Само при условията на поръчителството можем да се приближим до изпълнението на принципа за любовта към ближния. А за да го достигнем, трябва много точно да изпълняваме съветите на кабалистите, в противен случай няма да постигнем успех.

Баал а-Сулам пише в едно от своите писма, че човек, отклонил се от правия път дори за съвсем малко – колкото по-напредва, толкова повече увеличава грешката си, отклонението.

И така съвсем се отклонява от посоката на целта, дори без да усеща, че е излязъл от пътя, понеже всеки път се отклонява малко по малко. Но в случая всички тези отклонения се натрупват и се превръщат в една голяма и горчива грешка.

Затова трябва да съществува ред, устав при хората, решени да вървят към тази цел. Както пише Рабаш: ”Ние се събрахме тук, за да поставим основите на група…” Принципът е в това, че всички се съединяват, за да отменят себе си пред останалите независимо от пречките, видими или не, но те идват свише – от висшата сила.

Всичко идва от Малхут, от света на Безкрайността, където сме съединени заедно: светлината и съсъда (кли). Всички желания и всички светлини съществуват в света на Безкрайността в абсолютно единство и обединение, в изходно състояние, създадено от Твореца, или в състояние на окончателно поправяне (първо и трето състояние).

Но само ние усещаме себе си в междинно състояние (второ състояние) или на някакво си място на духовната стълба, или даже по-ниско, на най-последното стъпало, което се нарича ”наш свят”.

Затова всичко, което ни се случва, идва от Малхут, от света на Безкрайността и само към нея трябва да се обръщаме за помощ – към онази форма, където ние съществуваме като един човек с едно сърце, в пълно разкриване на Твореца, светлината, съгласно нашето подобие на Него.

А правилото: ”Възлюби ближния като самия себе си” – това е закон на онази обща душа, пребиваваща в света на Безкрайността. Затова то е наистина велико правило или ”обобщение”, както е казал Раби Акива – огромен съсъд за цялата светлина на Безкрайността, разкриваща се в него.

От урока по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50142]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Все още не усещаме с пълна сила болката на външния свят. Как да поправим ситуацията, работейки в групата?

Отговор: По-добре да почувстваме тази болка, колкото се може по-рано. Тя е като болест, която е желателно да открием в начален стадий. Светът едва започва да се потапя в кризата, но изпитва вече страх, тъй като проблемите засягат всички. Виждаме, че настана времето и си струва да се разпространяват материали, обясняващи причината за кризата и нейното решение.

И Америка, и Европа, и Япония – целият света е в беда. Всички са изплашени от случващото се, като например Германия – и те трябва да се страхуват още повече. Защото този, който се е издигнал най-високо, той пада най-ниско. Не можем да си представим какво е това, ако утре всички изпитани механизми внезапно престанат да работят.

Бихме си казали – как е възможно? Хората стават сутрин, отиват на работа…

Но не, не отиват. Все още не сме разбрали, че сме се оказали в интегрална природна система, a самите ние не сме интегрални. Ние като че ли се опитваме да поставим в кръгло отверстие квадратен детайл. Всъщност нашата форма трябва да съвпада със системната. А тази форма съвсем не е проста, тъй като става дума не за геометрия, а за свойства, които са ни присъщи.

Днес цялото човечество трябва да приеме нови очертания, правилен формат, съответстващ на светлината. И това е много голям проблем. Може да бъде решен само ако предизвикаме светлината, която ще ни поправи. Затова и e казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне, тъй като скритата в нея светлина възвръща човек към Източника“.

Да се надяваме, че ще го проумеем и ще го предадем на другите.

От 1-я урок на конгреса в Германия, 05.08.2011

[50410]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

За да заприличаме по строеж на безкрайния съсъд (желанието), в който съществуваме като една душа в света на Безкрайността, всеки от нас трябва да отмени егото си, егоистичното ”аз”, по 125 стъпала.

