Баал а-Сулам ”Даряването на Тора”: Кабалистите са си задавали въпроса: ”Защо ние изначално, не сме сътворени в цялото желаемо величие, за да се слеем с Твореца? И за какво Му е било да стовари върху ни това бреме на творението, Тора и заповедите?”

Творецът не е сътворил нищо съвършено. За това е казано: ”Аз съм създал злото начало”. С други думи покрай несъвършеното, Той е създал и злото. За какво? – За да бъде поправено. От кого? – От нас. Имаме ли сила за това? – съвсем не. Обаче, прилагайки усилия, ние постепенно можем да осъзнаем злото и да поискаме неговото поправяне.

Та нали така е казано в следния цитат: ”…И създаде Тора като подправка”. Ние имаме възможността да поправим своето зло, ако го признаем за такова. В мярката на това осъзнаване ние можем да прибягваме до Тора, като подправка, доколкото в нея има светлина – особена сила, поправяща нашето зло.

Всичко е разстлано пред теб, казва Твореца. Осъзнай злото, вземи светлината и с нейна помощ поправи злото – тогава ще откриеш доброто. Премини през всичките тези етапи.

Изначално трябва да гледаме на света, разбирайки, че всичко е създадено така. Това съвсем не е прекрасния и съвършен свят на нашите мечти – и ние трябва да го разкрием и поправим. Понеже светът е проекция на нашите свойства. И така, Творецът не е завършил творението, Той преднамерено е създал за нас злото. Всичко е разкъсано, всичко е разрушено, всичко е глупаво. На всичките тези етапи на предвижване в нашия свят ние разкриваме злото и в случая тук нашето развитие трябва да ни доведе до осъзнаването на злото в необходимия обем.

Затова не трябва да предявяваме претенции – тъкмо обратното, така трябва да бъде. Трябва да разкриваме злото, ако може по-задълбочено по осмислено, разбирайки, че то ни води целеустремено към осъзнаване на състоянията, на поправяне и напълване. Ако в тази призма човек вижда Природата, себе си, обществото, света, тогава той държи верния курс.

Преди всичко ние трябва да представим този момент на хората: Не очаквайте от света съвършенства. Напротив, накрая ние сме готови да осъзнаем злото: Сега да видим, в какво се състои това зло? Това е проблемът, стоящ пред днешното човечество: кой вика злото? Може да се каже, че него го е създал Твореца, но това няма да ни даде нищо. На практика светът се разваля от човека. Кое свойство на човека предизвиква развалата? Нашият егоизъм. В какво се състои той? Каква е неговата същност?

Дайте да го опишем точно и нагледно, за да видим причината за злото. В крайна сметка, става дума за експлоатацията на хората, а също така и на неживата, растителната и животинска природа – свръх необходимото. Докато аз, подобно на природата, използвам само това, което ми е необходимо – аз не правя никому нищо лошо. Ако аз искам да извлека някаква лична изгода над необходимото, то това става винаги за сметка на ближния или за сметка на природата, в резултат на което не се намирам в равновесие с тях. Това е егоизма на нашия свят. Това и трябва да обуздаваме.

Възниква следният въпрос. Да допуснем, че аз ще получавам от света всичко необходимо в обем, нормален за моето съществуване: необходимите калории, облекло, жилище, кола, работа, здравеопазване, пенсия, отпуск. Но какво да правя с желанията, които превишават тази необходимост? Аз бих искал да експлоатирам природата и ближния, за да получа много повече от необходимото ми за моето животинско ниво. Какво да правим с тези празни желания? Как да запълним вакуума, лежащ над насъщните потребности?

С превишаването на тези нужди в обществото се получава дисбаланс и то става разрушително по отношение към себе си и природата. Но на мен ми трябва по някакъв начин да се напълня? С какво ще напълня тези прекалени желания?

Тук трябва да разберем, че точно тези ни желания се явяват човешките желания. Да допуснем моето ”животно” е удовлетворено: аз имам облекло, кола, дом, работа, семейство, здраве – всичко ми е наред. Всичко, което излиза извън тези рамки, се отнася вече към моите егоистически желания на ниво човек. В тях аз искам да използвам околните за лична изгода.

Кабалистите ми казват: ако в тези си желания ти въведеш правилна връзка с ближния, то ще разкриеш Твореца, ще откриеш висшите светове, вместо животинското ниво, ще разкриеш Човешкото, подобно на Твореца. И тогава ще придобиеш всичко, което има на стъпалото на Твореца.

