Въпрос: Трябва ли да поправя тези желания, които ми се разкриват днес във взаимоотношенията с другите хора: пари, власт, знания?

Отговор: Не, не се съобразявай с тези желания. Защо са ти? Остави ги. Във всеки един те се проявяват в различна комбинация, но ти трябва да поправиш отношението си към ближния като цяло, да не го разбиваш на части.

Отнасяй се към желанията си просто: преди всичко трябва да се излезе на нивото на чистото отдаване: „не прави на другия това, което е ненавистно за теб самия“ – да не се наслаждаваш, когато на другия му е зле.

Тъй като съзнателно или не, аз винаги предпочитам да гледам на тях отвисоко: ако човекът е по-нисш от мен – на мен ми е добре, а ако е по-високо – зле ми е. Затова първата ми работа е да изляза на такова ниво, че да не сравнявам другите със себе си. Не искам повече да измервам хората по себе си.

Когато придобия такова отношение, светът за мен приема съвършено друга форма. Аз сякаш снемам една завеса, снемам един филтър от възприятието си – и се отваря един нов свят. Внезапно аз виждам другите без всякаква връзка със себе си, с егото си. Отстранявам всякакъв личен интерес, всякаква заинтересованост.

Аз вече не оценявам човек по външността му, по дрехите, по поведението, аз въобще не го оглеждам – неутрализирал съм всички наши взаимоотношения. Светът е пълен с възможности. Какви? Засега не знам. Тъй като аз нямам нужда от нищо, просто съществувам наред с другите, не им причинявам това, което аз самия ненавиждам.

Това е много, много прозрачна, чиста степен – тъй като тя се разкрива над всички материални желания на човека. На повърхността тя е абсолютно неразличима – затова пък ти виждаш светът по друг начин.

Трудно е да опишем неговите очертания. Страдат ли хората в твоите очи? Представят ли се всички като праведници или се делят на добри и лоши? Много е сложно да се обясни вътрешната картина, която възниква в човек, когато той снеме своя егоистичен филтър.

Но така или иначе, пред тебе се представя абсолютно различна реалност, други взаимоотношения между хората. Тъй като всеки мери според собствените си недостатъци, а ти, избавил се от този недостатък, виждаш света не през изкривеното огледало на егоизма.

От урока по статията „Дарованието на Тора“, 20.06.2011

[45912]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трудността е в това, че ние сме длъжни да преминем през осъзнаване на злото, на объркване, а след това през разочарование и поправяне. И на човек винаги ще му се иска да оправдае себе си и да усети, че е способен, сякаш той знае какво трябва да прави.

Той ще намери хиляди цитати и ще построи цяла теория в своя поддръжка, ще се жалва и ще се прави на палячо. Затова ни е толкова трудно да достигнем до истината.

И само, ако в човека има стремеж към истината и не е съгласен да си криви душата, а търси само правдата, то във всяко състояние ще му се прояснява, че лъже сам себе си. И тогава той съжалява за това и поправя себе си.

Защото е много трудно да се почувства удоволствие от работата, независимо от целият ѝ горчив вкус и нищожност от гледна точка на разума. И главното е, че ние не намираме във всичко това никаква егоистична поддръжка и винаги се стремим да се отнасяме към това несериозно, като клоуни – т.е. избираме всичко, каквото ни е угодно, освен това, да се прилепим към Твореца, към чистото свойство отдаване, над какъвто и да е оглед по отношение на себе си.

Тора се дели на две части: „робско служене на творенията“ и „робско служене на Твореца“. И това също става преграда по нашия път, тъй като се лутаме, какво тук е главно и какво второстепенно. Обикновено човек греши и поробва творенията около себе си. Т.е. не им служи, за да достигне чрез тях до служене на Твореца, а просто извлича от тях егоистично напълване.

Това са много прости въпроси, но тях не можем да ги обясним. Човек трябва сам да почувства колко препятствия ни възпират по този път, защото ние можем и да си намерим някоя ниша, някой тих ъгъл и да се замразим там до края на живота си.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 20.06.2011

[45874]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Моето тяло се състои от множество клетки, заети с постоянна грижа за целия организъм, а не със самите себе си. Всяка клетка действа така, сякаш е уверена в това, че ще получи от цялото тяло всичко, което ѝ е необходимо, както е във взаимното поръчителство.

По какъв начин цялата тази съвкупност от клетки всъщност образуват моето ”Аз” – напълно противоположно на тях, желаещо да получава само за себе си? Къде се случва всичко това?

Отговор: С други думи, има някаква система, включваща в себе си неживата, растителната и животинската природа, които се управляват свише от природата и пребивават в пълна хармония и взаимно поръчителство.