Падайки от света на Безкрайността, нашето ”Аз” е растяло и растяло, докато не достигнало този свят,  в който всеки се е превърнал в една малка точка. Когато обаче започнем да се повдигаме обратно, егото ни ще расте и расте, докато не стане огромно, но всеки път ще превръщаме егото в отдаване.

Затова работата против ”злото начало” върви постоянно, и да я изпълним можем само със съвместни усилия. Защото всяко стъпало на стълбата – това е определена форма на съединяване между частите на разбитата душа, желаещи да се обединят, независимо от егото си.

Не е възможно да напреднем без стремеж към взаимно обединение, в което всеки влага максимума от способностите си, даже и повече. Всеки трябва да направи своята вътрешна сметка и да прави всичко, което е по силите му.

Нека всичко се събере заедно: неговото желанието, старанието, ценността, която придава на състоянието си, обкръжението си, величието на отдаването, Твореца. Усещането за собствената нищожност и противоположността на всичко това, усещането на собствената пустота – и едновременно с това, очакването за напълване в общото желание, ако ни се удаде да достигнем съединяване.

В това се и състои работата: да обединиш това в себе си мислено, без всякакви думи, да поискаш да го предадеш на друг, усилвайки го, за да се осъществи и в него и той да разбере, че трябва да вдъхнови другите за величието на целта.

Но от друга страна, ние сме другари, и аз не съм по-голям от другите, а напротив – по-малък и искам да получа от тях поддръжка и помощ. Защото без поддръжката на другарите не ще успея да направя и една единствена мъничка стъпка.

В такива безкрайни, непрекъснати изяснения, вътрешна работа и анализ, човек определя всички детайли на съединяването си с групата, над всяко отблъскване, отделяне и получаваните пречки. Всички действия трябва да излизат от него самия, от неговия стремеж и вдъхновение, и разбира се при поддръжката на групата. Но той трябва да разбере, че всички пречки идват към него свише, от този съвършен, безкраен съсъд, към който всички ние трябва да стигнем.

Този безкраен съсъд е нашата цел, където се осъществява принципа: ”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”. Така и трябва през цялото време да си представяме напредването си.

Само ако той постоянно си представя това безгранично, съвършено състояние, където човекът, стремящ се към Твореца (исра-ел), светлината, възвръщаща към източника (Тора) и Творецът се сливат в едно цяло – значи действа правилно.

Светлината, която е създала желанието и го напълва – тя и е разбила това желание, и го поправя. А от страна на човека има само едно единствено действие: да помоли за поправяне. С това той изразява своята способност, цялото действие, цялото желание да наслади Стопанина, Твореца. Защото крайната цел е да достави удоволствие на Твореца, както е казано: ”От любов към ближния, към любов към Твореца”.

Затова всички разяснения, на всички стъпала в крайна сметка се обединяват в един резултат: човек, група, светлина, възвръщаща към източника, се обединяват заедно, за да доставят удоволствие на Твореца и да достигнат същата тази форма, както Малхут в света на Безкрайността.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50139]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е, че „Исраел, Тора и Творецът са едно цяло” – всички тези три съставящи трябва да се обединят. Баал а-Сулам обяснява, че „Исраел” е човек, който желае да се върне към своя корен, където той се намира в сливане, в подобие, тоест във взаимна любов с Твореца.

„Тора” са тези етапи, чрез които той преминава като готви в себе си потребност за съединяване с групата – общото желание, искане. И тогава идва светлината, която се проявява в споения съсъд.

Но спрямо разбития съсъд, който желае да се съедини, тази светлина се нарича обкръжаваща, която връща към източника. И тогава тя поправя желанията колкото е възможно на това стъпало, на което се намират другарите сега, тоест на нивото на връзката между тях. И тогава тяхното действие се нарича „изпълнение на 613-те заповеди”, поправяне на желанията.

Те изпълняват тези поправяния при всички предоставящи им се възможности, когато светлината ги предизвика към следващото състояние. Светлината идва от Безкрайността на тяхното стъпало и всеки път ги повдига още и още мъничко по-високо. Ако работят така, то като резултат достигат крайното състояние – целта на творението.

