Въпрос: Днес провеждаме конгрес, посветен на празника Шавуот. Но когато си представя какво ще бъде там, не искам да бъда там. Значи трябва да се издигна над разума?

Отговор: Там ще има танци, а ти не обичаш да танцуваш. Там ще има страхотно угощение, но то не ти харесва. Там ще има много деца и не може да се каже, че си във възторг от това. Излиза, че наистина няма защо да ходиш там.

Но можеш да си представиш ситуацията по друг начин: за какво ми са храната, движенията на тялото, песните, детските крясъци и многото хора? Всичко това е външна форма на желанието, което пробужда Твореца. Той внася в общността на хората, пристигнали там, желание да се приближат до Него.

От цялата Малхут от света на Безкрайността, Той е събрал група отделни желания, за да ги обедини в бъдеще – и затова сега им дава портебност. И самите те не знаят защо се е получило така, всеки е с причините си, всеки е с представите си защо е тук. Той е дошъл да се присъедини към желанието на Твореца, което се крие в тях.

Може тихо да си седи в ъгъла и през цялото време да поддържа намерението си за връзка с тяхното желание. Аз търся не техните вътрешни позиви, а именно онова желание, което пробужда Творецът в тях. Точно то ми трябва, тази потребност се явява моята душа.

Защото имам само точка в сърцето и трябва да присъединя към себе си желанията, които ще дадат обем на духовния ми съсъд. И тогава ще мога да вървя напред.

Но ако не установя връзка с тях, то откъде ще взема желание, къде да намеря душата си? В какво ще получа разкриването на Твореца? Защото самият аз нямам и няма да имам нищо освен изначалната точка. Така че, защо да не замина на конгреса? Защо да пропусна възможността?

Въпрос: Не мога ли да гледам излъчването в къщи, по телевизията и така да се приобщя към желанието на хората? Задължително ли е физическото присъствие?

Отговор: Зависи, в кой случай се прониквам по-добре от тяхното желание, от неговия изблик, колко усилия ще положа за това. Възможно е в къщи да получа от тях 50 кг. желания, а на място, дори седейки в ъгъла, да изпитвам такова отвращение, че  да събера едва 2 кг.

Но ако се подготвя предварително, ако започна да танцувам заедно с тях, въпреки че дълбоко ненавиждам такива неща, ако вътре поддържам намерението си: защо правя това – то ще ми донесе голяма полза.

Всички ние работим над желанието, въпреки че не разказваме за това на всеки ъгъл. Цялата духовна работа се върши над желанието – така, че разумът да управлява сърцето.

От урока по статия на Рабаш, 06.06.2011

[44912]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Реплика: Като правило, пророците говорят за два варианта на развитие: труден и лесен…

Отговор: Представи си, че синът ти е мързелив и упорит. Той е умен, но няма никакво желание да реализира своя потенциал правилно. Като какъв би искал да го видиш в бъдеще?

Реплика: Като известен футболен играч.

Отговор: Разбирам. Това е модерна мечта на еврейския баща.

Ами, ти го водиш до футболно училище, но той е мързелив и не иска да работи. От него се изисква да има дневен режим, да се упражнява редовно и да спи вечер добре без никакви купони. Животът на атлетите наистина е труден; той следва стриктен график. Хората жертват своите най-добри години, за да станат професионалисти. В този случай тялото става машина, която работи в пълен капацитет.

Така, твоят син не иска да се упражнява. Какво можеш да направиш? Ти си сигурен, че точно футболът е неговото бъдеще. Тогава взимаш колана в ръка. Тук възниква въпросът: Боят може ли да го направи футболен играч? Това движи ли го в правилната посока?

Реплика: Не, това само го наранява.

Отговор: Това значи, че коланът не помага. Но след тази „възпитателна работа” твоят син прави разчет: Какво  да направи? Той страда и от боя, и от тренировките. Къде страданието е по-голямо и къде по-малко? Неговото егоистично желание сравнява резултатите и той решава: Ако неговият баща го кара да страда повече от треньорът му, той отива на футболна тренировка.

Във футболния отбор среща други момчета и постепенно придобива вкус за играта. Ако не го направи, ти продължаваш да го наказваш, докато той не изпълни твоята програма.

