Въпрос: Ако Творецът има определена програма за нашето развитие, защо трябва ние да се месим в нея и да се опитваме да я заобиколим?

Отговор: Има естествена програма на еволюция, която се нарича „природа”. Природата има двигател, който навива и развива цялото развитие, докато ние покорно го следваме стотици хиляди години и се развиваме така. И е било така през цялата човешка история на земята.

Но в същото време, програмата предвижда човек постепенно да постигне състояние, когато той самият ще започне да участва в нейната работа. Силата, която е в основата на природата, непрекъснато въздейства на желанието и го развива. А вътре в желанието, тя също развива точката, която произлиза от корена на душата. В определен момент, освен желанието да получаваме наслаждение, ние започваме да чуваме гласа на тази точка в сърцето. Идва времето, когато тя се проявява и изисква от човек да я реализира.

Реализацията на тази точка се случва над желанието. Така човек се чувства раздвоен и се намира пред избор: да следва своето его, което е неговото материално желание (за неща като храна, секс, семейство, богатство, власт и знание) или да развива тази духовна точка и да получи отговорите на въпросите: Кой съм аз? От къде започнах? Къде е висшата сила? За какво е целият този живот? Каква е целта на съществуването?

Точката в сърцето започва да задава тези въпроси и потапя човек в объркване. Тогава той някак открива мъдростта на кабала, която също е програмирана! Животът не е случаен; всичко, което се случва в този свят, се спуска при нас от висшия свят. Дали ще избереш втория път или не, дали ще получиш всички възможности да го реализираш – това също се определя от тази програма на сътворение.

Днес ти идваш да учиш не по своя воля. Просто е имало сили, които са работили върху теб и са те накрали да осъзнаеш, че трябва да дойдеш. Твоята свобода започва само там, където ти стоиш пред ясен избор: да влезеш в кабалистична група или не, и дори на най-дълбокото ниво в теб – готов ли си да пожертваш своето его, за да се включиш в нея или не.

Изборът лежи само между две желания: едното, насочено към себе си, а другото навън. Тук ти наистина имаш избор. Желание, насочено към себе си, е АХАП (долната част на парцуфа). Желание, обърнато навън, е Галгалта ве Ейнаим, горната част на парцуфа.  А между тях има място, наречено „клипат Нога”, където ти сякаш правиш този избор. И все пак се надига нов въпрос: На какво базираш своя избор и как те управляват свише, така че да вземеш това, а не друго решение?

Същата програма ни казва да разпространяваме кабала по целия свят. Без нея, той няма да се поправи, тъй като светът следва само естествената програма на развитие, точно както всички останали нива на природата. Ние трябва да използваме тези нива правилно, тоест трябва да използваме – в мисъл, действие и намерение – останалото човечество, както и животинското, растителното и неживото ниво на природата, за да ги присъединим към себе си и заедно, като едно творение, да се издигнем от нивото на този свят, към висшия свят.

От урок по статията „Общо въведение към книгата „Паним Мериот Масбирот”, 27.05.2011
[44147]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Въпрос: Преди конгреса в Москва много от другарите положиха големи усилия. Важността на целта беше на висота. Какво не ни достигна? Какво сега, като група, ние трябва да реализираме на това ново ниво?

Отговор: Казано с други думи, вие искате да кажете, че конгресът е неуспешен, защото ние не разкрихме в себе си свойството отдаване. Но ние не можем да го постигнем отведнъж. Невъзможно е. Детето не може да прескочи отведнъж няколко години от своето развитие.

Развитието е последователен процес, стъпаловиден. Без да реализирате някое решимо, вие не можете да започнете да реализирате следващото. В нас просто няма да има инструменти в чувствата и в разума за такова развитие.

Ние извършихме огромна работа, интензивно, много силно напреднахме в усещанията си. А сега, след конгреса, ще настъпи и процес на неговото осъзнаване – може би не съвсем приятен, но необходим.

