Всичко произхожда от висшата сила, всичката тази бъркотия „аз и света”, се движат от една сила „Няма никой освен Нея” – и всичко произтича, за да ме приведе до Нейното разкритие.

В „Няма никой освен Него”, се крие предупреждение, че всичко произтичащо с теб е предизвикано от една единствена сила. Във всеки момент тя те върти, така че да я разкриеш – или по добър път, или по лош.

Доброто и лошото са относителни: възможно е, Той да ме отделя от Себе си с успехите, а със страданията да ме привлича. Но ако аз съм усвоил, че всичко изхожда от Него, то всичко в живота се превръща в средство за връзка с Него.

Съществуват: аз и светът, около мен. Този свят за мен е демонстрация на отношението на Твореца към мен, аз трябва да Го разкрия посредством този свят, да започна диалог  с Него.

Но докато не успея да Го разбера, Той ми действа отвън, обръща се към мен на езика на отдаването, а аз се намирам отвътре с езика на получаването.

Аз съм закован вътре в своето его, а светът около мен – това е светлината. Само че аз не знам това, а го възприемам за такъв, какъвто ми се представя той в егоизма ми.

Ако се изменя, ще разбера, че този свят е света на Безкрайността. Всичко зависи от усещащия, както описва Баал аСулам в статията „Скриване и разкриване на Твореца”.

Аз виждам един отвратителен свят, защото аз съм такъв, а когато се изменя, ще го разкрия като съвършен и вечен. За това ни разказват кабалистите, преминали през такова поправяне на своите сетива от получаване на отдаване.

Затова, аз не мога да се отнасям към този свят така, както той ми се струва. На мен ми се вижда нещо в моите лъжливи свойства. Но аз мога да изменя свойствата си, и да достигна свойството отдаване над егоизма си.

И тогава ще виждам всичко като противоположно. Според степента на отдаването, която ще придобия – целият свят ще бъде усещан от мен като друг!

Това се нарича ново възприятие на действителността. А света няма постоянна картина – всичко зависи от получаващия. Затова е казано, че всеки съди според степента на собствените си недостатъци.

Този свят е само една обложка на истинският свят, но това е единственото, което аз засега усещам. След това изведнъж ще разкрия, че това пространство е пълно със силата на отдаването и любовта – аз ще ги видя така, както сега виждам този свят.

Трябва само да сменя свойствата си от получаване на отдаване, и ще видя „бъдещия” свят! Как да го направя? Затова ни се дават учител, група и книги.

От урока по писмото от Баал аСулама, 22.09.2010

[21762]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко, ни се струва така непоклатимо в този свят – също както малкото дете усеща, че е защитено в своята люлка. Но ние трябва да излезем от нея и да проверим действително ли тя е така надеждна.

И най-важно е да излезем изпод влиянието на обкръжението. Ако човек влезе в така нареченото „временно жилище”, тоест да си създаде ново обкръжение, за да стане независим и да види този свят отдалече, като че от космоса – тогава той все повече се приближава към светлината.

Важното е, изживявайки всичко в „този свят”, без да се отказваме от нищо в него, да разкрием „света от другата страна” (от другата страна на егоизма), трезво да оценим нашия свят като временен и да добавим към него постоянния свят, връзката с Твореца.

Този свят ни е даден само, за да оценим света на Твореца като съвършен. За да се радваме и в този свят и в бъдещия е нужно сега вече да усвоим също така и висшия свят.

Това се постига, чрез подмяна на ценностите – вместо получаването – за нас важно трябва да стане отдаването, вместо отпадъците – да ценим основното, и – вместо временното – постоянното – да сменим местата им и да разкрием хармонията и съвършенството.

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.09.2010

[21765]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние се намираме винаги в едно и също състояние – в света на Безкрайността, но той е скрит от нас зад 125 завеси.

Зад 125 степенното скриване, повреден при обратното спускането по 125-те степени, аз пребивавам в противоположност на природата. Но това даже и в малка степен не оказва ефект на обкръжението ми.

Дори и да не виждам, да не чувствам и да не действам по правилния начин – все пак аз пребивавам в духовния свят, поради което съм длъжен да знам неговите закони, защото иначе постоянно ще губя.

А от друга страна, дотолкова, доколкото аз съм отдалечен от света на Безкрайността, духовната система се отнася към мен по съответния начин.

Спрямо всеки човек, тя прилага критерии съответстващи на неговата степен. Естествено, аз съм противоположен на отдаването, но само на 1/125.

Ако се намирах в Безкрайността, бидейки напълно противоположен на нея, то аз не бих могъл да го понеса.

По такъв начин, аз винаги изпитвам чувството, че губя, че нещо не ми достига, защото усещам разликата спрямо своето сегашно състояние и следващата степен. Усещайки несъответствието – точно това ме кара да се придвижвам напред – това е моята движеща сила.

Дори и сега силата на моето зло ме дърпа надолу и по този начин аз чувствам, че се отделям от духовното. Отвращавам се от този свят и от това, че още не съм се повдигнал дори и на първото си ниво (1).

Системата на Безкрайността се променя спрямо нас, тя се отдалечава и създава скривания т.е. духовни светове.

Благодарение на това човек, подобно на дете, непрестанно стои пред необходимостта да израства. Всеки следващ път на него му се открива разликата между сегашната и по-високата степен, така че той да положи усилие, за да се издигне на нея.

От урока по статията на Рабаш, 22.09.2010

[21818]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Пред празника Новата Година „Рош Ашана”, в периода на покаянията „Слихот”, изясняваме цялото си егоистично желание, определяме го като зло.

Тогава се отсичаме от предишната година и желаем да се издигнем към следващата година, към нови промени (Рош Ашана).

Също си изясняваме, че не сме способни сами да направим каквото и да е със себе си – това състояние се нарича Съдният Ден (Йом Кипур).

И тогава решаваме, че изходът е само един – да възвеличим свойството на отдаването, това, което е презирано от егоизма ни.

Да увеличим важността на духовното, да не се занимаваме с егоистичните ни желания, а да увеличим желанието за отдаване. Това символизира празника на Колибите „Сукот”.

Вземи желанието за отдаване, което днес ти се струва като маловажно, „боклуците”, и ги повдигни нагоре, в оценката на тяхната важност.

И не се занимавай с егоистичните си, получаващите желания, а влез във „временно жилище”, в желанието за отдаване.

Ти трябва да излезеш от своя постоянен егоистичен „дом” и да построиш ново здание, така че най-важният детайл в него – покрива – да бъде свойството на отдаването.

Това показва, доколко ти можеш да се уподобиш на светлината, намираща се над покрива на колибата (Суката). Тя ще ти свети в тази степен, в която ти ще можеш я приемеш. В това е смисълът на празника „Сукот”.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 21.09.2010

[21680]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво точно трябва да искам от групата, какво изясняване?

Отговор: Аз трябва да си изясня какво е това ”отдаване” – нали това сега не зная! То е скрито вътре в моята връзка с другарите.

Трябва заедно да положим усилия, да се постараем да разкрием ”отдаването” между нас. И не някъде там на небесата, а тук на земята (арец), тоест в нашите желания (рацон).

И тази земя/желание ние трябва да направим ”земя на Израел” (ерец исра-ел, яшар-кел), за да може разкриващото се желание във връзката между нас да бъде толкова правилно, силно и установено, че в него да се разкрие първото свято име – първото за нас разкритие на Твореца. Към него е необходимо да се стремим.

Но такива изяснения се правят заедно, съвместно, а не лично от всеки. Това изясняване прави групата в зависимост от това, доколко всеки иска то да се случи.

От всичките тези желания ние изграждаме едно общо, силно желание, за да изясним заедно какво е това ”отдаване”, което искаме да постигнем и в каква форма ние искаме да го разкрием, тоест в свързването между нас. Доколко сме готови да се обединим като един човек с едно сърце заради тази цел, това желание.

Чрез всичко това, формираме в себе си потребност за получаване на Тора – помощ свише от светлината, връщаща към източника. Точно този народ не е получил в планината Синай нищо освен способността да се възползва от помощта на висшата светлина.

А в резултат, на тях им се разкриват всевъзможни препятствия и прегрешения, разкриването на злото като съсъд за разкриването имената на Твореца.

През цялото време се разкриват разбитите желания, които ние изправяме и в тях разкриваме Неговото свято име – Свойството за Отдаване!

