Клипа е кората, защитаваща плода, докато не узрее – тоест цялото това време, докато не достигнем до поправяне.

Тя ни пази, докато не станем готови и не съзреем, и тогава ще можем да се измъкнем от нея, да захвърлим тази обвивка.

А дотогава аз не усещам, че има обвивка – като дива, неузряла ябълка, в която няма разлика между вътрешната част и кората – и двете са еднакво кисели и зелени.

Колкото повече расте плода, толкова по-големи стават разликите между обвивката и вътрешното съдържание.

Отначало кората е здрава, но постепенно се отделя от самия плод и колкото повече той се развива, толкова по-тънка става тя. Ако се остави така, то плода в крайна сметка ще „избухне“, ще изскочи от своята обвивка.

Така расте и човек, докато не достигне зрелост. И веднага щом всички наши свойства станат готови, ние захвърляме и изоставяме своята клипа.

През цялото време са ни примамвали, както се примамва магарето с морков и ние сме бягали в живота напред. Но сега цялата тази система престава да работи. Тя вече е безполезна, с нейна помощ ние вече сме подготвени!

Клипот са верни помощници на Твореца, те са ни отгледали и са ни позволили да съзреем. И затова престават да ни примамват.

Мислите, че на Твореца са му свършили морковите? В Него има още много други примамки, но те повече не са ни нужни! Достигнали сме най-високия праг на своята степен и сега сме длъжни да се повдигнем на следващата.

Затова нищо повече не ни привлича напред, няма защо да бягаме, усещаме пустота, бъдещето не ни мами – трябва да преминем през тази обвивка (клипа) във висшия свят, подобно на червей, излизащ на светлина от горчива ряпа…

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 14.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Творецът е създал само едно състояние: желание изпълнено със светлина, наречено свят на Безкрайността.

 Ние  с вас се намираме в Безкрайността, но не чувстваме истинското си състояние. Това е защото желанията ни са били преднамерено развалени и сега ние чувстваме този дефект

 С други думи: чувстваме един изопачен свят на Безкрайността, чието огромно желание било разделено на безкрайно количество части и всяка от тях – на още 613 желания.

Дефектът е в това, че намерението за отдаване било заменено с егоистично намерение, заради самия себе си – да напълниш себе си, да се грижиш за себе си, вместо обединение.

Да се поправят тези 613 частни желания означава „да чуеш Неговите указания”, всичките „613 съвета” за постигане на поправеното състояние.

 Когато се поправим, подменяйки настоящето егоистично намерение с алтруистично, ще разкрием светлината, която изпълва поправените ни желания в света на Безкрайността. Сякаш се завръщаме в него, отново идваме в съзнание и получаваме цялата светлина, изпълваща поправените желания, където е била винаги във вид на скрит и таен депозит.

Връщаме се в нашето добро и поправено състояние, в което винаги сме били, но не сме усещали насладата, която ни е изпълвала, защото това е било удоволствие от отдаването.

 Ние сме били  устремени и настроени на вълните на получаването. Затова чувстваме само мъничка, животоподдържаща сила, която ни е била дадена, за да се върнем в поправеното състояние, вместо цялото огромно наслаждение. 

И така, изпълняваме 613-те съвета за поправяне на 613-те желания, получаваме 613 светлини в тях и с това постигаме края на поправянето.

Но това крайно състояние вече съществува и очаква да го почувстваме в нашите намерения за отдаване.

Затова 613-те заповеди се наричат „пкудин (от думата „пикадон”, която означава „депозит”). Те са „депозирани” от Твореца по нашата сметка от самото начало и чакат поправянето ни.

От урока по статия на Рабаш, 12.07.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз чувствам какво е „горчиво – сладко”, но какво е „истина – лъжа”?

Отговор: В нашия свят истината няма никакъв вкус. Ние усещаме само сладкото или горчивото. Истината или лъжата се изясняват с разума, а не със сърцето.

Те не са разбираеми, защото нямаме инструментите, с които да ги различим. Чувстваме се по-добре, казвайки истината, но това не е тя, а просто сладкото усещане от нейното изказване. Нашият анализ „истина – лъжа” се превръща в „сладко – горчиво” от егото ни.