Какво се случва с човешкото стъпало? Като че ли ти можеш да правиш каквото ти хрумне, сметка никой не ти търси, никой нищо не иска от теб, всичко е в твоите ръце…

Сега в нашия свят ние стигаме до разбирането, до осъзнаването, че човешкото стъпало се нуждае от поправяне – подобно на всичките останали от предходните стъпала, които се движат от Природата в правилна посока. Неживите, растителните и животинските стъпала вътре в нас и в обкръжаващата ни природа наистина се намират в поръчителство. Ти нищо не трябва да поправяш, освен намерението на стъпалото на човека.

Въпрос: Излиза, че моето тяло – си е духовно, и само моето ”Аз” – материално?

Отговор: Твоето тяло е духовно, ти не трябва да го поправяш. На своето стъпало то действа като духовно. В 1, 2 и 3 ниво на разпространяване на пряката светлина още няма съсъд, няма желание, няма откъсване от духовното. С една дума това сякаш са стъпала на нашето тяло, които не трябва да се поправят. Има в тях неизправности, които ние, от нашето 4-то човешко стъпало, проектираме върху тях и с това ги разваляме. Но това не означава, че те сами по себе си не са поправени.

Ния разваляме природата – и затова я виждаме повредена. Но това ние сами сме го направили! А в самата природа винаги има правилен баланс, равновесие. Ние виждаме как едно животно изяжда друго – и на нас ни се струва, че това е жестоко. Но това, не е така. Ако всичко проверим то ще видим, че те се грижат едно за друго, изчистват природата и в крайна сметка съществуват в доброто, защото всичко произтича от равновесието на силите.

Затова ние трябва да поправим само 4-та степен – човекът вътре в човека. Първите три нива са поправени, и ако поправим 4-то – ние ще видим света съвършен, включвайки човешкото тяло и всичко съществуващо.

От урока по ”Въведение в науката кабала”. (Птиха), 20.06.2011

[45902]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Да се намираш в състоянието „ло лишма“ (заради себе си) – това означава, да знаеш, какво е това „лишма“ (отдаване). Ние не можем да съдим за нито едно свойство, ако не сме постигнали неговата противоположност. Затова, ние трябва поне някак да усетим какво означават „ло лишма“ и „лишма“, за да оценим в какво състояние относно тях се намираме.

Всички стъпала „ло лишма“ започват от този миг, когато човек си представи, че се намира във висшата светлина, в абсолютното свойство отдаване – но не чувства това свойство заради това, че неговите собствени свойства засега не са поправени и скриват от него истинското усещане, тоест закриват Твореца лично от него.

Тогава човек казва, че се намира в „ло лишма“ (в егоизма). И той вече може да каже какви именно свойства преграждат от него Твореца – във всеки миг, при всяка възможност. Той е точно като дете, което възприема живота на нивото на двугодишно или десетгодишно.

Тоест, необходимо ни е да си представяме, какво се нарича отдаване. Нека все още не го възприемаме в истинския му вид, но вече чувстваме, че се намираме срещу това свойство, освен което няма нищо. Но в своето възприемане на реалността ние виждаме собствените си тъмни свойства, противоположни на отдаването, които ни рисуват такава картина, всевъзможни образи на белият фон на свойството Бина, свойството отдаване. Тази картина, мярката на скриване от нас на свойството отдаване – се нарича този свят.

Но от друга страна, този свят „покрива“ (компенсира) моите непоправености и ги скрива от мен. И зад този скриващ екран аз съм способен да съществувам.

Творецът едновременно и ни се разкрива, и се скрива. А ние трябва да вземем пример от Него и да изясним и двете Негови свойства: разкриващите и скриващите. Тоест винаги съществува някакво попълване и скриване, наречено с думата „екран“, „покритие“, което от една страна, закрива, а от друга страна, допълва и компенсира.

От урока по статия на Рабаш, 19.06.2011

[45792]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Ло лишма“ означава, че аз сам зная, че се намирам в егоизма, а не в отдаването. С всички сили се стремя да отдавам «лишма», но засега не съм способен да го направя и трябва да правя разчет на собствените си интереси.

И разликата, която виждам между реалното и желанато състояние се нарича моето «ло лишма».

Да предположим, че ти ми подаваш плик, връщайки ми дълг от хиляди долара.

Ако взема плика, дори без да проверявам какво има вътре – това се нарича «под знанието». Т.е. аз вярвам на думата ти, изначално, без нужда от какъвто и да е разум.

Ако проверя и видя точно 1000 долара и приема дълга – това се нарича «вътре в знанието».

А ако отворя плика, преброя и видя, че известна сума не достига, но го приема като напълно върнат дълг – значи, че според степента на недостига, аз работя във вяра над знанието.

От урока по статия на Рабаш, 19.06.2011

[45788]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Целта на творението е да придобие свойството отдаване и с неговата помощ да постигне сливането със Твореца. Ние сме в противоположното свойство, в намерението да получаваме заради себе си.

