Въпрос: Къде лежи нашата връзка по отношение на духовните записи, Решимот?

Отговор: Това, което получавам от обкръжението, е ново желание, с което се обръщам към Светлината. Това желание е, което ние наричаме необходимостта от връзка.

Колкото по-силна е нашата връзка, толкова по-високо се изкачваме по стълбата на духовните светове, сближавайки се все повече, обединявайки се и свързвайки се един с друг до Безкрайност, където всичко е обединено. Там ние ставаме една душа.

Всяка индивидуална душа зависи от степента на интегрална връзка, която е постигнала. Например, аз виждам само малка част от това, което ме заобикаля, и това е, което определя моята душа, докато ти разкриваш нещо много по–голямо до теб и то вероятно включва също и мен. Всеки работи със своята душа, докато всяко желание се свърже в една душа.

От урок по статия на Рабаш, 07.06.2011

[44999]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Желанието за наслаждение е създадено от светлината и е противоположно на светлината. Отначало това е просто материал, нямащ никаква форма и създаден „от нищото“ (еш ми аин). А след това Творецът започва да го развива, докато не му придаде формата, която се нарича Малхут на света на Безкрайността.

Малхут на света на Безкрайността – това е съвършената форма на творението, получаващо всичко от Твореца. Но следващото развитие зависи вече от самото него, повече то няма да получи нищо от Твореца. И това трябва много добре да се разбира – като много важен момент в нашето отношение към вътрешната работа, към живота, към реалността.

Всичко е включено в състоянието на света на Безкрайността. А след него, Малхут прави съкращение върху себе си и решава, какво да прави по-нататък. Тя се съкращава, защото чувства срам, внезапно разкривайки, че тази висша светлина, Творецът, напълва нейното огромно желание за наслаждение до самия предел. Тя не разбира, как е могла да си разреши това – само защото отначало не е почувствала, докато Той не е направил това.

Но когато Малхут се усеща напълнена, тя вече не може да изтърпи това състояние от страшното несъответствие на своята форма, и усеща срам. И тогава тя започва да действа сама, точно като Твореца.

Но Творецът – е единственият, който действа. Така че, какво означава това, че Малхут извършва някакви действия – съкращава се, строи на себе си екран за намерение, заради отдаване, решава да получи повече или по-малко? Защото всички действия, започвайки с Първото съкращаване (цимцум Алеф) и нисхождането на световете надолу от света на Безкрайността – всичко това са действия на Малхут.

Защо се счита, че всичко се извършва от Твореца, ако всичко, което Той е направил – това са първите четири стадия на разпространение на пряката светлина?

Но работата е в това, че Той е внесъл вътре в Малхут цялата програма, и тя действа, само изпълнявайки всичко, което Той е замислил за нея. Ако погледнем от тази гледна точка, то така ние действаме до самия Край на поправянето – няма никой, освен Него, и Той единствен действа.

И странно, как може да бъде това – какво тогава означават всички тези съкращения и различни желания, защо аз трябва сам да се включа в групата, да се вдъхновявам от нея и да привличам светлината? Нима това се нарича, че няма никой, освен Него? Точно обратното, аз действам! На кого тогава е дадена свободата на избор, ако не на мен?

Но работата е в това, че всичко това вече е било приготвено и включено в Малхут на Безкрайността до съкращението. И всичко, което се случва – се случва в нея. А движението става тогава, когато Малхут усеща недостиг, неудобство в себе си, и трябва да компенсира това чувство, отношение, състояние.

Това са вътрешни движения, произтичащи от необходимостта да намери вътре в себе си оправдание и да компенсира всяка преживявана ситуация. И затова тя е принудена постоянно да работи със своето желание за наслаждение, разкривайки неговото зло, за да се постарае да го компенсира до последната капка.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.06.2011

[44978]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Бина израства и набира сила за сметка на това, че иска да стане отдаваща, подобна на Твореца, на Кетер, а Малхут – за сметка на това, че иска да получи още повече светлина Хохма, отколкото идва към нея от Твореца. Защото тя иска да Му отдава! А това означава, че трябва да получава повече от Него. С това се определя степента на нейното отдаване.

