Изпълнението на вътрешната работа ни се разкрива на части. Не ни е дадено да видим цялата  работа, която сме свършили, за да не ни се пречи.

Човек постоянно е погълнат от разкриващи се в даден момент желания и забравя за всичко, което е направил преди, всеки път усещайки себе си пуст.

И колкото повече работи, толкова повече от него се скрива това, което вече е направил.

Дори да е направил много поправки и нищо да не е провалено, на него му се дава усещането, като че ли нищо не е направил, за да бъде в него винаги възможността още нещо да направи, за да се разкрие ново желание, както първия път.

И така продължава, докато не свърши определения обем работа, когато в едно заключително действие „Рав паалим умекабциел” му бъде разкрито всичко, събрано за това време на поправка.

И по пътя сме длъжни да забравяме за всички минали състояния, за да получим желание към следващото действие. Иначе бихме спрели и не бихме се напредвали.

Докато човек не завърши цялото поправяне, от него се скрива всичко от миналата му работа, все едно нищо не е направил. Но всичко се разкрива изведнъж – в Края на поправянето!

Всичко се върти в своя кръг и тъй като всеки път идва ново желание, на нас ни се струва,  че това е ново състояние.

Всеки ден сякаш започваме всичко наново, разкривайки и в материалния свят нов апетит, нов вкус, а така е и в духовното.

Затова, даже ако ни се струва, че нищо не сме направили в духовното и нищо не сме достигнали, то след това ще се открие, че това не е така. А до самия Край на поправянето не трябва да се молим и да искаме никаква сметка от миналото.

Обратно, трябва да благодарим, че миналото е скрито от нас и не ни заслепява, не ни пречи да вървим, позволява ни всеки път да започнем цялата работа отново.

От урока по „Учение за Десетте сфирот”, 06.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Да изпълним целта на творението означава да станем подобни и равни на Твореца. Такава е Неговата програма по отношение на нас, тъй като това състояние е най-доброто, най-съвършеното.

Но за да станем равни Нему, ние трябва да намерим желание, което да Му е равно.

Творецът е създал точката на желанието, а след това я напълва със своето отношение, със светлина, с всички наслаждения и любов към творението.

Той показва две свои отношения към творението – светлината Хохма и светлината Хасадим. От това желанието става огромно, свят на Безкрайността.

Но ние трябва да добавим към това желание и своето, което е обратно по отношение на Твореца. Затова Твореца влага в създаденото от него желание точката за отдаване, а ние със своите усилия я развиваме по отношение към Него, до размера на Неговото отношение към нас (увеличаваме 620 пъти).

Не е възможно да се променим с осъзнаването на промените отведнъж, а постепенно стъпка по стъпка, с малки промени. Пътят се състои от падания и изкачвания.

Понеже, от една страна, творението трябва да остане празно, желаещо да се напълни, а от друга страна, над това празно желание, то трябва да се прилепи към Твореца и да стане подобно Нему . Затова в творението се съчетават винаги две противоположни състояния.

Има две светлини: пряка и обратна. Творецът иска от нас чрез обратната светлина да се обръщаме към Него така,  както Той към нас със своята пряка (директна) светлина – да станем такива като Него.

Но за Него отдаването – това е Неговото желание, Неговата природа, а за нас отдаването е намерение да отдаваме при желание да получаваме заради Него.

И затова ние можем да Му бъдем противоположни по нашите и Неговите желания, но равни, подобни на Него, по намеренията – отдаването и любовта.

Ако аз се обръщам към него със своето желание, то аз съм Му противоположен. Ако аз се обръщам към Него със своето намерение, то аз съм такъв като Него.

И затова в своите отношения с Него, аз през цялото време падам (заради разликата в нашите желания) и се издигам (заради сходството в нашите намерения). Когато в мен се увеличава желанието, аз ставам противоположен на Твореца, а когато поправям своето желание за получаване в намерение да отдавам – аз Му ставам подобен.

И така през цялото време се „люлея” между тези два полюса, но най-важното е моето „Аз” да остава по средата, в средната линия, да придобие максимум противоположно на Твореца желание да получава, а след това да присъедини към него съответното намерение за отдаване. Да създаде своя средна линия за получаване заради отдаване на Него, заради Него, и в Негово подобие, да се прилепи към Него.

Ако за мен не е важно как усещам своето състояние, добро или лошо, а най-важното е да остана в намерение да достигна максимално подобие с Твореца – това означава че аз се намирам в средната линия.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 07.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако състоянието, в което трябва да се съединим помежду си като един човек с едно сърце не ни е много ясно, над какво трябва да се съсредоточим или да си представим, четейки книгата „Зоар”?