За да поправим нашето намерение от получаване на отдаване, трябва да привличаме върху себе си светлината, връщаща към източника, към Твореца. Тази светлина, намираща се на по-висше стъпало от нас, всеки път ще ни поправя и ще ни издига на това стъпало на отдаване и любов.

Светлината идва към нас, когато се съединяваме заедно в нашите сърца, в нашите желания, в намеренията да се поправим и се занимаваме с поправената система, за която ни разказват кабалистите.

Изучавайки тази система и желаейки описаното в тези текстове да се случи с нас, да се разкрие между нас, ние привличаме към себе си същата светлина, намираща се в нея, по стъпалата на правилната връзка между творенията. Тогава поправяме нашата връзка и влизаме в същите състояния, за които разказва книгата. Именно това означава, че книгата се разкрива.

Книгата, притежаваща най-силното въздействие върху читателя, за да го доведе до поправено състояние, до отдаване и любов, е книгата „Зоар”. Затова, когато четем тази книга, нека пожелаем да усетим, че всички сме заедно, за да се разкрие в правилната връзка между нас общото свойство отдаване, Добрият и Творящият добро – Творецът в Своето разкриване на творенията.

От урок по книгата „Зоар”, 19.06.2011

[45800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава – да се занимаваш с вътрешна работа?

Отговор: Човек трябва 24 часа в денонощието да се занимава с вътрешна работа. И може да се случи така, че той дотолкова е погълнат от нея, че идвайки на урок, не вижда нито една дума написана в книгата. Но това, не е важно! Главното е онова – което произтича вътре в него.

Но ти не трябва да се укоряваш. Вътрешната работа –е когато през цялото време се опитваш да удържиш в себе си сливането с вътрешната същност на групата. И тогава, отваряйки книгата, ти виждаш там не външните знания, а доказателства за своето обединение с другарите в групата. И даже не в групата, а в общата душа.

Ти започваш да виждаш, че в Учението за Десетте Сфирот, и в Книгата „Зоар” и в другите кабалистични източници се говори само за различните видове връзки между теб и останалите. И, ако ти всъщност желаеш да изясниш тези връзки, – тогава започваш да изучаваш Тора (думата Тора, на иврит означава светлина „ор” и „ораа” – инструкция).

Въпрос: Означава ли, че моята работа се състои в това, да проявя тази вътрешна мрежа която ни свързва помежду ни? А как да използвам за целта нашия свят?

Отговор: Целият наш свят – това е онази същата мрежа от хора, но в своята най-външна проява. Затова ние усещаме тази връзка като развалена. А във вътрешната връзка на мрежата между нас, на нас последователно ни се разкриват 125-те стъпала на все по-голямата връзка на обединение .

Но нашето състояние във външния свят е задължително: именно с него ние започваме и съществуваме в него, за да се предвижваме все по дълбоко в тази връзка.

На нас ни трябва основа, която няма връзка с движението навътре. Това се нарича външна мрежа на връзката помежду ни, в която ние съществуваме в този свят. И само сега ни се открива цялата степен на негодност на тази връзка – по-рано ние просто не сме мислили за това. И това ни задължава да направим поправката.

От урока по статия на Рабаш, 25.03.2011

[45711]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е групата? Това някаква идея ли е, хора или нещо друго? Защо е така трудно да се съединя с хората, които не приличат на мен?

Отговор: Всеки човек в света е свързан чрез своята душа с другите души. Ти трябва да проникнеш в тази вътрешна система от съединени помежду си души – като да се гмурнеш на дъното на морето. И там откриваш тази мрежа от връзки, която съединява хората.

Вътре в тази мрежа са Хитлер, Сталин, Ахмадинежад, Моше, Авраам и ти. Всички, които познаваш само по техния външен облик, а също и онези, които познаваш по-дълбоко – там са съединени един с друг с най-добрата връзка.

А във външния свят, всеки от тях точно изпълнява своята роля, за да накара другите да се приближат към тази мрежа, да се гмурнат вътре в нея, за да намерят себе си там, свързани с душа и сърце с всички останали. Трябва да намериш с тях вътрешен контакт. Групата – това е вътрешното съединяване на душите. И ти си задължен да се включиш заедно с всички.

Разбира се, говорейки за група, имам предвид преди всичко онези, които учат с нас. Но ако проникнеш вътре в тази връзка ще видиш, че това е мрежа, която обединява всички – дори най-големите ни врагове.

Трябва да разберем, че външната обвивка, във вида, в който съществуваме в нашия свят, ни е дадена за да се принудим един друг да се занимаваме с вътрешна работа.