Напълването, което Творецът изначално дава на Малхут и което има в нея в света на Безкрайността, преди тя да започне да работи – това е едва най-първото, „неживото” ниво, Нефеш-де-Нефеш. Такава е била Малхут от света на Безкрайността преди всички съкращавания. Защото творението е било неспособно да почувства повече!

Но после, творението започва да мисли как да се съкрати, как да си направи анти-егоистичен екран, как сега да отиде с този екран при Стопанина и да каже: „Дай ми повече светлина – аз искам повече да Ти отдавам!”

Защото Стопанинът иска творението само да получава от Него – това Му доставя удоволствие. И творението му носи още по-силно желание. Той ме е създал малко бръмбърче, а аз иска да му дам желания с големината на Безкрайността и да му позволя да ги напълни, защото искам Той да се наслаждава.

И затова Му нося ново желание. В Малхут на Безкрайността до съкращаването съм имал само един грам желание, в светлината Нефеш де-Нефеш – почти неподвижно. И в сравнение с това, в края на поправянето, мога да му донеса желание, което в „ТАРАХ” е (620) пъти по-голямо, със светлина НАРАНХАЙ. Ние не можем дори да измерим, колко е по-силна тази светлина.

Но защо правя всичко това? Искам да донеса на Стопанина огромни съсъди – желания, за да може Той да ги напълни и да се наслади.

Моето наслаждение е в това, че Той се наслаждава. А Неговото наслаждение е в това, че Той напълва и наслаждава мен. Ние се изпълваме един друг. И няма защо да се срамувам, че имам толкова големи желания и моля Той да напълни. Защото съм уверен, че правя това само, за да Му доставя удоволствие и само „От Него ще заликува сърцето ми”

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 30.05.2011

[45305]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За онзи, който се намира само в егоистичното желание и не трябва да се издига по стъпалата на отдаването – религиозните рамки са добро състояние. То дава на човека усещането за съвършенство, оправдание за всичко ставащо в този свят, подкрепа от обкръжението. В това има много положителни моменти.

Проблемът е само, какво да направи, когато настъпи времето, което го задължава да се издигне на следващото стъпало? Подобно на нашето време, когато вече трябва да се издигнем в духовния свят.

И тук започва кризата в религиозната среда. Религиозният лидер престава да бъде авторитет за човека – и той започва да търси нещо друго. Разрушават се неговите предишни идеали. Затова в юдаизма е имало такъв период на масово излизане от религията, който се нарича „Аскала” (просвещение) – рязък преход, когато са започнали да се пробуждат нови желания, тоест в света идват души от нов тип.

И те са търсили някакво по-дълбоко напълване, освен простото отменяне на себе си. Тоест искали са такава отмяна на себе си, която би им помогнала да се издигнат. Но не са научили това в тяхната среда, защото то, вече се отнася към науката кабала. И тогава, хората започнали да напускат религията, защото повече не можели просто така да отменят себе си.

И днес се случва същото. Религиозната общност се опитва някак да се бори с това и тази борба е напълно оправдана. Казано е: „Онзи, който е ударил животното – трябва да плати”. Тоест ако нанесеш удар на душата, която не е готова да се издигне от своето стъпало, трябва да компенсираш това. Ако лишаваш човека от възможността да се преклони пред авторитета, той може да загуби спокойствие и увереност в живота си, усещането за защита. И тогава, какво ще му остане?

Трябва да внимаваш да не го хвърлиш така, че да бъде като висящ във въздуха. Той е имал Рав, религиозни рамки, традиционна структура, която го е успокоявала и е поддържала спокойното протичане на живота. Ако го извадиш оттам, преди всичко трябва да се погрижиш да компенсираш с нещо всичко това. Иначе не бива да го правиш. Затова отказвам да приемам за свои ученици ортодоксални вярващи.

Не искам да създавам в тях критично отношение към живота им и към самите тях. То е необходимо, за да се издигнеш по-високо – но докато това не стане, човекът ще остане без каквато и да е подкрепа и връзка със своето обкръжение. Не искам да се стига дотам, затова не приемам религиозни.

