Въпрос: По какъв начин ще преминем към икономика на взаимно поръчителство?

Отговор: Баал а-Сулам пише за това много просто: всеки прави за обществото всичко, което е по силите му, и получава толкова, колкото му е необходимо, за да покрие нуждите си. Оттук могат да се изведат конкретни формули за справедливо разпределение, от което се нуждаят манифестиращите в Израел.

До този момент, колкото човек е отнемал, крал, лъгал и мамел, толкова е и получавал. Хората са действали егоистично, използвали са роднинските връзки, оказвали са натиск посредством всевъзможни фактори, за да получат колкото е възможно повече. Отсега нататък ”повече” няма да има. В крайна сметка трябва да минем към справедливост. Тогава защо на теб ти се полага повече, а на мен – не?

Възможно е ти да си по-умен от мен. И какво от това, не съм виновен, че съм се родил глупав.

Да допуснем, че съм пораснал два метра, вдигам двеста килограма и се занимавам с бокс, а ти си всичко на всичко метър и половина, петдесет килограма, но пък си умен. Докато аз с труд печеля пет хиляди на месец, ти изкарваш милиони. Ако имах такава възможност, разбира се, щях да дойда при теб, да те нокаутирам и да взема милионите ти, оставяйки ти от добра душа пет хиляди.

Кой от двата варианта е справедлив? На мен са дали сила и я използвам за лесна печалба, за сметка на другите, а на теб са ти дали ум и ти го използваш по предназначение. И ето ти нашето общество?

В крайна сметка такова изравняване води до всеобщ крах и просто няма да ни остане нищо друго, освен да изведем някаква балансирана формула, която да установи равновесие между нас. Коефициентът в тази формула няма да бъде нито моята сила, нито твоят ум, тук е необходим друг, справедлив расчет. И Баал а-Сулам ни го представя просто, макар и в социалистическа ”опаковка” от своето време. Докато не усвоим този расчет винаги ще има хора недоволни от сегашната подялба на ”баницата”.

От друга страна, трябва да се разбере: защо другият взима парите, които аз мога да спечеля за себе си? Ето на, в крайна сметка никой не ме ограбва, просто сме задължени да се грижим един за друг, както в семейството, когато подаряваш всичко по-добро на децата и получаваш от това повече удоволствие, отколкото от собствената си заплата.

Разбира се, по пътя на такива взаимоотношения е необходимо да се премине през множество поправяния. Не искаме да насаждаме нищо чрез сила, както в Съветска Русия. Обаче действително ни е необходимо да създадем ново възпитание. Друг изход няма, самó нищо няма да се свърши. Трябва постепенно да въвеждаме хората в курса на работа, да внесем тази тема в дневния ред на обществото, на страната, на света. А иначе не бихме направли дори и първата крачка.

Затова, когато тази крачка бъде направена, изведнъж с удивление ще забележим, че всичко пред погледа ни се подрежда и върви гладко като по мед и масло. Необходимо е само да се започне.

Крайната формула днес ни се струва много ясна: без външен натиск, ти сам се задължаваш да отдаваш на другите всичко свръх необходимо, сякаш това са твоите деца, заради които си готов да инвестираш колкото е необходимо. Нужно е, преди всичко, всички да достигнат до такова усещане, световъзприятие, на добра воля, защото на духовния път няма принуда.

Става въпрос за дълбока, тежка, мащабна революция на съзнанието. Обаче трябва да я започнем, иначе Природата ще ни подгони бързо напред, защото постоянно изоставаме от оптималните темпове. Трябва да напредваме сами, съобразявайки се с възпитанието на обществото. Главното тук е именно възпитателният процес, според степента на който светът ще се преобразува.

От урок за поръчителството и социалната справедливост, 22.08.2011

[52158]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Човек гледа телевизия средно по няколко часа на ден. Съвременните програми, филми и предавания буквално насърчават насилието и убийствата. Как е възможно, от една страна, да искаме да разпространяваме правилни ценности в обществото, а от друга страна, да отравяме умовете на хората с насилие на екрана от самото им детство?

