (Името на Твореца, състоящо се от „Еле“ и „иМ“), което се облича в него, както е казано: „Да бъде на теб името на Твореца“. Така той постига всичко.

От урока по писмото на Рабаш, 31.05.2011

[44432]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Хората с точка в сърцето са получили разбиране, средство, възможност да помогнат на света. Колкото сме получили, толкова и трябва да претворим в живота, реализирайки се на всичките сто процента.

Още имаме време: хората засега още търсят причината за бедите, възможността да подобрят ситуацията. Но след това човекът ще разбере, че няма частно решение за неговата страна, защото тя зависи от целия свят. „Защо тогава да излиза на площада? С какво ще помогне това? Значи, аз трябва да призовавам към целия свят? Да. Хайде заедно да намерим какво сме пропуснали тук, хайде да разберем откъде ще дойде помощта“.

И тогава народите ще се обърнат към нас. Така пишат пророците, разказвайки за много тежки страдания по целия свят. Това вече не са безредия с местно значение, а епидемии, стихийни бедствия и т.н. И всичкото това е, за да се окаже натиск на Исраел, какъвто и малък да ни се струва в глобалния мащаб.

Пред очите ни се разиграва световна драма. В Израел ние все още не се намираме в положението на тези хора, които са останали без работа и без необходимите социални услуги, такива като здравеопазване и социално осигуряване. В САЩ, например, огромен брой длъжници са неспособни да изплащат ипотечните заеми, а техните домове в това време са загубили цената си и струват много по-евтино, отколкото взетия за тях банков кредит.

Положението е много лошо. Хората ще видят това, когато кризата стане по-интегрална и нагледна в своята глобалност. Неслучайно представителите на Голямата осморка, събрали се в Довил, проведоха безсъдържателна среща.

Аз не им се присмивам, тук наистина няма какво да направиш. Настанала е голяма беда – всички разбират, всички мълчат. Но и да не се срещат не могат, нали трябва да показват, макар привидно някаква дейност.

От урока по статията „Свят“, 30.05.2011

[44340]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: В „Предисловие към науката кабала” Баал а-Сулам пише, че в нашия свят получаващото желание се материализира в цялата своя съответстваща и желана форма. За какво е желано?

Отговор: За поправяне. А иначе защо ще трябва да се спусне надолу по стълбата на духовните светове? Още повече, на най-ниското ниво то преминава през кръгообороти отново и отново, докато придобие правилна форма в наше време. Дори в нашия свят развитието се случва „по разписание” и сега в XXI век ние започваме обратно своето изкачване. Сегашното ни състояние е желаната, съответстващата форма.

Тази точка е била заложена в нас от началото на творението и ние е трябвало да я достигнем. Сега е началото на раждането на човека или творението. До сега е нямало творение. Имало е само желание, развиващо се по зададена програма, за да достигне определено състояние, в което възниква точка на свобода, точката на нашата независимост.

Въпрос: Ние говорим за напълно формирано егоистично желание, но „желана форма” звучи като положително нещо.

Отговор: Разбира се, това е позитивно състояние. Имено така Тора определя смъртоносното егоистично желание, което е набрало пълна мощ. От тук започва творението, защото сега то може да формира, проявява и усеща себе си.

При условие че човек не усеща че е лош, напълно противоположен на Твореца, при условие че не осъзнава целия ужас на това да се намира в това положение, той не би могъл да работи върху себе си. Затова, в границите на процеса на поправяне, това е добро състояние, защото то води до изграждането на човека.

Но ако смяташ, че „добро” е когато се чувстваш добре, тогава добре, продължавай да се чувстваш добре. Но това е безсмислено. В целеустременото състояние човек усеща своята противоположност на Твореца и имено това го мотивира да действа.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 24.05.2011

[43880]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът всеки миг ми предоставя възможност да Го разкрия, то защо колкото и да се опитвам да достигна съединение в мен нищо не се получава?

Отговор: Това не е важно – достигаш ли разкритие или не достигаш, но всеки миг върху теб действа лично висше управление. И трябва да търсиш вътре в себе си: какво Той иска от мен, защо ми е дал това състояние, какво трябва да правя?

В резултат на такова търсене е възможно да разкрия, какво Той изисква от мен, а е възможно, и да не мога. Може би Той нарочно така ме е объркал, за да се нуждая от Него, за да ми разкрие, какво иска. Но в мен трябва да има някакъв  „край на въже”, за който да мога да се придържам.

Казано е: „Всичко, което ти е угодно – само не си тръгвай!” Тоест, прави всичко, само не изгубвай тази кука, с която всеки един момент се държиш за Твореца.

Всеки миг търся как да Го намеря – скрит някъде там, вътре в мен. Поради това се нарича вътрешна наука – “вътрешната част на Тора”. Нали на  мен не ми е нужно търсене отвън – само вътре в мен.

Творецът се намира вътре в човека, вътре в нашите желания. Ние обикновено го изобразяваме, сякаш се изкачваме по-някаква стълба в пространството, но това просто показва, че преминаваме към все по-високи и по-високи духовни състояния, към по-голямо отдаване. Но в същността си цялото наше търсене е вътрешно.

От урока по писмо на Рабаш, 31.05.2011

[44429]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В моето желание има множество пластове, представящи ми се външно. Едни искат да ме убият, други устояват към мен, има приятели, колеги, роднини. Как да се отнасям към тях?

Отговор: В този свят, докато не е поправен, отношението ми е длъжно да бъде насочено към неутрализиране на вредата от тяхна страна – в тази степен, до която те ми пречат да изпълнявам духовната си работа.

Да кажем, ако някой е дошъл, за да ме убие, то аз се старая да го убия първи. Ако някой се опитва да ми навреди, аз го неутрализирам по адекватен начин.

Тези смущения са предизвикани от това, че още не съм поправен. Но друг изход при мен няма и съм длъжен да се боря за своето място.

Въпрос: Но има и други пластове, много по-близки.

Отговор: В отговор на положителното или отрицателно отношение на това или друго материално ниво аз съм длъжен да действам така, че да приближа хората към поправяне, да предизвикам някакъв напредък.

Ние, като правило, много повърхностно се отнасяме към целия свят и не поддържаме с него някакви особени връзки, освен тези, които са необходими. Всички основни свързващи ни връзки са опънати в нашата световна група.

От урока по статия от брошурата за Песах, 14.04.2011

[40663]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как с помощта на книгата Зоар ще излезем  от Египет?

Отговор: Ние ще излезем от Египет, от нашата егоистична природа, не с помощта на книгата, а с помощта на силата на отдаване и любов, предизвикана от нас при нейното четене.

Откъде идва тази сила противоположна на егоистичния ни свят? Нали в природата действа условие “сближаване – в степен на подобие”. Например, аз генерирам в радиоприемника тази вълна, която желая да получа отвън.

Заради това, на мен ми е нужно да породя в себе си свойството отдаване и любов и тогава в тази мярка ще мога да усетя силата, която скрито изпълва целия свят.

С помощта на какво средство аз мога да поправя себе си, да се настроя, да калибрирам своите свойства по такъв начин, че да мога да уловя вълната/ светлината отвън?  – С помощта на книгата Зоар.

Четейки Зоар с коментариите “Сулам”, виждаме как оригиналният текст на книгата Зоар и коментарите на Баал а-Сулам се допълват един друг. Постепенно, в процеса на четене, започваш да се впечатляваш не чрез разума, а да намираш връзка със светлината. Светлината въздейства върху теб и на степени строи в теб свое подобие.

Така действа книгата Зоар, затова тя се нарича просто Книга. Всъщност, това не е хартия с типографски букви, а особено устройство, което ти използваш, за да можеш да свържеш своя не поправен вътрешен апарат с мощната външна сила, за да може той правилно да се настрои към тази сила.

Само когато достигне подобие на свойствата, той достига резонанса, пика на чувствителност – и започва да улавя вълна, идваща отвън, която се нарича “да слушаш речта на Твореца”.

Въпрос: Кой настройва моя “радиоприемник” към Твореца?

Отговор: Светлината. Ти можеш само да й помогнеш доколкото е възможно.

Но не повече от това. Както младенец – той играе, не знаейки, какво прави. Той стартира ужасен апарат от своето развитие – също за сметка на силите на светлината.

Но не знае за това. Просто играе, движен от стремеж, заложен в природата.

А ние сме длъжни сами да задействаме този стремеж. Но механизмът е готов, ти не го строиш.

От урока по книгата Зоар, 10.04.2011

[40253]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Докато четем кабалистични статии е нужно много да внимаваме, за да не ги свързваме с понятията време и пространство, и да не създаваме за себе си „идоли”.

Всичко написано от кабалисти се отнася само към нашето желание, а не към някакви исторически събития случили се някога.

Историята също се отнася към нашето вътрешно възприятие на реалността. Няма географско място, в което всичко това би произтекло, „място” – това е наше желание. И няма време, „време” – означава смяна на състоянията.

И докато четем такава особена статия, както днес: „И построили нещастни градове”, за робския труд на Фараона – ние трябва да отнасяме всичко описано само към себе си, към това, което произтича в нас по духовния ни път.

Говори за това, което ми предстои да премина в моето желание, в моето отношение към себе си, към групата, към Твореца – за всички тези средства, които са ми дадени, за да достигна сливане с висшата сила. Няма нищо повече от това, освен мен и Него.

