Светът с всеки изминал ден навлиза във все по-голяма тъмнина и безсилие, в пълна загуба на надежда за бъдещето, в безизходица, в още по-голямо неразбиране, какво и как трябва да се направи.

Може да се говори и да се заблуждаваме един друг, могат да се изведат милиони хора на улицата, да разбиват витрини и да палят – но какво да се прави? Отговор няма! Дори полицията няма сили да върви срещу демонстрантите, и правителствата нямат дори сила. Дотолкова всичко е паднало ниско и се потапя в отчаяние.

Правителството е заето само с това, да се разбират помежду си и да се борят за място –  не се интересува от народа. То изцяло се е откъснало от него.  И така става не в някоя отделна държава, а в целия свят – до такова състояние сме достигнали. Не останаха силни, предразполагащи към себе си народа личности. Такова е лицето на нашето поколение, както е казано от пророците: ”лице на поколение с кучешко озъбване”.

И те нищо не могат да направят, тъй като правителството няма нито сили, нито пари, за да реши проблема. Единственият изход е да намерят общ език, душевен подход, за да обяснят на хората какво се случва със света. За да разбрат, че съществува едно решение, което засега не им се струва приемливо, защото се намира на страната на глобалното и интегралното, от другата страна на кризата.

Ние живеем вътре в кризата! А трябва да се издигнем над нея и тогава да погледнем. Засега не е ясно как ще успеем в това и какво ще постигнем, но то е наше задължение. Ще се надяваме на успех.

Много искам целият свят да напредва по добрия път, затова ме възмущават онези, които наблюдават обстановката и подстрекават народа. Това не води до нищо – все едно да палиш клечки кибрит и да раздухваш пожар. Тук не се наблюдава  изява на чувства и разум, готовност за диалог и преговори – само стремеж всичко да бъде разрушено.

А ако силата е насочена просто към разрушаване без план за построяване на ново, то тя е разрушителна и трябва да се унищожи в зародиш. Преди всичко, трябва да се предложи решение. А просто така само да се вика без да има средства и програма – това е по детски. Получават се обичайните студентски безредици.

Ако търсиш сериозно решение, трябва да седнеш на масата за обсъждане с икономистите, хора, разбиращи от създалата се ситуация. Ако искаш да повлияеш на нещо, трябва да се включиш в политиката, в действащата система. Ти не можеш сега да започнеш да градиш всичко отначало, всичко онова, което е създало човечеството през хилядолетията. Да не би да си най-умният от всички?

Ясно е, че такова нещо се случва не от много разум, а от загуба на усет за бъдещето. За първи път в историята идва такова младо поколение, което не усеща утрешния ден. То няма програма. Така до сега не е било! Винаги са ставали някакви революции, но в тях хората са искали да постигнат някаква конкретна цел и са си представяли, че по такъв начин ще живеят по-добър живот. А тук се бунтуват хора, които нямат видимо никаква материална причина, а просто тъмнина пред тях. И в това е проблемът – нежелаят да се женят, да имат деца, да постигнат нещо в живота. Те виждат, че всичко това не им доставя напълване.

И тогава им остава само бунтът и наркотиците. И това е разбираемо, човек се решава на това от отчаяние. Затова докато не им дадеш решение, така ще продължават в целия свят. Но сега поне хората разбират, че кабалистите не говорят празни приказки.

От урока от книгата Зоар, 12.08.2011

[51089]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Светлината ни е създала с желание за наслаждение и същата тази светлина го поддържа и развива. Ние през цялото време се задълбочаваме в това желание все по-дълбоко и по-дълбоко – от нулево до последното 4-то ниво.

Работейки във все по-голяма дълбочина на желанието и обръщайки го от получаване на отдаване, от зло в добро, разкриваме вътре в него нова реалност, която се нарича духовен свят.

Тоест реализираме и използваме това желание за наслаждение по степените 0-1-2-3-4, привеждайки го с помощта на светлината, изпод властта на първоначалното егоистично намерение: злото и ненавистта, разкриващи се в пластовете на това желание – в любов, добро, отдаване.

Вътре в това желание за наслаждение откриваме нов свят – 125 стъпала или 5 свята, в зависимост от това кое желание вече сме способни да обърнем от ненавист в любов към ближния или към Твореца, светлината и от получаване да го приведем към отдаване.