Отговор: Както виждате, хората биват дрогирани, а правителствата си правят своето. И това е така по целия свят, освен в страните с авторитарни правителства, като Иран и Венецуела.

На всички места медиите, като цяло, и конкретно телевизията не знаят граници.

Това дрогиране не е случайно и то ще продължи, докато хората не покажат своето отношение към целта. Само тогава ще получат силата да разрешат този проблем. Работата е там, че съвременните канали за комуникация разкриват злото в нашия живот и по този начин ни насочват към целта. Затова ако просто започнеш да ликвидираш „добрата за нищо” медия, как тогава хората ще разкрият злото?

Имаме си работа с две противоположности в едно явление. Всъщност Творецът използва това зло, за да ни насочи към доброто, но към истинското добро, а не към фалшивата идилия на добрата медия, която отглежда добри момчета и момичета. Не това е целта. От нашия край ние трябва да се стремим към свързване. А нашата връзка е чрез любов към другите като към себе си и към Твореца. Това е единственият начин да постигнем нашата цел. Просто да гледаме „добрата” телевизия няма да ни помогне. За повече прочетете статията на Баал а-Сулам „Изграждане на бъдещето общество”.

От беседа за поръчителството и обществената справедливост, 23.08.2011

[52307]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да опишете накратко понятието поръчителство?

Отговор: Поръчителство е, когато всеки разбира, че неговото благо зависи от благото на ближния. Не може да ми е добре, ако на него не му е добре. Не мога да нахраня сам себе си – аз храня теб, а ти – мен. Само така можем да живеем, иначе ще умрем. Избирайте, няма други варианти.

Ето до каква степен трябва да почувстваме общата взаимозависимост. Най-важното нещо за един човек е насъщният хляб, но няма да можем да си набавим дори и тези най-необходими неща, ако не изпълним условието за взаимно обединение. Всеки ще обезпечава другите, а не себе си. Само така Природата ще ни принуди да се обединим помежду си.

От това усещане следва всичко останало. Така както в сплотено семейство се грижим заедно за децата и помагаме на родителите. Ще захвърлим ли болен дядо в беда? Не, разбира се. Самото състоянието на поръчителство ни задължава да не го оставяме, не е необходимо да се въвеждат специални закони. Важно е да има подходяща среда в обществото, която чрез медиите и обкръжението ще осъжда или одобрява дадени взаимоотношения и прояви между хората.

Но днес, докато израелското общество не е приело принципа на поръчителството, трябва да помагаме, особено на тези, които не могат да се справят сами. Нека да обсъдим как бихме могли да закрепим положението на хората, живеещи под прага на бедността. Това е първата ни грижа, зашото в семейството никой не бива да пада по-ниско от това ниво.

Нека, както казват, „потушим пожара“, а междувременно да работим върху всеобщото възпитание на хората, за да се движим в посока на поръчителството – днес самата Природа изисква това от нас. Висшият свят се спуска към нас и се проявява именно под формата на поръчителство.

Ще отнеме от половин до една година, докато хората започнат да си дават сметка и да осъзнават смисъла на случващото се, но още сега трябва да помогнем на нуждаещите се, които нямат пари да се изхранят до следващата заплата. На тях трябва да им дадем необходимото още сега – а след това ще обсъдим и останалото..

От урока за поръчителство и обществена справедливост, 22.08.2011

[52165]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво зависи лично от мен в цялата тази система?

Отговор: Всичко! Имаш нашата световна група, която можеш да използваш като твое по-близко обкръжение. Постави себе си спрямо това обкръжение така, че вече да се пробуждаш от най-слабите състояния – не е важно дали са лоши или добри.