Ето защо в разкриващото се зло трябва да се вижда лост за управление, трамплин към новото, към прекрасното начало.

От урока ”Даряването на Тора”, 22.06.2011

[46169]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли ние да използваме четенето на книгата Зоар, за да поправим някои сложни състояния, в които са се оказали много хора в нашия свят? Понеже науката кабала вече е достъпна, и книгата Зоар може да се чете от всеки. Това ще помогне ли на човека, ако той още не усеща необходимост от група, учение, разбиране?

Отговор: Необходимо е да се разбере, че науката кабала е ефективна в случай, че човек желае да се поправи. Ние виждаме, че минава време, докато хората идващи да изучават кабала, се включат в група, започват да разбират и да чуват за какво става въпрос. Това са бавни, стъпаловидни вътрешни промени в човека.

Затова трябва да се разбере, че ”сгула” – това е ”особено въздействие на светлината”, започващо много по-отрано, отколкото човек разбира, че се намира под негово влияние. Светлината, възвръщаща към Източника, работи върху него както върху новородено, което още не знае за какво се е родило и накъде да поеме. Него го привлича някаква игра, то се забавлява с някаква залъгалка – и това е неговото обкръжение.

Ние се намираме в група – това е нашето обкръжение. Има хора, които си нямат група – това не е толкова важно. Основното е по някакъв начин те да използват средствата, привличащи светлината, възвръщаща към Източника – книгата „Зоар”, трудовете на Баал а-Сулам, статиите и писмата на Рабаш, кабалистичната музика и песни.

И затова, четенето на книгата „Зоар” във всякакво състояние, даже, ако човек още не мисли за група и обединение, а желае да подобри своя живот, все пак помага. Ако целият свят вече е започнал такова развитие, да достигнем обединение между нас, то всяко използване на тези източници, донасящи ни поправящата светлина – е полезно.

Затова, съвсем не е задължително всички да седят с нас на сутрешните уроци. Трябва да се пробуждат и онези, които нямат връзка още с нас, които никога не са чували, че трябва да се обединят помежду си с останалите хора. Както казва Баал а-Сулам, ние влязохме в епохата на Месията и цялото човечество трябва да напредва в тази насока. Затова е желателно човек да е свързан с първоизточниците, дори и без каквото и да е намерение.

От урока по Книгата „Зоар”, 22.06.2011

[46130]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: И какво, ако купя два хляба, а изям само единия? Излиза, че вторият хляб съм откраднал от другите ли?

Отговор: Да. Ние все още не знаем, доколко всичко това е пресметнато.

Но пред нас са 125-те стъпала на развитието и сега не се иска от теб да правиш разчети, на които си неспособен. И все пак, вече можеш да осъзнаваш ситуацията: намираме се в интегрална система, в глабален взаимозависим свят. Искаме това или не, Природата или Творецът ни учи с тези беди, ако не искаме по-рано да признаем очевидното.

Нищо излишно не може да ни се падне по друг начин, освен за чужда сметка. Например, на Земята са останали толкова кубически метра прясна вода, а ти вземаш от нея повече от другите – разбира се, че това е за тяхна сметка. Така, природата ни учи на взаимовръзка. Но ако разгледаме тази взаимовръзка, благодарение на учебните занятия, благодарение на вътрешното, духовното осъзнаване, на съвместната работа, тогава няма да ни потрябват бедствия и суши по пътя на страданията. За какво са ни?

Чрез глобалното възпитание можем да обясним на цялото човечество, че всички сме братя, тъй като всички сме здраво свързани един с друг и зависим един от друг. Както казва Баал а-Сулам, целият свят е едно семейство. Затова, не трябва да се действа за сметка на другите – защото така не само крадеш от необходимото за тях, което вече не можем да си позволим, но и крадеш от своя духовен свят.

Погледни само какво ще постигнеш, ако се научиш да прилагаш законите на обществото, на балансираното насъщно потребление. Какво имат милиардерите, освен нули в банката? – пита Баал а-Сулам. Защото след икономическия срив, няма нищо да ти остане.

„Вижте, купих шедьовър на живописта за 30 млн. долара!” Само в това е бедата и тя не е необходима на никого. Можеш ли да го хапнеш на обяд – моля. „Но, аз имам в сейфа няколко килограма злато!” А купувачи няма – какво ще правиш? По-рано то е имало стойност, по-рано си можел да купиш за него контейнер с продоволствия, а днес не е необходимо на никого.