В това отношение, не е необходимо да се притесняваш за светския човек – при него няма никакви рамки. При всички случаи няма да му навреди, ако малко се докосне до святостта.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44591]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Д-р Ицхак Орион: „Изучавайки взаимовръзката на квантите, „порциитe от светлина” и материите – например, на вътреатомно ниво, учените откриват „стълбата” на неделимите величини.

Оказва се, че частицата не може да се движи произволно – тя е задължена да преминава по стъпалата на тази „стълба”. Защо материята се съотнася със светлината по стъпаловиден начин?”

Отговор: Всичко произтича от четирите стадия на разпространяване на пряката светлина. Напредването винаги става скокообразно. Ние натрупваме малки порции енергия, докато те не създадат нужното количество и тогава става качествения скок. После – отново натрупване на вътрешните отклици до момента, когато повече не можем да останем на мястото – и поредното рязко движение на новото стъпало. Принуден съм да премина от непоносимото състояние в следващото, макар че поначало, именно то се е оказало непоносимо за мен. Затова пък, сега е желано.

АХАП на висшето, началото на следващото стъпало ми се представя, на първо време, като нещо мрачно и отблъскващо. Но постепенно, текущото състояние се влошава, започват войни и други проблеми, светът става ужасен и тъмнината отпред вече изглежда предпочитана.

По време на трагедията с кулите-близнаци, хората скачаха от прозорците към явна смърт. В този миг, да останат вътре за тях би било още по-лошо. Така преминаваме от състояние в състояние – точно това са и стъпалата на стълбата. Отначало, настоящото състояние ми се представя като прекрасно, а следващото – като мрачно. След това нахлуват облаци и ми става така зле, че следващото стъпало внезапно просветва и започва да ме привлича към себе си. И тогава преминавам на него.

Изхвърлянето на енергия при прехода от ниво на ниво, когато електронът вътре в атома прескача на друга орбита, е много драматично нещо. Ако можехме още по-дълбоко да изследваме тези явления, щяхме да открием, особено в областта на лазерното излъчване, много любопитни явления…

От урок на темата: „Съвременната физика и науката кабала”, 05.05.2011

[42272]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, част 1, п.4. „И останали: свободно място, въздух и празно пространство около централната точка.

И това съкращаване е било равномерно така, че празното пространство се получило напълно кръгло от всички страни, а не във вид на правоъгълник с прави ъгли, тъй като и Безкрайността е съкратила себе си във вид на кръг, равномерно от всички страни.”

От страна на светлината няма никакви стъпала и тя напълва всичко равномерно, затова и Малхут, когато се  почувствала получаваща от светлината, направила равномерно съкращаване. Засега, няма никаква разлика между горното и долното, никакви стъпала – а напълно еднакво отношение към всяко получаване заради себе си, което се е разкрило в нея.

Съкращаването действа еднакво на най-малкото и на най-голямото егоистично желание. Малхут като че ли казва: „Щом не си насочен към отдаване, значи не се отнасяш към мен!” – и отделя от себе си всички тези свойства.

Това е много фин принцип. Той показва чистия, глобалния, безкрайно справедливия и изискващ подход, който ни дава макар и малко да разберем състоянието на окончателното поправяне (Гмар Тикун). Защото при него и най-малкото нещо има еднакво значение – ако макар и малка част от цялото не е поправена, все едно, че не е поправено всичко.

Там може да има милиарди желания, но сред тях няма големи и малки, горе-долу, дясно-ляво, никакви различия. Не е важна природата на желанията: нека един да иска да яде, друг – да пие, трети – да почива. Важно е само дали искаш това егоистично или заради отдаване. Такива строги, избирателни принципи действат в духовното.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот”, 02.05.2011

[42020]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Статия №1 от книгата „Шамати” (Чуто): „„Няма никой освен Него” означава, че няма никакава друга сила в света, която да има възможност да направи нещо срещу Твореца.

А това, че човекът вижда, че има в света неща и сили, отричащи съществуването на Висшите сили е така, защото такова е желанието на Твореца. И това е метод за поправяне, наречен: „лявата ръка отблъсква, а дясната приближава”. И това, че лявата отблъсква, влиза в рамките на поправянето.”

Животът на човека може да се раздели на две части: времето, когато е убеден, че всичко идва при него от Твореца, от една сила, от Природата и времето, когато не е убеден в това – забравя, греши, съмнява се, че това е дошло от Твореца, от единствената сила, управляваща цялото мироздание.

