Въпрос: Как да се обясни, че Творецът се гневи?

Ако става дума за духовни закони, които не се променят, защо Творецът се възприема в Книга Зоар като притежаващ човешки свойства, такива като гняв, завист и други?

Отговор: В Тора се говори на езика на човека, разказва се за това, какво усещаме относно Твореца.

Аз винаги давaм пример с компютъра. Как му се ядосваме, въпреки, че е само метален калъп! Какво разбира той?… Изпълнява всичко точно по заложената в него програма. Всичките му действия са верни.

А ако ти натиснеш не този клавиш или не знаеш, как работи програмата, можеш хиляди пъти да биеш  по същите тези клавиши, и той хиляди пъти ще ти дава едно и също съобщение за грешка.

Защото той не е човек, който може да измени поведението си. Компютърът не се променя, той не е жив.

Но ти се отнасяш с него като с човек: ”Защо  не ме чуваш?!” – аз се дразня, когато получавам една и съща реакция.

Ние съпоставяме с компютъра нашите свойства, нашият характер и искаме той да се променя както нас. В действителност ние сме неизправни и се променяме, а компютърът не е развален и затова  винаги се държи еднакво, винаги е  прав.

Същото е и спрямо Твореца. Говорим не за него самият, а за  „БО-РЕ – Ела и Виж”- за възприятието на човека с Твореца.

Човек разпознава Твореца, представя си Го  в своите желания (съсъди на  възприятията, келим). И затова ние приписваме на Твореца тези същите  реакции и свойства, които са характерни за нас.

Затова е написано, че Тора говори на езика на човека. За да ни обясни нашето правилно поведение, да ни помогне да се изменим и ние трябва да си представяме Твореца също променящ се, въпреки, че в Него няма промяна.

Съвършенството не се изменя, иначе не би било съвършенство.

Приписвайки на Твореца нашите свойства и това, че Го оценяваме като променящ се спрямо нас, ние виждаме себе си в две прояви: кой съм аз сам по себе си, как изглеждам от страни и как се изменям в променящият се или постоянният свят.

Тази двойнственост  на възприятието, позволяваща ни да си представим, че нещо извън нас се изменя е великият ни подарък от Твореца!

За сметка на това ние стигаме до усещането за друго измерение, разбиране на духовният свят, можем да започнем да го усещаме, свободни и независими. 

Затова, възприемането на реалността в нас, като съществуваща и променяща се извън нас, ни се явява спасение от затворения в клетка свят (от усещането за  духовна клаустрофобия).

Това е основополагаща точка, даваща на творението възможност да стане висше сътворение, да стане човек – Адам; подобен на Твореца.

От урока по книгата Зоар.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Светът Ацилут се отделя от световните БЕА чрез специален екран , който се нарича „парса”.

Това не е просто край за един свят и начало на друг, а особен щит на света Ацилут срещу низшите светове, който ги отразява и не им дава възможност да се съединят.

Защитният щит има свойството Бина – свойство за отдаване и милосърдие.

И ако някой, който има желание да получава, се приближава отдолу към тази граница, усещането на това свойство го отблъсква обратно, доколкото той е егоист.

Така работят всички свойства на Бина (Ноев ковчег, матка, градски стени, буквата самех), които показват, че духовното е заради отдаване и човек-егоист бяга, ако не е подготвен.

Из урока по книгата „Бейт Шаар Каванот“, 29.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да позная в каква форма ме обучават свисше?

Отговор: Макар че науката Кабала говори много логични неща и ни открива много нови знания за човека и този свят, за силата, която ни управлява, допълвайки с това нашите знания по психология на човека и общия поглед към света, заедно с всичко това тази наука е предназначена именно за тези, които вече имат духовно усещане – пет духовни „органа на чувствата”: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут.

А до появата в човека на тези висши органи на чувствата, Кабала за него не е наука, а зашифровано послание, книга на тайните.

Какво мога да направя, ако не разбирам нито една дума, която е написана там? Аз не се намирам в тази реалност, за да разбера как всяка една дума рефлектира върху мен с конкретно усещане, за да усещам за какво става дума.

Ако такава връзка с изследвания свят няма, това не е наука. Наука – това е когато под мое разпореждане са всичките опитни данни и аз мога да експериментирам.

Затова в началото ние се учим не на това да опознаем тази наука, а да придобием инструменти (келим) за нейното постижение, за усещане на изследвания обект.

Ако моето зрение е лошо, то за да виждам на мен ми необходимо първо да си купя очила, понеже без тях нищо не виждам.

Аз работя, печеля за очила, слагам ги – ето сега аз виждам и мога да слушам пояснения, понеже заедно с тях аз вече разпознавам онова, за какво ми говорят.