Такъв конгрес практически извършва в тебе работа, равносилна на половин годишно интензивно занимание. А колко хора от участващите на конгреса се занимават нормално, интензивно? Така че ние ги «придвижихме» минимум с половин година напред, включвайки и тези, които бяха с нас от цял свят.

Конгресите са много действени, и аз съм за това, да ги провеждаме колкото се може по-често. Аз съм готов да влагам в това.

А след конгреса, естествено настъпват някои осъзнавания: «Какво сме постигнали?» И точно тук, човек трябва да пристъпи към анализ на цялата методика – с помощта на статии и занятия. Той трябва отново да я оцени.

Много хора след конгреса започват да анализират кабалистичната методика като цяло: «За какво? Защо? Как? Правилна ли е тя или не? Измислена ли е тя или е реална методика за моето изменение, поставяйки себе си под действието на общата Природа?» Това е много полезно, много необходимо за процесите, които са нужни, които трябва да се случат във всеки от нас.

Кабала прави от теб човек – не робот, не «полувярващ» или някакъв мистик, а изследовател. Изследвайки себе си, ти постигаш света и Твореца, защото всичко това е в теб. Целият процес е построен на самопознание, тъй като човек се явява съществуващ – и нищо повече.

Във всеки от нас има усещане за собственото «Аз» и за свой свят. Аз сега усещам вас, залата, където се намираме, планетата, Вселената – и всичко това се случва в мен, тази картина е създадена в мен.

Как да я изменя? Как да я изследвам? Наистина ли тя е такава? Или този свят ми се представя като призрачен, преходен, изменящ се? Всичко това аз постигам посредством изменение на собствените свойства.

Ето защо не можем да прескачаме през стъпалата на развитие. Аз трябва да ги формирам в себе си, трябва да съм съдия на самия себе си, изследовател, аналитик. Практически аз трябва да стана Творец на самия себе си. Кабала те насочва към необходимостта да разбереш всичко: кой си ти и какво си – и от себе си да създадеш абсолютна, съвършена форма, която ще се нарича «Творец».

Това е дълга, непроста работа, но именно тя е предназначена за всеки човек. Не си мисли, че един абориген не е способен на такава работа. Той се включва в нея, защото в него ще има съвместно с останалите кли, желание, съвместни мисли и чувства. Това, което не му достига той ще придобие от останалите.

Ако не се развивахме под въздействие на обкръжението, то бихме останали малки «животни». Именно обкръжението развива в нас и ни придава недостигащите свойства, желания, намерения. Затова няма в света човек, в който да няма в качеството на обкръжение цялото човечество. Всеки може да постигне нивото на всеки от нас, колкото и изостанал да е.

Целият този процес на самопознание, на строеж в себе си на най-висшите свойства, трябва да протичат именно така – стъпаловидно. От една страна той е индивидуален, защото човек отраства сам със себе си, а от друга страна той е социален, групов. Но в действителност няма група, няма човечество – има отхвърляне от теб, от твоя егоизъм на твоята непосредствена част, която ти възприемаш като чужда.

Когато работиш над себе си, като желаеш  постепенно да я приближиш към себе си, да я възприемеш като своя, тогава ти работиш против своя исконен егоизъм. И ти го обръщаш в сила на свързването – вместо сили на отблъскване от уж «външните» части, от човечеството.

От урока по статия на Рабаш, 16.06.2011

[45620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Кризата обхваща света и хората я усещат, усещат че става по-лошо. И действително, по-добре няма да е, ако не започнем да поправяме егоизма си, благодарение на хармонията с Твореца или, което е едно и също, с обкръжаващата Природа.

Затова трябва да търсим хора, които ще се отзоват на призивите ни, ще разпространяват, «ще доставят» информация, по-добре ще работят в интернет. Тъй като интернет практически е единствената ни възможност да бъдем безплатно навсякъде. На първо място, трябва да приведем себе си в порядък, а от друга страна, когато започнеш да организираш другите, то и ти сам се организираш.

