Желанията на хората, още не са достатъчно развити, за да уловят алтруистичното послание. Няма да могат да го понесат – веднага ще избягат. Затова съществува скриването, пречещо им да възприемат идеята за любовта. Те, съвсем слабо долавят нейния отзвук – и се променят.

Всичко произтича от висшата светлина. Но под нейното въздействие, хората не натрупват ум и разум, тъй като не става дума за обикновена мъдрост. Духовните идеи, можеш да доловиш само с помощта на светлината. Тя се лее, и аз разбирам нещо – отново и отново. След периода на отчаяние и напрежение, изведнъж усещам, че времето не е загубено напразно. Оказва се, че това е бил преход към нов етап на вътрешното развитие.

Всички усещат такива преходи. Ние все още не можем да се подготвим за тях и да ги контролираме, регулирайки издиганията и паденията, напълванията и разкриванията. Но ще дойде време, и ти ще ги управляваш. За това е казано: „Аз пробуждам зората, а не зората –  мен”.

От урока по ”Даряването на Тора”, 27.06.2011

[46618]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Целта на творението e да се постигне Твореца от всички – ”от най-малкия до най-големия”. Затова е необходимо пълното сливане с Него във всичко: в действия, разбирания, усещания. Първата степен на поправянето е отдаване, заради самото отдаване, Бина (хафец хесед), а втората е получаване заради отдаване.

За тези две степени Баал а-Сулам ни разказва в притчата за роба, когото царят пожелал да издигне и да го направи министър.

В първата част на своето поправяне ние трябва да достигнем званието ”верен роб”, или ”верният пастир” (както се нарича Мойсей), нищо не искащ за себе си. Затова ние се обучаваме, това обучение се нарича игра, както в притчата, така и в живота. Та нали ни се налага през цялото време да се срещаме с Твореца, който се облича във всевъзможни одежди, лъжейки ни. А ние зад всички тези одежди трябва да познаем Твореца и да разберем, че няма никакви злодеи в царския дворец, и въобще няма никой, освен Него самия и Неговите верни помощници – висшите сили, носещи имена на ангели, т.е. министрите.

Трябва да се борим срещу всичките тези пречки, объркващи ни и не ни даващи да се запознаем с Твореца – за да го разгледаме в този си живот и да видим, че ”Няма никой освен Него”. Всеки миг требва да виждаш себе си в тази война за единство с Царя.

Ако сме стигнали да такава война, означава че сме достойни да се издигнем и да станем приближени до Царя.

Често се случва, че човек не приема или не чува поканата на царя и остава извън тази борба. Но даже и да се включиш в нея, то в тази борба има много допълнителни условия, и трябва да останеш нащрек към всичките предоставящи ти се възможности да извършиш някакво действие, за да разбереш какво се случва с теб.

Не може просто да плуваш по течението на живота по навик ден за ден. Провери себе си: къде си ти и твоите мисли, намерения? И основното поле за действие това е групата – там се намира ”царският дом”. Именно там трябва да се разкрие царя, а засега се скрива, докато човек не се приближи до Него и не стане готов да Го разкрие.

Затова, цялата борба, война и изясняване, внимание и усет на сърцето, трябва да се насочи към изучаването на онова, което произтича в нашите вътрешни взаимоотношения с всичките ни другари. В онази област, в която трябва да се разкрие Царя – във вътрешната връзка между другарите в групата.

Там трябва да се води постоянна борба: да се разчисти това място, да се организира. С една дума (Йешуа, който помагал на Мойсей, почиствал и подготвял ”учебния клас”). Тоест, трябва да се подготви място за разкриване на Твореца – това е първият етап, първата битка.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46585]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как влияят на света нашите усилия да се съединим по време на четенето на книгата „Зоар”? Какво променят те в света?

Отговор: Няма свят сам по себе си. Твоите усилия изграждат за теб тази реалност. Сега ти се струва такава, каквато я виждаш. Според степента на твоите усилия, създаваш друга реалност, друг свят. Какъвто се постараеш да го изградиш, такъв и ще бъде той.