Отговор: Няма нищо повече от това. Ние се намираме в свят, в който има всички условия, необходими, за да се съберем заедно физически (или виртуално), в стремежа си към разкриване на Твореца, четейки книгата „Зоар”.

В своите детайли нашият свят е подобен на духовния, с тази разлика, че духовният свят е свят на сили, а нашият е на материалните обекти, на следствията на духовните сили.

Всяко стъпало се явява отпечатък на висшето и така те се спускат отгоре надолу, от света на Безкрайността до нашия свят. Това са 125 стъпала и разликата между тях е само в материала, който според степента на слизане става все по-малко духовен. Но всяко стъпало се състои от същите детайли.

Подем означава разкриване на все по-голямата връзка между съставящите света. Към това ни тласка днес всичко случващо се в него.

Какво не ти стига? Връзката между хората. Вътре в нея ти разкриваш духовното ниво „руах”, а в още по-силната връзка – нивото „нешама”.

Сега връзката между нас е егоистична. Ти трябва да започнеш да я превръщаш в истинска духовна връзка.

Който иска да разкрие висшия свят в този живот, трябва преди всичко да разбере, че това разкриване става по законите на природата.

Затова кабала съветва не да изобретяваш свои методики, а да слушаш съветите на кабалистите.

От урок по книгата „Зоар”, 27.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Какво има в Аба ве Има в света Некудим, от какво те стават „глава” в света Некудим относно тялото – ЗОН  (Зеир Анпин и Нуква)?

В тях има осветяване от висшия парцуф Кетер, и тази светлина е защита от егоистичните желания, светлината Хасадим, опазваща ги от желанието за получаване на наслаждения.

Дори, ако изведнъж възникне такова желание, светлината на отдаването ще ги защити от егоистичното получаване. И затова Аба ве Има могат да бъдат глава.

С какво се различава главата от тялото? В материалния свят те са направени от различен материал: мозък и месо.

Но по какво се различават духовните глава и тяло (Рош и Гуф)? По какво се различава мисълта от желанието? Нима желанието не е единственото, което е било сътворено от Твореца!

Принципът на главата – това е такова отделяне от желанието за наслаждение, което позволява да се изпълни действие, по-висше от него.

Именно затова желанията, духовните съсъди (келим) стават „глава”, получавайки осветяване от Хасадим, светлината за отдаване, която им позволява да се освободят от заключеното в тях желание и да направят разчет над него, сякаш гледайки го отстрани, обективно, като независим наблюдател.

Там, където може да бъде взето обективно решение – тази част се нарича глава. И по това човек се отличава от животното и въобще от природата (нежива, растителна, животинска).

В духовното всички разлики се съдържат в принципната същност, а не в самия материал, както е присъщо за нашия свят.

От урока „Учение за Десетте Сфирот”, 05.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички мислят, че към „предприятието” се отнася работата, която изпълняваме през деня, а груповата работа е нашето съвместно обучение или вечерните занятия. Tова е неправилно.

”Предприятието” е всичко, което се отнася до подготовката и пускането на материалите, медиите, подготовка на различните мероприятия, физическата и  материална работа.

Приготвянето на храната за съботните трапези също се отнася към предприятието! Защото там има шеф готвач, има отговорници и работници изпълнители. И няма никакво значение те доброволци ли са или наети.

А групата е съединение на идеи, където всеки, отменяйки своя егоизъм, е готов да се обедини с останалите за да постигне духовното състояние

Ние се обединяваме, за да пуснем вестника, интернет сайта, ТВ програмата и т.н. Всички тези действия по характера си са групови, но в резултат всички трябва да се съединят в пирамида: началник – подчинен, както при всяко предприятие, което реализира продукт.

И няма значение дали хората получават заплата или не, в какви часове работят, приготвят трапезата в центъра или снимат ТВ програмата.

Ако ти си началник и ми даваш указание, а аз съм подчинен и задължен да го изпълня. Въпреки че в началото доброволно, при равни условия, сме взели решение да се съединим.

Т.е. във всяка работа доброволно приемаме върху себе си задължения, всеки според силите си, но така също приемаме задължения, съобразено с реда, дисциплината и йерархията при подчинение.

Получава се, че всички вътре сме равни, група (форма на кръг), а външно сме в отношения началник – подчинен (форма на пирамида). Но всичко се съединява в едно.

Съединението на база предприятие е тогава, когато ние се обединяваме, за да реализираме връзката с другарите в рамките на предприятието.

Ние съхраняваме йерархията, защото искаме да съхраним своето съединение. Желанието да бъда в групата ме задължава да се подчиня на йерархията и аз скланям глава и слушам този, който е поставен за началник.

