Връзката между един човек с друг винаги включва трети компонент – степента на свързаност, обща за тях двамата. Връзка може да възникне само при условие, че има две различни неща, които се различават по свойства, по състоянието си едно от друго. Но ако те са различни, то как могат въобще да се съединят?

От друга страна, ако не сме различни, за каква връзка може да се говори изобщо? Самата дума „връзка“ вече предполага, че между нас има някаква противоположност, разлика. А връзката е третият компонент, включващ в себе си нещо от единия и от другия, и създаваща мост между тях.

Това трето, преходно звено се получава от включването на противоположните части на първия във втория, така че в първото присъства второто, а във второто – първото. И тогава между тях възниква трето тяло, подобно и на едното, и на другото.

Това се вижда от строежа на Бина, в която има части ГА“Р и ЗА“Т, и още няколко части вътре в нея, които създават „целем“ – образ на висшия за нисшия. Не е просто, тъй като се създава цяла система, за да може висшият да достигне до нисшия и там да построи някаква степен на свързаност.

И в самия висш трябва да има такова място, което е подходящо за отглеждане на нисшия – нарича се „матка“ (рехем). Това място е предназначено специално за нисшия, но от друга страна, то се отнася до тялото на висшия.

Всички системи, отнасящи се до връзката на висшия и нисшия, според правилото на второто съкращение (Цимцум Бет), съгласно което живеем, са много сложно устроени. Те включват специални парцуфи, наричащи се „коси“ (сеарот) и „облекла“ (левушим), вътрешният парцуф се облича във външния, за да може с негова помощ да се свърже с нисшия парцуф.

Системата е много сложна и затова в нашия свят не знаем как да построим правилна връзка помежду си. Няма да можем да се съединим, докато не разкрием вътрешното желание на всеки и не се включим един в друг – именно в това се състои взаимното поръчителство. А дотогава няма да можем да разберем как да съществуваме в една обща система. Трябва толкова да се разберем едни с други и да се свържем, за да усетя и приема желанията на всички останали като свои, а всички те да приемат моите желания. Само тогава ще можем да се свържем.

Ако съм свързан с всички, а те са свързани с мен, то ние се съединяваме чрез тези части, които са станали общи за нас. А в тези части, в които нямаме общо, няма да можем да се съединим – там всеки остава сам по себе си. Затова, всеки остава със своите свойства, с желанията си, дори с всички свои егоистични форми и се включва и действа само в тези части, където е способен да създаде връзка с другите. Такива са законите за връзка.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 17.08.2011

[51599]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Кабалистите са ни оставили точните указания какво да правим с разкриваща ни се омраза – да я разглеждаме като средство за работа и всеки път да я  поправяме. Следователно върху тази омраза трябва постоянно да строим мост между нас.

Затова в днешния свят се разкрива общата, глобална криза – глобалната липса на взаимовръзки между нас. И тя се разкрива именно за да създадем  тази връзка!

Това е толкова просто, такава ясна картина се очертава. Не виждам никакви затруднения тук. Нужно е само да се обяснява отново и отново, за да се открият очите на човека. Но това, което се случва сега пред нас, е явно разкриване на този разбит съсъд, частите на който не са способни да се свържат един с друг и затова страдат.

А ние искаме с любов да обясним на всички тези разбити частици, че няма да ни стане по-добре освен ако не залепим своя общ съсъд. Преди няколко години аз вече предупреждавах, че ни чака криза и сега тя се случи. Скоро ще разкрием все нови и нови проблеми и скоростта на кризата ще нараства.

И е необходимо да се разбере, че това е процес на разкриване на нашето разбиване,  трябва да се подсигурим с лекарство, предотвратяващо заболяването. И тогава ще приемаме всеки такъв удар с разбиране и тутакси незабавно ще го поправяме.

С това ще можем да превърнем разкриващото се  зло в добро, като го увеличим 620 пъти! Защото светлината НАРАНХАЙ е „620 пъти“ по-голяма от светлината от неживото ниво – Нешама. И ако аз сега обръщам омразата в любов, то печеля 620 пъти повече светлина!