Това означава, че използваме само един критерий  за „сладко и горчиво”, защото дори разумът ни работи за изгодата на нашия „живот”, т.е. разумът се подчинява на егоизма. Но истината и лъжата, за които говори Кабала, могат да бъдат узнати чрез качеството на отдаване, което все още не притежаваме. Само чрез това качество можем да осъзнаем, че отдаването е истината. То по никакъв начин не е свързано със случващото се в желанието за наслаждение, дали е напълнено или не.

Затова, за да се издигнем над животинското тяло и да се освободим от него, се нуждаем от Висшата сила, Поправящата светлина. Тези сили не съществуват в нашия свят, тук действа само желанието за получаване. Ако искаме да придобием способността да различаваме злото и доброто, трябва да се издигнем на нивото на Адам Ришон (първия човек), на когото змията отворила очите за доброто и злото. От една страна това било „отрова”, но от друга можем да го използваме като лекарство.

Защо Адам Ришон – първата духовна степен, която се разкрила на душата – веднага започнал да се дели? Имало едно желание. Защо то се разделило на две – мъж и жена, Адам и Ева? Защо по-късно то се разделило на все повече и повече хора, докато станали милиарди?

Защото поправката е невъзможна без разбиването на Адам на множество души. Всяка душа трябва да има малка, точна и специална цел. Тя трябва да притежава определена мисия, както клетката на тялото, която има точно определена фунция. Например компютрите работят чрез бинарната система, която се състои само от „0” и „1”. Това не изглежда много сложно, но вижте невероятния резултат, който тази проста система дава!

Затова душите били разделени, в противен случай не бихме били способни да изпълним поправката. Дори сега, въпреки че сме разделени на малки частици и всеки човек е носител на точно определена мисия, сме толкова объркани, неспособни да разберем какво трябва да прави всеки от нас.

От урока по „Паним Меирот уМасбирот”, 18.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е: „Не мога да бъда с горделивеца на едно място”- там, където има гордост, не може да има светлина.

Отначало гостът, без да се замисля, се храни на господарската маса и не Го усеща, не вижда и не знае, че съществува господар.

И изведнъж  разкрива, че има стопанин и това е Неговата маса – всичко принадлежи на господаря. И не случайно всичко това се е озовало на масата, то е приготвено специално за него – с любов.

Той разбира, че стопанинът го обича и затова не може да приеме нищо от Него, но е задължен някак си да отговори. Той не знае какво да прави!

Проблемът не е в това, че ще получа, а в отношенията – с какво това ме задължава. Аз няма да отида на такова място, където особено много ме обичат или ненавиждат.

Любовта също пречи – ами какво ще правя с тази извънредна любов, ако няма с какво да отвърна на нея?

С какви  взаимоотношения аз мога да заплатя за тази любов? Мога да приема от Него наслаждения, защото наслаждението го получава животното в мен, а Неговата любов  е насочена към човека в мен!

И какво да правя, като с това той ме принуждава да се отнасям към него с цялото си сърце? Аз трябва да престана да идвам, или да измисля с какво ще му се отблагодаря.

И тогава отделям, сякаш с бариер,а себе си – чрез гордостта си. Аз се издигам над неговото отношение към мен, по-високо от ненавистта и любовта, сякаш те не съществуват.

Така в мен действа защитна сила, помагаща ми да не изгоря от срам или любов.

Гордостта излиза от празното пространство, от вътрешността на творението или произлиза от Змията, Малхут от света на Безкрайността.

Всяко качество може да бъде поправено, освен гордостта! Тъй като тя ни отделя от Твореца, разкъсвайки нашата връзка!

Ако аз се намирам в група, в нея са допустими всякакви конфликти – освен гордост! С гордостта човек отрязва себе си от влиянието на обкръжението и няма никакви шансове да напредне.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 14.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Казахте, че материалното е желание за наслаждение, а духовното – връзка между желанията. Тогава какво е Творецът ?

Отговор: Творецът е това, което разкриваш вътре в своите действия. Разкриваш общата сила – отдаването и любовта, според това как самият ти извършваш действията „отдаване” и „любов”.

Тогава в твоите действия ти се разкрива вътрешна сила и тя се нарича „Творец” (Боре) – „Ела и Виж” (Бо- ела, Ре – виж).