От този пример виждаме, че страданието просто приближава човек до реализацията. Как можем да се справим без страдания? Ние сме мързеливи и упорити, всеки един от нас. Не става дума само за физически дейности; ние сме инати в разума и в сърцето, във възприятието и в усещанията. Всяка секунда подминаваме важни неща, взимаме си почивка да изпушим една цигара, спим с отворени очи.

Как можем да използваме всеки момент в живота си за духовна тренировка? За да направим това, ние непрекъснато трябва да се подпалваме от горящото желание на приятелите. Иначе Творецът ще ти нанася удари и ти ще излезеш от своята зашеметеност поради страх или болка, по един или друг начин. Но ти трябва да реализираш цялата програма, защото без това, ще ти липсват желания.

Следователно, имаш само една възможност: да изпълниш желанието на Твореца. Ти ще направиш това във всеки случай, но имаш два варианта, два пътя, които водят до това реализиране. Не можеш да избягаш от тренирането и от пробуждането, но можеш да поемеш по дългия път на страданието, по време на който си заспал (въпреки че не си като бебе); или можеш да поемеш по краткия път, където ти се дава шанс да реализираш себе си бързо, като получиш допълнително желание, допълнително пробуждане от обкръжението. Те възбуждат твоя ентусиазъм и ти бягаш на тренировка.

Няма значение по какъв начин идваш на тренировката: това е твой избор.

От урок по статията „Мирът”, 31.05.2011

[44466]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Като правило, на нас ни е лесно да се включваме в едни или други общества. Без особени усилия чуждите желания стават наши. Защо в групата това не е така? Защо са нужни ежедневни усилия в течение на толкова години?

Отговор: Защото във външния свят чуждите желания съвпадат с твоите, а духовния път до самия край е положен с усилия. На него нищо не можеш да достигнеш, ако не полагаш усилия – нали ти поправяш желанието, т.е. действаш против него. И поради това, нищо не можеш да получиш без старание.

Всеки път си длъжен да се поправяш по дясната линия и всеки миг този път е съпроводен с усилие. При това, твоите усилия не са устремени към Твореца – тук ти нищо не можеш да направиш, това го прави за теб светлината.

Твоите усилия са насочени само към това, постоянно да се намираш в обкръжение, колкото може по-високо, важно, мощно, за да може то да ти доставя желание да се придвижваш, а също и усещането за неспособност на това. Благодарение на тези два полюса, ти се обръщаш към светлината и тя те повежда напред.

В мен има десет сфирот от Малхут до Кетер. Като цяло, това е и моята душа или парцуф. Относно Малхут съм длъжен да добия осъзнаване на собствената си низост, а относно Катер – осъзнаване величието на целта.

За това на мен ми е нужно да се обърна към групата – нали тя може действително да ми обезпечи това. И тогава в мен възниква обем – съсъд от десетте сфирот, протегнати между двата полюса: аз нисък, а Творецът велик.

Става въпрос за много прости неща, които вече създават в теб някакъв обем на духовен съсъд. В теб има само незначителност и величие. Така помоли за поправяне, за да може тази основа да приеме формата на отдаването, за да може в нея да започне напредък към отдаване и тогава светлината ще дойде.

Той никога не откликва на желание, идващо от теб лично – то не може да стане настояща молба, която се нарича МАН. Ако желанието идва от групата, то ще стане такава молба.

От урока по статия на Рабаш, 06.06.2011

[44922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: От една страна, ние говорим, че системата от души е съвършена и напълно поправена, освен мен. От друга страна, казано е, че Шхина се намира в прахта, и човек е длъжен да се моли, за да я повдигне. Как да се разреши това противоречие?

Отговор: Намирам се против системата. Тази система е съвършена, освен една съставяща – аз. Аз съм този елемент на системата, който е длъжен да влезе в нея и да я допълни до абсолютно съвършенство.

Ако аз влизам в нея, то допълвам не само своето лично място вътре в тази система, а изпълнявам във всичко нейните действия своята липсваща част.

Тогава, от една страна, виждам колко тя не ми стига и оценявам своята неизправност не по-себе си, а в тази мярка, в която се нарушава съвършенството на цялата система, не допълвайки я. Аз всичко проверявам относно общата система.

От друга страна я считам за напълно съвършена – но без моето включване в нея, без моето участие в нея. Тоест – системата е съвършена – освен мен. Това разкривам на практика.

