Хората излизат на демоснстрации, защото нямат нищо. Но цялото поправяне може да дойде само от светлината. Днес вече се намираме в глобалния световен процес и е невъзможно да го поправим с помощта на което и да е правителство. Нито едно от тях не притежава нужните за това инструменти.

Инстртументите на новия глобален свят могат да дойдат само от светлината, възвръщаща към източника. Трябва да реализираме всички изменения в нашия свят, за които говори кабала, и тогава светът на практика ще почувства и разбере как висшата светлина му въздейства чрез нас.

А без тази светлина няма да намерим решение на нито един от проблемите. Само ще се въвлечем във война, така че накрая чрез нея ще разкрием необходимостта от светлината. Протестиращите на улицата хора трябва преди всичко да закрещят: “Искаме сили за поправяне!“, защото само при съединението помежду ни всички ще получим всичко онова, което желаем: и майките с малките деца, и пенсионерите, и лекарите.

Тъй като светът навлезе в такава криза, че той просто няма какво да ти даде! Например, в Гърция демонстрантите започнаха със заплахи, но правителството няма какво да им даде, то нищо не крие. Работата е в това, че процесът на развитие протича така, че да убеди хората в необходимостта да започнат да се поправят и затова той ни разкрива злото на нашето съществуване в този свят. Това е смисълът на онова, което се случва днес.

Целият свят сега трябва да разбере няколко нови принципа. На първо място – всички сме свързани и кризата, която усещаме днес, е глобална. Самият свят стана глобален и само за сметка на съединението може да се излезе от кризата.

Няма какво да изискваме от правителствата. Ще получим всичко само при условие, че се съединим един с друг. Подобно на това, как в групата аз мога да получа сили само ако я приведа към съединение.

В кризата има висша причина – светлината ни въздейства и ни разкрива разбиването, което е помежду ни. Затова нито един човек в нашия свят няма решение за тази криза.

Тъй като всички минали кризи решавахме като намирахме начин още повече да облажим растящото си егоистично желаие. Но днес настана съвсем друга епоха. Днес светлината ни разкрива недостигът на връзка помежду ни. И само правейки някакви стъпки към установяването на такива връзки, ще успеем да подобрим своето състояние. Тогава всеки ще получи това, което е желал, но само чрез достигане на връзка, съединение, интеграция, взаимност.

Затова всички сили, които се стремят към протекционизъм, разделение, изолация, са насочени срещу поправянето, по-лошо от което няма, защото с това те тласкат човечеството към война.

Единственото, което ни е нужно, е светлинатa, възвръщаща към източника. Човек, изучаващ кабала, притегля светлината със своето учене и работа в група. А този, който не се занимава, трябва да достигне някакво разбиране и осъзнаване на ситуацията, необхоодимостта от единение, поръчителство, братство. Така ще достигнем до доброто.

Всички трябва да достигнат поне някакво малко разбиране. Но основната работа е за тези, които активно притеглят светлината, чрез които целият свят я получава. И затова всички наши ученици трябва още по-силно да се укрепяват и поправят себе си, за да повлияе притеглената от нас светлина на всички.

В това се заключава предназначението на човека на Израел и на тези, които живеят в страната Израел, и на всички наши ученици по целия свят. Всеки, в когото се е пробудила точката в сърцето, и той се е присъединил към нашата група, е длъжен да мисли за това.

От урока по статията на Рабаш, 09.08.2011

[50848]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Не е възможно да разбере какво означава „вяра над знанието”, докато човек не достигне до това усещане, до разкриване. А разкриването на вярата над знанието идва едновременно със знанието. Сега не знаем какъв е нашият разум, който инстинктивно, подсъзнателно се стреми винаги към добрите състояния и се отдалечава от лошите.

Не е по силите ми да изследвам, да видя, да разбера, да почувствам защо именно така постъпвам. Защото такова поведение предварително е заложено в моята природа – дори преди да достигне моето усещане, разбиране и се вземе под внимание. Това е и моята природа.

Както е казано: „И отделил светлината от тъмнината” – именно това състояние, когато човек започва да усеща, че неговият разум се управлява абсолютно във всичко. Но той вече е способен да погледне на това управление отстрани. И от тази точка на наблюдение вече се вижда друг подход, който постепенно се ражда в човек и се готви да се развие.