Ние постигаме само според принципа „По действията Ти ще Те позная”. Когато чрез всички свои действия отдолу нагоре постигна сила, която ме напълва – отдаване и любов – по това аз разпознавам Твореца.

Как малкото дете започва да опознава своята майка? То получава някакво впечатление от нейните действия. Но от това впечатление то нищо не разкрива, а само чувства, че някой се грижи за него.

Като й реагира  и като повтаря след нея тези действия, които тя иска от него, а не тези, които то самото би искало да извърши – то започва да я познава. Всъщност в това се състои цялото възпитание.

Така опознаваме висшия – Твореца. Аз извършвам действия, съгласно пробуждащите се в мен решимот. Това се нарича „от действията Твои” – и по този начин „ще Те позная”

Защо това са „действията Твои”?! Нали не са мои! Не. Творецът ми е дал решимо, Той ми дава желание, група, обкръжение, а също и сила да извърша тези действия.

Затова след всяко действие казвам: „Това са Твои действия!” Но от тези действия, преминали през мен и във всички случаи с мое участие, по мое желание – аз съм Те опознал.

Кой Те е познал? Тук  има известна точка на моята свобода на избора, наричана мое собствено „аз”. Аз-ът е предизвикал тези действия от Тебе и затова Те е познал.

По Твоите действия аз съм Те познал. В мен има „аз”, което Те е познало. Действията са Негови, а постижението е мое.

Из урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 02.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Получава се така, че всички наши конгреси са нужни за акумулиране на сила, за да може после, по време на падения, когато се появява свобода на избора между две сили «получаване или отдаване», да изберем подема?

Отговор: На всеки конгрес, след съответната подготовка за него, ние получаваме сила за обединение. Това е духовна сила, защото се ражда между нас.

А след конгреса в нас възниква егоистична пустота, тежест, апатия. Това не е случайно, няма нищо случайно!

Специално ни се дава духовно падение, разкрива се неизправеното поредно желание. А ние сме длъжни с помощта на силите, придобити преди това, да се извдигнем до онова въодушевление, в каквото сме били по време на конгреса.

В идеалния случай сме длъжни за момент да изпитаме падение – и веднага след това да се издигнем на нивото от конгреса. Но за това е нужна голяма подготовка.

Практически не можем веднага да се озовем в миналото си състояние, а поетапно: малко се повдигаме и падаме, още се повдигаме и пак падаме, и така постепенно се придвижваме към състоянието, което сме усещали по време на конгреса.

Това е истинска практическа работа, практическа кабала!

И тъй като успеха зависи от нашите усилия след конгреса, ние сме длъжни да се готвим отрано за този период. Като старец, проверяващ не е ли загубил нещо.

Т.е. още до конгреса трябва да се готвим за него и към това, което ще бъде след него. Тогава бързо ще откриваме себе си в практически подем по 125-те степени на висшите светове.

Из урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 19.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Силно се надявам, че ще разберете какво представлява Духовния стимулатор, който искаме да построим. Групата е нещо изключително неясно, непознато, неуловимо. Сякаш някъде виси във въздуха. В същото време стимулаторът е съвсем осезаемо място в Интернет, където са съсредоточени, въпросите, отговорите, стремежите, целите и изясненията. Можете да се отнасяте към него като към трето лице. Това отношение към групата, душата, духовния свят и Твореца е по-разбираемо за нас.

Духовният свят се разкрива в нашата връзка, в мрежата, която ни свързва. Затова трябва да построим това място в Интернет, то ще ни свърже. Мислете за него като за връзка между нас и всеки път й придавайте по-голяма сила. Всеки може да получи голямо впечатление и въодушевление, вземайки участие в стимулатора, защото е едно по-ясно и осезаемо обкръжение, до което всеки може да се „докосне”.

Днес хората живеят в Интернет и разкриват целия свят от чувства и нови измерения там, а не в материалната действителност. Ако постигнем състояние, в което групата ни влияе и пробужда чрез симулатора, няма да изпуснем дори един миг от духовния напредък.

Може би целия човешки живот е само един миг и даже той може да остане незавършен. Това е защото мигът започва свише и се довършва от нас отдолу. Творецът пробужда човека и той трябва да реагира. Ако той отговори на предложението да се приближи, тогава мигът е завършен и  ще започне следващият.