А всичко останало са само средства за достигане на сливане между нас.

Всичко, което е написано в статията, длъжно е да премине само в мен, вътре в моята душа, така трябва да я разбирам.

И тогава аз действително ще изучавам вътрешния смисъл на материала.

От урока по статия от книгата “ Шамати”, 11.04.2011

[40360]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Във „Въведение в науката кабала”, Баал а-Сулам пише, че желанието за наслаждение, формирано в своята окончателна форма се намира в „този свят”?

Отговор: Именно това е казано: състоянието на „получаващото желание, формирано в своята окончателна форма”. Защото, реално съществуват две неща: светлина и желание, а всичко останало са само имена на тези две сили.

И така, получаващото желание, променяйки се, стига до най-ниското състояние, което се и нарича „този свят”. Става дума за духовно определение и затова правим разлика между него и „нашия свят”, в който съществуваме – засега на животинското ниво.

Само онзи, който се чувства на последния стадий, в окончателната форма на егоистичното желание, определя местоположението си като „този свят”. По някои признаци, това вече може да се нарече духовно постижение, защото човекът си дава сметка къде се намира, съгласно духовните координати. А „човекът от улицата” , засега не живее в „този свят”, а в своя собствен.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 24.05.2011

[44523]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовността на жената, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко, което се случва след 4-те стадия на разпространение на светлината в желанието, е само реакция на творението при разкриването на Твореца. Цялото мироздание, освен Малхут на света на Безкрайността – това са нейните впечатления от онова, което тя разкрива вътре в себе си. И това, ние наричаме светове, разпространение отгоре надолу, разбиване и връщане обратно отдолу нагоре.

Всичко се развива само във вътрешността на Малхут – освен това няма нищо друго. Цялата реалност са преживяванията, усещанията, реакцията на Малхут – докато не се стигне до окончателното изясняване, което се нарича „Край на поправянето”.

На „крайчето на буквата йуд”, където се намира действащата, абстрактна сила на Твореца, завършва Неговото действие. Получава се: материя, форма, въплътена в материя, абстрактна форма и същност. Освен това, от страна на висшия, от страна на съзидателната сила, с творението повече нищо не се прави – с това, Той завършва своята работа, отпечатва своето Име.

Но сега, нисшият трябва да разкрие това Име, с помощта на много други имена, т.е. усещания, впечатления. Всеки миг, когато се усещам съществуващ като следствие от въздействието на висшата сила – моето усещане се назовава с име на Твореца.

Затова съществуват множество Негови имена, цялата Тора – това са светите имена на Твореца – дори Фараонът и останалите грешници: Билам, Балак. Цялата усещана от нас реалност и ние самите, всички случили се с нас събития – това са все имена на Твореца. Няма нищо, освен усещането на материала и светлината, която се отпечатва в него. И когато всичко това се разкрие – ще настъпи „Краят на поправянето”.

Затова, когато в света на Безкрайността, където „Той и името Му са единни”, светлината отпечатва своята форма в желанието – Той няма какво повече да даде на Малхут. След това работи само тя, сама, със същата тази светлина, която се намира в нея.

Тя се скрива, за да не Го чувства, изчезва от Него, съединява се с Него, създава с Него всевъзможни съединения, които се наричат парцуфим. Но всичко това е нейната игра със запълващата я светлина от Безкрайността, с помощта на екрана.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 31.05.2011

[44448]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има граници, в които хората са способни да ни чуят. Разширяват ли се тези граници във време на кризи, както например в Испания, където неотдавна имаше масови протестни демонстрации ?

Отговор: Ако човек има някакъв проблем или е болен, той винаги иска да чуе добра вест за лекарството. Правилно е към испанците да се обръщаме не ние, а нашите приятели в тази страна.

Именно те ще съумеят да разпространяват методиката за поправката сред своя народ – меко и достъпно. Те знаят как да се обръщат към хората. Трябва само да ги обучим и инструктираме, за да се захванат за работа.

И така трябва да направим по целия свят. Затова Творецът и пробужда точки в сърцата сред всички народи, за да действат по места. А ние през това време трябва да започнем да ги подготвяме за това. Те знаят как да говорят с хората, между тях и народът няма бариери. Защото народът са техните близки, приятели и познати. Трябва само да подготвим за тях набор материали и помощна база.

Всички наши групи в света трябва да се превърнат в центрове за разпространение, за да знаят как да обясняват на демонстрантите и бедстващите в какво е причината за техните страдания, без да се споменава за кабала, с много обикновени думи. Защото иначе човек изведнъж може да се отдръпне и да не чуе. Дори вие, готовите да се заслушвате, трудно схващате думите на кабалистите. Какво да кажем за другите…

От урока по статията „Свят”, 30.05.2011

[44337]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→