А злото, безусловно, остава! Иначе върху какво ще строим доброто? Как е възможно да оценим доброто, ако няма зло? Желанието за наслаждение не може да стане с добро намерение, ако не преминем всички негови противоположни състояния, на които стоим и се издигаме като по стълба, на височина на 125 стъпала, връщайки се обратно в света на Безкрайността.

Затова цялото това напрежение остава, целият потенциал, благодарение на който можем да се издигнем над ненавистта, всеки път разкривайки я на все по-голяма дълбочина.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 10.08.2011

[50951]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да се превърне учението в „еликсир на живота“, а не в „смъртоносната отрова“, е необходимо да се започне с намерение да притеглим светлината, възвръщаща ни към източника, тоест да се учим и да отваряме книгата само заради своето поправяне.

Кабала и всички останали свещени книги, без значение на какъв език са написани (например, на езика на намеците и иносказанията, като Талмуд, Мишна), са описанията на нашата връзка със светлината, на нашите духовни състояния. Всичките тези книги, писани от мъдреците кабалисти по протежение на цялата ни история, говорят за духовния свят, за нашите най-високи състояния.

И ако човекът се учи като дете, което иска да порасне, с цел да достигне тези състояния и духовните стъпала, за които ни разказват кабалистите, то отначало той стига до разкриване на своето зло. Както е речено: „Аз създадох злото начало и Тора като допълнение и средство за неговото поправяне“.

Докато сме се намирали „в изгнание“, всичко това е било скрито, но сега започваме да излизаме от последното изгнание. И както при изхода от Египет, днес отново стоим пред възможността да получим Тора, ако преди обучението поискаме да станем „един човек с едно сърце“ като при планината Синай и да стигнем до взаимно поръчителство.

Пред нас се разкрива планината от омраза (планината Синай произхожда от думата „сина“, омраза). Но независимо от това, се свързваме с помощта на нашите точки в сърцето – това е най-високото свойство, Моше в нас, което ни тегли нагоре и ни води през пустинята, от „времето за подготовката“ до стъпването на „земята на Исраел“, тоест към желанието за отдаване.

Така днес цялото човечество стои пред планината на омразата. Тя ни се разкрива като една за всички и се нарича глобална криза. Ние всички се намираме в еднакво състояние само че не всички го разбират докрай, както в онази тълпа е имало различни хора: мъже, жени, старци и деца, които с мъка са разбирали какво става.

Но вече всички започват да усещат това състояние. С разликата, че някои хора вече разбират, че за всичко е виновно нашето его и разделящата ни един от друг омраза, а други все още усещат това като лошо икономическо състояние. Всеки усеща някакъв недостатък, в зависимост от свойствата си, от средата и потребностите си: на един не му достига жилище, на друг – сирене, на трети – още нещо, и така на цялото човечество, на всеки човек.

А даже има такива, които нищо не забелязват, сякаш кризата не ги засяга, но няма страшно – ще стигне до всички. В крайна сметка, на всички ще им се наложи да почувстват, че сме изправени пред огромен проблем – общ за всички ни, и сме длъжни да му намерим решение. А решението може да бъде само в привличането на силата, която ще поправи нашето его.

В нашия свят няма друга причина за цялото зло. И зад тази причина стои цел – да ни доведе от егоизъм, който ще ни се разкрие като „злото начало“ – към необходимостта да го поправим на отдаване. И в този случай ще ни потрябва Тора и само тогава ще разберем що за „инструмент“ е тя – такъв, с чиято помощ може да достигнем поправяне.

От урока по статията на Рабаш, 11.08.2011

[50972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако искаме да напреднем в действителното възприемане на реалността, това е възможно само в нашите поправени свойства.

Защото в нашите сегашни свойства усещаме само тази реалност, в която се раждаме, живеем и умираме, и отново се раждаме, живеем и умираме – и това е всичко, което имаме.

Ако искаме да придобием друго, обратно възприемане на действителността, трябва също да придобием подходящите за това свойства: вместо получаващи – отдаващи, вместо поглъщане – отдаване. Защото постоянното ни желание да поглъщаме всичко „в себе си” е само половината от природата, а втората половина е отдаването „извън себе си”.

