Въпрос: Може ли отчаянието да изгаси искрата на духовното ми желание?

Отговор: Разбира се. Защото вече съм се отчаял от този свят и не усещам повече в себе си свързаните с него желания.

В това време, в мен свети някаква „искра”, пробуждане свише, което ме води при учителя и групата.

Между моето отчаяние и искрата възниква напрежение, вектор, сила на желание, произлязло от техните различия. Накъде е обърнато аз точно не знам, но то вече е подсъзнателно ориентирано към отдаване.

Това кли вече е устремено нагоре, подобно на дипол (съвкупност от два противоположни заряда)

За да използвам правилно своето желание, аз помествам егото в „магнитното” поле, т.е. в групата. Тогава нейните сили направляват моят дипол, привеждат го в движение към целта, свойството отдаване и любов.

В обкръжението/групата се намират мощни полюси: голямо разочарование в този свят и важността на отдаване. Според връзката ми с тяхното поле, общото желание, въздейства на мен и ме увлича към целта.

Частиците (диполи, заряди, частни желания) сами по себе си са безсилни. За да ги усилим и раздвижим ние правим ускорители.

Също и моята искра, желание, група (общото желание) се разпалва в голям огън. Принципа е прост: аз влизам в общност и ускорявам, и облекчавам, за сметка на общото желание своят път към целта.

Когато вляза в групата мен ме учат как да се разтворя в нейното поле/общото желание към отдаване и любов. И аз не получавам просто желание от обкръжението.

Защото се намирам не в обичайно егоистично общество, а в обкръжение на кабалисти, които искат да разкрият в своето общо желание/поле, Твореца.

Аз се сближавам не само с групата, но и със скритата в нашето общо желание Висша Отдаваща Сила. И затова в отговор на моите усилия да се обединя, аз получавам от обкръжението силата на Твореца – светлината, възвръщаща към Него, към източника.

Обкръжението, построено от човекът се отзовава на неговите усилия с обкръжаваща светлина (ОМ).

От урока по статията на Рабаш, 21.09.2010

[21668]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво се случва, ако не полагам усилия докато уча kабала?

Отговор: Ако не полагаш усилия, тогава ще бъдеш оставен сам за кратко и след това ще си пробуден отново. Ако и тогава не полагаш усилия, тогава ще си оставен, защото доказваш, че си недостоен. И тогава може да бъдеш оставен с години или дори до следващото ти прераждане.

Първия път на човек му се дава възможността да постигне себереализация. Втория път му се напомня, дава му се нова възможност и наказание. Всъщност, не е наказание, а е поправяне, защото той е „ужилен” от негативни усещания, за да бъде насочен, въпреки че изглежда като нещо друго. Човек е изгубил времето си без да бъде продуктивен и сега изведнъж му се случва нещо лошо . Може да бъде свързано с работата, с парите или с нещо друго.

Това е като напомняне, все едно се казва: „Искаше да се почувстваш комфортно в този свят, вместо да продължиш своето духовно пътуване, така че виж сам колко недружелюбен може да бъде този свят.”

И ако това не помогне и ти продължиш да търсиш други пътища, които не следват духовната посока, тогава ще бъдеш оставен. Написано е: „Този, който е прегрешил отново, отсега нататък му е позволено”, сега можеш да правиш каквото си искаш. Твоят ред за поправяне ще дойде само след като другите души са се поправили. Но да достигнеш до толкова голямо разделение е крайно нежелателно.

От урока по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21812]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваехи”, п.376: Навсякъде, където е необходимо да се извършват благославяния, Творецът, т.е. Малхут, трябва да бъде благославян първи. Ако Творецът не бъде благославян първи, то благословиите не се осъществяват”.

В светите книги, ние четем за духовните състояния, през които трябва да преминем в бъдеще. Все още не усещаме текста, написан в такава форма от кабалистите.

Но не е възможно духовното да бъде описано по друг начин, а само ако бъдат взети думите от материалния свят. Защото в духовното няма думи. Как да се разкаже за него? Как да бъдат обяснени явленията, които не съществуват в нашия свят?.

Необходимо е от нашия свят да се вземе нещо, което е подобно и с тези думи да се опише духовното. Но при всички случаи, човекът, който не се намира в духовното, не знае за какво става дума „там” и просто чете.