Но тук няма нищо освен изпълняването на закона за любовта към ближния като към самия себе си. На всяко стъпало, където молим светлината, връщаща към източника, тя идва (тоест възниква вътре в нас), поправя ни и ни съединява един с друг. Това се нарича Тора – 613-те нейни светлини, които поправят 613-те егоистични желания, като привежда всички тях в отдаване.

А след това в тях се облича разкриването на Твореца – общата светлина, която се разкрива в светлината Хасадим, в светлината на отдаване.

Тоест цялата наша работа се състои в:

– от една страна, в отмяната на самия себе си;

– от друга страна, в своя растеж, за да имам възможност да влияя на другите;

– в съединяването между нас, осъществено от светлината, която връща към източника.

И тя се намира между нас, трябва само да я проявим! Защото ние не чувстваме силата на поправяне, а само самите себе си, когато ставаме мъничко повече поправени.

Да станем по-поправени означава да станем вътрешно по-близо един до друг и да се съединим (именно вътрешно, а не външно!). И благодарение на това вътрешно сближаване, започваме да усещаме какво означава връзката, силата на отдаване.

А като узнаваме силата на отдаване, ние постигаме Твореца и започваме да разбираме замисъла на творението, неговата програма, причината, целия процес, през който преминаваме, и разкриваме действията на Твореца.

В разкриването действията на Твореца от творението се състои и това удоволствие, което можем да Му доставим – всички творения да Го познаят като Даващ и Донасящ добро.

На този, който иска да напредва и смята това за своя основна цел, няма да помогне нищо друго освен да си представя поправеното състояние и през цялото време да се старае да се приближи към него.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50135]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Какво е „вяра над знанието”? Това може да се разбере само чрез усещане, когато то дойде. А докато още не е дошло, ние дори и не подозираме, че в човека има подобно раздвоение: разделение между какво е вътре в знанието и какво е над него.

Ние си мисли, че „над” знанието означава просто противоположно на него. Но не е така – това е прорез в напълно различно пространство, което не разбираме. Новото измерение, което ни се разкрива, се нарича „духовно пространство” – сякаш в моята реалност се появява един нов свят, за съществуването на който дори не съм подозирал.

Това е като една котка, която не разбира какъв богат свят има човека. Тя си мисли, че живее в същия свят, че има същите пет сетива както и човека и че не се нуждае от нищо друго! В крайна сметка, у човека има същите неща.

Котката не разбира, че човекът има свой свят и много други изчисления. Тя не може да разбере това.

А сега си представете, че тази котка изведнъж получи човешки усещания и разум, всичко, което разбира човекът, всичко, което преди не е подозирала, че съществува. За котката това е „вяра над знанието” – над котешкия разум, който е имала преди.

Но понякога котката пада от това ниво и отново става котка, но по-силна, по-умна и по-хитра. Но тя все още съществува в рамките, които се полагат на една котка. От тук тя отново ще се издигне, за да стане човек!

Тези състояния се наричат духовни възходи и падения, а не психологични състояния, в които настроението ни се влошава или подобрява, и смятаме, че се намираме в „падение”. Духовният подем настъпва, когато се издигнеш до истинското отдаване, до нови желания.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 02.08.2011
[50253]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Задачата ни се дели на две части: от една страна, трябва да работим над себе си, а от друга, да помагаме на цялото останало човечество. То вече усеща кризисните явления, а на следващия етап ще трябва да се обединяваме с него, за да продължим заедно пътя. При това, разбира се, ние ще оглавим общото движение, защото хората просто не знаят как да вървят към целта. Ние трябва да станем ”движещата сила” – онази част на човечеството, която го тегли напред.

За да поведем хората, най-напред трябва да се погрижим за себе си. Но е важно да запомним, че не бихме получили духовното пробуждане, ако не трябваше да поправяме света и да го поведем след себе си. И затова днес не бихме постигнали успех, ако мислим само за собствения си напредък. Необходимо е да се грижим за цялото човечество, за целия свят, за да доведем хората до всеобщо обединение в единна душа, каквато сме били изначално. Затова са ни събудили и такова трябва да ни бъде изходното намерение.

Как да се развиваме, едновременно придавайки верен курс на целия свят? Общото правило на нашата работа е в това, че съществува единна Сила, наричаща се ”светлина” или ”Творец”, която властва над света и му влияе. Тя определя и върши всичко. За да се впишем, за да се включим в нейната дейност, трябва да поискаме тя да ускори развитието ни. Без това желание, тя ще ни развива по първоначално заложената ни програма – посредством мощните отрицателни импулси, които движат масите.

И затова цялата работа е в това, да поискаме ускорено предвижване, изпреварващо негативните явления на изходната програма на Природата. Затова трябва да помним винаги, че стоим пред единната Сила, която ни въздейства. И трябва да я задължим на усилено, ускорено развитие и по-ефективно въздействие, буквално ”да я дърпаме” в нужната посока.

Така синът дърпа майка си за ръката. Но ако не я дърпа в нужната посока, няма да се получи нищо, те няма да отидат на кино по негово желание, ако той трябва да отиде на градина. Така трябва да се стремим през цялото време в правилната посока, желаейки да намерим тази единна Сила, извън която няма нищо друго. Аз искам да я изуча, да разбера как действа, на къде е насочена. И затова искам тя да се разкрие – тогава нейните действия ще ми се изяснят.

Знаейки всичко това, аз искам от нея да ускори темпото на моето развитие. Всеки път я ”дърпам” в нужната посока, сякаш тегля мама за ръката към градината с още по-голямо желание, отколкото тя самата го желае.

От урок на конгреса в Германия, 05.08.2011

[50417]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Израел е обзет от протестно движение. Каква ще е правилната посока на неговото развитие?

Отговор: Разбира се на дадения етап трябва да се погрижим за редовия гражданин.

А принципно, проблемът е там, че целият свят възлагаше големи надежди на средната класа. Има обикновени работари, които са доволни на дребните радости в живота. Но има и по-висок пласт, представляващ много голяма част от населението. Към него се отнася и младежта, още не избрала жизнения си път. Като цяло, става дума за хора, които искат да живеят, усещайки света, да живеят нормален, по съвременните измерения живот.

Обаче заради кризата, която, всъщност, продължава вече двадесет години, светът започва да губи импулса на постъпателното движение. Япония, която извърши навремето гигантски скок, отдавна намали оборотите. Пък и всички останали също се забавят и даже се връщат назад. Такива са системните процеси, съответстващи на програмата на творението и нищо не може да се направи.

В крайна сметка, средната класа губи надежда за добър живот и пада на нивото на обикновения работник. Тук своята роля изиграха технологиите и въобще новото стъпало на развитие. Но главната причина е в това, че ние се оказахме в глобален свят и обществата сега са пронизани от интегрална взаимовръзка. Днес даже нормалните семейства трудно могат да отгледат едно дете. Всички сфери на нашия живот потъват в кризата, изискваща нови и нови средства, за да бъде предотвратен пълния крах.

И така, средната класа, в това число и студентите, нямат никакви надежди за бъдещето. А това е огромна маса хора. Например, в Испания безработицата е обхванала 50% от младежта. Завършилите европейските университети, връщайки се вкъщи, откриват, че няма какво да работят.

Те не могат да получат работа, да създадат семейство – вече им е време, а надежди няма. Още повече, те не виждат проблясък нито сега, нито след няколко години. Те даже нямат възможност да планират нещо за в бъдеще, защото вместо икономическо развитие преминаваме към спад.

Какво да се прави? Има само един начин на следващия етап да се постигне успех – светът да се насочи към интегрални взаимоотношения. Само те ще донесат успех в нашите земни дела. Защото всички ние се намираме в интегрална система и затова на всички хора трябва да се даде съответстващо възпитание. Трябва да им се каже: “Ето го бюджета на страната, ето какво можем да направим. Ние постепенно ще поправяме ситуацията, започвайки от най-необходимото, но при условие, че ще започнете да учите”.

Хората трябва да се обучават какво представлява интегралния свят, в достъпна и разбираема за тях форма, с примери и нагледни илюстрации. Това обучение трябва да се води чрез радиото, телевизията и интернет, чрез литературата, театъра, музиката и киното – така, че те да разберат в какъв свят е навлязло човечеството. Необходимо е да се прибегне до помощта на културата и изкуството, за да може човек да се докосне и усети, къде се намира.

И само тогава, каквото и да правим в страната и света, ще ни съпътства успех. Защото нашите действия ще са устремени към поправяне. От една страна ще успокоим хората, осигурявайки ги с най-необходимото, а от друга, ще ги възпитаме и след няколко месеца ще станат други. Те ще осъзнаят ставащото и ще започнат да усещат глобалността на света, който не им оставя друг изход освен смяна на взаимоотношенията.

Когато на това се обучават маси от хора, резултатите съответстват на новите условия – защото всеки мислено е свързан с останалите и всички си въздействат един на друг, без даже да си кажат дума. А освет това, горното послание звучи отвсякъде, то пронизва всичките СМИ, то завоюва интернет:”Всички са глобални и ти си длъжен да станеш глобален. Иначе нямаш шансове да успееш в каквото и да било”.

И така, ако говорим за правилното продължение на социалното недоволство, на следващия етап всички се връщат от демонстрациите вкъщи, получават от държавата добавки, без които засега няма да минат и започват да се учат. Това няма да нанесе вреда – дайте тогава да проверим дали е права науката кабала. Нека видим, дали в резултат на това ще се променим самите ние и благодарение на това ще се промени целия свят.

Защото обществото, светът, е производен на нашето отношение един към друг. Достатъчно е да се захванем със себе си – и всичко наоколо ще се преобрази, всичко ще стане по-ефективно, всичко ще разцъфти. Нека тогава да опитаме, още повече, че човечеството няма друг изход.

Проблемът е в нас: колко бързо ще обясним на народа и света, че в това е спасението. Така или иначе, всички страни се намират под удари и положението само ще се влошава. Никой, освен нас, не може да обясни на света причината на кризата и изхода от нея.

Никой няма да разкрие самата възможност ситуацията да бъде променена и няма да покаже, че сегашната повратна точка е част от програмата на човешкото развитие, заложена в нея изначално. Кабалистите отдавна вече са разбрали за тази точка и са назовали точните срокове за нейната реализация. Така че, нека ги послушаме.

От урока по статията „Един закон“, 29.07.2011

[49863]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Има две състояния относително развиващата ни сила, Творецът: молба и благодарност. Молбата е най-продуктивното състояние. Благодарността също е много полезна, защото в нея се намираме в сливане с висшия и затова трупаме сили за бъдещето, за времето на следващата молба.

Но разкриването ни като самостоятелни личности, отъждествяващи себе си с Твореца, протича имено по време на молбата. И забележителен пример за това са Псалмите на цар Давид, в които изцяло е отразено отношението на творението към Твореца, във всички негови възможни форми.

Затова той носи името ”цар Давид” (Малхут – означава ”царство”). Това е теглеща, разкриваща сила (мошех). Затова силата, извършваща окончателното поправяне, се нарича Машиах бен Давид. Псалмите са израз на съвършеното желание на творението в молбата и благодарността, в тези две състояния, чрез чието съединяване се реализираме. И тогава цялото желание на творението се разкрива правилно – като Творецът, съществуващ в него и обличащ се в него.

Така всички преминати състояния ще ни доведат до финала и Мисълта на творението, която го създава – сега се разкрива в него, в съзнанието на самото творение. В това е цялата разлика между началната и крайната точка по пътя. От това състояние, където творението почти не се чувства като съществуващо, а като някаква точка, отделена от Твореца, вътре в себе си то достига до осъзнаване на състоянието си и разбира, че се намира в пълно сливане с Твореца и заедно с това е и съвършено самостоятелно.

Няма друга реалност освен замисълът на творението. Няма друг процес освен процесът на осъзнаване от творението на състоянието, в което вече се намира от самото начало. И винаги отначало е необходимо да се достигне до молба, сълзи, за които от пророците е казано: ”В тъмнина плачи, моя душа”, най-високото състояние, когато на човек му трябват сили, за да постигне своето истинско положение от страната на тъмнината, когато в него все още не се е реализирала целта на творението.

И само когато окончателно го завършим, ще стигнем до благодарността, песните и възхвалите, в които достигаме до частично сливане с Твореца, докато не стигнем до пълно постигане и сливане.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 01.08.2011

[50045]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да работим с трудностите?

Отговор: Трудностите са точно това, което ни помага да „осветим” състоянието си и още повече да подсилим връзката между нас. Даден проблем показва мястото, където още не си завършил работата си. В действителност, той ти помага. Ти го наричаш проблем, но всъщност е разкриване на неизправност, която сега можеш да поправиш, защото се е разкрила.

Всичко се разкрива постепенно, стъпка по стъпка. Има много препятствия, които ще ти се разкрият по пътя. Но за сега това ти се дава. И не трябва да го считаш за трудност или да се опитваш да избягаш от него – просто правилно го приеми.

Не трябва да затъваш в този проблем или да се задържаш на него, а веднага трябва да се опиташ да го преодолееш: да се издигнеш над него и да го поемеш, и по такъв начин да продължиш да се издигаш.

Не премахвам проблема и не се правя, че го няма. Не се опитвам да измисля различни хитрини, опитвайки се да го игнорирам. Приемам го, така че над него да подсиля още повече моята връзка с другите и с Твореца.

Например, да предположим, че разкрия определено неприятно качество в теб – до сега сме били приятели, но сега има нещо в теб, което вече не ми харесва. Но аз трябва да го приема с вяра над разума, тоест да разбера, че виждам недостатъци в теб, поради моята непоправеност. И трябва да желая да се свържа с теб, независимо от всичко, сякаш си ангел. В крайна сметка, всички неизправности, които виждам в другите хора, всъщност показват самия мен, като в огледало.

Но имайте предвид, че всичко това се отнася към вътрешната ни работа, а не към професионалните умения в разпространението.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 28.07.2011

[50149]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар” разказва за връзката между нас, защото няма за какво друго да се говори в цялата реалност. Действителността е една. Ние сме вътре в светлината, Твореца, Създателя и трябва да разкрием нашето истинско състояние.

До степента на нашето старание да го разкрием, ние получаваме усещане за вътрешната тъмнина, която можем да разсеем с помощта на взаимните усилия във връзката между нас. С тези общи усилия помагаме на светлината да се разкрие.

Именно това трябва да направим. Няма нищо друго освен нашите усилия, желание, участие, искане, стремеж към състоянието на разкриване. Тогава в какво е проблемът? Проблемът е, че да пожелаем това разкритие означава да пожелаем състоянието, което е противоположно на нас. Ние се намираме между два стремежа: естествената тяга към себе си и изкуствения стремеж навън, извън себе си.

Затова чрез различни усилия, с всички възможни способи трябва да се вдъхновя от обкръжението и да постигна състояние, в което стремежът навън ще стане по-важен за мен, отколкото естествената тяга към себе си.

Ако мога да придобия тази важност с помощта на усилията и искането светлината да се разкрие и да ми помогне, тогава мога да разкрия връзката между нас. И в степента на разкриване на тази връзка разкривам светлината, Твореца. Светлината се разкрива вътре във връзката ни, но аз не мога да я разкрия, защото ми липсва детектора за нея.

От урока по книгата „Зоар”, 01.08.2011

[49942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→