Затова цялата ни работа се състои в това да се стараем да достигнем втората половина от природата, да придобием втората сила, съществуваща в света. Това време се нарича период на подготовката. Сега се намираме в него, като се стараем с помощта на групата, ученето и всевъзможни средства да достигнем такова състояние, за да притежаваме също втората сила – отдаване. И тогава, използвайки тези две сили – получаване и отдаване заедно, ние ще узнаем цялата реалност, в която живеем.

Хората, които вече са получили тази втора сила на природата и заедно с нея са добили възприятие за цялата реалност, се наричат кабалисти. А самата тази наука се нарича „наука кабала” – „наука за получаване”, защото човекът придобива цялата реалност в цялост, а не само мъничка нейна част, която е способен да погълне в себе си, в своите сегашни свойства. И тогава, както казват кабалистите, човек достига такова състояние, че се издига над сегашното възприятие – във вечната, съвършена реалност.

От урок по книгата „Зоар”, 12.08.2011

[51058]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как може човек да си изясни с каква цел се учи?

Отговор: Ако човек не е свързан с учител, нищо не може да бъде направено – той ще се върти и върти в кръг и нищо няма да се получи. Така е било от поколение на поколение. Винаги е съществувала нуждата да чуем какво казва учителя, в продължение на много години.

Но днес времето се съкращава и виждаме как промените около нас се извършват с все по-нарастваща скорост – същото се отнася и до кабала. Човек, който нищо не знае сега за нея, след месец –два може да се окаже свързан с методиката за поправяне с цялото си сърце и душа. А след още няколко месеца той започва да се мята от лошо в добро състояние и обратно.

Но както и да се случи, методиката за поправяне трябва да се разкрие и всеки, който я е открил за себе си, иска да я разкрие за целия свят. И в зависимост от количеството хора, които ще започнат да се занимават с нея, ще им бъде леко да я разберат и да я усвоят.

Те просто изведнъж ще почувстват отвътре, че всичко е именно така, както казва кабала! Онова, което някога е струвало значителни усилия и продължително напрегнато обмисляне от човека, докато не се оформи някаква картина – сега ще става просто и от само себе си.

Подобно на младото поколение, което виждаме с каква лекота усвоява съвременните техники. Например, аз имам техническа професия и независимо от това, с труд усвоявам новите компютри и мобилни телефони. Правя го по необходимост, но не ме влече към тях, защото се отнасям към миналото поколение. И трябва с напрежение да мисля и да се уча или да изуча инструкциите, за да мога да ги използвам.

А малкото дете взема мобилния телефон, натиска клавишите и звъни – то вече се е родило готово да използва тези играчки. Тъй като то е ново превъплащение на душата, разкриване на ново желание, в което са включени записи от опита на всички минали животи (решимот) и то от само себе си разбира кое как става.

Колко пъти съм наблюдавал как младите хора дори без да четат инструкциите, използват някакъв прибор – поиграе си малко с клавишите и вече е разбрал как работи.

Толкова леко трябва да започне да се възприема и методът на кабала. Макар и да ни се струва, че е духовна и е откъсната от земния живот, тя ще се разкрие. Когато започне да се разпространява сред масите, то на всички ще им стане ясно от само себе си, че всичко е точно така, че ако в нас е заключено злото на егоизма, което ни пречи да живеем, то трябва да се възползваме от силата на доброто.

И ако играем на такова добро, то ще достигнем до него. Днес демонстрантите излизат на улицата за протест против тежкия живот – хайде да поиграем на добро обкръжение. И чрез самото желание да се намираме и живеем в ново общество, по-свързано и по-сполотено, хората ще започнат да привличат светлината, възвръщаща към източника.

А ако им раздадем материали по кабала, то изведнъж, от само себе си тя ще започне да им се разкрива.

От урока по статията на Рабаш, 11.08.2011

[50964]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Във връзка с протеста в Израел е страшно да се види, че народът не разбира същността на случващото се…

Отговор: Пред нас е ”фестивал” и нищо повече. Има хора, които действително искат да изменят нещата на страната на социалната справедливост. Но какво е ”социална справедливост”? Хайде да обсъдим това с политиците и икономистите. Ако искаш да окажеш реално влияние, трябва да отидеш в политиката – нищо не може да се направи. Ние всички сме умни и дори и домакините смятат, че е необходимо всичко да се промени – но така не се вършат нещата.