Представете си колко хубаво би било, ако сега в света се разкрие 620 пъти по-голямо и по-силно добро, отколкото разкриващата се силата на злото. Какво още не би достигнало на света – всичко би било в изобилие: източниците на енергията, добрата екология, спокойствието и хармонията.

А освен това, във вътрешната част на всичко това би ни се разкрило безсмъртието и вечността, защото на този мост между нас разкриваме връзката си с Корена и се издигаме на Неговото стъпало!

Всичките видове връзки са заключени вътре в нас, трябва да започнем да работим върху тях: върху виртуалните връзки, върху глобалните и интегралните – трябва да поправим всички тези нарушени връзки и да ги превърнем в добри.

Да се надяваме, че ще постигнем любовта в този „Ден на любовта“, който се отбелязва днес. Това е добър знак, именно днес да излизем във всички виртуални мрежи и да обясним какво е това любов. Нека това да е нашата „акция по разпространяване“ на любовта. Аз се обръщам с този зов към всичките си слушатели и ученици в целия свят!

От урока по избрани откъси от Деня на Любовта „Ту Бе-Ав“, 15.08.2011

[51395]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Само опитвайки се да се приближи към ближния и да се съедини с него, човек разкрива своите 613 непоправени желания. Само тогава започва да разкрива разбитата си душа и разбира какво трябва да поправи.

Поправяйки желанията си така, че не причинявам на другия това, което сам ненавиждам, аз поправям себе си до степента на Бина (хафец хесед) и се напълвам със светлината Хасадим. Това означава, че напълно се изчиствам от егоизма си. А след това постепенно обръщам този егоизъм към служене на ближния, което се нарича ”любов към ближния както към самия себе си” – поправяне на АХАП, 365-те желания.

Тези два етапа на поправяне се отнасят към тези желания, които се разкриват при обединение с другите. А ако у мен няма стремеж към обединение с другите, означава, че въобще не съм разкрил, какво имам за поправяне. Обичайните ни материални желания за храна, секс, семейство, пари, власт, знания не се нуждаят от поправяне. Моля, може да ги използваш!

Защото ако се стремя към знание или власт, това не е желание, което се разкрива при обединението с другите. А работата започва с това, че правя крачка напред, за да се обединя с другите и да разкрия в това обединение, свойството отдаване, вместо свойството получаване. И тогава започвам да откривам колко не го искам! Това мое нежелание и се нарича ”зло начало”, което ми се разкрива като творение.

Именно това желание, усещано като отблъскване от обединението с другия човек при опита да се разкрие свойството отдаване, се нарича зло и трябва да го поправим на добро. Тоест аз действам съгласно ясен ред, определен от фразата ”Аз създадох злото начало и в добавка – Тора като средство за поправянето му, защото светлината в нея възвръща към източника”, и крачка след крачка реализирам тази формула.

От урока по избрани откъси за Деня на Любовта ”Ту Бе-Ав”, 15.08.2011

[51364]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Приятели, за първи път в историята стигнахме до реализация на науката кабала, до предназначението на човека и поправянето, което трябва да измине творението! Всичко това сега е в наши ръце и сме длъжни да го направим, независимо, че може да се окаже доста трудно и даже невъзможно.

Нека все още има някакъв страх, че не сме способни на това и се чувстваме неуверено – но какво да се прави, времето настъпи! Реалността ни задължава да действаме. Пред нас се разкрва мястото на разбиване и трябва да се поправим.

И независимо, че сме свикнали, че кабала е изучаване на някакви си текстове, намерения, действия, които не носят видими резултати, а проявяващи се дълбоко вътре преживявания и усещания на човека, но едновременно с това, днес се доближихме до ситуацията, когато това започне да се въплъщава в материята. Тоест всичко, което учим и всичко, което се опитваме да реализираме в намерението, сме длъжни да го видим явно въздействащо на материята и въплъщаващо се в света, в новия баланс от сили, в процеса, през който света преминава.