Човек може винаги да остава чувствителен към всяко състояние – сякаш регулира диапазона на чувствителност на някакъв прибор. И ако съм поставил максимум 10 единици, то цялата ми скала се разделя на такива груби деления и не реагира на по-малко въздействие.

Но ако поставя 100 пъти по-голяма чувствителност, то ще забележа въздействие там, където по-рано по-груб прибор не е реагирал и е показвал нула, и аз като че ли нищо не съм чувствал, намирал съм се в мъгла, нищо не съм искал да правя, не съм усещал енергия и вдъхновение, Творецът е изчезвал от моето усещане. Сега се включи на 100 пъти по-голяма чувствителност и ще видиш как Той работи в теб – само че в по-тънък диапазон, който изисква от теб напреднало възприятие!

Така ние трябва през цялото време да търсим. Не е възможно изобщо да не се намираш във връзка с Твореца и постоянно да не получаваш призив от Него – леки пободвания. Но ако не ти достига чувствителност, ти не ще реагираш на тях. И затова на Него ще му се наложи да се върне към твоята по-груба настройка и там ти вече ще получиш силен удар.

Ако се намираш в постоянен стремеж нагоре като при полет, като дете, което съответства на своята възраст и се развива правилно – от теб не искат повече от наложеното за твоята възраст. Но ако си се застопорил на възраст 4 години и не искаш да растеш до 5, то ще се наложи да ти приложат двоен натиск.

Именно така се обръщат към нас, затова трябва да се разбере, че ако във всеки един момент не чувствам обръщане към себе си свише – това означава, че не съм достатъчно чувствителен и вече ми е поставена по-тънка настройка, съгласно която сега ще се обръщат към мен.

А да повиша чувствителността мога само с помощта на обкръжението, в което при условията на взаимно поръчителство пробуждаме всеки, да се намира постоянно в търсене на Твореца! Просто Го „преследвайте по петите” и през цялото време търсете като момък, който настойчиво ухажва любимата девойка.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 21.08.2011

[52148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е ”истина и вяра”?

Отговор: Истина – е справедливо възнаграждение и наказание, когато работя и получавам толкова, колкото ми се полага за работата.

Но виждаме, че не винаги животът е подреден по този принцип. И онзи, който работи повече от всички, не винаги получава повече от останалите. Ако това винаги беше така, светът щеше да бъде относително поправен.

Но за да ни изтеглят от тази егоистическа ”правота”, Творецът прави своите допълнения и силно ни обърква. Затова виждаме, че не винаги действа справедливият, истински разчет и това отваря място за вярата – т.е. надежда за сполука или някаква висша помощ, която е над моето разбиране.

Вярата разбива принципа за справедливата истина. Затова хората толкова се объркват в този свят и се надяват на чудеса и благословение, на вълшебно изцеление. И в духовния път съществува такова объркване: от една страна, всичко се дава спрямо приложеното усилие, а от друга, всичко зависи от късмета.

А човек трябва да работи така, че да съвмести тези два принципа в един: ”Цялото ти потомство ще тръгне от Ицхак – но го пренеси в жертва”. Т.е. от една страна, ще видиш как той ражда твоите ”внуци”, все нови продължители до самия Край на поправянето – а от друга страна, изисква се да го унищожиш. Как е възможно това?

Засега не ни е понятно, но в това се заключава първият принцип за влизане в духовния свят, който трябваше да усвои Авраам, съдейки от този разказ. Човек така поправя своето зрение, че първо става способен да съвмести тези две противоположности в едно.

Това означава, че той се е издигнал на първото духовно стъпало и е усвоил духовния принцип, по който две противоположности се съединяват в едно цяло. И сега разбира как трябва да работи едновременно със знанието и с вяра над знанието – с ненавистта, и че всички прегрешения ще се покрият от любовта.

Ако човек започне да улавя този принцип и да го отчита по време на работа, дори преди да е достигнал реализирането му, той вече не изпитва такива тежки спънки, които да го връщат назад. Той усеща, че именно тези препятствия са призовани, за да може да върви напред, и във всичките тези противоположности вижда дадената му възможност да се издигне.