В духовното няма образ, няма определена картина, ако човек не я формулира вътре в себе си, вътре в желанията, които е събрал и съединил заедно.

Необходимо е да мислиш повече за това, за да привикнеш към такова възприемане на действителността. Това не е свързано с духовното постижение. Говоря за това, че всеки човек в нашия свят, все още не притежаващ духовно постижение, може да си представи реалността по този начин, и упражнявайки се в това, дори да започне да получава някакви чувствени впечатления.

Въпрос: Но как нашите усилия да се съединим заедно въздействат на желанието на най-грубото ниво вътре в нас, в което няма никакво привличане към единството? Появява се усещане, че в най-голямата си дълбочина нямам никакъв стремеж, никакво желание да се съединя с другите…

Отговор: Аз се състоя от желания с всевъзможни видове и форми, с всички нива на авиюта (дебелина, грубост), включително от такива желания, които не се променят до пълното поправяне. Тези желания се разкриват в мен във всевъзможни съчетания, които не определям аз.

Трябва максимално да ги доведа до духовната им форма, тоест до съединяването с желанията, които ми се струват чужди и които отхвърлям, ненавиждам, не желая да имам нищо общо с тях: „Кои са те, всъщност?! За какво ми е да се съединявам с тях?…”

Трябва да преодолявам това отблъскване и да се постарая да се съединя с тях, ако имат стремеж към духовното, както имам аз. Засега – само с тях. И ако се стараем да се издигнем над нашата взаимна неприязън и да се съединим помежду си, то ще изградим „място” за разкриването на по-вътрешното стъпало.

Въпрос: Понякога възниква усещането, че стоиш срещу стена, с всички сили се стараеш да я пробиеш и нищо не се променя. Какво да правим в това състояние?

Отговор: Помоли за помощ приятелите…

От урок по книгата „Зоар”, 27.06.2011

[46596]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Може ли времето да се върне назад? Мога ли да се върна към състоянието, в което вече съм бил?

Отговор: Разбира се! Защото времето се определя от веригата на информационните гени (решимот) и можеш да пътешестваш по нея от началото до края и да отидеш където пожелаеш. Ако ти притежаваш анти-егоистичен екран, то имаш способността да се намираш в кое да е състояние, и можеш да избираш всяко решимо и да го реализираш.

Разбира се, всяко от издигнатото състояние не желае да се спуска обратно. В това няма никакъв смисъл, при условие, че не си задължен по някое време да се върнеш назад, за да помогнеш на другите.

Но това ”връщане” аз изпълнявам чрез особен парцуф, който се нарича ”коси” (сеарот). Самият аз оставам в повдигнатото състояние, но правя от себе си едно ”умалено” копие, което общува с тези, които са по-долу от мен.

А просто така да се спусна надолу – това противоречи на цялото творение и как една духовна личност може да направи такова нещо?

От урок от „Учение за десетте Сфирот““, 20.06.2011

[46406]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Какво мога да направя в течение на деня, за да се подготвя за утринния урок, особено при четене на книгата „Зоар“, така че да получа максимален резултат?

Отговор: Желателно е до човек винаги да има книга с избрани откъси от „Зоар“ или изказвания  на кабалисти. Ако в течение на деня човек има възможност да слуша записи на урока, нека слуша, ако може, нека чете, a ако му остава само да мисли – нека мисли.

Има хора, които по време на работа не могат нито да четат, нито да слушат, нито да мислят за духовното, защото тя ги поглъща изцяло и само понякога те се възвръщат към намерението. Има различни ситуации.

Рабаш винаги казваше, че е желателно да се избира проста физическа работа, която не изисква от човек усилие в мисленето, нито в чувствата. Но в наше време такава работа почти няма. И затова човек трябва да направи за себе си определен график: да кажем на всеки час за пет минути да изключи и да се съедини с духовното.

Всеки човек трябва да се старае да прави всичко възможно в дадените му условия. Тези старания са и усилията.

От урок от книга „Зоар“, 22.06.2011

[46127]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо аз разбирам какво трябва да направя, но това не винаги ми помага да намеря сили да остана предан на целта?

