Да останеш в духовното завинаги означава, да се съгласиш, че егото ти никога няма да получи напълване. Сега се намираме в самото начало на духовния път и желанията ни за наслаждение вече не се напълват, те все повече ще се опустошават, докато не ни стане съвършено ясно, че трябва да се издигнем над тях.

Нямаме избор. Защото предишният подход се е изчерпал, цялата тази игра, устроена ни свише, за да израснат в нас желанията на този свят – завърши! Сега трябва да работим над друг вид желания. И скоро ще видим това явление в мащабите на целия свят.

В егоистичните желания ще почувстваме недостиг във всичко: липса на безопасност, увереност, жизнени сили, надежда за бъдещето. Но едновременно с това ни се открива възможността да се свържем с Твореца и да помолим да се прилепим към Него.

И молиш не за да се скриеш от усещането за недостиг и пустота. Защото това би означавало, че просто сменяш малкото напълване за по-голямо. И кой не би пожелал това? Обикновено така се случва, когато човек го настигне някакъв удар и той веднага си спомня за Твореца и започва да се моли.

В мирно време животинското ми тяло не позволява да се говори за Него, а когато се плаши, тогава ме праща за помощ при Твореца. И аз (човекът) се устремявам към Твореца, защото на там ме побутва животинското в мен. Като че ли ми казва, че няма какво да яде и ме изпраща при Твореца да моля. И аз, човекът, отивам и моля за своето животинско. Ето така живеем…

Но ако човек се стреми към висшето не затова, че усеща недостиг от обичайното напълване, а започва да усеща важността на отдаването, което обкръжението му предава, то над личните си празни желания развива духовните.

Ако прави това не защото иска някак да се напълни и да получи в замяна някаква изгода, означава, че е достигнал този обрат в себе си, след което започва да се грижи за духовния съсъд.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 18.08.2011

[51782]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За нас са много важни „кръглите съсъди” (игулим), защото те съдържат цялата светлина от Края на поправянето. Цялата тази светлина, която сега не сме в състояние да приемем до момента на окончателното поправяне, се намира в кръгли сфери и оттам оказва натиск върху нас, грижи се за нас, стига до нас във вид на светлина, която ни връща към Източника, играе роля и на заобикаляща и на вътрешна светлина.

От кръглите сфери получаваме всичко. Цялото ни развитие протича благодарение на тях, защото докато нямам духовен съсъд (а ние никога нямаме съсъд за следващото стъпало), аз се намирам под натиска на кръглите сфери. Заобикалящата светлина, която се намира в кръглите сфери, промива съсъда.

И затова усещам неудобства, скачам от едно място на друго, като че ли се намирам в магнитно поле, което ме притегля и отблъсква. Защото засега не съм способен да управлявам себе си и да се напълвам с помощта на екрана, «линията» (кав) – и затова сферите ми въздействат.

Общото управление на света също се осъществява с помощта на кръглите сфери. Затова нашият свят се нарича «кръгъл» – глобален, интегрален. В него като че ли кръгът се затваря и ни се показва висшето управление. И докато не започнем да го възприемаме чрез екрана като „пряко“ въздействие, то се явява отгоре като „кръгла сфера“ (игулим), която ни охранява, за да не направим глупости и да не взривим света, а да достигнем набелязаната цел.

Кръглите сфери ще ни управляват до момента, в който ще можем сами да вземем управлението в свои ръце, поемайки го от Твореца. И тогава от нашата гледна точка то ще се нарича пряко. И доколкото приемем управлението и контрола над цялото творение от ръцете на Твореца и започнем да работим, дотолкова ще започнем да строим правата линия.

Но днес сме на 100% управлявани от кръглите сфери. Има само една искра във всеки от нас, малка колкото трохичка, която получава светлината си от прекия лъч (кав ешер).

Отгоре през всичките сфери до нас стига пряк лъч светлина и събужда в нас искрата, призоваваща ни да започнем работа в този пряк канал, водещ нагоре. А всичко останало остава под управлението на кръглите сфери. Затова целият свят, където не се усеща пробуждането в точката в сърцето от прекия лъч, съществува в кръглите сфери.

С пробуждането на точката в сърцето получаваме възможност да съединим в едно „Исраел, Тора и Твореца“ – в тази именно пряка линия, която достига до нас през всичките кръгове. И в този случай кръглите сфери също стават различни, защото линията, минавайки през тях, ги напълва и създава различията в тях. И затова започвам да усещам дискомфорт: питам за смисъла на живота, за същността на случващото се. Вече чувствам някакво оживление и отвътре, и отвън.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 18.08.2011

[51792]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Днес и преподавателите, и учениците са в беда. Учителите са безпомощни, не разполагат с необходимите средства за посрещане на изискванията на съвремието. А учениците изпитват качествено ново нарастващо нежелание за учене. Не искат да ходят на училище …

Отговор: Мисля, че и двете страни вече са узрели да обсъждат този проблем помежду си. Те са пред задънена улица, това е ясно на всички и не носи полза нито на учещите се, нито на учителите, нито на образователната система.