Ще ни се наложи трудно да се учим, ако не възпитаме човечеството от по-рано. С какво? С обикновени неща: хайде да се запознаем с новата реалност, в която управляват глобалността, интегралността, взаимността, в която всички от безизходност зависят един от друг.

Погледни „умните” европейци, които вече искат да се разотидат, да се разделят. Те не разбират, че общата тенденция води обратно и да се прекъсне връзката е невъзможно. Дори този „общ пазар” – егоистичен бандитски базар, в който всички се ненавиждат помежду си, все пак налагаше макар и външна връзка. В Европа премахнаха границите и изсякоха в новата монета своя съвместен егоизъм. Това бяха поне някакви помръдвания.

Ето какво трябва да обясним. Настъпи времето и така, просто ни поканват, „извикват ни на дъската”. Задължени сме да положим максимум усилия в просвещаването на света – не да чакаме нещо, а да започнем да действаме с пълна сила.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 22.06.2011

[46154]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо съвременните учени не разкриват същността на случващото се?

Отговор: Напротив, те постепенно стигат до същността. Мнозина, вече разкриват и пишат, че човешкото общество трябва да се устреми към обединяване. Казано е: „мъдростта е в народите – вярвай”. Знанието съществува – те виждат, че единството наистина е необходимо. Просто нямаме друг изход – това можем да видим с очите си, дори да не сме на духовния път и да нямаме методиката за поправяне.

Нещо повече – самите те, широко ще разгласят необходимостта от единство. Необходимо е само, с всички сили да форсираме този процес.

Но главното, което се изисква от нас е, да направим достояние на хората, по всички всемъзможни начини, по всички канали, че има методика и средство. Именно тук се крие проблемът: как да предадем на света тази методика, за да приеме той лекарството? Как да преработим  цялата наука кабала по такъв начин, че хората да не й обърнат гръб?

Необходимо е да действаме постепенно: сега не говорим за Твореца, за Тора, за заповедите и т.н. Само подхващаме мисълта за обединението и я разширяваме. По-нататък обясняваме все повече и повече, докато хората не преминат през определени промени в разбирането, и най-важното – не претърпят вътрешно развитие посредством светлината. Тогава ще се разкрият нови точки в сърцата, а освен това, светът ще може да осъзнае, че „Исраел” е функция, предназначение. И изведнъж  ще започнат да ни възприемат по друг начин.

За тази цел, трябва поетапно да доведем до хората нашата част – методиката за поправяне. За кризата и необходимостта от обединяване, те ще разкажат сами. Ние трябва само да им обясним, как точно да се обединят.

Ние изпитваме горчивина, заради неспособността да бъдем единни – сякаш Творецът, Природата ни водят към безизходица – само, за да се пресекат пътищата ни. Както в Древния Вавилон, стоим пред неотменим закон. Ненавиждаме се един друг, и в същото време тотално, безгранично зависим един от друг. Как може да съществува това? Ненавистниците зад гърба ми са готови да ме убият, а аз сякаш заспивам в техните ръце, подобно на бебе. Нима е възможно това?

Природата ни води към безизходица, към катастрофа. Точно затова трябва да говорим със света, ясно показвайки: това е оптималното състояние, за да бъде получена методиката за поправяне.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 21.06.2011

[46038]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В края на „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, в п.156, Баал а-Сулам пише, че най-важно и първостепенно по значение в ученето е, да се усвоят правилно определенията. Те трябва да се намират на наше разположение, подредени в ума ни като на рафтове така, че да извадя необходимия термин дори, без да се замислям как трябва да разбирам, усещам и да си представям смисъла, който се крие зад всяка дума от текста.

В противен случай, ще се обърквам и това ще доведе до неправилно впечатление и възприемане, което не съответства на истината. Тук се намира много важен ключ към изучаването на науката кабала. Ако не разшифроваш правилно онова, което е написано, напълно ще се объркаш.

Ние учим не, за да научим „колко ангели се намират на небето и как се казват”, и не зазубряме какви духовни обекти (парцуфим) съществуват някъде там, неизвестно къде. Необходимо е да възприемаме всичко описано като намиращо се вътре в нас, в нашата душа, която все още не сме открили.

И дори тази духовна система засега да си остава скрита за нас, тя се намира вътре в нас, а не някъде отвън. Става дума не за някакви ангели в небесата, а за вътрешните сили на човека. Всичко се намира вътре в човека и освен него, няма нищо. Само ни се струва, че наоколо съществуват други хора – всъщност, всичко това са части от мен самия.