А преди това се открива точно противоположното егоистично свойство – ”получаване”. Тоест работата се заключава в това чрез ненавист да се стигне до обединение, до единство.

От урока по статия на Рабаш, 11.08.2010

[21847]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Човекът, пренебрегващ другарите, не получава от тях желание и важност на целта. Няма кли за хора, които искат да се развиват самостоятелно.

Ние сякаш седим около обща маса. Тази маса е Малхут на света Ацилут (Шхина).

Каквото човекът сложи на общата маса, онова, което вложи в общата връзка – точно това духовно и придобива. Затова той трябва да извърши много действия, докато те не се натрупат и разкрият пред него.

Ако не участвам в живота на групата, тогава моята сила е противоположна на нейната. В резултат, моята собствена сила (Р1) и общата сила (Р2), която е многократно по-мощна ме отблъскват от масата.

Просто ме отхвърлят навън – заради това, че пренебрегвам единствената възможност, която имам на разположение. Това не е желателно.

Как да се справя с отделянето, при което се „отдръпвам” от групата и групата ме „отблъсква”?

Чрез отблъскването ми се показва какви усилия се изискват от мен – тук и сега, за да се задържа.

Тук се разкрива злото, и ако след въпросителния знак действително ме отблъскват настрани, значи това е истинско отблъскване.

А ако, задавайки въпроса положа усилия и се опитвам да се върна при масата, то отблъскването се превръща в покана за единство.

От урок по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21807]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие обяснихте, че на всяка една от 125-те степени, предварително са ни подготвени и желанията (лявата линия) и светлината (дясната линия), а човек се изкачва на тяхната степен чрез правилното им съединяване заедно. Какво практически означава това?

Отговор: В природата има две сили – отдаване и получаване, „+” и „-” – дясна и лява линии. И двете произлизат от Твореца, а аз трябва да ги събера в средна линия.

Лявата линия е силата на получаване, дясната –  силата на отдаване. Трябва да ги съединя, поставяйки между тях „съпротивление” (R) или „мотор” (M). Аз ги съединявам и тогава те работят с моето усилие (R или М).

Резултатът от моите действия, работещото съпротивление или мотор, се нарича „душа” или „човек”.

Да допуснем, аз съм построил в себе си човека на първа степен. Сега пред мен е следващата степен. В какво е разликата между „човек” на първа и на втора степен?

Длъжен съм да повиша „вярата над знанието” (отдаването над получаването), да създам екран, който ги съединява заедно, да доведа кли към подобие на светлината, да привлека обкръжаващата светлина, за да ми помогне да построя екран (съединение между дясната и лявата линиии).

Желанието с екран трябва да бъде подобно на светлината. Степента на получаване в лявата линия трябва да бъде  равна на степента на отдаване в дясната линия. Ако достигна до това, аз придобивам следващата степен.

От урока по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21754]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

След много кръгообороти живот, в определен момент, в човек се възбужда начално пробуждане – точка в сърцето (решимо). То се състои от две сили:

– опустошение от безсмислеността на временното тленно битие и отчаяние във възможностите на този свят да напълни себе си.

– някаква вътрешна „искра” го устремява нанякъде си, непонятно къде, но отвъд този свят.

От една страна (долу) – е отчаянието, от друга страна (горе) – е искрата, и в резултат човек поема по определен курс. Като цяло тези две сили образуват в него решимото – новото направление в неговото съществуване.

Това решимо го води към учител и група, изучаващи кабала. А по-нататък той сам постепенно осъзнава, че само в съединение с подобни на него решимот, може да изгради с тях сила на отдаване, подобна на Твореца. И в това е единствената свобода на избора в живота му и неговата свободна постъпка.

Успехът зависи от това, доколко ще му се отдаде да усили своята искра с помощта на групата, въпреки всички лични проблеми. Ако я усили, то ще усети потребност от вяра (отдаване) и от ближния (от средството).

Всичко определя успеха в получаването (възприемането) на въздействието на духовното обкръжение (съветите на учителя и общото мнение на групата).

Обкръжението е не просто групата, другарите, а Шхина. Връзката с тях, която придобивам – това е връзка с Шхина, Малхут на света Ацилут, общата душа Адам.

