Когато човек започне да се развива от животинско ниво към човешко, в него постепенно все повече се разкрива егоизма и той се стреми да прави всичко в своя полза, докато не разруши всичко наоколо: своето естествено обкръжение в човешкото общество и материаланата среда. Защото желанието за получаване зарди себе си не се спира пред нищо и ни тласка да вземем всичко, самоубийствено ни принуждава да осъзнаем злото.

В крайна сметка, той открива, че почти убива самия себе си, и е принуден да осъзнае своето зло. И когато се запита, в какво е смисълът на този живот, тогава му се разкрива методиката на кабала, за сметка на която, той започва да разбира малко, помалко, че трябва да промени намерението си от себе си – към обкръжението и към този, който е създал за него цялото това мироздание и него самия, т.е. Твореца.

Работата върху промяна на намерението се нарича духовна работа или „работа за Твореца”. Тя трябва да промени човека така, че всички негови действия, мисли, желания да го повдигнат на по-високо ниво. Така той се издига над всякакъв личен интерес, над всичко с което се е родил и към което е свикнал, и отива към състояние, което дори не може да си представи.

И така е длъжен да се предаде на другите, да започне работа на чуждо поле без да оставя за себе си нищо. Всичките му сили, способности, намерения, свойства – всичко е отправено в полза на ближния и само изхождайки от тези желания се обръща към себе си и започва да използва себе си като средство за служене, за напълване, за благо на другите.

Това скъсване с егоистичните разчети трябва да бъде абсолютно – това, което се нарича „над знанието”. Но това скъсване е осъзнато, разбираемо, активно, действено, с използване на всички сили. Ние не просто отрязваме от себе си предишното, а обръщаме в обратна страна всички тези средства, които са в нас, ясно разбирайки как може да ги използваме заради себе си, т.е. осъзнаваме „лявата линия’, клипа във всяко състояние.

От самата дълбина на егоистичните желания, жестоки и изискващи, виждайки как може да ги разиграем в своя полза и в ущърб на ближния, ако може да използваме за себе си цялото мироздание, с всички сили и възможности, с които се представяме в лявата линия и да ги обърнем в „дясна линия”. И доколкото аз мога да обърна това в „дясно” – това се обръща в моя „средна линия”.

Това е особена, много висока работа, в която човек чувства всичките си природни свойства, които Творецът е създал в него, в цялата им дълбочина и взаимовръзки. А работата завършва с това, че той постига цялото зло, заключено в егоистичната му природа и стъпало по стъпало, постепенно, го превръща в отдаване.

Целият този процес се нарича „работа в навечерието на събота”. Навечерието на събота – това е цялото поправяне. После човек идва в състояние, наречено „събота”, в което природата му се превръща в отдаваща.

Тук действа условието: „Този, който не е работил в навечерието на събота, няма да яде в събота”, т.е трябва да постигне „вкус”, да вкуси цялата светлина, цялото наслаждение, което се разкрива от сливането с Твореца. Това наслаждение се разкрива в желанията, които той е подготвил – без това не може да се постигне вкуса. Затова цялата наша работа е в това да си подготвим духовните съсъди.

От урока по статията на Рабаш, 22.06.2011

[46119]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот“, ч.1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините“.

Въпрос 16: Какво е това време?

Времето – това е определен сбор от етапи, произтичащи един от друг и следващи един след друг по веригата на причините и следствията, като например дни, месеци и години.

Няма време – има само усещане за изменение, което поражда в нас чувството за протичане на времето. В духовното това е очевидно, а в материалния свят е замаскирано, защото в него се смесват много явления, следствия, изменения, които като че ли нямат пряка връзка с духовното, т.е. не зависят от нашите усилия и напредък.

И затова в материалния свят времето не е живо и тече «механично», независимо от вътрешните изменения в човека.

А в духовния свят времето е вътрешно усещане за иамененията, ставащи в човека. И затова материалното и духовното време са две абсолютно различни понятия. Духовното време може да тече бързо или бавно, да се свива и разтегля, в зависимост от количеството изменения, ставащи в човека.

В материалния свят времето зависи от точката, в която се намираме. Ако се преместим в някое друго пространство, там времето ще бъде друго.