Затова, фразата „възлюби ближния като самия себе си” , сякаш има предвид друг човек – до момента, в който не разбереш, че това си ти самият, и всичко принадлежи на теб.

Кабалистичните определения трябва да се знаят наизуст – тоест трябва да се прилепиш към техния истински духовен смисъл, а не да си го представяш в своето сегашно възприятие. Когато срещна думи като „слънце”, „луна”, „долу”, „влизане” и „излизане” на светлината, всички тези „технически” термини, дори далечните на този свят, задължително трябва да проверя себе си -дали се придържам към правилните определения. И това ще отстрани 99% от цялото объркване и заблуждения.

Дори ако усвоя правилно определенията, няма да ми бъдат необходими много дълги обяснения. Затова е толкова важно да се изучават приложенията към всяка глава от „Учение за Десетте Сфирот”: „Въпроси и отговори за смисъла на термините и понятията”. Това е по-важно даже от изучаването на основния текст на тази книга.

Дори ако засега не сме способни да запомним всички тези определения, да ги разберем и почувстваме, то в крайна сметка, трябва да видим колко духовните определения се различават от онези, които имаме. Защото обикновено, в нас се е натрупала някаква материална представа за всяка дума или понятие.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 20.06.2011

[45896]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Тора, т.е. методиката за поправяне, реално се е разкрила в Древния Вавилон, където се е разкрило желанието, отнасящо се и не отнасящо се към поправянето. От тогава съществува тази методика между хората.

Защо само малка част от човечеството са я усвоили? Във Вавилон към нея са се присъединили само ония, които изначално ги е притегляло, които по закона за подобието са почувствали влечение, а останалите тръгнали „встрани”. Тук става въпрос не за този или онзи народ, а за света като цяло: защо на всички не се разкрива тази методика? Защо не във всички се проявяват желанията, намеренията, устремени към поправянето?

За да намерим отговора, ние трябва да се обърнем към разбиването на съсъдите, за да видим защо всичко се е случило точно така. Има съсъди, които се отнасят към получаващите желания, и има съсъди, които се отнасят повече към отдаващите желания. Те се смесили помежду си и в резултат от това, да речем, 99% от съсъдите са неспособни сами да се устремят към поправянето – те изискват точката, насочена право към Твореца, да ги влече напред, тя да стане свързващо звено между тях и светлината, възвръщаща ги към Източника.

Аналогично на това, хората с точка в сърцето също се нуждаят от свързващо звено – книгите, с помощта на които се привлича светлина. Понеже ”книгата” в кабала е разкриване, тя помага да се привлече светлината в групата, т.е. към желанието, което трябва да се обедини. По такъв начин в духовния път за преходник служат учителят, групата, книгите.

А хората без основа само страдат и се нуждаят от връзка с онези, които вече са готови за развитие. Такъв е редът, вследствие на разбиването на съсъдите. Работата е в това, че получаващите съсъди не са в сила да се самопоправят, докато отдаващите съсъди, светлината на Бина, не се свържат с тях, т.е. с Малхут. Само такова съчетание между Бина и Малхут ще им позволи да извършат издигане.

Съществуват отдаващи съсъди, които се отнасят към света Ацилут, към Галгалта ве Ейнаим (ГЕ). А съсъдите на световете Брия, Ецира и Асия се отнасят към АХАП. В следствие на разбиването ГЕ са паднали в АХАП. След това благодарение на поправянето, ние издигаме ГЕ обратно, а АХАП се издига, ако се прилепи към него. Отначало се издигат само съсъдите на Галгалта ве Ейнаим, доколкото Исраел се поправя сам. Но след това поправя също и АХАП.

Такъв е редът за поправяне. Изначално той е определен за АХАП – именно него трябва да поправим, той е нашата цел.

От урока по ”Даряването на Тора“, 21.06.2011

[46047]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът не е създал желанието за наслаждение отдаващо? Защо не е създал веднага самото отдаване без получаване? Защо ни се налага да разкриваме това свойство отдаване сами, по свой собствен избор?

Защо ни е нужно това „двойнствено” отношение към творението, където самият материал – желанието за наслаждение е егоистичен и зъл, а формата, която трябва да придобие – е добра?

Отговор: Ако правилно се отнеса към тези два противоположни фактора, именно благодарение на тях ще установя правилното отношение към Стопанина.

Не може да възникне правилно отношение, ако не противопоставя едно на друго желанието да отдавам, което мога да развия в себе си, на желанието да получавам, с което съм създаден в отрицателната форма, противоположна на отдаването.