На човека специално се дават такива мисли и усещания, за да допълни сам своето отношение към Твореца. Творецът нарочно обърква човека – сякаш има още някакви други сили или скрива Себе си, като ни дава възможност да се убедим сами, че се намираме в пълната власт на Твореца и на никой друг.

И затова, Творецът ни изпраща всевъзможни съмнения, отвежда ни в пълна мъгла, неизвестност и тъмнина. Но от всички най-тежки състояния, от най-дълбокото скриване и неизвестност, трябва да направим единствения извод и да решим, че се намираме във връзка и под властта на единствената висша сила, съществуваща в света.

Въпреки цялата неразбория, объркването на мислите и желанията, които ме разкъсват на различни страни, аз трябва да ги събера всички заедно, около един източник, една причина и да разбера, защо мисля и чувствам по този начин!

Цялото свое „Аз”, своето светоусещане е необходимо да отнеса към една, единствена сила, от която идва усещане към мен, че живея, че съществувам. Цялата реалост ми се представя такава, именно защото това висше желание, висшата сила е поискала да я усетя именно по този начин. Моето усещане напълно зависи от Нея.

Това се нарича „да вървя по пътя на Твореца” – тоест през цялото време да се държиш за Него, като си представяш, че няма никой освен Него. Една сила управлява мен и цялата реалност.

Сега, човечеството започва да усеща това, да свиква с тази мисъл. Започваме да разбираме, че светът е глобална и интегрална система. Постепенно, това ни довежда до мисълта, че съществува само една висша сила, в чието поле се намираме – не е важно как я наричат: Природа, Бог, Творец.

Но тази сила вечно ни обърква, изпраща ни препятствия и пречки, отклонява ни от този път, като пробужда в нас всевъзможни, сякаш, „собствени” мисли и желания, отхвърлящи висшето единство. За броени мигове сме способни да се задържим в мислите и дори в усещанията, че „няма никой освен Него”, освен тази една висша сила, общата сила на природата, която създава и управлява всичко, съгласно своята програма, цел, желание.

Но в следващия миг, този образ вече изчезва, а ние дори не забелязваме това. И след известно време, намираме себе си вече със съвсем други мисли и желания. Така влияе върху човека обкръжението, чрез което Творецът ни обърква, като ни принуждава сами да търсим как да укрепим себе си, за да не ни отклонят от пътя никакви пречки и да се уловим здраво за Него с всичките свои желания.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[41548]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как се подготвяте за Московския конгрес, за да постигнете единство и поръчителство?

Отговор: Това е особен конгрес и в навечерието му всички трябва да се присъединим към Московската група и към всички онези, които ще й помагат в организацията.

Трябва да сме готови да направим всичко, което те кажат. Сега решават какво им е нужно за добрата и правилна подготовка, а ние трябва да станем прилежни изпълнители. Те ще казват какво трябва да се направи, какво да се подготви, какво да се разпечата, а ние ще изпълняваме тези поръчения, ще им помагаме във всичко.

Този регион е много важен за нас. Цялата наука кабала е дошла от Източна Европа. Много наши другари живеят там или са се разпръснали оттам по целия свят. Това е нашата инфраструктура. И затова там се крие много голям потенциал за разпространяване и напредване. Там можем да намерим огромен брой нови другари и чрез тях да излезем в още много различни страни.

Знаем какви успехи имаме на руски език с помощта на другарите от този регион. И затова този конгрес се отнася за всички нас, явява се мощно средство за разпространяване на науката кабала по целия свят. Където и да отидем в Америка, в Европа, ни посрещат многобройни пришълци от Русия, вземащи активно участие в работата.

Така че Московският конгрес е много важен и трябва да се устремим към него с всички сили.

От урок по статията „Поръчителство”, 24.04.2011

[41403]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Предлагаме да поканим хората да изучават законите на интегралната система. Как ще финансираме това обучение и ще обезпечаваме на масите всичко необходимо?