От урока по „Учение за десетте Сфирот“, 20.06.2011

[46409]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свобода на волята”: „Когато се удостоили с пълното сливане с Твореца, техният съсъд за получаване бил напълно опустошен. Те нямали никаква собственост и били слети с Твореца чрез подобие на свойствата. А това означава, че нямали никакво желание да придобият нещо за самите себе си, освен в степента, в която да доставят удоволствие на Твореца.” 

Какво е условието за получаване на Тора, на кабалистичната методика? Условието е следното: не желая нищо за себе си, искам само да съществувам, а над това – да постигна единство, отдаване на ближния. Ако в човека вече живее такъв стремеж, значи той се приближава към получаването на Тора.

При това, всеки се чувства като стоящ пред планината Синай, за да получи методиката за поправяне. Получавайки я, той ще разбере какво да прави със самия себе си, как да се поправи, как да се обедини и как да действа. Ще види в себе си египтяните и народа на Исраел, жените и децата, птиците и животните. Всички тези свойства се намират в човека и той желае да ги поправи на отдаване.

Отдаване на кого? Човекът иска да ги спои в едно, за да извърши отдаване на Твореца – с други думи, да направи от тях особен съсъд, в който ще се разкрие висшата светлина.

От урока по статията „Свобода на волята“, 24.06.2011

[46356]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

По какво се различават възприятията на новороденото, детето, подрастващия, или на възрастния човек? Защото всички те се намират в един и същи свят – както ние с вас, и го виждат пред себе си. Но доколко всеки от тях разкрива този свят, зависи от неговото развитие, и в същата степен, той самостоятелно участва в неговия живот. И светът се отнася към него, в съответствие с развитието му.

Да речем, от една до десет години, детето се смята още за малко и внася своя принос според силите си, съгласно своето усещане и разбиране. А цялата разлика между детското възприятие и това на възрастния, се „покрива” от обкръжението – при това, в двата смисъла на тази дума: и скривайки от детето онова, което то не може засега правилно да разбере, и компенсирайки това, което то не е способно само да направи. Излиза, че детето получава от света всичко, което засега не може да спечели само.

И точно същото се случва с нас в духовната работа. Ние стоим срещу Твореца, висшата светлина, намираща се в абсолютен покой, освен която няма нищо друго. Но засега съществува скриване, пречещо на светлината, която не сме способни да разкрием, и допълващо недостатъците от нашата работа.

И кога вече може да се смята, че човек се намира в състоянието „ло лишма” (заради себе си), от което стига до „лишма”, до отдаването? Само тогава, когато чувства, че безусловно се намира срещу Твореца, но между тях стои някаква картина на реалността. Тя се рисува от неговите свойства, усещания – това е въображаем свят, струващ му се реален: другарите, групата, всичко наоколо – онова, което засега отделя човека от простата висша светлина, е свойството отдаване и абсолютната любов.

Защото засега, той не притежава такива свойства, а прави разчети и се държи в съответствие със своето развитие. Но вече има усещане и правилно разбиране, че стои срещу Твореца, че е отделен от Него с картината на този свят, чрез която той работи с Твореца. Тази картина на реалността, всъщност се състои от всички негови непоправени свойства, които буквално като „коси” го скриват и защитават (компенсират).

Защото, ако всичко беше разкрито пред него, разбира се не би могъл да встъпи в правилни отношения с Твореца.

Така трябва да разглеждаме състоянието си. Само от такова състояние „ло лишма”, когато сме убедени, че съществува „лишма” (отдаване), но не се намираме в нея, тогава постепенно ще можем да преминем към лишма, ако постоянно и настойчиво се опитваме да разкрием Твореца и всички събития разглеждаме като възможност, дадена ни свише, за да поправим състоянието си „ло лишма” и да постигнем ”лишма”.

От урок по статия на Рабаш, 19.06.2011

[45795]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос:  Външното общество постоянно ме заплашва с унижение, с причиняване на вреда на моето Аз. Непрекъснато чувствайки поставения на гърлото ми нож, не мога да се спра в своя материален бяг. Защо в групата не се случва същото?

Отговор: Действително, има ситуации, когато човек иска да го бодне някакъв външен дразнител, защото не е в състояние сам да се събуди. Но това е неправилен подход. Само ако човек е неспособен сам да организира това „дразнене” чрез групата и книгите, наистина ще почувства ножа в гърлото си. Но ако е способен на това, ще му дадат време – още малко, и още. Разбира се, и групата е задължена да поеме пробуждаща роля и да се погрижи за човека.