И затова, благодаря за отрицателното свойство, като за положително – за лошото състояние, като за добро. Защото отрицателната форма е необходима и правилна, и заедно, те се съединяват в една форма и водят към една цел.

В материалния свят виждаме, че атомите са изградени от два противоположни заряда – минус и плюс, и от неутрални частици. Така става съединяването – именно между противоположни, различни елементи.

После атомите се съединяват в някакви структури, молекули, кристали. Различни химически елементи се съединяват помежду си, съгласно валентността – броят на свободните електрони, отрицателните частици, намиращи се в орбитата, тоест свободните за създаването на връзка.

Целият живот се основава на съединяване и разделяне, на връзка във всевъзможните форми. Всичко това са проявления на желанието за наслаждение. Ако в молекулата има два електрона, свободни за създаването на връзка с други – това говори за способност за съединяване. Винаги става дума само за желание, което измерваме или с количеството свободни електрони, или по отношение на силите, или на някакви други свойства – сили за привличане или отблъскване.

Но в крайна сметка, винаги става дума за желанието. Жълтият и зеленият цвят, различните звуци, водата, небето – всичко това са различните видове желания. Намираме се вътре в това желание! Освен желания, нищо друго не е създадено.

Но вътре в това желание, имам усещане за самия себе си и за външния свят: за неживото, растителното, животинското, човешкото или за духовните свойства: „корен-душа-тяло-облекло-дворец” – и това са също желания. Аз трябва да ги обединя всичките и да ги управлявам, за да отдавам с тяхна помощ.

Цялата картина на реалността: милиардите хора, Вселената, духовните светове, разкриващи се във връзката между нас – всичко това са форми на желанието. Освен това,  нищо не мога да направя – само все повече да разкривам онова, което се намира вътре в цялата тази система, във всички сфери. И тя ми се разкрива, в зависимост от това, доколко мога да отдавам с помощта на всичките тези форми на желанието.

Но ние живеем със своите усещания. И затова, не разбираме какво е самото „желание” – ние разбираме: „Аз чувствам, Аз желая”. Отделно желание не съществува – а само така, както аз го усещам. Усещаното желание – това вече съм Аз!

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 21.06.2011

[46023]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Tова, правилно ли сме работили в ”двореца на Царя”, и доколко сме поправили своите съсъди-желания зависи от това, към каква ”трапеза” пристъпваме и какъв вкус ще усетим: сладък или горчив. От подобието си с Твореца ние се наслаждаваме и усещаме приятен вкус, а в неизправността на желанията си усещаме горчилка.

Но тази горчилка не е в самото угощение, а в нашето намерение, в разкриването на своето зло, в усещането на недостатъка на намерението заради отдаване, заради което ние не можем да достигнем Царя. Това е целият този процес в достигането на осъзнаване на злото.

В своята работа в предвкусването на царската трапеза аз трябва да премина към състояние, когато самата работа стане за мен тази трапеза, награда, за да се наслаждавам от нея и повече да не се нуждая от нищо!

Ако аз доставям удоволствие на Царя, то съм готов да остана в състояние, наречено ”този свят” и не ми трябва нищо от Него освен едно: възможността да Му бъда благодарен. На мен даже не ми трябва да усещам, че Го наслаждавам, защото това усещане дава най-голямото от всички възможни наслаждения. Затова аз даже не искам да усещам това.

Аз искам да остана на същото това място, на което се намирам сега, не добавяйки към него никакво разбиране, постижение, връзка или вкус, и на мен не ми достига само едно: да благодаря на Твореца и нищо повече. В това се състои цялата моя работа и цялото мое възнаграждение.

И нека да не знам кому отдавам и отдавам ли въобще, какво ще бъде. Нищо! Аз отрязвам себе си от всякакво егоистично разбиране, постижение и усещане. И за сметка на това, след всички тези поправяния аз усещам истинския вкус на Тора.

Аз повдигам Шхина от прахта, но това само така ми се представя в очите ми, а самата Тя не се променя. Както е казано, че ”ще опитвате от старите резерви”. Аз сам се лъжех, сякаш се намирах в този свят. Нищо не се променя освен моята оценка. Защото ако с благодарност приемам от Твореца своето днешн, най-лошо състояние – няма по-добро състояние от това.