Мисля, че при тези обстоятелства, ние трябва да станем свързващото звено – да представим  на обществото нашия поглед върху проблема и нашите предложения за големи промени в образователната система. Това трябва да стане в книга, в която да изложим нашия подход – така, че да може да бъде приложен на практика.

Защото, в новите условия Министерството губи власт над училищата. Негодуванието и непродуктивността са достигнали такова ниво, че учениците просто не влизат в час, а учителите няма да искат да продължат да следват инструкциите, спуснати от горе, които са откъснати от живота и неосъществими.

Затова мисля, че можем да предложим книга, в която ще предоставим  нашите съвети за коригиране на ситуацията, като се започне с настоящите обстоятелства и т.н. Тя няма само да изброява конкретни занимания, а ще бъде един вид образователен наръчник. Учителят трябва да бъде научен как да възпитава децата, как да създаде сътрудничество в класа и т.н. Нужен е пълен набор, целенасочен методичен комплекс, а не откъслечна информация.

Освен това, тази книга ще бъде предназначена както за учителите, така и за учениците. Не трябва да се крие нищо от децата, това ще е урок, който ще ги подготви за взаимодействие и взаимно разбиране.

Тук трябва да осъзнаваме: едно време в егоистичния ни свят социалните връзките са се изграждали йерархично отгоре надолу. Управниците са насаждали идеята за власт у хората и на същия принцип са работели и останалите системи, включително и образователната. Но днес, старите методи се обезценяват: управниците и парламентите не могат да управляват страната, хората не могат да получат подкрепа от тях, връзката изчезва.

Същото нещо се случва и в класната стая. Преди всички са седяли срещу учителя и са получавали ежедневната си „доза“ знания или обучение. Всички са били длъжни да учат, за да се явят на изпити. Днес ситуацията се е променила: двете страни вече не могат да поддържат стария тип отношения, защото се е разкрила интегралната връзка, според законите на която всички трябва да бъдат равни, както се сравняват един с друг Малхут и Бина. Само така ще се прояви новата система: чрез равнопоставени отношения методиката ще се предава през поколенията.

С течение на времето, разработвайки все по-фини технологии,  светът ще започне да разбира, че най-новите постижения ни свързват един с друг и чрез тях ние получаваме нова „енергия“ – светлината, връщаща ни към Източника. С нейна помощ ще получим възможност да действаме реално в човешкото общество, помежду ни, в нашите отношения – до такава степен, че това ще се превърне в нова дума в процеса на творческото ни развитие и самоизграждане.

В следващия етап от развитието на света ще трябва буквално да използваме силата на нашето обединяване, за да създадаме нови неща. Не искам да изглеждам като мечтател и все пак ще ви дам един пример: да предположим, че създадем такива принтери, които чрез положителната енергия, протичаща между нас, ще разпечатват това, което ни е необходимо. Ето до каква височина може да достигне хай-тека: хранейки чедата му с новата сила на единството между нас, ние ще придаваме на материята разнообразни нови форми. И без значение какви именно: къщи, коли… Все още не осъзнаваме до каква степен се видоизменя нашият свят днес.
Що се отнася до образователната система, тя трябва първа да се включи в процеса на промяната преди всички други системи. Днес това е наистина глобален проблем.

От урока във вестник ”Народ”, 18.08.2011

[51702]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Открива ли се съвременният свят за науката кабала?

Отговор: Да, но при условие, че се обединим и направим място вътре в себе си за свойството отдаване, за светлината, за да може чрез нас тя да въздейства на целия свят. Ние трябва да станем свързващо звено, „проводник”, който провежда светлина към останалите народи.

Ако направим това, няма да има никакви проблеми и вълната на всемирното пробуждане ще ни издигне до духовния свят. Но това ще стане само ако се обединим, за да прокараме това обединение към цялото човечество и да доставим удоволствие на Твореца. Така Той, аз и целият свят ще бъдат свързани в единна система.

От урока на тема от вестника „Народ”, 14.08.2011

[51255]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам пише във вестника „Народ”, че е недопустимо да изпуснем правилния момент. Какво означава това в рамките на днешните протести в Израел?