Затова има време за подготовка, когато ние работим над себе си, за да влезем в духовния свят, да започнем да го усещаме, до появяване в нас на неговите свойства.

А след това, по мярката на тяхното появяване и развитие в нас, да изследваме този нов свят, подобно на дете, развиващо се в израстването си според новите свойства в него.

На първия етап от създаването на свойствата аз няма за какво да питам, защото нямам способност да разбера за какво се говори.

В това време трябва да питам само едно: правилно ли настройвам себе си, за да привлека висшата светлина, формираща в мен нови свойства. От нейното действие зависи целият мой успех, моето бъдеще.

От урока по книгата Зоар, 29.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо трябва така дълго да чакаме, получавайки толкова много отрицателни уроци, които ни нараняват, така че, в края на краищата, да разберем какъв е правилният път?

Отговор: Ние не чакаме! Във всеки изминат миг се развиваме, стъпка по стъпка. Но нашето его, желанието ни да се насладим, е просто безкрайно. То е дотолкова дълбоко, че е едно огромно творение. Представете си нашата безкрайна Вселена – в съответствие, човешкото желание е в милиарди, на степен милиарди, пъти повече от цялата Вселена.

Сега трябва да започнем да се изправяме. А в моето желание да се насладя, има хиляди свойства, в които аз съм длъжен да почувствам удари, за да реагирам: „Ой!” След това ще са необходими още хиляди удари, за да кажа: „Ай!” Това не е шега – именно така, протича целият ни живот.

А след това, ще са необходими още хиляди удари, за да реша: „Това е – повече не е възможно така! Трябва да се направи нещо.“

Всяко свойство включва, в себе си, 4 нива (алеф, бет, гимел, далет). И докато не се стигне до последното – четвърто ниво – ние ще търпим удари, ще страдаме и няма да се замислим. Подобно на това, когато ме боли тялото, ту в едно място, ту в друго, но аз търпя и си мисля, че не е страшно, докато най-накрая стане нетърпимо и разбера, че трябва да се реши и да се направи нещо. И така е във всичко!

Но именно така трябва да бъде, защото ние сме направени от сложен, многослоен материал, който се развива от една точка. Няма избор.

След това, в края на изправлението, всичко преминато ще се съедини заедно и ще даде съвършенство на постижението, изпълване и разбиране.

От урока по статията на Баал аСулам „Даряване на Тора“, 29.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои духовният смисъл на плащането на десятъка (маасер)?

Отговор: Маасер – това е отделяне на една десета част от Малхут. Съгласно Тора, аз трябва да отделя тези части, които не съм способен да използвам пряко за отдаване, а само чрез обществото. Моята сметка се води, само, с Твореца, за да Му отдавам.

В Тора са описани много видове данъци, но всички те са основани на един принцип: Понеже аз не съм способен, сам, да извърша действия на отдаване, с тези желания, които се намират в мен, то чрез идващата към мен светлина, аз ги предавам на общото желание (кли). А в общото желание, чрез обществото, аз съм способен да го осъществя.

Моето кли е само частично, т.е. екрана, засега, покрива само част от желанията ми, в които аз съм готов да получавам, за да отдавам. Как мога да изправя тази част, в която не съм способен на това?

Аз получавам към нея светлина и пренасям това желание да се насладя, заедно с получената светлина, във външното кли (съсъд). По такъв начин, аз го подготвям за изправление.

С това че днес не използвам маасер (десетата част на Малхут, която е невъзможно да бъде изправена), аз приготвям тази част за изправление чрез обществото.

В науката кабала изучаваме, че в нас има желания, наричани „облекла“ и „чертози“, които се изправят за сметка на това, че сега ми се струват като външни, а след това аз ги пренасям във вътрешни.

Същото е и с маасера. Аз го превеждам, като че ли за външно използване, но след това той преминава в моето вътрешно използване, възвръща се към мен с тези желания, които аз съм считал за чужди.

А засега, в своите усещания, аз все още не мога да изправя тази част, така че да я използвам, получавайки, за да отдавам.

От урока по книгата Зоар, 28.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ако всеки миг не ми се разкрива нова „буква”, „дума”, „изречение”, „страница” в моята книга на Живота, то аз трябва да се вълнувам защо в мен няма обновление и съм паднал до нивото на животинско съществуване!

Човечеството през цялото време търси нови напълнения (развива науката и техниката, развлеченията), за да си даде усещането, че живота се върти и всичко се изменя.

Но получавайки нещо ново, човек вижда, че то не го напълва – та нали природата ни тласка към развиването на нови решимот, по пътя към нов свят.