На първо място за нашата работа ни трябва вътрешно обединение, а най-главното в нея разбира се е разпространението.

Кризата съвсем явно ни показва, че трябва да се грижим повече за другите, отколкото за себе си. По-бързо ще достигнем до целта, възползвайки се от най-надеждния път, ако разпространяваме кабала. Защото Творецът, посредством приближаващата се криза, ни показва, че нямаме време за себе си. Имаме време само за света: като го организираме, ние ще организираме и себе си и ще се поправим.

Глобалната криза започна явно да се проявява едва преди няколко години. Да, екологията отдавна крещеше, че сме в беда, но именно икономическата криза ни застави да се хванем за главата. Защо именно икономическата? Защото тя отразява егоистичните връзки между хората: когато тези връзки станат глобални и интегрални, това вече е проблем…

Какво е това «икономика»? Икономиката е демоснстрация, израз на икономическите ни връзки: колко всеки от нас иска да заработи, но не може, и се удовлетворява с това, което му позволяват икономическите, егоистичните възли , взаимоотношенията въз основа на принципа «аз на тебе, а ти на мене». Т.е., икономиката е чист вид егоизъм, в своя явен, твърд, реален вид. И когато тя изведнъж навлезе в глобалност, в интегралност – става ясно, че това състояние ѝ е съвсем противоположно.

Ние можем да се споразуем за какво ли не – дори за атомните въоръжения – защото се страхуваме. Но за икономиката практически е невъзможно да се договорим – всеки дърпа чергата към себе си. А как иначе?

Тук е съсредоточен най-големият ни проблем. Икономиката в света вече се проявява като глобална, интегрална, взаимосвързана, взаимо-задължаваща система, а хората още не са готови за това.

Това е най-големият разрив, който може да съществува в нашия свят, най-голямата демонстрация на това, че ние не съответстваме на системата, която се проявява пред нас.

Хванали са ни в мрежа, в аналогова матрица, всички части на която зависят една от друга. Ние се включваме в нея не по своя воля, а вътре сме както и по-рано свързани със старите връзки на егоистичната икономика – и няма къде да се денем. Това е призив на природата, която явно ни показва: «Деца, нямате време вече!»

Трябва сами да вървим напред и да смегчим това състояние, да приведем човечеството към пълно съответствие с тази матрица – по пътя на обясненията, възпитанието и т.н. Ако не напредваме в тази насока поне малко, според силите си, то кризата наближава.

Матрицата има своя програма за сближаване с нас и като резултат, в света възникват още по-големи противоречия, чак до революции, войни, всевъзможни катаклизми и т.н.

Събуждането на някой вулкан предизвиква сериозни последствия в глобален мащаб. А ако се събудят наведнъж 20-30 такива вулкана? Ние сме заложници на неизвестността. Ние седим на буре с барут – на нашeто Земно кълбо, в което клокочат титанични сили. Трябва да разберем това и да не предизвикваме Природата на рязко отношение към нас. А ние, обратно, нарушаваме нейното равновесие, далеч не само в екологичен смисъл.

И затова цялата наша група, всички които са с нас, трябва да се занимават с разпространение. Природата ще ни принуди към него. Само така ще се промъкнем напред – и по този начин ще се доближим до подобие с глобалната матрица.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 14.06.2011

[45695]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В хода на историята, ние сме се развивали в своя егоизъм на нивата на: неживата, растителна, животинска и човешка природа на този свят. Някога са съществували само скални породи, след това са се появили растенията, после – животните, а след това – хората на два крака. Така е преминал процесът, тъй като в нас стъпаловидно се е развивало желанието за наслаждения.

Както пише Ари, развиващото се желание приема външни форми, съответстващи на нивото на неговото развитие. По такъв начин, неживата природа чрез коралите преминава в растителна, растителната чрез особен вид – в животинска, а животинската чрез маймуната – в човешка. При това, във всяка категория на желанието се съдържа целия спектър от видове, чието многобразие наблюдаваме пред себе си. Те се различават само по големината на желанието, която придава различните свойства за всеки вид.