Но ако четем за духовното, дори да не го усещаме, желаем да се присъединим към онези, които са го разкрили и са писали за това в своите книги – към раби Шимон и неговите ученици, към авторите на „Зоар”, към Баал аСулам, който е добавил към „Зоар” своите коментари, ако желаем да се съединим с тях, за да може тяхното постижение и сила да ни въздействат, ние се развиваме така естествено, както малкото дете, което иска да бъде редом с възрастния, за да се учи от него, да извлече за себе си всичко, което е възможно и по този начин да расте.

Затова, по времето когато четем „Зоар”, ние трябва да бъдем колкото се може по-близо до нейните автори. А в духовното, близък се нарича онзи, който се намира в същото свойство, за разлика от измерването на по-близо или по-далеч според разстоянието. В духовното аз се смятам за намиращ се близо до някого, ако се намирам в неговото свойство, ако съм подобен на него.

Свойството на авторите на „Зоар” е отдаването, а нашето е получаването. Как да направим така, че да се намираме по-близо до тях? Ако си представя, че се намирам заедно с другарите, отменям себе си пред тях, постигам състояние, когато всички ние сме заедно, в едно желание да се съединим, стараем се да се присъединим към авторите на книгата „Зоар” – ние вече се приближаваме към състоянието на единение, което въздейства върху нас.

Самото състояние (в което ние сме повече свързани един с друг, тоест в по-голяма степен се съединяваме с отдаването, с притежателите на свойството отдаване – с авторите на книгата „Зоар”, с текста, който са написали) въздейства върху нас.

И макар да не разбираме за какво ни разказват те, като деца желаем да получим от възрастните, защото те са възрастни. Тогава цялата тяхна сила и постиженията, които са вложили в тези книги, подготвяйки ги за нас, ни въздействат и ние, подобно на детето започваме да се променяме. Такава е нашата работа – в същите естествени условия, през същите етапи на развитие, както е и в нашия свят. Така напредваме.

Затова, четейки книгата „Зоар” не бива да забравяме какъв е начинът, по който можем да се съединим с нейните автори. Тогава ще ни се разкрие вътрешният смисъл, ще влезем и ще станем участници в нея.

От урок по книгата „Зоар”, 24.09.2010

[21910]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Науката кабала говори единствено за желанията. За светлината няма какво особено да се каже. Тя е статична и съществува в пълен покой. Тя само отдава и има само това единствено свойство на отдаване. Ако желаете да получите от нея, тогава действията ви трябва да са подобни на нейните. Светлината не се изменя; изменя се вашето желание, което я предизвиква да ви въздейства.

Това е подобни на един източник на енергия. Аз мога да се приближа до него или се отдръпна от него, да подходя от едната или от другата страна. Това е като със слънцето – ние можем да се изгорим от него или да го използваме в наша полза. И както слънцето, светлината е напълно постоянна. Вие може да ѝ се молите или да ѝ крещите, но тя не ще се измени.

Всички изменения се случват единствено вътре във вас, без значение дали крещите или благодарите. В зависимост от вашите изменения, вие получавате различни резултати от нейното влияние. Светлината не се изменя. Вие разкривате постоянно, неподвижно поле. До степента на вашите вътрешни изменения, вие разбирате как да усещате различните ѝ състояния. И все пак, вие сте тези, които усещат различията, докато светлината не се изменя.

Светлината е като слънцето, което никога на спира да свети. Вие може да използвате енергията му както желаете: да затопляте, да охлаждате и прочее. Самата енергия няма форма и вие сте тези, които ѝ дават форма.

Така е и с Твореца: „Добрият и Творящ добро на лоши и добри”, на всеки, който желае. Той прави ли добро също и на лошите? Да, Той прави. Но, тъй като свойствата са обратни (противоположни) на тези на Твореца, тогава до степента на тяхната противоположност с Него, те получават удари вместо добро. Това им помага да осъзнаят злото на егоизма и постепенно ги изменя. 

Но има по-добър вариант: да получим инструкции за правилното използване на светлината. Съобразно това, кабала ни позволява да изменим себе си под влияние на светлината, бързи и лесно.

От урока по статията „600 части на душата“, 20.09.2010

[21662] 

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как можем всички заедно да изравним вдлъбнатините на духовния път и да го направим равен, ако всеки в различно време преминава през подеми и падения?

Отговор: Така специално е направено, за да преминаваме асинхронно и да си помагаме един на друг.