Това означава, че той придобива нови желания (духовни съсъди), в които може да се отдели от първоначалната си природа. Там се намира заедно с другите души, с Твореца и там съществува друг, така нареченият „интегрален” разчет, включващ в себе си интересите на всички, доколкото това се е разкрило на човека.

От тази нулева точка тези две направления: „знание” и „вяра над знанието” започват да се развиват заедно – колкото едното, толкова и другото, докато не достигнем края на поправянето в тях двете. Знанието е развитието на моето естествено, природно, егоистично желание, а „над знанието” е развитието на желанието за отдаване.

А светлината ги отделя едно от друго. И едното се изгражда винаги за сметка на другото. Затова смисълът на получаването е в това, да бъде заради отдаване, макар да ни се струва, че тези думи никак не се съчетават и си противоречат една на друга. Но само ако се развива знанието, над него съответно се развива вярата над знанието.

А усещането, че едното се отделя от другото, се нарича „спасението на Твореца”. Защото от този момент нататък човекът започва да чувства в себе си новите духовни съсъди на желанието.

Това изисква чувствено разбиране, защото става дума за желание, а разумът идва по-късно.

Засега все още само се опитваме да достигнем желанието за отдаване и влагаме усилия в учението и в групата – това се смята за „временна подготовка”. Все още нямаме духовни желания и затова още не сме стигнали до тази „нулева точка”, от която започват да растат тези два клона: знание и вяра над знанието. Именно от нея започваме да работим с вяра над знанието, а не в подготвителния период.

И тогава през цялото време преминаваме от едното към другото: от знанието се издигаме в „над знанието” и падаме обратно. Необходимо е да потънеш вътре в знанието, за да се издигнеш от него към вярата над знанието. Знанието е необходимо, за да се издигнеш над него.

Единственото, което имаме, е желанието за наслаждение и трябва да го разкрием, за да се научим да работим с него в обратната форма.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 02.08.2011

[50257]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се спреш и да не извършваш грешки, когато предварително знаеш, че си ръководен от чувствата си и не постъпваш добре? А от друга страна, сме длъжни да паднем, за да израснем?

Отговор: Наистина: „Хиляда пъти ще падне праведникът и ще се вдигне“. Само от опита на множество падения и разочарования, голяма мъка и неуспехи, за които трябва да си платим, накрая достигаме до крайния извод и разбираме, че трябва да се издигнем над цялата си егоистична природа. В края на краищата, ние осъзнаваме, че вътре в егоизма никога няма да ни се отдаде да съединим заедно разума и чувствата.

Такава картина виждаме днес в света, във всички страни. С разума си всички разбират, че влизаме в страшна криза – но не можем да се спрем. Егото тласка човека напред. Егоистичното чувство се оказва по-силно от разума и затова човек продължава да действа съгласно него.

Той не може да направи нищо със себе си. Колкото и да се обръщаме към света и да го предупреждаваме – никой няма да чуе. Но ние правим това само за да покажем на всички, че съществува методиката на поправянето (кабала). И когато после, пред лицето на фактите, човек практически се убеди, че на всеки ъгъл се сблъсква с проблеми: в икономиката, възпитанието и всичко останало – той ще разбере, че кабала говори за поправяне. А иначе, може да повтаряме хиляди пъти и никой няма да чуе.

Светът няма да приеме това решение, докато окончателно не се отчае и не разбере, че неговите разум и чувства се намират на два полюса, които никога няма да се съединят, а ще правят все нови грешки. Дотогава нищо няма да помогне. Единственият изход е да се издигнем над своя материален разум и чувства – заради духовната цел. И там ти ще можеш да съединиш своите разум и сърце – в средната линия и тогава ще успееш. Защото те ще започнат да работят заедно във взаимовръзка. Сърцето ще разбере!

А тук, в този свят, не се случва така и винаги трябва да се избира: или сърцето, или разума, разбирането. Едно от двете!

С всеки изминал ден все повече потъваме в кризата. Днес започва нов кръгооборот и скоро ще се забележи. Удар, още един удар и още – и в края на краищата човек ще разбере. Същият този фараон – нашето желание да се насладим, нашето его, по този начин ни доближава до Твореца, задължава ни да разберем, че трябва да се скрием от него.

Фараонът като че ли знае, че синовете на Израел накрая ще избягат от него. И защо му е да се поставя под ударите? Но той така е устроен, сам да се подлага на удари. Човек страда и не му остава друг изход освен да бяга от тази сила на злото.