Животът е изграден от подобни моменти. Те предопределят напредъка ни и това, колко ще постигнем през жизнения цикъл. Но ако човек не отговори, мигът никога не завършва… Сграбчи момента!

От ежедневния Кабала урок – 13.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От какво ни защитава клипа (кората, нечистата сила)?

Отговор: Клипа ни защитава от Твореца! В своята гордост ние не можем да се съединим с Него и винаги се развиваме с помощта на две сили. Едната сила ме развива отвътре с помощта на светлината, а другата ме удържа и спира, за да остана вътре в желанието да се насладя заради себе си – именно това е клипа.

Но когато израснем до следващото състояние, тогава е необходимо да свалим и изхвърлим клипа, за да може узрелият плод да бъде използван като храна за човека. Затова е прието кората да се изчиства от плода и да не се използва като храна…

От урок по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 14.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как се извършва духовното поправяне?

Отговор: Отначало висшият духовен парцуф се спуска към низшия и се прилепва към него, приемайки неговата форма и свойства. След това идва светлината и благодарение на тази връзка, висшият се издига и може да обхване низшия като го издигне със себе си.

Затова, именно  падането и разбиването дава възможност за следващото поправяне. В началото висшият се спуска към низшия, разваля се, става по- лош, изравнява се с низшия и те стават едно цяло.

Но когато след това идва светлината, частта от висшия паднала в низшия може да се пробуди, защото това е неговата светлина, светлината на отдаването!

Низшият не може да се пробуди от тази светлина, него не го впечатляват разкази за любов и отдаване, защото притежава само желание да получава наслаждение!

Но за сметка на тяхната връзка, висшият, издигайки се, може да издърпа низшия със себе си, защото те заедно са се намирали в падение. И в това е цялото чудо на поправянето…

От урока по „Учение за Десетте сфирот”, 05.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

В някакъв момент откриваме, че целият ни живот може да се раздели на два периода, според това как се отнася към нас висшето управление, силата на Твореца.

Първата „половина“  е детството, където природата (т.е. обкръжаващите)  ни защитава по всякакъв начин, а втората – там, където свършва тази защита.

Аз ставам възрастен, и  вместо да ме защитава, природата започва да ме притиска и да изисква, като ме натоварва с отговорности.

Трудно е да се разбере защо е  устроено така, че човек се ражда абсолютно безпомощен, лежейки в ръцете на майка си и баща си и  в тежест на обществото.

А през втората част от живота, стъпвайки си на краката, човек е длъжен да работи тежко, да защитава другите и да им осигури „щастливото детство”, което сам някога е получил.

Ние като че ли виждаме в това отражение на духовния закон, когато долната част (АХАП) от висшия парцуф се спуска към горната част (ГЕ) на нисшия парцуф, за да го подтикне напред.

Работата е в това, че ни трябва взаимно проникване на свойства с Твореца, което става в обратна форма – по пътя на разбиването, „грехопадението на Адам Ришон”.

С помощта на първородното Зло (змията), ние придобиваме особена празнота в себе си – място за бъдещата душа. Именно там ще намерим себе си в сливането с Твореца и ще достигнем Неговата висота, изпитвайки доброто и злото.

Но целият този път все още трябва да се извърви… У нас все още я няма тази точка на независимост и ние сме управлявани с помощта на „ангели” свише (висши сили).

Т.е. всичко, което имаме е от Него. Светлината първа действа във всичко, а ние сме само нейни производни.

Как да направим така, че творението да бъде първо, а разкритието на Твореца и изграждането на Твореца вътре в творението – вторично?

Ако аз се намирам в този свят без абсолютно никаква опора и до мене нямаше никакви кабалисти, то откъде бих могъл да взема възможността за каквато и да била свобода на волята, за тази важна точка?

Всичко останало може да ни даде Твореца, но тази свобода не трябва да излиза от моето желание за наслаждение.

Защото макар, че това желание е пълна противоположност на светлината, то всецяло се управлява от нея, но в обратна форма. Светлината действа и моето желание отскача на обратната страна.

Откъде идва моята самостоятелност, без която цялото творение би загубило смисъла си?

Ние я получаваме именно от първородното Зло – няма откъде другаде да я вземем.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 16.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→