Като цяло се развиваме по два начина: или чрез страдания, или чрез силата на Твореца. Това зависи от взаимовръзката между мен и групата: колко влагам в нея и колко получавам от нея в отговор.

Необходимо е от другарите да получа поръчителство и увереност. Всъщност, в групата трябва да се чувствам като бебе в ръцете на майката. Нима има в света по-надеждно място? Детето се успокоява в майчините ръце, но не иска в люлката, не иска нищо – само да остане там, където по принцип няма беди.

Такава взаимна преданост е естествена, както за детето, така и за майката. Задължава ги природата, а ние трябва да стигнем до това над своята природа. Представи си групата, като бебе в твоите ръце и ти като бебе в ръцете на групата.

От урок по статията „Свобода на волята”, 24.06.2011

[46347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Рабаш пише, че човек трябва да вярва. Какъв смисъл влага той в думата „вяра”?

Отговор: Думите, които срещаме в кабалистичните текстове, автоматично възприемаме в техния общоприет, обичаен за нас смисъл. От една страна, това много ни обърква. А от друга – трябва да разберем, че всичко това не е случайно – просто сега е необходимо да си изясним духовното значение на тези думи.

А всяко противоречие и объркване между, да речем, тълкуването на думата „вяра” в нейния обичаен за нас смисъл, приет в този свят, и нейния духовен смисъл възниква, защото в нас все още липсва вътрешното усещане. Тъй като в мига, в който в мен се появи духовно усещане, то тази дума вече не ме обърква.

Например, мога хиляди пъти да чувам думата „солен”, но докато сам не опитам, няма да мога да разбера какво означава. Моето знание идва от усещането. Защото желанието за наслаждение трябва да почувства вкуса на напълването, а дотогава, в него винаги ще възниква объркване.

Въпрос: Защо има хора, които са готови веднага да повярват на онова, което им се говори?

Отговор: Такова е развитието на човека на неживото, растително или животинско ниво. Когато постигне човешкото ниво, тогава вече трябва да се развива самостоятелно.

Всяко негово предишно състояние се отменя. Ако по-рано е вярвал на всякакви измислици, вярвания, религии, то сега сякаш е празен. И когато си намери учител, тогава не вярва дори и на него. На групата, на книгите – също не вярва. Те му казват, че са ги написали мъдреци – но какво от това?

Човек престава да вярва сляпо, както е било по-рано. И как иначе да е? Той трябва да напредва с вярата на мъдреците – над знанието. Това означава, че човек нищо не приема на вяра просто така, а е задължен да провери написаното от кабалистите.

Но за тази цел, е необходимо да изпълни няколко условия: да открие книгите, да се включи в група, да провери нейните принципи, да си изясни доколко са реални, доколко се основават на силите, законите и свойствата на Природата. Цялата тази проверка, човек извършва за да намери втората природа, която досега е била скрита от него.

Въпрос: Но в този случай той напредва чрез знание. А къде е тук „над знанието”?

Отговор: Вярно е. А над знанието – това е, когато човек приема всички тези условия и ги реализира върху себе си. С други думи, всички свои съмнения, обърквания, пречки, той възприема като средство, като основа за духовното си развитие.

Всяка духовна работа на човека се извършва по-високо от знанието, но всеки път, всички тези условия, той изяснява вътре в знанието. А иначе, кое ще се нарече напредване?

От урок по статия на Рабаш, 25.03.2011

[45718]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От една страна, цялата ни работа се състои в използването на връзките между човека и ближния му. От друга страна – поправянето идва от книгата „Зоар”. Как да съвместим двете неща?

Отговор: Поправянето става от светлината, скрита в текстовете на кабалистите – ако искаме да стигнем до усещането, до разбирането на онази реалност, за която разказват кабалистите, за да може всичко онова, описано в тези текстове да се въплъти в нас. Ние искаме да бъдем в същата система на отношения помежду ни.

Става дума за връзката между всички души – до такава степен, че да постигнем единството, единната система – Махлут на Безкрайността. Ако се стремим да постигнем такова единство във „възлюби ближния като самия себе си”, ако аз искам това, то книгата говори за мен. И тогава получавам от нея силата на поправянето и постепенно напредвам чрез четенето.