Фараонът – това е обратното отражение на Твореца вътре в нас. Въпросът е в това, до какви размери ще му се наложи да порасне, за да решим да избягаме от него. Това вече зависи от разпространяването на кабала, от осъзнаването, от нашето обединение в групата.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 08.08.2011

[50651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В нашия свят, любовта и ненавистта са две различни чувства, идващи поотделно. Не можем да съединим тези две противоположности и не разбираме, че обичаме нещо само защото ненавиждаме нещо друго.

Но в духовния свят те са едно. Двете противоположности се съединяват и се получава, че в това място аз и обичам, и ненавиждам – т.е. в него произтичат и получаването, и отдаването, отдалечаването ми от ближния и стремежът ми към него. Всичко това произлиза от едно условие, от едно стъпало, от едно мое състояние, в което усещам ненавист и любов в едно и също място. Тези две противоположности възприемам като едно цяло.

Подобно на електричеството, което не би съществувало без ” плюс” и ”минус”. В духовното ”плюс” и ”минус” работят заедно над един материал, над едно осъзнаване. От едната страна ”плюс”, от другата страна ”минус”, а аз – по средата. Духовният свят е особен с това, че в него противоположностите се съединяват!

Затова, нека още сега се обединим във взаимно поръчителство, въпреки различията и разногласията. Няма значение кой с какви качества се е родил и какво мисли – главното е да се обединим над всичко. Точно така, както в духовния свят работата върви с вяра над знанието.

Затова с такъв подход и ще дойдем в духовното. А там вече нашите различия няма да ни пречат, за да разкрием мощта на съединението именно с тяхна помощ.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 10.08.2011

[50867]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Страданието, скръбта, стъпалото на разбиването трябва да се разкрие. Но то може да се разкрие направо така както си е, без каквото и да е подслаждане от страната на светлината. А може и да бъде съпроводено от осъзнаване на необходимостта от нея, когато сам я очакваш, така, както болен, който отива на преглед при лекаря.

И макар той да се страхува че у него ще намерят болест, желае да я разкрие, за да получи след това лечение.

А има хора, които не желаят да знаят за болестта си, но това не ги освобождава от проблемите след това.

Затова през цялото време ние трябва да се стремим към дясната (правилната) посока – към съединението, любовта, към разбиране целта на творението и неговата изначална замисъл, така ще помогнем на злото по-бързо да се разкрие! Това означава, че „Исраел ускорява времето“, което означава, че тичам напред, преди да ме настигне пръчката, за да ми нанесе удар.

Но това е възможно само за сметка на това, че всеки път получаваш важността на целта и важността злото да бъде разкрито. По тази причина го наричам зло, целенасочено, а не защото го усещам като страдание. Не ме вълнува как ще се чувствам, важно е злото да се разкрие относно доброто, което ме очаква в бъдеще и което се нарича отдаване, любов.

Ако в такава форма ще разкривам пластовете на егоизма, страданието, то ще премина всичките му стадии 0-1-2-3 до най-последния 4-ти пласт и там ще разбера, че всяка вещ е изградена от разкриването на лявата страна. Защото само по пътя на разкриване на празните, на ненапълнените си желания, ние ще можем да разкрием истинската реалност, в която вече се намираме.

От урока по статия на Рабаш, 09.08.2011

[50743]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Желанията, които сега се проявяват в цялото човечество, са желанията, разкриващи общата, заобикаляща светлина. И затова вътре в себе си човечеството няма да намери отговор за това, което става, единствено остава само да избухват в протести на различни места, но не повече от това.

Никой няма отговор, никой няма разбиране за това, как да се загаси този все повече разпространяващ се пожар, който обхваща целия свят. И няма да има никакво решение за това, нито един „пожарогасител“ няма да помогне, а само светлината, връщаща към източника на доброто.

Защото сега светлината се разкрива под формата на несломими ограничаващи сили, съдът (гвурот), започва да изгаря цялото човечество. И ако ние не се подсладим с нейното свойство милосърдие, отдаване (хесед), като пожелаем тези свойства да се възцарят помежду ни, и ако не се обединим, ние няма да загасим този пожар, няма да превърнем  всепоглъщащия огън на съда в пламъка на любовта.