Но ако след някакво голямо събитие (като конгрес) ние заедно падаме, то ни е нужна някаква външна, чужда сила, която да ни помогне.

Ако бяхме построили истинското общество, ние не бихме паднали. Бихме се поддържали и уравновесявали един друг, като органи, поддържащи баланс вътре в здравото тяло.

Но на нас се разкрива недостатък в равновесието на по-висока степен, егото расте и ни води към дисбаланс. Какво може да се направи, ако това се случва?

Необходима ни е някаква външна система, относно която да се провери равновесието, да се подравним и отново да се съединим.

Разкрива ни се недостатъка при съединението, който е причина за всичките проблеми. И сега е нужен някакъв чужд, външен фактор, който да ни помогне да се съединим на нова степен, преди всичко разкриващ „грешници”.

За това ни е необходим „Стимулатор” – ежедневен въпросник, на който всички отговарят. Той ще ни помогне да построим системата, където всеки ще e задължен да изрази отношение, а тя в отговор ще ни повлияе.

Откъде тази система ще вземе сила да ни подейства? От това, че ние сами сме я построили, вложили сме своите усилия! Тя работи като взаимоспомагателната каса.

От урока по статията на Рабаша, 15.08.2010

[19201]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Написано е, че на празника Сукот трябва да се радваме. Какво е това радост на празника?

Отговор: Радостта е следствие от постижение и съединение. Радост от това, че си доставил радост на Твореца.

Има свят на Безкрайността, пуст – това е съсъда на Твореца. А аз Го напълвам чрез групата . Това напълване на Твореца предизвиква в мен радост.

Отначало съм се чувствал празен и съм искал напълване от Него. Но благодарение на обучението в група съм разбрал, че мога да се напълня само ако напълня Твореца. Отдаването на Твореца ме напълва, така както майката се напълва от напълването на младенеца.

За мен не е важно получавам ли или отдавам –  главното е да се напълня, а това мога да постигна само като напълвам Него. Като напълвам Него, аз пълня себе си. Но ако напълвам Него заради себе си – това е егоизъм (клипа), подобно на това, както аз работя за отплата.

А ако напълвам себе си, за да напълня Него – това е отдаване (святост). А ако напълвам Него, за да напълня себе си – това е получаване (нечистота).

Нечистота: 1-2) Аз напълвам Него, 3-4) за да се напълня аз самият

Святост: I) Отправям към Него МАН, II) за да ми даде Той напълване, III) за да мога за сметка напълването на себе си, IV)  да напълня Него.

И в този и в другия случай и двамата сме напълнени. Но всичко се определя от намерението – за кого извършвам това действие. Ако между нас има любов, то колкото повече се напълвам, толкова повече напълвам Него. В нашия свят няма друг пример, освен майката и детето.

От урока по писма на Баал аСулам, 22.09.2010

[21803]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистите говорят сякаш на архаичен език – назовават Твореца „Цар”, използват думи, които вече са излезли от употреба.

Формулировките, стилът, цитатите отделят съвременния човек от вътрешното съдържание. Необходимо е да се преодолява това препятствие и да се извлича същността на текста.

Всъщност, потапяйки се в статията, усещайки, как тя се реализира в духовното пространство, човек се съгласява с такова подаване на текста.

Той наистина нарича Твореца „Цар”, макар това явление да не съществува в действителността, защото ние живеем в демократични държави с идеали за свобода и равенство.

Оказвайки се в духовната реалност, човек се запознава със стълбата на духовните степени и усеща силната връзка между тях.

У него няма друга дума, с която да характеризира Твореца, освен думата „Цар”. Той по естествен начин се съгласява с определенията, които кабалистите са дали на различни явления от духовния свят .

И все пак, наш дълг е да приближим кабала към съвременността и затова трябва да превеждаме материалите за начинаещи на съвременен език.

От урока по статията на Рабаш, 22.09.2010

[21821]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Въпрос: По какво се отличава осъзнаването на злото от поправянето на злото?

Отговор: Желанието е създадено (от светлината) и не може само да се промени. Извън светлината, желанието е „0” – то не съществува! Напълно зависимо е от създалото го въздействие върху него – от светлината.

В творението няма нищо повече, освен светлина и създаденото от нея желание. В зависимост от въздействието на светлината върху желанието, то може да бъде от ”напълно егоистично” до „напълно алтруистично”.