Въпрос: Но защо е казано в Зоар, че Шхина се намира в прахта, и човек е длъжен да се моли, за да я повдигне? Тоест той се отнася към системата като към разбита…

Отговор: Разбира се, относно мен тя е разбита! Нали всеки съди по мярката на своята неизправност. Ето аз виждам, че тя е разбита. И тя е разбита в тази мярка, в която аз не я допълвам. Не гледам отвисоко на никой. Всички се намират в съвършенство.

Въпрос: Но с какво допълвам съвършената система?

Отговор: Тя не е съвършена – защото аз не се намирам в нея съвършен!

Въпрос: Тогава какво означава, че съм длъжен да се отнасям към нея като към съвършена?

Отговор: Тя е съвършена – освен мен! Ако се счита, че всички пребивават  в пълно поправяне (Гмар Тикун), тогава ти нищо не трябва да правиш. Ти не постигаш това състояние и не можеш към него да се отнасяш така. Ти я считаш съвършена във всичко, освен твоята част. Така ние трябва да се отнасяме към нея в нашата духовна работа.

Сама по-себе си тази система е съвършена – това е изходно (1) и крайно (3) състояние. Но ние се намираме в промеждутъчното (2) състояние и в него моето отношение към системата е такова, че всички са съвършени, освен мен.

Аз съм длъжен да я допълня по правилен начин. На мен ми е нужно да разкрия своето зло – къде именно нарушавам съвършенството на общата система. И тогава откривам в цялата тази система къде за мен не е достатъчно – във всяка нейна клетка, всяка частица.

Тоест аз разкривам не своето “аз” в тази система, а откривам доколко тази система е неизправна без мен, без моето правилно участие. Нали аз не излизам от системата, а се намирам вътре в нея, но като нейна не поправена част, като ракова клетка, която ще погълне цялата система, не позволявайки нито на цялата система, нито на някаква нейна част да бъде съвършена.

Излиза, че сега аз разкривам своя не поправен образ на Човека/Адам – не по мярката на своята лична неизправност, а мярката на неизправността на системата заради мен. Тогава постигам Човека/Адам, противоположен на Твореца, себе си. И това ме подбужда към поправяне.

Така аз всеки път разкривам този Човек противоположен на Твореца – все по-лоша, не поправена система, нали в мен има сили все повече да я поправя.

Винаги се разкрива лявата линия, сякаш ужасно чудовище, все повече растящо в моите очи, и против него в мен има сила дясната линия, за да мога да я поправя.

Въпрос: Но кой съм аз, ако аз поправям себе си относно системата?

Отговор: Аз – това е точката на разбиване, която чувства себе си откъсната от цялата система. Тази точка на разбиване включва в себе си всички мои форми, противоположни на Твореца – форми на не поправена система. Нали самата точка няма форма. Със своето неучастие в общата система тя я нарушава и тогава формата на неизправната система съм Аз. Когато системата бъде поправена ще бъда и аз.

От урока по книгата Зоар, 27.03.2011

[39202 ]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Не отменя ли сливането с Твореца, което е длъжна да постигне всяка душа, собственото “аз” на всеки от нас?

Отговор: Възниква въпрос: Къде се намира моето “аз”? Какво именно то представлява? Къде да го търся?

Моето собствено “аз” се нарича пълно отъждествяване с Твореца, когато аз достигам състоянието на Твореца. Ние с него ставаме като едно цяло, и аз напълно съм победен от Него. Това се нарича моето “аз”. А всичко останало още не съм аз.

Поради това, ако ти се опасяваш, че ще изгубиш своето сегашно “аз”, съединявайки се с другите, за да разкриeш Твореца, то аз ти обещавам, че на всяка степен от духовния подем ти ще усещаш своето сегашно егоистично “аз” още по-силно.

Нали егото  постоянно расте и над него ти всеки път се издигаш. Ти не изчезваш, и не губиш своето его, то все повече расте, и ти все повече откриваш цялата негова изостреност, лъжа, жестокост, егоистични сметки.

Злото в теб е длъжно да расте, ние се издигаме нагоре само по две линии, включвайки ги заедно в себе си. Свише всеки път се разкрива злото начало, егото – лявата линия, и също свише слиза светлината, връщаща към източника – дясната линия. Аз съм длъжен от тях двете да сформирам себе си – средната линия. И така на всяка степен.