И обратното: ”Гордостта унижава човека”. Ако той не приема това условие и не желае да съедини двете противоположности в едно, то това се издига пред него като непреодолимо препятствие. И затова той изоставя пътя и се отстранява от него.

Затова е толкова важно да се насочиш правилно – направо към света на Безкрайността, разбирайки, че разликата между този свят и бъдещия е да обединим двата полюса в един. Това ни определя посоката, както в прицела.

Този принцип се изразява различно: ”Исраел, Тора и Творецът са единни”, подемът и падението трябва да станат едно цяло, аз и групата трябва да работим съвместно, за да я напълвам по време на издигането и да получа от нея сила при падането, т.е. тя да служи като токоизправител за моя ток.

Основен извод, който следва от отношението ни към този свят, е, че не трябва да се разрушава нито едно свойство – нито в нас, нито в света. Всички свойства трябва да се доведат до поправяне и обединение – да се издигнем над тях, съединявайки се с Твореца.

Няма да можем да установим хубав живот и справедливо общество в нашия свят, ако не се обединим помежду си относително по равно. Т.е. всеки ще работи за благото на обществото спрямо способностите си и ще получава колкото му е необходимо.

Но не е възможно да се изпълни това условие, ако не се стремим към него, за да се слеем с Твореца. Тоест заради свойството на любовта и отдаването, което съединява нашите противоположни свойства, ставащи едно безкрайно съвършено състояние.

От урока по статия от книгата ”Шамати“, 23.08.2011”

[52315]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Краят на поправянето, за което пишат кабалистите, трябва да се осъществи в нашия свят, в материята, във всичките ни зли помисли, „най-материалните” взаимоотношения. Това се явява окончателно поправяне, когато ”тъмнината засияе като светлината” (Псалм) и ”краката му ще стоят на Маслинената планина” (Пророците).

Моята животинска душа остава каквато си е била. Тялото ми не започва да работи заради отдаване. Защото всъщност то прави това изначално. Цялата природа, освен човека, работи за отдаване – само че не виждаме това, оценявайки го по своите мерки.

На мен ми се струва, че животните само се изяждат едно друго, а всъщност не е така. Просто не мога да им припиша намерение за отдаване, защото не ги усещам, не ги разбирам. А всъщност тях ги управлява природата и те изпълняват нейните заповеди, насочени към отдаване. Но за мен такова нещо не може да се каже. Аз изпълнявам заповедите на собствения си егоизъм, насочен към получаване, и с това очерням природата, защото я осъждам съгласно своите недостатъци.

Поправяйки себе си, човек трябва да приеме глобална форма и да види глобалната картина. Ние казваме, че при това ще се поправят също така и неживата, растителната и животинска природа – това означава, че тя ще се поправи в твоето ново възприемане. Всъщност, на животните не им трябва да се поправят. Тогава ще видиш, че овцата и вълкът живеят в мир – тъй както сега виждаш със сегашното си зрение как единият изяжда другия.

Баал а-Сулам пише за това в статията ”Скриване и разкриване на Твореца”: войни и раздори ти се привиждат, защото ти самият си такъв.

От урока по вестник „Народ”, 18.08.2011

[51696]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек трябва напълно да реализира за благото на ближния своите вродени свойства, получени от природата. Но тогава откъде ще черпи удовлетворение? Именно от това, че реализира себе си в полза на ближния. Защото получавайки печалба, извличайки лична изгода, задействам своето его за самия себе си, користно ползвайки се от качествата и способностите, които ми е дал Творецът. А би могъл да ги даде и на някого другиго.