Започни да вникваш в ситуацията и ще видиш, че всичко е изпълнено с безбройни взаимовръзки. Всеки има свое мнение и свой разчет и да се намери решение не е така просто.

Което е вярно, вярно е: трябва да се стигне до консенсус и да се създаде малко по-друго равновесие, малко да се намали тук и да се добави там. Обаче нищо няма да се появи от въздуха, всяка добавка ще се намери само за сметка на намаляване. Ето и главата на Централната банка на Израел предлага на манифестиращите да седнат на масата за преговори, защото става въпрос за сложен комплекс от проблеми.

При това положението съвсем не е толкова ужасно, колкото се опитват да го изкарат. Икономиката преживява подем и чуждестранните инвеститори внасят в страната немалко пари, което далеч не е типично за съвременния свят.

Разбира се, има неща, които е нужно да се поправят. Така че, хайде да действаме поетапно, да създадем открит форум, в който ще бъде представен списък с изисквания и всички заедно ще ги подредим по реда на предпочитанията.

Така се решават въпросите в семейството: сядаме и започваме да обсъждаме ситуацията. Всичко трябва да се вземе под внимание: количеството деца, здравето и обезпечеността на родителите, месечните доходи, спестяванията за екстремни случаи, необходимите харчове, приоритетността на задачите…

Съгласно същия принцип трябва да се действа на нивото на държавите и на целия свят. Затова ни е необходим открит форум и ”семейна” взаимовръзка, построена на взаимното поръчителство. Само тогава ще направим справедлив разчет, разбирайки, че всичко зависи от всички и поддържайки връзките на любовта и единството между нас. Никой не иска да печели за сметка на другия – напротив, ние разглеждаме всички възможности и търсим път, който максимално да удовлетвори всички.

Както в задружното семейство, така трябва да заложим на оптималността във формулата на решението. И тук няма да се разминем без открит форум, където правителството и народът ще стигнат до взаимно съгласие. Обаче подстрекателите, манипулиращи протеста, възпрепятстват това и правителството още не се е ”обезпокоило” от случващото се в пълна степен.

В крайна сметка, ходът на събитията ще ги побутне към това, но вече и сега е ясно какво е правилното решение: открит форум, базиращ се само на един принцип – взаимното поръчителство. Тук ще обсъдим как да разделим ”общата баница” между всички членове на семейството. Хайде да вземем в разчет всички обстоятелства, да подредим всичко по местата и да видим кой и доколко се нуждае от помощ. И тогава, по взаимно съгласие, ще започнем подред да решаваме проблемите.

Ако искаме да получим средства за сметка на магнатите, то и тях трябва да поканим на нашия форум. Хайде да проявим уважение към тях. Защото народът получава заплата, работейки в техните предприятия. Ако ги принудим да си тръгнат от пазара, крупните вложения в икономиката ще секнат. Да се вини за всички беди богатия – това е последната работа. Той просто ще закрие завода и ще се махне, а ти ще останеш без работа, макар и с високо вдигната глава.

Защо богатият трябва да се срамува от богатството си? Така е устроен светът. Искаш да го преобърнеш? Ще останеш без храна.

В крайна сметка, всичко зависи от възпитанието. Но във всеки случай, главното е диалогът. Други варианти просто няма.

Много хора днес искат ”да яхнат” вълната на протеста, включително и политиците, които сами и доведоха страната до сегашната ситуация. ”Ние също смятаме, че положението на пазара за недвижими имоти е нетърпимо”. Почакайте, нима не вие вземахте съответните решения на времето? Нима не вие, седейки в парламента и правителството с години, не способствахте за нарастване на проблемите?

Ще ни помогне само откритият форум под общия покрив на взаимното поръчителство.

От урок по статията ”Мир”, 08.08.2011

[50666]

Filed under: Ежедневен урок, Интервюта, Криза, глобализация - Няма коментари→

Любовта може да се разкрие само според степента на ненавистта – ”едно срещу друго ги е създал Творецът”. Започвайки своя духовен път (от нулата), първо се спускаме до определена дълбочина на желанието да се насладим (-1), а след това се издигаме от него (+1) и отново се спускаме още по-дълбоко (-2), за да се издигнем след това още по-високо (+2) и т.н.