Затова всеки път моето зло начало също израства, то не изчезва. Не мисли, че ще се превърнеш в ангел! Напротив, с всеки път ти ставаш по-зле, както е казано: “Всеки, който е по-голям от своя приятел, обладава по-голям егоизъм”. Така че не се бой – ти не изгубваш себе си! Напротив!

Въпрос: Значи, в пълното поправяне (Гмар Тикун), когато достигам сливане с Твореца, егото ще изчезне?

Отговор: На теб ти се разкрива цялото твое желание и ти само му придаваш форма, подобна на Твореца. Но това желание е твое.

Както на обратно: сега не усещаш кой си. В крайна сметка, придвижвайки се по духовния път, човек постига себе си – своя истински, съвършен образ.

От урока по статията “ Предисловие в Птиха”, 25.03.2011

[39425]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не бива да се радваме на лошите новини. Защо да не достигнем до окончателното поправяне по добрия начин? Достатъчно е да има „една лъжичка катран в бъчвата с мед“, т.е 1% зло в 99% добро, за да се започне да се действа.

Всичко зависи от осъзнаване на злото, от усета към него. В това се състои целта на науката кабала – да развие в нас чувство за разкриване на злото.

Трябва да се открива злото в милиграми, „под микроскоп“ – това ще бъде достатъчно, за да го видим огромно и нетърпимо. Казано е, че на праведниците злото начало изглежда като висока планина. С други думи: и последната трошица зло, останало в тях, им се струва чудовищно. А на грешниците – злото се струва тънко като косъм: „За какво изобщо става дума?“

Така че всичко зависи от степента на осъзнаване, от големината на твоето „увеличително стъкло“. И затова в никакъв случай не бива да се радваме на безредиците, глада и другите проблеми в света, които се появяват. Трябва да се грижим за осъзнаване на злото, и нашето разпространение именно това трябва да пробужда в човечеството.

Какво разпространяваме ние? Своя авторитет? Не. Авторитета на Баал а-Сулам? Не. Авторитета на Твореца? Също не. Ние искаме хората да осъзнаят авторитета на лошото желание, на егоизма, който води играта и отговаря за всички беди. И ако те призовават да се свали правителството, то нека разберат, че ние трябва да свалим от власт този „стар и глупав цар“ в себе си.

Ето какво трябва да показваме – как човек все по-добре да различава, кой е главният в него, кой отговаря за всички нещастия и проблеми. От осъзнаването на злото зависи ще съумеем ли да избягаме от него. Отхвърляне на злото – това е силата на развитието. И само това ни е необходимо.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 26.05.2011

[44801]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво празнуваме в Шавуот?

Отговор: В Шавуот  празнуваме Даряването на Тора – денят, когато на всички, които се наричат „Исраел“ („Исра-Ел“ означава „направо към Твореца“) е била дадена Тора – метода, средството да реализират себе си чрез своя свободен избор, а не просто да достигнат предначертаното състояние под въздействие на светлината, която ги подтиква.

Напротив, те могат да видят себе си, цялата действителност, и дори Твореца , и вместо Него да решат, че наистина желаят да постигнат тази цел, като че ли не Той я е поставил пред тях.

Ние празнуваме това, че можем да разберем, усетим и опознаем висшата сила, която действа в нас, и да се отъждествим с нейните действия. Разбира се, че тя работи във всички случаи. Но ние научаваме, как действа Той, желаем, Той да работи над нас, и още преди Неговите действия ние предварително се стремим към Него. По това се измерва степента на любов.

Въпрос: Излиза, че само от момента на Даряването на Тора човек има свободата  на избор да вземе този метод и самият той да го реализира, а дотогава не е имал никаква свобода на волята?

Отговор: Така е. И затова се нарича свобода от ангела на смъртта, „да бъдеш свободен народ в своята страна (в нашето желание)“. В какво си свободен? – Сега мога сам да изразя своето отношение към целта на творението и към пътя, по който вървим.