Отговор: Означава, че трябва да разпространяваме посланието за обединение, но преди всичко, да се обединим помежду си. Не можем да забравим за това, иначе нашата поява би се превърнала в един обикновен концерт.

Когато разговаряте с хората и се представяте пред тях, трябва да разберете, че сте заедно с нас и искате да предаде вътрешната, духовната промяна на нашата взаимовръзка. Само това ще им позволи да почувстват, че обединението е спасението.

От урока на тема от вестника „Народ”, 14.08.2011

[51249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да се отнеса към този страх, който изпитвам, обръщайки се към хората, за да им разкажа за кабала?

Отговор: Този страх не изчезва до самия край на поправянето. Почетете Псалмите и ще останете поразени, че даже цар Давид, намиращ се на такива високи,  духовни стъпала, е изпитвал страх. Разбираемо е, че това не са такива страхове, както нашите, а страх от това, ще можеш ли да отдаваш, ще изпълниш ли правилно действието или не, постоянните съмнения.

С такива страхове и съмнения започва всяко духовно стъпало. И това същото се отнася и до нас, всичко започва със страха, отблъскването, неприемането, опасенията. Това е Малхут, която разкрива в себе си недостатъка на всичко. Това е стъпало на навлизане в състоянието на отдаване заради отдаване, на Бина (хафец-хесед).

Състоянието на отдаване заради отдаване не е състояние на безстрашния герой. Той засега само се е повдигнал над егоизма си, над всички страхове и може само да отдава заради отдаването. И да се издигнеш на това стъпало на отдаването можеш само от страха, опасенията, чувствайки, че у теб няма нищо: нито сили, нито разбиране, но това не е важно!

Главното е, над всички тези страхове да се прилепиш към висшето и да достигнеш до най-малкото, начално сливане, което се нарича състояние на ”зародиш”, три дни на абсорбция на семето – над всички тези неприятни усещания.

Това е състояние на криза, отдалечаване, безсилие. То е по-лошо от смъртта, защото смъртта е някакъв изход, а тук няма такъв, само да скочиш нагоре! Това не е обикновено състояние.

От урок по вестника ”Народ”, 16.08.2011

[51490]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

През лятото на 1940 г. Баал а-Сулам е публикувал вестника „Народ” в последен опит да стигне до някакви практически действия преди катастрофата и пред лицето на проблемите, обхващащи тогавашната мандатна Палестина.

Той е искал по някакъв начин да тласне народа по-близо към обединение и е направил всичко, което е могъл, за да постигне това. Обаче веднага след публикуване на броят, неговите врагове незабавно се надигнали и докладвали за вестника на британските власти, които спрели издаването поради обвинение в обществена агитация.

Днес също нямаме друго решение освен да реализираме пътя, предложен от Баал а-Сулам – пътя на обединение. Създалата се ситуация в Израел и в света не е по-малко заплашителна от ситуацията в неговото време. Но сега условията са различни – несравнимо по-благоприятни.

Трябва да приемем върху себе си отговорността и да я реализираме. И можем да го направим. Имаме подготвителната основа за това, възможностите и необходимите вътрешни и външни условия. Всичко се изгражда само за да можем да се организираме правилно, и когато го направим, успехът със сигурност ще ни споходи много скоро.

Нека се пропием от духа, който Баал а-Сулам е искал да предаде и който ние, неговите последователи, трябва да оживим днес.

Имаме много групи по целия свят. И относно това е важно да разберем, че всички онези, които са лично свързани с поправянето на света, които са получили точка в сърцето, се наричат „Израел”. Те са тези, които водя света напред, докато живеят и действат в собствените си страни, така както главната група в Израел помага на целия еврейски народ да разбере и да осъзнае нуждата от взаимно поръчителство. Всяка група във всяка страна е в същата ситуация.

Страните на света са като органи на общото тяло, които принадлежат на различни жизнени системи. Затова нашите групи дават жизнени сили на техните народи във всяка част на света. Всяка част от нашето движение, всяка група има същата връзка със своя народ, както ние имаме тук с еврейския.

Затова, думите на Баал а-Сулам са приложими във всяка група, а също и във всички групи заедно с техните връзки със света (от науката Кабала знаем, че частното и общото са равни).

От урок по вестника „Народ”, 14.08.2011

[51259]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да се съединя със света, ако целият свят мисли само за себе си?

Отговор: Това не е важно. На теб само ти се струва, че светът мисли за себе си. Всъщност, той не мисли за себе си – ти усещаш света такъв.