Всичко е построено на основата на разкриване на злото и превръщането му в добро, докато не бъдат реализирани всичките стъпала. Мястото, в което разкриваме все повече и повече своя егоизъм и неговите престъпления, остава да съществува и никъде не изчезва! Но покрай него разкриваме ”заповед”. Както е казано: ”едно срещу друго ги създаде Творецът” и ” Преимуществото на светлината се познава от тъмнината”. И затова, дори когато се издигаме по всичките 125 стъпала и достигаме абсолютното добро, разкритото от нас зло не изчезва – иначе би изчезнал целият свят!

Защото сме създадени от противоположен на него материал. Желанието, създадено от Твореца, е съвсем миниатюрно – като малко зрънце. А всичко, което разкриваме допълнително към това желание, е благодарение само на намерението.

Първо, разкриваме своето зло – намерението заради себе си. А цялото добро се съпровожда от намерението заради отдаване. Цялото развитие е построено върху осъзнаване на злото, противоположно на светлината. Развива се не самото желание, а неговото осъзнаване, неговото разбиране.

Разкриващото се его не е самото желание. Самото желание, с което живеем в този свят, не е нито лошо, нито добро, то не се порицава и не се възхвалява. Важни са само намеренията, които се пораждат в мен относително другите или Твореца (което е едно и също). Те обезпечават дълбочината на желанието (авиюта), а не самото желание да се насладя.

Нужно е да се отдели едното от другото, добре да се обмисли и да се постараем да усвоим, че през цялото време работим над намеренията, поправяме своето отношение, а не величината на самото желание! Т.е. работата ни се оценява не количествено, а качествено.

Затова ”Престъплението не отменя заповедта”, а ”заповедта не отменя престъплението”, защото те взаимно се поддържат едно друго. Злото не изчезва и именно над него построяваме зданието на доброто. Тъй като ние сме творението и ако беше изчезнало нашето осъзнаване на злото и разбирането кои сме ние, бихме загубили и цялото добро.

Моето ”Аз” се изгражда като противоположност на Твореца – колкото по-противоположен се усещам, толкова по-високо се издигам и, съответно на това, мога повече да Му отдавам. В такъв случай, ще имам изискване за усещане на контраста между светлината и тъмата – което ми дава възможност да извърша голямо отдаване.

Затова трябва да ценим разкриването на злото, благодарение на което можем да постигнем доброто.

От урока по статия от книга Шамати, 10.08.2011

[50946]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Като човек в този свят, аз съм изграден така, че автоматично и непрестанно да мисля за себе си: Какво е най-изгодно да направя за себе си и как? Такъв ме е създал Творецът, както е написано „Аз създадох злото начало”. Аз просто разкривам това зло все повече и повече, и вече разбирам, че мисля само за себе си и решавам, че това е зло. И това вече е особено състояние.

Сега искам да го превърна в добро, защото мразя този егоизъм. Добро означава да мисля за всичко и да усещам всичко, сякаш е мое. Означава да се отнасям към всеки като към неотделима част от себе си.

Но ако изтрием това „като”, тогава отново ще остане само „аз” – само че по-егоистично „аз”! Да предположим, че изведнъж открия, че всички хора около мен са мои деца и ги обичам безкрайно, с цялото си сърце. Какво постигам с това? Сега аз наистина се отнасям към всички като към себе си, но егоистично! Тъй като ги смятам за свои. Те са като мен, както моето дете.

Затова казвам „Не! Омразата и отделеността остават!” и „Любовта ще покрие всички грехове”. Иначе няма да имаш съпротивлението – екрана, силата на преодоляване. Какво ще преодоляваш? Не преодолявам нищо по отношение на моето дете – готов съм да му дам всичко, защото моята естествена любов ме задължава да действам така.

Когато казваме, че искаме да възприемаме целия свят като себе си, не разбираме какви противоположности се съвместяват тук и какъв подход се изгражда. Аз не елиминирам отблъскването, а изграждам любов над него.

Затова сега в света се разкрива много особено състояние. Навсякъде се водят борби, спорове, сблъсъци, появяват се  различия. Целият свят е объркан и никой не може да живее спокойно с никого. И няма и да може. Караниците ще продължат да се подклаждат все повече, докато не разберем, че всички грехове трябва да се разкрият и трябва да се обединим над тях.