Това е възможно единствено за сметка на нашия устрем към единство. Затова всичко зависи от разпространяването на знанията ни за възможното решение, но още повече от нашата вътрешна работа, нашето желание да се съединим помежду си, с цел да се прегърнем с целия свят и да му предадем светлината, която ние привличаме за него. И всичко това е, за да насладим Твореца, като станем подобни на Него.

От урока по статия на Рабаш, 09.08.2011

[50739]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Работата със светлината и екрана (зивуг де-акаа) е такова действие, при което човек прави точен разчет на всички свои впечатления, усещания, любов и ненавист, и решава как да използва всичко това, като съкращава своите чувства, но в същото време и като се развива. Както е казано: „Колкото е по-голям човек – толкова по-голям е неговият егоизъм”, тоест по-силни са усещанията му.

Той е велик на своето нивото, на което е способен да уравновеси дясната и лява линия – разум и чувство, и да ги съедини в средната линия, като ги води към отдаване.

И затова има две състояния в духовната работа: любов и страх, които се съединяват заедно. Любовта означава, че на човек се открива възможността да се прилепи към висшето – и в резултат да разбере и да почувства целия път на Твореца. Главното е тогава да разбере!

А дотогава той работи, издига се над своите чувства и работейки с разума – през цялото време придобива разум от висшето. И така, всеки път върви в двете линии, като че ли крачи на два крака.

В нашия свят разумът и чувството винаги си противоречат едно на друго и ни заставят да извършваме грешки. Но в духовния свят те само ни помагат и се обединяваме заедно, заради една цел, и благодарение на това, човек става съвършен.

От урок по статия  от книгата „Шамти”,08.08.2011

[50654]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да запазя правилно намерение и правилна мисъл по време на конгреса и след това?

Отговор: В продължение на тези часове ние ще осъществим цялата необходима подготовка, а вие след това не веднъж ще се връщате към нея. Силно го препоръчвам. Това, което е било тук ще остане и вие ще усещате колко е важно за вас.

А освен всичко, искате или не, в близко бъдеще това ще ви пробуди до такава степен, че вие няма да забравите за какво сме говорили тук. Посланието на конгреса ще остави у вас хубаво усещане, ако работите за целта на поправянето или пък лошо, ако пренебрегнете тази задача.

Така че не се безпокойте, няма да забравите. Аз вече не се тревожа, че наши ученици могат да избягат. Приближава такъв живот, че той много бързо ще ни застави да се върнем към делото. Защото пристъпваме към етап на общо поправяне на света. От ваша страна е възможно единствено забавяне. Ако не пожелаете да действате сами, то ще дойде светлината и ще ви натисне така, че да се появи желание.

Надявам се, че ще се уплашите от по-силни удари и това ще ви застави да вървите напред, не дочаквайки болезнените убождания отзад. Говоря съвсем сериозно. Искам да избегнете ударите и затова по този жесток начин излагам нещата.

От 1-я урок от конгреса в Германия, 05.08.2011

[50408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Много от икономистите предлагат да се направи завой вляво, в посока към социализъм и да се увеличат данъците върху капитала едновременно в целия свят. До каква степен това е реално?

Отговор: Това няма да помогне. Всяко твое действие, което не допринася за обединяване на хората, ще се превърне в унищожително. То ще ти разкрие, че си поел в неправилната посока. Полза ще донесе единствено действието, водещо към единство.

Днес всяко икономическо и държавно преобразуване изисква да се вземе предвид законите на интегралната система. Ти си длъжен да подтикваш света към интегралността, към единството – само така ще можеш да постигнеш успех. В противен случай нищо няма да стане.

Затова работата не се състои в данъците и законите, а в подхода. Като отнемаш пари от богатите и ги предаваш на бедните, укрепваш ли така единството? Да предположим, че разпределиш всички средства поравно, така че дори богатите да останат доволни. Обаче, още на следващия ден ще видиш какво си постигнал – пълен крах. На материално ниво  реформата ти бе мащабна и ефективна, но духовният й ефект остава нулев и тази нула ще се върне при тебе вече с отрицателните стойности.

Днес на света му трябва само обединение. Той трябва да стане подобен на Твореца. Помогнал ли си му по пътя към единството? В това е целия въпрос.

В най-лошия случай, ако няма да има друг изход, хората ще бъдат  докарани към сплотяване посредством бедите и катастрофите. По време на войната всички се обединяват – това е всеизвестно. Щом не искаш по добрия начин, ще ти организират по лошия.