Из урока по писмо на Баал а-Сулам, 20.06.2011

[45868]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Учение за 10-те сфирот”,  ч.1,   „Вътрешно съзерцание”, п.36:Желанието да получиш – е първичната форма на всяка същност, и първичната форма ние определяме като материал, защото същността не я постигаме.

Има 5 вида усещания: зрение, слух, мирис, вкус, осезание. Но да се почувства някакъв предмет като материален- това означава да го усетиш. Само на пипане аз мога да се убедя, че той съществува и е материален.

Най-достоверната реалност е тази, която може да пипнеш и да вземеш в ръката. Аз наричам материя това, което ми се разкрива в осезанието. Но в крайна сметка това не е материал. Просто аз имам 5 органа на чувствата и въздействието на светлината на усещането при допир, създава у мен илюзията за материала.

Ако аз нямах тяло с нервни рецептори по кожата и аз не бих възприемал чрез тях  реалността, в която се намирам, не бих чувствал такъв материален свят, какъвто усещам сега.

Какво е това мирис? Въздействието на светлината върху обонятелните ми рецептори ми дава усещането за мирис, а върху вкусовите – за вкус. И всичко това със зрението и слуха – всички усещания минават през нервните окончания, които се намират или в тъпанчето или в очите.

Това е всичко, което имаме – това са 5 органи на чувствата. И те в крайна сметка ни рисуват цялата реалност: нашето тяло и целия свят пред нас. аз възприемам материята с органите на осезанието, а всички останали чувства: обоняние, вкус, слух и зрение, ми рисуват всички допълнителни свойства на тази, тъй да се каже ”реалност”, към която самият аз и обкръжаващия ме свят се отнасяме.

Цялата тази картина ми рисува светлината. И накрая няма нищо друго, освен простото желание, върху което светлината въздейства, пораждайки всички тези форми. И затова ми се струва, сякаш ние с вас съществуваме като някакви физически тела.

Затова Баал а-Сулам казва, че ”Желанието за получаване – това е първичната форма на всяка същност и първичната форма ние определяме като материал, защото ние не постигаме същността”.

Следователно, съществува материя, форма, облечена в материя, абстрактна форма и същност. Материята- е желанието за наслаждение, възприемано от нас чрез органите на осезанието, които ни помагат в това с всички останали наши органи на чувствата.

Из урока ”Учение за 10-те сфирот”  7.06.2011

[45244]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, п.200: „…Казано е: „Прокарващият път в морето”, тоест който прокарва път в Малхут, наречена „море”, за да напълва и прави съвършено светенето на луната, на Малхут, от всички страни, вдясно и вляво, и да разкрие „път” в нея, за да свети долу. И това е поправянето на „мифтех”, наречено „път”, и без него тя не би могла да свети.”

Въпрос: Защо Малхут се нарича с различни имена: „море”, „луна” и т.н.? Това обърква…

Отговор: Всъщност, всичко става в Малхут. Освен нея няма нищо друго. Говорим за всичко, изхождайки от Малхут, защото се намираме в нея и не излизаме от нея. Малхут е свят. Всичко може да се съотнесе с нея.

Освен Малхут, нищо не се променя. Като променя себе си вътрешно, тя казва, че измененията стават в З”А или в Аба ве-Има – във висшите стъпала. Защо? Защото сега тя ги оценява по друг начин и смята, че те се променят.

Да кажем, че си сложа други очила и сега вече виждам по друг начин. Аз казвам: „О! Какъв си голям!” – тъй като виждам през увеличителните стъкла. Но аз не говоря за себе си или за своите очила, а за теб. И това обърква.

Нищо не можеш да направиш. Така е направено нарочно. Както обяснява Баал а-Сулам в раздела „Възприемане на действителността”, ако не виждахме, че реалността се намира пред нас и я усещахме само вътре в себе си, нямаше да можем да я изследваме. Щяхме да се занимаваме само с много ограниченото изследване на самите себе си, без възможността да сравним това с външния свят.

Творецът специално е разсякъл нашето единно възприятие на две части, за да ни покаже, доколко не сме на фокус. Сякаш гледаш в мерника, виждаш два кръста – и трябва да ги сближиш един с друг, докато не получиш един. Тогава несъмнено ще попаднеш в целта.

Нашето възприемане е разделено на вътрешно и външно, подобно на двата кръста в мерника, които трябва да съединим заедно. Тогава, вътрешното и външното се сливат за мен заедно и аз без съмнение възприемам реалността в нейния истински вид. Трябва само да изменя своите вътрешните свойства.

Урок по книгата „Зоар”, 20.06.2011

[45890]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→