Всъщност, в самата книга няма нищо. Но четейки я, стремейки се да бъда в тази единна система, предизвиквам върху себе си въздействието на силата на полето, което наистина се намира в Малхут на Безкрайността – и така я постигам.

От урока по книгата „Зоар”, 20.06.2011

[45887]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Баал Сулам, ”Свобода на волята”: Казано е: ”изсечено е на скрижалите”. Чети не ”изсечено” (харут), а ”свобода” (херут) – свобода от ангела на смъртта.

Казано е ”Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка”. Какво всъщност е „Тора”? Това е инструмент, в който е заключена светлината, възвръщаща ни към Източника.

По такъв начин, ние можем да привличаме висша светлина, и тя ни възвръща към Източника, за да обърнем злото начало в добро. С това, от желанието за получаване, което се нарича ”ангел на смъртта“, ние преминаваме към желание за отдаване, наречено ”ангел на живота”. Това е и да се освободиш от ”ангела на смъртта”.

Защото в своето желание за получаване ние можем да усещаме само този свят и нищо повече – това е животинското съществуване. Ние живеем, страдаме и накрая умираме. Ние дори не можем да си представим, колко ниско и оскъдно е това битие.

Докато ние не постигнем отдаване, целият ни живот тук е бягство от страданията, заради някакви мизерни удоволствия, които нямат място в духовното. Най-малката духовна степен е с милиард пъти по-голяма, по-пълна, целеустремена, отколкото всичките наслаждения на нашия свят във всички времена. Това е невъзможно да си го представиш.

За да задържиш толкова голямо духовно наслаждение трябва да приготвиш съд с намерение за отдаване. Каквото и да правим, само със свойството за отдаване ние ще можем да се издигнем над ”ангела на смъртта”.

От урока по статията „Свобода на волята“, 24.06.2011

[46362]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Науката кабала – е средство, позволяващо ни да се издигнем от ниво животно на стъпало Човек. Ако не използваме това средство за промяна на своята егоистична природа, то ще си останем животни, както е казано: ”всички те са подобни на животните”.

Защото, в такъв случай, ние се развиваме само вътре в своето его, ние няма с какво да го поправим и да се издигнем от получаващите желания в отдаващи. И тогава усещаме само този свят, живеем и умираме като животните.

Тогава как на стъпалото на човека аз ставам подобен на Твореца (човек/Адам – от думата едоме – подобен). С помощта на средството, наречено ”светлина възвръщаща към Източника”, който аз притеглям към себе си, четейки кабалистическите текстове, и специалната книга „Зоар” – най-силният източник на скритата висша светлина, аз мога да поправя себе си и да се издигна от егоистичната природа към алтруистична, към отдаване и любов към ближния.

Тогава, вместо желанието да използвам ближния, аз му отдавам, а вместо ненавист, усещам любов към него. В зависимост от това, как използвам тази природа, аз започвам да разкривам висшата сила вътре в моите алтруистични желания, в моите свойства за отдаване и любов. Аз усещам онова, което напълва моите нови свойства – и това се нарича висша светлина или Творец.

Но всичко това се постига със силата на отдаването. Как да я достигнем? Затова, още преди нашия свят (най-ниското ниво на света Асия, наричан ”този свят”) да е бил създаден, създаденото от Твореца творение, наричано обща душа Адам (Човек), се разрушило на много части. И сега, за да привлекат светлина, тези части трябва да се съединят помежду си в предишното си състояние, преди разрушаването, когато ги е напълвала висшата светлина.

И независимо от това, че не сме способни да се обединим помежду си, но желаейки това и стремейки се с всички сили, ние със своите усилия привличаме светлината от това състояние на единство. Тази светлина не идва при нас и не се облича в нас, тъй като все още не сме се обединили. Но тя ни свети отдалеч, в зависимост от нашия стремеж към нея – стремежът ни към светлината, към отдаването и любовта към ближния.

Но аз наистина ли се стремя към това? …Представям си, че много се стремя към светлината – към нещо хубава за моето его. Но, ако го изтълкувам правилно – като светлина за отдаване и любов, от която се наслаждавам, отдавайки на ближния, и действам само заради отдаването – аз вече много много не я желая.

Затова, преди всичко, за да се устремя към светлината, към поправянето, за да стана отдаващ, обичащ ближния ,аз трябва да придобия важността от това. Важност за поправянето мога да получа от два източника:

1. Ако усещам страдание, болка, то се стремя да променя своето състояние. Аз съм готов даже да отдавам – само да не ми е зле. Това се нарича напредване по пътя на страданието.