Да допуснем, че днес са ме изпратили да работя в кухнята и аз изпълнявам това, което ми казва отговорникът. Може да съм по-умен и способен, но другарите са решили, че работим по график в дежурство и аз отивам на дежурството, а там не сме другари.

Аз съм длъжен да се вдъхновявам в работата, получавайки гориво от групата, но да работя така, както се изисква в предприятието.

Въпреки, че човекът след приключване на своята основна работа е дошъл за няколко часа с желанието да участва, той в същото време си остава работник в предприятие – все едно, че работи на заплата. Защото е дошъл заради получаването – няма значение дали на духовен напредък или на нещо материално. Той получава напълване и не е важно под каква форма ще бъде то!

Но защо хората отделят едното от другото и се удивяват, защо им нужно това – та нали са другари в групата? Не ! Ние сме работници на духовния фронт! Ние сме на работа при Твореца.

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е средната линия? Тя екран ли е?

Отговор: Средната линия е правилното съчетание между получаващите желания (келим) и силите на отдаване.

Само след като съм ги подготвил, моля свише за сила на екрана именно върху тези желания. Получавайки тази сила, аз придобивам духовен съсъд (кли), наречен средна линия и в него вече извършвам действието отдаване.

До средната линия аз си изяснявам: какво е дясната линия и какво – лявата, какво значи привличане на светлината отгоре надолу, което аз напълно преустановявам, извършвайки съкращаване, какво значи отблъскване на светлината отдолу нагоре, доколко мога да проявя в него своето желание, за да мога не просто да отблъсна идващото наслаждение както при съкращаването, а да създам отразена светлина, в която да се облече част от пряката светлина.

След като си изясня всичко това, когато вече съм наясно доколко съм способен, аз моля свише за сила, за да мога от всичко, което съм подготвил да създам истинско желание, духовен съсъд (кли).

Ако съм се подготвил правилно, получавам сила свише, която действително, както съм поискал, обединява желанието за отдаване и желанието за наслаждаване от двете страни – от дясната и лявата, проверява го и го сортира. Аз моля в това да вземе участие Творецът, защото не знам как да работя с това желание.

Когато кли е готово – това е печат свише. Гаранция, че използвайки го, няма да претърпя неуспех.

Тогава продължавам да работя в средната линия – да получавам заради отдаване, с вяра над знанията, когато моите сили за отдаване работят отдолу нагоре. И аз съм убеден, че така и ще бъде.

Да бъда в средната линия – това е цяла поредица от действия. Има средна линия в малко състояние (катнут), в стадиите на зараждане (ибур), отглеждане (еника) и порастване (мохин).

Винаги, на всеки етап, за да постигна средната линия, на мен ми е необходима помощ свише – и при изясняването, и в съединяванията, и в самото сливане с Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 15.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Системата, която трябва да построим сега, аз наричам „Стимулатор” – от думата „стимул” (от гръцки – остра пръчка, с която са подкарвали магаретата, заставяйки ги да се движат напред).

При нас това работи по същия начин, само че в нашия език под „магаре” (хамор) подразбираме „егоистично желание” (хомер).

Но вместо да подгоним своето „магаре” с убождания, със страдания, ние искаме да събудим в себе си човека, за да погледне напред и сам да започне да се стреми натам.

Тоест необходим ни е стимул, който обаче да бъде положителен – „страдания от любов”, от желание да постигнем това състояние, за да ни подкарат „напред” именно те, а не да ни подбутват „отзад” телесните страдания.

Ние трябва да предизвикаме в себе си страдания чрез въпросите: „Защо още не съм постигнал съединяване с Твореца? Защо не съм се слял с Него? Защо не усещам трепет?”

Първият етап на връщане към Твореца е „връщане заради трепета”. Това се случва, когато сам развивам в себе си усещането за трепет по отношение на духовната цел, на Твореца, на отдаването, а не бягам от страх, предизвикан от ударите, които ме гонят отзад. Променям мотива – стимула (на гръцки).

Ако бягам напред заради ударите (заради страха в този свят и/или наказанието в бъдещия свят) – това не се нарича връщане към Твореца. Хиляди години човечеството се е движило напред по този начин. Това не е напредване в духовното, а просто естествена еволюция на желанието, смяна на неприятното състояние с ново, което както винаги се надяваме, ще бъде по-приятно.

А връщането към Твореца, за което е казано: „Тшува – да се върне хей във вав” – това означава самият аз да предизвикам в себе си страх, че нямам свойството отдаване, любов! Но какво да направя, ако не се вълнувам за това, ако не се страхувам? Откъде да взема този страх? Единствено от обкръжението!

Ако обкръжението създаде пред мен такава картина, чрез която да разбера, че моето състояние е ужасно, но занапред ме очаква нещо необикновено и прекрасно, тогава ще се устремя напред.