Сплотяването на другарите, за да анулират егоизма си и да постигнат свойството отдаване, предизвиква реакция на Шхина и получаването от нея на светлината на поправянето О”М.

По такъв начин човек встъпва във взаимодействие с обкръжаващата светлина О”М, която го придвижва към разкриване в себе си на свойството отдаване (вяра), а в нея –  на вътрешната светлина О”П.

Цялата работа се състои в това, за сметка на правилното обкръжение да се увеличи желанието за свойството на отдаване и неговата важност. На това няма как да се научим, за тази работа е казано „ще направим и ще чуем”.

Човек прилага усилия за връзка с групата, дори ако не чувства необходимост от това, а в отговор получава поддръжка и обща потребност, желание, което другарите акумулират помежду си – потребност от вяра, от отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 21.09.2010

[21672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Защо когато душата (Нуква) завършва някакъв етап от поправянето, върху нея все пак остават ограничения?

Анализът на желанията, осъзнаването на злото става над 100% от желанията (келим), а поправянето, тоест използването на желанията заради отдаване – доколкото е възможно, тоест само на част от тях. А останалите желания тя съкращава, ограничава се.

Известно е, че част от желанията се отнасят към ”каменното сърце” (лев а-евен) и че не е възможно да се използват за получаване заради отдаване до самия край на поправянето (Гмар Тикун).

Но защо трябва да се чака, защо не може да се изправи това ”каменно сърце” още сега, заедно с другите желания?

Това, че през цялото време поправяме само част от желанията (оставяйки лев а-евен), ни подтиква да намерим допълнително желание и затова  ограничението  действа в наша полза.

Налага се човек ясно да раздели своите желания, вземайки решение за всяко желание и за всеки детайл: къде е ГЕ, къде е АХАП, кое е ”получаващо”, кое ”получава заради отдаване” или ”отдава заради отдаването”.

Той вижда такива различия във всички желания именно поради това, че в тях частично присъства ”каменното сърце” и това помага на човек да определи границите на желанието.

Именно на граничните изяснявания на възможностите, в нас възниква усещането за контраста на свойствата по закона ”преимуществото на светлината пред тъмнината”.

Ограниченията, когато ние чувстваме, че можем да стигнем само до тази граница, но не по-нататък, ни дават способността да възприемаме различните свойства и техните комбинации (смесвания).

На граничната черта между желанията ние разкриваме нови свойства, разкриваме Твореца над творението.

От урока по ”Учението за Десетте Сфирот”, 21.09.2010

[21674]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо като че ли и най-дребните желания могат да отклонят човека от пътя?

Отговор: Отначало се създава впечатление, че ме отвличат от целта само сериозни въпроси, които не трябва да се пренебрегват. Но после аз все по-ясно виждам, че дори дребните спънки ме отвеждат встрани.

И все пак тези дребни пречки имат много голяма точна настройка. Работата дори не е в това, че съм се отпуснал и не мога да се справя с тях.

Себе си аз чувствам ”дрипа”, откривайки все повече собствената си немощ. Все пак това е моят субективен поглед върху нещата. А всъщност, аз работя с много по-силни желания.

Преди би могъл да ме отклони от духовния път някакъв сериозен проблем в живота, а сега е достатъчно малко затруднение и аз откривам, че нямам вече осъзнаване за важността на целта, че нямам желание да прибягна до такива средства като групата и учението.

Най-малката пречка може да ме отдалечи от посоката на целта. Аз чувствам, че съм станал много по-слаб.

В действителност откриваш, че ти е необходимо сега да положиш много повече усилия, отколкото преди, за да останеш на пътя на духовното. Ти отиваш напред и затова от теб изискват все по-голяма точност в насочването към целта.

Групата също преминава подобни състояния. Всяка пречка е точно проверена съгласно духовните стъпала, специално за твоето състояние и ти винаги имаш възможност да се издигнеш над нея, можеш в следващия миг да излезеш на ново стъпало.

Жалко, че хората изпускат тези възможности. Тук много помага разпространението – то тласка човека напред. Ако не участваш в разпространението, в живота на групата задържането може да се проточи с месеци.

Тъй като цялата печалба от реализацията на кабала е именно, вместо с няколко кръгооборота, да се завърши цялото поправяне в този живот.

От урок по статия на Рабаш, 22.09.2020

[21758]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→