Отговор: Защото разбирането е само в разума, а преданото отношение към съединение и свързване трябва да бъде в желанието. А разум и желание са две различни неща. На думи аз мога да ти кажа толкова умни и добри неща, с ума си се съгласявам с всички, но не намирам в себе си желание да изпълня дори и най-простото действие.

Тъй като желанието е това, което трябва да бъде поправено. А за поправяне, на мен преди всичко ми е нужно да склоня себе си пред другарите си, за да получа чрез тях светлината, възвръщаща към Източника, посредством правилното обучение и правилната група. И тогава в това, в определена степен поправено желание, аз ще мога да изпълня някакво малко действие.

С разума си, мога още сега да ти разкажа за най-висши състояния – но за да ги въплатя вътре в желанията, трябва упорито и тежко да работя. Освен това трябва да намеря и в каква форма мога да приема светлината, възвръщаща към Източника, как да я приема правилно и да я използвам. За това думите не са достатъчни.

На думи има много умници в този свят. Казано е: «Вярвай, че има мъдрост в народите на света». Но разликата между «народите на света» и «Исраел» (насочен «направо към Твореца») е в това, че първите разбират с ума си цялата духовна работа, но не искат да поправят себе си! А Исраел, устремен «направо към Твореца» – поправя своите желания.

Тези две части могат изцяло да си противоречат една на друга. Човек може на думи да ни се струва просто ангел – той така добре знае всичко, разбира и с ума си направо се залепва за теорията. (Подобно на «кабалистите, които някога Баал а-Сулам срещнал в Ерусалим, които са знаели всички книги наизуст).

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46508]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако Творецът, съгласно замисъла си за творението, не беше длъжен да ни издигне на най-високото стъпало на развитието, Той не би създал в нас усещане за разлика между нас и Него. Работата тук не е в разликата между даващия и получаващия. Ясно е, че Творецът е първи, Той е добър и твори добро, Той е Абсолют и Даващият бъдеще, Той ни е създал получаващи ”по принцип”. И разбира се, ние не усещаме никакъв срам, получавайки от Него. Какво срамно има в това да получаваш от Даващия? Нали Той такива ни е създал?

Срамът произтича изключително от създаденото от Твореца чувство за разлика, за разрив между нас и Него, вследствие на което ние започваме да усещаме изкривяване в получаването. Това условие се проектира и върху нашия свят, където ние изпитваме неловкост, получавайки наслаждение от Оня, с когото се намираме в особени отношения, които го поставят по-горе от нас по статут.

И тук също има проблем. В сравнение с духовното, при нас това се случва в обратни форми и предизвиква въпрос: мога ли аз да отстраня срама? В духовното е тъкмо обратното. Моят въпрос е следния: до колко аз мога да увелича срама? Понеже той става за мен инструмент за анализ, средство за осъзнаване на злото.

Както ние разбираме, освен осъзнаване на злото, на нас друго не ни трябва. Всичко останало се осъществява от висшия свят. В какво се състои това зло? Работата не е в това, че аз по природа се явявам получаващ. Не, аз осъзнавам злото, откривайки колко силно се различавам от Твореца по свойства.

И това усещане, това осъзнаване аз много искам да усиля – та нали то ме кара, подтиква към това изискване за поправяне. Такова изискване ние наричаме ”Вратата на сълзите”. Става дума за необходими детайли на възприятието, които се събират в мен, докато аз накрая не закрещя от осъзнаването на злото, нямайки сили да изтърпя разрива между мен и Твореца.

И така, злото не е просто разлика между получаващия и Даващия. Ясно е, че Творецът е Даващ, а аз получаващ. Този ред се запазва на всичките стъпала до края на поправянето и по-късно. Проблемът е в осъзнаването на вътрешното, качествената разлика между моето Аз и Неговото свойство. Това е, което предизвиква в мен срама.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 26.06.2011

[46518]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „отдаване”?

Отговор: Отдаване се нарича ред от действия, когато ти напълно отменяш своите желания и мнения, проникваш се от желанията на другия човек, а след това включваш всичките си възможности, за да изпълниш/напълниш неговите желания.