Излиза, че „хората със средства”, тоест с разширени възможности, които им е предоставил Творецът, нанасят още повече вреда, когато използват собствените свойства заради лична изгода. Но това трябва наистина да се прояви, за да разберат всички за какво става дума. Ще се разкрие такова състояние, когато ще видим: общата система трябва да действа в пълен обем и всички в нея да са равни. С каквито и качества да са ме надарили, виждам себе си като част от механизъм – част, която е задължена добросъвестно, на максимум да изпълнява своята задача.

В този смисъл, по нищо не се отличавам от всеки друг човек. Ако ние двамата осъществяваме това, което ни е възложено – в духовното сме абсолютно равни. Между нас няма никакви различия, просто сме се родили различни и затова имаме различно отдаване, но неговият КПД (коефициент на полезно действие) е еднакъв. Става дума за старание, което всеки е способен да приложи „на входа”, а не за количествените показатели „на изхода”. Оценяваме човека не по резултатите, които представя нашият поглед, а изключително по неговите относителни усилия.

И това съвсем не означава, че човек трябва да действа по пътя на принуждението, както в Съветска Русия, където властта е отнела от способните хора търговските предприятия, които те са управлявали, и по този начин са разрушили страната. Ако изгонваш или убиваш такива хора – кой ще управлява промишлеността и стопанството?

Така че, разбира се, трябва да опазваме магнатите и да им предоставяме възможност за бизнес, за да откриват колкото може повече предприятия. Именно те са способни на това. Вече видяхме какво е при социализма. Тогава действа егоистичното желание и трябва да се работи с него колкото се може по-добре, докато човек не реши сам, че е време да поправи себе си. Така или иначе, всичко трябва да се базира на желанието.

Но какво да се прави, ако хората излязат на улицата с едни или други искания? Задължителното условие тук е възпитанието на народа. Сами трябва да потушим пожара. Някои действително живеят под границата на бедността и се нуждаят от помощ. Но само когато нивото на възпитанието ни започне да се повдига, ние ще видим как всичко се нарежда. Защото сами ще започнем да разбираме, че всеки трябва да се откаже от нещо заради другите. Това ще бъде не идеология, не възглед, а усещане, от което ще се проникнем и тогава ще се почувстваме като народ.

А освен това, към нас ще дойде помощ свише: по закона за подобие на свойствата в нашата система ще се установи висшата светлина и ще видим огромните плодове на нашето обединение, подобно на плодовете, които са видели разузнавачите, първите промъкнали се в земята на Исраел след 40-годишното скитане в пустинята. Изведнъж ще открием каква енергия, какъв потенциал е заключен във всичко, с което имаме работа.

И да достигнем всичко това може само чрез възпитание. Ето защо е необходима кръгла маса, на която ще обсъждаме проблемите заедно и ще повдигаме нивото на взаимовръзката, ще зачитаме взаимните интереси в народа. Това е всичко, което се изисква от нас. А правителството, след на нашите обсъждания, ще се заеме с изпълнителните функции.

Кръглата маса е всенародна дискусия, която се води с участието на експерти, с критичен подход и анализ, но изхождайки от общото съгласие – като в задружно семейство. И тогава всичко при нас ще се получи. А иначе нищо няма да излезе.

От урок по статията „Една заповед”, 19.08.2011

[51997]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да освободя сърцето си от егоизма, за да направя място за Твореца?

Отговор: Сами нищо не можем да направим – това трябва да е ясно на всеки. За това е казано: ”Обърни се към Майстора, който ме е създал!” Работата ни не е в това, сами да се поправяме, а да изучим процесът на поправяне, да разберем необходимостта от него, своята неизправност и тогава да помолим!

”Лекуващият всички разбити сърца” – е Творецът, а не ние самите. Затова трябва да разкрием само разбиването – или чрез учене и съединение или това ще стане по пътя на страданието: и с такъв обстрел, като този, на който бе подложен южен Израел тази седмица и чрез икономическа криза в целия свят, и вълни от безредици преминали през много държави.