А когато се поправиш, присъединиш към себе си всички останали, изведнъж откриваш, че всички тези останали ги няма. Така ти се е струвало в твоя непоправен егоизъм, че целият свят е разбит на части и че трябва ти да ги поправяш. На практика си поправял себе си.

От виртуалния урок, 14.08.2011

[51682]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо говорим за ненавистта – нали болшинството хора не чувстват ненавист един към друг, а просто безразличие?

Отговор: Когато ми се струва, че на съседа тревата е по-зелена или му завиждам за новата кола – това се нарича ненавист. Защото винаги оценявам своето благополучие спрямо обкръжението си и ако това сравнение не е в моя полза, предизвиква в мен ненавист към другите.

С успехите си те ме заставят да се чувствам зле и да страдам. И, естествено, за това ги ненавиждам. Възможно е да не си даваш сметка за това, но е така.

Не може другите да са ми безразлични, защото сме свързани в една система и аз безусловно оценявам състоянието си по това, какво е при другия. По своята природа сме такива, че искаме да видим всички останали по-долу от нас, за да ни обслужват всички. Ако не разбираш това, то е просто недостатък на осъзнаването.

И кога ми се разкрива, че искам всички останали в услуга на себе си? Когато сам се опитвам да им служа, тогава виждам колко искам обратното!

Това не е просто – да разкриеш своята ненавист. Към планината Синай (планината на ненавистта) и получаването на Тора пристъпват след много продължителна подготовка – египетското робство и странстванията в пустинята. А докато ненавистта не се е разкрила, ти не се нуждаеш от Тора.

Много хора в света се считат за праведници, на които им се струва, че не желаят лошо на другите и че ги обичат. Те просто не усещат своята ненавист. Ако наистина са се опитали да обичат другите, то биха разкрили колко ги ненавиждат. Нужно е да преминем през Египетското изгнание, за да разкрием ненавистта.

Затова „Денят на любовта” (Ту бе-Ав, 15 Ав) идва след деня на разрушението, 9 Ав.

След като разкриваме злото, огромната страшна криза, ненавистта между нас – минават 5 дни (5 нива), в които поправяме себе си и стигаме до любовта. Само в тази форма!

Затова и в обикновения живот, ако между мъжа и жената няма кавги, то и любовта не се разкрива. Понякога хората нарочно, инстинктивно се стараят да се поскарат, за да почувстват след примирението сладостта и вкуса на отношенията. По-лошо от всичко е равнодушието.

От урок по избрани откъси за „Деня на Любовта” (Ту Бе-Ав), 15.08.2011

[51378]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Засега хората все още вярват, че ще им се отдаде да въведат ред в обществото, в света с помощта на старите средства. На тях им се струва, че притежаваме необходимите знания, сила, програмата за устройството на света. Някои от наивност не разбират какво става със света.

Учените, икономистите се събират, надявайки се да намерят някакво частно решение. Те обсъждат, а през това време кризата все расте. И когато тя се материализира още повече, на тях ще им стане по-ясно накъде са ги завлекли с тези преговори, за какви цели и за собственото им безсилие. Лесно е да искаш – проблемът е да реализираш исканото. И това може силно да обърка хората.

Всъщност, всичко зависи от нашата работа – от намеренията и желанията ни, доколко ще можем да обясним на хората принципа на взаимното поръчителство.

Но проблемът е, че светът още не разбира какво се случва. Независимо, че много от големите хора вече говорят за това, че няма решение и методите, които се каним да приложим към света и неговото днешно реално състояние – са неща, много далече едно от друго. Сякаш се опитваш с огромен гаечен ключ да настроиш супер модерен електронен прибор. Те не си подхождат ни най-малко!

За това вече пишат много икономисти, социолози, политици – те по-добре усещат ситуациите в човешкото общество. Обаче академическата наука закъснява. Тези, които работят непосредствено в центъра на събитието: на борсата, в бизнеса, в банките са по-чувствителни, усещат тънката динамика на събитията и измененията в света.

За нас е важно да помогнем на света да разкрие колкото се може по-бързо, че нямаме никакви средства, с които да променим каквото и да е. Всяка промяна е възможна само ако е за сметка на промените в обкръжението, т.е. обществото, СМИ, човека.

А не за сметка на промените в съществуващата система, които са остарели и не могат да бъдат поправени с помощта на старите методи. Трябва, преди всичко, да променим себе си и чак тогава да променим системата, съответно на своите промени.

Когато самите ние станем глобални и интегрални, ще можем да почувстваме какво означава взаимно поръчителство, т.е. ще се приближим до онази форма, в която трябва да съществува обществото – само тогава ще можем да построим такова общество.

От урока по вестникa ”Народ”, 16.08.2011

[51583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→