По принцип, големината на желанието – това е Малхут, а преди нея се намират девет сфирот. Свише, тя започва да получава и да усеща свойствата на Твореца – деветте първи сфирот на пряката светлина.

Въобще, възможностите за усещания в Малхут не са ограничени от никакви условия: тя просто иска – и чувства. Но чувства само минимална, мъничка светлина, микроскопична порция живот. Това е и нашият свят с четирите нива на неговата природа. Повече от това не чувстваме – и в него няма душа.

„Душа” се нарича частта от Твореца, свише. Ако над Малхут има екран, то, получавайки девет сфирот, тя може да произведе в отговор своите девет сфирот на отразената светлина. Това вече е степен на подобие на творението с Твореца.

По такъв начин, нашите девет сфирот се явяват съсъд на душата. Това е моята душа, и аз усещам как в този съсъд се облича Творецът, светлината.

А дотогава няма душа. Никой в този свят не притежава душа. Защото „душата” е част от Твореца, свише – свойството отдаване, намиращо се в човека, в неговото желание.

От урок по статията „Свобода на волята”, 13.05.2011

[42975]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли чрез точката в сърцето да се усети поне една малка част от духовния свят?

Отговор: Как можеш да усещаш нещо в точка без обем? За това е нужно да добавиш към нея желание и намерение. Самата точка е безформена: тя няма нито намерение, нито желание. Тя е просто една точка.

Какво желание мога да присъединя към нея? Кабалистите отговарят на това: освен точката, в теб има телесни желания (храна, секс и семейство) и човешки желания (пари, почест, знания). Можеш ли да ги приобщиш към точката в сърцето? Опитай, но не забравяй, че всички те принадлежат към този свят.

Къде можеш да получиш желания, стремеж към духовния свят? Можеш да ги получиш само от обкръжението, ако го цениш и възхваляваш. Нямаш друга възможност. Със своите материални желания няма да можеш да достигнеш точката в сърцето и да влезеш в духовния свят. Единственият ти шанс е да се присъединиш към добро обкръжение и да получиш от другарите тяхното желание, стремеж за тази важна цел.

Тогава ще започнеш да напредваш към нея, да формираш духовен съсъд. Точката става основа, а желанието, което си получил, става съсъд. Ти молиш светлината да дойде. Тя ще ти въздейства и ще ти даде екран. Тогава ще имаш обкръжаващата светлина. Така ще имаш всички необходими компоненти.

Светлината чака, обкръжението е на лице, точката е пробудена, а телесните и човешките желания са заложени. Всичко е готово. Напред!

Въпрос: Има ли някакви важни събития на този път? Има ли възможност да проверим направлението? Как мога да натискам само тази точка, да я усилвам, а не егоистичните желания?

Отговор: Затова ти се обръщаш към обкръжението, което ти въздейства. Това обръщение увеличава твоята точка в сърцето и в отговор ти получаваш ново желание, единственото желание, с което можеш да направиш искане свише.

От урока по статия на Рабаш, 07.06.2011
[45003]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Творецът желае ние да достигнем независимост. И ако не я достигнем по пътя на светлината, то ще стигнем до нея по пътя на страданията, след множество разбивания. Какво ще представлява този независим човек, след толкова много разбивания?

Отговор: От разбиванията тялото единствено укрепва, защото се разбива егото, а желанието остава. Нашето желание е обвито в клипа, подобно на плода на кокоса, вътре в който се съдържа мляко, а отгоре – кафява кора.

Така и нашето желание се намира вътре, под кората на егоизма – клипа. Ти трябва да разбиеш тази клипа, да превърнеш получаващото желание в отдаващо, да го обърнеш в канал за отдаване на другите. Тогава ти работиш с него не заради поглъщането ”в себе си”, а заради отдаването ”извън себе си”.