Достигнахме до практическата кабала! И не е възможно да оставим мисията си и да избягаме. Ако не направим това, което ни е възложено, то и нас и останалия свят ни очакват много драматични събития.

Защото силата, която дойде, за да ни помогне да напреднем – в случай, че не се възползваме от нея правилно, ще продължи да действа. Но ако изпуснем възможността да я използваме правилно, по желания начин, то тя сама ще ни използва, независимо от нашето желание и то в много нежелана форма.

Искаме ли или не, тази сила сега се разкрива и трябва да се прояви в нас. Можем да я превърнем в анти-егоистичен екран и отразена светлина, в мярката на подобие и отдаване на Твореца – и какво по хубаво от това! А ако не го направим, то тази същата сила, която не сме превърнали в екран и намерение, в отразена светлина и отдаване, в светлина и добро – ще започне да ни действа в обратна форма.

Затова Баал а-Сулам казва, че е бил задължен да издава вестника и да започне да действа, така че всички да разберат, каква задача стои пред нас за да я изпълним.

От урока по вестник „Народ”, 16.08.2011

[51497]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво е ”практическа кабала”?

Отговор: „Практическа кабала“ е когато действаш на практика, а не само вътре в себе си. Макар, че вътрешната работа също се нарича практическа кабала – създаване на намерение, сливане (зивуг) и получаване на светлина поради отдаване. Тоест не просто четеш за това в книгите, а си постигнал инструмента отдаване, който се нарича екран, и можеш с негова помощ да извършваш практически действия.

Ти имаш материал, над които трябва да извършиш определената работа. А тя е възможна само за сметка на екрана. Екран получаваш благодарение на светлината, възвръщаща към източника. Всичко това се нарича практическа кабала – няма други практически действия, освен предаване на материала формата на отдаването. Желанието да се насладиш трябва да придобие намерение за отдаване – това е единственото действие, съществуващо в света.

А освен науката кабала, нищо не може да ни помогне, защото тази науката ни казва, как действа общата система и как трябва ние да действаме в нея. И ако съм възприел цялата тази наука и започна да я реализирам, то това се нарича ”практическа кабала”.

Подобно на това, както има теоретическа и приложна, практическа физика. В теорията може да се обмисля, да разбираме или не, но след това идваме до практическата реализация, когато правя различни опити, изучавам и измервам, проверявам така или иначе.

Подобно на децата, които за сега играят, за да пораснат и да станат възрастни, и ставайки възрастни, правилно да извършват тези действия вече в реалния живот. Това е предназначението на експеримента в науката.

А самата практика е реакция на достиженията в науката и в живота. Същото се отнася и до науката кабала. Но ако се учиш, за да я реализираш на дело, значи си вече на прага на практическата кабала – макар, че може би ще ти потрябва още много време, за да придобиеш екран  и започнеш да изпълняваш тези действия. Но съгласно своето направление, своята цел, ти вече се смяташ занимаващ се с практическа кабала.

Единственото практическо действие съществуващо в реалността –е сливането със светлината (зивуг де–акаа), мярката за подобие по свойства, която достигаме.

От урока по вестник „Народ”, 16.08.2011

[51493]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако от начало не е имало омраза, то нямаше да има и любов, когато говорим за духовните понятия. Както е казано: „Аз създадох злото начало и, като допълнение, Тора за неговото поправяне, защото включената в нея светлина връща към източника на доброто“.

Добрият източник – това е любовта. Но тя не може да се разкрие, ако в началото не се е разкрило злото, омразата, отхвърлянето – както не съществува краят без начало. Трябва да свикнем с това, че любовта и омразата винаги се проявяват и работят заедно.

И затова откриваме в своето общество и омраза, и любов, и разбираме, че едното е невъзможно без другото. Ние не сме прекрасните ангели, които са закостенели на неживото ниво – а сме хората с целия си жесток егоизъм.