2. Важността на отдаването и любовта към ближния, аз мога да получа от обкръжението, което ще започне да ми ”промива мозъка”, внушавайки ми колко е важно да отдаваш, колко ще спечелим от това, колко е хубаво, каква наслада донася отдаването.

То, като че ли, противоречи на другото: ”Отдавай – и ще получиш наслаждаване! Отдавай и ще усетиш висшия свят!”. Това се нарича ”ло лишма”, но във всеки случай това е промеждутъчен етап от напредването. В такъв случай аз се стремя да напредвам по пътя ”ло лишма”, по пътя на светлината. Тъй като всички сме егоисти и трябва да си представяме напред ясна за нас изгода, иначе нищо не можем да направим.

Затова аз се намирам в група заедно с хора, желаещи също да постигнат духовното. Без значение е, че си представяме духовния свят, като добра печалба – ние искаме да сме по-високо от останалите, повече да печелим, да се издигнем над този кратък живот, изпълнен единствено със страдания, да постигнем нещо стойностно, велико. Но ако ние заедно си рекламираме един на друг важността даже на такава цел – в обединението между нас да разкрием нещо високо, велико, вечно, съвършено – ние вече имаме сили поне малко да се придвижим напред към вътрешно обединение между нас.

Ако във връзката между нас ние разкрием общата вътрешна сила, която се нарича духовен съсъд, сила за отдаване – тогава в този съсъд, с количеството на силата за отдаване на нас ще ни се разкрие светлината – светлината на отдаване, висшата светлина, Твореца.

Затова, преди да започнем да четем книгата Зоар и с това да привличаме светлината, ние трябва да си представим, че се стремим да бъдем във вътрешна връзка помежду си, когато всеки отменя себе си и усеща само другите – всичките заедно, цялата тази вътрешна група, където сме свързани помежду си в една душа. И в тази връзка между душите ние разкриваме светлината, общата сила на отдаването и любовта – и Твореца вътре в нея. Ако мислим така по време на четенето на книгата Зоар – това тя ще ни въздейства по най-ефективния начин.

Няма значение доколко разбираме текста и знаем думите. Важното е през цялото време да мислим само за едно: ”Сега аз си вземам лекарството. Аз искам да се обединя с останалите – и тогава, в обединението между нас, аз ще получа целия духовен, висш свят. Аз очаквам това!”

От урока по Книгата “Зоар”, 24.06.2011

[46323]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: С какво усещането за злото се различава от осъзнаването на злото?

Отговор: Когато усещам злото, на мен ми е просто лошо. Осъзнавайки злото, аз разбирам какво става с мен и защо е така, какво трябва да направя и каква изгода ми носи поправянето. Всичко това заедно е всъщност осъзнаване на злото. Но това все още не е реализация.

Отначало ми е зле, но аз търпя, а след това от безизходност отивам на лекар. Сега човечеството се намира на етап на акумулиране на злото – докато не започне да го разкрива, поради отсъствие на друг изход. Тогава хората, накрая ще чуят това, което казваме.

Като пример, неотдавна участвах на съвещание със седем професора от Университета в Цюрих. Общувахме повече от час, а след това още два часа те седели, обсъждайки чутото. За тях това се оказа напълно неочаквано. Сред тях имаше: имам, суфист, будист, католик, еврейка. Всички те се занимават с изследване на културата и религиите.

Аз им разказах историята за развитието на човечеството и кабала от времето на Авраам до наши дни, обясних им нарастването на егоизма и описах съвременната криза като трамплин за изкачване на следващата степен посредством обединение.

Всяка дума беше изненада за тях. И тъй като става дума за умни, образовани учени от голям университет, под егидата на който работят 30 научноизследователски института.

Какво да говорим за обикновените хора! Колко време ще отнеме, докато те не усетят злото до такава степен, че да чуят за неговата причина?

Работата не е в това, че сме умни. Не, не сме умни, просто нашето послание е противно на човешката природа. В това е цялата работа.

Така, че предстои ни много работа. От една страна, нужно ни е търпение, а от друга страна, упорство. Ще действаме с всички сили и ще се сдобием с успех.

От урока по статията „Свобода на волята“, 24.06.2011

[46344]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→