Всичко зависи от това, доколко интензивно му въздейства светлината. Когато говорим за желанието, ние трябва да кажем какво е то – че изцяло се определя от светлината.

То е подобно на късче желязо, над което се намира магнит и цялото поведение на това парче желязо зависи от поведението на магнита.

И винаги, и вечно, ние напълно зависим от светлината, от нейното въздействие върху нас. А ако то бъде прекратено, ние ще изчезнем!

Напълването на желанието със светлина, извиква в нас наслаждение.

Опустошаването на желанието, предизвиква страдание в нас.

Почти пълното отдалечаване на светлината от нас (от желанието), предизвиква в нас прекъсване усещането на светлината като източник на нашето съществуване (скриване на Твореца).

Приближаването на светлината от нейното скриване, извиква в нас усещане за осъзнаване на злото, на нашия егоизъм срещу нейните свойства отдаване и любов, дори ако още не усещаме нея самата.

Още по-голямото приближаване на светлината, се усеща вече като осъзнаване на егоизма като неприемливо свойство. В такова състояние Творецът (светлината) се явява гарант за това, че човекът повече няма да използва своя егоизъм. Но ако светлината се отдалечи, то несъмнено човекът отново ще падне в своя природен егоизъм.

Науката Кабала ни обяснява, как можем да управляваме влиянието на светлината върху нас и по този начин, бързо и леко да постигнем съвършенството, вместо да се движим към него чрез осъзнаване на злото, изпитвайки го върху себе си.

При всички случаи, ние вечно ще зависим от светлината. И това е прекрасно, защото тя със сигурност ще ни доведе до съвършенството.

[21842]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Защо човек трябва да бъде радостен на Сукот?

Отговор: Радостта е знак за съгласие с Твореца да добия Неговите качества. Аз (душата) получавам свойството на отдаване, светлината Хасадим (милост) под влиянието на Ор Макиф (Заобикалящата светлина), която „идва към мен през покрива на храма” благодарение на екрана, който изграждам от „харман и винарна”.

В хармана се добива зърно (светлината Хасадим), но люспите остават. Виното се прави във винарни, но остава кюспе. И все пак, от отпадъците, които нямат стойност за моя егоизъм, създавам най-хубавото нещо в  живота си – екран, т.е.  издигам важността на свойството за отдаване над получаване точно в тези две Светлини или сили на природата: Хасадим и Хохма (мъдрсот).

Променям намерението на желанието  на тези две светлини (напълвания) от получаващо на отдаващо. Виждам стойност в „отпадъците от хармана и винарната”, издигам се над  егоизма си, моето зло и предпочитам да съществувам в това да напълня желанията на другите, вместо моите желания.  Правя това, за да разкрия Твореца впоследствие.

Радостта показва, че съм в състояние на отдаване. Това е резултатът от моето пълно съгласие с Твореца и оправдаване на Неговите действия.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 21.09.2010

[21678]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мъдростта на кабала не може да бъде постигната с разума. Тя, чрез въздействието на светлината, постепенно създава в нас усещане за картината на действията на Твореца.

От тази картина, ние постепенно възприемаме мъдростта на кабала – духовния, нашия вътрешен свят. Разкриваме в себе си нова реалност, която не може да бъде разбрана със земния (телесен) разум.

(В началото, било сътворено желанието, а след това се развива разумът, за да бъде постигнато желаното. Затова, ако ние все още нямаме желание за отдаване, то не притежаваме и разум, чрез който да разберем кабалистичните текстове).

Всички съвети на кабалистите са предназначени единствено за това да се подготвим и предизвикаме в себе си промяна на свойствата от получаване на отдаване. И съгласно изменението на нашите желания, ние ще започнем да усещаме, а от усещанията ще преминем към разбирането.

Цялата мъдрост на кабала е насочена към разкриването на Твореца. Ако си поставя за цел просто разбирането, тогава се лишавам от духовното постижение – от усещането. Това е така, защото започвам да работя със земния разум, който става по-важен за мен.

И това се превръща в преграда по моя път към разкриването на Твореца! Земният разум блокира възможността ми да вляза вътре в картината на духовните свойства.

Затова Баал Сулам се ядосал много, срещайки в Йерусалим „кабалисти”, които механично заучавали текстовете от  „Зоар”.

От урока по книгата „Учение за Десетте Сфирот”, 20.09.2010

[21588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→