Затова се разбива клипа, а не самото желание. Самото желание напротив, расте през цялото време. Ти търсиш как да го използваш егоистически, – докато не се сломиш. И тогава, започвайки да работиш със светлината, която всеки път ти показва, че нищо няма да ти се отдаде да постигнеш в егото си, а само в това, което е свързано с духовното напредване – тогава ти започваш да променяш използването на желанията.

Ти искаш светлината да ги управлява. В тази степен, в която светлината обработва егото, придава му формата си – формата на светлината, ти си готов да използваш това желание. А ако светлината не предаде на желанието никаква форма, ти извършваш съкращаване, отказваш се да го използваш в такъв образ – без подобие на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 05.05.2011

[42255]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

На пътя ние се сблъскваме с многочислени противоречия, с различни ”слайдове”, които никак не ни се отдава да съвместим.

После те идват в съответствие, а засега избирай това, което повече ти подхожда за стремежа към единството. И ако ти вече правиш критически анализ, то може само при условие, че това не те отклонява от пътя.

Объркването е добро тогава, когато ни позволява да ускорим обединението си. Първата работа е, да хванеш единството, макар и малко – а после започвай да повишаваш силата му, отново и отново преодолявайки ”неяснотите”. И никога не губи курса към целта.

И това е нашата работа. Благодарение на нея човек започва да разкрива истинската действителност, правилното възприемане на реалността, единството на Исраел, Тора и Твореца. Той издига молба за поправяне и всичко в очите му постепенно се свързва в едно. А всичко, което все още се губи от картината, показва къде да бъдат насочени усилията.

Главното е да се улови единството и да не се изпуска, само добавяйки към него още и още. И затова за никакви падения след конгреса не може да става въпрос. Падението ти всеки път го разкриваш сам. Отделяйки се от единството и присъединявайки се към него отново, добавяйки усилия, пробивайки си път през мъглата, ти неотклонно вървиш напред и подготвяш себе си за поредната атака.

От урока по статията из брошури към Песах, 14.04.2011

[40655]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да станеш мъдрец в кабала?

Отговор: „Мъдрец” е човек, който е придобил мъдрост (Хохма). Но светлината Хохма е в абсолютен покой и за да я получим, ние трябва да притежаваме светлината Хасадим (милост), „дрехи”. Това означава, че един мъдрец се уважава не заради неговата „мъдрост”, а защото той е направил себе си дреха от светлината Хасадим, в която е могла да се облече „мъдростта”, светлината Хохма.

Ние считаме Твореца за мъдрец. Един мъдър човек се счита за „Талмид Ахам” – „ученик на мъдреца”, тъй като той учи как да придобие мъдрост (Хохма) и да позволи на Твореца да се облече в него. Ние уважаваме кабалистите за антиегоистичните екрани и вярата, която са придобили, благодарение на които мъдростта на Твореца се е облякла в тях. А не че те просто са станали по-умни по естествен начин. Затова те се наричат „ученици на мъдреца”, Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 28.04.2011

[45313]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Има строга забрана: никога не трябва да се говори за вътрешните си състояния. В крайна сметка, много от приятелите все още нямат антиегоистичен екран и могат да ти навредят със своята завист, омраза и гордост дори без да искат.

Те привидно не искат да ти навредят, но липсата на тяхното вътрешно поправяне ги принуждава да го направят, ако видят, че ти си над тях и имаш повече вдъхновение, ако си постигнал по-голяма връзка и си се приближил по-близо до целта. Този, който все още не е постигнал поправяне, не може да търпи това и ще ти навреди.

Ако започнеш да споделяш своите вътрешни усещания, ти предизвикваш огън върху себе си. Написано е, че 99% от всички провали се случват заради „злото око”. Това не е някакво мистично суеверие, в което хората вярват, а е нормалната завист на някой човек към теб.

Всъщност ние съществуваме в системата на сили и свързани желания. Този, който ти завижда, намалява твоята сила. Вместо любов и свързване, ти предава негативна сила.