Можеш ли да промениш целта? – Не. Можеш ли да измениш пътя? – Не. Тогава какво особено има тук? – Аз самият участвам в това, аз постановявам, аз желая, аз се намирам в този процес. А иначе – не съм. Творецът ни е дал възможност да участваме в него. Това значи, че аз утвърждавам себе си и своята независимост – в степента, в която се отъждествявам с Твореца като ставам подобен на Него. Или съм животно  – или съм човек.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44582]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Вие заминавате на конгрес в Испания и там ви очакват интервюта в главните СМИ. Как ще им обясните това, което Баал а-Сулам пише в статията „Мир“: „Няма друго средство освен да приемем върху себе си бремето на Твореца, постигайки Го“?

Отговор: Надявам се, че те ще се вслушат повече отколкото вие, повече от всеки друг, тъй като Испания се сблъска с много сериозни проблеми. Наистина имам планирани много интервюта, включително и в прайм-тайм на водещия им телевизионен канал, който достига до милиони хора. Ние сме известни, много журналисти са готови да ни слушат, те се съгласяват и незабавно откликват на нашите думи.

В създалите се условия трябва да се обяснява, от какво зависи сегашната ситуация. Няма вече пари. Тук не ще помогне никакъв кредит, защото е невъзможно ефективно да го разпределиш. Тези средства да се раздадат на хората ли и да задлъжнееш?

Какво да се прави, ако няма работа, ако никому не е нужно това, което можеш да произведеш? Дори Евросъюзът да ти даде пари за предприемане на някакви мерки? Но какви? Какво да се направи? Да се отвори още един магазин? Да се построи още един завод? Какво мога да произвеждам? Какво още липсва на света?

Каквото и да измисля, ще бъде само във вреда, тъй като моята продукция не може да се конкурира по цени с китайската. И как в такива условия да се осигури работа на хората? По-изгодно е бизнесът да се закрива. Но не е ясно, какво ще стане с безработните, с младежта, със студентите. Това никой не знае.

Храната, която светът произвежда, може да стигне за осем милиарда души – просто ние не умеем правилно да я разпределяме. Колко пъти могат да се сменят мобилни телефони? Потребителите вече са преситени. Само си представете, какво ще стане, когато ще престанат да купуват китайската продукция – просто защото парите ще свършат. Нека да е евтина, но портмонето е празно, а на човек му трябва храна и дрехи– и не му е вече до „играчки“.

От урока по статията „“Мир“, 31.05.2011

[44462]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Могат ли хората без точка в сърцето да се присъединят към призива за единство?

Отговор: Да. Има достатъчно сериозни материали в които се казва за необходимостта от обединение. Мислещите хора разбират, че егоизма разрушава човечеството, а човечеството егоистически разрушава Земята, и затова трябва да преминем от егоизъм към обединение, да се издигнем до алтруизма.

Едва тогава ще се научим да се спогаждаме помежду си и да спасим планетата – нашия единствен дом. Понеже друго ”жилище” ние нямаме.

Проблемът е в това, как да извършим този преход? Ясно е, че човечеството стои на прага на войната и на мрачното бъдеще, към което може да го подтикне ненаситното му его. Ясно е и решението – да станем „добри деца”, „да се сдружим”, да ограничим потреблението, да се научим правилно да разпределяме ресурсите. Но как да преминем от точка А към точка Б? Та нали човешката природа – това е желанието да се наслаждаваме. Как да го преобразуваме? Как да му придадем формата на отдаването?

Едно е когато става дума за естествено усещане – такова като майчината любов. Но при хората няма такова подобно усещане, то се пробужда само в случай на беда, от безизходица. Затова трябва да отворим на хората очите и да им поставим ясно условие: само взаимното участие и обединението ще помогне да се спасим от смъртта. Тогава, нямайки друг изход, те ще тръгнат към това.

Обаче, да се осъществи такъв преход може само, ако всеки миг, във всеки детайл, във всяко зрънце, във всяка трошица хляб, във всяка капка вода човек усеща: ако аз не споделя с другите – то аз съм мъртъв. Това трябва да прозира във всяко усещане, във всяко действие, във всяка ситуация. Само така.

И причината за това трябва да бъде една: в своето егоистично желание, което постоянно търси с какво да се наслади, човек да усети, че ще умре на място, ако се поддаде на егоизма си. Ако подреждането беше друго, ако смъртта не би настъпила тутакси – той ще открадне. Така е устроен човека. Не трябва да се искат от него неща, които не са му по сила, които са над неговата природа.