Цялата тази игра ти е необходима, за да се разкрие Творецът – силата, която ни съединява отвътре и в своето външно проявление. Творецът поддържа отвътре това съединение, а отвън трябва да го осъществиш ти! И ако съумееш да заличиш пропастта между вътрешното и външното, тогава това ще бъде и твоето пълно поправяне.

От урок по статия на Рабаш, 25.03.2011

[45715]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Въпрос: Какво е близостта до Рава, а също и обучението от уста в уста?

Отговор: Близостта до Рава не означава, че човек е близо до него – това няма никакво значение. Близост до Рава има, когато човекът усеща, че учителят може да му предаде всичко, което има и желае да му предаде всичко, което има, но само в степента, в която човекът разкрива себе си за това. Защото при контакта, при комуникацията е необходимо да има връзка между предаващия и получаващия.

Така че, първото е: вяра в това, че Рав постоянно предава и има какво да се вземе от него – това зависи от ученика. И второ: ученикът трябва да разбере, че може да получи само в степента на неговата чувствителност към онова, което излиза от Рава.

Като цяло, разбира се, всичко зависи от ученика. Само от ученика! Практически, от учителя нищо не зависи. От друга страна, ученикът трябва изцяло да се настрои за получаване. Какво значи за получаване? За връзка. Тоест той трябва да има мисли и чувства, посоки, които са по нещо подобни на учителя – макар и един процент. Трябва да желае да възприема от него, да бъде настроен на същата вълна. И тогава при него нещата ще се получат.

Обучението се състои от две нива:

1. „От уста в уши” – вербално общуване, когато аз говоря с уста, а ученикът възприема с ушите.

2. „От уста в уста” – под уста се има предвид общия екран, който се намира в устата на духовния парцуф.

Тъй че, когато общуваме така, че ученикът не желае или още не може да бъде на едно ниво с учителя – тогава той слуша. Може да слуша без да го желае, без особено да полага усилия, може дори да бъде против учителя – и все пак ще чуе нещо от него.

Това, все още не е един екран, не е един стремеж, не е някаква обща връзка, когато са свързани заедно макар и 1%. Ако са свързани заедно, тогава в степента на тази връзка, той получава информация от уста в уста, тоест в зависимост от големината на общия екран, на общия стремеж. Към това трябва да се стреми. Това не е лека работа над своя егоизъм, но е възможна – и тогава всичко, което е в учителя, потича в ученика.

Въпрос: Имате ли възможност да избирате кой да Ви бъде близък и кой – не?

Отговор: От учителя не зависи кой ще му бъде близък и кой – не. Онзи, който постави себе си на нивото на ученика – той е и ученик. Понякога, учителят много иска някои конкретни хора да му бъдат ученици, защото имат особена предразположеност и чрез тях, може би, ще бъде възможно по-бързо и по-ярко да предаде на човечеството идеята, а тези хора не са способни, пренебрегват възможността – и пропускат шанса.

От урока по статия на Рабаш, 16.06.2011

[45684]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Във вестник „Народ” и в Трудовете за последното поколение, Баал а-Сулам пише, че върналият се в земята на Исраел, след две хиляди годишно изгнание еврейски народ, е получил шанс. Шанс за спасение, шанс да стане независим.

Все пак, независимостта е невъзможна, ако зависим от другите. А ние винаги зависим от другите – иначе не може и да бъде. Защото, тази група е предназначена да служи на света – тя трябва да стане светлина за народите.

В Тора е казано: „Вие ще бъдете за Мен царство на коени и свят народ”. „Коени” – означава „учители”. С други думи, ние трябва да станем учители, пример – затова сме и избран народ. Трябва да поправим себе си и да дадем на човечеството пример за това, през какво поправяне е необходимо да премине и по какъв начин може да стигне до него.

В противен случай, потапяйки се в глобалната криза, човечеството по най-ужасен начин ще ни принуди да направим това. В историята има достатъчно илюстрации с подобен сценарий. И затова, всички кабалисти, включително пророците, ни предупреждават, че е настъпило особено време на избор, който се реализира незабавно.

Ние трябва да разпространим науката кабала – най-вече сред еврейския народ и да го пробудим към обединяване, за да създаде държава, основаваща се върху духовните закони. А тези закони се свеждат до един принцип: „Възлюби ближния, като себе си”. Повече нищо не е необходимо – оставете страховете си, свързани с Тора и заповедите. Мислете само за едно – за любовта, и за нищо друго.

Казано е, че „любовта към ближния е като към себе си” – това е велико правило, обобщение на Тора. Стремейки се към него, ти привличаш светлината и ставаш страна на светлината. Покажи на света, че това е възможно и светът ще те заобича, вместо да те ненавижда.

Такова е простото, своевременното решение – и всичко зависи от нас. Нашата независимост се състои именно в способността да направим това. Така че, хайде да я реализираме.

От урок по статията „Свобода на волята”, 06.05.2011

[42372]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→