Ако просто се случва във външния свят, няма какво да направим за това, защото светът все още не е поправен. Но ако се случи с приятел в групата и още повече, ти си виновен за провокацията на такава реакция, излиза, че ти си навредил и на него, и на себе си. Ти си този, който е причинил това „зло око”, а не е виновен приятелят ти, защото той все още не е достигнал поправяне.

Системата от закони ни принуждава да действаме по такъв начин. Силите на завист, омраза, гордост, жажда за власт и слава стоят противоположно на позитивните сили на любов и отдаване. За да позволим на позитивните сили да действат в нас, ние трябва да бъдем скромни.

Кабалистите обясняват как трябва да използваме всички тези сили, така че те да спомагат за добро, ефективно и бързо напредване.

От урок по статия на Рабаш, 26.05.2011

[44030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Всички статии от книгата „Шамати“ са предназначени да настроят човека на правилното отношение към себе си (към моите вътрешни възможности, способности, сили, свойства) и към намиращото се извън мен (към хората, обществото, групата, учителя, Твореца, природата), за да разбера, как се изменям, за сметка на какво, по какъв начин трябва да действам, да се приведа в съвършено състояние.

Нашият проблем е в това, че, от една страна, ние нищо не можем да направим сами, защото ние сме само желание: желание за напълване, желание за наслаждение.

От друга страна, ако ние нищо не можем да направим сами, и представляваме само едно желание, което е създадено противоположно на Твореца, на светлината, то как можем да молим да променим себе си, да молим да се изменим, да изискваме, да действаме самостоятелно или чрез други системи?

Тоест, ние се намираме в двойствено положение. От една страна – аз нищо не мога да направя сам. От друга страна – трябва да доведа себе си до такова състояние, когато моята молба, моето желание ще предизвикат върху мен такова въздействие, с помощта на което аз ще се изменя.

Ето тази точка е много сложна за нас. В нея и става неразбирането на човека за неговото правилно взаимодействие със създалата го Висша сила.

Тоест, аз трябва да достигна такова състояние, в което усещам своята пълна несъстоятелност да поправя себе си, осъзнавам и разбирам, че моето изменение може да стане само под влиянието на външна сила.

От друга страна, тази външна сила, която се намира извън мен, е постоянна, и аз по никакъв начин не мога да й влияя. Тя е абсолютна. Аз мога да влияя не на нея, а на себе си, поставяйки се под нейното въздействие именно със своята молба.

Моята молба – това е и моето действие, когато аз променям своето отношение към тази Висша сила и по такъв начин изменям нейното въздействие върху себе си, и тя ме поправя. Тоест, практически, работата става вътре в човека и зависи от неговото желание, от неговото намерение, от силата, от направлението. И при това той се намира в абсолютно, съвършено, неизменно поле. Но работата извършва именно това поле, въздействайки на човека. А той се поставя под въздействието на това поле.

От гледна точка на желанието да се поправи, човекът – е активният елемент. А от гледна точка на поправянето на самия човек, той се явява пасивен – поправя го тази светлина, която се намира извън него, обкръжава го и е непроменлива.

Да се говори за това състояние може много, но то трябва постепенно-постепенно да се образува в нас като определено, точно, вътрешно състояние между мен и светлината, Твореца.

Статията на Баал а-Сулам „Ли шма – това е пробуждане свише, и защо е нужно пробуждане отдолу“ е една от тези, които говорят за правилното съотношение на човека с Твореца, на човека с висшата светлина. Под човек се има предвид нашето желание – по какъв начин то може да се измени, ако правилно насочим себе си под въздействието на светлината.

Свойството отдаване, което ние можем да достигнем и към което постепенно се приближаваме под въздействието на светлината, се нарича „ли шма“ – „заради Него“. А обратното му свойство се нарича „ло ли шма“ – „не заради Него“, тоест заради себе си.

Желанията възникват в нас независимо от нас, не можем да ги регулираме, а ние можем да регулираме само намерението – какво ние желаем във всеки момент, към какво се устремяваме.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.06.2011

[45560]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→