Това се нарича правилен духовен стимул, благодарение на който ние напредваме. Защото това напредване е по собствено желание – целият този път трябва да изминем чрез „пробуждане отдолу”.

Но ако аз не организирам за себе си обкръжение, което да ми внуши стремеж напред така че да бягам от страх, заради това че няма да постигна тази цел – сякаш отзад ме преследват страшни нещастия, то никога няма да премина в следващия миг! Няма да помръдна от мястото си.

Затова ни е необходим „стимулатор” – положителен стимул!

От урок по писмо на Баал Сулам, 13.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

Въпрос: Страхът за живота в този свят възниква в нас инстинктивно, неуправляемо. Как да достигна до такъв панически страх, че няма да мога да постигна отдаване?

Отговор: Ние не сме безсилни пред страховете на този свят: когато човек започне  да се придвижва духовно, му се изпращат толкова странни страхове, че той започва да разбира, че това не е истински страх, а игра.

Той чувства, че отгоре, като с лъч му предизвикват този страх и единственото, което може да направи е да се издигне над него с „вяра над  знанието”, в отдаване.

Тъй като, ако той се намира в отдаване, няма от какво да се страхува! Той може спокойно да затвори очи за всички страхове, които идват само за да ни принудят да се издигнем над грижата за себе си и да се научим да живеем, устремени към отдаване.

Ако това не е просто животински, неосъзнат страх, а състояние, което човек възприема осъзнато, с „просветление от източника”, че усещанията му са предизвикани от някакъв източник, с цел да го издигнат. Затова разбира, че нищо не може да бъде просто така, без страхове.

От урока по статията на Рабаш, 17.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На конгреса ние сякаш натрупваме „покритие” (екран) – сила на взаимно отдаване, с която сме готови да работим.

Конгресът – това е като голяма група: ние сме събрали хора, обединили сме ги и сега сме готови за съвместно изпълнение на поставените цели, с една дума боен отряд.

А ако просто се съберем за да попеем и да потанцуваме, а след това се разотидем – какъв смисъл ще има от това? Конгресът е място за съвместна работа!

В зависимост от протичащите състояния, ние ще решаваме колко често трябва да провеждаме такива конгреси. Ще станем по-чувствителни, ще разберем кога и къде трябва да се организира и проведе следващият конгрес, от какъв мащаб – регионален или световен.

Целият ни живот ще се гради на основата на тези общи подеми и падения, които определят цялата дейност на нашето предприятие – а иначе за какво живеем, ако не за духовното издигане?

Колкото по-бързо организираме тази работа, толкова по-бързо ще стигнем до входа на духовния свят и ще започнем да се изкачваме по 125-те стъпала.

Засега само тренираме за това изкачване, но то е вече много близко. Няколко такива опита и ти ще бъдеш готов да работиш със светлините и с келим (непоправените желания). Не защото сме по-умни, познавайки теорията, а защото изграждаме колективна сила, която се явява като духовен съсъд.

Благодарение на такива действия се разкрива общата сила на групата – нейната душа. Всеки път ние я  доизграждаме все по-голяма и по-голяма, и започваме да усещаме как вътре в нея работи светлината – т.е. преминаваме махсома.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 19.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Групата – това е този материал, вътре в който аз работя. Това е мястото, работната лаборатория, където осъществявам всички свои действия. Този прицел, чрез който аз се насочвам към целта, тъй като не я виждам пряко.

Да допуснем, че трябва да уцелиш духовна цел с пушка – но как ще попаднеш в целта, ако не я виждаш? Какво ще те насочи точно към нужното място? Необходим ти е някакъв външен наблюдател, който ще гледа отстрани – т.е. трета сила, която ще те направлява.

А що за трета сила е това в нашия случай? Творецът е скрит от мен и аз съм далече от Него, и затова по пътя ми строят наблюдателница  или прицел, който се нарича «група». Ако се обединя с нея и отвътре се насоча, то несъмнено ще попадна в целта.

Трябва да взема предвид много условия: «разстояние», «вятър» и пр. – и всичко това аз намирам в групата. Не е лесно да се улучи дори  материална цел  , а в духовния свят действат безкрайно много условия, които не са ми известни.

Цялата  система е скрита от мен. Но после започвам малко по малко да разкривам, че включвам изключително сложна, огромна система – както новороденото с плача си заставя всички около него да се суетят, и цели фабрики да работят, за да му осигурят «памперси» и детски храни.

Така и ние действаме в обществото, сами не разбирайки как. Разбита е моята връзка с Твореца и ако аз поправя връзката си с обществото, без съмнение ще попадна на Него, тъй като Той е скрит вътре в същата тази връзка.

Из урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 18.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→