Здравата връзка е като общо дете
Връзката между един човек с друг винаги включва трети компонент – степента на свързаност, обща за тях двамата. Връзка може да възникне само при условие, че има две различни неща, които се различават по свойства, по състоянието си едно от друго. Но ако те са различни, то как могат въобще да се съединят?
От друга страна, ако не сме различни, за каква връзка може да се говори изобщо? Самата дума „връзка“ вече предполага, че между нас има някаква противоположност, разлика. А връзката е третият компонент, включващ в себе си нещо от единия и от другия, и създаваща мост между тях.
Това трето, преходно звено се получава от включването на противоположните части на първия във втория, така че в първото присъства второто, а във второто – първото. И тогава между тях възниква трето тяло, подобно и на едното, и на другото.
Това се вижда от строежа на Бина, в която има части ГА“Р и ЗА“Т, и още няколко части вътре в нея, които създават „целем“ – образ на висшия за нисшия. Не е просто, тъй като се създава цяла система, за да може висшият да достигне до нисшия и там да построи някаква степен на свързаност.
И в самия висш трябва да има такова място, което е подходящо за отглеждане на нисшия – нарича се „матка“ (рехем). Това място е предназначено специално за нисшия, но от друга страна, то се отнася до тялото на висшия.
Всички системи, отнасящи се до връзката на висшия и нисшия, според правилото на второто съкращение (Цимцум Бет), съгласно което живеем, са много сложно устроени. Те включват специални парцуфи, наричащи се „коси“ (сеарот) и „облекла“ (левушим), вътрешният парцуф се облича във външния, за да може с негова помощ да се свърже с нисшия парцуф.
Системата е много сложна и затова в нашия свят не знаем как да построим правилна връзка помежду си. Няма да можем да се съединим, докато не разкрием вътрешното желание на всеки и не се включим един в друг – именно в това се състои взаимното поръчителство. А дотогава няма да можем да разберем как да съществуваме в една обща система. Трябва толкова да се разберем едни с други и да се свържем, за да усетя и приема желанията на всички останали като свои, а всички те да приемат моите желания. Само тогава ще можем да се свържем.
Ако съм свързан с всички, а те са свързани с мен, то ние се съединяваме чрез тези части, които са станали общи за нас. А в тези части, в които нямаме общо, няма да можем да се съединим – там всеки остава сам по себе си. Затова, всеки остава със своите свойства, с желанията си, дори с всички свои егоистични форми и се включва и действа само в тези части, където е способен да създаде връзка с другите. Такива са законите за връзка.
От урока по статия от книгата „Шамати“, 17.08.2011
[51599]
Кабалистите са ни оставили точните указания какво да правим с разкриваща ни се омраза – да я разглеждаме като средство за работа и всеки път да я поправяме. Следователно върху тази омраза трябва постоянно да строим мост между нас.
Само опитвайки се да се приближи към ближния и да се съедини с него, човек разкрива своите 613 непоправени желания. Само тогава започва да разкрива разбитата си душа и разбира какво трябва да поправи.
Приятели, за първи път в историята стигнахме до реализация на науката кабала, до предназначението на човека и поправянето, което трябва да измине творението! Всичко това сега е в наши ръце и сме длъжни да го направим, независимо, че може да се окаже доста трудно и даже невъзможно.
Въпрос:
Ако от начало не е имало омраза, то нямаше да има и любов, когато говорим за духовните понятия. Както е казано: „Аз създадох злото начало и, като допълнение, Тора за неговото поправяне, защото включената в нея светлина връща към източника на доброто“.
Въпрос:
Въпрос: В своето време Баал а-Сулам, като пред „закрити врати”, се е опитвал да предупреди народа за опасност. И той е разбирал какво се е случвало. Как не се е отказал в лицето на тази задънена улица?
Казано е: ”Всички престъпления ще бъдат покрити с любов”. Излиза, че любовта не е възможна без ”престъпление”, без работа над него. Трябва с мъдрост да се подхожда към отношенията ни един към друг: Формата за общуване винаги се изразява в недостиг и напълване.
Въпрос: