Отначало в света Некудим малхут се включва в бина – възниква малкото състояние (катнут).

След това бина се включва вътре в малхут, и това означава, че бина и дава сили и и се струва, че може да достигне голямото състояние (гадлут). Такова действие осъществяват Аба ве-Има на света Некудим.

Но в малхут има и такова желание – „малхут де-малхут”, което е неспособно да включи в  себе си свойствата на бина, и остава проста малхут.

И от това всички се разбиват, та нали във всяка частица, във всяко желание има част от това желание  „каменното сърце” (далет де-далет), неспособно да се смеси с бина.

Отмяната на второто съкращение (цимцум бет) довела до разкриване на такива желания, които са неспособни да възприемат бина, отдаването.

Невъзможно е да се знае предварително, че в малхут има такива желания, които винаги остават егоистични. Само разбиването може да ги разкрие!

Затова след разбиването се образува светът Ацилут, който вече знае какво трябва да се избере за изправяне: бина в малхут, малхут в бина, чиста бина, а чистата малхут да не се използва. И всичко това е благодарение на разбиването.

Затова ние сме длъжни, вървейки по нашия път нагоре, да получим впечатление от разбиването – т.е. човек се „пречупва”, вижда, че тук нищо не може да се направи.

Той се опитва да се съедини с другите, да им отдава, да ги обича, да приеме тяхната любов, но вижда, че е неспособен на това. Това свойство ние трябва да разкрием в нас, което означава, че ние разкриваме онази същата малхут, която не може да включи в себе си бина.

И тогава човек се разбива и плаче – и именно от тук трябва да дойде изправянето. Та нали всичко останало не е проблем да се изправи?! Главното е да се отдели малхут де-малхут от всички останали желания, поддаващи се на изправяне.

Този анализ на разделянето ние трябва да направим най-напред. А след това да изправим онова, което е възможно.

От урока от книга „Бейт Шаар Каванот”, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Лаг ба Омер (33-ят ден на Омер) е особен ден, когато от висшите сфирот, светлината започва да влиза в Малхут.

Светлината идва към нас от света на Безкрайността, преминавайки света Адам Кадмон, след това света Ацилут и през неговите парцуфим Атик, Арих Анпин, Аба ве Има и Зеир Анпин стига до душите.

В Зеир Анпин са 7 сфирот по 7 сфирот всяка – всичко 7×7=49. А Малхут е 50-тата. Така се отброяват дните на Омер – влизането на светлината в ЗА и на 50-тия ден в Малхут, когато нашите души, които са включени в нея, започват да получават светлина.

Съединяването (зивуг) на ЗА с Малхут става на 50-тия ден, но светлината влиза напълно в ЗА на 33-тия ден, когато той влиза в сфира Ход де – Ход.

И така: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах – по 7 сфирот във всяка, получава се 28 и още 5 сфирот в самия Ход (Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход) = 33 (ламед-гимел – Лаг).

В този ден, ние празнуваме влизането на светлината в Малхут на Зеир Анпин – тоест висшата светлина влиза в системата, под която тя вече се отнася към душите.

Ако тя е стигнала до това място, то няма съмнение, че ние ще получим тази светлина – ще започнем да я усещаме и да се подготвяме за нейното разкриване.

От 33-тия до 50-тия – това вече е само подготовка. Светлината се спуска все по-надолу и приспособява себе си така, че да влезе в душите.

Човекът, който вече се намира в духовния свят, чувства тази подготовка, която става преди получаването на тази особена висша светлина, наричаща се Зоар.

Затова ние празнуваме този ден. Раби Шимон напуснал този свят, защото завършил своята мисия.

Не било необходимо да прави нищо повече в този свят, защото предал висшата светлина през всички сфирот включително до Малхут де-ЗА, и с това приключил своята работа.

Заедно със своите ученици, той прекарал през себе си цялата светлина на Безкрайността, като през особен филтър и я подготвил за получаване от нашите души. Това е най-важната работа, която те извършили.

Сега, когато гледаме в тази книга, дори не разбирайки нито дума, ние, благодарение на своето желание се съединяваме с тази система, която те са подготвили за нас и чрез нея получаваме светлината.

От лекцията за празника Лаг ба Омер, 01.05.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли всеки от нас да знае своята функция в общата система, за да я изпълнява точно?

Отговор: Сега ти не знаеш за тези неща, но с течение на времето ще разбереш.

Колкото повече напредваш и вече действаш осъзнато, заедно с другите, ще разбереш как вие сте свързани; какво точно трябва да правиш и как тази система ти въздейства.

Ще започнеш да разкриваш един прозрачен, многопластов свят. Освен това, което виждаш в него сега, ще го разкриеш в дълбочина и ще видиш действащите в него сили и как да ги задействаш.

Въздухът изведнъж ще се стане плътен и ще се напълни с множество сили, но ти ще знаеш как да ги използваш!

Като малко дете, което разкрива нов свят и изведнъж вижда, че около него има множество интересни неща: нещо може да отваря и затваря, да се върти и всяко е свързано с другите.

А когато се ражда, то нищо не знае и не чувства, то дори не вижда и не чува. Минава известно време докато то започне да чува, да вижда, да различава вкусове. И това същото се случва с нас в духовният свят.

Това, което ти сега правиш се нарича „сила на чудесата” (сгула). Ти активираш системата, без да знаеш как.

Точно така, когато си бил малко бебе и си викал, без да разбираш нищо. Но твоят вик е действал на майка ти и тя се е грижила за теб.

Така и сега, ако ти пожелаеш, твоето желание като „вик” ще подейства на висшата майка, Има Илаа, която същото се нарича (Бина се нарича Има – майка) и тя ще се погрижи за теб.

И на теб нищо повече не ти е  нужно да знаеш, както когато някога си ревал и не си знаел какво именно да поискаш. Ти не си обяснявал на майка си каква бутилка да ти извади от хладилника и до каква температура да я сгрее.

Ти просто си викал! И същото е сега относно духовното.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Най-важното за човек желаещ да разкрие духовното е – да се старае всеки път да му е като за първи път.

С една дума все едно, че съм се родил сега и започвам на чист лист. Не знам в какъв свят се намирам, кой съм аз.

Сега аз чета някаква статия – и понятие си нямам, за какво става дума там. Все едно не знам нищо за това.

Аз изтривам всички предишни мнения. Все едно съм паднал от някаква звезда и нищо не разбирам от устройството на света. Аз искам да възприема това като нещо ново.

Защо? Обучавайки ни кабалистите желаят да ни покажат, че в нашия свят съществуват такива явления, които се наричат духовни.

Само че те са скрити от нас. Ако в нашия свят нямаше духовно, той нямаше да се нарича скрит.

Затова ние трябва да се стараем да разпознаем духовните явления в нашата реалност. Но как?

Каква особена светлина, какви лъчи трябва да излъча, за да мога вътре в светлината да видя духовното в нашата действителност? Аз не знам. На това трябва да се науча.

Кабалистите казват така: ако искаш да разпознаеш духовното, скритото тук, в този свят, ти можеш да го възприемеш в новата връзка между теб и обкръжението.

Именно там се крие входът към духовния свят и ти можеш да пробиеш.

През този процеп, който откриеш ти ще започнеш да виждаш новия свят. Входът към него се намира в твоята връзка с обкръжението, но в нова връзка, която ти внезапно ще разкриеш.

Изведнъж ти ще видиш, че от обкръжаващия те свят има вход в друг свят. Никой не го разпознава. Ти сякаш вървиш по улицата и изведнъж зад завоя попадаш в духовната реалност.

Този вход се отваря, когато гледаме на нашия свят по друг начин, все едно, че ние съвсем не се познаваме с него и възприемаме реалността „аз и обкръжението” за първи път.

От урока по статия на Рабаш, 30.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бахар (На планината Синай)”, п. 66: …в човек има две създания – създание за добро и създание за лошо.  Чрез Тора, той ги разделя едно от друго и Творецът му дава душа от Него, която да властва над двете – създанието, което е добро и светло, следващия свят, и създанието, което е зло и тъмно, този свят – както е написано „И Той вдъхна в ноздрите му диханието на живота.”

Цялата ни реалност произлиза от разделението между светлината и тъмнината, и тогава можем истински да „филтрираме” качествата, които се отнасят към този свят и тези, които се отнасят към следващия свят. Ние започваме да изграждаме себе си чрез различията, разграничавайки свойствата за отдаване и тези за получаване.

Всичко, което учим в този свят, е нашето животинско съществуване, тоест нашата природа.  Защо животинско? Това е, защото животното не се променя, а винаги остава едно и също по отношение на своите възприятия.

И така, докато започнем да използваме Светлината, така че да изградим  себе си посредством разграничаване на свойствата отдаване и получаване, докато не съберем в себе си тези свойства на отдаване, да пожелаем да живеем в тях и да изградим себе си извън тях, ние съществуваме само в този свят.

Точно, както сперматозоид започва да формира ембрион в утробата на майката, така ние трябва да се опитваме да използваме групата, обкръжението, ученето, намерението и различни действия, за да продължим да добавяме и събираме непрестанно свойствата на отдаване в нас. Това е начинът, по който духовното тяло ще бъде формирано.

Всеки път, когато откриваме някаква нова част на отдаването и желаем да съберем всички част, това се нарича нашето следващо прераждане. Действително, ние всеки път виждаме нашия нов живот и нова възможност да продължим да събираме и добавяме към себе си свойствата на човешкото ниво, които са подобни на отдаването и на Твореца (думата „човек” на иврит е „Адам”, което идва от „Едом” – подобен).

От първата част на Дневния урок по Кабала 4.26.10, Зоар

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо Аба ве-Има били толкова слепи, че не са забелязали в света Некудим каменното сърце и изпълнили действие, което довело до разбиването? Защо те не са направили изясняване?

Отговор: Изясняване е възможно само там, където има нужда от него. А ако няма необходимост, тогава какво да се изяснява?

Изясняването започва след разбиването на келим, когато се оказваме пред гора от парчета разбити желания и не знаем, към какво да ги отнесем. А те всичките са се разбъркали помежду си.

И тогава идва висшата светлина и те осветява, какъвто си – какво желание се отнася към дясната линия, какво към лявата, какво нагоре, какво надолу, разликите им по сфироти, съгласно изгубените екрани, отсъствие на светлина и останал в тях авиют.

Всичко било готово, за да изпълнят това действие заради отдаване, и никой предварително не знаел, какво ще се случи! Понеже това свойство малхут де – малхут, което е неспособно да се проникне с отдаване, никога по рано не се е разкривало в творението!

То може да се разкрие само сега, защото се среща с ГАР на светлината хохма, с огромната светлина на крайното изправяне.

С това се разкриват желанията, „възникнали от нищото” (еш ми аин) – най-вътрешното ядро на цялото творение, което до тогава не се е разкривало, понеже винаги е властвала висшата светлина.

Разбиване означава, че висшата светлина престанала да властва над желанието. Ти през цялото време си бил под мое влияние и принуда. Аз съм властвал над теб и през цялото време съм ти диктувал да изпълняваш действия свързани с отдаването.

И изведнъж се разкрило, че над някакво си свойство в теб аз не съм властен! Т.е. в тебе се е разкрила точка на независимост от мен! Разкрива се онова, което не зависи от мен и не се отнася до мен.

Ти не си роб, висшият няма в теб власт над всичко! С това каменно сърце той не може да те управлява, той не може да те задължи с това желание да действаш за отдаване. Това е началото на твоята независимост.

Затова разбиването не е било лошо действие – то е преотворило вратата на светостта и издигането на творението.

От книга „Бейт Шаар Каванот”, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава това, че парцуфа се „осветява”? Къде изчезва желанието?

Отговор: Осветява се като отслабва екрана, а не желанието. В действителност ние никога не взимаме предвид желанието. Всичко зависи от това, притежава ли то екран или не.

Затова винаги става дума за екрана. А желанието, ако над него има екран, тогава то се включва в действие, ако ли не – то се намира в съкращение.

Само екрана определя степента на подобието с Твореца. Той определя характера на духовния парцуф (душата), неговата величина и висота.

Затова, когато говорим за желания, има се предвид желание, снабдено с екран, а не просто желание.

Така и в нашият свят; човек оценява вътрешно своето желание, но в крайна сметка на другите не е интересно неговото желание, а доколко той може да го реализира.

Ти не можеш просто да викаш: ”Аз искам!”. Заплати и тогава ще получиш! Парите на иврит – кесеф, от думата кисуй – покритие, екран. Съгласно него се преценява желанието.

От урока по статията „Въведение в наука кабала”,30.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Разликата между светлината и желанието, ни заставя да се движим напред.

Когато светлината изпълва желанието, аз, желанието, се успокоявам, така, че не мога да се помръдна, защото не изпитвам никакъв недостатък.

Само, според разликата на светлината от желанието, аз започвам да се безпокоя и да се стремя към тяхното равновесие в мене.

Равновесието е важно за мене не само по количество, но и по качество. Когато светлината създала желание за наслаждение и го напълнила (1-ви стадий, бхина алеф) – творението не усещало никакви проблеми, защото светлината била първична.

Едва след това възниква различие между бхина алеф, напълнени от Твореца, и Него самия.

Появява се допълнение – светлината започва да внася в първоначалното желание нови свойства, и в творението възниква усещане за източника на напълване: „Има някой, който ме напълва! Някой над тебе, преди мене! Някой даващ, моят Създател, Творецът!“

Това внася в желанието от 1-ви стадий допълнително усещане, което принуждава да се компенсира, заставяйки ни да се развиваме.

Всичко зависи от това, какъв вид „триене“ възниква. В първия стадий, в Хохма –това е усещането на Висшия. А във втория, в Бина – това ще бъде усещането за липса на реализиране желанието за отдаване.

Тя искала да отдава, напълнила се със светлината на милосърдието (хафец – хесед), не желаейки да се движи наникъде и да не получава нищо.

Но в нея възниква недоволство: „Творецът наистина е отдаващ, а аз какво отдавам?“, – и започва движение, водещо до ново състояние.

Ето така, за сметка на несъвместимостта на свойствата на творението и Твореца, на кли и светлината, на желанието и наслаждението, се получава постоянно движение – развитие.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 29.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо в събота е забранено да се работи?

Отговор: Ако човек се подготвя, работейки шест делнични дни, той стига до разбирането, че съботата е състояние на съвършенство и поради това, не трябва да се намесва в нея..

Ако през седмицата, той не е подготвил правилно себе си, тогава не вижда съвършенство в съботата и затова я разваля.

Но, той не вижда, че разваля, а мисли, че прибавя – като че ли поправя своя живот, своето състояние.

Ако правилно съм се подготвил и поправил в делничните дни, изведнъж виждам, че всичко е било съвършено и преди! Само съм поправил себе си, за да видя това съвършенство!

Тоест, не съм направил нищо, освен поправяне на собственото си зрение, възприемане, за да видя поправена още една част от творението, част от Безкрайността, която сега ми се разкрива в съвършенство.

Ясно е, че не е необходимо да върша някаква работа – тук изобщо няма къде да се намесвам. Затова, на всяка степен: човек работи, поправя себе си и разкрива част от Безкрайността, виждайки я съвършена.

Отново работи, отново разкрива още една част от Безкрайността – и пак я вижда съвършена.

Затова, в събота той се нарича праведник.

Откъс от урока по книгата «Бейт Шаар Каванот», 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Винаги в нас има впечатление от желанието и впечатление от светлината (решимо дe-авиют и решимо дe-итлабшут), които не съответстват едно на друго (А/Б).

Т.е. ние усещаме, че можем да получим по-голяма светлина, отколкото ние сега побираме. И точно това му е хубавото!

От тук произлизат всички наши свойства: завист, честолюбие, стремеж към властта и славата.

Ако аз – това е клетка, чувстваща желание към нещо определено (А), то аз виждам около себе си само онова, което се отнася към „А”!

Но ако има у мен още някакво допълнително дадено „Б”, то аз виждам вече нещо, което се отнася към „Б”.

Различието между решимото (запис на данните) на желанието и светлината на наслаждението, ми дава възможност да видя „тревата на съседа”, която винаги ми се струва по-зелена.

Т.е. аз съм способен да завиждам, повече да разбирам, да сравнявам себе си с другите – да узная, че има такива, които са по-големи от мен! Да узная, че съществуват други стъпала – това вече е свойство на човека.

Това несъответствие ни тика към развитие. В решимото на неживото, на растителното и животинското ниво – няма такова несъответствие.

То го има само в човека – благодарение на неговата особена духовна форма.

От урока по статия „Въведение в науката кабала”, 30.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→