Да допуснем, че ти искаш да си купиш нов i-phone, а майка ти не разбира защо трябва да похарчи толкова пари за поредната ”играчка”. Ти започваш да ѝ доказваш колко хубав телефон е това, колко много операции има: интернет, видео, фото…

Всъщност, ти искаш тя да вникне в твоите желания, да усети как ти ще се възхитиш от новата ”играчка”. Ти искаш твоето желание да имаш телефона да стане нейно, тя да се запали от твоето желание, да ти го купи и подари, като майка на любящия си син. Това се нарича ”любов към ближния”.

Така и аз трябва да усетя желанието на другаря си и да усетя, че съм задължен да го напълня с всичките си възможности, преди да напълня своите желания. Сякаш нямам мои лични желания!

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 24.06.2011

[46490]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво не ни достига, за да видим, че всички проблеми и удари в този живот на практика са посланици на Твореца?

Отговор: Необходимо ни е мнението на обкръжението, общественото въздействие. Нужно е да се съчетават двете противоположности: от една страна, много силно да се страхувам, а от другата – да съм голям герой, едновременно да бъда и много наивен, и много умен – в зависимост от онова, за което става дума.

А ние обикновено се объркваме между тези два случая. И там, където е необходимо да бъдем наивни и да склоним своята глава, да се доверим, ние се правим на умни – и се гордеем с това. И обратно, правим глупости там, където трябва да сме умни. Това отнема много сили и време, докато човек не се оправи.

Случва се, за малка грешка в някой момент или за няколко дни, да трябва после дълго да се разплащаме с 10 или 20 години работа!

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46511]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво става „зад кулисите“ на действията ми, когато, по време на четенето на книгата „Зоар“, непрекъснато полагам усилия да задържа намерението, но те ми се струват безмислени.

Отговор: От твоите усилия зависят свойствата ти за възприятие, твоята чувстивтелност, и тогава разкриваш. Всичко е пред теб, но само недостатъкът на твоята чувствителност не ти позволява да разкриеш системата на връзка между душите, за която разказва „Зоар“. Твоите усилия, твоята молитва изграждат инструментите на възприятието в теб, за да я почувстваш.

Въпрос: Всеки път се старая да изграждам намерението наново, но ми се струва, че полагам същите усилия и чувствам същото като преди седмица – като че ли нищо не се променя…

Отговор: Да предположим, че се намирам в средата на музиканти. Виждам по тях, как те слушат всеки звук, различават тяхното съчетаване, доколкото е важно това за тях. Гледам ги и се уча от тях, как да се отнасям към звуците. Тогава, в резултат от своите усилия, ставам по-чувствителен и започвам да ги различавам.

След това задавам въпроси на музикантите и те ми обясняват, но аз не разбирам обясненията им. „Четвъртина“, „петина“, „глисандо”, „форте“ – тези думи нищо не ми говорят, също както са неразбираеми термините в книгата „Зоар“.

Но искам да ги узная! И затова се старая да стана по-чувствителен към това, да усетя. И тогава, тъй като сме в специална система, според моите усилия, моето желание, моя стремеж – започвам да чувствам. Така се развива детето: то иска да стане голямо, през цялото време играе неуморно, изследва всичко наоколо.

Ние се чудим: как тези деца могат да гледат едно и също анимационно филмче или да слушат една и съща приказка хиляди пъти? Това за нас е хиляди пъти, защото вече не се развиваме. А детето живее в тази приказка. Днес то слуша за Червената Шапчица – и за него това е съвсем нов разказ, не такъв като вчера. Ти го гледаш: „Добре, ще му разкажа, нека поседи тихо, да се успокои, да получи удоволствие…”. Но то чува тази приказка всеки път по новому! И въпреки че я знае наизуст, като я повтаря заедно с теб, я преживява отново. Като да кажем, че трябва да ядеш днес, въпреки че си ял вчера. Така и то!

Затова цялата ни работа е в развиване на чувствителността, за да придобием нови качества на възприятие.

От урок по Книгата „Зоар“, 23.06.2011

[46235]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→