Всякакви проблеми със здравето, частни и общи, започващи от най-малкия проблем – са следствие на недостиг от поправяне. Няма никакви друга причина, освен тази. И ако човек се пробужда от най-слабото убождане свише и вече с негова помощ може да напредва – то той благодари на Твореца за такова събуждане, и повече силни удари не са нужни.

Казано е,”че към праведниците Творецът е предирчив до дебелината на косъм”. Това означава, че те приемат най дребния проблем, свързвайки го с корена и с разбирането, че тя идва отгоре с висше. Това е им достатъчно за да започнат поправянето – с внимание да се отнасят към всички получени въздействия и да се предвижват.

Но ако не обръщаш внимание на дребните намеци изпращани ти отгоре, то се получава, както майката, която иска да поучи детето без караници, меко, но то не и обръща внимание – и тя е принудена да се скара, дори да го напляска, докато то накрая реагира.

Тъй като трябва някак си да опазим егоизма си, за да му стане болно. А човек трябва на най-малката болка да добави душевна болка от сами себе си, за да се предпази, защото той работи срещу своето егоистическо желание.

От урока от книга Шамати, 21.08.2011

[52154]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На всички е известно, че навикът става втора природа. Да допуснем, че искам да се науча на някакъв занаят и постъпвам като ученик при стругаря или дърводелеца. Аз още не съм запознат с материала и постепенно ме обучават, какво трябва да правя. Тоест придобивам навици  в работата, започвам да усещам материала: какво е поведението, реакциите, какво аз самия правя с него, как по добре да го обработвам.

Чрез опита, получавам допълнителни усещания, от материала до който се докосвам. Това се нарича навик, който се превръща във втора природа. Нещата, които по-рано бяха непривични, непонятни, неразличими, не ги усещах, започвам все по -добре да усещам и различавам. Дори различавам такива детайли, на които по-рано не съм обръщал внимание и са се изплъзвали от моето внимание.

Ясно е, че нищо не става от само себе си – тогава, откъде изведнъж навикът става моя природа? Винаги има светлина, която въздейства на материала,  на желанието ни да се насладим. Съгласно стремежа на човека, на неговото желание да постигне някакво състояние, светлината му въздейства и го приближава до това състояние, позволявайки му по-добре да усеща и разбира.

Така сме се развивали в продължение на цялата ни еволюция хиляди години – всичко благодарение на навиците, които влизат в природата ни. Зад всичките ни желания е стояла светлината и ни е помагала да ги реализираме. Желанието притегля светлината и така човек се предвижва – така порастваме.

Виждаме, колко пъти малкото дете повтаря едно и също действие, докато накрая не свикни (не се научи). На пръв поглед ни се струва, че малките деца се занимават с глупости – но това за тях е необходимо, към това ги подтиква природата, защото само така те ще пораснат.

Точно така и ние през цялото време израстваме на контраста на противоположните състояния, издигания и падения, усещане на недостиг и получаване на неговото напълване. Такъв е пътя.

Трудно ни е да повярваме, че и сега се намираме в света на Безкрайността! Но с помощта на преминаващи издигания и падения започваме постепенно да свикваме с тази мисъл. Защото виждаме, че светът ни се струва такъв, в зависимост от това с какви очи гледаме на него. Ако от сутринта съм се събудил и съм в добро настроение, то ми се струва, че всичко около мен е хубаво и целия свят около мен е хубав и добър. А ако нещо ми е развалило настроението, то целият свят ми се струва лош. И при това, никак не се променят свойствата ни – единствено леко се изменя техния баланс. Ако започнем да променяме свойствата си, то както казват кабалистите, ние виждаме съвсем други светове, друга реалност.

Всичко е спрямо човекът, който постига. А самата действителност е винаги светлината на Безкрайността. Но ти виждаш онова, което си способен да си нарисуваш на нейния фон. Това и определя твоя свят – мярката на скритата светлина на Безкрайността, в която сега се намираш, съгласно свойствата си. И ако поискаме да се уподобим на тази светлина и да станем отдаващи като нея, то ще можем да притеглим светлината, възвръщаща ни към източника, която ще ни поправи, ще промени желанието ни да се наслаждаваме. И ще искаме да съществуваме във формата на отдаване.