И в тази степен, в която ще се стремиш да обичаш, ще разкриеш още по-голяма омраза. Само тогава ще се удостоиш с изхода от Египет и с достигането на планината Синай. Планината на омразата, „Планината Синай“ – това е резултатът от цялата ни предишна работа.

Вавилонската кула – това е едва самото начало, там още нищо не се е разкрило. И затова 20 поколения от Адам Ришона и до Авраама – първите поколения на кабалистите, се наричат праотци. Това е само първоначалната подготовка. Защото там още не се е разкрило голямото желание.

За пръв път желанието се разкрива във Вавилон, откъдето започва науката кабала. Там вече има някаква планина на омразата – „Вавилонската кула“, над която може да се издигаш. Там се ражда науката кабала – науката за обединението, от там се появяват хора, които са способни за него. Така през цялото време любовта се разкрива над омразата.

Затова не е страшно, че в нашия свят днес се разкрива омразата. Необходимо е само да не допуснем тя да се разкрие по естествен начин, а да изпреварим удара с лекарство, за да се разкрие омразата с разбиране, осъзнато – за да сме сигурни, че  имаме прецизни инструкции, как да я използваме и да я използваме правилно.

От урока по избрани откъси от Деня на Любовта „Ту Бе-Ав“, 15.08.2011

[51392]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да се обясни на хората ползата от обединението? Какво ще им даде то?

Отговор: Благодарение на обединението достигаш до равновесие с Природата и тогава няма да изпиташ недостиг от нищо.

Проблемът ни е в това, че всяко дело изисква от нас усилия, енергия. Но ако пребиваваш в равновесие с Природата, в съгласие с нея, то почти няма да прилагаш старание. Ти ще действаш като вечния двигател, на практика без гориво, без усилия, без съпротивление.

Днес всички твои действия са предизвикани от това, че си противоположен на Природата. Но представи си обратната ситуация: където и да отидеш, веднага всички са готови да ти помогнат изцяло, и ти на тях. Всичко става неизмеримо по-лесно, губиш неизмеримо по-малко енергия, материал и време, имаш неизмеримо по-малко проблеми. И така е във всичко.

Равновесието снема напрежението: ти встъпваш в такава връзка, която обезпечава свободното движение един към друг. Това се отнася до производството на каквото и да е и към всичко, което извличаш от Природата. Навсякъде възниква изобилие, защото във всеки елемент ни се разкрива вътрешната светлина, допълнителната енергия.

Навремето разузнавачите, изпратени по земите на Израел, след четиридесет години скитане из пустинята, разказвали за нейните огромни плодове. Именно това са имали те в предвид. Да, тежко е това, но друг изход няма. Aко искаш да добиеш блага за цялото общество, необходимо е да отмениш, да ликвидираш противоположността ни с Природата.

От урок по книга „Зоар”, 12.08.2011

[51082]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В своето време Баал а-Сулам, като пред „закрити врати”, се е опитвал да предупреди народа за опасност. И той е разбирал какво се е случвало. Как не се е отказал в лицето на тази задънена улица?

Отговор: Това не е задънена улица. Успехът не е в нашите ръце и за нас няма друг изход – трябва да действаме, особено днес, когато целият свят е в криза. Днес вече не говорим за оцеляването на взетия отделно народ на Израел, защото крахът приближава навсякъде.

Създава се особена ситуация, където всеки разбира, че нещата са зле, но никой няма решение. Това вече не са конфликти между слаби и силни, богати и бедни, а напротив, трябва да се борим с един глобален проблем, който до няколко месеца ще се изрази в много радикална форма.

При тези условия, трябва да се обединяваме все по-силно и по-силно. Разбира се, че ще бъде трудно. Това е като да преминем Червено море: няма да стигнеш до никъде, докато не скочиш във водата. Но имаш всички условия, за да скочиш.

Преминаването на Махсом е проблематично – то изисква от теб да скочиш без да гледаш назад, и ти стигаш до състояние, където си способен да направиш това.