Излиза, че всички трябва да са под такъв страх? Това е невъзможно. В предисловието на ТЕС Баал а-Сулам пише, че в древните времена кабалистите прибягвали към аскетизъм, както е казано: ”Хляб и сол яж, вода не пий много, на земята спи, със страданията живей и в Тора се труди. Ако направиш така – ти си щастлив”. Значи даже по пътя на страданието ти е необходима силата на Тора. Иначе над теб всяка секунда трябва да висят страданията: или обединение  или смърт.

И затова кабалистите казват: че преживявайки такива състояния, човека трябва да се труди в Тора. Защото, все едно, ти трябва да привличаш върху себе си светлина възвръщаща те към Източника. В противен случай, това не е живот, това не е избор. Всеки герой в света може лесно да се излъже. Ние живеем в егоистически усещания и във всеки може да се предизвика каквато си пожелаеш реакция. Понеже човекът – това е желание, а не е някакъв си герой.

Ето защо ние трябва да дадем на хората решение. На тях ще им се стори, че те сами го откриват, независимо, че всъщност то излиза от нас. И колкото по-бързо напредваме, толкова по-лесно ще ни е да ги предпазим от илюзии.

Трябва логично да обясняваме, че ние ще задействаме вътрешната сила на природата – силата на обединението, живителната сила, която дава живот на всичко. Трябва да се направят формулировки близки до хората, за да не им се струва, че става дума за някаква си свръх сила, действаща извън природата. Не, тя е заложена в самата природа и е готова да ни се притече на помощ.

От урока по „Въведение в науката кабала (Птиха)”, 26.05.2011

[44807]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: В следствие на кризата, светът постепенно започва да осъзнава необходимостта от обединение. Дали това желание е по-възвишено в сравнение с предишните?

Отговор: Не. Става дума за доближаване до нашите позиции, благодарение на което ще можем да включваме още хора към нас. Действително, това осъзнаване се усеща по-силно от ден на ден. За това говорят учените, социолозите, психолозите и дори политиците.

Засега, обаче, дейността се ограничава до образованите специалисти, свързани с даден проблем. Принципно е ясно, че главната трудност на света е нашата неспособност да се разберем, да се договорим помежду си, за да се спре прекомерното потребление и замърсяването на околната среда. Ние трябва да бъдем обединени от общо съгласие.

Такъв извод може да направи всеки мислещ човек, но все пак е приятно да чуваш за това и да четеш подобни материали. Дори експертите вече са достигнали до това.

Но на повече не са способни – не могат да намерят решение, и тук се  крие основният проблем. Тъй като решение дава светлината, силата на поправянето, а те не знаят какво е това. Те само разбират, че ситуацията е критична, че егоизмът разрушава всичко и работата е именно в него. Необходим ни е благополучен свят, в който всички са обединени и живеят нормален, скромен живот, без прекомерни излишъци, заради които опустошаваме и замърсяваме Земята.В резултат, всички ще разберат това. Милиони хора по целия свят тревожно надигат глава – скоро няма да има какво да се яде. Те ще са съгласни на всичко само, за да имат храна. Ще се съгласят и на обединение. Но отново няма да успеят да се обединят, ако на помощ не дойдат хора от човешкото стъпало на развитие и не им кажат как да го направят.

А това се прави по следния начин: всички започват да учат, научавайки какво представлява кризата и в какво се състои нейното решение. И макар все още хората да нямат разумно обяснение, все пак ще им се наложи да бъдат в съприкосновение с първоизточниците, които не съответстват на тяхното стъпало. Тогава обкръжаващата светлина ще окаже своето въздействие и ще им даде възможност да се присъединят към по-високо ниво.

Това е необходимо. Когато Баал а-Сулам пише, че ние ще трябва да седнем на чина и да се заемем с книгите, той няма предвид нито „Капиталът“ на Маркс, нито статиите на Ленин и прочие социалисти. Той има предвид своите трудове –статии като „Поръчителство“, „Даряването на Тора“, адаптирани по начин, по който всеки човек може да разбере тяхното послание.

Тези материали произхождат от кабалистичен източник и говорят за сплотяване и равенство, а се предават на света от хора с точка в сърцето – и това е достатъчно за „озарение“, което ще вдъхнови и пробуди масите към истинско, правилно обединение, а не както в Съветска Русия или в израелските кибуци.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 26.05.2011

[44071]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→