Тези действия ще влязат в нашия навик. Но навикът винаги противоречи на нашето желание и изисква усилия – докато в нас не се разкрият тези свойства, в които да усетим свойството отдаване, формата на Твореца. Това се нарича разкриването на Твореца от творението.

Всичко се прави за сметка на навика, който става втора природа. Ние се научаваме да пробуждаме в себе си желанието, с помощта на обкръжението и ученето, за да можем от състояние, много далечно от отдаването – да се доближим до него.

От урока от книга” Шамати”, 19.08.2011

[51881]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Един закон“: Първата и единствена заповед, която води надеждно до намерение за отдаване, е да приемем върху себе си да работим не за заради собствените ни нужди, а да ги удовлетворим само според насъщната ни необходимост, с други думи, като съблюдаваме точно нормата, необходима за поддържане на своето съществуване.

А в останалото време човек ще работи заради обществото, избавяйки угнетените и заради всяко творение в света, нуждаещо се от избавление и благодеяние.

Въпрос: За какви угнетени става дума и как да ги спасим?

Отговор: В държавния бюджет няма пари, за да удовлетвори всички днешни искания на народа, още повече – бъдещите искания. Освен това Израел заедно с целия свят преживява упадък. Не трябва да се самозалъгваме: ние сме затънали в кризата не по-малко от целия свят. Просто това все още не се усеща благодарение на малките ни мащаби. Но за съжаление, скоро и ние ще почувстваме кризата, защото не сме изолирани от света, тъкмо обратната – зависим от огромно количество фактори и обстоятелства.

И така, невъзможно е да се обезпечи всичко от „горе“, но можем да раздаваме на хората необходимото „отдолу“. Когато в страната се провеждаше акция по безвъзмездно събиране на дрехи или топли облекла за нужадещите си, приемните пунктове се пукаха по шевовете от вещи. Така че като народ, сме длъжни да достигнем до до състояние на пожертвувание, отдаване- и тогава ще имаме достатъчно всичко. Трябва да се повдигнем до обединение, към взаимно допълване, когато държавната и личната каса – са едно и също.

А в касата нямаме много пари. Те не стигат дори за безопасността на страната, да не говорим за всичко останало. Трябва да разберем, че няма от къде да вземем средства и всяка добавка става само за сметка на недостиг на нещо друго. Затова изходът от борбата за бюджетни средства зависи от това кой най-силно ще „вика“, кой най- самоуверено иска. Такова силово противостояние нищо няма да реши, то само ще опустоши касата и страната.

Истинското решение е в единството, благодарение на което се издигаме до състояние на общност и можем справедливо да делим между себе си. Човек обезпечава себе си само с най-необходимото – и при това е удовлетворен. Тъй като няма по-голямо наслаждение, от това да се чувства обединен заедно с всички. Това сваля от нас ограниченията и довеждайки ни до съотвествие с Природата, получаваме висша, духовна светлинка.

Освен този подход, няма никаква друга възможност да раздадем на всички и да обезпечим всеки, с това което иска. С други думи – държим се като в едно семейство.

А за това ни е нужно да възпитаме себе се по пътя на съвместното открито обсъждане на кръглата маса – при задължителното условие за взаимното поръчителство. Всички ние ще почувстваме, че се намираме в единна система, в общо състояние, че имаме обща каса, общ живот – и тогава ще се издигнем до усещането на духовния свят, където всичко действително е построено именно така: само според подобието на свойствата, когато всеки се „разтваря“ във всеки.

Ще ни помогне ли в това политиката? Само ако има възможност високо да провъзгласи това послание.

От урока по статията „Една заповед“, 19.08.2011

[52003]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→