Не трябва да се страхуваме, че се разкриват, а напротив: когато се разкрият и ти покажат твоята слабост, точно тогава ще разбереш, че ти е нужна помощ. Ще видиш, че не можеш да направиш нищо сам и, че ти е необходима  светлината, връщаща към източника.

Затова виждаме, че се сблъскват толкова много различия, сили и цели, и никой  не разбира никого. Над всичко това, трябва да изградим един голям чадър – взаимното поръчителство.

Междувременно, всички тези различия и несъгласия ще останат вътре. Това е чудо, което не разбираме! Но чудото е, че те остават заедно с чадъра, създаден от любов и взаимно поръчителство, който се издига над тях.

Обичаме се един друг, въпреки всички наши противоположни различия. Толкова сме различни, защото  така се е разкрила Малхут свише. И не искам да променям другия човек, а просто искам да му обясня, че си заслужава да се отнасяме добре един с друг и му предлагам: „Нека всеки да съхрани позициите си и над всичко – да се обединим ”.

Ако сме получили такива противоположни свойства свише, от Твореца, и ако сме толкова различни по природа, тогава, очевидно, именно благодарение на различията между нас, можем да изразим хармонията на творението. Не е възможно да свириш класическа музика на един музикален инструмент. Трябва да има различни звуци: минорни, мажорни, всякакви инструменти и всички трябва да свирят заедно. Това и поражда хармонията и творчеството.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 10.08.2011

[50955]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да съумеем да възненавидим своето зло още повече от сега?

Отговор: Никога не можем сами да намразим своето зло или да заобичаме доброто. Такова отношение може да създаде вътре в нас само светлината, връщаща към източника – именно в това се и състои нейното действие.

Освен ненавист към злото, друго повече не ни е необходимо – всичко останало ще изградим над нея. И ако това бъде истинска ненавист към злото, получена от светлината, то ще се отнеса правилно към нея и веднага, с нейна помощ, ще изградя отношението си към света, към доброто.

А няма да седя и да се тормозя защо съм толкова лош. Това съвсем не е нужно, защото в такъв случай просто се намирам в своето его. Това е неправилен подход за използване при разкриването на злото – като крадец, който се тормози за това, че е откраднал, защото сега ще го хванат и трябва да страда.

Но знак за правилното развитие (с помощта на учение, група, разпространение) е, ако приемам разкриването на злото с радост, защото това ми дава възможност да напредвам. Разказват, че раби Акива се е смял, виждайки как се разрушава Храмът, защото е възприемал това като знак за приближаване на окончателното поправяне.

Защото освен разкриването на злото – нищо повече не се изисква. Ако злото се разкрива с помощта на правилна подготовка и се използва правилно, то незабавно постигаме доброто.

Цялото добро се изгражда за разкриване на злото. Затова, ако човек разкрива злото не като хванат крадец, на когото не му се е отдало да открадне за своя егоизъм, а разкрива злото в своето отношение към другарите и към Твореца, то веднага усеща в това разкриване на злото противоположността  – Този, който е разкрил това зло, светлината, връщаща към източника. И той веднага се прилепва към светлината и въз основа на разкриването на това зло съгражда заповед, тоест идва от следствието към причината.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 10.08.2011

[50870]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато четем „Зоар”, трябва да се опитваме да не забравяме, че всички поправяния означават обединение между нас. Трябва да видим всичко, което се случва днес в света, като разкриване на отделеността. В крайна сметка, омраза, безредия и всякакви проблеми ни се разкриват преди всичко, за да почувстваме ние, а после и целият свят, че трябва да поправим връзката между нас.

Доколкото разпространяваме и говорим за връзката помежду ни над разделението и противоположността между всички части на народа и на света, дотолкова се подготвяме и изискваме обединение по време на ученето.

Затова, колкото повече оказваме влияние и разпространяваме това знание, колкото повече говорим за обединение, опитвайки се да доведем народа до обединение, толкова повече ще го изискваме по време на ученето и тогава ще заслужим да проведем тази светлина към народа и света.

От урок по книгата „Зоар”, 10.08.2011

[50862]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→