Само обкръжаващата светлина, идваща с нова степен и пробуждаща в нас нови, скрити в нас решимо – това е единственото ни спасение. Всеки път на нас ни е нужно да откриваме Книгата на Небесата наново.

Небеса – това значи Бина, и ако тази сила, идваща от Небесата, силата на Бина, пробуди светлината в нас, вътре в Малхут – това ще ни донесе обновление в усещанията за живот.

И разказа ни ще се обновява и придвижва напред и ще бъдат нови Небеса, а значи и нова земя и ново желание.

Та нали всичко се движи само благодарение на светлината, идваща и разкриваща в нас нови желания, нови решимот!

Нужно е да се погрижим за това обкръжението ни и книгите постоянно да пробуждат в нас нови желания и да дойдат нови времена за нас.

Това трябва да се превърне в навик, в ред – през цялото време да се разкрива нещо ново. Не трябва да допускам просто да плувам по течението на живота – трябва през цялото време сам да се пробуждам.

Само ако се движа според желанието си, чрез «пробуждане отдолу» (итарута де-летата), това означава, че поправям душата си и се приближавам към духовната цел, към реализация на духовното си развитие.

Не чакайте изменение свише – всяко изменение трябва да бъде според нуждата на човека, само така той открива Книгата отново.

«Не светлината ме пробужда – а аз пробуждам разсъмването!» – цялата светлина трябва да дойде по моя молба.

Иначе би било тъмнина, принуждаваща ме да действам, а не светлината…

Из урок по статия от книгата „Шамати”, 28.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

«Зоар», глава «Ваера», п.41: «Югът се държи за изтока, тъй като горещината на юга се държи за горещината на изтока.

А изтокът се държи за севера, тъй като неговата влага се държи за влагата на севера.

Северът и западът са свързани един с друг чрез студа, който е присъщ и на двамата. Западът и югът – чрез сушата на двамата. И всички те са включени един в друг, вплитайки се един в друг…»

Ако ние не построим средната линия, противоположните една на друга сили «на севера и юга» нарастват, и като не постигнат помиряване чрез средната линия, избухва взрив – те се сблъскват и се опитват да се анулират взаимно!

И тогава започва нещо, подобно на изригването на вулкана в Исландия в нашия свят, разпалва се война – вътрешна, в човека, външна – между хората. Всичко това се случва, защото двете линии – лявата и дясната, са достигнали някаква величина, и са се сблъскали, вместо мирно да се съединят в средната линия.

Съединяването чрез средната линия трябва да направим ние, хората, на своето стъпало. И тогава, на всички предишни, по – ниски стъпала, също ще настъпи мир.

Потготвена ни е възможност да създадем средна линия и, ако не я построим, между двата полюса ще възникне късо съединение и ще започнат безредици на всички нива: на неживо (екологични проблеми), на растително, животинско и човешко, или на всички нива едновременно.

И всичко това, само, защото не е постигнато правилно съединяване в средната линия. Дясната и лявата линия крият огромна опасност при пряка връзка помежду си.

Ако светлината и съсъда се съединят без екран, тогава става «разбиване на келим», но само на по – ниските нива.

«Зоар» казва, че макар северът и югът, изтокът и западът, да са противоположни един на друг, то всеки може да допълни другия.

И, ако ние не им осигурим връзка чрез средната линия, те, все пак  ще се срещнат, но вече не уравновесени, с мир, а като врагове…

Откъс от подготовката към урока по книгата «Зоар», 29.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да отдавам на другите, ако съм длъжен да усещам техните желания като свои собствени? Получава се, че аз ще отдавам на самия себе си?

Отговор: Не, аз все пак ще ги усещам именно като свои, но разликата между мен и тях си остава. Остава ненавистта, а над ненавистта – аз строя мост на любовта! Вътре в мен съществува желание към себе си и против тях. Върху него има екран и отразена светлина, желание да напълня тях, а не себе си.

И когато аз  напълня тези желания ще бъде с намерението за отдаване. Усещането към себе си  и тях против себе си, а също и желанията им като свои, се превръщат в духовен парцуф на моята душа.

Всички желания, намиращи се извън мен, сега влизат в „тялото” на моята душа, тъй като ги напълвам, за да ги отдам. И само тях мога да напълня, защото сам аз участвам в това като напълващ, като глава – ”рош на парцуфа”! А цялото ми тяло са чуждите желания. Ако трябва да нарисувам духовния парцуф, то неговата глава това съм аз в оригинал, а тялото са желанията на всички останали хора.