От урок по вестника „Народ”, 14.08.2011

[51245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Казано е: ”Всички престъпления ще бъдат покрити с любов”. Излиза, че любовта не е възможна без ”престъпление”, без работа над него. Трябва с мъдрост да се подхожда към отношенията ни един към друг: Формата за общуване винаги се изразява в недостиг и напълване.

Затова трябва да се стремим към любовта и да не се отчайваме от това, че пътьом разкриваме ненавистта! Много добре, ако отрано знаем и разбираме, че е такава формата на напредък. И тогава откриваме истината, а след това, съгласно силата на ненавистта достигаме до любовта.  Планината Синай (планината на ненавистта) се превърнала в планината на светостта, Планината Мория.

Затова душата се е разделила на толкова части, на такова голямо количество хора. И дори ако живееш в някое глухо място и си откъснат от хората, но имаш връзка още с някой макар и виртуална, то тогава вече можеш да работиш над нея.

Защото пряко с Твореца могат да работят само кабалистите, обладаващи духовни постижения. А засега ти е нужен някакъв постоянен образ, намиращ се извън тебе, за да те отблъсква, и да правиш разчети с него.

Той не може да бъде твой роднина: дете или съпруга. Той трябва да е човек, нямащ с тебе никакъв контакт и връзка. И тогава ще си дължен да развиеш такива форми на отношения, в които ще преобладава ненавистта, а над нея любовта.

Затова трябва да постигнем съединение, взаимно поръчителство – въпреки различията. Любовта може да се изгради само над ненавистта. Донесете всичките си желания, всичките си изисквания, всичките си спорове, а ние трябва да приемем всички тези условия, които вече ни се разкриха и предстоят да се разкрият като дадени свисше!

Нека да се събират хората с всякакви виждания: леви, десни, религиозни, светски с всякакъв стереотип и заблуждения – всичко това сме получили свисше. Творецът ни е поставил в такива условия, за да разкрием над всичко това взаимната връзка, обединение, поръчителство – всичко заедно, подкрепяйки се един друг. И с такова обединение изграждаме такъв организъм, който е способен да издържи на вечността.

Нищо не изтриваме, нито едно свойство, с което всеки се е родил, нито един порок. Нека дойдат всички със своите грешки и престъпления. Грижа ни е само това, как да обединим всичко под един покрив, под купола на любовта към ближния, както към самия себе си, за да покрие любовта всички престъпления.

Аз гледам на това, като на част от Твореца и на част от творението, дадени ми свисше. А моята задача е само да ги съединя, всичките. Творецът през цялото време ни подхвърля проблеми, разкривайки все нова и нова ненавист, отблъскване, разногласия. А над всичко това всеки път все повече изграждам и разширявам своята любов и така се изкачвам по стъпалата на стълбата.

Затова без разрушения, без 9–ти Ав не е възможен деня на любовта, 15–ти Ав.

От урока „Ту Бе-Ав“ 15.08.2011

[51375]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да се настройваме вътрешно, преди да тръгнем да разпространяваме навън?

Отговор: Ние сме длъжни да се стремим към единството, извисявайки се над всякакви различия и пропасти помежду ни. Някои хора ми се струват абсолютно антагонистични, другите ме ненавиждат, трети са прекалено различни от мен по своите виждания, вярвания, усещания…

Обаче на всичко това аз правя съкращение, т.е. не използвам всичките си отрицателни реакции, а искам над тях да изградя чувство на единство и сплотяване.

Казано е: „Всичките престъпления ще покрие любовта“. Това означава, че отдолу се намира целият ми негатив (–), целият егоизъм, всичките престъпления – а отгоре, всичко това покрива позитивът (+), любовта.

Разликата, спадът между тях създава силата на съпротивление и преодоляване, или според кабалистическата терминология – екрана, отразената светлина. Тя възниква от противоположността на двата полюса в мен.

И затова ние не отстраняваме егоизма си поради непотребност, а буквално го покриваме с любовта. Престъплението си остава – необходимо е само да се възползваме от методиката за поправянето и да му прибавим покритие.

От урока по книгата „Зоар“, 12.08.2011

[51066]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→