Отговор: Пресметни реалните резултати от дейността на съвременната индустрия. Всъщност, тя само разрушава света, без да носи никаква полза. Ние само разхищаваме ресурсите и не произвеждаме нищо добро, нищо полезно. Хората просто си разменят дреболии – нищо повече.

Преди, промишлеността се базираше на схемата” „пари – стока – пари”, а днес, от тази схема изчезна стоката – продаваме пари за пари. Ето, това е нашата „търговия” – един на друг си предаваме хартийки.

Единствената стока, която е наистина важна, се отнася към сферата на най-необходимото. Човекът се нуждае от нормално жилище и препитание, а също от увереност, че така ще бъде и днес, и утре. Тук трябва единствено да се разбере, че излишъците се отменят. Ще получиш над това идеално напълване – но не такова, каквото е било в представите ти преди. И ние ще те научим как да го получиш.

Ще дадем на човека възможност да разбере, че в интегралното общество, само съединявайки се с другите, ще намери напълване във всичко, което надвишава най-необходимото. Защото така и така, вече не е по силите му да напълни себе си с всевъзможните глупости в нашия свят.

Въпрос: Какъв икономически модел ще поддържа такова общество?

Отговор: Много прост. Защото цялата съвременна промишленост, всички адвокатски кантори и финансови институции се занимават с илюзии, разменят си хартийки. И при това, всички те съществуват, благодарение на извличаните от земята ресурси, които успешно се прахосват.

Остави ги без работа и обезпечи храната – това ще ти струва много по-евтино. Защото на практика, те произвеждат пустота, а не полза – въздух, а не продукция. Обменът на ненужни вещи, води само до разхищение. Освен няколко основни неща, всичко останало са играчки, заради които опустошаваме Земята.

Потребителското общество е игра:

– По телевизията казаха: трябва да купя.

– Тогава, купувай.

С широко отворени очи тичаш в магазина и задействаш верига, която на свой ред задейства теб. Именно по този начин създаваме планината, която в крайна сметка ще ни погребе под себе си.

Човечеството се е развивало хиляди години, използвайки като основа насъщните потребности. По-голяма част от хората са живели без излишества – дори дрехите са се предавали от поколение на поколение. Но стогодишният пир на съвременната епоха съсипа планетата. Искаме или не, ще ни се наложи да го прекратим.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 25.05.2011

[45275]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В навечерието на предстоящия Московски конгрес, Вие казахте, че е време да привикнем към виртуалните конгреси и да почувстваме дори по-голямо съединение зад екраните. Какво означава това?

Отговор: Конгресите са напредък. Но в допълнение към тях, ние трябва ежедневно да поддържаме връзката между нас и непрекъснато да я усилваме. Благодарение на конгресите, ние създаваме импулс за обединение, а в периодите между конгресите е необходима непрекъсната връзка, укрепваща ден след ден.

Няма друг избор: ние трябва да достигнем до „кръгъл”, глобален, интегрален свят. Това не са просто слова. Ние не можем да разбием връзката след тридневен конгрес, връзката трябва да лежи в основата на световния дневен ред. Това се иска от нас.

Затова трябва да развием помежду си такова взаимоотношение, което ще ни позволи да поддържаме връзката дори виртуално, без да се виждаме или чуваме. Затова, на първо място, се появи интернет, за да помогне на целия свят да се свърже в здрава взаимовръзка и да се предвижим от материалното, виртуалното обединение към духовното. И ние сме длъжни да използваме това средство.

Затова аз предлагам нашите бъдещи конгреси да бъдат малки, за около хиляда-двехиляди приятели, които се събират в един и същ регион. А останалите ще участват виртуално, което изобщо няма да им попречи. А напротив, всеки един живее в едно общо състояние и „виртуалните” участници въобще не чувстват слабости в обединението с участниците на физическото място.

Това ще ни позволи да имаме много конгреси през годината, а и ще можем да поддържаме неразривна връзка всеки ден през годината. Нека спрем да харчим много пари за два големи конгреса в годината, след които изпитваме падение и се спускаме в предишното състояние. Аз искам да пренеса акцента от физически на вътрешен конгрес, а с него на ежедневна вътрешна взаимовръзка. Това е много важно. Иначе няма да можем да изградим мястото за разкриването на Твореца между нас.

От урока по писмата на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40975]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→