А иначе кого трябва да напълвам, за да отдам – самият себе си?! Аз привличам светлината, за да отдам чрез себе си на всички тях, тоест аз съм главата, която решава така да направи. И когато ги напълвам, аз ставам спрямо тях като Твореца. Затова усещам  как вътре в това тяло на душата, в техните желания, които са станали мои, се проявява Творецът! Този Творец съм аз! Това означава, че аз се сливам с Твореца. Разбира се тези желания принадлежат на другите хора, а аз ги напълвам, значи аз ставам подобен на Твореца.

Така именно е устроен духовният парцуф: в главата са неговите мисли, неговите желания и желанията на другите и решенията как да постъпим, но в тялото са желанията на другите, които са станали собствени („обичай ближния като себе си”). Затова той усеща в това тяло сливането с Твореца и своя нов свят.

От урока по статията на Баал Сулам  „Даряването на Тора”, 27.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът ни е създал с желание да се насладим, и напълването, което усещаме ( или вътре в него – егоистично, или в другите – заради отдаване) се нарича наш живот, или по – точно «книга на нашия живот», защото през цялото време се нуждае от обновяване.

Тази «книга» се обновява съгласно заложените в нас информационни данни (решимот) и, ако те се разкриват сами, по естествен начин, тогава се казва, че напредваме в живота « в своето време» (беито).

А, ако ние, сами събуждаме силата, която ускорява разкриването на нови събития (решимо) – това означава, че напредваме в живота, «ускорявайки времето» (ахишена).

Дали искаме да преуспеем в този свят или в духовното развитие – във всеки от случаите, трябва да ускорим разкриването на съответните събития (решимот).

Духовното развитие започва с това, че в нас се пробужда «точката в сърцето», духовното решимо.

И постепенно, благодарение на помощ свише, човек преминава от естественото развитие на това решимо, към това, че сам започва да ускорява развитието му, с помощта на външна сила – влиянието на обкръжението. Така, той преминава към пътя «ахишена», пътя на светлината.

Ние не отваряме «нова книга». Тя вече съществува и включва целия свят на Безкрайността – желание, напълнено безкрайно със светлина.

Но всичко зависи от скоростта, с която я «четем» – в каква степен разкриваме решимо на тази безкрайна реалност, която се нарича «книга».

А, аз ставам неин «автор», защото, за да я разкрия, трябва да «напиша» «разказа на живота» в своето сърце, т.е. на своите желания.

«Разказ» означава разкриване. И затова, аз искам обкръжаваща светлина, която да пробуди в мен следващото решимо, и сам се придвижвам към целта.

Затова, аз виждам всичко в светлината на развитието, а не като принудителни стъпки поради липсата на избор, през тъмнина.

Откъс от урока по статия от книгата «Шамати», 28.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

«Зоар», глава «Беаалотха», п.10: Действие означава жертвоприношение…

п.11: Когато свещенникът възнамерява да запали свещите долу и донася благовонната смес за прекадяване, в този час светят висшите свещи, т.е. сфирот, и се свързва всичко в едно, и радост и ликуване изпълват всички светове, както е казано: «маслото и благовонията радват сърцето»

Главната духовна работа е жертвоприношението. Думата «жертвоприношение» (курбан) означава «приближаване» (каров).

Ние вземаме своето желание да се насладим, измерваме го, проверяваме каква част от него можем да «принесем в жертва», тоест да го приближим до свойството отдаване като го «убиваме», освобождавайки го от предишната му егоистична форма, когато е било «животно», живеещо само заради себе си.

Искаме да го повдигнем на стъпало, където ще бъде използвано от човека – от животинско ниво да го повдигнем на човешко.

В този смисъл всички жертвоприношения от неживо (сол и вода), растително (зърнени храни) и животинско ниво (птици и животни), принасяни в Храма, тоест в поправената Малхут, са за съединяването на Малхут и Зеир Анпин.

Но, става дума за желанията вътре в човека, в техните всевъзможни форми, които ние от егоистични поправяме на отдаващи.

Затова ни се струва, че жертвоприношението е убиване, при което се лее кръв и вода – тежка, мръсна и жестока работа.

И наистина е така – поправянето на нашето егоистично желание е мръсна работа. Както е казано: «Ще дойде майката (Бина) и ще пречисти сина». Така и ние трябва да привлечем висшата светлина, за да извърши тази работа над нас.

И тогава, започва работата чрез силите Коен, Леви, Исраел: песнопения, тръбене на рог и запалване на свещите – сфирот, които ще засветят от Зеир Анпин в Малхут.

Не е необходимо човек сега да знае всички подробности на тази работа. Когато получи тези свойства, поправени от обкръжаващата светлина – ще види как работи всичко това.

Трябва само да наблюдаваме работата на Твореца! Той ще води заради нас тази война с Фараона – ние трябва само да пожелаем това да се случи…

Откъс от урока по книгата «Зоар», 16.02.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→