Такова е изискването на силите на природата: днес си длъжен да бъдеш по-сплотен с другите отколкото вчера. Не си се обединил? Какво да се прави – ще те притиснат в съответстващата степен. Това притискане може да се прояви в сиромашия, а може и във война, епидемии и други подобни бедствия.

Ежедневният напредък се определя от прираста на единството, което сме достигнали. Това е единственият критерий. Самите действия не са важни. Дори действието да изглежда отрицателно, но ако то води към единство, неговият резултат ще допринесе за ползата и като следствие, ще придобиеш по-голямо съответствие с природата.

Природата ни връща към единството с помощта на страдания или по добрия начин, ако го поискаш. Тъй че данъчното облагане само по себе си не е от значение. Най-важното е да се поддържа взаимното поръчителство и сметката да се прави така, както това се прави в семейството. На нас ни е необходима всеобща грижа за благополучието вкъщи, в света и тогава всичко ще бъде наред.

От това следва, че най-напред ти трябва да стигнеш до такъв консенсус в народа, което включва богатите и бедните – всички, заинтересовани от съществуването на страната. И е необходимо да се действа само по пътя на възпитанието, без какъвто и да е натиск и принуда.

Всичко има своето място: религиите, вярванията, десните и левите възгледи. Нека всеки си остава със своето „наследство“, но той трябва да приеме само един принцип: ние всички сме едно семейство, един народ, и никой не смята да убива другия. Можеш да се разминаваш с мен във възгледите, но всички ние живеем в един дом, и имаме една „погача“ за всички. Така че, хайде да я разделим с максимална полза за всеки.

От урока по статията „Мир“, 08.08.2011

[50662]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Инструментите, с които ние работим в нашия свят: материалните разум и чувства се намират в противоречие един с друг. Като развиваме едното, ние сякаш се възпираме да развиваме другото. Обикновено, още в детската възраст може да се каже, към какво е склонен човекът: към естествените науки или към хуманитарните. Възможно е прецизно да се определи това в съответствие с всички предпочитания и свойства на човека.

Ние казваме: „Не трябва да следваш чувствата си – изхождай от разума“. А от другата страна: „Ти още не усещаш това, когато го почувстваш, ще разбереш“. Тоест, чувството помага да придобиеш разум, за да разбереш усещанията си. Защото разумът е следствие от чувствата. Но въпреки всичко, разумътът и чувството се намират в противоречие един с друг.

Тогава, в духовния свят чувството и разумът са едно цяло. Основното е чувството, то поражда разум и помага да бъдат разбрани и овладяни усещанията. Истинският духовен съсъд – това е съединението на чувството и разума през всички етапи на развитието – от нулев до четвърти. И когато ние стигаме до последната, 4-а степен, то разбираме до съвершенство това, което усещаме, и съгласно него можем да вземаме решения. Тук вече не съществуват никакви разделения или противоречия помежду чувствата и разума.

В това се състои огромната разлика между материалния и духовния свят. И затова духовното съществуване се нарича съвершено. Защото там човекът не се раскъсва в две противоположни посоки, както това се случва в нашия свят, когато той от една страна усеща и се намира във властта на своите чувства, и може да извършва глупави, другояче казано  неразумни постъпки. В съответствие с разума това не е правилно, обаче той постъпва така в съгласие с чувствата си.

Затова разумът и чувството в този свят не са уравновесени и това ни причинява толкова неприятности и поражда всичките ни пропуски и грешки. Целият проблем е в това, че в нашия свят ние не успяваме да обединим заедно разума и чувството, между които се настанява нашият егоизъм.

Разумният егоизъм и  чувственият егоизъм стоят един срещу друг. Колко често се случва ние прекрасно да разбираме, че от гледната точка на разума постъпваме лошо, обаче подчинявайки се на чувствата си и в стремеж да получим наслаждение, извършваме такива постъпки, от които след това страдаме. Защото в края на краищата ще ни се наложи да плащаме според разумната логика за всичко, което сме правили под влиянието на чувствата си.

И решението тук е само едно – поправянето на човека. Защото само в духовния свят чувството и разума се съединяват в едно цяло – «над знанието». Както е речено: „Сърцето – разбира“, защото разбирането идва имено от духовното усещане. Тогава вече не ще извършим грешки и ще направим вярната сметка!

От урока по статията от книгата „Шамати“, 08.08.2011

[50657]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→